Р Е Ш Е Н И Е
№ 1490
гр. Пловдив, 08 юли 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, Първо отделение, ХVІІІ състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
с участието на секретаря Таня
Костадинова, като разгледа
докладваното от съдия Й.Русев адм. дело № 219 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.65, ал.4 от Закона за общинската
собственост/ЗОС/.
Образувано е по жалба от С.Р.Л., ЕГН ********** *** срещу Заповед № РД-09-648/02.08.2018г.
издадена от ЗА кмет на Район „Западен“-Община Пловдив, с която е разпоредено да
се изземе общинско жилище, находящо се в град Пловдив, улица „Белица“, ****.
В жалбата се твърди, че заповедта противоречи на
материално правни разпоредби, като се твърди, че описаната фактическа
обстановка не отговаря на действителното положение, което е основание за
нейната незаконосъобразност. Сочи се, че договорът за продажба на общински
недвижим имот на основание чл. 47, ал.1, т.3 от ЗОС не е развален по надлежен
ред. Иска се отмяна на атакуваната заповед. Представя писмени бележки.
Ответникът - Кмет на Район Западен - Община Пловдив, чрез процесуалният си представител в
съдебно заседание и в подробно писмено становище посочва, че издадената заповед
е законосъобразна, тъй като се изземва общински имот, който се владее без
правно основание от жалбоподателя. Моли жалбата да бъде оставена без уважение
като неоснователна и иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя писмена защита.
Заинтересована
страна - А.О.Л. в представена писмена молба счита жалбата за основателна и моли
за отмяна на заповедта.
Административен съд - Пловдив, като обсъди събраните по делото доказателства,
доводите на страните и след проверка на обжалвания административен акт по реда
на чл.168 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е
подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от лице легитимирано да оспорва
издадения административен акт. В този смисъл е допустима, а разгледана по
същество е основателна.
С процесната № РД-09-648 от
02.08.2018 г. на длъжностно лице, заместващо Кмета на Район „Западен“, съгласно
Заповед № РД-09-641 от 27.07.2018 г. е разпоредено да се изземе от С. Р.Л.
недвижим имот – общинско жилище, находящо се в гр.Пловдив, ул. „Белица“ ***.
По делото е приложена цялата
административна преписка, от която се установява, че със заповед за настаняване
№ ЖН-07 от 18.08.2006 г. С.Л. е настанена с тричленното си семейство –А.Л.-съпруг
и Н.А.Л.-син да ползва апартамент от две стаи, кухня, сервизни помещения и изба
с адрес: гр. Пловдив, ул. „Белица“ ***, за който е съставен АЧОС № 951 от
02.05.2011 г. Сключен е договор за наем на общинско жилище № 3-325 от 25.08.2006
г. без определен срок. При направена справка в ОП „Жилфонд“ е установено, че
към 14.04.2009г. се дължи наем в размер на 217,95 при месечен наем 48,13 лв. Съставен
е протокол № 5 от 15.04.2009 г. на Комисията по чл. 12, ал.3 от НУРУЖННОЖП,
като на основание чл. 46, ал.1, т.1 от ЗОС и чл. 41, т.1 от НУРУЖННОЖП
комисията предлага на кмета на Район „Западен да предприеме процедура по чл. 65
от ЗОС.
На 23.12.2011 г. е сключен
договор за продажба на общински имот между Община Пловдив, като продавач, и С.Л.
и А.Л., като купувачи, с предмет продажба на недвижим имот –частна общинска
собственост, находяща се в гр. Пловдив, ул. „Белица“ **** с площ 68,29 кв.м.
Договорът е сключен на основание чл. 47, ал.1, т.3 във вр. с ал. 2 и ал.3 от ЗОС, чл. 43, ал.2 във вр. с чл. 50 НУРУЖННОЖП
на Общински съвет Пловдив и в изпълнение на Решение № 447, Протокол № 22
от 20.09.2011 г. на Общински съвет Пловдив, във връзка със Заповед № 11ОА-3177
от 16.12.2011 г. за удължаване на срока за заплащане на сумите на Кмета на
Община Пловдив и писмо с изх. № 219-4170 от 01.12.2011 г. за отпускане на
кредит от Първа инвестиционна банка в размер на 24 730 лв.
Съгласно чл.3 от поменатия
договор към момента на подписване на настоящия договор С.Р.Л. и А.О.Л. ***
следните суми 38 555,80 лв.-по сметка на Община Пловдив, 1156,67 лева,
представляващи 3% режийни разноски; 231,33 лв., представляващи 20% ДДС върху
режийните разноски и 963,90 лв., представляващи 2,5% данък на основание чл. 44,
ал.1 и чл. 47, ал.2 от ЗМДТ и чл. 35, ал.2 от Наредбата за определяне на
размера на местните данъци на територията на Община Пловдив.
В чл. 4 от договора е
предвидено, че описаните суми следва да бъдат внесени по сметка на Община
Пловдив до 31.12.2011 г. При неплащане договорът се разваля.
С писмо с изх. №
9400А12145(5) от 06.03.2012 г. на Кмета на Община Пловдив, С. и А. Л.са
уведомени, че тъй като не се е
осъществило отлагателното условие по т.5 от Договора за продажба на общински
имот от 23.12.2011 г. „…Община Пловдив
продължава да е пълноправен и едноличен собственик на недвижимия имот
предмет на договора….“ Посочено е също, че съгласно чл. 4 от договора за
продажба и с оглед на факта, че към 31.12.2011 г. се дължат сумите по договора,
които не са преведени, „…последният следва да се счита за развален по право…“
В отговор на постъпила жалба
от Огнян Л. жалба с вх. № 9400А-12145(6)
от 03.04.2012 г., е изпратено писмо с изх. №9400А12145(6) на зам.кмета на
Община Пловдив, в което е посочено, че не намират основание за преразглеждане
на преписката.
Изпратена е покана с вх. №
1771 от 04.12.2012 г. до С.Л., в която е посочено, че съгласно договор за наем
за ползване на общинско жилище, находящо се на адрес: гр. Пловдив, ул. „Белица“
****дължи на Община Пловдив сумата в
размер на 485,26 лв., като със същото писмо лицето е поканено да внесе
сумата в 7-дневен срок, като е указано,
че при неизпълнение на задълженията, договорът за наем ще бъде прекратен.
Със Заповед № ЖН-10 от
11.06.2013 г. на Кмета на Район „Западен“ на основание чл. 46, ал.1, т.1 от ЗОС, чл.3, ал.2 и чл. 41, ал.1, т.1 от НУРУЖННОЖП на Общински съвет Пловдив е прекратен
Договора за наем на общинско жилище № 3-325 от 25.08.2006 г. (л.80).
Със Заповед № РД-09-214 от
03.07.2013 г. на Кмета на Район „Западен“ на основание чл.65, ал.1 във вр. с
чл. 65, ал.2 от ЗОС и чл. 42 от НУРУЖННОЖП
на Общински съвет Пловдив е наредено да се изземе общинско жилище,
находящо се в гр. Пловдив, ул. „Белица“ ***
С писмо с вх.№ 2161 от
24.09.2013 г. на Кмета на Район „Западен“ С.Л. е уведомена, че задълженията за
обитаване на жилището, находящо се в гр. Пловдив, ул. „Белица“ ***, възлизат в
размер на 1005,89 лв. и при неплащане на задълженията в указания в писмото
7-дневен срок, ще бъдат предприети действия по изземване на имота.
Със Заповед № РД-09-230 от
18.07.2013 г. на Кмета на Район „Западен“
на основание чл. 91 АПК е отменена Заповед № РД-09-214 от 03.07.2013 г.
на Кмета на Район „Западен“. Заповедта е получена от А.Л. на 19.07.2013 г.,
видно от отбелязването върху нея (л.66).
Изпратено е писмо до С.Л. с
изх. № 2-00001-724 (1) от 23.09.2013 г.
на Кмета на Район „Западен“, с което лицето е уведомено, че задълженията за
наем за спорния имот са в размер на 1005,89 лв.
Последвало е писмо от
Зам.-кмета ОСУТСИ при Община Пловдив с изх. № 14ВК294 от 21.02.2014 г. до
Директора на Дирекция „Счетоводство“ при Община Пловдив, в което е посочено, че
„…преписката е архивирана в отдел „Разпореждане“ като неосъществена сделка
поради определение срок за заплащане на сумите….“ Изпратено е писмо с
изх.№11П9996(5) от 05.03.2014 г. до С.Л., с което лицето е уведомено, че по
издадената заповед № 11ОА-2250 от 08.09.2011 г. е внесена сума 231,33 лв и
следва да представи банкова сметка ***.
Приложени по преписката са
констативни протоколи от 24.04.2015 г., 07.07.2017 г. за извършени проверки от служители на Район
„Западен“ и ОП „Жилфонд“ и в спорния имот, при които е установено, че в имота, по данни на съседи, „жилището не се
обитава от години“.
На 08.06.2018 г. при
проверка в общинския имот, извършена от служители на община Пловдив и ОП
„Жилфонд", на основание чл. 65, ал.1 от ЗОС и чл.80, ал.2 от НРПУРОИ е
съставен Констативен акт № 022/08.06.2018г., като в него е посочено, че имотът
се държи без правно основание от жалбоподателя.
КА е съобщен по реда на чл.
61, ал.2 във вр. с ал. 1 от АПК на 08.06.2018 г., за което е съставено служебно
съобщение от същата дата.
В тази хронологична
последователност е издадена заповед № РД-09-648 от 02.08.2018 г., с която е
наредено да се изземе общинско жилище, находящо се на адрес: гр. Пловдив, ул.
„Белица“ *** от С.Л., което го държи без правно основание.
Заповедта е съобщена по реда
и при условията на чл. 61, ал. 2 във вр. с ал.1 от АПК-чрез залепване на
таблото за обявления в сградата на Район „Западен“, за което е съставена
служебна бележка от 03.08.2018 г.
Наличен по преписката е Акт
за частна общинска собственост № 951 от 02.05.2011 г., Протокол за изземване на
общински имот на основание чл. 65,ал.1 във вр. с чл. 65, ал.2 от ЗОС и чл. 42
от НУРУЖННОЖП.
При тези
фактически установености съдът направи следните правни изводи.
Производството, развило се
пред административния орган, е производство по реда на чл. 65 от ЗОС, според
който „общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва
по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа
на заповед на кмета на общината“.
Не се спори от страните относно
компетентността на органа издал оспорената заповед.
Оспорената с
жалбата заповед е издадена от компетентен административен орган в предписаната
от закона форма, при правилно прилагане на материалния закон и спазване на
процесуалните правила, като е съобразена с целта на закона. В този смисъл
обжалваният акт се явява законосъобразен и не е налице нито едно от посочените
в чл.146 от АПК основания за порок на издадения административен акт.
Няма спор,
че на 23.12.2011 г. е сключен договор за продажба на общински имот между Община
Пловдив, като продавач, и С.Л. и А.Л., като купувачи, с предмет продажба на
недвижим имот, находящ се в гр. Пловдив, ул. „Белица“ *** с площ 68,29 кв.м.
Договорът е сключен на основание чл. 47, ал.1, т.3 във вр. с ал. 2 и ал.3 от ЗОС, чл. 43, ал.2 във вр. с чл. 50 НУРУЖННОЖП
на Общински съвет Пловдив и в изпълнение на Решение № 447, Протокол № 22
от 20.09.2011 г. на Общински съвет Пловдив, във връзка със Заповед № 11ОА-3177
от 16.12.2011 г. за удължаване на срока за заплащане на сумите на Кмета на
Община Пловдив и писмо с изх. № 219-4170 от 01.12.2011 г. за отпускане на
кредит от Първа инвестиционна банка в размер на 24 730 лв.
Между страните
се спори относно обстоятелството дали е прекратен цитираният договор.
От страна на
жалбоподателя се твърди, че е депозирал възражения във връзка с изпратено писмо
с изх. № 9400А12145(5) от 06.03.2012 г. на Кмета на Община Пловдив, с което С. и А. Л.са уведомени, че тъй като не се е осъществило отлагателното условие
по т.5 от Договора за продажба на общински имот от 23.12.2011 г. „…Община
Пловдив продължава да е пълноправен и
едноличен собственик на недвижимия имот предмет на договора….“
Нормата на
чл. 47, ал. 1 ЗОбС установява възможността общински жилища, предназначени за
продажба да се продават след решение на общинския съвет на конкретно определени
лица, като условията и редът за продажба се определят от общинския съвет в
наредбата по чл. 45а, ал. 1 ЗОбС, а именно тази, в която се определят условията
и редът за установяване на жилищни нужди и за настаняване под наем в жилищата
по чл. 43 и чл. 45.
Съгласно чл.
45, ал.1 НУРУЖННОЖП Жилище от фонд "Настаняване под наем" може да
бъде продавано след решение на Общинския съвет на правоимащ наемател при
посочени условия условия.
В ЗОбС не е
предвидена възможност за отмяна на влязъл в сила административен акт, с който е
признато правото на едно лице да закупи общинско жилище от издалия го
административен орган.
Продажбата
на общинско жилище на негов наемател, по своята същност е гражданскоправна
сделка, като видно от цитираните разпоредби на ЗОбС и Наредбата, до нейното
сключване се стига след провеждане на производство със сложен фактически
състав, съдържащ административни и гражданскоправни отношения, като от страна
на общината в него участват общинският съвет и кметът на общината, със строго
регламентирани и разграничени функции.
Първата фаза
е административната и е свързана със спазване на законоустановена процедура,
която приключва с приемане на решение на общинския съвет за извършване на
продажбата и определяне на продажната цена, която не може да бъде по-ниска от
данъчната оценка на имота. При гласуване на това решение общинският съвет не
действа като равнопоставен субект в гражданско правоотношение, а като административен
орган, поради което решението му съдържа волеизявление на административен
орган, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат
права, свободи или законни интереси на страните по сделката.
Втората фаза
разкрива гражданскоправни отношения между равнопоставени субекти, в която кмета
на общината издава заповед и сключва съответния договор за продажба, по
параметрите заложени в решението на общинския съвет, тоест налице са
облигационни правоотношения.
С оглед
конкретиката на текущия казус и в контекста на прежде изложените съображения
трябва да се констатира, че единственият неспорен между страните елемент от
посочения фактически състав е упражняваната от Л. фактическа власт върху
процесната недвижимост.
Данните, описани в предходния раздел на решението, налагат да се приеме, че по силата на сключен договор от 23.12.2011 г. за продажба на общински имот, Община Пловдив се е разпоредила в полза на С.Р.Л. и А.О.Л., с правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в гр. Пловдив, ул. „Белица“ **** с площ 68,29 кв.м.
Продажбата
е договор, с който продавачът се задължава да прехвърли на купувача
собствеността или друго право върху една вещ срещу цена, която купувачът се
задължава да му плати - чл. 183 ЗЗД. Когато с договора продавачът се е задължил
да прехвърли собствеността на определена вещ срещу цена, която купувачът се е
задължил да плати, този договор е окончателен. Това, че проявлението на вещното
действие на договора за продажба е поставено по волята на договарящите в
зависимост от сбъдването на едно отлагателно условие- напр. плащането на
последната вноска от покупната цена, не прави договора предварителен.
Установените
в договора задължения на продавача - за прехвърляне собствеността на имота и на
купувача- за заплащане на определена цена на вноски по определена схема,
обуславят извод, че процесният договор, за който не се изисква нотариална форма
съгласно чл. 18 ЗС, е окончателен договор за прехвърляне собствеността на
посочения в него недвижим имот. Той подлежи на разваляне по съдебен ред
съгласно разпоредбата на чл. 87, ал. 3 ЗЗД. (Решение № 640 от 18.02.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 254/2010 г., III г. о., ГК).
Не
би било излишно да се посочи, че съставеният акт за общинска собственост за процесния
имот няма правопораждащо действие, а само констативно такова.
Както се
посочи, спори се между страните дали договорът следва да се счита за прекратен.
С оглед тези
факти е необходимо да се поясни следното:
Съобразно
правилото на чл. 87, ал. 3, предложение първо от Закона за задълженията и
договорите, развалянето на договорите, с които се прехвърлят, учредяват,
признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, става по съдебен
ред. Очевидно, това е приложимият ред за развалянето на въпросния договор при
наличието на правен спор между страните по съглашението.
Няма никаква
пречка при наличие на общо съгласие между страните, договорът с който се
прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими
имоти, да бъде прекратен посредством, сключено помежду им, последващо
споразумение /така Решение № 1992 от 24.02.2015 г. по адм. д. № 7107/2014 на
Върховния административен съд/, което обаче в случая не е сторено.
Съгласно чл.
20 ал.2 от ЗЗД договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или
отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в
закона. Развалянето на договорите като правна последица е уредено в чл. 87 от ЗЗД и по необходимост изисква неизправност на една от страните по договора и по
принцип винаги има обратно действие с изключение на периодичните и повтарящи се
задължения по договорите.Доколкото договорът между страните е измежду
посочените в чл. 87, ал.3 от ЗЗД случаи, то с оглед неговите правни
характеристики, няма доказателства, че същият е развален по съдебен ред.
На следващо
място видно от приложените в административната преписка доказателства следва да
се приеме за безспорно установено, че между дружеството -жалбоподател и община
Пловдив са били налице облигационни отношения,
обективирани в обсъждания договор с предмет отдаване под наем на
общинския недвижим имот. Поради неплащане на консумативни разходи за ползвания
под наем имот договорът за наем е прекратен със Заповед № ЖН-10 от 11.06.2013г.
Няма данни обаче заповедта да е била надлежно съобщена на лицето, нито дали е
обжалвана.
Изпратените
писма до жалбоподателката, с които лицето се уведомява, че при неплащане на
сумата за наема на имота, ще бъдат предприети действия от районната администрация
по принудително изземване на общинско жилище също няма данни да са съобщени на Л..
Предвид
гореизложеното съдът счита, че и наемното правоотношение по Договор рег. №
З-325 от 28.08.2006 г., сключен между С.Л. и ОП „Жилфонд“ не е прекратено, и
към момента на издаване на оспорената заповед – 02.08.2018 г.
С
разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС законодателят е предвидил бърз и ефикасен
начин за защита на общинската недвижима собственост, чрез изземването й от
лица, които я владеят или държат без правно основание.
Правилото,
възведено в чл. 65, ал.1, предложение първо от ЗОбС, по правната си
характеристика представлява особен, специфичен начин на защита правото на
собственост, уреден в отклонение от общоустановените в действащото гражданско
законодателство вещноправни способи за защита на същото това вещно право.
Отчитайки
особения характер и предназначение на общинската собственост, законодателят е
уредил бърз и ефикасен метод за нейната защита, установяващ правомощие за
административния орган, с едностранно властническо волеизявление, изпълнимо по
административен ред, да възстанови собственическите права на общината,
накърнени от противоправното поведение на всяко трето лице, изразяващо се в
безоснователно владеене или държане на общински имот.
Начинът, по
който, казаното абсолютно право е смутено и установения нормативен способ за
неговата защита, налагат очевидна аналогия с уредения в гражданското
законодателство, петиторен собственически иск, възведен в нормата на чл. 108 от
Закона за собствеността. Фактическите състави очертани в последно посочения
законов текст и в чл. 65, ал.1, предложение първо от ЗОбС са идентични:
надлежна материалноправна легитимация за общината, респективно за ищеца;
упражнявано от трето лице владение или държане на собствен на общината,
респективно на ищеца конкретен недвижим имот; правна необоснованост на това
фактическо положение.
Проявлението
на трите елемента от посочените състави имат за последица основателност на
заявената ревандикационна претенция в единия случай и съответно възникване на
правомощие за административния орган с едностранно властнически волеизявление
да възстанови накърненото право на собственост на общината.
В конкретния
случай, Съдът намира, че към момента на издаване на процесната заповед –
02.08.2018 г. не е била налице втората материалноправна предпоставка по чл. 65,
ал. 1 от ЗОбС, а именно имотът да се държи без правно основание. Както се каза
за имотът има сключен договор за покупко-продажба, за който няма данни да е
прекратен по установения законов ред.
Отделно от
това обектът се ползва по силата на договор за наем и неговото прекратяване
съгласно чл. 15, ал. 3 от ЗОбС следва да стане по реда на ЗЗД. В случая липсва
дадено предизвестие от страна на администрацията, респ. с изтичане на този срок
жалбоподателят би държал имота на отпаднало правно основание.
Да се издаде
заповед с правно основание чл. 65, ал. 1 от ЗОбС следва да се докаже наличието
на кумулативно изискуемите предпоставки от фактическия състав на посочената
норма, а именно: да е налице общински имот и този имот да се владее или държи
без основание, да не се използва по предназначение или необходимостта от него е
отпаднала. Отсъствието на която и да е от тези предпоставки води до
невъзможност да се приложи нормата на закона. В случая не е налице един от
елементите, тъй като процесното жилище се владее и държи на годно правно
основание, което води до извода за незаконосъобразност на оспорвания
административен акт.
След като не
е съобразил представените в административната преписка доказателства и при
неправилното приложение на материално-правните разпоредби ответният орган е
постановил един неправилен акт, който следва да бъде отменен.
От
жалбоподателката не са претендирани разноски, поради което и такива не следва
да се присъждат.
Водим от
горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2-ро от АПК Административен съд –
Пловдив,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на С.Р.Л., ЕГН **********
***, Заповед № РД-09-648/02.08.2018г., издадена от ЗА Кмет на Район
„Западен“-Община Пловдив, с която е разпоредено
да се изземе общинско жилище, находящо се в град Пловдив, улица
„Белица“, ****.
Решението
може да бъде обжалвано пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
|