РЕШЕНИЕ
№4
13.01.2020 г., град Добрич
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд - Добрич, гражданско отделение, в закрито
съдебно заседание на тринадесети януари през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
МЛ. СЪДИЯ Г. ПАШАЛИЕВ
като разгледа докладваното от мл. съдия Г. Пашалиев
въззивно гражданско дело № 16 по описа на Окръжен съд
– Добрич за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и
сл. от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 50422/18.11.2019
г. по описа на ЧСИ Л.Т., на М.М.Т. – длъжник по изп. дело № ***,
подадена чрез адвокат М.Д..
Предмет на обжалване е отказ на съдебния
изпълнител да извърши нови оценки по реда на чл. 485 и чл. 468, ал. 4 от ГПК по
искане на жалбоподателката, обективиран
в съобщение № 39779/06.11.2019 г. на ЧСИ Л.Т..
Жалбоподателката
изразява несъгласие с извода на съдебния изпълнител за просрочие
на искането за извършване на нови оценки. В тази връзка твърди, че е уведомена
за изготвените оценки на недвижимия имот
и движимите вещи, находящи се в сградата, на 23.10.2019
г. В седемдневен срок, на 30.10.2019 г., е изпратила електронно съобщение до
имейл адреса на съдебния изпълнител с искане за изготвяне на нови оценки. Допълва,
че на същата дата е изпратила на ЧСИ по пощата и писмена молба с идентично
съдържание. На тази основа и като се позовава на правилата за броене на
сроковете по ГПК заключава, че отказът на съдебния изпълнител за изготвяне на
нови оценки е неправилен, поради което иска да бъде отменен. Претендира и
заплащане на разноски.
Прави искане за спиране на
изпълнителното производство на основание чл. 438 от ГПК, тъй като по отношение
на имота, чиято нова оценка се иска, се провежда публична продан.
Взискателят
Я.Л. не е депозирал възражение в законоустановения тридневен срок.
В мотивите си ***– ПЧСИ в кантората на
ЧСИ Л.Т., изброява в хронологическа последователност действията, извършени в
хода на изпълнителното производство.
Противопоставя се на твърденията на жалбоподателката, като изтъква, че срокът, в който може да
бъде направено искане за оспорване на оценката, започва да тече от момента на
предявяването ѝ, а не от получаването ѝ от длъжника. В тази връзка
сочи, че предявяването на оценката е извършено на 04.10.2019 г., а искането е
направено на 30.10.2019 г., след изтичане на седемдневния преклузивен
срок. Поради тази причина намира жалбата за неоснователна и иска да бъде
оставена без уважение.
Съдът
намира следното от фактическа страна:
Изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ Л.Т.
е образувано на 02.09.2019 г., на основание чл. 426 от ГПК, по молба на Я.Л.
въз основа на издаден изпълнителен лист от 31.05.2019 г. по гр.д. № 24919/2019
г. на Районен съд – София (л. 1 и 2 от изп. дело),
срещу длъжниците М.М.Т.,
С.Л.и Г. Л..
Жалбоподателката
е получила покана за доброволно изпълнение на 03.09.2019 г. (л. 74 от изп. дело), с която е уведомена, че на 24.09.2019 г., от
10, 00 часа до 12, 00 часа, е насрочен опис на недвижим имот, находящ се в с. К.,
Община Б., Област Добрич, ул. „*“ № 33, представляващ поземлен имот с площ 643
кв.м., с идент. № ***по КК и КР на с. К., Община Б., одобрени със Заповед №
300-5-74/15.09.2003 г. на изп. директор на на АГКК, изменени със
Заповед № КД-14-08-662/17.07.2008 г., стар идентификатор – УПИ XIV, в кв. 10 по плана на с. К., с
предназначение – урбанизирана територия, начин на трайно ползване – ниско
застрояване, при граници и съседи: ***,
ведно с построените в имота: еднофамилна жилищна сграда със застроена площ 71
кв.м., с идент. № **, брой етажи – 2; еднофамилна жилищна сграда със застроена
площ 46 кв. м., с идент. ***, брой етажи – 4, ведно с всички подобрения и приращения в имота, както и на всички движими вещи в имота.
На 24.09.2019 г. са извършени описи на
посочения имот и на движимите вещи, намиращи се в него, обективирани
в протоколи на съдебния изпълнител (л. 127 до 136), В същите е посочено, че
предявяването на оценките ще бъде извършено на 04.10.2019 г., от 16, 00 часа, в
кантората на ЧСИ.
На 04.10.2019 г. оценката на недвижимия
имот и на движимите вещи е предявена в отсъствие на страните, изводимо от
изготвения от съдебния изпълнител протокол по чл. 485, ал. 2 от ГПК (л. 179).
Жалбоподателката
е удостоверила с подписа си получаването на екземпляри от оценките на
23.10.2019 г. От представените пред въззивния съд
писмени доказателства – извлечение от електронна поща (л. 15 до 22) се
установява, че М.М.Т. е изпратила електронно
съобщение до съдебния изпълнител на 30.10.2019 г. с искане за извършване на повторни
оценки.
Изпратила е искане с идентично
съдържание до ЧСИ и по пощата на 30.10.2019 г., видно от клеймото на пощенския
плик (л. 202 от изп. дело).
Съдебният изпълнител не е уважил
искането на длъжника за извършване на нови оценки по реда на чл. 485 и чл. 468,
ал. 4 от ГПК, като материализирал отказа си в съобщение № 39779/06.11.2019 г., получено
от жалбоподателката на 12.11.2019 г.
При
тези факти съдът намира следното от правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок, от легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което
същата е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Аргументите на съдебния изпълнител да
откаже извършването на нови оценки на недвижимия имот и на движимите вещи
касаят преклузивния срок за упражняване на това
право, по-конкретно началният момент, от който започва да тече.
От поканата за доброволно изпълнение се
установи, че жалбоподателката е била надлежно
уведомена за датата и часа на описа на недвижимия имот и за описа на движимите
вещи. Установи се също, че не е присъствала при извършване на описите и при
предявяване на оценката на вещите. При това положение приложими са фикциите на
чл. 467, ал. 3 и на чл. 484, ал. 3 от ГПК, въз основа на които се приема, че
длъжникът се смята уведомен за предявяване на оценката, независимо от
отсъствието му. Оттук следва, че М.М.Т. е била
уведомена за датата и часа на предявяване на оценките – 04.10.2019 г. от 16, 00
часа. Това е релевантния момент, от който е започнал да тече седемдневния срок
за молбата за изготвяне на повторни оценки, а не от момента на получаване на първите
оценки от длъжника. Ако се приеме тезата на жалбоподателката,
че преклузивният срок започва да тече от получаването
на оценките от длъжника, то изтичането му би било поставено в зависимост изцяло
от волята на последния, което създава предпоставки за забавяне на изпълнителния
процес.
Ето защо настоящият състав счита, че срокът,
в който длъжникът е можел да иска извършването на нови оценки е изтекъл на 11.10.2019
г. Следователно към датата на подаване на молбата – 30.10.2019 г., потестативното право за повторна оценка е било преклудирано и съдебният изпълнител правилно е постановил
отказ.
Изложеното обосновава извода, че жалба с
вх. № 50422/18.11.2019 г. по описа на ЧСИ Л.Т., на М.М.Т.
– длъжник по изп. дело № ***, следва да бъде оставена
без уважение.
С оглед на горното, въззивният
съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба
с вх. № 50422/18.11.2019 г. по описа на ЧСИ Л.Т., на М.М.Т.
– длъжник по изп. дело № ***, срещу
отказ на съдебния изпълнител да извърши нови оценки по реда на чл. 485 и чл.
468, ал. 4, обективиран в съобщение №
39779/06.11.2019 г. на ЧСИ Л.Т..
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.