Р Е Ш Е Н И Е
№……………….
гр.Пирдоп, 31.01.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - ПИРДОП, IIІ-ти състав, в
публично съдебно заседание, проведено на седемнадесети януари две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОНКА
ПАРАЛЕЕВА
при секретаря Нели Петрова, като разгледа докладваното от съдия
Паралеева гр.д. № 858 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е първоинстанционно бързо такова по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Производството е образувано по искова молба, депозирана от К.И.И., ЕГН: **********
срещу „...“ АД, ЕИК: *********, въз основа на която се иска уволнението на ищеца да бъде признато за незаконно и да бъде
отменено, като същият бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност
„конверторчик“ в „...“ АД, а освен това ответникът да бъде осъден да му
заплати обезщетение за оставане без
работа за период от шест месеца, считано от 18.09.2017 г. в размер на 8148.00
лв.(който размер е увеличен по реда на чл.214 ГПК на 16 296.00 лв.), както и да
бъде осъден да заличи вписването на факта на уволнението в трудовата книжка на
ищеца.
Ищецът в исковата молба твърди, че с ответника „...“ АД били в трудови
правоотношения, като трудовият му договор е сключен на 03.08.1998 г. с
„Медодобивен комбинат“ АД- Пирдоп, чиито последователни правоприемници са
„Юнион Миниер“ АД, „Юмикор Мед“АД, „Кумерио“АД и последно - ответникът „...“
АД, като длъжността, на която е бил назначен, е „конверторчик“ с брутна трудова
заплата 247 280 лв., а на 01.11.2015 г. е преназначен отново на длъжност
„конверторчик“ с размер на брутното трудово възнаграждение 2716 лв. Ищецът сочи,
че на 18.09.2017 г. в 08.40 часа в помещение, находящо се в административната
сграда на ответника, му била показана заповед, с която му се налага
дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“ на осн. чл.186, чл.195, ал.1
и чл.190, ал.1, т.7 от КТ във вр. чл.188, т.3 и чл.192, ал.1 КТ и на основание
чл.330, ал.2, т.6 КТ се прекратява трудовото му правоотношение. Ищецът заявява,
че отказал да подпише заповедта, защото била издадена на основание рапорт от
Димитър Семерджиев- „специалист сигурност и управление на риска“, в който той е
вписал, че ищецът К.И. на 28.07.2017 г. се е явил на работа и след като е
изпробван с алкотест „Дрегер“ уредът е отчел алкохол в кръвта му от 0.70
промила. Според ищеца отразеното в рапорта не отговаря на действителността и
той описва какво според него се е случило на тази конкретна дата- 28.07.2017
г., на която се твърди да е извършено дисциплинарното нарушение. Признава
фактите, че на 28.07.2017 г. се е явил на работа при ответника и в
действителност бил изпробван за алкохол, а дрегерът отчел при първото измерване
0.70 промила и 0.84 промила при второ измерване. Твърди, че
е обяснил, че всеки ден използва тоалетна вода за уста и желае първо да си
промие устната кухина и след това да му направят втората проверка, но това не
се случило. Възразил, че уредът не е точен и няма как в рамките на 10 минути да
отчете толкова голяма разлика, но същият ден бил отстранен от работа. Сочи, че
служителката в „Човешки ресурси“ му е казала да напише обяснения и да ги
предаде в управлението, което той сторил, но настояването му да се срещне лично
с някой от директорите не било уважено. Мотивира се защо заповедта за
уволенението му е незаконосъобразна, като посочва, че: 1. Никъде не е посочено
кое длъжностно лице я издава и на каква длъжност е то; 2. Не е посочен фабричният
номер на дрегера и протоколът, в който е отразено на коя дата е тариран и до
кога е валидно тарирането; 3. Цитирани са т.6.2 и 6.14.2, изр.2 от Правилника
за вътрешния ред без да са изписани текстово разпоредбите; 4. В заповедта за
дисциплинарно наказание, са изписани само цифрово разпоредбите, на основание на
които е наказан; 5. Не е изслушан от работодателя. Всяко от посочените
нарушения, ищецът определя като съществено и като основание за отмяна на
уволнението без да се разглежда спорът по същество.
В срока по чл.
131, ал.1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответната страна „...“АД,
като същият е взел становище по исковата молба чрез пълномощника- адв. Н.Г. от
САК. Ответната страна счита исковете за неоснователни при следните аргументи:
На първо място заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение (заповед №37/14.09.2017 г.) се твърди, че е законосъобразна,
издадена при липса на пороци (включително посочените в исковата молба). Сочи
се, че заповедта е издадена от компетентно дължностно лица, а именно- Тим Кур -
изпълнителен директор на дружеството, както е посочено под положения от него
подпис. Не било налице освен това задължение на дружеството да посочва в
заповедта фабричния номер на уреда алкотест „дрегер“ и протокола, в който е
отразено на коя дата е тариран и до кога е валидно тарирането. Счита се, че
съобразно чл.195, ал.1 КТ е достатъчно в заповедта да се посочи нарушението,
което изискване в случая е изпълнено. Цитира се съдебна практика, според която
КТ не поставя изискване към работодателя да посочи всички обективни и
субективни елементи на изпълнителното деяние, деня и часа на осъществяването
им, кои задължения по длъжностна характеристика не са изпълнени, кои разпоредби
на вътрешния трудов ред са нарушени и какво е дисциплинарното нарушение според
класификацията на чл.187 КТ, а е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина
да бъде посочено по разбираем за работника начин. В настоящия случай, освен
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, на работника бил връчен
в по-ранен момент и рапорт- приложение към покана за даване на обяснения,
връчена на ищеца на 03.08.2017 г., което връчване според ответника е посочено и
в исковата молба, поради което фактът следва да бъде отделен за безспорен.
Освен това, видно било от констативен протокол от 28.07.2017 г., с който ищецът
е запознат, за което свидетелства положения от него подпис върху документа, че
измерването, при което е отчетено наличие на алкохол в дъха на ищца, е
извършено с „портативен, преносим апарат Alkotest 7410 Plus“, фабр. № АРУЛ-0147, проверен на 29.06.2017
г. Ответникът счита, че посоченото от ищеца, че уредът „не е точен“,
представлява внушение, тъй като според проверката уредът е бил изправен и е отчитал
правилно. Със същия уред на дата 28.07.2017 г. били проверени 97 лица, като наличие
на алкохол било отчетено само при ищеца, което потвърждава обстоятелството, че
уредът е отчитал точно, тъй като няма отражение при резултатите на другите
работници. Сочи се, че е ирелевантно, че
в заповедта за прекратяване на ТПО не са изписани нарушените разпоредби
на Правилника за вътрешния трудов ред, тъй като нарушението е посочено в
заповедта по разбираем за работника начин. Ищецът се твърди да е добре запознат
с Правилника за вътрешния трудов ред, видно от подписаната от него декларация
за запознаване, поради което не може да се приеме, че липсата на цитиране на
текста на съответните разпоредби от правилника по някакъв начин възпрепятства
възможността на ищеца да разбере за какво нарушение е наказан. В същия смисъл,
ответникът счита, че е достатъчно в заповедта да се посочи законният текст, въз
основа на който се налага наказанието и не е налице задължение за преписване на
самия текст. Като неоснователно се определя и твърдението на ищеца, че не е
изслушан от работодателя. Изпълнено било задължението на работодателя да даде
възможност на работника или служителя да ангажира обяснения, било то писмено
или устно. Видно било от доказателствата, а и от твърденията на самия ищец, че
от него са представени писмени обяснения и описаните от него съображения
впоследствие са взети предвид при постановяване на заповедта на прекратяване на
трудовото правоотношение. Липсата на лична среща „с някой от директорите“ се
сочи, че не опорочава процедурата. Освен това твърденията, дадени в писмените
обяснения на ищеца, не следвало да се кредитират, тъй като от една страна
нямало повреда в използвания анализатор, а от друга страна резултатите не биха
могли да са следствие от използване на вода за уста. Също така, този извод се
потвърждавал от самото предхождащо проверката поведение на ищеца, който се
опитал да избегне проверката, вместо да съобщи предварително на проверяващите,
че е употребил вода за уста. Подобно деяние на ищеца – употреба на алкохол-
било констатирано и на 04.02.2017 г., когато той признал употребата. Наложеното
на И. наказание, според ответника, е съобразено с тежестта на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено. С оглед предмета на дейност на
дружеството- добив на благородни метали и други природни продукти, нарушението
било особено тежко, тъй като дейността е свързана с висок риск, поради работа с
опасни вещества и производствен процес, включващ наличие на висока температура,
разтопени метали и газове под високо налягане и последствията от деянието на
ищеца биха могли да са свързани с тежки инциденти, материални и нематериални
щети. Избягването на проверка също се определя от работодателя като тежко
нарушение, тъй като не позволява предотвратяване на вече посочените рискове
чрез възпрепятстване работниците или служителите, явяващи се в нетрезво
състояние на работа, да осъществяват задълженията си. „Избягването на проверка
за алкохол“ според ответника се приравнява на „отказ от проверка“. Освен това
преминаването през административен вход, който през този ден е забранен за
преминаване с предпазна ограничителна лента поради извършване на
строително-ремонтни дейности представлявало самостоятелно нарушение на т.5.3.4
от процедура „Констатиране на нарушения по безопасност, здраве при работа и
опазване на околната среда“. Опитът за избягване на проверка бива признат и от
самия ищец в писмените му обяснения, сочи работодателят, а подобни действия
ищецът извършвал не за първи път. Видно от графиците за проверка за алкохол за
2017 г., ищецът, който обикновено влизал през северния вход, избягвал този вход
единствено, когато е запознат, че на него се извършва проверка. Сочат се от
работодателя още две дати, на които ищецът се е явявал в нетрезво състояние на
работа, а именно: 04.02.2017 г. и 25.07.2013 г. Видно от декларация за наличие
или липса на обстоятелства по чл.333 КТ, ищецът бил отрекъл да се ползва от
закрилата по този член. С оглед на всичко гореизложено, ответникът счита
заповедта за прекратяване на ТПО с ищеца за законосъобразна, издадена при липса
на пороци, поради което иска от съда да остави без уважение иска за признаване
на уволнението за незаконно като неоснователен и недоказан. Иска отхвърляне и
на останалите предявени искове, доколкото те са акцесорни спрямо първия.
Претендират се разноски.
В съдебно
заседание ищецът К.И. се явява лично и се представлява от адв. Г.Ц. от САК, с
чието процесуално съдействие и представителство защитава позицията си в
процеса. Поддържат се предявените искове, като размерът на иска за обезщетение
за оставане без работа бива увеличен за сумата от 16 296 лв. и бива
уточнено с допълнителна молба, че четърти иск с правно основание чл.344, ал.1,
т.4 КТ не се предявява, а се иска при уважаване на първите два иска с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ, да се заличи в трудовата книжка на ищеца изцяло
прекратяването на трудовото правоотношение. Адв. Ц., в хода по същество на
делото, моли съда да увжи исковете с аргументите, изложени в исковата молба,
които доразвива в допълнително представени писмени бележни, както и моли за
присъждане на разноските по делото. Самият ищец пък прави коментар на
свидетелските показания, на база на който в крайна сметка иска от съда да уважи
исковете му.
Ответникът „...“АД
се представлява в съдебното заседание от адв.Н.Г. от САК, който оспорва изцяло
предявените искове и моли да бъдат оставени без уважение като неоснователни и
недоказани, а в случай че съдът ги намери за основателни, да отхвърли частично
иска за обезщетение за сумата, платена на ищеца по правоотношението, сключено
след прекратяване на трудовия договор. Претендират се и разноски в процеса, по
размера на които насрещната страна прави възражение за прекомерност.
Съображенията на ответника се доразвиват в писмени бележки, депозирани в
предоставения от съда срок.
Районен съд - Пирдоп, като прецени събраните по делото доказателства,
въз основа на закона и във връзка с наведените в исковата молба съображения,
намира за установено от фактическа страна следното:
Ищецът К.И.И. е бил назначен на длъжност „конверторчик“ в „Медодобивен
Комбинат“ АД – Пирдоп с трудов договор № 297/03.08.1998 г., видно от самия
трудов договор, приложен към исковата молба. Ответникът признава факта на
назначаване на ищеца, както и че с последващо споразумение от 01.11.2015 г.
същият е бил преназначен на същата длъжност- „конверторчик“ в „...“ АД
(правоприемник на „Медодобивен Комбинат“ АД) с размер на месечното брутно
трудово възнаграждение 2 716 лв.
Със заповед №37/14.09.2018 г. на изпълнителния директор на „...“ АД,
приподписана от ръководителя на направление „Човешки ресурси“, на К.И.И., на
основание чл.186, чл.195, ал.1 и чл.190, ал.1, т.7 КТ във вр. т.13.3.9, т.13.3.10
и т.13.3.11 от Правилник за вътрешния трудов ред, е наложено дисциплинарно
наказание „дисциплинарно уволнение“ и със същата заповед, на основание чл.330,
ал.2, т.6 КТ е прекратено трудовото правоотношение с К.И.И.- ЕГН:**********, с
раб. номер 13332, на длъжност „конверторчик I-во ниво
старши майстор“ към направление „Металургия- участък конверторно и трошачно“,
считано от 18.09.2017 г. Заповедта съдържа фактическа обстановка, а именно: че
от рапорт с вх. №9500-Р-113/02.08.2017 г. на Димитър Семерджиев- специалист
сигурност и управление на риска и констативен протокол от 28.07.2017 г. от
проведен валиден тест за употреба на алкохол с портативен преносим апарат „Alcotest 7410 Plus“, се установява, че на 28.07.2017 г. К.И.И., раб. №13332, се явява на
работа в нетрезво състояние, т.е. с наличие на алкохол в кръвта 0,70 промила
при първо измерване и съответно 0.84 промила при повторно измерване, а преди
това, с цел избягване (възпрепятстване) проверка за алкохол, провеждана на Северен
и Южен портал, К.И. преминава през административен вход, който през този ден е
забранен за преминаване с предпазна ограничителна лента поради извършване на
строително-ремонтни дейности. Посочено е в заповедта, че явяването на работа с
наличие на алкохол в кръвта е второ нарушение от същия вид за К.И. в рамките на
календарната година, като първото нарушение е санкционирано със заповед на
работодателя №40/08.03.2017 г. Описано е кои вътрешни нормативни актове на
работодателя е нарушил К.И. със своите действия, а именно: т.6.2 и т.6.14.2,
изр.2 от Правилника за вътрешния трудов ред (ПВТР), както и т.5.3. от Процедура
„Констатиране на нарушения по безопасност, здраве при работа и опазване на
околната среда“. В заповедта е определено, че на работника следва да се изплати
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от общо 9 работни дни.
Заповедта е връчена на К.И. на 18.09.2017 г. „при отказ“, удостоверен с
подписите на двама свидетели- Цветелина Иванова Пашова-Свиленова и Радослав
Делков Стоянов.
Видно от справка от Търговския регистър за ответника „...“АД,
дружеството се занимава с: добив на електролитна мед, благородни метали, сярна
киселина и други химически продукти, ремонтна, проучвателна и инженерно-внедрителска
дейност, производство на резервни части, съоръжения и нестандартно оборудване
за рудодобива и металургията, научни изследвания, обучение за професионална
квалификация. Дружеството е със седалище и адрес в гр.Пирдоп, а изпълнителен директор
в него е Тим Олаф Курт.
Към отговора на исковата молба е приложен рапорт от Димитър Семерджиев-
специалист Сигурност и управление на риска, адресиран до Тим Курт- изпълнителен
директор на „...“ АД, който рапорт е входиран под № 9500-Р-113/02.08.2017 г.
Същият се отнася за извършени нарушения от служител на „...“ АД, а именно: К.И.И..
В рапорта подробно са описани допуснати от И. нарушения на дата 28.07.2017 г.,
изразяващи се най-систематизирано в следното: установено наличие на алкохол в
организма му, отчетено при две измервания с алкохолен тест „Alcotest 7410 Plus“ за стойност 0.70 промила при първото измерване в 15.50 часа на
28.07.2017 г. и 0.84 промила при второто измерване в 16.05 часа на същата дата,
за което е изготвен констативен протокол и И. е бил отстранен временно от
работа; умишлен опит да избегне проверките за алкохол, осъществявани на двата
портала на дружеството, като след като установява извършването на проверка на
тези два входа, работникът преминава през Административен вход, който е
забранен към конкретния момент за преминаване, тъй като се извършват
строително-ремонтни дейности (видно според рапорта от справки в системата за
видеонаблюдение и системата за контрол на достъпа); нарушение съгласно
процедура „Констатиране на нарушения по безопасност, здраве при работа и
опазване на околната среда“, а именно: преминаване през места, където това е
забранено с указателни табели, знаци за опасност, заграждения с предпазна
ограничителна лента. Според далия рапорта Димитър Семерджиев, изложените факти
и обстоятелства в него са достатъчно основание на лицето да бъде поискано
обяснение и да започне процедура по налагане на дисциплинарно наказание
съгласно КТ и Правилника за вътрешния трудов ред.
Обяснение за конкретните факти, изложени в рапорта, е поискано на К.И.
на 03.08.2017 г. в писмен вид, за получаването на което искане работникът се е
подписал. В искането изрично е цитирано, че същото е на основание чл.193 КТ,
във връзка с открита процедура по налагане на дисциплинарно наказание и във
връзка с постъпил рапорт вх. №9500-Р-113/02.08.2017 г. от Димитър Семерджиев, в
който се съдържат данни за грубо нарушение на пропусквателния режим- влизане на
работа след употреба на алкохол и по нерегламентиран начин, както и наруение на
правилата за безопасност и здраве при работа. Предоставен е 3-дневен срок за
ангажиране на писмени обяснения във връзка със сочените нарушения и причината
за допускането им. Като приложения към писмото са посочени копие от цитирания
рапорт и констативен протокол.
Констативният протокол, който се цитира в рапорта на Димитър Семерджиев
и в писмото-искане на обяснения, е от дата 28.07.2017 г. за извършена проверка
за съдържание на алкохол на лицето К.И.И., проверен на територията на „...“ АД
с портативен преносим апарат „ALKOTEST 7410 PLUS“, фабр. №ARUL-0147, в
присъствието на свидетелите Димитър Василев Христов и Г. Цветков Балабанов. В
констативния протокол са описани показанията на апарата при двете извършени
измервания, а именно: 0.70 промила при първо измерване в 15.50 часа и 0.84
промила при второ измерване в 16.05 часа. Констативният протокол е подписан от
двамата свидетели, от началника на „Направление сигурност и РМ“- Д. Семерджиев
и със същия протокол К.И. е отстранен временно от работа за дата 28.07.2017 г.
поради наличие на алкохол над 0 промила, за което се е подписал прекият му
ръководител- Иван Петров Антонов.
С вх. №21449/04.09.2017 г. К.И.И. е депозирал своите обяснения, в които
описва своята версия за случилото се на 28.07.2017 г. Според написаното, около
15.30 часа И. тръгнал за работа и след като паркирал колата си на горния
паркинг, тръгнал към портала, но стигайки там установил, че пропускът го няма в
джоба му, защото го е оставил на предната седалка на колата си, когато е
отворил бариерата. Твърди, че видял на портала, че има проверка за алкохол, а
когато се върнал за пропуска се сетил, че си е плакнал устата с вода за венци и
помислил, че може да има проблеми с дрегера, затова запалил колата и отишъл на
паркинга под управлението, където решил да мине напряко през входа на
управлението. Сочи, че видял, че там е имало извършване на ремонтна дейност, но
към момента такава не текла. От изток нямало преградна лента затова минал от
там, а след това при „Електролитен цех“ бил спрян за проверка и дрегерът отчел
алкохол, поради което бил повикан началник-смяната и бил отстранен от работа.
Видно от протокол от проверка на анализатор за алкохол в дъха от дата
29.06.2017 г., изготвен от „Хигитест“ ООД- лаборатория за проверка на
анализатори за алкохол в дъха, била е извършена проверка на „Alcotest 7410 Plus“, рег. №3231 от ДР, идент № Arul-0147, с
производител Германия и обхват от 0 до 3 промила. Резултатите от проверката,
която е отбелязана като последваща периодична такава, са описани в табличен вид
и крайният извод е, че уредът „съответства“ на изискванията за функционална
годност.
Със заповед № А-333/29.05.2014 г. на председателя на Държавната агенция
за метрологичен и технически надзор е определена периодичността на последващите
проверки на средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол,
сред които средства са „анализаторите за алкохол в дъха“ и определеният за тях
период за проверка е на всеки шест месеца.
Видно от констативен протокол за извършена проверка за алкохол от дата
04.02.2017 г., К.И.И. е бил подлаган на такава проверка и преди- на дата,
предхождаща датата на процесния случай, когато отново със същия анализатор е
било установено наличие на алкохол в дъха му от 0.91 промила при първото
измерване и 0.87 промила при второто измерване. На този констативен протокол
като свидетели са се подписали Иван Петров Антонов, Стоян Вълков Вълков и
Станислав Василев Каменов. Във връзка с този случай К.И. отново е депозирал
обяснения с вх. №5494/07.03.2017 г., в които той признава, че на 04.02.2017 г.
преди да отиде на работа за нощна смяна е употребил алкохол. Налично по делото
е и обяснение на същото лице от 29.07.2013 г., според което обяснение на
25.07.2013 г. е изпил една бира на вечеря и при проверка с дрегер на портал
Южен в предприятието, в което работи, е констатирано наличие на алкохол в дъха
му от 0.3 промила.
Представена е към отговора на исковата молба справка „вход/изход“ за
периода от 03.07.2016 г. до 28.07.2017 г. за лицето К.И.И., изготвена от
Димитър Семерджиев- специалист „Сигурност и РМ“ към „...“ АД, от която е видно,
че служителят И. е влизал и излизал от дружеството-работодател предимно и
приоритетно през „Турн север“, много рядко – през „Турн Юг“ и инцидентно през
„Турникет Администрация“, от където е минал на процесната дата- 28.07.2017 г.
Представен е график на проверките за алкохол през месеци юни и юли 2017 г.,
като при съпоставка със справката „вход/изход“ се установява, че на 4 от
датите, за които е имало насрочени проверки за алкохол, К.И. е влизал на
територията на „...“ АД не през северния вход, от където обичайно преминава, а
през южния вход или административния такъв.
С „Правилник за вътрешния трудов
ред“, ревизия №3 /ПВТР/, приет по делото, издаден на основание чл.181 КТ, се
уреждат организацията на труда и правата и задълженията на работодателя,
работниците и служителите в „...“ АД. В т.6 от ПВТР са закрепени изискванията
към работниците и служителите на дружеството. Според т.6.2
работникът/служителят е длъжен да се явява на работа в трезво състояние
(концентрация на алкохол в кръвта 0.0 на хиляда) и в състояние, което му
позволява да изпълнява възложените задачи. Според т.6.6 работникът/служителят е
длъжен да спазва правилата за безопасни и здравословни условия на труд и
противопожарните правила. Според т.6.10 работникът/служителят е длъжен да
спазва стриктно пропусквателния и охранителен режим на дружеството. Според
т.6.14 работникът/служителят е длъжен да се подложи на проверка за употреба на
алкохол, при условие, че проверката е възложена от оправомощено лице. В ПВТР е
записано още (т.6.14.1), че в случай че работникът или служителят откаже
изпълнение на процедура за проверка на алкохол или в случай че при нея бъде
констатирано наличие на алкохол над 0.0 на хиляда, проверителят или прекият
ръководител, на осн. чл.199 КТ, отстранява работника/служителя от работа и
осигурява извеждането му извън територията на дружеството. В т.6.14.2 от ПВТР е
записано, че отказът на работника/служителя да се подложи на проверка за
употреба на алкохол се счита за тежко нарушение на трудовата дисциплина и е
основание за налагане на дисциплинарно наказание, а всяко действие, което
възпрепятства провеждането на валиден тест за употреба на алкохол, се счита за
отказ от проверка. В т.13.3 от Правилника са определени „тежките нарушения“ на
трудовата дисциплина, за които работодателят може да налага дисциплинарни
уволнения и част от тях са: явяване на работа в нетрезво състояние
(концентрация на алкохол в кръвта над 0.0 на хиляда), установено при извършване
на алкохолен тест от прекия ръководител или от определените от работодателя
лица, съгласно Процедура за проверка за съдържание на алкохол в организма PR-SRMD-003-B (т.13.3.9); отказ на работника/служителя за подлагане на проверка за употреба на
алкохол, съгласно Процедура за проверка за съдържание на алкохол в организма PR-SRMD-003-B (т.13.3.10); нарушение на установените правила за безопасни и
здравословни условия на труд и противопожарни правила (т.13.3.11).
За „...“АД има приета „Процедура за
констатиране на нарушения по безопасност, здраве при работа и опазване на
околната среда, в чиято т.5.3.4 като вид нарушение е посочено: преминаване през
места, където това е забранено с указателни табели, знаци за опасност,
заграждения с предпазна ограничителна лента или когато преминаването се
контролира от човек.
Ищецът К.И.И. се е подписал (на дата
01.06.2016 г.) в декларация за запознаване с ревизия №3 на Правилника за
вътрешния трудов ред, влязла в сила на 01.04.2016 г., както и на 11.06.2015 г.
се е подписал в списък на лицата, запознати с процедура PR-HNSD-003-B за „Констатиране на нарушения по безопасност, здраве при работа и
опазване на околната среда.“
На 18.09.2017 г. К.И.И. е попълнил
декларация за наличие или липса на обстоятелства по чл.333, ал.1 КТ, като е
декларирал, че не е трудоустроен работник/служител; не боледува от болестите,
при които работниците имат особена закрила; не е започнал ползването на
разрешен отпуск по КТ; не е избран за представител на работниците или
служителите в „...“ АД по реда на чл.7, ал.2 и чл.7а КТ; не е избран за
представител на работещите по безопасност и здраве при работа от общото
събрание или от събранието на пълномощниците по реда на чл.6 КТ; не е член на
специален орган за преговори, на европейски работнически съвет или на
представителен орган на европейско търговско или кооперативно дружество.
Разпитани са като свидетели в процеса Димитър Василев Христов и Димитър
Цветков Семерджиев, които лица са служители на ръководни длъжности в „...“АД,
като свидетелят Христов заема длъжността „началник смяна“ към охраната на „СОТ
161“, а свидетелят Семерджиев заема длъжността „специалист сигурност и
управление на риска“. Свидетелят Христов си спомня, че лично е извършил
проверка за алкохол на К.И. на 28.07.2017 г. и е съставил констативен протокол.
Свидетелят възпроизвежда спомените си за конкретния случай и заявява, че
проверка за алкохол на влизащите в „Аурубис“ служители е била назначена за
следобедната смяна на 28.07.2017 г. на северния и на южния портал, в процеса на
която проверка колегите му забелязали, че К.И. е дошъл на северния портал и
след като видял, че има проверка за алкохол тръгнал към другия портал, но
видял, че и там има проверка и влязъл през нерегламентирано място. Свидетелят
твърди, че констатирайки това поведение на ищеца И., той самият се обадил на
поста на „Електролитен цех“ да спрат лицето и там го проверили за алкохол, като
в рамките на 15 минути и двете проби за алкохол били положителни- 0.7 промила
при първата проверка и 0.84 промила- при втората. На втората проверка, според
свидетеля, присъствал и прекият ръководител на К.И.- неговият „началник смяна“,
след което И. бил отстранен за деня от територията на завода, като му била
взета и магнитната карта. Свидетелят заявява, че К.И. не е имал забележки към
проверката, не е дал обяснение по време на самата нея, включително и да е
ползвал вода за уста, напуснал доброволно предприятието, без да прави
възражения и не го е търсил след това, за да даде обяснения. Свидетелят Христов
си спомня, че от около 100 проверени човека в процесния ден, само при К.И. е
отчетено наличие на алкохол. Описва процедурата по проверка за алкохол и
твърди, че първо се извършва проверка с алко-тест „палки“, чийто индикатор ако
светне в зелено, то лицето не е употребило алкохол, а ако светне в оранжево или
червено, то уредът отчита наличие на алкохол и тогава се преминава към проверка
с дрегер. В конкретния случай обаче И. бил изпробван направо с дрегер. За
работа с дрегера според свидетеля Христов не се изискват специални знания и
умения, а използваният в конкретния случай дрегер бил минал тест и си имал
протокол за техническа годност, Самият свидетел като „началник смяна“ не си
спомня за други подобни случаи със същото лице. Запитан дали в „завода“ е имало
случай някога употреба на вода за уста да дадоведе до положителен резултат за
алкохол, свидетелят си спомня, че той лично е имал такъв случай, но отчетеното
количество и то само при първата проба е било 0.03 промила, а при втората проба
резултатът вече е бил нулев. Проверките за алкохол свидетелят определя като
„регулярни“ и предпоставени от обстоятелството, че производството е
металургично и рискът е голям, тъй като има развиващи колела, шлаки и лицето
може да се самонарани и да нарани други хора.
Другият разпитан свидетел- Димитър Семерджиев, осъществяващ контрол във
връзка със сигурността на дружеството-ответник, също е запознат в подробности с
процесната проверка, дала основание на работодателя на ищеца да го уволни
дисциплинарно. Този свидетел заявява, че не е присъствал на проверката, но е
разбрал за нея от охранителната фирма, която му е представила констативен
протокол от същата, след което той лично е проверил системата за
видеонаблюдение и сам е констатирал част от фактите, които е описал в изготвен
от него рапорт, представен на вниманието на неговия ръководител. Свидетелят
Семерджиев излага подробно какво е видял на камерите на датата 28.07.2017 г., а
именно: че К.И. идва на работа следобедна смяна и се насочва да влезе в
„Завода“ през северния портал, но не влиза от там, а се връща и отива от южната
страна към административната сграда, но не влиза и през южния портал, където е
охраната, а преминава през административния портал, на който към онзи момент
тече ремонт на самия вход, след което тръгва към „Металургия“ и по пътя минава
покрай „Рафинерия“, където има охранителен пост и там е спрян за проверка,
каквато му е извършена. Свидетелят Семерджиев е категоричен, че когато К.И.
преминава през площадката, порталът е ограден и ясно е индикирано, че не може
да се минава от там освен работниците, работещи там. Запитан конкретно за вида
на предпазните ограждения на портала, през който И. е преминал, свидетелят
заявява, че по-голямата част от оградата на площадката е метална конструкция и
ламарина, но от източната част на площадката имало един участък, ограден с
оранжева полиетиленова мрежа, висока около метър, която обаче, преглеждайки
записите от процесния ден, е констатирал, че в участъка, където И. е преминал,
е била отхвърлена в страни или е падала ниско долу. Това свидетелят си обяснява
с факта, че единствено от там е достъпът до работната площадка и от там са
минавали работниците от ремонтната фирма. Свидетелят е категоричен, че
всички работници и служители са били
уведомени предварително, че въпросният портал няма да работи и не може да се
ползва, като до всички тях е разпратено съобщение и им е съобщен периодът на
забраната за преминаване. Свидетелят Семерджиев е наясно с подробностите от
конкретния ден на проверката и че от около 110 проверени човека, само при К.И.
е отчетена положителна проба за алкохол. Сочи, че проверките за алкохол са
практика и се осъществават по месечен график. Такава според свидетеля е
политиката на компанията – да проверява за алкохол всички служители на „...“АД
и на всички външни фирми, които влизат на територията на предприятието, тъй
като работата е свързана с височина, работа с машини и съоражения, работа със
съдове под налягане и е рисковано да се работи под въздействие на алкохол.
Счита, че е напълно възможно при работа в нетрезво състояние да настъпят вреди
за конкртния служител, неговите колеги или имуществото на фирмата. Свидетелят
не знае И. да е давал някакви обяснения към момента на проверката, а не го е и
търсил лично, за да му даде обяснение. Свидетелят си спомня и за предишен
случай с положителна проба за алкохол при работника К.И. няколко месеца
по-рано, при който отново е изготвял рапорт. За уреда, с който е извършена
проверката, свидетелят сочи, че е бил изправен към датата на самата проверка,
за което има и протокол от фирмата, която го е проверила. Записите от камерите
сочи, че се съхраняват един месец.
В съдебното заседание, проведено на 17.01.2018 г.
от оригинала на трудовата книжка на ищеца К.И. е констатирано, че след датата
на прекратяване на трудовото правоотношение с ответника(18.09.2017 г.) има
вписване, датиращо от 21.09.2017 г., на която дата ищецът е постъпил на работа
в ЕТ „Димоно-Йордан Касабов“ като „електромонтьор“ при възнаграждение от 580
лв., което правоотношение е прекратено на 16.10.2017 г. на основание чл.325,
ал.1, т.3 КТ. Констатирано е още, че от дата 16.10.2017 г. има ново вписване на
НОИ София област на основание чл.54б, ал.1 КСО.
С оглед на обсъдените по делото доказателства,
съдът намира от правна страна следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран от К.И.И. с три обективно
кумулативно съединени иска с правна квалификация чл. 344, ал.1, т.1, т.2, т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ- за признаване уволнението за незаконно и неговата
отмяна; възстановяване на предишната работа; заплащане на обезщетение за
оставане без работа поради уволнението.
Относно иска с
правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
При
преценката за законосъобразност на извършеното уволнение, съдът първо проверява
спазването на установената процедура за уволнение, а след това решава спора по
същество, като съобразно установените по делото факти решава дали е налице
състава на посоченото от работодателя основание за уволнение /Определение № 385 от 29.03.2011 г. по гр. д. №
1594/2010 г. на ВКС/.
Изискванията
на закона, заложени в разпоредбите на чл.192-195 КТ за компетентните органи,
които налагат наказанието, за съдържание
на заповедта за уволнение, за необходимост от предварително поискаване
обяснения от нарушилия трудовата дисциплина служител, за спазване сроковете за
налагане на дисциплинарно наказание, са свързани с изпълнението на императивна
процедура, поради което съдът е задължен да се занимае с прилагането им.
На първо място, субект на дисциплинарната власт е
работодателят, а за юридическите лица /ЮЛ/- лицето, което има представителни
права. В настоящия случай, работодателят е „...“ АД, чийто представител според
Търговския регистър от 28.07.2014 г. до настоящия момент е изпълнителният
директор Тим Олаф Курт. В този смисъл, заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание „дисциплинарно уволнение“ е издадена от компетентно длъжностно лице,
притежаващо представителни права за акционерното дружество. Неоснователно е
възражението на ищеца, че не било посочено в заповедта кое длъжностно лице я
издава и на каква длъжност е то. И името на лицето и длъжността му са посочени
до положения от него подпис върху заповедта и именно това лице се установява,
че е било компетентно да издаде заповедта към датата 14.09.2017 г.
Заповедта, с която К.И. е дисциплинарно уволнен,
има двойно действие – наказва лицето и прекратява трудовото правоотношение,
поради което не е необходимо, както се сочи в писмените бележки, депозирани от
ищеца по делото, първо да се издаде заповед за налагане на дисциплинарно
уволнение, а след това- заповед за прекратяване на трудовото правоотношение по
чл.330, ал.2, т.6 КТ. В същите тези писмени бележки страната ищец декларира
запознатост и със съдебна практика, допускаща двете заповеди да бъдат оформени
общо в един акт на работодателя, като цитира предпоставките за това, а именно-
изрично да се посочи, че се налага дисциплинарно наказание и да се отрази видът
на това дисциплинарно наказание. Тези предпоставки обаче съдът намира, че са
изпълнени по отношение процесната заповед, тъй като в нея с два отделни
диспозитива е посочено първо: че на основание чл.186, чл.195, ал.1 и чл.190,
ал.1, т.7 КТ на К.И. се налага дисциплинарно наказание „дисциплинарно
уволнение“ и второ: че на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ се прекратява
трудовото правоотношение с К.И., считано от 18.09.2017 г. Работодателят
не е задължен да издава две заповеди за уволнение - по чл. 195 и чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. Евентуално издадена втора заповед би имала само
констативен характер, тъй като връчването на заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание "уволнение" ще произведе ефекта на
прекратяване на трудовото правоотношение /Решение № 43 от 10.02.2014 г. по гр.
д. № 4082/2013 г. на Върховен касационен съд/. Следователно, в настоящия
случай, дори да липсваше изричен диспозитив за прекратяване на трудовото
правоотношение с ищеца, заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, се
явява достатъчна и би произвела правно действие в случай, че отговаря на
останалите законови изисквания за форма и мотивираност.
Настоящият съдебен състав счита, че процесната
заповед за дисциплинарно уволнение №37/14.09.2018
г. на изпълнителния директор на „...“ АД отговаря на изискването за съдържание
и надлежно мотивиране, а възраженията на ищеца в този смисъл са изцяло
неоснователни. Това е така, доколкото за да се приеме, че една заповед за
налагане на дисциплинарно наказание е мотивирана, следва от нея да стават ясни
съществените признаци на деянието. В настоящия случай от
съдържанието на заповедта следва несъмнен извод за същността на фактическото
основание, поради което е прекратено трудовото правоотношение и работникът има
възможност да разбере причината, поради която трудовото правоотношение е
прекратено. Мотивите, освен това, са изложени така, че съдът да може да извърши
проверка и въз основа на това да заключи дали уволнението е законосъобразно.
Ясно е описано в процесната заповед кои обстоятелства обосновават извода на
работодателя, че К.И., в качеството си на работник, е допуснал нарушения на
трудовата дисциплина, а именно: че на 28.07.2017 г. се е явил на работа в
нетрезво състояние, при установено посредством проверка с портативен преносим
апарат наличие на алкохол в кръвта му (стойностите от проверката са конкретно
описани), като преди това, с цел да избегне проверката И. е преминал през
„Административен вход“, който през конкретния ден е бил забранен за преминаване
с предпазна ограничителна лента поради извършване на строително-ремонтни
дейности. От описанието в заповедта работникът получава пълна информация за
обстоятелствата, на които се основава дисциплинарното наказание и по този начин
му се предоставя възможност да прецени тези обстоятелства и да се опита да ги
обори ако ги счита за неверни. За липса на мотиви в заповедта би могло да се
мисли само в хипотеза, когато работникът е поставен в положение на изненада,
т.е. той бива наказан без да знае за какво точно. Изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ относно съдържанието на заповедта за
дисциплинарно наказание са изпълнени, когато нарушението е конкретизирано в
достатъчна степен с оглед защитата на работника и съдебния контрол за законност
на наложеното наказание /Решение № 213 от 08.10.2015 г. по гр.
д. № 7372 / 2014 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение/, какъвто
именно е настоящият случай. Задължението на работодателя да мотивира заповедта
за дисциплинарно наказание е с оглед възможността да се прецени изискването за
еднократност на наказанието, да се съобразят сроковете по чл. 194 КТ и да се гарантира правото на наказания
работник или служител да се защити ефективно. В този смисъл, от значение е дали
изложените в заповедта мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези
изисквания, и ако отговорът е положителен, заповедта е мотивирана по смисъла
на чл. 195, ал. 1 КТ /Решение № 181 от 22.07.2015 г. по гр.
д. № 4554 / 2014 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение/. В
конкретния случай, заповедта позволява преценка и на останалите изисквания за
законност на дисциплинарното уволнение, за наличието на които съдът ще се мотивира
по-долу в изложението.
В
заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е достатъчно нарушението на
трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин,
включително и чрез позоваването на известни на работника обстоятелства и
документи /Решение № 177 от 11.07.2012 г. по гр.
д. № 193/2011 г. на Върховен касационен съд/. В настоящия случай, освен
подробно изложение на обстоятелствата, довели до налагане на дисциплинарно
наказание на К.И., заповедта цитира и други документи, на които констатациите в
заповедта се базират, а именно: рапорт на Димитър Семерджиев и констативен
протокол от 28.07.2017 г. от проведен тест за употреба на алкохол. Тези
документи, доколкото се доказва, че са доведени до знанието на наказания
работник(копие от рапорта е връчено с искането за обяснения, а с констативния
протокол работникът е запознат още със съставянето му, за което е положил
подпис), се преврщат в част от заповедта за уволнение и описаното в тях допълва
мотивите на самата заповед и допринася за извода, че работникът е бил запознат
от няколко източника с обстоятелствата, наложили неговото наказване. Практиката
е категорична, че дори при липса на описание в заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание на фактическия състав на дисциплинарното нарушение, ако
в нея има изрично позоваване на друг документ като доклад, докладна, докладна
записка, рапорт и прочие, при положение, че този документ е бил доведен до
знанието на работника или служителя, изискването на закона за мотивиране на
заповедта следва да се счита изпълнено /Решение № 460 от 17.06.2010 г. по
гр.д. № 465/2009 г. на Върховен касационен съд; Решение № 181 от 22.07.2015 г. по гр.
д. № 4554 / 2014 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение/. В този
смисъл, дори в процесната заповед да липсваха мотиви, какъвто не е настоящият
случай, то цитирането на рапорта и констативния протокол, които съдържат
подробна информация на вменените на работника нарушения и които са му връчени,
е достатъчно основание да се счете, че той е наясно с обстоятелствата, които
работодателят е намерил за релевантни и годни да обосноват дисциплинарно
наказване /в този смисъл Решение № 162 от 13.07.2016 г. по гр.
д. № 67/2016 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение; Решение № 349 от 04.11.2014 г. по гр.
д. № 1106/2014 г. на Върховен касационен съд; Решение № 177 от 17.06.2014 г. по гр.
д. № 7430/2013 г. на Върховен касационен съд/.
Възражението
на ищеца, че в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не е посочен
номер на уреда алкотест „дрегер“ и на протокола, в който е отразено до коя дата
е валидно тарирането, е неоснователно. Видът на апарата е цитиран в заповедта
за уволнение, а фабричният му номер е вписан в констативния протокол от
проверката, като препращането към този протокол със заповедта, както вече бе
мотивирано, е достатъчно да се приеме, че уредът е надлежно индивидуализиран. Цитиране
на протокола за тариране на уреда пък се явява лишено от необходимост, тъй като
то не би допринесло за индивидуализиране на нарушението. При евентуален спор за
изправността на уреда, работникът е бил в правомощието си да поиска да се
запознае с документите, удостоверяващи премината проверка на техническото
средство „дрегер“.
За да бъде
осъществен юридическият факт, пораждащ правото на работодателя едностранно и
без предизвестие да прекрати трудовия договор поради наложено на работника или
служителя дисциплинарно наказание уволнение, това наказание трябва да е
наложено. Наказанието се смята за наложено от деня, в който е връчена на
работника или служителя заповедта за неговото налагане/Решение №12747 от 01.11.2010 г. на
ВАС по адм. д. № 6731 / 2010.г, докладчик председателя Александър Еленков/.
Следователно, доколкото в настоящия случай работникът е отказал да получи
заповедта, следва да се прецени дали наказанието в крайна сметка е било
наложено. Законът и практиката допускат връчване „при отказ“, каквото се е
осъществило спрямо К.И.. Няма законово изискване текстът на връчените документи
по чл. 195, ал. 2 КТ да бъде прочетен на лицето, което отказва да
удостовери с подписа си получаването им, за да се счете редовно извършено
връчването „при отказ“. Достатъчно е фактическото предоставяне на документа на
адресата /Решение № 155 от 20.04.2015 г. по гр.
д. № 6897 / 2014 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение/. На вниманието
на К.И. като адресат е била предоставена процесната заповед, независимо че той
е отказал да я приеме, поради което връчването и е редовно и е произвело
действие.
Ищецът
твърди, че липсата на текстово изписване на разпоредбите, които се сочат като
нарушени и разпоредбите, цитирани като основание за налагане на дисциплинарното
наказание и прекратяването на трудовото правоотношение, представлява съществен
порок на заповедта, издадена от работодателя, по силата на която е наказан и
освободен от работа. В действителност в заповедта са посочени цифрово редица
разпоредби от вътрешни нормативни актове на дружеството и от Кодекса на труда,
чиито текстове не са изписани. Това обаче съдът не намира за недостатък на
заповедта от правна страна, тъй като цифровото изразяване на нарушените
разпоредби не е задължително, още по малко възпроизвеждане на текста на
разпоредбите. Дисциплинарното нарушение/нарушения следва да са посочени в
заповедта като факти, тоест конкретно да е посочено какво точно е извършил или
не е извършил работникът или служителят, кога и къде го е извършил, по силата
на какъв акт е бил задължен да го извърши, което както вече бе мотивирано, е
сторено в процесната заповед и правната квалификация, под която се подвежда
нарушението, не е изискуем според чл.195 КТ реквизит на заповедта. Нещо повече,
практиката е категорична, че противоречието между описания фактически състав и
квалификацията, дадена от работодателя, не прави уволенението незаконно и съдът
не е обвързан от така направената квалификация. В същия смисъл, липсата на
квалификация не би довела до незаконосъобразност на уволнителната заповед, щом
посочването на квалификация не е обвързващо. В настоящия случай, въпреки липса
на такова задължение, квалификация на нарушението работодателят е извършил,
посочвайки нарушените нормативни разпоредби, което обаче не вменява на
работодателя задължение да ги цитира и текстово- на първо място, защото
разпоредбите са част от вътрешни нормативни актове, с които работникът е
изрично запознат (за което се е подписал в списъците на запознати работници и е
дал декларация, че е запознат) и на второ място, защото не съществува такова
законово изискване, доколкото важно за работника е да разбере за какво бива
наказан и това в случая е изпълнено. Съдът дори установява, че нарушените
текстове са изписани цялостно в рапорта на Димитър Семерджиев, който
представлява, както вече беше прието, част от заповедта за уволнение.
Цитираните цифрово санкционни разпоредби и процедурни разпоредби на Кодекса на
труда /КТ/ пък позволяват на работника да се запознае с тяхното съдържание, щом
намира необходимост от това, доколкото КТ е нормативен акт от вида на законите
и съдържанието му е общодостъпно. Изписването на текстовете на нормативни
актове, относими към конкретния случай, би утежнило излишно съдържанието на
заповедта за уволнение, поради което и практиката не го е наложила, а напротив-
изключила е като изискване дори цифровото позоваване на релевантните нормативни
актове. Поради това, възраженията в тази насока са неоснователни.
На
следващо място: чл.193 КТ е вменил задължение на работодателя преди налагане на
дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителия или да приеме
писмените му обяснения, като неспазването на това задължение е основание за
отмяна на дисциплинарното наказание, без да се разглежда спора по същество.
Ищецът К.И. не оспорва, а и се събраха доказателства в тази връзка, че същият е
депозирал писмени обяснения, които са били приети от работодателя, но счита, че
не е бил изслушан лично от представител на работодателя, въпреки желанието му
за това, което обстоятелство също представлява нарушение на чл.193 КТ. Според
закона обаче задълженията на работодателя са алтернативни- или да излуша
работника или да приеме писмените му обяснения, като в случая той е сторил
второто – изискал е писмени обяснения, след това, видно от поставения върху
обясненията на И. входящ номер, ги е приел. Искането за обяснения следва да е
било ясно формулирано, като се има предвид, че начинът на формулиране следва да
е осигурил възможност на работника да даде обяснения след като се ориентира в
обстановката, станала повод за изискване на обясненията. В процесния случай
искането за обяснения е направено писмено, въпросите, на които работодателят
очаква отговор, са конкретно зададени, а към искането е приложен и рапорт от
„началника по сигурността“, в който всички относими обстоятелства са описани.
Поради това искането за ангажиране на обяснения от страна на ищеца е достатъчно
конкретно и ясно, а и същото е направено в рамките на вече образуваното
дисциплинарно производство (което е и изрично посочено в искането). Не е
необходимо формулировката на дисциплинарното нарушение в писмото, с което се
изискват обяснения по чл.193 КТ да е идентична с тази в заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание /Решение № 30 от 08.02.2012 г. по гр.
д. № 388/2011 г. на Върховен касационен съд/. Независимо, че писмените
обяснения са предадени не лично от работника на представляващото работодателя
лице, компетентно да наложи дисциплинарно наказание, а по административен път, от
значение за законосъобразността на процедурата е обясненията да са достигнали
до работодателя, а в случая това се установява от обстоятелството, че в
заповедта за уволнение депозирането им е констатирано и е отбелязано, че същите
са взети предвид. С това, изискването на чл.193 КТ е спазено в достатъчна
степен, като не е било необходимо непосредственото изслушване на работника от
субекта на дисциплинарната власт. Не са събрани и доказателства, че работникът
е проявявал инициатива за предоставяне на гласни обяснения, като свидетелите по
делото, явяващи се негови ръководители (началник-смяна и началник по
сигурността) заявяват, че тях лично ищецът не ги е търсил и не е правил опит да
им обясни на какво се дължи сложилата се ситуация. Дори да се приеме, че
достъпът на работника до изпълнителния директор на „...“ АД е бил затруднен, то
в случай, че лицето е искало да даде някакви обяснения, различни от писмените,
е могло да се обърне към прекия си ръководител, което не е сторил.
В чл.194 КТ са предвидени преклузивни срокове,
извън рамките на които налагането на дисциплинарно наказание, включително и на
уволнение, се явява незаконосъобразно. Дисциплинарните наказания, според
цитираната разпоредба, се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на
нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му. Именно в рамките на
двумесечния срок от откриването на нарушението, т.е. от установяване на
посочените съществени елементи от конкретния негов фактически състав,
работодателят следва да извърши съответните необходими допълнителни проверки за
пълното изясняване на случая, като в тази връзка следва и да изслуша работника
или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере посочените от
него доказателства, да прецени дали да наложи дисциплинарно наказание и да
определи вида му, както и да връчи заповедта за дисциплинарно наказание на
работника или служителя /Решение № 207 от 24.06.2016 г. по гр.
д. № 1123/2016 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение/. В настоящия
случай дисциплинарното нарушение е извършено на 28.07.2017 г., а дисциплинарното
наказание е наложено, считано от 18.09.2017 г., т.е. преди изтичане на
законоустановения двумесечен срок.
Преди
налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“, работодателят е събрал данни
от работника под формата на писмена декларация, посредством които да установи
дали същият се ползва от някоя от хипотезите на чл.333 КТ, а именно- дали попада в категоията
работници/служители, подлежащи на закрила при уволнение. Доколкото ищецът е
декларирал липса на принадлежност към някоя от тези групи, то за работодателя
не е възникнало задължение да изисква предварително разрешение от „инспекцията
по труда“ или друг орган преди да нложи дисциплинарното наказание, което е
определил за целесъобразно.
С
оглед на гореизложеното, съдът намери, че работодателят- ответник „...“ АД е
спазил императивните изисквания на процедурата по налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение“. Поради това трудовият спор подлежи на разглеждане по
същество и следва, съобразно доказателствата по делото, ангажирани от страните,
да се направи обоснован извод за доказаност или недоказаност на всяко едно от
описаните в заповедта за уволнение нарушения и да се извърши преценка дали тези
нарушения обосновават налагане на най-тежката дисциплинарна санкция-
„уволнение“.
При съвкупна преценка на събраните по делото гласни и
писмени доказателства първоинстанционният съд приема, че ищецът К.И. е извършил
визираните в заповедта за „дисциплинарно уволнение“ нарушения на трудовата
дисциплина - чл.190, т.1, т.7 КТ вр. т.13.3.9,
13.3.10 и 13.3.11 от Правилника за вътрешния трудов ред,
а именно: „други тежки нарушения на трудовата дисциплина“, извън изброените в
чл.190, ал.1, т.1-6 КТ нарушения, представляващи основние за дисциплинарно
уволнение, изразяващи се в: явяване на работа в нетрезво състояние; опит за
избягване на проверка за алкохол; нарушаване на безопасните условия на труд
чрез преминаване през места, където това е забранено. За работодателя се
установи, че съществуват и се прилагат вътрешни нормативни актове, каквито са
„Правилник за вътрешния трудов ред“ и „Процедура за констатиране на нарушения
по безопасност, здраве при работа и опазване на околната среда“. В суверенната
преценка на работодателя, с оглед и спецификата му на дейност, е да определи
кои именно действия или бездействия на работниците/служителите могат да се
квалифицират като тежки нарушения на трудовата дисциплина.
На първо място
като тежко нарушение на трудовата дисциплина в т.13.3.9 от ПВТР работодателят е
определил „явяването на работа в нетрезво състояние (концентрация на алкохол в
кръвта над 0.0 на хиляда)“. От доказателствата по делото (писмени и гласни) по
несъмнен начин се установява, че на 28.07.2017 г. спрямо ищеца И. е била
извършена проверка за алкохол с преносим уред- алкотест „дрегер“, като при
извършените две измервания, отчетените стойности са над 0.0 на хиляда, а именно
0.70 на хиляда при първо измерване и 0.84 на хиляда при второ измерване. Ищецът
не оспорва, че именно тези стойности е отчел уредът, но поддържа становище, че
показателите се дължат по всяка вероятност на употреба от негова страна на
„вода за венци“, а изразява съмнение и в изправността на уреда. Изправността на
алкохолния анализатор се презюмира щом се касае за уред, преминал
задължителната проверка за функционална годност, която в настоящия случай се
установи, че се извършва на всеки шест месеца. Представиха се доказателства, че
уредът е бил определен като „годен за употреба“ от експертна лаборатория на
29.06.2017 г., т.е. само месец преди проверката спрямо ищеца. Освен това, след
самата проверка или по време на извършването и, свидетелите бяха категорични,
че И. не е правил възражения относно изправността на уреда, нито е искал
събиране на някакви доказателства за евентуална негова неизправност, а такива
искания съдът не открива и в писмените му обяснения. В случай, че работникът
срещу когото е открита дисциплинарна процедура, бе поискал събиране на
допълнителни доказателства (напр. експертиза за изправност на уреда),
работодателят би бил задължен поне да се произнесе по тях, дори и да счете, че
не следва да ги уважи. В случая няма и индиции, подсказващи за евентуална
неизправност на уреда, предвид че в процесния ден са били изпробвани с него около
100 работници и служители и при никой от тях, освен при ищеца, няма отчетени
позитивни стойности на алкохолна концентрация. Не са събрани и доказателства,
които да наведат съда на извод за неизправност на дрегера. Обстоятелството, че при
двете проби, извършени спрямо ищеца, са отчетени различни стойности, не е основание
да се счете, че уредът е функионирал неправилно, тъй като освен, че уредът има
стойност на „допустимо отклонение“, концентрацията на алкохол в дъха е
променлива според моментното състояние на проверявания. Разликата между двете
стойности освен това не е прекалено голяма, но и двете стойности са в
значителен диапазон над нулата, за да може да се приеме, че се касае за грешка
на уреда в допустими граници. Несъстоятелно звучи твърдението на ищеца, че
употребата на „вода за венци“ е причина за отчетените при проверката за алкохол
резултати. На първо място- защото няма никакви доказателства, потвърждаващи
такава възможност (ищецът не е искал пред съда изготвянето на експертно
заключение, което да потвърди хипотетичната възможност резултатите от
конкретната проверка да са изражение на употреба на такъв продукт) и на второ
място- защото от всички проверени работници и служители, които са били над 100
и статистически е невъзможно поне част от тях да не употребяват като
хигиенизиращ продукт „вода за уста“, при никой друг не е отчетена положителна
проба за алкохол. Освен това изводът, че нарушението в действителност е
извършено, кореспондира както с конкретното непосредствено предхождащо
проверката поведение на ищеца, така и с предходни случаи от подобен характер
със същото лице, при които самият ищец в обясненията си е признавал
нарушението. Последният довод е само допълващ аргумент.
Като
тежко нарушение на трудовата дисциплина в т.13.3.10 от ПВТР е визиран отказът
на работника/служителя за подлагане на проверка за алкохол. Същевременно,
според т.6.14.2 от същия правилник, всяко действие, което възпрепятства
провеждането на валиден тест за употреба на алкохол, се счита за отказ от
проверка. Преминавайки през единствения вход, на който работникът е видял, че
не се осъществява проверка за алкохол, той се е опитал да предотврати такава
проверка спрямо себе си, макар и неуспешно. В обясненията си, депозирани пред
работодателя, И. сам е признал, че поради предположението си, че „може да има
проблем с дрегера“, е запалил колата и е отишъл на другия вход. С това си
действие, той умишлено се е опитал да избегне проверката и макар в
действителност опитът му да е бил неуспешен поради стриктното спазване на отговорностите
на служителите в дружеството, опитът следва да се приравни на довършено
нарушение. Свидетелят Семерджиев, изслушан в хода на процеса, е категоричен, че
записите от камерите на „...“АД на дата 28.07.2017 г., които той е изгледал, са
показали последователното насочване на ищеца към „северен вход“ на дружеството,
а след това към „южен вход“ и накрая влизане на територията на предприятието
през „административния вход“. В действителност и от данните в справката
„вход/изход“, приета като доказателство, прави впечатление, че ищецът К.И. за
период от 1 година, освен на процесната дата- 28.07.2017 г., само още един път
е преминавал през „турникет Администрация“, от което следва че поведението му е
било необичайно и е било провокирано от извършваната проверка за алкохол, на
която не е искал да се подложи.
Преминавайки
през „турникет Администрация“ на 28.07.2017 г., К.И. е нарушил и безопасните
условия на труд /т.13.3.11 от ПВТР вр. т. 5.3.4 от Процедура за констатиране на
нарушения по безопасност, здраве при работа и опазване на околната среда/, по
повод на които в „...“ АД е разписана цялостна процедура за констатиране на
нарушенията, свързани с тях. Като работник в дружеството И. е бил уведомяван,
както категорично заявява свидетелят Семерджиев, за факта на провежданите
ремонтни дейности на входа, през който той е преминал и за периода на
продължаването им, въпреки което е решил да пренебрегне забраната за
преминаване през този вход и го е използвал за влизане на територията на
предприятието. Свидетелят Семерджиев си спомня, че на използвания от И. вход е
имало и предпазна ограда, която на процесната дата е била бутната/свалена ниско
долу, за да могат да преминават работниците, осъществяващи дейност на
строителната площадка. Независимо обаче дали оградата е била отметната или не, К.И.
не е имал право да преминава от там, доколкото е имало официална забрана за
използване на входа и видими следи, че ремонтната дейност там не е приключила.
Наложеното
на К.И. наказание за гореобсъдените нарушения е съобразено с тежестта на
извършеното. В тази връзка, следва да се отчита характерът и важността на
трудовите задължения на ищеца, във връзка с които са допуснати нарушения на
трудовата дисциплина. Както и свидетелите нееднократно акцентираха, дейността
на ищеца е рискова, поради което изисква внимателно и концентрирано боравене
както с машините, така и с останалите съоръжения и вещества, които се
използват. Употребата на алкохол от работник в такъв производствен процес повишава
така или иначе наличния риск за неговото собствено здраве и здравето на
останалите работници. Освен това, допуснатото от И. нарушение, не се явява
прецедент, нито изолиран случай. Дисциплинарното наказание се определя по
преценка на работодателя или на определено от него лице. Тази преценка следва
да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното
дисциплинарно нарушение, в това число значимостта на неизпълнените задължения
по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможните неблагоприятни
последици, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и
субективното отношение на работника/служителя към конкретното неизпълнение и
въобще поведението му при полагането на труд /Решение № 372 / 2013 от 17.03.2014 г.
по гр. д. № 3731 / 2013 г. на Върховен касационен съд/. В
конкретния случай съдът намира, че работодателят се е съобразил и е извършил преценка
на всички релевантни обстоятелства, като законосъобразно е достигнал до извода,
че лицето- нарушител на трудовата дисциплина, подлежи на санкция за поведението
си, като определената по вид санкция е съразмерна на тежестта на нарушението.
По
изложените съображения съдът намира дисциплинарното „уволнение“ за
законосъобразно, а искът за отмяната му с правна квалификация чл.344, ал.1, т.1 КТ – за неоснователен.
Относно
исковете с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 2 и т.3 КТ:
Законността на
извършеното уволнение обуславя неоснователност и на исковете за възстановяване
на предишната работа и за присъждане на обезщетение за оставане без работа, в
резултат на уволнението по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 КТ, предвид техния обусловен
характер от иска за отмяна на уволнение, поради което същите следва да се отхвърлят.
По разноските:
Предвид
обстоятелството, че ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски за
производството на основание чл.83, ал.1, т.1 ГПК и чл.359 КТ, същият не дължи
заплащането им на Районен съд- Пирдоп, независимо от изхода на делото.
Ищецът
обаче не е освободен от заплащане на останалите разноски на ответника, свързани
със заплатен от същия адвокатски хонорар. При отхвърляне на исковете ищецът
дължи на ответника тези разноски. Ответникът е претендирал разноски за
настоящата инстанция, за което е представил списък на разноските, според който
извършените от дружеството разноски в настоящото производство са общо 2352 лв,
от които 2304 лв.- адвокатско възнаграждение и 48 лв.- командировъчни разходи.
Видно от приложения по делото договор за правна помощ, на упълномощеното
адвокатско дружество е уговорено да се заплати по банков път сумата от 1800 лв.
по исковете, предявени срещу дружеството и 504 лв.- по насрещен иск. Представена
е и фактура за същата сума. Видно от извлечение от банкова сметка, *** „Тодоров
и Дойкова“ на 20.12.2017 г. е преведена сумата от 2572.26 лв. Съдът намира, че
сумата от 504 лв., която е уговорена като възнаграждение по насрещен иск, който
е бил отделен в друго производство и не е бил предмет на настоящото
производство, не може да бъде присъдена като разноски на ответника в настоящия
процес. Останалата сума от 1800 лв., за която има доказателства, че е уговорена
като адвокатско възнаграждение именно по предмета на настоящото дело и че е
заплатена, следва да бъде преценена като размер, доколкото от ищцовата страна
има наведено възражение за прекомерност. Според чл.7, ал.1, т.1 от Наредба
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения по исковете за
отмяна на уволнение или възстановяване на работа минималният размер на
възнаграждението за процесуално представителство, защита и съдействие е в
размер на минималната работна заплата за страната към момента за сключване на
договора за правна защита, който в настоящия случай е сключен на 01.12.2017 г.,
т.е. минимумът на възнаграждението за тези искове е бил 460 лв. (такъв е
размерът на минималната работна заплата през 2017 г. съобразно ПМС №
141/13.07.2017 г.). По третия иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ,
който е оценяем и е за сумата от 16 296 лв. минималното адвокатско
възаграждение се изчислява по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба 1/2004 г. и е в размер
на 830 лв+3% за горницата над 10000 лв. или 1018.88 лв. Следователно, при
сборуване на минималните адвокатски възнаграждения по всички искове, се
получава сума от 1478.88 лв. Съдът намира, че възражението за прекомерност е
основателно за горницата над 1500 лв., тъй като в настоящия случай, освен че се
касае за трудово дело, същото не е с фактическа и правна сложност, че да налага
заплащането на по-висок хонорар, а следва да се отчита и социалното положение
на ищеца, който е безработен и с оглед изхода на делото, остава такъв. Сумата
от 48 лв. за командировъчни разходи на адвоката на ответника също се дължи от
ищеца. С оглед изхода на делото, ответникът, на осн. чл.78, ал.3 ГПК, има право
да му бъдат заплатени разноските, сторени за адвокатска защита в размер на 1548
лв.
С оглед гореизложеното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНИ обективно кумулативно предявените от ищеца К.И.И.,
с ЕГН: **********, с адрес: *** против
„...” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пирдоп,
Промишлена зона, представлявано от изпълнителния директор Тим Олаф Курт, искове с правно основание чл.344,
ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ:
-
за признаване за незаконно и отмяна на уволнение, осъществено със
Заповед № 37/14.09.2017г. на
изпълнителния дирекор Тим Олаф Курт, с която на основание чл.330, ал.2,
т.6 от Кодекса на труда е прекратено трудовото правоотношение между
страните;
-
за възстановяване на предишната длъжност, заемана от ищцата - „Конверторчик I-во ниво старши майстор“ към направление
„Металургия- участък Конверторно и Трошачно“;
- за присъждане на обезщетение за
оставане без работа в следствие на уволнението в размер на 16 296 лева за
времето от 18.09.2017 год. до 18.03.2018 г., ведно със законната лихва върху
сумата до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, К.И.И.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „...” АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Пирдоп, Промишлена зона, представлявано от
изпълнителния директор Тим Олаф Курт, сумата 1548,00 лв. /хиляда петстотин четиридесет и
осем лева/, представляваща направени от
ответника разноски за адвокатска защита.
РЕШЕНИЕТО може
да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок, считано от 31.01.2018 г.
пред Софийски окръжен съд.
Препис от
решението да се изпрати на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: