Присъда по дело №2254/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 27
Дата: 17 ноември 2021 г. (в сила от 14 юли 2022 г.)
Съдия: Емил Иванов Дечев
Дело: 20211100602254
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 10 юни 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 27
гр. София, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Андрей Ангелов
Членове:Мирослав Г. Георгиев

Кристина Гюрова
при участието на секретаря Мария Д. Абаджиева Господинова
и прокурора Гергана Георгиева Савова-Малиновска (РП-Перник)
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Георгиев Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211100602254 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ОТМЕНЯ изцяло на основание чл. 334, т. 2 вр. чл. 336, ал. 1, т. 2 НПК
присъда на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 19 с-в от
02.03.2021г. по НОХД № 14152/2018г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА подсъдимия Б. Н. АЛ. - роден на ******* в гр.София,
българин, български гражданин, неосъждан, висше образование, живущ в гр.
София, ж.к. „*******, вх. ******* ап. 36, ЕГН: ********** за ВИНОВЕН в
това, че на 08.02.2018 г., около 19:40 часа, в гр. София, по ул. „Тодорини
кукли“, с посока на движение от ул. „Гаврил Кръстевич“ към бул.
„Ботевградско шосе“ на прилежаща пешеходна пътека в района на
кръстовището с ул. „Александър Екзарх“ при управляване на моторно
превозно средство - лек автомобил, марка „Пежо“, модел „407“ с рег.№
******* при извършване на маневра „завиване на ляво“ в посока ул.
„Александър Екзарх“ нарушил правилата за движението по пътищата,
установени в Закона за движение по пътищата:
- чл. 119, ал.1 ЗДвП „При приближаване към пешеходна пътека водачът
на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на
1
пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали
скоростта или спре.“
- чл.119, ал. 4 ЗДвП: „Водачите на завиващите пътни превозни средства
са длъжни да пропуснат пешеходците“
- чл. 120, ал. 1, т. 2 ЗДвП: „След подаване на сигнал, който му разрешава
преминаването - да пропусне пешеходците, които все още се намират на
пешеходната пътека“

като не пропуснал пресичащата по пешеходната пътека от ляво на дясно
по посоката му на движение на автомобила пешеходка КР. П. П. и реализирал
пътнотранспортно произшествие с нея и по непредпазливост й причинил
средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК, изразяваща се в
следните травматични увреждания: руптура на предната кръстна връзка и
медиалната колатерална връзка на дясната колянна става, което й причинило
трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за срок повече от
30 дни, като деянието е извършено на пешеходна пътека М8.2 от Правилника
за прилагане на ЗДвП - престъпление по чл. 343, ал.3, пр. последно, буква „а”,
пр. 2 вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, поради което и на
основание чл. 303 НПК и чл. 343, ал.3, пр. последно, буква „а”, пр. 2 вр. ал. 1,
б. „б“, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му НАЛАГА
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 6 /шест/ месеца.

ОТЛАГА на основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наложеното
наказание 6 /шест/ месеца лишаване от свобода за срок от 3 /три/ години,
считано от влизане на присъдата в сила.

ПОСТАНОВЯВА вещественото доказателство компакт диск да остане
приложено по делото.

ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимия А. да заплати:
разноски по водене на делото, направени на досъдебното производство в
размер на 234,87 лева - в полза на държавата; разноски по водене на делото,
направени в хода на съдебното производство пред първата инстанция в
2
размер на 2598,40 лева - в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка
на Софийски районен съд, както и, в случай, че не изпълни доброволно в срок
задължението за заплащане на присъдените разноски, на основание чл. 190,
ал. 2 НПК да заплати по 5 лева за служебно издаване на всеки брой
изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на
Софийски районен съд.

ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимия А., да заплати на
ЧО КР. П. П., ЕГН: ********** направените от нея разноски по делото в
размер на 1560 лева.



Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15 - дневен срок от днес
пред Върховния касационен съд.


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

Мотиви по ВНОХД № 2254 по описа на Софийски градски съд,
Наказателно oтделение, XIV-ти въззивен състав за 2021 г.

Производството е по реда на глава 21 от Наказателно-процесуалния
кодекс /НПК/.
С присъда от 02.03.2021г. по НОХД № 14152/2018г. Софийски районен
съд /СРС/, Наказателно отделение, 19 състав е признал подсъдимия Б. Н. АЛ.
за невиновен за това че на 08.02.2018 г., около 19:40 часа, в гр. София, по ул.
„Тодорини кукли“, с посока на движение от ул. „Гаврил Кръстевич“ към бул.
„Ботевградско шосе“ на прилежаща пешеходна пътека в района на
кръстовището ул. „Александър Екзарх“ при управляване на моторно превозно
средство - лек автомобил, марка „Пежо“, модел „407“ с рег.№ ******* при
извършване на маневра „завиване на ляво“ в посока ул. „Александър Екзарх“
нарушил правилата за движението по пътищата, установени в Закона за
движение по пътищата:
- чл. 119, ал.1 ЗДвП „При приближаване към пешеходна пътека водачът
на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали
скоростта или спре.“
- чл.119, ал. 4 ЗДвП: „Водачите на завиващите пътни превозни средства
са длъжни да пропуснат пешеходците“
- чл. 120, ал. 1, т. 2 ЗДвП: „След подаване на сигнал, който му разрешава
преминаването - да пропусне пешеходците, които все още се намират на
пешеходната пътека“
като не пропуснал пресичащата по пешеходната пътека от ляво на дясно
наляво по посоката му на движение на автомобила пешеходка КР. П. П. и
реализирал пътнотранспортно произшествие с нея и по непредпазливост й
причинил средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК, изразяваща
се в следните травматични увреждания: руптура на предната кръстна връзка и
медиалната колатерална връзка на дясната колянна става, което й причинило
трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за срок повече от
30 дни, като деянието е извършено на пешеходна пътека М8.2 от Правилника
за прилагане на ЗДвП и го е оправдал по повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл. 343, ал.3, пр. последно, буква „а”, пр. 2 вр. ал. 1, б. „б“,
пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК.
Срещу присъдата е подаден в срок протест от Софийска районна
прокуратура /СРП/, в който се излагат доводи, че неправилно СРС е признал
подсъдимия за невиновен. Поддържа се, че подсъдимият е следвало да
съобрази наличието на пешеходна пътека и слаба осветеност и възможността
да премине пешеходец, поради което намира, че ТР № 2/2016 г. на ВКС,
ОСНК е относимо в случая, противно на мнението на съда. Счита, че тези
обстоятелства правят опасността предвидима и не е налице хипотезата на чл.
15 НК. Моли присъдата на СРС да бъде отменена и подсъдимият да бъде
1
признат за виновен по повдигнатото му обвинение.
Постъпила е жалба и от частния обвинител /ЧО/ чрез повереника му, в
която се излагат съображения, че правният извод на първата инстанция е
неправилен, тъй като подсъдимият е извършвал ляв завой на пешеходна
пътека при разрешен и за пешеходците сигнал на светофара, поради което е
бил длъжен да очаква появата на пешеходци. Изтъква, че липсата на видимост
не го оправдава, тъй като в тази ситуация е трябвало да се движи с такава
скорост, че да може да пропусне пешеходците или да спре. Счита, че
подсъдимият сам се е поставил в невъзможност да предотврати ПТП, тъй
като не се е съобразил с видимостта и не е избрал подходяща скорост. Моли
присъдата на СРС да бъде отменена и подсъдимият да бъде признат за
виновен по повдигнатото му обвинение.
Постъпило е възражение от подсъдимия срещу жалбата на частния
обвинител, в което се солидаризира с изводите на СРС. Поддържа, че
пострадалата е имала възможност да възприеме автомобила му първа, докато
той нея не. Сочи, че тя е пресякла платното на непозволено място и не е
съобразила разстоянието си от приближаващите автомобили и скоростта им
на движение. Счита, че се е движел със съобразена скорост и твърди, че
осветеността на кръстовището не е отговаряла на изискванията. Заявява, че не
е могъл да предвиди общественоопасните последици. Моли присъдата да
бъде потвърдена.
Въззивният съд по реда на чл. 327 НПК не е допуснал съдебно следствие.
В съдебно заседание Софийска градска прокуратура поддържа протеста.
Намира, че присъдата е неправилна, като СРС е пренебрегнал допълнителната
АТЕ, според която произшествието не би настъпило, ако подсъдимият е бил
съобразил скоростта си. Намира, че не е налице случайно деяние, тъй като не
е налице непредвидимо събитие, защото подсъдимият е управлявал
автомобил по тъмно, на мокра настилка и е приближавал пешеходна пътека.
Моли присъдата да бъде отменена и постановена нова, с която подсъдимият
да бъде признат за виновен.
Повереникът се придържа към въззивната жалба. изтъква, че неправилно
СРС е приел скоростта на движение на подсъдимия за правомерна и, че
недобрата видимост е оправдателен факт. Счита, че опасността е била
предвидима и подсъдимият сам се е поставил в невъзможност да предотврати
деянието. Моли присъдата да бъде отменена и постановена нова, с която
подсъдимият да бъде признат за виновен.
Частният обвинител поддържа казаното от повереника си.
Защитникът моли присъдата на СРС да бъде потвърдена, тъй като е
доказано, че подсъдимият е невиновен.
Подсъдимият поддържа казаното от защитника си. Моли
първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.

2
Софийски градски съд, като съобрази доводите в протеста и жалба,
както и изложените от страните доводи и служебно провери правилността
на присъдата, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за
установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Производството пред СРС е протекло по общия ред, в рамките на който,
първостепенният съд е събрал редица гласни и писмени доказателства. Пред
въззивния съд не бяха събрани нови доказателства и той изгради своето
убеждение по фактите въз основа на събраните пред първата съдебна
инстанция. Установената от районния съд фактическа обстановка, като цяло
се споделя от въззивния съд и тя е следната:
Подсъдимият Б. Н. АЛ. е роден на ******* в гр.София, българин,
български гражданин, неосъждан, висше образование, живущ в гр. София,
ж.к. ****, вх. ******* ап. 36, ЕГН: **********.
Подсъдимият е правоспособен водач, категория „В” и „АМ”, с издадено
свидетелство за управление на МПС № *********, издадено на 27.06.2011 г.,
валидно до 27.06.2021 г. На същия към 08.02.2018 г СУМПС не е било отнето
и не е лишаван от право да управлява МПС, няма издавани ЗППАМ.
Последните издадени срещу него наказателни постановления са през 2008 г.,
а фишове през 2013 г.
На 08.02.2018г. между 19:20 часа и 20:00 часа за района на [гр. София,
ж.к. „Сухата река” температурата на въздуха е била около +5 ˚С, слаб вятър
със скорост 1 м/с и посока север-североизток в началото на периода, след това
напълно утихва, няма снежна покривка, наблюдавана значителна облачност,
валеж между 19:20 и 20:00 часа, няма и не са наблюдавани опасни явления.
На 08.02.2018 г. около 19:40 часа подсъдимият управлявал лек
автомобил марка „Пежо”, модел „407 СВ 2,0 Д” с рег. № ******* в гр.
София, по ул. „Тодорини кукли“, с посока на движение от ул. „Гаврил
Кръстевич“ към бул. „Ботевградско шосе“. В този участък ул. „Тодорини
кукли“ била покрита с асфалт, без неравности и наклони, отворена за
движение на моторни превозни средства в двете посоки. В района с
кръстовището й с ул. „Александър Екзарх“ улицата била предназначена за
двупосочно движение, с обща ширина от 15, 50 м, с три ленти по посока на
движение на процесния автомобил и една в обратна на неговата посока на
движение. Подсъдимият предприел маневра завиване наляво в посока към
„Александър Екзарх“. Тази улица била покрита с асфалт, без неравности и
наклони в района. Пътното платно на улицата в района на кръстовището с ул.
„Тодорини кукли“ се състояло от две платна за движение, по едно за всяка
посока на движение, които били отделени с разделителен остров, който бил с
широчина 1,4 м. Платното за движение по посока на движение на процесния
автомобил било с две ленти за движение, всяка от които с широчина от по 3,5
м, а за насрещното движение се състояло от три ленти със същата широчина.
3
Осветеността на кръстовището не е отговаряла на нормативната уредба,
нямало допълнителни осветителни тела, които да са разположени на
пешеходните пътеки и островите, които разделят пътните платна на
кръстовището.
Управляваният от подсъдимия автомобил се движел с ниска скорост от
порядъка на около 20 км/ч. По същото време, при предприетата от
подсъдимия маневра завиване наляво, св. П., в качеството си на пешеходец,
предприела пресичане на пътното платно, като навлязла на същото на
пешеходната пътека, перпендикулярно и от ляво надясно спрямо посоката на
движение на управлявания от подсъдимия автомобил. Зелен разрешителен
сигнал по посока на движение на управлявания от подсъдимия автомобил
светел от 56-та секунда на цикъла до 84-та секунда на цикъла. Зелен сигнал
на пешеходните светофари се подавали на 56-та секунда от цикъла до 74-та
му секунда. Разрешителен сигнал за движение на автомобила и пешеходката
се подавали едновременно, като червеният сигнал за пешеходката е 10
секунди преди да се подаде забранителен за автомобила. През цялата
продължителност на зеления сигнал за св. П., за автомобила светел
разрешителен сигнал, като същият навлязъл в кръстовището на разрешителен
сигнал. Непосредствено преди потеглянето на автомобила, пешеходката се
движела на около 13 метра от лявата страна на автомобила и зад същия. В
момента на потеглянето на автомобила, св. П. попадала в зоната зад водача и
той не е имал видимост към нея. Пешеходката е била извън осветената от
фаровете на автомобила зона и се намирала на нивото на задната лява врата на
автомобила и в този момент е можела да възприеме автомобила, а
подсъдимият не е имал тази възможност. През това време той можел да
наблюдава пешеходната пътека, но не по цялата й дължина, а в участъка,
който се е намирал пред автомобила, т.е. не е имал техническа възможност да
наблюдава цялата пешеходна пътека. Зоната на осветеност вляво от левия
габарит на автомобила е около 40 метра и на разстояние 3-4 метра встрани от
левия габарит. Автомобилът е достигнал 20 км/ч, а св. П. се движела с 5,8
км/ч и се е намирала върху разделителния остров, разделящ двете платна за
движение на „Александър Екзарх“. Тогава тя попаднала в осветеното от
фаровете на автомобила пространство и подсъдимият разполагал с
техническата възможност да я възприеме. Автомобилът се намирал
непосредствено преди удара на 6,5 метра от същия, а св. П. на 2 метра от него,
като попадала в осветената от фаровете на лекия автомобил зона 1,3 секунди
преди удара, като опасната зона за спиране на лекия автомобил при скорост
от 20 км/ч била 9 метра. Настъпил удар между св. П. и лекия автомобил - над
дясното коляно на свидетеля с предната част на автомобила. От удара под
масовия център на тялото на св. П. било отхвърлено напред спрямо посоката
на движение на автомобила. Подсъдимият задействал спирачната система на
автомобила и спрял превозното средство. След удара подсъдимият излязъл от
автомобила си. Други, намиращи се на място лица се притекли на помощ.
Подсъдимият се обадил на тел. 112 и предложил на пострадалата да я закара
4
до болница, но тя отказала, опасявайки се, че може кракът й да е счупен и
искала да изчака линейка. След пристигането на такава, била откарана в
болнично заведение.
Вследствие на удара с автомобила св. П. получила травматично
увреждане, дължащо се на рязко усукване на коляното при фиксирано ходило,
като получила руптура на предна кръстна връзка и медиалната колатерална
връзка на дясна колянна става, които довели до трайно затруднение в
движенията на десен долен крайник за повече от тридесет дни.
След случилото се подсъдимият многократно се обаждал по телефона и
разговарял със съпруга на пострадалата, за да се осведомява за нейното
състояние.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа обстановка, въззивният съд възприе на база
доказателствата и доказателствените средства, събрани пред СРС:
- гласни – показанията на свидетелите П., Б., Т..
- писмени – констативен протокол, протокол за оглед на
местопроизшествие; скица; епикриза; заключенията на съдебномедицинска
експертиза /СМЕ/, автотехническа експертиза /АТЕ/, две допълнителни
комплексии АТЕ и съдебно-техническа експертиза /СТЕ/; справка картон на
водача за подсъдимия; лист за преглед на пациент и допълнителен лист;
справка от Дирекция национална система 112; резултат от образно изследване
на ЧО; проект за светофарна уредба; писма от „Е.” АД – клон България;
писмо от НИМХ № ОД-03-598-1/22.10.2019 г.; писмо от заместник-кмет на
СО, направление „Транспорт и градска мобилност”; писма и схеми,
изпратени от „С.” ЕООД; свидетелство за съдимост на подсъдимия.
- веществени – фотоалбум и компакт диск.

Първата инстанция е направила кратък, но верен анализ на
доказателствената съвкупност. Същият се споделя от СГС и в тази връзка е
необходимо да се отбележи, че когато изразява съгласие с доказателствения
анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да
обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира
само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените
доводи в жалбата или протеста /р. 372/01.10.2012г. по н.д. № 1158/2012г. на
ВКС, НК, ІІІ НО/. Доколкото не се спори от страните по доказателствата,
съдът ще направи само кратък коментар на същите, както и ще обсъди довода,
изложен във възражението на подсъдимия, че ударът не е настъпил на
пешеходна пътека.
Основателно СРС се е позовал на показанията на св. П. – тя е очевидец и
нейните показания дават възможност да се установяват всички значими факти
от предмета на доказване. От нейните твърдения се черпи информация
5
относно мястото на удара - лентите за движение на двете улици,
разделителния остров, работата на светофара и други. Тези факти се
потвърждават от показанията на св. Т. и писмените материали - констативния
протокол, протокола за оглед на местопроизшествие и скицата, проектът за
светофарна уредба. Показанията й дават сведения й за осветеността в района
на кръстовището, интензитета на движението, метеорологичните условия и
намират опора изготвените АТЕ, СТЕ, писмо от НИМХ № ОД-03-598-
1/22.10.2019 г. Св. П. дава информация и за посоката й на движение, хода й,
разположението на автомобила спрямо нея и поведението на водача,
настъпилия удар. Казаното от св. Т. за тези обстоятелства, макар и с
опосреден характер, доколкото е научил тези факти от нея, изцяло подкрепя
твърденията й. В тази връзка, следва да се отчете и това, че заключенията на
допълнителните АТЕ относно механизма на ПТП, подкрепят заявеното от св.
П.. Показанията й относно претърпяната травма и последвалите медицински
манипулации се потвърждават от медицинските материали – епикриза,
резултат от образно изследване, лист за преглед на пациент и допълнителен
лист и заключението СМЕ
Правилно първата инстанция е дала вяра на заключението на СМЕ, от
което се установява вида и характера на уврежданията, които е получила при
удара с автомобила. Експертизата е изготвена от лице, притежаващо нужните
специални знания и се подкрепя от писмените доказателства – медицинските
документи, изброени по-горе.
Съвсем резонно е кредитирала и заключението на СТЕ, което дава
възможност да се изясни каква е била осветеността на процесното
кръстовище. Макар вещите лица да не определят точната стойност на
осветеността в луксове на 08.02.2018 г. в 19:40 ч., експертизата сочи, че
осветеността на кръстовището в зоната на пешеходната пътека не е
отговаряла на нормативната уредба, като не е имало допълнителни
осветителни тела, които да са разположени на пешеходните пътеки и
островите, които разделят пътните платна на кръстовището. СТЕ
кореспондира с показанията на св. П. и Т. относно осветеността на в района
на кръстовището.
Както и първата инстанция е отбелязала, показанията на св. Б. не
допринасят с нищо за изясняване на предмета на доказване, доколкото
същият няма спомен за процесния случай.
Безспорно, с решаващо значение са изготвените АТЕ. Правилно
първоинстанционният съд е преценил, че за своите фактически изводи не
следва да се позовава на първата АТЕ, изготвена в хода на досъдебното
производство, тъй като вещото лице, което я е изготвило, е работило с по-
ограничен обем от материали, на базата на които да гради своите изводи. В
хода на съдебното следствие СРС е събрал допълнителни доказателства,
които са били от значение за експертите, изготвили двете допълнителни
комплексни АТЕ и заключенията им дават възможност да се установяват
6
редица факти относно ПТП. На първо място, те изясняват режима на работа
на светофарната уредба и установяват на какъв сигнал св. П. и автомобилът са
навлезли в кръстовището. Установяват се и отстоянията на пешеходката и
автомобила един от друг; разположението им един спрямо друг, скоростта им
на движение, опасната зона; осветеността на фаровете на автомобила;
възможността на св. П. и подсъдимият да се възприемат взаимно и в кой
момент.
Експертите посочват, че св. П. е попаднала в осветената от фаровете на
автомобила зона 1,3 секунди преди удара, а МПС се е намирало в този момент
на 6,5 метра от мястото на удара и това е моментът,в който подсъдимият е
имал техническата възможност да я възприеме. Доказва се от двете
експертизи, че при конкретните пътни и атмосферни условия пешеходката в
положението си зад водача на автомобила е имала техническата възможност
първа да възприеме другия участник в произшествието.Установява се, че в
момента, в който св. П. е навлязла в осветената от фаровете на автомобила
зона, тя е попадала в опасната зона на управлявания от подсъдимия лек
автомобил и в този момент при скоростта си на движение той не е имал
техническа възможност да спре автомобила преди мястото на удара и да
предотврати произшествието. С важно значение е заключението на втората
допълнителната комплексна автотехническа експертиза, че за да не настъпи
удара, процесният автомобил при потеглянето си от място е следвало да
достигне скорост до 17 км/ч.
Подобно на първата инстанция, СГС кредитира изцяло двете
допълнителни КАТЕ, считайки че отговарят в пълнота на поставените задачи
и са изготвени от лица с нужната професионална компетентност. Те
кореспондират и с гласните и писмени материали по делото.
Относно възражението на подсъдимия, че св. П. е пресякла платното на
непозволено място т.е. не на пешеходната пътека, въззивният съд, ще посочи,
че по делото няма нито едно доказателство, което да подкрепя подобно
твърдение. Подсъдимият не се е възползвал от правото си да даде обяснения
и респективно не е съобщил подобни данни. Нито едно от другите
доказателства не дава основание да се допусне подобна версия, нито пък
разколебава фактическите изводи относно това, че св. П. е пресичала улицата
на пешеходна пътека в момента на удара.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Въззивната инстанция счита, че при така установените факти,
първостепенният съд е достигнал до грешни и неправилни правни изводи
относно съставомерността на инкриминираното деяние. За разлика от СРС,
този съдебен състав прецени, че с деянието си подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343, ал.3, пр.
последно, буква „а”, пр. 2 вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК.
От обективна страна:
7
При управлението на МПС подсъдимият е нарушил следните правила за
движение:
- чл. 119, ал.1 ЗДвП „При приближаване към пешеходна пътека водачът
на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали
скоростта или спре.“
- чл.119, ал. 4 ЗДвП: „Водачите на завиващите пътни превозни средства
са длъжни да пропуснат пешеходците“
- чл. 120, ал. 1, т. 2 ЗДвП: „След подаване на сигнал, който му разрешава
преминаването - да пропусне пешеходците, които все още се намират на
пешеходната пътека“.
Управлявайки автомобила, подсъдимият не е спазил правилото да намали
скоростта или да спре и не е пропуснал да премине стъпилата на пешеходната
пътека св. П.. Бил е длъжен да стори това, независимо, че е предприел
завиване наляво на разрешен за него сигнал, тъй като такъв е бил сигналът и
за пешеходците, които са с предимство. В резултат на това е ударил с
автомобила свидетеля и й е причинил телесно увреждане – руптура на
предната кръстна връзка и медиалната колатерална връзка на дясната колянна
става, което й причинило трайно затруднение на движенията на десния долен
крайник за срок повече от 30 дни. Т.е. касае се за причинена средна телесна
повреда по смисъла на чл.129, ал. 2 НК.
Налице е пряка причинно-следствена връзка между извършеното
нарушение на правилата за движение от подсъдимия и настъпилото
увреждане на пострадалия.
Ударът е настъпил на пешеходна пътека, с което е консумиран този
квалифициращ признак.
Това, че автомобилът е бил в опасната зона и подсъдимият не е могъл да
предотврати вредоносните последици се дължи на неговото поведение, което
не е било съобразено с наличието на пешеходна пътека и възможността за
преминаващи по нея хора.
Поведението на св. П. с нищо не е допринесло за ПТП, доколкото същата
е преминавала при разрешен за нея сигнал на светофара през пешеходната
пътека и не е налице съпричиняване ,тъй като нейното предимство е било
абсолютно, както се визира в т. 6, б. „б” на ТР № 2/2016 г. на ОСНК на ВКС.
От субективна страна:
За да приеме, че деянието е несъставомерно, СРС е достигнал до извод,
че подсъдимият е действал невиновно, тъй като не е могъл да предвиди
настъпването на общественоопасните последици т.е. налице е случайно
деяние.
Няма спор, че като водач на МПС, подсъдимият е бил длъжен да
предвиди възможното излизане на пешеходец на пешеходната пътека при
наличието на разрешителен за него сигнал. Подлежи на преценка дали той е
8
имал обективната възможност да предвиди това обстоятелство. СРС е приел,
че подсъдимият не е могъл да стори това, тъй като не е имал видимост към
свидетеля и опасността за него е възникнала внезапно – св. П. се е появила в
осветената зона на фаровете на разстояние 6,5 метра и едва тогава той е могъл
да я възприеме, но тъй като това разстояние е било по – малко от опасната
зона за спиране /9 метра/, той обективно не е имал възможност да
предотврати ПТП при скоростта си на движение – 20 км./ч./.
Първостепенният съд е изложил довод, че не може да се приеме, че
подсъдимото лице е било длъжно да се движи с по – ниска скорост /например
до 17 км./ч., при която, съгласно втората допълнителна КАТЕ ще е могъл да
избегне удара/, тъй като при потеглянето си не е имало как да предвид
стеклите се по-късно събития.
Този извод на СРС е неправилен. Няма спор, че автомобилът, управляван
от подсъдимото лице, се е движел с разрешена скорост и на разрешен за него
сигнал на светофарната уредба. Несъмнено се установи и, че от мястото, от
което е бил предприел завиването наляво, подсъдимият не е имал техническа
възможност да наблюдава цялата пешеходна пътека /пътното платно е било
разделено на две от остров/ а само тази част от нея, която е била пред
автомобила и е могъл да възприеме пешеходец едва когато той навлезе в
осветената от фаровете зона. Не се спори и, че видимостта в района на
кръстовището не е била добра и в рамките на нормативните изисквания. Но
въпреки това, подсъдимият е могъл обективно да предвиди опасността от
появата на пешеходец пред автомобила му. Това е така именно заради
обективните обстоятелства – намирал се е в зона на кръстовище, като при
извършване на маневрата завой наляво е следвало да пресече пешеходна
пътека, която е била сигнализирана с хоризонтална маркировка. Наличието на
пешеходна пътека е ясна индиция за възможността по нея да преминат
пешеходци. При положение, че в случая при извършване на маневрата от
негова страна за пешеходците е светел зелен светофарен сигнал, който е
разрешавал тяхното преминаване, тази възможност е била още по-голяма.
Тези обстоятелства са били възприети от подсъдимия и именно поради тях,
той обективно е имал възможността да предвиди възможната поява на
пешеходец на пътя. В тази връзка, основателен е доводът в протеста, че в
такава ситуация опасността всякога е предвидима. Това, че не е имал
видимост към цялата част на пешеходната пътека /не е виждал тази, която е
била зад разделителния остров, считано по посока на автомобила и зад самото
МПС/, а е могъл да възприеме само зоната, осветена от фаровете, е друго
обстоятелство, което е трябвало да повиши вниманието му, тъй като именно
от невидимата за него част на пешеходната пътека е могло да се появи човек.
С тези фактори подсъдимият е следвало и е могъл да съобрази поведението,
като избере такава скорост на движение, че при напълно възможната, при
посочените по-горе условия, поява на пешеходец, да спре, така, че да избегне
произшествие. Опасността за него е станала известна в момент, в който той
вече не е имал обективната възможност да реагира, така, че да я избегне, тъй
9
като е възприел св. П. едва на 6,5 метра от автомобила, което разстояние е
било по-малко от опасната зона. Основателни са възраженията на частния
обвинител, че именно с поведението си на пътя, като е избрал несъобразена с
условията скорост, подсъдимият сам се е поставил в невъзможност да избегне
ПТП.
С тези доводи, СГС счете, че не е налице случайно деяние.
Въззивният съд преценява субективното отношение на подсъдимия като
такова по чл. 11, ал. 3, пр. 1 НК, а именно несъзнавана непредпазливост – не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици –
причиняването на телесната повреда на пострадалата, но е бил длъжен и е
могъл да ги предвиди. Деецът е бил длъжен и е могъл да предвиди, при
наличието на пешеходна пътека и разрешителен сигнал на светофара,
възможността да преминат пешеходци. С оглед тъмнината и лошата
осветеност на мястото, той е бил длъжен и е имал възможността да се движи с
такава скорост, че при поява на хора, да намали или да спре и да ги пропусне,
но не е сторил това, като е могъл да предвиди, че ако не ги пропусне, може да
настъпи ПТП.

ЗА ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
За престъплението чл. 343, ал.3, пр. последно, буква „а”, пр. 2 вр. ал. 1, б.
„б“, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК е предвидено наказание лишаване от
свобода от 1 до 6 години.
При индивидуализация на наказанието на подсъдимия съдът прие като
смекчаващо отговорността обстоятелства чистото му съдебно минало. Отчете
и това, че спрямо него не са налагани много наказания за нарушения на
правилата за движение, като наличните такива са отпреди много време –
последното е от 2013 г. Взе се предвид и това, че след произшествието е
позвънил на телефон за спешни повиквания, за да съобщи за случая и
предложил на пострадалата да я закара в болница. Не може да остане без
внимание и това, че след случая подсъдимият се е интересувал за състоянието
на пострадалата.
Съдът съобрази и това, че самото нарушение на разпоредбите на ЗДвП не
е драстично /например скоростта на движение да е много висока/ - това сочи
на нисък интензитет на деянието и е индиция, че същото се явява изолиран
случай в живота на подсъдимия.
Отегчаващи белези съдът не намери.
Втората инстанция прие, че в случая са налице предпоставките за
приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК за определяне на наказание спрямо
подсъдимия под минималния праг наказанието „лишаване от свобода”,
предвидено за това престъпление т.е. под 1 година. Това е така, доколкото по
делото са налице многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства и най–вече с оглед липсата на отегчаващи такива. Съдът прие,
10
че в случая подходящо се явява наказание лишаване от свобода за срок от 6
месеца.
Съдът, като прецени, че наложеното наказание „лишаване от свобода” е в
размер на 6 месеца и подсъдимият не е осъждан към деянието, прие, че за
постигане целите на наказанието, доколкото има шанс да се поправи и
превъзпита, не се налага ефективното му изтърпяване. Предвид това, съдът
отложи изпълнението на наложеното наказание, на основание чл. 66, ал. 1 НК,
за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила.
С оглед ниският интензитет на деянието и липсата на утежняващи
отговорността обстоятелства, съдът намери, че за постигането на целите,
визирани в чл. 36 НК не е необходимо налагането на наказание „лишаване от
право да упражнява на определена професия или дейност” /право да
управлява МПС/.

ЗА ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
По делото е наличен компакт диск, който съдът счете, че следва да
остане приложен към него.

ЗА РАЗНОСКИТЕ:
С оглед постановената присъда, съдът осъди на основание чл. 189, ал. 3
НПК подсъдимия А. да заплати: разноски по водене на делото, направени на
досъдебното производство за възнаграждения на вещи лица в размер на
234,87 лева - в полза на държавата, както разноски по водене на делото,
направени в хода на съдебното производство в размер на 2598,40 лева /също
възнаграждения на вещи лица, изготвили експертизи/ - в полза на бюджета на
съдебната власт и по сметка на Софийски районен съд. Също така, на
основание чл. 190, ал. 2 НПК го осъди и, в случай, че не изпълни доброволно
в срок задължението за заплащане на присъдените разноски, да заплати по 5
лева за служебно издаване на всеки брой изпълнителен лист в полза на
бюджета на съдебната власт и по сметка на Софийски районен съд.
Доколкото пред първата инстанция е било направено такова искане, на
основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът осъди подсъдимия да заплати на частния
обвинител П. направените от нея разноски по делото в размер на 1 560 лeвa.


ТАКА МОТИВИРАН, СЪДЪТ ПОСТАНОВИ ПРИСЪДАТА СИ.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

11


ЧЛЕНОВЕ: 1:



2:
12
Съобщи за изтекли лични данни