Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. В., 30.10.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГР.В., пети състав в открито
съдебно заседание проведено на първи октомври две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на секретаря Нина
Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Димитър Михов административно
дело №1249/2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.186,
ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, във връзка с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на В.А.И.,***, против
принудителна административна мярка, приложена по реда на чл.171, ал.1, т.5,
б.“б“ от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/. Жалбоподателят излага доводи за
нищожност на наложената принудителна административна мярка, поради липса на
компетентност на лицата, които са я наложили, а в условията на евентуалност се
претендира материална незаконосъобразност. Претендира се присъждане на
направените разноски.
Ответниците по жалбата – А.С.Й. и Г.А.А., служители в
„ххх-хх“ЕООД оспорват жалбата. Претендират присъждане на направените разноски.
Съдът, след като обсъди доказателствата
по делото, доводите на страните и след преценка на законосъобразността и
обосноваността на оспорения административен акт, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК от
лице с правен интерес от обжалването, поради което се явява допустима.
Предмет на обжалване е принудителна административна
мярка, изразяваща се в преместване на лек автомобил „Т.“ с рег. № СВ хххх КМ,
приложена от А.С.Й. и Г.А.А., служители в „ххх-хх“ЕООД. Предвид мотивите
изложени в приложения по делото фирмен констативен протокол от 20.04.2018г.,
принудителната административна мярка е приложена по отношение на паркираното в
нарушение на установените правила за движение в к.к. „Зл.п.“ гр.В. МПС, на
място обозначено с неподвижни пътни знаци - В27 и Т17 /принудително преместване
на ППС/, поставени пред хотел „П.“. Според описанието в протокола,
местоположението на МПС е: срещу хотел „Г., като освен описанието в протокола
се съдържа и окомерна скица на местоположението на автомобила. В хода на
съдебното производство са събрани доказателства, удостоверяващи собствеността
върху терена, където е бил паркиран автомобила, договор относно дейността по
преместване на паркирани в нарушение на правилата за движение по пътищата ППС
/л.34/, заповеди /л.37-46/, трудови договори и длъжностни характеристики на
ответниците /л.47-52/, проектна документация относно организацията на движение
на територията на к.к. „Зл.п.“ /л.132-145/. Генерален план за организация на
движението, сигнално писмо за констатирани неизправности по пътните знаци и
маркировка /л.177/. Допуснато е изготвянето на съдебно техническа и съдебно
криминалистическа експертиза на почерково изследване на документи /л.214-216 и
л.252-258/. Според заключението на съдебно техническата експертиза, знак В27 и табела
Т17 съответстват на извадката на ГПОД на к.к. „Зл.п.“. Процесният автомобил е
бил на около 5-6м. до знаците. Според експертизата, знак В27 е поставена на
улицата, която преминава пред хотел „П.“, отдясно по посоката на движение, в
която е паркиран процесния автомобил. Според заключението на съдебно
криминалистическа експертиза на почерково изследване на документи,
представеният за изследване Подробен актуализиран план за организация на
движението в к.к. „Зл.п.“, конкретно в частта касаеща процесната част от
уличната мрежа, озаглавена „Актуализация на плана за организация на
движението в к.к. Зл.п. – II част“ не представлява оригинален документ, а е
изготвен чрез цветно копиране на лазерен принтер на оригинален план и съответно
щемпели. Щемпелът за съгласуване с Община В. и намиращите се под него –
отпечатък от кръгъл печат, отпечатък от печат – дата, името арх. Виктор Бузев,
както и подписа от името на архитекта са положени чрез печат с тампонно мастило
/представляват отпечатъци от печати/. Допуснатите съдебни експертизи не са
оспорени от страните. Съдът кредитира същите като компетентно изготвени. В хода
на съдебното производство е изслушан в качеството на свидетел Г. Ж Г.. Според показанията на свидетеля поставен
пътен знак в района, в който е бил паркиран автомобила, не е имало. Освен това
свидетелят заявява, че репатрирането на автомобила е било извършено на 21-ви
април, а не като е посочено в протокола – на 20 - ти април
При така установените факти и с оглед определения в
чл.168 от АПК предмет на съдебната проверка за законосъобразността на акта на
всички основания по чл.146 от АПК, съдът приема от правна страна следното:
С жалбата са наведени възражения за нищожност на
оспорената ПАМ, поради некомпетентност на органа приложил принудителната
административна мярка. Съдът намира направеното възражение за неоснователно.
Съгласно чл.168, ал.1 от ЗДвП определените от министъра на вътрешните работи
длъжностни лица от службите за контрол и/или длъжностни лица, определени от
собствениците или администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или да
нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средства на отговорно
пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия
собственик или на упълномощения от него водач. С оглед законовата разпоредба,
настоящия случай попада във втората хипотеза, като лицата извършили
репатрирането на процесния автомобил са надлежно оправомощени да налагат ПАМ от
посочения вид от собственика на пътя. В тази връзка са приобщените по делото
доказателства: Договор № 06 от 28.03.2018г. съгласно който „П. – Зл.п.“ООД
възлага, а „ххх-хх“ЕООД приема да извършва дейност по преместване на паркирани
в нарушение на правилата за движение по пътищата ППС. От приложената Заповед №
18/28.03.2018г. на Изп. директор на „Зл.п.“ АД В., ответниците са оправомощение
да извършват дейности по ЗДвП, а именно: вземане на решение за налагане на ПАМ
по чл.171, т.5, б.“б“ от ЗДвП; извършване на действия по фактическото
преместване на неправилно паркирани МПС от местата на нарушение до наказателния
паркинг на фирмата. Доказателства удостоверяващ компетентността на органа
наложил ПАМ са и приобщените по делото трудови договори и длъжностни
характеристики на Й. и А., като видно от длъжностните характеристики, основните
длъжностни задължения са вземане на решение за налагане на ПАМ по чл.171, т.5,
б.“б“ от ЗДвП, след преценка за наличието на предвидените в същата норма
предпоставки. С оглед изложеното съдът счита, че обжалваната ПАМ не страда от
порока некомпетентност, издадена е от компетентен орган, в кръга на предоставените
му правомощия, поради което възражението на жалбоподателя за нищожност е
неоснователно.
Принудителните административни мерки могат да бъдат
прилагани в изрично изброени в закона случаи, по предвидения в съответната
норма ред и начин и в съответствие с целта на закона. Съдът намира, че
обжалвания акт е издаден при правилно приложение на разпоредбата на чл.171,
ал.1, т.5, б.“б“ от ЗДвП, и по конкретно в уредената първа хипотеза: когато е
паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с
неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано
превозно средство. Допуснатото от жалбоподателя нарушение на правилата за
движение и по конкретно нарушението на пътен знак В27 се доказва от приложения
протокол и снимков материал към него, както и от заключението на съдебно
техническата експертиза. Експертизата не само категорично установява наличието
в спорния участък на пътен знак В27 и Т17, но според експертизата поставените
пътни знаци съответстват на извадката на генералния план за организация на
движение в к.к.“Зл.п.“. Съдът не кредитира показаният на свидетеля Г., поради
това, че същите са в противоречие с останалия доказателствен материал по
делото, не кореспондират с останалите доказателства. Съдът кредитира и
изготвеното заключение по допуснатата съдебно криминалистическа експертиза на
почерково изследване на документи. Съобразно доказателствата и предвид
разпоредбата на чл.49 от ППЗДвП съдът счита, че поставените в настоящия случай
пътни знаци въвеждат валидно забрана за паркиране и престой на мястото, където
се е намирал автомобила на жалбоподателя. Предвид данните по делото, в случая е
изпълнен фактическия състав на чл.171, т.5, б.“б“ от ЗДвП, поради което
обжалваната ПАМ се явява законосъобразна.
При посочения изход на спора, на основание чл. 143,
ал.4 от АПК, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати направените по
делото разноски в размер на 360 /триста и шестдесет/ лева, съставляващи
заплатено адвокатско възнаграждение.
По тези съображения и на основание чл.
172, ал.2 от АПК, Административен съд гр. В., пети състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.А.И.,***, против
принудителна административна мярка, наложена от А.С.Й. и Г.А.А., служители в „ххх-хх“ЕООД
по реда на чл.171, ал.1, т.5, б.“б“ от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/,
изразяваща се в преместване на лек автомобил „Т.“ с рег. № СВ хххх КМ.
ОСЪЖДА В.А.И., ЕГН: **********,***, да заплати на „ххх-хх“ЕООД
сумата от 360 /триста и шестдесет/ лева, разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд на Република България в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: