РЕШЕНИЕ
№ 12238
гр. София, 11.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 84 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА
при участието на секретаря ВАСКА Т. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА Гражданско дело №
20221110141605 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава двадесет и пета „Бързо производство“ на
ГПК.
Образувано е по искова молба постъпила на 28.07.2022 г. от
малолетната К. С. Л., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и
законен представител Е. В. А., ЕГН **********, срещу С. П. Л., ЕГН
**********. Предявени са два обективно съединени иска с правна
квалификация чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 от СК.
С молбата се иска съдът да постанови решение, с което да увеличи
размера на първоначално определената издръжка на ищеца, като осъди
ответника да му заплаща месечна издръжка в размер на 350,00 лв., тъй като
нуждите му са се увеличили. Сочат се увеличени нужди на ищеца предвид
изминалия период от време от определяне на предишния размер на
издръжката, неговото израстване и разходи за образование и извънкласни
занимания. Претендира разноски.
В преклузивния едномесечен срок е постъпил отговор на исковата
молба от ответника, с който оспорва иска по размер. Излага твърдения, че в
действителност детето следва да се развива и усъвършенства, но
допълнителните дейности и занимания следва да се обсъждат между двамата
1
родители за да се направи преценка за подходящите извънкласни занимания,
без това обаче да „претовари“ детето. На следващо място се сочи, че макар
инфлацията и повишаване на цените на всички стоки и услуги да е факт, то
ищцата сама е пожелала да упражнява родителските права върху детето.
Съдът, като взе предвид относимите доводи и доказателства,
приема за установено следното от фактическа страна:
Ищцата е малолетна и е дете на ответника (л. 50 от делото). С решение
№ 95941 от 21.05.2010 г., на СРС, 37-ти състав постановено по гр. д. № 23328
по описа за 2019 г., влязло в сила на 21.05.2020 г., бракът между родителите
на ищецата е прекратен, като ответникът е осъден да й заплаща месечна
издръжка в размер на по 200,00 лева (л. 49 от делото).
Установява се, че ищцата е записан като ученик в дневна форма на
обучение в 101 Средно училище „Бачо Киро“, гр. София /л. 66 от делото/.
Установява се още, че ищцата редовно посещава училищния стол за обяд, на
стойност 4,50 лв. дневно. Установява се още, че ищцата посещава
извънкласни занимания /л. 8 – 15 от делото/.
При преценката на материалните възможности на родителите съдът
съобрази служебно изисканата справка от НАП – ТД София, видно от която
ответникът за периода от м.01.2022 г. до м.03.2023 г. е имал осигурителен
доход от около 800 (л. 84 от делото), а майката на ищцата за периода от
м.01.2022 г. до м.03.2023 г. е имала осигурителен доход от около 710 (л. 81 от
делото).
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали последните са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Следователно, получаването на издръжката е безусловно, т. е. не е
обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки извън наличието на
качеството "ненавършило пълнолетие дете" и на нужда от издръжка, която не
е задоволена изцяло по друг начин – например чрез получаване от детето на
доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни
добавки и други такива /в този смисъл е и т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г. /.
Размерът на издръжката се обуславя от съотношението между нуждите на
2
лицето, имащо право на издръжка, и възможностите на задълженото лице. И
тъй като посочените две величини не са константни, законодателят е
предвидил възможност при промяната им издръжката да бъде изменена –
увеличена, респективно намалена – чл. 150 СК. За да се уважи искът по чл.
150 СК, е необходимо да е налице трайно и съществено изменение на
нуждите на издръжката или трайна съществена промяна във възможностите
на задълженото лице.
От представеното удостоверение за раждане се установи, че ответникът
е баща на ищцата и следователно е лице, задължено да дава издръжка.
Съгласно решение № 95941 от 21.05.2010 г., на СРС, 37-ти състав
постановено по гр. д. № 23328 по описа за 2019 г., влязло в сила на 21.05.2020
г., бракът между родителите на ищцата е прекратен, като ответникът е осъден
да й заплаща месечна издръжка в размер на по 200,00 лева. От определяне
размера на издръжката на ищеца са изминали повече от две години, като към
датата на устните състезания същата е на осем години. Съдът намира, че
израстването на детето в периода от определяне предишния размер на
неговата издръжка само по себе си води до увеличаване на необходимите
средства за издръжката му. Нуждите на ищцата, обичайни за деца на нейната
възраст /за храна, дрехи, училищни нужди, занимания и т. н. /, както и общите
разходи за издръжката на домакинството на майката, в което тя се отглежда,
се установява от самия факт на биологичното й съществуване и не е
необходимо да се обосновава специално. Издръжка се дължи от двамата
родители, независимо при кого детето живее, но отглеждащият родител
следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с оглед
даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с детето и
посрещането на разходите на домакинството, част от които са в полза и на
детето. Оттук следва, че ответникът трябва да поеме по-голям дял на
паричната издръжка на ищеца. Съгласно чл. 142, ал. 2 СК "минималната
издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната
работна заплата" или 197, 00 лв. към момента на приключване на устните
състезания. Съдът намира, че този минимален размер касае издръжката,
дължима от единия родител, доколкото този размер се съотнася с
минималната работна заплата за страната, която представлява гарантиран
минимум на трудовото възнаграждение за едно заето по трудово
правоотношение лице /а не общо за двамата родители/. Нормата, освен това,
3
регулира масовия случай на претенция за издръжка спрямо единия родител, а
не и срещу двамата общо. По делото се установи, че ответникът е
самоосигуряващо се лице, че същият е в трудоспособна възраст и няма данни
да е нетрудоспособен по здравословни причини, както и да има други
алиментни задължения, поради което не може да се приеме, че той е в
невъзможност да дава издръжка /ППВС № 5/1970 г., т. 11/. Доводът на
ответника, че посещаването на детето на извънкласни занимание е въпрос,
който подлежи на решаване от двамата родители, е ирелевантен за
определяне размера на издръжката. Не може да бъде споделено и виждането
на ответника, че щом родителските права са присъдени на майката, всички
грижи следва да се полагат от нея, доколкото както стана ясно по – горе
издръжка се дължи от двамата родители. По изложените мотиви и като
съобрази установените възможности на ответника, нуждите на ищеца и
възможностите на другия родител, съдът намира, че предявеният иск е
частично основателен – до размера от 300, 00 лв., който съдът намира, че
ответникът може да заплаща на детето си. Издръжката се дължи от датата на
подаване на исковата молба – 28.07.2022 г., ведно със законната лихва, до
настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване,
като претенцията за разликата над уважения размер до пълния предявен такъв
следва да бъде отхвърлена.
Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът постановява предварително
изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и
обезщетение за работа. Налице е следователно призната по право (ex lege)
изпълнителна сила на невлезлите в сила решения относно посочените в
закона вземания, за което съдът е оправомощен (има право и задължение) да
се произнесе служебно (ex officio). За това в конкретния случай следва да
бъде допуснато предварително изпълнение на решението в частта му, с която
ответникът е осъден да заплаща на детето си месечна издръжка в размер на по
300,00 лева.
Относно разноските по делото.
Претенция за присъждане на разноски има от двете страни.
Ищецът е представил договор за правна защита и съдействие от
14.07.2022 г., видно от който същият е заплатил адвокатско възнаграждение в
размер на 1055,00 лева, в брой, на датата на сключването му (л. 89 от делото).
4
С оглед изхода на делото ответникът, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
дължи на ищеца разноски в производството в размер на 703,00 лева.
С оглед отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
ищецът дължи на ответника разноски в производството. Същият е представил
договор за правна защита и съдействие от 06.09.2022 г., видно от който
същият е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 420,00 лева, в
брой. (л. 36 от делото). С оглед изхода на делото ответникът, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, дължи на ищеца разноски в производството в размер на 140,00
лева.
На основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, ответникът следва да заплати държавна такса върху
увеличението на издръжката на детето в размер от 144,00 лева по сметка на
Софийския районен съд.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК издръжката,
определена с решение № 95941 от 21.05.2010 г., на СРС, 37-ти състав
постановено по гр. д. № 23328 по описа за 2019 г., влязло в сила на 21.05.2020
г., като
ОСЪЖДА на основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК, С. П. Л.,
ЕГН **********, да заплаща на малолетната К. С. Л., ЕГН **********,
действаща чрез своята майка и законен представител Е. В. А., ЕГН
**********, месечна издръжка в увеличен размер на 300,00 (триста и
тридесет) лева, считано от 28.07.2022 г., като
ОТХВЪРЛЯ исковете в останалата им част до пълния предявен размер
от 350,00 лева, като неоснователни.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение
на решението в частта за присъдената в полза на К. С. Л., ЕГН
**********издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, С. П. Л., ЕГН **********, да
заплати по сметка на Софийския районен съд сумата в размер на 144,00 лева,
представляващи държавна такса върху увеличението на издръжката на детето.
5
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, С. П. Л., ЕГН **********, да
заплати на К. С. Л., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен
представител Е. В. А., ЕГН **********, сумата в размер на 703, 00 лева,
представляваща разноски за един адвокат в производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, малолетната К. С. Л., ЕГН
**********, действаща чрез своята майка и законен представител Е. В. А.,
ЕГН **********, да заплати на С. П. Л., ЕГН **********, сумата в размер на
140, 00 лева, представляваща разноски за един адвокат в производството.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок,
считано от съобщаването му на страните.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните (чл. 7, ал. 2
ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6