№ 271
гр. София, 11.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20241000502693 по описа за 2024 година
С решение № 3751 от 24.06.2024 г. по гр. д. № 1390/2024 г., СГС, І-21 с-
в, ОСЪЖДА "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот
и Здраве" АД, да заплати на Т. С. А. и М. М. А. сумите от по още 120 000 лв.
на всеки ищец, над платените от ответника суми от по 80 000 лв. на всеки
ищец, като застрахователно обезщетение за неимуществени вреди вследствие
смъртта на М. Т. А., дете на ищците, при ПТП на 16.11.2020 г., ведно със
законната лихва върху сумите от по 120 000 лева от 27.06.2023 г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно
основание чл. 432 КЗ над тези суми до предявените размери от по още 200 000
лева на всеки ищец.
Срещу решението, в частта, в която исковете са отхвърлени за сумите
над 120 000 лв. до 200 000 лв. (за сумите от по 80 000 лв.) е постъпила
въззивна жалба от Т. С. А. и М. М. А.. В пространно изложение е поддържано,
че не е спазен принципа на чл. 52 ЗЗД в съответствие с установените
обстоятелства по делото, и съгласно съдебната практика, като не е отчетено,
че ищците са загубили сина си в началото на неговия жизнен път (на 23 г.), че
отношенията между тях са били изключително близки, а загубата е променила
1
коренно живота на ищците. Молят да им се присъдят разликите до 200 000 лв.
(т.е. по 80 000 лв. за всеки жалбоподател), както и разноски.
Срещу решението в частта, в която са уважени исковите претенции за
сумите над 40 000 лв. (платени на всеки ищец след постановяване на
решението на СГС) до сумите от 120 000 лв. е постъпила въззивна жалба от
"Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД.
Анализирана е съдебна практика, в която са присъждани по-малки суми.
Твърди, че не е спазен принципа на справедливост, като не са ценени
икономическите индикатори към датата на ПТП през 2020 г. Моли да се
отмени решението в обжалваната част и да се отхвърлят исковете, като
претендира и разноски.
Страните оспорват взаимно въззивните си жалби в писмени отговори.
Въззивните жалби са подадени в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 432 КЗ.
Ищците Т. С. А. и М. М. А. твърдят, че на 16.11.2020 г. настъпил
инцидент, като водачът на лек автомобил, чиято гражданска застраховка била
застрахована при ответника, причинил смъртта на сина им М. Т. А. (23 г.), като
пътник. Ищците преживели неописуема мъка и стрес от загубата, за
обезщетяването на които получили от застрахователя обезщетения от по
80 000 лв., които намират за занижени. Претендират допълнително
обезщетение от застрахователя в размер на по 200 000 лв. ведно със законната
лихва от 27.06.2023 г., и разноски.
Ответникът ЗАД „ДаллБогг: живот и здраве“ АД оспорва размера на
иска.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Няма спор, че ищците са родители на загиналия при инцидент техен син,
на 23 г. Няма разногласие по въпроса, че водачът, чиято наказателна
отговорност е установена с присъда, е бил застраховал гражданската си
2
отговорност при ответника. Безспорно е, че застрахователят по настоящем е
изплатил в полза на всеки от ищците сумите от по 120 000 лв. Спорен е само
крайният размер на обезвредата.
Пред настоящата инстанция е приета КСПсПЕ, която е дала становище,
че е налице рязка промяна в психичното и емоционалното състояние на
двамата ищци в негативен план, която се изразява във високо ниво на стрес,
тревожност, безсилие, отчаяние, непоносима скръб и неприемане на загубата
на обичаното им дете, неспособност да продължат живота си по обичайния
начин. Във времето се очаква афекта да намалее, но мъката ще остане трайна.
Преживяната тежка психотравма е довела до разстройство в адаптацията –
остра стресова реакция. Тежкия емоционален срив е последван от
протрахиран отговор с тежко изразена тревожно-депресивна симптоматика
(със спонтанна репродукция на видения в моргата им син), която покрива
характеристиките на диагнозата „посттравматично стресово разстройство“ (F
43.1 по МКБ 10). Последното е характеризирано като невротично заболяване,
което може да бъде или да не бъде преодоляно. При ищцата след тежката
психотравма са диагностицирани заболявания, които психиатъра в СМЕ сочи
като психосоматични – артериална хипертония, нетоксична дифузна гуша и
тиреоидит на Хашимото – хипотереоидно състояние, алопеция ареата
(автоимунна загуба на коса), дислипидемия (нарушения във връзка с
холестерола и триглицеридите), чернодробна стеаноза. При ищеца също е
констатирана артериална хипертония. И при двамата родители е установено
неотреагирано психотравмено преживяване с активна тревожно-депресивна
симптоматика, която при М. А. е по тежко изразена. Според КСЕ е налице
ограничаване на контактите и общата житейска активност, песимистични
нагласи и неприемане на загубата.
По делото е разпитана П. Т. А. – Б., дъщеря на ищците. Разказва, че брат
й бил изключително дете, а семейството било щастливо и сплотено. Връзката
с родителите била основана на доверие и разбирателство, разчитали един на
друг, живеели заедно, заедно работели. Брат й нямал здравословни проблеми
и загубата му била внезапна. Трудно я преживявали, не можели вече да бъдат
семейство, родителите имали страшни здравословни проблеми, майка й имала
Хашимото, започнала да й пада косата.
Св. Л. Л. А. на свой ред разказва, че тази голяма трагедията се отразила
3
много на родителите, неописуемата болка ги разклатила, те се сринали,
променило се всичко след тази дата, обвинявали се, търсели вина в себе си,
отчуждили се и един от друг. Майката останала на село, където било
погребана момчето, за да е по-близо до него, а бащата се върнал в града.
Описва семейството до тогава като за пример - задружно, навсякъде ходели
заедно, помагали си. Сочи, че от преживения стрес при М. открили Хашимото,
започнала да й капе косата. И двамата родители търсели психологическа
помощ, дори имало вероятност да приемат майката в болница. В показанията
се сочи, че М. не била добре психически, като видела свидетелката да
прегръща детето си почвала да плаче. Пояснено е, че преди ПТП ищцата не
работела, помагала на мъжа си в бизнеса.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Страните спорят единствено относно размера на присъденото
обезщетение. Последният следва да се определи по справедливост, като съдът
следва да отчете факторите, приети от съдебната практика, за определящи
обема на отговорността на застрахователя, като възраст на загиналия и
родителите му, степента на близост, съвместно съжителство, наличие на други
деца или родственици, подкрепящи родителите, личност на загиналия,
последици за здравето и ежедневието на ищците, икономическите показатели
към датата на ПТП, лимитите по застраховките, съдебната практика и пр.
Размера на дължимото обезщетение в случая следва да се определи в общ
размер на по 180 000 лв. за всеки родител. (Така например и в решение № 50
от 19.02.2025 г. по т. д. № 1281/2024 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС ). Инцидентът е
настъпил през 2020 г. и тази сума е равностойна на почти 300 минимални
работни заплати, или възнаграждението за почти 25 години. В случая следва
да бъде отчетена спецификата, че се касае до загуба на дете, в много млада
негова възраст и в началото на жизнения му път, с което родителите са
живеели заедно и са били в отлични отношения. Отличаващ белег в
настоящия казус е тежкият психологически и психиатричен статус и на
двамата родители (изявен отчетливо при майката), който напълно
кореспондира и с гласните доказателства, които описват изключително
задълбочените емоционални болки и страдания на ищците от трагичната
загуба на младия им син. Именно тези специфики в настоящия казус налагат
присъждане на обезщетение, което е завишено с оглед типичните и обичайни
4
размери на обезвреди, присъждани от съдилищата в сходни случаи и за ПТП,
настъпили през 2020 г. (напр. определение № 1364 от 27.05.2024 г. по т. д. №
2120/2023 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС – обезщетение от 150 000 лв. за единствено
дете, определение № 2699 от 17.10.2024 г. по т. д. № 1034/2024 г., Т. К., І Т. О.
на ВКС – 120 000 лв. за загуба на син в напреднала възраст и др.). Въззивният
съд отчита, че при всички случаи невъзвратимата загуба е белязала трагично и
завинаги живота и на двамата ищци, както и обстоятелството, че никакви
парична сума не била могла да облекчи техните страдания, но спазвайки
посочените по-горе критерии за справедливост по чл.52 ЗЗД и практиката на
ВКС, приема, че обезщетенията в размер на от по 180 000 л. са дължими на
родителите.
Предвид всички изложени мотиви решението следва да се отмени в
частта, в която са присъдени сумите над 100 000 лв. до 120 000 лв. (тъй като
80 000 лв. са били извънсъдебно изплатени). В останалата част обжалвания
акт следва да се потвърдени. При този изход на спора възложената на
застрахователя държавна такса следва да се редуцира до 8000 лв., а
възнаграждението на адв. Б. К. – до 12 650 лв. За въззивното производство
жалбоподателите А.и дължат на ответника разноски в размер на 800 лв. за
такси и 200 лв. за юрисконсулт. На адв. К. за отхвърлената част от въззивната
жалба на застрахователя се следва сумата от 2000 лв., определена в
съответствие с новата практика на ВКС и СЕС и с оглед обема на
извършените пред въззивния съд процесуални действия – подаване на
въззивна жалба и отговор и едно проведено заседание.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 3751 от 24.06.2024 г. по гр. д. № 1390/2024 г.,
СГС, І-21 с-в, в частта, в която се ОСЪЖДА "Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, да заплати на Т. С. А. и М. М. А.
сумите над 100 000 лв. до сумите от по 120 000 лв. на всеки ищец (над
платените от ответника суми от по 80 000 лв. на всеки ищец), като
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на
М. Т. А., дете на ищците, при ПТП на 16.11.2020 г., ведно със законната лихва
5
върху сумите от по 120 000 лева от 27.06.2023 г. до окончателното изплащане,
в частта, в която "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот
и Здраве" АД СЕ ОСЪЖДА да заплати на адв. Б. К. сумата над 12 650 лв. до
сумата от 15 180 лв., както и в частта, в която "Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД се осъжда да заплати по сметка на
бюджета на съда държавна такса над сумата от 8000 лв. до сумата от 9600 лв.,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Т. С. А., ЕГН **********, и М. М. А., ЕГН
**********, предявени срещу "Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК *********, с правно основание чл. 432,
ал. 1 КЗ за заплащане на сумите над 100 000 лв. до 120 000 лв. за всеки от
ищците, съставляващи обезщетение на неимуществени вреди, вследствие
смъртта на М. Т. А., син на ищците, при ПТП на 16.11.2020 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част, с която
исковете са уважени за сумите над 40 000 лв. до сумите от по 100 000 лв. и
отхвърлени над сумите от по 120 000 лв. до сумите от 200 000 лв.
В останалата част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА Т. С. А. и М. М. А., да заплатят на "Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД разноски за въззивното
производство в общ размер на 1000 лв.
ОСЪЖДА "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве" АД да заплати на адв. Б. К. от БлАК възнаграждение за въззивната
инстанция в размер на 2000 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6