ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1061
гр. Бургас, 05.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов
като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно частно
гражданско дело № 20222100500490 по описа за 2022 година
Производството пред Бургаския окръжен съд е образувано по частна жалба вх.№261286 от
14.03.2022г. подадена от Ж. В. С. и ОГН. Н. С., двамата от гр.София, чрез адв. Албена
Илиев, против определение от 07.03.2022 г. по по гр.д.№1239 по описа за 2020г. на
Бургаския районен съд, с което производството е спряно на основание чл.229, ал.1,т.4 ГПК.
Частните жалбоподатели изразяват несъгласие с обжалвания съдебен акт като сочат, че
определението е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон,
необосновано, противоречи на събраните по делото доказателства, нарушени са
съдопроизводствени правила. Не са съгласни с извода на съда, че решението по
производството по гр.д.№8053/2021 по описа на Районен съд Бургас има преюдициално
значение по отношение на настоящото. Считат също така, че представеното от ответника
удостоверение, издадено по гр.д.№8953/2021 по описа на Районен съд Бургас не е
достатъчно за да бъде направен извод за преюдициалност, а е следвало съдът сам да
извърши преценка на събраните по делото доказателства, както и самата искова молба.
Излага подробни съображения, част от които касаят съществото на спора и нямат никакво
отношения към спирането на производството. Молят за отмяна на обжалвания съдебен акт.
Представят писмени доказателства.
По допустимостта на производството въззивната инстанция намира следното:
Частната жалба е с правно основание чл.274, ал.1, т.1 ГПК.
Подадена е в законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт. Изхожда
от лица, които имат правен интерес от обжалването, чрез пълномощник- адвокат
/пълномощно на л.123 от гр.д.№1239/20г. по описа на БРС/. Жалбата съдържа изискуемите
от закона реквизити и приложения. Ето защо съдът я намира за допустима.
1
В законоустановения срок по делото са постъпили отговори от адв. Радка Тетрадова,
процесуален представител на Църковното настоятелство при Храм „Свети Георги“-
с.Зидарово и адв. Албена Йотова, процесуален представител на „ТРС“ ЕАД. Изразяват
становище за неоснователност на частната жалбата. Молят за потвърждаване на
обжалваното определение-
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съдът е сезиран с иск по чл.109 от ЗС, предявен от частните жалбоподатели против „ТСР“
ЕАД и конституирания в хода на производството втори ответник Църковното настоятелство
при Храм „Свети Георги“-с.Зидарово.
Ищците твърдят, че са съсобственици в равни дялове на недвижим имот, находящ се в
гр.Бургас, ул.“Фердинандова“ №74, представляващ двуетажна жилищна сграда, застроена
на площ от 40 кв.м., заедно със застроено и незастроено дворно място от 251,60 кв.м.,
образуващо парцел I a в кв.256 по плана на гр.Бургас.
Посочили са обстоятелствата, от които произтича твърдяното от тях право на собственост
върху гореописания имот /идентични с тези, посочени в частната жалба, поради което не
следва да се преповтарят/. Твърдят, че ответното дружество неправомерно е завзело и
ползва част от техния имот като е извършено надстрояване на сградата, без надлежно
разрешение за строеж, без Акт 16 и без съгласие на ищците. Въз основа на това завземане
същевременно било възпрепятствано правото на достъп на ищците до имота, като входът
към тяхната сграда бил зазидан от ползвателите на имота на ул.“Фердинандова“ №76 част от
имота на ищците бил включен в актива на ответното дружество въз основа на
приватизационен договор от 2003г. Съгласно АДС №1497/16.07.1997г. държавата
преотстъпила на ответника трети и четвърти етаж от сграда със застроена площ от 53,62
кв.м., монолитна, построена през 1989г., заедно с 63,616 % ид.ч. от общите части на сградата
в това число трети етаж- 39 кв.м. и четвърти етаж- 76,40 кв.м.
Намират, че от една страна на ищците било възстановено правото на собственост върху
имота от 251,60 кв.м. през 1992г., но през 1997г. държавата се разпоредила неправомерно с
част от тяхната собственост, без да им поиска съгласие и без правно основание. При това
заграбване не само се навлизало в границите на имота на ищците, но същите нямали достъп
и до своя имот. Между имота на ул.“Фердинандова“ №74 и този на ул.“Фердинандова“ №76
/очевидно се касае за сградите/ имало изградено стълбище, което се явявало обща част, като
ищците притежавали 73,34 % идеални части. С влязло в сила решение на БРС на ищците
било признато право на преминаване по това стълбище. Тъй като входните части към
процесния имот били зазидани, ищците били възпрепятствани да ползват идеалните си
части, за да влязат и ползват имота си.
Твърдят още, че по удостоверение за данъчна оценка от 2019г. техният имот е описан като
такъв с идентификатор 07079.614.393, заведен като 40 кв.м. жилище, ет.2 и 200 кв.м. земя,
вместо 251,60 кв.м., възстановени изцяло на ищците. Сочат, че са плащали данъци за 252
кв.м. дворно място.
2
Било извършено изменение на имоти с идентификатори 07079.614.393 и 07079.614.394, като
границите между тях били променени, а пред ВКС имало висящо дело /предмет на делото и
номер и година на образуване на делото не са посочени/.
С молба от 07.12.2021г. ответникът е поискал спиране на производството по чл.229, ал.1,т.4
ГПК-наличие на преюдициален правен спор по гр.д.№8053/201 по описа на Районен съд
Бургас. Представено е съдебно удостоверение.
В с.з. на 07.03.2022г. съдът е постановил обжалваното протоколно определение като е спрял
производството по делото.
Така постановеното определение е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4
ГПК, съдът спира производството, когато в същия или друг съд се разглежда дело,
решението по което ще има значение за правилното решаване на предявения иск. Това
основание за спиране е налице, когато между двете дела съществува връзка на обусловеност,
т. е. когато предмет на обуславящото дело е правоотношение, чието съществуване или
несъществуване е предпоставка за съществуването на правоотношението, предмет на
обусловеното дело.
Както беше посочено по-горе спорът между страните в настоящото производство е с правно
основание чл.109 ЗС за осъждане на ответниците да преустановят неоснователно поведение
/действие или бездействие/, чрез което пречат на ищците да упражняват правото си на
собственост върху процесния имот-зазиждане на входната врата и преграждане на достъпа
до стълбище.
Видно от представеното съдебно удостоверение по гр.д.№ 8053/2021 по описа на Районен
съд Бургас ищецът „ТРС“ ЕАД е предявил против ответници Ж. В. С. и ОГН. Н. С.
отрицателен установителен иск за приемане на установено между страните, че ответниците
не са собственици на ПИ 07079.614.393 и сградите в него, находящи се в гр.Бургас,
ул.“Фердинандова“ №74, както и че не са носители на вещно право на ползване върху
сградата, находяща се в ПИ 07079.614.394 в гр.Бургас, ул. „Фердинандова“ №76, респ.
стълбищната клетка, представляваща част от тази сграда.
В производството по предявен отрицателен установителен иск за собственост ответникът е
длъжен да изчерпи всички основания, на които твърди, че правото му на собственост се е
породило. Той носи изцяло доказателствената тежест да установи, че е собственик на вещта.
Ищецът обосновава единствено интерес от търсената защита. Когато е уважен отрицателен
установителен иск за собственост, претендираното от ответника право е отречено, без оглед
на конкретно определено правопораждащо основание, а с оглед на всички възможни негови
основания. Ако ответникът установи, че е собственик въз основа на някое придобивно
основание, то тогава искът се отхвърля и се формира СПН между страните за спорното
право, което е съществувало към момента на приключване на устните състезания.
Когато ищецът твърди, че определено право не съществува, предмет на спора и на исковия
процес е отричаното от него право. При уважаването на ОУИ за собственост се установява
със СПН, че ответникът не е собственик на спорния имот, но не се формира СПН за правата
3
на ищеца, защото те не стават предмет на делото. Ищецът не установява собственото си
право, поради което същият може и да не е собственик на вещта, но да очаква да стане или
да придобие други права. В този смисъл интерес от отрицателния установителен иск за
собственост може да е налице, когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта,
както и при конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху един и същ обект.
С отрицателен установителен иск могат да се защитават и фактически състояния. Такъв е
случаят, при който владението е смутено /но не е отнето/ преди да са изтекли шест месеца от
установяването му от лице, което неоснователно претендира, че е собственик.
Всичко изложено сочи на извод, че решаване на спора за собственост е преюдициален по
отношение на настоящото производство, тъй като негаторният иск също е иск за защита на
собствеността, но отрицателен, защото предмет на делото не е нито правото на собственост
върху (засегнатия) имот на ищеца, нито правото на собственост върху (пречещия) имот на
ответника. Правото на собственост върху тези два имота има значение за основателността
на негаторния иск, но те остават вън от предмета на делото (по тях съдът се произнася само
в мотивите на решението като по преюдициални правоотношения) и по тях не се формира
сила на пресъдено нещо.
Не може да бъде споделен доводът на частните жалбоподатели, че представеното съдебно
удостоверенеие не е достатъчно, за да се направи извод са преюдициалност. Съдът няма
задължение да се запознае с исковата молба и да обсъжда доказателствата по
преюдициалното производство. Представеното удостоверение съдържа достатъчно
информация, за да бъде формиран горния извод.
Съдът намира, че решението по гр.д.№ 8053/2021 по описа на Районен съд Бургас е има
значение за правилното решаване на предявения иск, поради което обжалваното
определение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 07.03.2022 г. постановено по гр.д.№1239 по описа за
2020г. на Бургаския районен съд, с което производството е спряно на основание чл.229,
ал.1,т.4 ГПК.
Определението може да бъде обжалвано пред ВКС с частна касационна жалба в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4
5