Решение по дело №222/2021 на Административен съд - Шумен

Номер на акта: 258
Дата: 8 ноември 2021 г.
Съдия: Бистра Радкова Бойн
Дело: 20217270700222
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 август 2021 г.

Съдържание на акта

Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№ ...........

 

град Шумен, 08.11.2021г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Шуменският административен съд, в публичното заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

                                                                   Председател: Росица Цветкова

                                                                           Членове:  Снежина Чолакова

                                                                                               Бистра Бойн

 

при секретаря Ив.Велчева и с участие на прокурор В.Радева от ШОП, като разгледа докладваното от съдия Б.Бойн КАНД № 222 по описа за 2021г. на Административен съд– гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63 ал.1 изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на „А.Т.“ ЕООД, ***, депозирана чрез адвокат Б.Б.от Адвокатска колегия – гр.Шумен, срещу Решение № 76/25.06.2021г. на Районен съд– гр.Шумен, постановено по АНД № 540/2021г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 26/05.03.2021г. на директора на РИОСВ, гр. Шумен, с което на основание  чл.135, ал. 1, т. 1, предл. трето от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/, във вр. с чл. 48, ал. 1 от ЗУО, във вр. с чл. 22, ал. 4 от Наредба № 1/2014г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри, на „А.Т.“ ЕООД, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева, за нарушение по  чл. 135, ал. 1, т. 1, предл. трето от ЗУО, във вр. с чл. 48, ал. 1 от ЗУО. В жалбата се навеждат твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Сочи се, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, свеждащи се до незаконосъобразното определяне на датата, възприета за момент на осъществяване на деянието. Поддържа се и становището, че е допуснато нарушение и при изготвяне на акта, ограничаващо правата на привлеченото към отговорност лице, доколкото в акта са описани 7 отделни нарушения. Аргументира се и тезата за неправилна дата и квалификация на визираното в акта и в НП нарушение. В условията на евентуалност се претендира отмяна на НП поради „маловажност“ на нарушението. По тези съображения се отправя искане за отмяна на съдебното решение и на потвърденото с него наказателно постановление. Претендира се присъждане на съдебни разноски за две инстанции, за което се представя и списък на разноските. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от адвокат Б.Б., който излага и доводи, че след издаване на наказателното постановление е настъпила промяна в чл. 22, ал. 4 от Наредба № 1/2014г. и изменението дава основание да се приеме, че е налице „по-благоприятен закон“ по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН.

 Ответната страна, РИОСВ – гр. Шумен, депозира писмено възражение чрез юрисконсулт Е.Г., в което излага твърдения за неоснователност на оспорването. В съдебно заседание ответникът, редовно и своевременно призован, се представлява от юрисконсулт Е.Г., която поддържа изложеното в писменото възражение становище за правилност на съдебното решение.  Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна и моли за решение в този смисъл.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява основателна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

„А.Т.“ ЕООД, ЕИК ********* стопанисва площадка за дейности с отпадъци, находяща се на ул. „Възраждане“ № 77 в с. Хитрино, обл. Шумен, парцел УПИ V, кв. 12 и УПИ VI, кв. 12 по плана на с. Хитрино.

На 14.10.2020г. от дружеството бил извършен внос на отпадък в количества 10,53т. и 10,891т., представляващи негодни за употреба тонер касети от Италия – ON – LINE Service S. R. L. След направения внос дружеството уведомило РИОСВ – гр. Шумен за извършения внос с писмо Вх. № ОА – 3483/19.10.2020 г., като бил представен и анекс по Приложение VII от Регламент 1013/2006г. Това уведомление дружеството следвало да направи на 14.10.2020г., т. е в деня на стартиране на превоза. За така констатираното нарушение на 07.12.2020г. на касационния жалбоподател в присъствието на упълномощено от дружеството лице бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № ЦК- 01, като актосъставителят описал тези свои констатации и квалифицирал нарушението като такова по  чл. 135, ал. 1, т. 1, предл. трето, във вр. чл. 48, ал. 1 от ЗУО, а именно, че „А.Т.“ ЕООД е извършило административно нарушение, изразяващо се в непредставяне на документи и информация за управление на дейностите по отпадъците, като в качеството си на получател на отпадъци по Регламент 1013/2006, в случаите за които не се изисква нотификация, не е изпратило до РИОСВ по местоназначение на отпадъците /РИОСВ – гр. Шумен/ по електронна поща, не по-късно от деня на натоварване копия на попълнени формуляри по Приложение VII на Регламент (ЕО) 1013/2006, който да е подписан в поле 12, съгласно изискванията на чл. 22, ал. 4 от Наредба № 1/2014 г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри, като било посочено, че нарушението е извършено на 15.10.2020г. в гр. Шумен. Впоследствие актът бил предявен на упълномощено от дружеството – жалбоподател лице и подписан от негова страна с възражения, сочейки, че ще представи допълнителни такива в законоустановения срок. Юридическото лице не се възползвало от законното си право и не депозирало допълнителни писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт впоследствие било издадено и процесното наказателно постановление.

При така установената фактическа обстановка районният съд е достигнал до извод, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяната на правораздавателния акт. В тази връзка съдебният състав е посочил, че описанието на нарушението също така е в достатъчна степен пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере какво нарушение му е вменено. Съобразявайки приобщените доказателства, предходният съдебен състав е заключил, че е налице и неизпълнение на изискването на чл. 22, ал. 4 от Наредба № 1/2014г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри, от страна на търговеца, доколкото е установено ненавременно уведомяване на РИОСВ-гр.Шумен съобразно изискванията на нормативния акт. Неизпълнението съдът е счел, че правилно е санкционирано по реда на относимия текст на чл. 135, ал. 1, т. 1, предл. трето от ЗУО, като е формирал и извод, че същото не разкрива белезите на „маловажно нарушение“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, с оглед на което е потвърдил процесния правораздавателен акт.  

Касационната инстанция намира за неоснователни твърденията на инициатора на настоящото производство за наличие на допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаването на НП. Действително, в акта са описани няколко различни нарушения, вменени на търговеца, но с процесното наказателно постановление е ангажирана отговорността му само за едно от тях, при което наказващият орган ясно е отграничил коя деятелност наказва, индивидуализирайки я чрез коректното посочване на обективните ѝ признаци, без да са налице съществен порок или неяснота, довели до ограничаване правото на защита на лицето. До аналогични изводи е достигнал и районният съд.

Не се споделя и твърдението на касатора за неправилно посочване на датата на нарушението. В унисон с актуалната редакция на чл. 22, ал. 4 от Наредба № 1/2014г., в сила към момента на постановяване на съдебното решение на районния съд, въззивният състав е приел, че срокът за подаването на попълнения формуляр по Приложение VII от Регламент (ЕО) 1013/2016, подписан в поле 12, посочен в чл. 22, ал. 4 от цитираната Наредба № 1/04.06.2014г., е не по-късно от деня на натоварването. В конкретиката на казуса, дружеството е следвало да подаде посочените документи не по-късно от 14.10.2020г., което не е сторено, поради което резонно за дата на осъществяване на нарушението е възприет следващия ден, 15.10.2020г. Едва тогава е налице съставомерно бездействие, изразяващо се в неизпълнение на задължението, регламентирано с разпоредбата на чл. 22, ал. 4 от Наредба № 1/04.06.2014г., която дата закономерно е посочена в акта и в констативно-съобразителната част на НП.

Не се споделят и аргументите, застъпени от касатора, за наличие на неправилна правна квалификация на нарушението му. Поведението му разкрива белезите на неизпълнение именно на чл. 22, ал. 4 от Наредба № 1/2014г. в действащата към момента на съставяне на АУАН редакция. Наредбата е приета на основание чл. 48, ал. 1 от ЗУО, а съгласно чл. 135, ал. 1, т. 1, предл. трето от ЗУО се санкционира непредставянето информация за управление на дейностите по отпадъците съгласно изискванията на наредбата. Това е и релевантната правна квалификация, която е дадена от наказващия орган и доводите за приложимост на санкционния текст на чл. 150, ал. 3, т. 4 от ЗУО съдът намира за неоснователни. До аналогични правни изводи е достигнал и районният съд.

Независимо от изложеното, касационният състав достига до извод за основателност на претенцията на жалбоподателя за отмяна на НП поради наличието на настъпила след постановяване на съдебния акт нормативна промяна в разпоредбата на чл. 22, ал. 4 от Наредба № 1/2014г., явяваща се „по-благоприятен закон“ по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН. Правната теория и съдебната практика изясняват, че по-благоприятна е тази разпоредба, която изключва наказуемостта на даден вид деяние, третирано дотогава като престъпление /в случая- административно нарушение/. Отговорността на юридическото лице е ангажирана в качеството му на получател на отпадъци по Регламент № 1013/2006, като съобразно правилото на чл. 22, ал. 4 от Наредба № 1/2014г., в сила към момента на съставяне на АУАН и издаване на НП, лицата, уреждащи превози, внос и получателите на отпадъците, в случаите, когато не се изисква нотификация, са били длъжни да изпратят до РИОСВ по местоназначението на отпадъците по електронна поща не по-късно от деня на натоварването копие от попълнен формуляр по Приложение VII на Регламент (EO) № 1013/2006г., подписан в поле 12. С настъпилото изменение с ДВ бр.86 от 01.10.2021г., в сила от 01.10.2021г., текстът на разпоредбата на чл. 22, ал. 4 от подзаконовия нормативен акт е редактиран, като е предвидено в случаите, за които не се изисква нотификация за превози на отпадъци или внос по Регламент (ЕО) № 1013/2006 от страна на получателите на отпадъците, в каквото качество е ангажирана отговорността на дружеството, по електронна поща до РИОСВ по местоназначение на отпадъците не по-късно от един ден от деня на натоварването следва да бъде изпратено копие на попълнен формуляр по образец съгласно Приложение № 52. При това положение се налага извода че с редакцията на чл. 22, ал. 4 от наредбата в актуалната й понастоящем редакция, е отпаднало обсъденото по-горе задължение за получателя на отпадъците да подаде копие от попълнен формуляр по Приложение VII на Регламент (EO) № 1013/2006г., подписан в поле 12, съответно е отпаднала и наказуемостта за неизпращане до РИОСВ по електронна поща  на копие от същия не по-късно от деня на натоварването. В новата редакция на нормативната разпоредба се съдържа друго по вид задължение за получателя на отпадъците, но то се въвежда за първи път, считано от 01.10.2021г. и към датата на осъществяване на нарушението, такова обективно не е съществувало. При положение, че съгласно сега действащата нормативна рамка отпада наказуемостта за допуснатото от страна на жалбоподателя неизпълнение, приложение следва да намери принципът на „по-благоприятния закон“, в резултат на което обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено. По тези съображения на отмяна подлежи и атакуваното съдебно решение, поради настъпила след постановяването му нормативна промяна, рефлектираща върху съставомерността, респективно върху наказуемостта на санкционираното неизпълнение.

С оглед изхода от правния спор и обстоятелството, че подведеното под отговорност лице е било представлявано пред районния съд от адвокат, който е изготвил и депозирал жалбата срещу наказателното постановление, взел е участие в откритото съдебно заседание пред районния съд и с оглед своевременно направеното искане за присъждане на сторените деловодни разноски, съдът намира, че в полза на „А.Т.“ ЕООД, *** следва да бъдат присъдени деловодни разноски в размер общо на 444 /четиристотин четиридесет и четири/ лева, включващи договорено и реално заплатено адвокатско възнаграждение за производството пред Районен съд – Шумен по АНД № 541/2021г. по описа на съда. Касаторът е отправил и искане за присъждане на разноски в размер на 444 лева за процесуално представителство пред касационната инстанция, като реалното им заплащане се доказва от приложена по делото фактура за сумата от 444 лева, която е заплатена за осъществявана защита в хода на КАНД № 222/2021г. по описа на Административен съд– гр.Шумен. Поради това претенцията за сторени разноски пред настоящия съд също следва да бъде уважена.

Водим от горното, Шуменският административен съд

 

Р   Е    Ш    И   :

 

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 76/25.06.2021г. на Районен съд – гр.Шумен, постановено по АНД № 540/2021г. по описа на съда, като вместо него постановява:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26/05.03.2021г. на Директора на РИОСВ, гр. Шумен, с което на основание  чл. 135, ал. 1, т. 1, предл. трето от ЗУО на „А.Т.“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, с управител И.И.Ж., е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева, за нарушение по  чл. 48, ал. 1 от ЗУО във вр. с чл. 22, ал. 4 от Наредба № 1/2014г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри.

 

ОСЪЖДА РИОСВ – гр. Шумен да заплати на „А.Т.“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, с управител И.И.Ж., сумата от 888лв. (осемстотин осемдесет и осем) лева, представляваща направените деловодни разноски по АНД № 540/2021г. по описа на Районен съд– гр.Шумен и по КАНД № 222/2-21г. по описа на Административен съд- гр.Шумен.

 

Решението е окончателно.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................           ЧЛЕНОВЕ: 1..........................  

                                                                                          

                                                                                                    2..........................

 

 

        ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 08.11.2021 г.