Решение по дело №361/2023 на Административен съд - Ямбол

Производството е образувано по жалба от А. М. И., [ЕГН], [населено място], общ.Елхово, обл.Ямбол, [улица], чрез пълномощник адв.П. М. от *, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №РД-14-4442/01.12.2023г. на Директора на Регионална дирекция"Автомобилна администрация-София. Със заповедта са приложени две отделни принудителни административни мерки, както следва:

1.по чл.106а, ал.1, т.1, буква"б" от Закона за автомобилните превози - временно спиране на лек автомобил [Марка], модел "*" с рег.№[рег. номер], от категория М1 от движение - до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца;

2.по чл.106а, ал.1, т.4, буква"а" от Закона за автомобилните превози - временно отнемане на свидетелство за управление №********* на водача А. М. И. - до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.

Мерките са обосновани с това, че на 30.11.2023г. около 12.00ч. на ГКПП-Калотина-вход, А. М. И. [ЕГН] като водач на лек автомобил [Марка], модел "*" с рег.№[рег. номер], собственост на Д. И. А. с [ЕГН] с адрес:* [населено място], извършва от Кралство Нидерландия до Република България международен превоз на 7 броя пътници срещу заплащане без да притежава лиценз за извършване на международен превоз на пътници -Лиценз на Общността или удостоверение за регистрация за извършване на таксиметрови превози.

По разпореждане на съда с писмо вх.№2912/22.12.2023г. от Регионална дирекция"Автомобилна администрация-София е постъпила административната преписка по издаване на обжалваната заповед.

Твърдят се допуснати съществени процесуални нарушения, ограничили правото на защита на жалбоподателя; липса на доказателства, удостоверяващи по несъмнен начин търговски характер на превоза;нарушаване на принципа за съразмерност при прилагане на мярката;неспазване на установената форма на акта.Иска се отмяна на заповедта.

По допустимостта на спора съдът е взел предвид следното:

В частта си по т.1 заповедта за прилагане на принудителна административна мярка засяга собственика на превозното средство лек автомобил [Марка], модел "*" с рег.№[рег. номер], който видно от обстоятелствената част на заповедта и представеното с преписката СРМПС№******* е Д. И. А. [ЕГН] от [населено място], общ.Харманли, обл.Хасково.В тази част производството по делото е прекратено с Определение №517/28.12.2023г., тъй като жалбоподателят А. М. И., [ЕГН], [населено място], *, [улица], в качеството си само на водач на превозното средство няма правен интерес да обжалва приложената мярка.Определението е влязло в сила на 11.01.2024г.

В частта си по т.2 заповедта засяга водача на превозното средство лек автомобил [Марка], модел "*" с рег.№[рег. номер], който е А. М. И., [ЕГН], [населено място], общ.Елхово, обл.Ямбол, [улица], и като подадена в 14-дневен срок от връчване на заповедта, от неблагоприятно засегнато лице и пред компетентния съд, жалбата е допустима за разглеждане.

В съдебно заседание жалбоподателят А. М. И. се явява лично и с адв.П. М., АК-Ямбол.

Адв.М. поддържа жалбата с искане за отмяна на обжалваната заповед за прилагане на принудителна административна мярка на Директора на РД „Автомобилна администрация“ – София в частта на същата, с която е временно отнето свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя. Счита, че случаят касае споделено пътуване, при което пътниците и водачът са си поделили разноските за заплащане на горивото за едно толкова дълго и скъпо пътуване от Холандия - 2500 км разстояние. Не се установява от събраните по делото доказателства, че се касае за нерегламентиран превоз на пътници, както се твърди в обжалваната заповед. Счита, че е нарушен принципът на съразмерност по чл. 6 от АПК във връзка с чл. 142, ал. 1 от същия, тъй като жалбоподателят е правоспособен водач, не е установено на посоченото място и час да е бил в някакво състояние, което не му е позволявало да управлява моторно превозно средство, не са осъществени някакви технически неизправности по автомобила, т.е. не е налице онази съвкупност от факти и обстоятелства, която да е налагала и в настоящия момент да налага това пътуване да бъде прекратено, съответно свидетелството на жалбоподателя да бъде отнето по начина, по който това е направено.Моли в този смисъл да бъде постановен съдебен акт, като се присъдят направените по делото разноски, отразени в договора за правна помощ, в размер на 600 лева и държавна такса за образуване на настоящото дело.

Жалбоподателят А. М. И. моли съдът да отмени заповедта и да му бъде върнато свидетелството за управление. Заявява, че пътувал с колеги за България на 30.11.2023 г.. Минали митница, проверката минала успешно, като го извикали - обяснил, че пътуват заедно, познават се, в завода работили заедно. Тръгнали си и си поделили горивото за пътуването.

Ответната страна, Директора на Регионална дирекция"Автомобилна администрация"-София, редовно призован, не изпраща представител. С представянето на административната преписка е изразил становище по съществото на спора като счита обжалваната заповед за съобразена с материалните и процесуалните правила при издаването й.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Предмет на съдебен контрол е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №РД-14-4442/01.12.2023г. на Директора на Регионална дирекция"Автомобилна администрация-София, в частта й на т.2, с която е приложена принудителна административна мярка по чл.106а, ал.1, т.4, буква"а" от Закона за автомобилните превози - временно отнемане на свидетелство за управление №********* на А. М. И. - до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година. Заповедта е връчена на А. М. И. на 11.12.2023г.Жалба е постъпила от негово име пред съда по постоянния му адрес с вх.№2839/15.12.2023г., подадена е в рамките на 14-дневния срок от връчване на заповедта,от неблагоприятно засегнато лице и пред компетентния съд, поради което е допустима за разглеждане.

По съществото на спора съдът взе предвид следното:

Във връзка с компетентността на административния орган по делото е представена Заповед № РД-01-553/23.11.2021г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция“Автомобилна администрация“ за упълномощаване на длъжностни лица, които да прилагат принудителни административни мерки по чл.106 и 106а от Закона за автомобилните превози(ЗАвтП).В раздел І, т.4 от заповедта изрично като длъжностно лице е предвиден Директора на Регионална дирекция"Автомобилна администрация". За конкретното длъжностно лице, което е издало заповедта -В. И. К., е представена Заповед №315/18.08.2023г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция“Автомобилна администрация“ да съвместява длъжността Директора на Регионална дирекция"Автомобилна администрация"-София. Предвид това съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган при хипотеза на изрично упълномощаване, допустимо от разпоредбата на чл.107, ал.1 от ЗАвтП.

Заповедта за ПАМ е постановена в писмена форма и съдържа всички изискуеми съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, в т. ч. фактическите и правни основания за прилагането на ПАМ.

Заповедта е издадена след съставен с АУАН №336852 от 30.11.2023г. от инспектор в РД“АА“-София срещу водача А. М. И., представен по делото, в който се сочи нарушение на чл.6, ал.1 от ЗАвтП.Като част от преписка е представено писмо рег.№РД-14-1442/2/04.12.2023г. на РД“АА“-София за изпращане на преписката по съставения акт на Районна прокуратура-Костинброд и отговор от прокуратурата за образувана пр.пр.№3122/2023г. по писмото.

Обжалваната заповед е мотивирана е със следните фактически обстоятелства:На 30.11.2023г. около 12.00ч. на ГКПП-Калотина-вход, А. М. И. [ЕГН] като водач на лек автомобил [Марка], модел "*" с рег.№[рег. номер], собственост на Д. И. А. с [ЕГН] с адрес:общ.Харманли, [населено място], извършва от К. Н. до Република България международен превоз на 7 броя пътници срещу заплащане без да притежава лиценз за извършване на международен превоз на пътници - Лиценз на Общността или удостоверение за регистрация за извършване на таксиметрови превози.

Органът е формирал извод, че от снетите обяснения на две от пътуващите лица – А. З. С. с [ЕГН] и Т. А. К. с [ЕГН] и съставения АУАН има достатъчно данни за извършван международен превоз на 7 броя пътници срещу заплащане, поради което е приложил ПАМ, която е квалифицирал по чл.106а, ал.1, т.4, буква"а" от Закона за автомобилните превози - временно отнемане на свидетелство за управление №********* на водача А. М. И. - до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.

Съдът счита заповедта за издадена в противоречие с материалния закон и с целта на закона, както и при съществено процесуално нарушение – противоречие между фактически и правни основания.

Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗАвтП обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари - лиценз на Общността, или удостоверение за регистрация - за извършване на таксиметрови превози на пътници и документи, които се изискват от този закон. За нарушение на изискването за извършване на обществен превоз на пътници без издаден лиценз и удостоверение в закона е предвидено налагането на ограничителните мерки, визирани в чл. 106а ЗАвтП.

В случая като основание за издаване на административния акт в обжалваната му част е посочена разпоредбата на чл. 106а, ал. 1, т. 4, буква "а" от ЗАвтП. Разпоредбата предвижда прилагане на принудителна административна мярка: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който:а) е нарушил правилата за времето за управление, прекъсване на управлението или почивка – докато не бъде ползвано времето за прекъсване или почивка. Следователно налице е несъответствие между соченото в обстоятелствената част на заповедта деяние и правната му квалификация.

Дори да се приеме, че в разпоредителната част на заповедта е допусната фактическа грешка досежно правната квалификация за налагане на ПАМ, като органът е приложил ПАМ по чл.106а, ал.1, т.4, буква“б“ - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който: извършва обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно средство, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, или без да има заверено копие към лиценз на Общността – до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година, съдът приема, че принудителната административна мярка е издадена при недоказано фактическо основание.

По определенията на § 1, т.1, т.2 и т.14 от ДР на ЗАвтП "Обществен превоз" е превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане и икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство; "превоз на пътници" е дейност на лице, което извършва услуги по извършване на превоз на пътници с моторно превозно средство за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага; "Международен превоз" е всеки превоз на товари или пътници, при който се преминава през държавна граница.

Конкретният случай сочи единствено за осъществено пътуване на седем лица и водача на лек автомобил [Марка], модел "*" с рег.№[рег. номер] от К. Н. за Република България на 30.11.2023г., което не попада в хипотезата на международен превоз.

Изводът на административния орган, че А. М. И. е извършвал международен превоз на пътници срещу заплащане, който не може да се квалифицира като „споделено пътуване“, както твърди защитата на жалбоподателя, не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Само сведенията на лицата А. З. С. с [ЕГН] и Т. А. К. с [ЕГН], за това, че са дали пари за пътуването на водача на лекия автомобил, не са достатъчни, за да се формира безспорен извод за извършен превоз в нарушение на предвидените в закона правила. Административният орган въобще не е изследвал причините за плащане на двете лица, дали сведения– дали не става въпрос за заплащане на гориво, което е поделяне на разходи за път, а не заплащане на услуга по извършване на превоз. Не са снети обяснения от всички пътуващи лица.В тази връзка по делото се разпита свидетелят С. Д. Ж., пътувал заедно с жалбоподателя, който дава показания, че са приятели с А. М. И. и се познават от много време.Миналата 2023 г. работили в [населено място] в Холандия в завод за цветя. Разбрал, че А. ще се прибира на 30-и ноември миналата година с автомобил. Попитал го дали има място, за да се приберат заедно. Уговорили се с други колеги от завода и решили да се приберат заедно с него. Тръгнали на 28.11.2023 г. и на 30.11.2023 г. към 11.00 часа били на „Калотина“ - 6 или 7 човека, всички колеги, които работели заедно в Холандия. А. не е искал пари за това, че пътуват с него от Холандия към България на абсолютно никой. Колеги са всички и решили на всяка една бензиностанция, където ще се зарежда, всеки да дава пари за гориво. След проверката на К. А. им казал, че са му отнели книжката, дошла платформа и друг бус, с който се прибрали.

Предвид горното съдът приема, че в хода на административното производство не са събрани достатъчно доказателства за това, че всички пътуващи с водача лица(освен за лицата, дали сведения) са дали за пътуването си до България пари на водача, съответно ако са дали – с каква цел е било сторено, поради което по делото не е безспорно доказано, че А. М. И. е извършвал превоз на пътници срещу заплащане или срещу икономическа облага.Предоставянето на средства за закупуване на гориво е хипотеза на т.нар.“споделено пътуване“ - на няколко лица, с едно и също превозно средство, до една и съща дестинация, с или без поделяне на разходи за пътуването. Случаят касае колеги на А. М. И., които работят на едно и също място в К. Н., които са решили да споделят пътуването до България, няма доказателства, че водачът е осъществил пътуването с цел печалба.

„Споделеното пътуване“ следва да се приеме като транспортна алтернатива на обществения превоз. С този метод за придвижване пътниците и водачът си поделят единствено разходите за пътуване, както сочи разпитания по делото свидетел, че е дал средства за гориво. Разпределянето на разхода за гориво между пътниците в МПС не само не покрива пълната цена на услугата "превоз на пътници", но и не може да се определи като икономическа облага за водача. Ето защо съдът приема, че изложените в оспорената заповед и приети от органа като установени факти не реализират хипотезата на "обществен превоз на пътници", която е заложена в от ЗАвтП.

Възражението за несъразмерност на наложената принудителна административна мярка съдът също счита за основателно. На А. М. И. е издаден и АУАН за нарушение на чл.6, ал.1 от ЗАвтП, въз основа на който може да бъде издадено наказателно постановление за налагане на наказание глоба в размер 2000 лв. на осн. чл.93, ал.1 от ЗАвтП. Законодателната правна уредба допуска за едно и също нарушение да се налагат три вида санкционни мерки, като принудителните административни мерки по чл.106а от ЗАвтП се прилагат и подлежат на съдебен контрол по реда на АПК, а налагането на глоба е реализиране на административно-наказателна отговорност по реда на ЗАНН.Същевременно принудителната мерки и административното наказание глоба имат кумулативен ефект, по аргумент от чл.106а, ал.1 , т.4, буква"б" от ЗДвП - мярката е с действие и се налага "до отстраняване на нарушението", което за вида нарушение, което е посочено като извършено е неясно как може да бъде отстранено, според разбирането на настоящия съдебен състав то може единствено да бъде преустановено, което в случая е било сторено на място.В тази връзка степента на тежест на наложената в случая принудителна мярка отнемане на свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя за срок от 1 година представлява засягане в по-голяма степен от необходимото за целта, за която мярката се налага.Принудителните административни мерки се прилагат с цел предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях.Немотивирана е обжалваната заповед по отношение на срока на прилагане на принудителната мярка - отнемане на свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя за срок от една година не е обосновано нито с настъпили вредни последици, нито с констатирано повторно или системно нарушение.С оглед на това лишаването на от право за управление на МПС на А. М. И. за срок от една година съдът приема и за несъразмерно засягане по смисъла на чл.6 от АПК.

Обобщено съдът приема са налице отменителните основания по чл. 146, т.3, т. 4 и т. 5 АПК – противоречие с материалния закон, съществено процесуално нарушение и несъответствие с целта на закона.Изходът на спора обуславя основателност на претенцията за разноски на жалбоподателя – такива са сторени за платено адвокатско възнаграждение в размер 600лв. и платена държавна такса в размер 10лв, общо 610(шестстотин и десет) лева.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл.143, ал.1 от АПК Административен съд Ямбол,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №РД-14-4442/01.12.2023г. на Директора на Регионална дирекция"Автомобилна администрация-София в частта й по т.2, в която е приложена принудителна административна мярка по чл.106а, ал.1, т.4, буква"а" от Закона за автомобилните превози - временно отнемане на свидетелство за управление №********* на водача А. М. И. - до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.

ОСЪЖДА Регионална дирекция"Автомобилна администрация"-София да заплати на А. М. И., [ЕГН], [населено място], * [улица], направените разноски в размер 610(шестстотин и десет) лева.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок пред Върховния административен съд на Република България.