Решение по дело №1341/2020 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1212
Дата: 1 октомври 2020 г.
Съдия: Румен Николов Йосифов
Дело: 20207040701341
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:         1212                                 01.10.2020г.                             гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд - гр.Бургас                                                         ХІІІ-ти състав

На двадесет и четвърти септември,                   две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:        Румен Йосифов

Членове:           1.  Павлина Стойчева

                           2. Веселин Белев

Секретаря: И. Г.

Прокурор: Дарин Христов

Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,

касационно наказателно административен характер дело № 1341 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на К.И.А., ЕГН-**********, с адрес: ***, чрез адвокат А.Г. ***, против решение № 3/21.02.2020г., постановено по НАХД № 110/2019г. по описа на Районен съд - Малко Търново, с което е потвърдено наказателно постановление № 2361/18.11.2019г., издадено от началник-отдел „Митническо разузнаване и разследване Южна морска“ (МРР ЮМ), главна дирекция (ГД) „МРР“ в Централно митническо управление (ЦМУ), Агенция „Митници“, с което за нарушение и на основание чл.238в, ал.1 от Закона за митниците (ЗМ), му е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева.

Касаторът иска от съда да отмени оспорваното съдебно решение и да отмени като незаконосъобразно наказателното постановление. Счита, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано, като районният съд е пренебрегнал наличието на съществени процесуални нарушения в производството по съставяне на акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и издаването на НП.

 Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В съдебно заседание касаторът не се явява, не се представлява и не прави искания.

Ответникът – Агенция Митници, редовно уведомен, не изпраща представител, не изразява становище по оспорването и не ангажира доказателства.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата, като иска от съда да потвърди обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно.

 

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд - Бургас в настоящия си състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл.210, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна по следните съображения:

Районен съд - Малко Търново с решение № 3/21.02.2020г. по НАХД № 110/2019г., е потвърдил НП № 2361/18.11.2019г., с което на касатора К.А., за нарушение и на основание чл.238в, ал.1 от ЗМ е наложена глоба от 500 лева. Санкцията на А. е за това, че на 06.07.2019г., около 21.00 часа, на Митнически пункт - Малко Търново, трасе „Изходящи автомобили и автобуси“, на път от Р.България за Р.Турция, пристигнал с управлявания от него лек автомобил Форд Галакси, рег.№ РВ6887ТА, собственост на М.М.А.. Преди започването на митническата проверка А. бил поканен от служителите да декларира носените от него лични вещи, стоки и други ценности, като не декларирал нищо. При извършването на последвалата митническа проверка бил открит изработен тайник между двете задни гуми на автомобила с размери: дължина 40 см., ширина 40 см. и височина 20 см. Достъпът до тайника се осъществявал с капаче отдолу с размери: ширина 20 см. и дължина 10 см. В тайника не било открито нищо. В автомобила обаче били открити недекларирани стоки, които не са предмет на нарушението. За проверката на място били съставен протокол за митническа проверка и АУАН, а от А. било снето писмено обяснение. Впоследствие било издадено и оспореното НП.

За да постанови решението си районният съд е приел, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. АУАН и НП имат необходимите реквизити, а административно-наказващият орган правилно е приложил материалния закон. Намерил е, че А. виновно е осъществил визирания състав на нарушение, което се доказва и от показанията на св.С.. Позовал се е на легалното определение за тайник, дадено в § 1, т.33 от ДР на ЗМ. На тези основания е потвърдил наказателното постановление.

 

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Не могат да бъдат споделени възраженията изложени в касационната жалба.

Няма противоречие с материалния закон. Според инкриминирания състав на чл.238в, ал.1 от ЗМ, който при преминаване през държавната граница използва превозно или преносно средство, в което е установено наличието на тайник, се наказва с глоба от 200 до 1000 лв. Определението за тайник е дадено в § 1, т.33 от ДР на ЗМ, съгласно което това е специално изработена или пригодена кухина в превозното или преносното средство, различна от кухините, които са част от оригиналната конструкция на производителя. Видно от описанието на нарушението и самия тайник в АУАН и НП, те притежават изложените белези по чл.238в, ал.1 от ЗМ и § 1, т.33 от ДР на ЗМ. Освен това при издаването на акта и НП не са констатирани съществени процесуални нарушения, като касаторът макар да заявява наличието на такива, не посочва в какво се изразяват те.

Настоящият касационен състав намира изводите на Районен съд - Малко Търново за безспорно установеност на нарушението, за съставомерност на деянието и за липса на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство за правилни и съответстващи на доказателствата по делото. В тази връзка препраща към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.221, ал.2 от АПК.

Въз основа на всичко гореизложено настоящата инстанция счита, че подадената касационна жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, а решението на районния съд следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХІІI-ти състав,    

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ в сила решение № 3/21.02.2020г., постановено по НАХД № 110/2019г. по описа на Районен съд - Малко Търново.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:           1.

 

 

 

                                2.