№ 409
гр. Велико Търново , 20.08.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на
двадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ПЛАМЕН ПОПОВ
МАЯ ПЕЕВА
като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно частно гражданско
дело № 20214000500331 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 вр. чл. 423 ГПК.
Образувано е по повод постъпила частна жалба от З.Н., действаща
в качеството си на постоянен синдик на „Петрол холдинг“ АД – в
несъстоятелност против Определение № 113 от 23.02.2021 г. по ч.гр.д. №
56/2021 г. на Окръжен съд Ловеч, с което са оставени без разглеждане
възражение по чл. 423 ГПК и частна жалба, подадени от жалбоподателя, като
просрочени и е прекратено производството по делото. Жалбоподателят счита
оспорения съдебен акт за неправилен, като излага доводи, че преценката дали
възражението е подадено в едномесечния срок не е въпрос по допустимостта,
а по основателността му. С възражението се навежда, че по издадения
изпълнителен лист по ч.гр.д. 2063/2015 г. на РС Ловеч е образувано изп.д. №
213/2016 г. по описа на ЧСИ В. Н.. По това изпълнително дело не е връчена
надлежно покана за доброволно изпълнение с изх. № 282/11.04.2016 г. на
„Петрол Холдинг“ АД. В противоречие на константната практика на ВКС
призовкаря е извършил посещение на адреса на дружеството три пъти в
рамките на три дни, а не в рамките на един месец. По тази причина не следва
да се приеме, че е налице невъзможност адресатът да бъде намерен и
съответно, че е реализирана предпоставка за залепване на уведомлението,
поради което не са налице основанията за редовно връчване по реда на чл. 50,
ал. 4 ГПК. От съдържанието на поканата за доброволно изпълнение е видно,
1
че в същата не е отбелязано да се връчва копие от заповедта за парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК. С оглед на това следва да
се приеме, че не е налице редовно връчване на заповедта за изпълнение. В
поканата за доброволно изпълнение липсва изрично отбелязване за връчване
на заповедта, т.е. не е спазен образеца за връчване на такова съобщение.
Законодателят предвижда начален момент на срока за възражение срещу
заповедта за изпълнение, а именно момента на нейното връчване. Знанието на
длъжника за наличие на издадена срещу него заповед за изпълнение не е
правно релевантен факт за течението на срока за възражение срещу
заповедта. Възпроизвеждането на част от съдържанието на заповедта в
съдържанието на поканата за доброволно изпълнение не дава основание да се
приеме, че с връчването на поканата за доброволно изпълнение е изпълнено и
задължението за връчване на самата заповед, която е отделен документ.
Срокът за възражение срещу издадената заповед за изпълнение по реда на чл.
417 ГПК тече от връчването й на длъжника от съдебния изпълнител и нито
връчването на поканата за доброволно изпълнение, без заповедта да е
приложена към нея, нито подаването на молба за спиране на производството,
нито подаването на молба за предявяване на вземане в производството по
несъстоятелност не се приравнява на връчване по смисъла на закона. Изразява
се несъгласие с извода на съда, че „Петрол Холдинг“ АД е узнал за
издадената заповед за незабавно изпълнение още с подадената молба от адв.
Брага, с която е поискано спиране на изпълнителното производство, както и с
молбата за предявяване на вземане от „Литекс“ АД. Поканата за доброволно
изпълнение по изп.д. № 213/2016 г. на ЧСИ В. Н. е с дата 11.04.2016 г., а
депозираната молба за предявяване на вземанията е с дата 26.01.2017 г.
Липсва правна логика, че с последваща молба за предявяване на вземане от
кредитор се санира нередовното връчване на поканата за доброволно
изпълнение и заповедта за незабавно изпълнение. Връчването на заповедта се
следва от съдебния изпълнител, поради което посочените молби са
неотносими към изтичане на срока за възражението по чл. 423 ГПК. Законът
обуславя течението на срока от връчване на заповедта за изпълнение, а не от
знанието на длъжника за наличие на издадена срещу него заповед за
изпълнение. С оглед на това, в жалбата се поддържа, че възражението по чл.
423 ГПК е подадено в законоустановеният едномесечен срок от узнаването на
заповедта за изпълнение, а именно 24.06.2020 г. Същото е допустимо и е
2
следвало да се разгледа по същество.
Моли обжалваното определение да бъде отменено и делото бъде
върнато на Окръжен съд Ловеч за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Великотърновският апелативен съд, след като взе предвид
изложеното в частната жалба, както и доказателствата по делото, приема за
установено следното:
Частната жалба е срочно подадена, от надлежна страна и е
насочена срещу подлежащ на въззивна проверка акт, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК от заявителя „Сибанк” ЕАД, чийто
правоприемник е Обединена Българска Банка АД, е образувано ч.гр.д. №
2063/2015 г. на РС Ловеч, по което съдът е издал Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 1318 от
17.11.2015 г. срещу солидарните длъжници „Рос Ойл“ ЕООД, „Петрол
Холдинг“ АД, „Нафтекс Петрол“ ЕООД за суми, подробно посочени в нея и
представляващи част от дължима главница по договор за банков кредит №
925/27.12.2007 г. с общ размер на главницата 4 933 375,09 евро и анекси към
него за сумата 8949.83 евро, част от дължима договорна лихва по договора, с
общ размер 225 111,71 евро, сумата от 6 376.10 евро, част от дължима
наказателна лихва по договора, с общ размер 105 301.08 евро, ведно със
законна лихва и разноски.
С договор за прехвърляне на вземане от 30.11.2015 г. вземанията
по договор за банков кредит № 925/27.12.2007 г. са прехвърлени на "Литекс"
АД, като с допълнително споразумение от 30.03.2016 г. между страните по
договора за цесия, цедентът прехвърля на цесионера всички права,
произтичащи от подробно посочените заповеди за незабавно изпълнение и
издадени въз основа на тях изпълнителни листи, между които и
горепосочената.
Във връзка с възражението, депозирано от длъжника „Рос Ойл“
ЕООД са приложени документи, от които се установява образуването на
3
изп.д. № 213/2016 г. на ЧСИ В. Н.. Съдът е дал указания на основание чл. 415,
ал. 2 от ГПК за предявяване на иск срещу този длъжник, които не са
изпълнени в срок, поради което с Разпореждане № 4503/10.10.2016 г. е
обезсилил частично по отношение на „Рос Ойл“ ЕООД издадената заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист, и е прекратил производството по
отношение на този длъжник.
По изпълнителното дело на „Петрол Холдинг“ АД е изпратена
покана за доброволно изпълнение 2082/11.04.2016 г., с препис от заповедта за
изпълнение, на адрес гр. Стара Загора, бул. Цар Симеон Велики, 112, ет. 2 –
вписаните седалище и адрес на управление в Търговския регистър. Лицето,
връчващо призовките, е удостоверило, че на посочения адрес не е открит
представител на дружеството, който да получи съобщението, като е описано,
че адресът е посетен на 13.04.2016 г., 14.04.2016 г. и 15.04.2016 г. Залепено е
уведомление на адреса на 15.04.2016 г., като няма данни в двуседмичния срок
представител на длъжника да се е явил да приеме книжата.
На 09.11.2016 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от
адв. М. Б., като представител на „Петрол Холдинг“ АД, с която е поискано
спиране на изп. производство № 213/2016 г. , тъй като е било открито
производство по несъстоятелност на дружеството с решение № 314/25.10.2016
година по т.д. № 83/2014 г. на Окръжен съд Стара Загора.
С молба вх. №1004/26.01.2017 г. депозирана по т.д. № 83/2014 г.
/производството по несъстоятелност на „Петрол Холдинг“ АД/ „Литекс“ АД е
предявило вземания срещу „Петрол Холдинг“ АД, цедирани от „Сибанк“ АД
с договор за цесия от 30.11.2015 г., произходящи от договор за кредит №
925/27.12.2007 г. В молбата за предявяване на вземания е посочено, че
ликвидността и изискуемостта на вземанията произтича от издадени съдебни
актове, между които и заповед за незабавно изпълнение № 1318/17.11.2015 г.
по ч.гр.д. № 2063/2015 г. и изпълнителен лист към нея от 18.11.2015 г. Към
молбата са приложени съдебните актове. Преписи от молбата са връчени на
синдиците на „Петрол Холдинг“ АД - на 31.01.2017г. на С. С. Г. и на
09.02.2017 г. – на Б. А. М..
На 23.07.2020 г. в РС Ловеч са подадени възражение по реда на
чл. 423 ГПК от „Петрол Холдинг“ АД, чрез изпълнителния директор, и частна
4
жалба против разпореждането за издаване на заповед за незабавно
изпълнение. Излагат се обстоятелства, че за заповедта за изпълнение
дружеството е узнало на 24.06.2020 г., тъй като покана за доброволно
изпълнение не му е връчвана, а на тази дата е получен препис от заповедта за
изпълнение. Прилага покана за доброволно изпълнение изх. №
2082/11.04.2016 г., адресирана до „Петрол Холдинг“ ЕООД на адрес гр. Стара
Загора, ул. „Цар Симеон Велики“ № 112, с удостоверените отбелязвания на
нея и уведомление. Прилага още Решение № 331/05.07.2018 г. по т.д. №
366/2013 г. на Окръжен съд Стара Загора, с което са обявени за
несъществуващи вписани обстоятелства, между които и заличаването на О. Т.
като изпълнителен директор на дружеството и вписване на Д. Е. на негово
място, като се твърди, че за периода от 23.10.2013 г. до 10.09.2018 г.
дружеството е било представлявано от нелегитимен изпълнителен директор.
Възражението и частната жалба са потвърдени от синдика на „Петрол
Холдинг“ АД З.Н., с оглед обстоятелството, че по отношение на дружеството
е открито производство по несъстоятелност с Решение № 314/25.10.2016 г.,
постановено по т.д. № 83/2014 г. на Окръжен съд Стара Загора.
По повод депозираните възражение и частна жалба са постъпили
отговори от ОББ АД, в които се заема становище за недопустимостта им, тъй
като връчването на заповедта е станало още през 2016 г.
С Определение № 113/23.02.2021 г. по ч.гр.д. № 56/2021 г.
Окръжен съд Ловеч е констатирал, че подадените възражение и частна жалба
са просрочени, тъй като узнаването за издадената заповед е установено с
надлежното връчване на процесната заповед за незабавно изпълнение в много
по-ранен момент от сочения от длъжника. Първостепенният съд е приел, че
са приложени правилно разпоредбите на 418, ал. 5 във вр. с чл. 50, ал. 4 във
вр. с чл. 47 от ГПК, като книжата се считат за редовно връчени. За по-ранен
момент на узнаването следва да се посочат и датите 09.02.2017 г. и 31.01.2017
г. – уведомяване синдиците на „Петрол Холдинг“ АД относно процесната
заповед за незабавно изпълнение № 1318/17.11.2015 г. на ЛРС., както и към
26.01.2017 г.- с подаването на молба за предявяване на вземането от „Литекс“
АД-София по чл.688 от ТЗ по т.д. № 83/2014 г., в която е описана подробно
процесната заповед за незабавно изпълнение. Този акт е предмет на
обжалване в настоящото производство.
5
При така изложените становища на страните настоящият състав
намира частната жалба за неоснователна.
Съгласно чл. 423, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от узнаването на
заповедта за изпълнение длъжникът, който е лишен от възможност да оспори
вземането, може да подаде възражение пред въззивния съд, когато заповедта
за изпълнение не му е била връчена надлежно, заповедта за изпълнение не му
е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно
местопребиваване на територията на Република България, длъжникът не е
могъл да узнае своевременно за връчването, поради особени непредвидени
обстоятелства, както и не е могъл да подаде възражението си, поради особени
непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее. В конкретния
случай, длъжникът се позовава на хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК, като
излага доводи, че заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно.
За да се разгледа възражението по чл. 423 ГПК необходима
процесуална предпоставка е то да бъде подадено в едномесечния срок,
посочен в чл. 423, ал. 1 ГПК, който срок по своя характер е преклузивен.
Началото на срока тече от момента на узнаването на заповедта за изпълнение.
Законът не посочва начина, по който длъжникът следва да узнае за заповедта,
за да може да се възползва от правото си да възрази по настоящия ред. При
твърдения на молителя относно момента на узнаване на заповедта, съдът е
длъжен да провери и извърши преценка относно спазване на срока за
депозиране на възражението, както от изявленията на длъжника, така и от
данните по делото. При позоваване на длъжника във възражението за
ненадлежно връчване на заповедта следва да се разграничат обстоятелствата
по узнаването на заповедта, имащи отношение към допустимостта на
възражението, от тези по връчването й, касаещи неговата основателност.
Преди да пристъпи към преценка за основателността на възражението съдът
следва да извърши проверка на неговата допустимост, като изследва въпроса
дали правото на длъжника е упражнено в регламентирания от закона срок.
Тежестта на доказване момента на узнаване за заповедта за изпълнение е на
длъжника.
В конкретния случай във възражението се твърди, че узнаването е
от 24.06.2020 г., когато е получен препис от заповедта. Моментът на
6
узнаването на заповедта може да не съвпада с момента на връчването й – ср.
чл. 411, ал. 3, чл. 414, ал. 2 ГПК и чл. 423, ал. 1 ГПК и за да започне да тече
едномесечния срок е необходимо длъжникът фактически да е узнал за
издадената заповед. От данните по приложеното заповедно производство се
установява, че процесуалният представител на „Петрол Холдинг“ АД адвокат
М. Б. е подала молба за спиране на изпълнението още на 09.11.2016 г.
Категорично, с молба № 1004/26.01.2017 г., депозирана по т.д. № 83/2014 г.
/производството по несъстоятелност на „Петрол Холдинг“ АД/ „Литекс“ АД е
предявило вземания срещу „Петрол Холдинг“ АД, цедирани от „Сибанк“ АД
с договор за цесия от 30.11.2015 г., произходящи от договор за кредит №
925/27.12.2007 г. В молбата за предявяване на вземания е посочено, че
ликвидността и изискуемостта на вземанията произтича от издадени съдебни
актове, между които и заповед за незабавно изпълнение № 1318/17.11.2015 г.
по ч.гр.д. № 2063/15 г. и издаден изпълнителен лист въз основа на нея.
Преписи от молбата са връчени на синдиците на „Петрол Холдинг“ АД - на
31.01.2017 г. на С. С. Г. и на 09.02.2017 г. – на Б. А. М.. Съгласно
разпоредбите на чл. 658, ал. 1, т. 1 и т. 7 ТЗ синдикът има правомощията да
представлява предприятието, да участва в производствата по делата на
предприятието на длъжника, и да завежда от негово име дела. С оглед на това,
настоящият състав счита, че дружеството надлежно е узнало за заповедта още
към 09.11.2016 г. и със сигурност към 31.01.2017 г. и 09.02.2016 г., чрез
синдиците си.
С оглед наличието на доказателства за узнаване на заповедта от
жалбоподателя към датите 31.01.2017 г. и 09.02.2017 г. преклузивният срок
следва да се счете, че тече от тези дати и към момента на депозиране на
възражението - 24.06.2020 г. вече е изтекъл. Пропускането на едномесечния
преклузивен срок е абсолютна процесуална пречка да се разгледа
възражението по чл. 423 ГПК, поради което същото следва да се остави без
разглеждане, а производството по делото – прекратено, до който извод е
достигнал и решаващият състав. Това обуславя потвърждаване на
обжалваното определение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 113 от 23.02.2021 г. по ч.гр.д.
№ 56/2021 г. на Окръжен съд Ловеч, с което са оставени без разглеждане
възражение по чл. 423 ГПК и частна жалба срещу разпореждането за
незабавно изпълнение, подадени от „Петрол Холдинг“ АД – в
несъстоятелност, и е прекратено производството по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8