МОТИВИ към НЧХД №2264/2019 г.:
Обвинението е от частен
характер. Делото е образувано по тъжба от Ц.С.И.
*** срещу подсъдимите В.Н.Я. и С.Й.Я. *** с обвинение в престъпление по
чл.148, ал.1, т.1 във връзка с чл.146, ал.1 от НК.
Подсъдимият В.Н.Я. се обвинява в това, че на 03.11.2019
г. в гр.Пазарджик, на Градски пазар, публично е казал нещо унизително за честта
и достойнството на Ц.С.И. ***.
Против подсъдимата С.Й.Я. обвинението е за това, че на
03.11.2019 г. в гр.Пазарджик, на Градски пазар, публично е казала нещо
унизително за честта и достойнството на Ц.С.И. ***.
Против всеки един от подсъдимите
от Ц.С.И. са предявени граждански
искове за сума от по 2 000 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, ведно със законна лихва върху тези суми, считано от датата
на деянието – 03.11.2019 г. до окончателното им изплащане.
Гражданските искове се
приети за съвместно разглеждане и пострадалата Ц.С.И. е конституирана в качеството на граждански ищец.
Подсъдимите В.Я.
и С.Я. не се признават за виновни по предявените им обвинения. Дават обяснения
за фактическите обстоятелства.
Районният съд
обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност и при съобразяване разпоредбите на чл.301 от НПК прие за
установено следното:
Тъжителката Ц.И. работела като продавач на сергия на Градски пазар в гр.Пазарджик.
Отляво на сергията, на която работела тъжителката, на друга сергия продавали подсъдимите
В. и С.Янкови, които били съпрузи.
Постепенно с времето отношенията между тъжителката и подсъдимите се влошили, тъй като подсъдимите
се държали лошо с тъжителката, отправяли обиди, за което последната подавала
жалби до управителя на БМ „СУОПКД“ гр.Пазарджик.
На 03.11.2019 г. се провеждал втори тур от местните избори, т.е. балотаж за
избор на кмет. Сутринта подсъдимите Я. пристигнали на пазара и още докато
разтоварвали продукцията си, започнали да говорят на висок тон и да се карат
със свидетелката В. Б., тъй като оставените от последната празни касетки им
пречели. В този момент се намесила тъжителката Ц.И., която казала на
подсъдимите да млъкнат, защото никой не длъжен да ги слуша. Тогава подсъдимите се
обърнали към нея и започнаха да я обиждат. Подсъдимият В.Я. нарекъл
тъжителката „помиярка, мърла, свинарка“. Заканил й се, че ще отреже ушите. Даже
тръгнал към нея заплашително, но свидетелката М.А. го спряла. Подсъдимата С.Я. от
своя страна също обиждала тъжителката И., наричайки я „свинарка, селянка проста“
и още подобни обидни епитети.
В резултата от насочената към нея агресията и обидите на подсъдимите, тъжителката
се разтреперила и сигнализирала за скандала на тел.112. Посъветвана от
оператора, отишла в РУ Пазарджик и падала жалба, като свидетелката А. останала
да наблюдава продаваните от тъжителката стоки.
Горната фактическа
обстановка съдът възприе въз основа на обясненията на подсъдимите, показанията
на свидетелите Веселина Б., М.А., И.К., И.Г., Р.В., П.Ч., И. Петров, както и
писмените доказателства приложени по делото.
Главния факт от предмета на обвинението, а именно че
подсъдимите В.Я. и С.Я. на инкриминираната дата са обидили тъжителката И.,
съответно наричайки я, първия „помиярка, мърла, свинарка“, а втората „свинарка, селянка проста“ се
установява от подкрепя от показанията на свидетелите
В. Б., М.А. и Р.В.
Показанията на свидетелите Б., А. и В., преки очевидци
на инцидента са подробни, последователни и вътрешнонепротиворечиви, поради
което съдът им дава вяра. Същите съвпадат с обстоятелствата изложени в тъжбата относно
вида на обидните думи отправени от подсъдимите към тъжителката.
Вярно е, че точните думи, възпроизведени от свидетелите
не съвпадат категорично. Свидителката Б. заяви, че подсъдимият Я. е нарекъл
тъжителката „мърла“ а подсъдимата я е нарекла „селянка глупава, свинарка“.
Показанията на свидетелката А. са за изречени от подсъдимия думи: „помияр,
селянка“, а от подсъдимата: „помиярка, мастия, селянка проста, свинарка“.
Свидетелката В. твърди, че подсъдимият Я. е нарекъл тъжителката „свинарка,
помиярка, мърла“.
Но тези разминавания се дължат на възможностите за
личностното възприятие и възпроизвеждане на всеки един от свидетелите, както и на
отдалечеността на инцидента. Но смисъла на показанията на всички тези свидетели
е идентичен, а именно, че подсъдимите Янкови са отправили обидни думи, насочени
изрично към тъжителката И.. Напротив, в случай, че свидетелите не бяха
възприели лично инцидента, то те без съмнение щяха да опитат да запомнят и да
възпроизведат идентични думи, казани от подсъдимите. Но същите с оглед
отдалечеността във времето от инцидента, до депозиране на показанията в съдебна
фаза, възпроизвеждат смисловото съдържание на думите, изразяващи обиди към
тъжителката.
С оглед създалата се суматоха, както и обстоятелството
че подсъдимите първоначално са се скарали със свидетелката Б. е напълно
допустимо да се приеме, че не е запомнила точните обидните изрази, но в кР.сметка,
ако тя беше изключително заинтересована да се докаже обвинението, то нищо не би
й попречило да заяви, че е чула, обидни изрази идентични с тези възпроизведени
от свидетелките А. и В., т.е. да стикова показанията си с тезата на
обвинението, респективно с обстоятелствата изложени в тъжбата. Фактът, че не го
прави, обаче говори само и единствено за обективността и достоверността на тази
свидетелка, независимо че се събраха доказателства за значително влошени
междуличностни отношения между нея и подсъдимите, което тя сама излага в
показанията си.
Това се отнася и за показанията на свидетелката В..
Същата показа с показанията си, че е абсолютно незаинтересована, въпреки
познанството си с тъжителката. Заяви единствено, че вниманието й е било
привлечено основно към поведението на подсъдимия Я., затова е запомнила
единствено неговите обидни думи.
В убедителността на показанията на съдът се увери и
при възпроизвеждане на действията на подсъдимия, макар и извън главния факт от
предмета на обвинението, а именно тръгвайки заплашително към тъжителката, се е
заканил „че ще й отреже ушите, което се съобщава от свидетелките Б. и А.,
независимо една от друга.
Друг важен факт, даващ основание съдът да кредитира
показанията на свидетелите А. и В. е, че и двете съобщава, че разстроена от
инцидента тъжителката се обадила на тел.112.
Показания на тези свидетелите, касаещи времето,
мястото на инцидента и обидите от страна на подсъдимите, се потвърждават от
аудио записа, регистриран в центъра за спешни повиквания 112.
Записът отразява подадения от тъжителката И. сигнал на
03.11.2019 г. в 10.25 часа, като същата съобщава че подсъдимите, назовавайки ги
с личните им имена „В.“ и „С. “ „…врякат, обиждат я пред хората, наричат я
свинярка“
Съдът намира, че въпросният аудио запис, във формата
на звуков файл, създаден от "Национална система 112", съдържащ данни
от регистъра на националния спешен телефон 112, е годно доказателство в
настоящия процес, което следва от нормата на чл.17 от
Закона за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер
112 и тъй като е приобщено към доказателствената съвкупност, чрез
приемане на вещественото доказателствено средство – компактдиск и изслушване на
звукозаписите, съдържащи се в него, без възражения на страните.
Не на последно място, присъствието на свидетелката А.
на мястото по време на инцидента, което й е дало възможност да възприеме
отправените от подсъдимите обиди към тъжителката, които са предизвикали у
последната тревожност, се потвърждават от показанията на свидетелката Ч., която
заяви, че тъжителката е била много разстроена от случилото се и е отишла да
подаде жалба в полицията, а свидетелката А. е останала на сергията на
тъжителката, което съвпада с показанията на А..
Освен това по делото е представена и жалбата на
тъжителката подадена до РУ Пазарджик, от която е видна, че същата е входирана
именно на 03.11.2019 г.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Ч. и А., че
обидите, казани от подсъдимите са оказали значително въздействие върху
тъжителката, тъй като в тази част показанията им съвпадат и с възприетото от
съда и страните при изслушването на аудиозаписа към тел.112. При подаването на
сигнала ясно личи, че тъжителката е разстроена, запъхтяна, което налага операторката
приемаща сигнала да я помоли да се успокои.
Подсъдимите дават обяснения, че не са отправили обидни
изрази към тъжителката никога и в частност на инкриминираната чата, тъй като на
този ден въобще не са идвали на пазара.
Тезата на подсъдимия се подкрепя от показанията на
свидетелите И.К., снаха на подсъдимите и Г..
Съдът не кредитира тези обяснения и показанията на
свидетелите К. и Г.. Обясненията на подсъдимите са израз на защитната им позиция,
но като източник на доказателства категорично се опровергават от показанията на
свидетелите Б., А., В. и Ч..
Следва да се отбележи, че подсъдимите дадоха обяснения
за друго по-маловажно обстоятелство свързан ос влошените отношения с
тъжителката, като заявиха, че никога не са се карали с нея и не са имали
негативно отношение, за което същата да е сезирала управителя на градския
Пазар.
Тези обяснения също са опровергани от представеното писмо
изпратено на тъжителката от Управителя на БМ „СУОПКД“ при Община Пазарджик, в
което се сочи във връзка с подадени от И. жалби от 27.06.2019 г. и 06.06.2019
г., че подсъдимият В.Я. бил предупреден за грубото си отношение и цел туширане
на възникналото напрежение, му бил разрешен „отпуск, както и на съпругата му.
Свидетелката Ч., посочена от защитата именно кат
очевидец, която откровено призна, че не е възприела конкретни обидни думи
насочени към тъжителката, е категорична че е имало скандал между последната и
подсъдимите, в „деня на изборите“, който е бил единствения такъв на който е
присъствала. Даде ясни и убедителни показания и при проведената с подсъдимата С.Я.
очна ставка, че на този ден и двамата подсъдими са се намирали на градския
пазар. Дори подсили убедителността на показанията си, добавяйки, че въпреки
всекидневните убеждения от страна на подсъдимия Я. в обратна посока, след
инцидента, както и на него така и в съдебно заседание е заявила, че на
инкриминираната дата подсъдимите са била на пазара и са участвали в скандал с
тъжителката.
Последното обстоятелство, несъмнено оборва показания
на свидетелите К. и Г., които твърдяха, че подсъдимите са пристигнали на
инкриминираната дата в с.В.Д. около 09.00 ч.-09.15 ч., престояли са там целия
ден, след което около 16.00 ч.-17.00 часа са заминали за вилата си, която също
се намира в с.В.Д..
Съдът кредитира показанията на свидетеля И.
Петров,който познавайки отдавна подсъдимия Я., често пазарувал от неговата
сергия, че „в деня на изборите“ няколко пъти, през час, минавал през пазара в
периода от 09.00 ч. до 12.00 ч., но подсъдимите не били там, поради което
същият не напазарувал. Но същият явно дава показания за друга дата,
най-вероятно при първия тур на изборите, състоял се на 27.10.2019 г., тъй като
неможа категорично да посочи кога е минавал през пазара и не е видял
подсъдимите.
Това е така, тъй като стана ясно от показанията на
свидетелката Б., че подсъдимите обикновено не продавали в неделните дни, но пък
всички свидетелки обсъдени до момента, чиито показания съдът цени, заявиха
категорично че на 03.11.2019 г., ден неделя, подсъдимите са продавали на
градски пазар.
Показанията на свидетелите М.М. и И.П. не внасят
яснота относно фактическата обстановка и не променят изводите относно извършено
от подсъдимите престъпление, тъй като същите твърдят, че не са присъствал на
никакъв конфликт между тъжителката и подсъдимите.
За да се квалифицира обидата като публична, е
необходимо обидните думи или изрази да са казани пред повече от две-три лица.
Публичността на обидата изисква обаче не само присъствие на повече лица, но и
тези лица лично да са чули и възприели обидните изрази.
От устните доказателства, на които съдът дава вяра -
показанията на свидетелите Б., А., В., които кореспондират с обстоятелствата описани
в тъжбата, безспорно се установи, че обидните изрази, казани от подсъдимите
и са били чути и възприети като такива не само от тъжителката, но и от
свидетелите.
Следователно
може да се направи категоричен извод, че подсъдимите са казали думи и изрази в
присъствието на тъжителката и други повече от две лица унизителни за честта и достойнството
й. Затова, съдът счита, че обидните изрази
изречени от подсъдимите насочени да засегнат честта и достойнството на тъжителката
следва да се квалифицират, като публични.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема, че подсъдимият В.Н.Я.
е осъществил от обективна и субективна страна признаците престъпния състав на чл.148, ал.1, т.1 във връзка с чл.146, ал.1 от НК,
като на 03.11.2019 г. в гр.Пазарджик, на Градски пазар, публично е казал нещо
унизително за честта и достойнството на Ц.С.И. ***.
При анализа на доказателствата съдът стигна до категоричния
извод, че подсъдимата С.Й.Я. също е
осъществила от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.148, ал.1,
т.1 във връзка с чл.146, ал.1 от НК, като на 03.11.2019 г. в гр.Пазарджик, на
Градски пазар, публично е казала нещо унизително за честта и достойнството на Ц.С.И.
***.
При извършване
на престъплението подсъдимите са действали при пряк умисъл, като са имал
представа за всички обективни и субективни признаци на деянието, включително и
квалифициращите и са искали настъпването на общественоопасните последици.
При определяне
вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимите В.Я. и С.Я.
за извършените от тях престъпления, съдът се ръководи от изискванията на чл.36
от НК относно целите на наказанието и чл.54 от НК при неговата
индивидуализация.
Съдът отчете
обществената опасност на клеветата, която е висока. Престъплението е
систематизирано в Глава втора на НК “Престъпления против личността”, раздел VІІ
“Обида и клевета” и засяга ценно благо, от което зависи обществената значимост
на индивида – самооценката, личната стойност и ценност на индивида.
Съдът прецени и
обществената опасност на конкретните деяния, която е висока, като се има начина
и мотивите за извършването.
Като смекчаващи
вината обстоятелства съдът прецени чистото съдебно минало на подсъдимите, добрите
характеристични данни, а като отегчаващи вината - липсата на критично отношение
към извършеното и негативното въздействие, което деянията са оказали върху
пострадалата.
Разпоредбата на
чл.148, ал.1, т.1 от НК предвижда наказание е глоба от три хиляди до десет хиляди лева и обществено порицание.
Видно от
събраните по делото доказателства подсъдимите Я. са неосъждани. Не са
освобождавани от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и не
представляват личности с висока степен на обществена опасност.
При тези данни
съдът счете, че са че са налице условията за приложение на чл.78а от НК за
освобождаване на подсъдимите В.Я. и С.Я. от наказателна отговорност и налагане
на същите на административно наказание глоба.
Във връзка
с изложеното съдът на основание чл.301,
ал.1, т.4 от НПК във връзка с чл.78а, ал.1 от НК освободи В.Н.Я. от наказателна отговорност за извършено престъпление, като
му наложи административно наказание ГЛОБА
в размер на 1 000 лева, платима
в полза на Държавата.
По отношение на
подсъдимата С.Й.Я. на основание
чл.78а, ал.1 от НК освобождавайки я от наказателна отговорност за извършено
престъпление, му наложи административно наказание ГЛОБА в размер на 1 000
лева, платима в полза на Държавата.
При определяне
размера на глобата съдът взе предвид и семейното, материално и имотно състояние
на подсъдимите, тяхната възраст и наличните заболявания, както и вредните
последици за пострадалата и определи наказанието при превес на смекчаващите
вината обстоятелства.
Предявените
граждански искове против подсъдимите, съдът счете за доказани по основание, тъй
като вредите, които са причинени на гражданския ищец от престъпленията на
подсъдимите и представляват тяхно парично задължение към ищеца.
Относно вида и
характера на претърпените от тъжителя вреди съдът цени показанията на
свидетелите А. и Ч., тъй като същите, като очевидци на инцидента са имали преки
впечатления от състоянието на тъжителката по време и след инцидента.
Свидетелите дават показания, че тъжителката силно се разстроила, разтреперила
се.
По този начин
ищцата е претърпяла неимуществени вреди, представляващи морални такива и
изразяващи се в психическо неразположение. Тъй като тези състояния са в
резултат на отправените от подсъдимите обиди, съдът приема, че е налице
причинна връзка между понесените от ищеца вреди и престъпните действия на
подсъдимите.
Вземайки предвид
всички изложени обстоятелства и при спазване на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД,
съдът счита, че справедливият размер на обезщетението, което подсъдимите Я.
следва да заплатят на тъжителката за причинени й неимуществени вреди в
резултата на непозволеното увреждане от извършено престъпление, които са пряка
и непосредствена последица от действията е по 1 000 лв. За разликата до 2 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен,
като неоснователен. Тези суми ще възмездят обидената за нанесените й неимуществени
вреди в резултат на засягането на честта, достойнството и доброто й име.
При определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се съобрази с
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и взе предвид всички обстоятелства и
доказателства, очертаващи действителните вреди нанесени на пострадалия.
Съгласно чл.86,
ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на това задължение подсъдимите дължат обезщетение
в размер на законната лихва от деня на забавата. И тъй като вредите произтичат от непозволено
увреждане, те се дължат от деня на увреждането, откогато длъжникът изпада в
забава, без да е необходима покана за плащането.
Затова съдът
осъди подсъдимите В.Н.Я. и С.Й.Я. да
заплатят на Г. И. Ч. сумата от 1 500 лева, ведно със законната лихва
върху нея, считано от датата на увреждането – 10.09.2012 г. до окончателното
изплащане на сумата, като до отхвърли иска за разликата от 1 500 лв. до 3 000
лв. ведно със законната лихва, считано от 10.09.2012 г. до окончателното изплащане на сумата.
Въз основа на
изложеното съдът осъди подсъдимия К. Д.
П.да заплати на Ц.С.И. суми от по
1 000 лева, ведно със законната
лихва върху тях, считано от датата на увреждането – 03.1.2019 г. до окончателното
изплащане на сумите, като отхвърли исковете за разликата от 1000 лв. до 2 000
лв. ведно със законната лихва, считано от 03.11.2019 г. до окончателното изплащане на сумите.
Във връзка с
направеното искане и с оглед разпоредбите на чл.189, ал.3 от НПК В. Янкови и С.Я.
бяха осъдени да заплатят на Ц.И. направените от последния деловодни разноски в
размер на по 306.50 лева.
Съдът осъди
подсъдимите В. Янкови и С.Я. да заплатят Държавна такса върху уважената част от
гражданските искове в размер на по 50 лева, платими по сметка на Районен съд
Пазарджик.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: