№ 16757
гр. София, 12.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. И.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20241110130513 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са установителни искове по реда на чл.422, ал.1 от ГПК с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, срещу А. Е. Н., ЕГН ********** и
Л. И. Н., ЕГН **********, с твърдението, че в качеството им на собственици на
топлоснабден имот- Апартамент № 20, находящ се в гр. София, ***, с присъединен
абонатен № ***, дължат в условията на разделност следните суми:
- за А. Е. Н., ЕГН **********, ½ от общото задължение, а именно сумата от 419,84 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за отчетен период от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 29.12.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата от 84,20 лв., представляваща обезщетение за забава,
дължимо за периода от 15.09.2021 г. до 04.12.2023 г., сумата от 12,06 лв., представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за отчетен период от 01.02.2021 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 29.12.2023 г. до изплащане на вземането,
и сумата от 2,79 лв., представляваща обезщетение за забава, дължимо за периода от
15.04.2021 г. до 04.12.2023 г., и
- за Л. И. Н., ЕГН **********, ½ от общото задължение, а именно сумата от 419,84 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за отчетен период от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 29.12.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата от 84,20 лв., представляваща обезщетение за забава,
1
дължимо за периода от 15.09.2021 г. до 04.12.2023 г., сумата от 12,06 лв., представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за отчетен период от 01.02.2021 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 29.12.2023 г. до изплащане на вземането,
и сумата от 2,79 лв., представляваща обезщетение за забава, дължимо за периода от
15.04.2021 г. до 04.12.2023 г., като за горепосочените суми има издадена заповед за
изпълнение от 19.01.2024 г. по ч. гр. д. № 414/2024 г. по описа на СРС, 164-и състав.
В исковата молба ищецът „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, поддържа, че
ответниците, в качеството си на собственици на топлоснабден имот- Апартамент № 20,
находящ се в гр. София, ***, с присъединен абонатен № ***, по смисъла на 153, ал. 1 ЗЕ, се
явяват клиенти на топлинна енергия за битови нужди относно топлоснабдявания имот.
Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни Общи условия, които имат характер на договор между топлопреносното
предприятие и потребителя, а именно одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за
продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови
нужди, които са в сила и съответно са относими към процесния период. Поддържа, че с ОУ
от 2016 г. е установено задължение за изплащане на месечните задължения в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят, като обезщетение за забава се начислява само
по изготвените изравнителни сметки. Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-
етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от
ищеца съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост
договор. Моли за уважаване на предявените искове. Ищецът моли съда да признае за
установено, че ответниците му дължат заявените суми. Правният интерес от предявените
искове ищецът обосновава с подаденото от ответниците възражение по чл. 414 ГПК срещу
издадената за посочените суми в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и с
даденото указание от съда в разпореждане по ч. гр. д. № 414/2024 г. по описа на СРС, 164-и
състав. Претендира разноски.
Ищецът представя писмени доказателства. Моли да се допусне изслушване на
съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, със заключенията по
които вещите лица да отговорят на поставени в исковата молба въпроси, касаещи
топлоснабдяването и заплащането на отоплителната услуга през процесния период. Прави
искане да бъде приложено за послужване гр. д. № 414/2024 г. по описа на СРС, 164-и състав.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците А. Е. Н., ЕГН **********, и Л. И. Н., ЕГН
**********, подават общ отговор на исковата молба, с който оспорват исковите претенции,
като недопустими и неоснователни, в т.ч. по размер. Поддържа се, че разпоредбите на чл.
153, ал. 1 и чл. 150, ал. 2 ЗЕ противоречат на чл. 6 и чл. 7 от Директива 2011/83/ЕС и на КРБ.
Поддържат, че ищецът е предявил чуждо вземане. Поддържат, че разпоредбите на чл. 22, ал.
2 и чл. 36 от Общите условия на ищеца съдържат неравноправни клаузи. Твърдят, че
издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК била нищожна. Излагат твърдения, че
начислените суми са претендирани в завишен размер и не отговарят на реалното
потребление. Сочат, че ищецът не е представил писмен договор, от който да се установи
2
наличието на облигационно отношение между страните. В тази връзка излагат, че при липса
на писмен договор по отношение на доставената топлоенергия до потребителя е приложима
клаузата за непоръчана доставка от ЗЗП. Оспорва се по делото да е доказана продажбата на
топлинна енергия по отношение на процесния имот. Оспорва се в имота да има монтирани
радиатори. Твърди се, че методиката, по която е начислена стойността на потребена ТЕ
противоречи на законовите изисквания. Релевира се възражение за погасителна давност.
Оспорва се процесните суми да са начислени на база реален отчет. Оспорва се също, че
измервателните уреди не отговарят на техническите изисквания. Сочи се, че вземането за ТЕ
не е индивидуализирано по пера. Оспорват да дължат и мораторни лихви. Молят за
отхвърляне на исковите претенции.
Възразяват срещу исканията на ищеца за допускане на СТЕ и ССчЕ при така
формулираните в исковата молба въпроси. Направено е искане по чл. 190 ГПК да бъде
задължен ищецът да представи следните документи- всички фактури, касаещи процесния
отчетен период; протоколи за извършена метрологична проверка на търговския уред за
измерване; ежемесечните протоколи с подпис на представител на ЕС; протоколи за
извършена настройка на Абонатната станция и протоколи за въвод и съобщения от
потребителите; проект, разрешение, скица и др., от които да е видна проектната мощност на
сградата; списък за инсталирана мощност съгласно ял. 63, ал. 2 от Наредба № 16-334;
справка за закупената топлоенергия в процесния имот през различните ценови периоди;
протоколи за 24-часови и 72-часови проби/ за пускане на АбС в експлоатация и последващи
настройки на АбС; протоколи за вътрешен ведомствен контрол на измервателните уреди в
АбС; протоколи за извършен отчет от ФДР за процесния период; изравнителните сметки за
процесния период; приемо-предавателни протоколи за процесния период с подпис на
получателя; средномесечен температурен график за АбС за процесния период; протокол за
изключване на ОТ в общите части. Молят за издаване на съдебно удостоверение, което да им
послужи пред НАП за проверка дали процесните фактури са осчетоводени. Оспорва се
ответниците да са клиенти за битови нужди на ТЕ на ищцовото дружество. Излагат
твърдения, че доколкото ЗЕ противоречи на ЗЗП, то правната конструкция, уредена в чл.
153, ал. 1 вр. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, не следвало да се прилага. Оспорват ответниците да са
подписали договор с ищеца за встъпване в облигационни отношения по доставка на ТЕ.
Оспорват ищецът да е посочил място на продажба и какво продава съгласно чл. 9, пар.
трети, б. „б“ от Директива 2012/27/ЕС. Оспорва в процесния имот да има монтирани
отоплителни тела. Считат за недоказано обстоятелството ответниците да са приели общите
условия на ищцовото дружество. Оспорва общите условия да имат характер на нормативен
акт, който да обвързва ответниците, без изричното им писмено приемане. Поддържат, че в
ОУ има неравноправни клаузи. Сочат, че при липса на писмен договор по отношение на
доставената топлинна енергия до потребителя е приложима клаузата за непоискана доставка,
уредена в чл. 62 ЗЗП. Считат за недоказана продажбата на ТЕ. Твърдят, че исковите
претенции не са индивидуализирани. Оспорват исковете и по размер. Оспорват да дължат и
цената на услугата за ДР. Сочат, че ищецът не е представил първични счетоводни документи
касателно процесните суми. Оспорват ищецът да е начислил процесните суми на база
3
реален отчет. Излагат, че измервателният уред не е поставен на границата на абонатната
станция, оспорват общите части да са отоплявани, вкл. оспорват да са ползвали услуга по
БГВ. Посочват, че ищецът не е приложил доказателства, от които да е видно, че абонатната
станция е пусната в експлоатация и са извършени последващи настройки на същата.
Излагат, че начисляването на лихви върху прогнозни сметки е нищожно Третото
лице-помагач на страната на ищеца „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД, заявява становище за
основателност на исковете. Представя относими съм процесния период и имот, документи,
удостоверяващи извършените отчети, протоколи за липса на осигурен достъп и издадени
изравнителни сметки.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след съвкупна оценка на
събраните по делото доказателства намира следното:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Съгласно задължителните за правоприлагащите органи разяснения, съдържащи се в т. 1
от ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК, ВКС, "правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано в специалния ЗЕ като
договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично
известни Общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) – арг. чл. 150, ал. 1 ЗЕ. Писмената
форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Предвид нормата на
чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда –
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия. Съгласно §1, т.2а от ДР на ЗЕ /в
редакцията му към 17.07.2012 г. относима към процесния период/ „битов клиент“ е този,
който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови
нужди, а „потребител на енергия“ или природен газ за битови нужди е физическо лице,
собственик или ползвател на имота, което използва ел. или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за
домакинството си.
Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка
на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е
учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това качество
с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни отношения с ищцовото дружество.
В случая, от представените от ищеца с ИМ доказателства – договор за покупко-
продажба на жилище, скл. по реда на чл.117 от ЗТСУ № 62/1994 г., нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот – 95/30.07.2008 г., Списък на
етажните собственици към Протокол от ОС на ЕС от 10.10.2013 г. при избора на ФДР, в
4
който за ап.20 е вписан ответника А. Н., приложените съобщения към фактури /на л.26-29/
и месечни фактури за процесния период /приложени на л.47-92; 175-219/ както и служебно
известния на съда факт, че ответниците са разведени от 20.10.2023 г., като след развода
процесния недвижим имот – Ап.20 е станал по силата на одобреното от съда
споразумение по чл.50 от СК, индивидуална собственост на съпругата и настоящ
ответник Л. Н./ се установява, че през процесния период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.
ответниците като съпрузи, са притежавали в режим на СИО апартамент № 20, находящ се в
гр. София, ж.к. Връбница-1, бл.519, вх.А, ет.8, който имот е топлоснабден, и за който се
отнасят вземанията за цена на топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение,
касаещи същия, които се претендират от ищеца в производството.
Въпреки, че съгл. чл.32 от СК разходите за задоволяване на нужди на семейството се
поемат от двамата съпрузи, както и сп. (ал.2) съпрузите отговарят солидарно за задължения,
поети за задоволяване на нужди на семейството, в настоящото производство ищецът
претендира не солидарно, а разделно осъждане на ответниците, като от всеки от тях
претендира по ½ ид.ч. от общото задължение.
С оглед изложеното и при липсата на данни по делото относно осъществяването
впоследствие на разпоредителни сделки или настъпването на други юридически факти,
довели до промяна в правата върху процесния апартамент № 20 /в периода след придобиване
на собствеността и до развода през 2023 г./, следва да се приеме, че в рамките на исковия
период именно ответниците А. Н. и Л. Н.и, се легитимират като негови собственици и
следователно имат качеството клиенти на топлинна енергия за битови нужди по отношение
на него, а това означава, че с оглед действащата нормативна уредба в областта на
енергетиката те се явяват легитимирани да отговарят за процесните вземания, касаещи
същия, съобразно претендирания от ищеца обем от участието си в съсобствеността – по ½
ид.ч., като сключването на изричен писмен договор с ищеца, не е необходимо, тъй като
обсъдената по-горе нормативна уредба в областта на енергетиката е ясна и категорична и тя
обвързва качеството потребител на топлинна енергия с наличието на право на собственост
или ограничено вещно право на ползване, а в случая първото измежду двете е установено
безспорно по делото.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая, несъмнено
е, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането
в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
5
условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответниците са
упражнили правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът
приема, че през периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., между ищеца „Топлофикация
София ЕАД от една страна, и ответниците А. Е. Н. и Л. И. Н., от друга страна, са били
налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Между страните няма спор, че за процесния топлоснабден апартамент № 20 е открита
партида на името на първия ответник А. Е. Н., с присъединен аб. № ***, по която се отчита
потребеното количество топлинна енергия, доставено до имота на ответниците.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане
на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на
процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода на ищеца Топлофикация София“ ЕАД, считано от 01.05.2013 г. и тази дейност е
била реално осъществявана предвид приложените по делото писмени доказателства –
справки за показанията на измервателните уреди в процесната сграда за сезони 2020г. – 2021
г. и 2021 г. – 2022 г. и изравнителни сметки за същите периоди.
При избора на топлинен счетоводител, на проведеното общо събрание на ЕС в
жилищната сграда, находяща се ж.к. Връбница-1, бл.519, вх.А, лично е присъствал
ответника А. Н. /вписан под № 20 в Списъка на присъстващите етажни собственици/,
който видно от протокола от общото събрание е удостоверил с подписа си, че ползва
услугите на „Топлофикация София“ ЕАД, в т.ч. е изразил съгласие за въвеждане на топлинно
счетоводство на разходите за отопление и топла вода. Посочените по-горе доказателства са
приети по делото, като неоспорени от ответниците.
От съвкупната преценка на същите, в т.ч. извлечение от сметки за аб. № ***,
протокол от проведено на 10.10.2013г. общо събрание на етажните собственици на адрес гр.
София, ***, подписан лично от ответника Н., т.ч. Договор от 10.10.2013г., сключен между
„Топлофикация София“ ЕАД в качеството на Изпълнител на дейността по дялово
разпределение и Клиентите в СЕС, на горепосочения адрес, сред които и ответниците Н.и, за
ап.20, както и от заключенията на СТЕ и ССчЕ по делото се установява, че сградата в режим
на ЕС, находяща се на горния адрес е била топлоснабдена през целия процесен период.
Услугата по дялово разпределение е извършвана от ищеца по възлагане от ОС на ЕС, в
която се намира процесния топлоснабден имот, а стойността й се заплаща от Възложителите
в 30 дневен срок от издаване на фактурата /съобщението за фактура/. Договорът е сключен
6
като безсрочен и няма данни по делото, нито подобни твърдения, че е бил прекратен на
някое от посочените в чл.6 от Договора от 10.10.2013 г., основания. Ето защо настоящият
съдебен състав приема, че от събраните по делото писмени доказателства и заключенията на
СТЕ и ССчЕ се установяват въведените с исковата молба твърдения ответниците А. и Л. Н.и,
в качеството си на собственици на топлоснабдения имот – апартамент 20, находящ се в гр.
София, ***, през процесния период /2020-2022 г./ да са били потребители на доставяната до
имота им топлинна енергия. Предвид цитирания по-горе законов текст ответниците, като
собственици на топлоснабдения имот, са били обвързани по силата на закона, съгласно ОУ
на ищеца, от договорни отношения с ищцовото дружество, досежно доставяната до
собствения им имот топлинна енергия, без да е необходимо изрично тяхно изявление за
съгласие, че желаят да закупуват доставяната в имота от ищеца „Топлофикация София” ЕАД
топлинна енергия. В този смисъл е и константната съдебна практика на ВКС, изразена в
редица съдебни актове. Така например с Определение № 1200 от 02.12.2013 г. по гр. д. №
4372/2013 г., Г. К., ІІІ ГО на ВКС, Решение № 221/11.07.2011г. по т.д. № 5/2010г. по описа на
ВКС, ТК, ІІ-ро отд., постановено по реда на чл.290 ГПК, както и с Определение № 643 от
13.05.2014 г. по гр. д. № 1086/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, е възприето, че разбирането на
съдилищата, че между страните са възникнали облигационни отношения във връзка с
доставката на топлоенергия по силата на закона, без да е необходимо сключване на
индивидуален договор с касатора, съответства на практиката на ВКС, отразена в решения
№ 443 от 21.11.2013 г. по гр. д. № 5934/2013 г. на ІV ГО на ВКС, решение № 221 от
11.07.2011 г. по т. д. № 5/2010 г. на ІІ ТО на ВКС и определение № 1200 от 2.12.2013 г. по гр.
д. № 4372/2013 г. на ІІІ ГО на ВКС. По този въпрос няма противоречие и с цитираната от
касатора Директива 93/13 от 5 април 1993 г. на ЕИО на Съвета на Европа относно
неравноправните клаузи в потребителските договори. Обвързването на потребителя с общи
условия може да противоречи на чл.3, т.1 от Директива 93/13 от 5 април 1993 г. на ЕИО на
Съвета на Европа само в случаите, когато дадена клауза създава в ущърб на потребителя
значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора,
каквото не се установява да е налице. В този смисъл са и множество други определения и
решения на ВКС, с които е посочено, че клаузите от ОУ на ищеца, не попадат в нито една от
хипотезите на чл.143 от Закона за защита на потребителите /в сила от 10.06.2006 г./, поради
което не могат да се квалифицират като неравноправни. Доводите и възраженията на
ответниците в тази връзка са изцяло неоснователни.
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, по делото е прието заключение по съдебно-техническата
експертиза, според което количеството постъпила топлинна енергия в сградата – етажна
собственост, находяща се на адрес: гр. София, ж.к. „Връбница-1“, бл. 519, вх. А, т.е.
доставяно до АС е измервано и отчитано съгласно ЗЕ от средство за измерване – общ
топломер, който е отчитан по електронен път в началото на всеки месец, като
технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна енергия, влязло в
абонатната станция, и са за сметка на топлофикационното дружество. Тоест между
абонатите е разпределяно само "чистото количество" топлинна енергия, което е реално
7
потребено. Установява се от доказателствата по делото и заключението на вещото лице по
СТЕ, че през процесния период в имота са начислявани суми за ТЕ за БГВ и „сградна
инсталация“, като не е ползвана ТЕ за отопление.
При прегледа на представените от ищеца документи касаещи извършваното дялово
разпределение, вещото лице е установило, че „Топлофикация София“ ЕАД е извършвала
рпазпределението на ТЕ в блока, след отчет на уредите за дялово зразпределине и
водомерите за топла вода, монтирани в имотите на абонатите в процесната СЕС. За
процесиня период от 01.05.2020 г. до 330.04.2022 г., ищеца е отчитал водомерите в имота,
като е попълвал и издавал съответните главни отчети, които са подписани от Клиента, и тези
отчети са били коректно отразени в издадените в последствие изравнителни сметки. По
данни на ищеца, които се потвърждават и от приетите писмени доказателства, в процесния
апартамент № 20, не е имало монтирани отоплителни тела и съответно не са били
монтирани и топлоразпределители. В апартамента на ответниците се е ползвала единствено
топла вода, като имало инсталирани два водомера, които са редовно отчитани и по техните
показания съответно са изготвяни изравнителните сметки.
При анализ на протоколите и свидетелствата за метрологична проверка, касаещи
исковия период, експертът е достигнал до извод, че общият топломер в абонатната станция е
преминал изискуемите метрологични проверки в съответствие с изискванията на ДАМТН,
като от страна на ответниците не са ангажирани доказателства за опровергаване на този
извод. Макар и една от метрологичните проверки да била извършена по-късно във времето
от нормативно установения срок, то предвид резултата от същата, а именно, че уредът
съответства на одобрения тип, по-късното изследване не е рефлектирало в неточно
отчитане.
По отношение на ТЕ отдадена от сградната инсталация, вещото лице е установило че
процесния апартамент № 20 има отопляем обем от 219 куб.м., съгласно Акт за разпределние
на кубатуларат в жилищната стграза от 27.04.1994 г. и на база на този отопляем обем се
разпределя енергията отдадена от сградната инсталация, съгл. Наредбата за
топлоснабдяването от 2020 г., относима към процесния период. За периода от 01.05.2020 г.
до 30.04.2020 г., количеството ТЕ отдадено от сградна инсталация в СЕС е изчислено от ФДР
по формула, съгласно приложение към чл.61, ал.1, т.6.1.1. от същата Наредба за
топлоснабдяването. Видно от заключението, вещото лице е достигнало до извод, че
изчисленията на ТЕ, които ищеца е извършил след изравняването и дяловото разпределение,
е съгласно Методиката за дялово разпределение към действащата през периода Наредба за
топлоснадяването.
Тук следва да се отбележи, че в тази част заключението на СТЕ не се кредитира от
съда, тъй като с решение № 7276/03.07.2023 г. по адм. дело № 746/2021 г. на ВАС, II
отделение, оставено в сила с решение № 1037/10.02.2025 г. по адм. дело № 85/2024 г., 5-
членен състав, II колегия, се отменят т. 6.1.1 от методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от
Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. на министъра на енергетиката и § 2 и 3 от ПЗР на
Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. на министъра на енергетиката. Съгласно разпоредбата на
8
чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се счита отменен от датата, на която
съдебното решение е влязло в сила, в случая, решението на административния съд е влязло
в сила на 25.02.2025 г.. Съгласно т.42 от мотивите на решение на СЕС от 24.11.2022 г. по
дело № С-289/2021 г., обаче, което е задължително за съдилищата, съгласно чл. 633 ГПК,
отмяна на национална разпоредба по съдебен ред има обратно действие /ex tunc/- по
принцип от датата на нейното приемане, така че породените от нея последици за
съществуващи положения отпадат, считано от същата дата. Следователно, за процесния
период от м. 05. 2020 г. до м. 04. 2022 г. няма правно валидна действаща Методика за
изчисляване на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, тъй като
съдържащата се в Наредба за топлоснабдяването /от 2020 / такава е отменена от ВАС,
подобно и на предходно действалата съгласно Наредбата за топлоснабдяването от 2007 г.
При това положение, начислената от ищеца ТЕ отдадена от „сградната инсталация“ за имота
на ответниците, в размер на 196,62 лв., съгл. заключението на СТЕ, се явява начислена без
основание и в тази част, иска като неоснователен ще следва да се отхвърли от съда.
При съобразяване на цитираното решение на СЕС, както и събраните по делото
доказателства – писмени и експертни заключения, от които се установява по несъмнен
начин, че ответниците като потребители на топлинна енергия за процесния период са
ползвали доставени количества топлоенергия в процесния имот – за БГВ и за отдадената ТЕ
от сградна инсталация, то съдът е длъжен да определи размера на дължимата сума като цена
за съответното количество отчетена потребена топлинна енергия, по реда на чл. 162 ГПК. В
случая количеството доставена топлинна енергия през процесния период и нейната цена се
установява от представените по делото писмени доказателства – извлечение от сметка за аб.
№ ***, съобщения към фактури, представени от "Топлофикация София“ ЕАД, общите
фактури за процесния период, неоспорени от страните изравнителни сметки и протоколи за
извършен реален отчет, в т.ч. заключения на СТЕ и ССчЕ, в частта относно отчетената като
реално потребена ТЕ за БГВ /след приспадане на отдадената от сградната инсталация,
която съдът приема, че е недължима/ или за сумата от 643,08 лв., до който размер
предявения иск се явява основателен.
До този размер, съдът достигна, съобразявайки установеното със заключението на
ССчЕ, в което вещото лице, при съобразяване на действащите цени на ТЕ през процесния
период, утвърдени от ДКЕВР, е установило, че общо начислените и незаплатени суми за ТЕ
от ищеца, възлизат в размер на 839, 68 лв., която сума е формирана от прогнозно
начислените 844, 45 лв. сметки, към която сума следва да се добавят изравнителните сметки
от 91,19 лв. и приспаднат разликата в цената от 15, 29 лв. и установената от вещото лице
като платена сума от 80,67 лв. /от 24.11.2021 г., относима към процесното задължение/. От
така установената като дължима сума за ТЕ, с оглед изложените по-горе мотиви на съда,
следва да се приспадне недължимата стойност на ТЕ за сградната инсталация в размер от
196, 62 лв. и така крайното задължение на ответниците възлиза в общ размер на 643, 08 лв.
Дължимостта на установената и посочена по-горе цена на ТЕ от 643, 08 лв., се
установява от изслушаната по делото ССчЕ, която съдът кредитира в нейната пълнота.
9
Действително последната е работила по счетоводните записвания на ищеца, но доколкото
същите са редовно водени и съответни на първичните документи по разпределение на
доставяната топлинна енергия на основание чл. 182 ГПК са годно доказателство за
установяване верността на записите по същите и за водилата счетоводството страна. От
приложените по делото фактури в оригинал и съобщения към общите фактури се
установява, че данните от дяловото разпределение и главните отчети са коректно отчетени,
вкл. и данните от изравнителните сметки. С оглед изложеното, съдът приема, че
претендираните за плащане суми от ответника до установения от съда размер от 643,08 лв.,
са правилно изчислени, отговарят на доставеното и потребено количество ТЕ за БГВ, като
стойността на ТЕ е в съответствие с одобрените от ДКЕВР за периода цени на ТЕ.
Въз основа на заключението на СТЕ, ССчЕ и писмените доказателства по делото се
установява количеството на доставена топлинна енергия до процесния имот и нейната
стойност. При кредитиране заключенията на СТЕ и ССчЕ настоящият съдебен състав
намира, че цената на доставената в топлоснабдения имот - апартамент 20, находящ се в гр.
София, *** възлиза в установения по-горе размер от 643,08 лева /съгласно заключението на
ССчЕ/, след изравнителните сметки и приспадане на установените като платени суми и тези
от разликата в цената на ТЕ. Вещото лице, изготвило заключението по ССчЕ, е установило
извършени плащания от страна на ответниците в размер на 80, 67 лв., които са приспаднати
от дължимата крайна стойност на ТЕ за първия отоплителен сезон, вкл. в процесния период.
Вещото лице не е установило служебно погасяване от страна на ищеца на стари задължения
извън процесния период, със суми за възстановяване на абоната.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Предвид чл. 150 ЗЕ отношенията по повод продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие и потребителя на същата се уреждат от публично известни
Общи условия. Предвид липсата на данни по делото за възражение от ответника по чл. 150,
ал. 3 ЗЕ съдът намира, приетите от „Топлофикация София” ЕАД и одобрени от Комисията
Общи условия за процесния период /тези приети с решение по Протокол № 7/23.10.2014 г.,
на Съвета на директорите на „Топлофикация София“ ЕАД, одобрени от КЕВР с решение №
ОУ-1/27.06.2016 г./ да са обвързващи и за ответниците А. и Л. Н.и. С разпоредбата на чл.33,
ал.2 от ОУ е предвидено задължение за клиентите на „Топлофикация София“ ЕА да
заплащат задълженията по Общите фактури, в 45-дневен срок след изтичането на периода,
за който се отнасят. Съгл. чл.33, ал.4 от ОУ, продавача начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва „само за задълженията по чл.32, ал.2 и ал.3 /т.е. за задълженията
по ОФ, изготвени след изравняването/ ако не са заплатени в срока по ал.2 – 45 дневен. В
случая важи принципа „Срока кани вместо кредитора“ и в този смисъл, съгл. чл. 84, ал. 1
ЗЗД, считано от деня следващ последния ден от горния срок купувачът на топлинна енергия
изпада в забава за изпълнение на задължението си за заплащане на цената на доставената му
топлинна енергия и дължи обезщетение в размерите по чл. 86 ЗЗД. Така например цената на
доставената ТЕ през м.05.2020г. следва да бъде заплатена до 45 дни от изтичането на месеца,
за който се отнася или до 15.07.2020 г., но ищеца може да претендира лихва за забава върху
10
тази стойност едва след издаване на Общата фактура за отоплителен сезон 2020/2021 г. към
31.07.2021 г. и в случай, че не бъде заплатена в срок от 45 дни от издаването й, т.е. до
14.09.2021 г. В този смисъл и на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД, считано от деня следващ
последния ден от горния срок купувачът на топлинна енергия изпада в забава за изпълнение
на задължението си за заплащане на цената на доставената му топлинна енергия и дължи
обезщетение в размерите по чл. 86 ЗЗД.
Съобразно установения от съда размер на дължимата главница за ТЕ от 643,08 лв. на
осн. чл.162 от ГПК, прилагайки онлайн лихвен калкуратор, за посочения от ищеца период на
забава от 15.09.2021 г. до 04.12.2023 г., обезщетението за забава върху главницата за ТЕ от
643,08 лв., възлиза на сумата от 125,34 лв.
По възражението за давност:
Предвид горния извод на съда за частична основателност на исковете, касаещи
доставената, но незаплатена ТЕ и мораторната лихва върху нея, следва да бъде разгледано и
своевременно въведеното от ответниците, в срока по чл. 131 ГПК, възражение по чл. 120
ЗЗД, за изтекла погасителна давност по отношение на част от вземанията и лихвите върху
тях.
Според съда, възражението за давност по отношение на част от главницата за ТЕ, а
именно относно сумата, дължима за периода от 01.05.2020 г. до 30.10.2020 г., е основателно.
Съгласно заключението на ССчЕ вземанията на ищеца, изискуемостта на които е настъпила
преди повече от 3 години, от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда -
29.12.2023 г., т.е. възникнали преди повече от три години, преди датата 29.12.2020 г.,
възлизат на сумата от общо 53,46 лв.
Съобразно разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ потребителят на топлинна енергия
дължи плащане цената на същата по предварително определени цени, известни на страните,
на месечни вноски с установен в общите условия падеж. Вземанията на ищцовото
дружество съдържат изброените признаци на понятието „периодични плащания“ по смисъла
на чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишен срок на погасителна давност.
Задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки
и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали
отделните плащания са с еднакъв или различен размер – арг. чл. 155 и чл. 156 от Закона за
енергетиката. Горните характеристики на вземанията на топлофикационните дружества за
цена на доставената на потребителите топлинна енергия, съдът при зачитане на
тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. по т.д. 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, намира да са
такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б ”в” ЗЗД, предвид на което и
същите се погасяват с изтичане на установената в същата разп. кратка тригодишна
погасителна давност.
Съгласно нормата на чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в
11
който вземането е станало изискуемо, като теченето на давността се прекъсва на основание
чл. 116 ЗЗД с предявяването на ИМ или в случая подаване на заявление по чл.410 от ГПК
пред съда на 29.12.2023г. В този смисъл, вземанията на ищеца за цена на доставената на
ответника топлинна енергия и лихви, са погасени за месечните вноски с падеж преди
29.12.2020 г. С исковата молба ищецът претендира установяване на вземания преди тази
дата, а именно от 01.05.2020 г., предвид на което въведеното от ответниците Н.и възражение
за погасяване на част от вземанията на ищеца по давност, се явява основателно за периода от
01.05.2020 г. до 30.10.2020 г. и в установения от съда посредством заключението на ССчЕ
размер от 53,46лв. за главницата за ТЕ.
Остатъкът от 589,62 лв., представляваща изискуемата след 29.12.2020 г. главница за
ТЕ, дължима за периода от 01.11.2020 г. до 30.04.2022 г. е дължим от ответниците А. и Л.
Н.и /при разделна отговорност от по ½ ид.ч. или за всеки от тях дължимата сума възлиза на
294,81 лв./ и иска до този общ размер ще следва да се уважи.
Видно от заключението на ССчЕ, вещото лице е установило също, че погасената по
давност сума, представляваща мораторна лихва върху погасената по давност главница от
53,46 лв., възлиза на сума от 36,44 лв., която сума ще следва да се приспадне от дължимата
мораторна лихва установена от съда по реда на чл.162 от ГПК /от 125,34 лв./ или иска по
чл.86 от ЗЗД се явява основателен и доказан до размер от общо 88,90 лв. /или за всеки от
ответниците по 44,45 лв./.
По иска за главница и мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение:
От приетите по делото доказателства, касаещи дяловото разпределение в имота, както
и от заключенията на СТЕ и ССчЕ, се установява, че в апартамента, собственост на А. и Л.
Н.и, през процесния период е извършвана дейност по топлинно счетоводство, като данните
от уредите в имота на абоната /водомери/ са отчитани редовно, при осигуряван достъп от
клиента.
От приетата по делото ССчЕ и извлечението от сметка за аб. № ***, се установява, че
фактурираната и незаплатена цена на извършваната услуга по дялово разпределение за
периода от м.02.2021 г. до м.04.2022 г. възлиза на сумата от 24,12 лв. съобразно издадените
от ищеца 15 бр. фактури за ДР /за различните месеци, фактурираната цена е между 1,60 лв. и
1,61 лв./м./. По делото има своевременно заявено възражение от ответниците за погасяване
на част от вземането на ищеца по давност, но съдът приема същото за неоснователно, тъй
като изискуемостта на вземането за дялово разпределение за първия месец, включен в
процесния период /т.е. това за м.02.2021 г./ настъпва на 31.03.2021 г., като давността за
същото е прекъсната с подаденото на 29.12.2023 г. заявление по чл.410 от ГПК.
Следователно, в производството не се претендират вземания за ДР, чиято изискуемост да е
настъпила преди повече от 3 години, преди 29.12.2020г ., а предявения иск за главницата за
ДР, дължима за периода от м.02.2021г. до м.04.2022 г. в размер на 24,12 лв., се явява изцяло
основателен. Цената на услугата по дялово разпределение, съобразно приетия по делото
Договор от 10.10.2013 г. сключен между ищеца и клиентите в СЕС, в която се намира и
процесния топлоснабден имот, се дължи от възложителите /клиентите/ в 30 дневен срок от
12
издаване на фактурата, по утвърден ценоразпис, който представлява Приложение № 2 към
договора. Със заключението на ССчЕ се установява, че за посочения от ищеца период от
01.02.2021г. до 30.04.2022 г. на ответниците са начислени общо 15 бр. месечни такси за
услугата по дялово разпределение, в размер от 1,60/1,61 лв. месечно или в общ размер от
24,12 лв., които суми са посочени в издадените от ищеца месечни фактури, описани и в
заключението на експертизата. Ответниците Н.и не твърдят и не представят доказателства за
плащане на дължимата сума, поради което предявения иск за цената на услугата „дялово
разпределение, следва да бъде уважен, в посочения по-горе размер от 24,12 лв., какъвто е и
претендирания от ищеца.
Издадените фактури от ищеца, в които е отразено и задължението за такса дялово
разпределение, са приети по делото /на л.47-78/ и не са оспорени от ответниците. В същите
е посочен 45- дневен срок за плащане на стойността им, част от която е и стойността на
услугата по ДР, посочена като 1/12 част от дължимата за годината такава. По делото няма
доказателства, ответниците да са заплатили дължимата главница от 24,12 лв. в указания в
Договора 30 дневен срок или в посочения във фактурите 45-дневен срок.
В този смисъл и на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД, считано от деня следващ последния ден
от горния 45 –дневен срок /като по-благоприятния за ответниците/ купувачът на услугата по
дялово разпределение, по подобие на топлинната енергия, изпада в забава за изпълнение на
задължението си за заплащане на цената на тази такса, като дължи обезщетение в размерите
по чл. 86, ал.1 от ЗЗД. В конкретния случай ответниците Н.и безспорно са изпаднали в
забава за изпълнение на задължението си за заплащане на таксата дялово разпределение,
като за периода от 15.04.2021 г. до 04.12.2023 г., посочен от ищеца в ИМ, същите дължат
обезщетение за забава в претендирания от ищеца размер от 5,58 лв. /за просрочената
главница от 24,12 лв./, до който размер иска следва да се уважи, видно и от приетото
заключение по ССчЕ.
Поради изложеното предявените искове за заплащане стойността на доставената до
топлоснабдения на ответниците имот, топлина енергия и за цената на услугата „дялово
разпределение“ до общ размер от 613,74лв. /сбор от 589,62 лв. за ТЕ и 24,12 лв. за ДР/ за
които задължения ответниците не ангажираха доказателства да са заплатили, следва да
бъдат уважени, а иска за главницата за ТЕ за разликата до пълния му предявен размери от
839,68 лв. или за сумата от 250,06 лв., ще следва да се отхвърли като неоснователен и като
погасен по давност.
В заключение, на база приетите доказателства, в т.ч. заключенията по СТЕ и ССчЕ,
дължимата от ответниците А. Е. Н. и Л. И. Н., сума възлиза на общо 708,22 лв., от която
сума: 589,62 лв. съставлява дължима главница за ТЕ, за периода от 01.11.2020 г. до
30.04.2022 г.; 24,12 лв. - дължима главница за ДР, за периода от м.02.2021 г. до м.04.2022 г.;
88,90 лв. съставлява дължимата мораторна лихва върху главницата за ТЕ от 589,62 лв.,
дължима за периода от 15.09.2021 г. до 04.12.2023 г. и 5,58 лв. – представлява дължима
мораторна лихва върху установената главница за ДР от 24,12 лв., за периода от 15.04.2021 г.
до 04.12.2023 г., т.е. за част от претендираните от ищеца суми, за които в полза на ищеца е
13
била издадена ЗИ по чл.410 от ГПК на 19.01.2024 г., по ч.гр.д. № 414/2024 г. по описа на
СРС.
Искът за главницата за ТЕ за разликата до пълния предявен размер от 839, 68 лв. или за
сумата от 250, 06 лв. и периода от 01.05.2020 г. до 30.10.2020 г., а иска за мораторна лихва
върху главницата за ТЕ, до размера от 168,39 лв. или за сумата от 79,49 лв., подлежат на
отхвърляне, като неоснователни и недоказани.
С оглед претендираната от ищеца разделна отговорност от по ½ ид.ч., следва да бъде
признато за установено в производството, че всеки от ответниците дължи на ищеца сумите,
както следва: За главницата за ТЕ – по 294,81 лв., за мораторна лихва върху главницата за
ТЕ – по 44,45 лв.; за главницата за ДР – по 12,06 лв. и за мораторната лихва върху
главницата за ДР – по 2,79 лв.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни, съответно ищецът
съобразно с уважената част от исковете, а ответниците в съответствие с отхвърлената им
част.
Ищецът претендира и доказва сторени по делото разноски в общ размер на 775,00
лева, от които 175,00 лева – доплатена държавна такса и 600 лева – за експертизи, като
претендира и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя по реда на чл.78, ал.8
от ГПК вр. с чл.23 от ЗПрП и наредбата за заплащането й в минимален размер от 100 лв. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК от общо сторените от ищеца разноски от 875,00 лв., съобразно
уважената част от исковете дружеството – ищец има право на разноски до размер от общо
597,14 лв. за исковото производство, от които всеки от ответниците ще дължи по 298,57 лв.
Съгласно задължителните указания, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014г., постановено по тълк.дело № 4/2013г. ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода
на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
По горните мотиви на съда, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъде
присъдена и сумата от общо 51,18 лв. - разноски, сторени в производството по ч.гр.д. №
414/2024г. по описа на СРС, 164-ти състав или всеки от ответниците ще дължи на ищеца по
25,59 лв. разноски за заповедното производство.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК, на ответниците, в съответствие с отхвърлената част от
исковете, се дължат също разноски. В производството, и в двете му фази, ответниците са
представлявани от своите пълномощници, безплатно, като всеки от адвокатите, оказал
безплатна помощ и съдействие, претендира от съда да му бъде определено срлужебно адв.
възнаграждение, по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв.
Съобразявайки фактическата и правна сложност на делото и обема на извършените от
пълномощниците на ответниците, процесуални действия, броя на проведените съдебни
14
заседания, явяването в о.с.з. на адв. С. и депозираните от адв. С. и адв. С. множество
писмени становища, мотивирани възражения по чл.414 от ГПК /въпреки, че не се изисква от
ГПК да са такива/, съдът намира за справедлив размер на дължимото се адвокатско
възнаграждение на всеки един от пълномощниците на ответниците, сумата от 450 лв., от
която 50,00 лв. за заповедното производство по ч.гр.д. № 414/2024 г. и 400 лв. за настоящото
исково производство.
Съответно, редуцирани тези възнаграждения, съразмерно на отхвърлената част от
исковете, на адв. С. и адв. С., ищеца ще следва да заплати адв. възнаграждение до размер от
142,90 лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД, че А. Е. Н., ЕГН
********** и Л. И. Н., ЕГН **********, в качеството им на собственици на топлоснабден
имот- Апартамент № 20, находящ се в гр. София, ***, с присъединен абонатен № ***,
дължат в условията на разделност при квоти от по ½ ид.ч. за всеки от тях, сумите от общо
708,22 лв., от която сума 589,62 лв. съставлява дължима главница за ТЕ за периода от
01.11.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата от 29.12.2023 г., до
окончателното изплащане на сумата; 88,90 лв. - дължима мораторна лихва върху главницата
за ТЕ за претендирания период от 15.09.2021 г. до 04.12.2023 г.; 24,12 лв. съставлява
дължимата главница за дялово разпределение за периода от м.02.2021 г. до м.04.2022 г.,
ведно със законната лихва върху сумата от 29.12.2023 г., до окончателното изплащане на
сумата; 5,58 лв. - представляваща обезщетение за забава, дължимо за периода от 15.04.2021
г. до 04.12.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за ТЕ до пълния претендиран размер
от 839,68 лв. или за сумата от 250,06 лв. и периода от 01.05.2020 г. до 30.10.2020 г., а иска за
мораторната лихва върху главницата за ТЕ до пълния претендиран размер от 168,39 лв. или
за сумата от 79,49 лв., като неоснователни и недоказани, а поотделно, съобразно квотите в
съсобствеността, сумите се разпределят, както следва:
за А. Е. Н., ЕГН **********, ½ от общото задължение, а именно сумата от 294,81
лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за отчетен период
от 01.11.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 29.12.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата от 44,45 лв., представляваща обезщетение за забава,
дължимо за периода от 15.09.2021 г. до 04.12.2023 г., сумата от 12,06 лв., представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за отчетен период от 01.02.2021 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 29.12.2023 г. до изплащане на вземането,
и сумата от 2,79 лв., представляваща обезщетение за забава, дължимо за периода от
15.04.2021 г. до 04.12.2023 г., за които суми в полза на ищеца има издадена заповед за
изпълнение от 19.01.2024 г. по ч. гр. д. № 414/2024 г. по описа на СРС, 164-и състав, като
15
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за ТЕ до пълния претендиран размер от 419,84 лв., или за
сумата от 125,03 лв. и периода от 01.05.2020 г. до 30.10.2020 г. и иска за мораторната лихва
върху главницата за ТЕ в размер от 39,75 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода от 15.09.2021 г. до 04.12.2023 г., като неоснователни и недоказани.
за Л. И. Н., ЕГН **********, ½ от общото задължение, а именно: сумата от 294,81
лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за отчетен период
от 01.11.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 29.12.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата от 44,45 лв., представляваща обезщетение за забава,
дължимо за периода от 15.09.2021 г. до 04.12.2023 г., сумата от 12,06 лв., представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за отчетен период от 01.02.2021 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 29.12.2023 г. до изплащане на вземането,
и сумата от 2,79 лв., представляваща обезщетение за забава, дължимо за периода от
15.04.2021 г. до 04.12.2023 г., за които суми в полза на ищеца има издадена заповед за
изпълнение от 19.01.2024 г. по ч. гр. д. № 414/2024 г. по описа на СРС, 164-и състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за ТЕ до пълния претендиран размер от 419,84 лв., или за
сумата от 125,03 лв. и периода от 01.05.2020 г. до 30.10.2020 г. и иска за мораторната лихва
върху главницата за ТЕ в размер от 39,75 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода от 15.09.2021 г. до 04.12.2023 г., като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, всеки от ответниците А. Е. Н., ЕГН
********** и Л. И. Н., ЕГН ********** да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“
ЕАД, ЕИК *********, по 298,57 лв. – разноски в производството по чл. 422 ГПК, сторени
пред СРС, и по 25,59 лв – разноски в производството по ч.гр.д. № 414/2024г. по описа на
СРС, 164-ти състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл.38, ал.2 от ЗАдв.
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на адв. Д. Ц. С. от ВрАК
с адрес на упражняване на дейността в *** сумата от 142,90 лв., представляваща дължимото
се на пълномощника на ответника А. Е. Н., адвокатско възнаграждение за оказаната
безплатна помощ и съдействие в хода на настоящото исково производство, както и по ч.гр.д.
№ 414/2024 г. по описа на СРС, съобразно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл.38, ал.2 от ЗАдв.
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на адв. А. В. С., с адрес
на упражняване на дейността в *** сумата от 142,90 лв., представляваща дължимото се на
пълномощника на ответника Л. И. Н., адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна
помощ и съдействие в хода на настоящото исково производство, както и по ч.гр.д. №
414/2024 г. по описа на СРС, съобразно с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
16
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
17