Решение по дело №7798/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1402
Дата: 20 април 2022 г.
Съдия: Лора Миткова Митанкина
Дело: 20211110207798
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1402
гр. София, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЛОРА М. МИТАНКИНА
като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно
наказателно дело № 20211110207798 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. ИВ. ЯН. срещу наказателно
постановление/НП/ № СОА21-РД11-1175/05.05.2021г., издадено от
заместник-кметa на Столична община, с което на жалбоподателя е наложена
глоба в размер на 200 лева на основание чл. 178д от Закона за движение по
пътищата/ЗДвП/ за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП.
Жалбоподателят моли за отмяна на НП. Оспорва, че е извършил
нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Явява се братът на
жалбоподателя, надлежно упълномощен, който моли НП да бъде отменено.
Въззиваемата страна се представлява от юрк. П., която НП да бъде
потвърдено. Счита, че нарушението е безспорно установено, като не са
допуснати съществени процесуални нарушения. Моли за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 02.04.2021г. около 08.12 часа в гр. София, на ул. „Мидия” № 16 към
бул. „България” бил паркиран лек автомобил „Волво В40“, черен, с ДК №
1
***, лична собственост. Автомобилът бил паркиран на персонално място,
определено за паркиране на хора с трайни увреждания, обозначено с
неподвижен пътен знак пътен знак Д 21 „Място за паркиране на пътни
превозни средства, обслужващи хора с увреждания”, табела с номера на
моторното превозно средство, за което е определено мястото, както и
допълнителна табела Т17, предупреждаваща, че нарушителите се отстраняват
принудително.
Св. ЕЛ. Н., полицай в сектор „Общинска полиция“ при отдел
„Охранителна полиция“-СДВР, посетила мястото и възприела, че лекият
автомобил „Волво В40“ с ДК № *** е паркиран в гр. София, на ул. „Мидия”
№ 16 към бул. „България” на персонално място, определено за хора с
увреждания. Бил изготвен снимков материал по преписката. Св. Н.
разпоредила да бъде принудително преместен л.а. „Волво В40“ с ДК № ***,
като съставила докладна записка по случая.
Въз основа на докладната записка св. М.Я., старши полиицай при
сектор „Общинска полиция“-СДВР, на 02.04.2021г. съставила на Г. ИВ. ЯН.
акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ за нарушение на
чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП. АУАН е връчен на и подписан от жалбоподателя Я.,
който вписал възражения в акта.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното НП №
СОА21-РД11-1175/05.05.2021г., с което на жалбоподателя е наложена глоба в
размер на 200 лева на основание чл. 178д ЗДвП за нарушение на чл. 98, ал. 2,
т. 4 ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите М.Я.,
ЕЛ. Н., писмените доказателства и веществените доказателствени средства –
снимков материал, приобщени на основание чл. 283 НПК.
Събраните по делото доказателства единно и непротиворечиво
изграждат описаната фактическа обстановка, с оглед на което и не се налага
обстойният им анализ. Съдът се довери на показанията на свидетелите М.Я. и
ЕЛ. Н., които дават показания относно обстоятелствата, които
непосредствено са възприели. Св. Н. е възприела мястото, където е бил
паркиран процесният автомобил, както и знаците, с които е било обозначено
мястото. Св. Н. е посетила мястото, а св. Я. е съставил акта въз основа на
2
докладната записка на св. Н. и снимковия материал. Гласните доказателства,
събрани в хода на съдебното следствие, намират подкрепа и в събраните
писмени доказателства и веществени доказателствени средства. Изготвените
снимки по категоричен начин подкрепят фактическата обстановка, описана в
АУАН и НП.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество, е
неоснователна, като съображенията на съда в тази насока са следните:
Настоящият съдебен състав намира, че актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
компетентни органи съгласно чл 189, ал. 1 ЗДвП и чл. 189, ал. 12 ЗДвП.
Несъмнено се установява, че жалбоподателят е извършил вмененото му
нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП, тъй като на процесната дата и място е
паркирал л.а. „Волво В40“ с ДК № ***, негова собственост, на персонално
място, определено за хора с трайни увреждания, обозначено с пътен знак Д
21. Освен този знак на мястото са били налични още табела с номера на
автомобила, който може да ползва мястото, както и допълнителна табела Т17,
предупреждаваща, че нарушителите се отстраняват принудително.
Нарушението е съставомерно от обективна страна, като от субективна
страна е извършено умишлено от жалбоподателя, който е съзнавал, че е
забранено да паркира на персонално място, определено за хора с трайни
увреждания, но е целял да паркира имено на такова място.
Съобразно санкционната норма на чл. 178д ЗДвП се наказва с глоба в
размер на 200 лева лице, което без да има това право, паркира на място,
определено за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания.
Наложената на Г.Я. глоба е в законоустановения фиксиран размер от 200
лева, с оглед на което отсъстват предпоставки за обсъждане размера на
административното наказание.
По изложените мотиви наказателното постановление като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН в полза на
Столична община следва да се присъди възнаграждение, тъй като
3
административнонаказващият орган в съдебното производство е бил
защитаван от юрисконсулт. Отчитайки изискванията на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН,
вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, съдът счете, че следва да осъди
жалбоподателя Г. ИВ. ЯН. да заплати юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № СОА21-РД11-
1175/05.05.2021г., издадено от заместник-кметa на Столична община, с което
на Г. ИВ. ЯН. е наложена глоба в размер на 200 лева на основание чл. 178д
ЗДвП за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП.
ОСЪЖДА Г. ИВ. ЯН. да заплати на Столична община юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4