Р Е Ш Е Н И Е
№………./ 13.06.2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито публично съдебно заседание на тринадесети
май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ДИАНА СТОЯНОВА
при участието
на секретаря Румяна Дучева
като разгледа
докладваното от съдията
търговско
дело № 1610 по описа за 2018г.
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от В.С.В. срещу
„Лев Инс“ АД искове с правно основание чл.432 от КЗ да бъде осъден ответникът
да заплати сумата от 50000.00лв., представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени болки и страдания от множество счупвания на лява подбедрица,
включващи счупване на долния край на лява фибула и изкълчване на глезенна става,
претърпени психични изживявания и състояние на емоционален стрес, сумата от
2083.35лв., представляваща обезщетение
за имуществени вреди, изразяващи в себестойността на погинал мотопед марка
„Пежо“, модел „Кисби“, с ДК№*, сумата от 1342.46лв., представляваща обезщетение
за имуществени вреди включваща разходи за лечение, изразяващи се в заплащане на
медицинско изделие – плака на стойност 1164.00лв., патерици на стойност
34.00лв., медикаменти /ксарелто/ на стойност 92.26лв., потребителски такси за
лечение на стойност 34.80лв. и 17.40лв., всичките вреди настъпили в следствие
на виновно причинено от Гергана Сашева Савова ПТП на 18.10.2017г., дължимо по
силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна
полица №BG/22/117000342770 със срок на действие до 23.01.2018г., ведно със
законната лихва върху тази сума считано от датата на деликта – 18.10.2017г. до
окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 18.10.2017г. около
11.00ч. в гр. Варна, бул. „Сливница“ посока център е настъпило ПТП, при което,
водачът Г. С. С., при управление на лек автомобил „Опел Корса”, рег. №*не
пропуска, отнема предимството и удря движещия се в дясната лента мотопед марка
„Пежо“, модел „Кисби“, управляван от ищеца.
В следствие на ПТП на ищеца са му били причинени
травматични увреждания, изразяващи се в множество счупвания на лява подбедрица.
Срещу виновният водач Гергана Сашева Савова било
образувано досъдебно производство, като с влязло решение №838/10.05.2018г.,
постановено по НАХД№1893/2018г. по описа на ВРС, същата е призната за виновна,
в това, че е причинила средна телесна повреда на В.С.В. и е освободена от
наказателна отговорност на основание чл.78а от НК, като й е наложена глоба.
Към датата на ПТП по отношение на автомобила на водача
Сашева е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна
полица №BG/22/117000342770 със срок на действие до 23.01.2018г. с ответника,
който следва да заплати обезщетение за вредите причинени от застрахования.
Ищецът е бил приет за лечение в болнично заведение МБАЛ
„Св. Анна“, като на 10.10.2017г. му била извършена операция под спинална
анестезия с открито наместване с вътрешна фиксация – тибия и фибула. На
04.12.2017г. ищецът бил подложен на оперативна интервенция под обща анестезия
за отстраняване на костта на инплантирани уреди. По време на оздравителния
период ищецът изпитвал болки и страдания. Излага, че и към настоящия момент
ищецът не се е възстановил напълно, като продължава да има болки и затруднения
в областта на увредения крайник.
За провеждането на лечението ищецът сторил разходи за
лечение: изразяващи се заплащане на медицинско изделие: изразяващи се в
заплащане на медицинско изделие – плака на стойност 1164.00лв., патерици на
стойност 34.00лв., медикаменти /ксарелто/ на стойност 92.36лв., потребителски
такси за лечение на стойност 34.80лв. и 17.40лв.
Отделно от това се твърди, че по отношение на
управлявания мотопед е налице тотална щета, поради което са претендира
стойността от 2083.35лв.
Поради наличие на причинната връзка между поведението на
застрахования водач и настъпилите имуществени и неимуществени вреди, ищцата
моли съдът да постанови решение за осъждане на ответника за репариране на
същите в поисканите размери.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си
представител поддържа предявените искове, моли същите да бъдат уважени. Моли за
присъждането на разноски.
Ответникът „ЛЕВ ИНС“ ЗАД, редовно уведомен, в
депозирания отговор оспорва предявените искове по основание и размер, като се
посочва, че между страните е била налице възможност за извънсъдебно уреждане на
спора, но ищецът не е указал необходимото съдействие. Оспорва се механизма на
ПТП, причинно следствената връзка между вредите.
Твърди се, че е налице съпричиняване на вредите от
страна на ищецът, тъй като същият се е движил с несъобразена скорост и с
поведението си е допринесъл за крайния вредоносен резултат.
Оспорват се вида и размера на твърдяните неимуществени
вреди, като в това число претърпените болки и страдания. Излагат се
съображения, че претендираната сума за неимуществени вреди е завишена и
несъобразена с принципа за справедливост.
По отношение на лихвата за забава се излага, че същата
не се дължи от момента на увреждането, а съгласно сроковете по чл.409 от КЗ.
По изложените съображения моли съдът да отхвърли
предявените искове.
В съдебно заседание редовно уведомен, чрез процесуалния
представител подържа подаденият отговор, моли предявените искове да бъдат
отхвърлени, като неоснователни и недоказани.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
С влязло в сила решение №838/10.05.2018г.
по АНД №1893/2018г. по описа на ВРС Гергана Сашева Савова е призната за виновна,
в това, че на 18.10.2017г. в гр. Варна при управлението на МПС – лек автомобил
„Опел Корса”, рег. №*нарушила правилата за движение – чл.37, ал.1 от ЗДв.П и по
непредпазливост причинила средна телесна повреда на В.С.В., изразяваща се в изкълчване
на лява глезенна става със счупване на вътрешния и външния глезен /малеоли/,
което е обусловило трайно затруднение в движението на левия долен крайник за
период не по – малък от три месеца, престъпление по чл.343, ал.1, б.Б, пр.2 от НК и на основание чл.78, ал.1 от НК е освободена от наказателна отговорност и й
е наложено наказание глоба в размер на 1000.00лв.
По делото е изслушано заключение по допусната
съдебно автотехническа експертиза, от което се установява следния механизъм на
ПТП: водачът В.В. на мотоциклет „Пежо Кисби“ се движи по бул. „Сливница“, гр.
Варна в платното за движение в посока север към юг /към центъра на гр. Варна/ в
крайна дясна лента. Лек автомобил „Опел Корса“ с водач Гергана Савова се движи
по бул. „Сливница“ в платното за движение от юг към север /от център на гр.
Варна/ преди кръстовището с ул. „Борис Игнатов“ се пристроява в крайна лява
лента, предвидена за извършване на маневра завоя на ляво , след което навлиза в
кръстовището като пресича лява и средна лента на бул. „Сливница“. След
навлизането в дясна лента за движение
автомобила пресича траекторията на движение на мотоциклет на „Пежо Кисби“ и
настъпва удар. След удара мотоциклета пада на пътната настилка. За автомобила
удара е в страничната дясна част, а за мотоциклета е предната част. Вещото лице
е заключило, че скоростта на движение на мотопеда е 40-45км/ч или 11.11-12.5
м/сек. Опасната зона на мотопеда е 24.99 , като водачът не е имал техническата
възможност да предотврати произшествието. Водачът на автомобила от стоп линията е имал
видимост над 200м. към движещите се в обратна посока превозни средства. В тази
връзка вещото лице е заключило, че водачът е имал възможност да предотврати
ПТП, като е било нужно да осъществи по – добър визуален контрол върху насрещно
движещите се превозни средства и да пропусне мотопеда да премине кръстовището
преди да навлезе в платното му.
От представените по делото епикризи,
амбулаторни листи, документи за извършени медицински прегледи и заключение по
допусната съдебно медицинска експертиза се установява, че ищецът В. е получил счупване
на долния край на лява фибула и изкълчване на глезенна става, обусловили трайно
затруднение на движенията повече от 45 дни. Получените увреждания могат да
бъдат получени по описания механизъм на ПТП. Счупването на костите е причинило
много силни болки поради движение на костните фаргменти. След обездвижване
болките постепенно намаляват. Вещото лице е посочило, че описаното счупване
прави невъзможно ходенето и стоенето прав и за предвижване се нуждае пострадалия
от чужда помощ. Ищецът е бил подложен на
оперативни интервенции, като е извършено оперативно наместване и съединяване на
счупената кост с метал. Фибулата е закрепена с тибията посредством синдезмален
винт поради разкъсване на връзката между тях. Поради обездвижването на левия
долен крайник с поставена гипсова имобилизация не може да се стъпва до
отстраняване на синдезмалния винт. Предвижването се извършва с патерици. За да
започне рехабилитация този винт е отстранен на 04.12.2017г. Периодът на лечение
вещото лице е посочило, че 4 месеца. След това предстои операция за
отстраняване на метала съединяващ фибулата. Вещото лице М. посочва, че ищецът
не е възстановен напълно, има ограничения в движенията в лявата става в посока
свиване към гърба на стъпалото от 10 градуса. Това не се отразява на бавно
ходене, но затруднява бързо ходене и бягане. Поради увреждане на глезенната
става от изкълчване тя трайно е увредена.
По делото са приложени фактури, касови
бонове, за закупени лекарства, консумативи и извършени прегледи и интервенции
на обща стойност 1342.46лв.
Разпитан св. О.В. /син на ищеца/
излага, че през м.10.2017г. баща му В. претърпял ПТП, при което глезенът му бил
раздробен, имал насинявания и натъртвания. Бил откаран в окръжна болница за
лечение, където му била направена операция и сложени импланти, като болките,
които изпитвал били изключително силни След операцията В. не можел да върви
сам, кракът му трябвало да виси във въздуха, поради което бил подпомаган от
сина си, като ползвал и патерици. За тоалета, къпането, готвенето и предвижването
на В. се грижили свидетеля и неговата майка. Свидетелят сочи, че баща му не
можел да се предвижва сам около 4-5 месеца. Първоначално имал доста болки,
което наложило да пие болкоуспокояващи, 4-5 месеца. Последвала още една
операция, от която се възстановявал около 2 седмици. Свидетелят има
впечатления, че баща му не е напълно възстановен и изпитва още болки.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал.1
от КЗ увреденото лице може да предяви
пряк иск срещу застрахователя на причинителя на вредата, като с договора за застраховка "Гражданска
отговорност" застрахователят се задължава да покрие отговорността на
застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на
вредата/респективно собственика на автомобила/ и застрахователя. Наред с това
следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на
чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител -
застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Отговорността
на застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования деликвент,
като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е
отговорен спрямо увреденото лице за репарирането им.
В настоящия случай от доказателствата
по делото се установи, че е налице валидно сключен договор за застраховка между
ответника и собственика на автомобила.
Управляваното от деликвента в деня на
инцидента МПС - лек автомобил марка „Опел Корса" е било застраховано по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” в „ЛЕВ ИНС“ ЗАД по
застрахователна полица, валидна към датата на настъпване на ПТП.
Договорът за застраховка не е оспорен
по авторство или съдържание по надлежен ред, следователно обвързва валидно
застрахователя и застрахованото лице.
При съвкупния анализ на
доказателствата се установява, че е настъпило ПТП между посочените лица, което
е причинено виновно и противоправно от Гергана Савова, който факт е установен с
решение, имащо характер на присъда по АНД
№1893/2018г. по описа на ВРС.
Деликвентът е признат за виновен, в
това, че е причинил средна телесна повреда ищеца, изразяваща се в изкълчване на
лява глезенна става със счупване на вътрешния и външния глезен /малеоли/, което
е обусловило трайно затруднение в движението на левия долен крайник за период
не по – малък от три месеца.
Решението, досежно виновното
противоправно поведение на водача, както и факта на причиняване на телесните
повреди на ищеца е задължително за настоящата инстанция съобразно нормата на
чл.300 от ГПК.
От причинените травми ищецът е изпитал
болки и страдания, които са пряка и непосредствена последица от поведението на
деликвента. Във връзка с лечението си ищецът е сторил разходи, за които е
представил надлежни писмени доказателства, всичките свързани оздравителния
процес, съгласно заключенията на вещото лице М..
Общият размер на имуществените вреди е
установен по делото и се равнява на 1342.46лв. Съдът намира за недоказан по
основание иска за вредите, представляващи стойността на процесния мотопед. От
доказателствата се установява, че същият е собственост на „Интер Карс България“
ЕООД, съгласно договор от №35728/05.08.2013г., приложен на л.32 от делото.
Следователно имуществените вреди в размер на 2083.35лв. от деликта не са
възникнали в патримониума на настоящия ищец, поради което и застрахователят не
носи отговорност за тяхното репариране.
Относно размера на обезщетението за
неимуществени вреди съдът се мотивира със следното:
Обезщетението за неимуществени вреди,
съгласно чл. 52 от ЗЗД, се определя от съда, като съобрази обществения критерий
за справедливост и действително претърпените от ищеца неимуществени вреди от
настъпилото ПТП, както и обстоятелството, че болките и страданията и другите
нематериални последици в житейски аспект обикновено не се ограничават само до
изживените в момента на самото престъпление такива, а продължават и след това.
В процесния случай, за да определи
размера на дължимото обезщетение, настоящият съдът съобрази, че на ищецът му е
причинена тежка травма - счупване на долния край на лява фибула и изкълчване на
глезенна става, с характер на средна телесна повреда, което е обусловило трайно
затруднение в движението.
Събраните доказателства /свидетелски
показания и медицинската експертиза/ са непротиворечиви, че през периода на оздравяване
ищецът е изпитвал силни болки и страдания, както и неудобства. Тези болки са се
дължали основно на счупването, но те са били предизвикани и от извършените
спрямо ищеца множество оперативни интервенции. След изписването от болница
ищецът не е могъл да се предвижва сам, в последствие използвал помощни средства
/патерици и бастун/. Степенувайки интензитета на болките и неудобствата през
този изминал период /18.10.2017г. до 13.05.2019г./ съдът приема, че най – силни
са били в началото и първите няколко месеца, като макар и с по – нисък
интензитет ищецът продължава да ги търпи и към настоящия момент при всяко
стъпване.
За в бъдеще здравословното състоянието
на ищеца ще изисква нови оперативни интервенции, които също ще са съпроводени
със страдания и неудобства, тъй като оздравителния процес не е завършил. Според
медицинските документи и заключението на вещото лице М. ищецът не е възстановен
напълно и продължава да има ограничения в движенията в лявата става, като глезенната
става от изкълчване е трайно е увредена.
За определяне на размера на дължимото
застрахователно обезщетение, е необходимо да се съобрази и, че към момента на
настъпване на процесното събитие /18.10.2017г./ лимитът на застрахователна
отговорност за неимуществени вреди от застрахователно събитие при едно
пострадало лице е 2000000 лв., а при две и повече пострадали лица е до 10 000
000 лв.
Предвид гореизложеното съдът, като
отчете вида и характера на настъпилите вреди,
интензитета на претърпените болки, страдания и неудобство, тяхната
продължителност, обществено - икономическата конюнктура в страната към момента
на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на
застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите”, съгл. чл.266 КЗ във вр. с § 27 ПЗР на КЗ намира, че искът
е основателен за сумата от размер на 45000.00 лева за болките и страданията от
физическите и психическите травми.
При така определените размери за имуществени
и неимуществени вреди съдът пристъпва към разглеждане на въпроса на наличието
на съпричиняване. По делото не са ангажирани доказателства, че ищецът се е
движил с несъобразена скорост. Напротив съгласно заключението на вещото лице
скоростта на мотопеда е 40-45кв.мч. Предвид изложените мотиви не е налице
твърдяното съпричиняване на вредите от страна на пострадалото лице, което да
предпостави приложението на нормата на чл.51, ал.2 от ЗЗД за съразмерно
намаляване на определеното от съда обезщетение.
По изложените съображения предявения
иск за имуществени вреди следва да бъде уважен са сумата от 1342.45лв., а за
неимуществени вреди за сумата от 45000.00лв., като за разликата над тези суми
отхвърлени като неоснователни.
По
отношение на лихвата забава:
Съгласно чл.409 от КЗ, застрахователят
дължи законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение
след изтичане срока по чл. 405, освен в случаите на чл. 380, ал.
3 от КЗ.
Съгласно чл. 405 КЗ,
при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да е по-дълъг от
срока по чл. 108, ал.1 – 3 или 5. Нормата на чл.108, ал.1 от КЗ определя за
„Гражданската отговорност“, че срокът е до 15 работни дни от представянето на
всички доказателства по чл. 106. Когато обаче те не са представени съгласно чл. 108, ал.3 КЗ срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е
по-дълъг от три месеца от нейното предявяване. Съгласно следващата разпоредба
на чл. 497 КЗ,
застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано
от по-ранната от двете дати: 1.изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на срока
по чл. 496, ал.1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.
3 КЗ.
В случая претенцията на ищцата е отправена
до застрахователя на 07.02.2018г., съгласно искане вх. №1681 на л.12 от делото.
Към искането са били приложени протокол за ПТП, епикризи и амбулаторни листи,
които съгласно чл.106, ал.3 и чл.496, ал.3, т.2 от КЗ са достатъчни за
определяне на застрахователно обезщетение. Следователно застрахователят е могъл
да се произнесе в 15 дневния срок от сезирането, като следва да се отбележи, че
поисканите за допълнително представени препис от влязла в сила присъда,
химическа, автотехническа експертиза не са могли да бъдат ангажирани, тъй като
не са съществували като документи. Следователно ще важи 15 дневния срок, с
изтичането, на който ответникът ще изпадне в забава за заплащане на
застрахователното обезщетение или от 23.02.2018г.
По
разноските:
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 1853.70лв.
и съдебно деловодни разноски в полза на бюджета на съдебната власт в размер на 250.00лв.,
възнаграждение за вещо лице.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца
се следват разноски в размер на 1897.69лв., съразмерно уважената част от
исковете, при определено възнаграждение на адв. С. от 1983лв. по реда чл. 38,
ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, вр. Наредба №1 от 09.04.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответникът е поискал заплащане
на разноски само за сумата от 250.00лв., възнаграждение за вещо лице и такива
му се следват в размер на 36.57лв., съразмерно отхвърлената част от исковете на
основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА "ЛЕВ ИНС" ЗАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, бул.
„Черни връх“ №51Д ДА ЗАПЛАТИ НА В.С.В., ЕГН **********,***
сумата от 45000.00лв./четиридесет
и пет хиляди лева/, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени болки и страдания от множество
счупвания на лява подбедрица, множество счупвания на лява подбедрица, включващи
счупване на долния край на лява фибула и изкълчване на глезенна става, претърпени
психични изживявания и състояние на емоционален стрес,
сумата от 1342.46лв./хиляда триста
четиридесет и два леча и четиридесет и шест стотинки/, представляваща обезщетение за имуществени вреди
включваща разходи за лечение, изразяващи се в заплащане на медицинско изделие –
плака на стойност 1164.00лв., патерици на стойност 34.00лв., медикаменти
/ксарелто/ на стойност 92.26лв., потребителски такси за лечение на стойност
34.80лв. и 17.40лв.
всичките вреди настъпили в следствие на виновно
причинено от Гергана Сашева Савова ПТП на 18.10.2017г., дължимо по силата на
договор за застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица
№BG/22/117000342770 със срок на действие до 23.01.2018г., ведно със законната
лихва върху главниците считано от 23.02.2018г. до окончателното им изплащане на
основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД от В.С.В., ЕГН **********,*** срещу "ЛЕВ
ИНС" ЗАД, ЕИК *********, със
седалище гр. София, бул. „Черни връх“ №51Д да бъде осъден ответникът да заплати
сумата за разликата над 45000.00лв./четиридесет и пет хиляди лева/ до пълния предявен
размер от 50000.00лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени болки и страдания от множество
счупвания на лява подбедрица, множество счупвания на лява подбедрица, включващи
счупване на долния край на лява фибула и изкълчване на глезенна става, претърпени
психични изживявания и състояние на емоционален стрес, сумата от 2083.35лв./две хиляди осемдесет и три лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи в себестойността на погинал
мотопед марка „Пежо“, модел „Кисби“, с ДК№*, всичките вреди настъпили в следствие
на виновно причинено от Гергана Сашева Савова ПТП на 18.10.2017г., дължимо по
силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна
полица №BG/22/117000342770 със срок на действие до 23.01.2018г., ведно със
законната лихва върху тази сума считано от датата на деликта – 18.10.2017г. до
окончателното й изплащане.
както и за заплащане за законната лихва върху главниците
от 45000.00лв. и 1342.46лв. за периода от 18.10.2017г. до 22.02.2018г.
ОСЪЖДА "ЛЕВ ИНС" ЗАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, бул.
„Черни връх“ №51Д ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка
на Окръжен съд - Варна държавна такса и съдебно деловодни разноски в размер на 2103.70лв. /две хиляди сто и три лева и
седемдесет стотинки/, представляващи държавна такса и възнаграждение за
вещо лице на основание чл.78, ал.6
от ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА "ЛЕВ ИНС" ЗАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, бул.
„Черни връх“ №51Д ДА ЗАПЛАТИ на адв.
С.Б.С., при Адвокатска колегия – Варна сумата от 1897.69лв. /хиляда осемстотин деветдесет и седем лева и шестдесет и
девет стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение на основание
чл.78, ал.1 от ГПК и чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА В.С.В., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на "ЛЕВ
ИНС" ЗАД, ЕИК *********, със
седалище гр. София, бул. „Черни връх“ №51Д сумата от 36.57лв. /тридесет и шест лева и
петдесет и седем стотинки/, представляваща сторени съдебно деловодни разноски на
основание чл.78, ал.3 от ГПК.
НА ОСНОВАНИЕ чл.127, ал.4 от ГПК присъдените
суми с решението могат да бъдат заплатени на ищеца по следната банкова сметка, ***
„Райфайзенбанк България“ ЕАД: IBAN ***, BIC: ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването на страните пред Варненския апелативен съд.
Решението да се връчи на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД:
/ДИАНА
СТОЯНОВА/