Решение по дело №129/2020 на Софийски градски съд

                                        Р Е Ш Е Н И Е

 

                                           гр.София,09.01.2020г.

 

                                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

             СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, Първи брачен  възивен състав, в закрито заседание от същата дата в състав :

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ : Димана Йосифова

                                                                     ЧЛЕНОВЕ : Катя Хасъмска

                                                                                      Емилия Александрова

                                                             

като разгледа докладваното от съдия Йосифова, ч.гр.д.№129/020г., по описа на Софийски градски съд и за да се произнесе , взе предвид следното: 

 

      Производството е по чл.435 ал.2 т.7 от  ГПК вр.чл.78, ал.5 от ГПК.

 

      Образувано е по жалба с вх. №78075/29.10.2019г., по регистъра на ЧСИ-М.П., подадена от длъжника „Т.С.“ЕАД с ЕИК ******, чрез Юрисконсулт С.Д..

        Жалбата е подадена, чрез ЧСИ М.П.с рег. №851 с район на действие  СГС по изпълнително дело №20198510402227, против Постановление обективирано в писмо с изх.№55241/23.10.2019г., по описа на ЧСИ М.П., с което след направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от 09.10.2019г., адвоктското възнаграждениеот е намалено  от 350 на 300 лева и е наложен запор на сметките на длъжника за 495 .74 лева дълг от които:50 лева главница, 306.91 лева  разноски по изпълнителното дело в полза на взискателя и 138.83 лева разноски по изпълнението съгласно ТТРЗЧСИ.

При повторно направено възражение от длъжника  „Т.С.“ЕАД с ЕИК ******, чрез Юрисконсулт С.Д., с разпореждане от 15.11.2019г., адвокатското възнаграждение  на адв.И.процесуален представител на взискателя П.И.е намалено на 230 лева.

       1.Чрез подадената жалба длъжникът счита, че така определените  разноските по изпълнението на ЧСИ М.П.са незаконосъобразно и неправилно определени и следва да бъдат отменени в частта  относно  размера на адвокатското възнаграждение, което следва да бъде намалено от 230 на   200 лева, като прекомерно.

        Позовава се на разпоредбата на чл. 78, ал. 5, вр. с чл. 79 от ГПК и Тълкувателно решение на OCГК на ВКС по тълкувателно дело №6/2012г., което е задължително за всички държа органи, институции и за ЧСИ, в смисъл , че размерът на адвокатската защита трябва да съответства на фактическата и правна сложност на делото и ако се установи разлика  между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване процесуалните права, договореният адвокатски хонорар следва да бъде намелен

       Твърди, че в конкретния случай адвокатът на взискателя не е извършил действия с фактическа и правна сложност- подал е само молба до ЧСИ за образуване на изпълнителното дело.

          Твърди, че взискателя няма право  на разноски за адвокатско възнаграждение  за водене на изпълнителното дело по смисъла на чл.10 т.2 от Наредба №1/09.07.2004г.

      Твърди, че взискателят не е разрешавал никакви правни въпроси а осъществената от него защита се изразява само в представяне на изпълнител лист пред ЧСИ и завеждане на делото, както и че изпълнителното дело не се характеризира с никаква правна и фактическа сложност.  Желае претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело да бъде намалено в размер на 200 лева, съгласно чл. 10. т. 1 от Наредба №1 /09.07.2004г., за минималния размер на адвокатските възнаграждения. Адвокатът на взискателя е подал само молба за образуване на изпълнително дело и не е предприемал никакви действия  по удовлетворяване /събиране/ на вземането по изпълнителният лист.

      Жалбоподателят намира, че така начислените разноски по изпъллнителното дело за адвокатско възнаграждение в размер на 230 лева са  ПРЕКОМЕРНИ, с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото и на основание чл.78 ал.5 от ГПК иска намаление на разноските по изпълнителното дело, поради прекомерност

            2. Жалбоподателят твърди, че и пропорционални такса по т.26 от ТТРЗЧСИ  е неправилно определена върху размера на възнаграждението за процесуално представителство. Счита, че тази такса следва да се определя единствено и само върху сумата, за която е удостоверено правото на принудително изпълнение, а това е сумата от  50 лева главница. 

       Общата сума на таксите посочена в ПДИ и начислени от ЧСИ е  неправилно изчислена. Освен това таксата по т. 1 от ТТРЗЧСИ е в размер на 20 лева, а за образуване на изпълнително дело по т. 5 също е в размер на  20 лева , а таксата по т.9 е 15 лева-общо 66 лева с ДДС.

            Жалбоподателят желае  да бъде  намален и размерът на таксите по ТТРЗЧСИ, които са начислени по делото. Позовава се на разпоредбата на чл. 78 от ЗЧСИ-  таксите по изпълнението се събират за извършени изпълнителни действия или на други действия, както и на разпоредбата на чл. 79 от ЗЧСИ - за събиране на таксите ЧСИ е длъжен да изготви сметка, в която да посочи  разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, както и материалния интерес при пропорционалната такса. Счита, че съгласно постановлението пропорционалната такса  по т. 26 е твърде завишена, по-точно счита, че  пропорционални такса по т.26 от ТТРЗЧСИ  е неправилно определена върху размера на възнаграждението за процесуално представителство. Счита, че тази такса следва да се определя единствено и само върху сумата, за която е удостоверено правото на принудително изпълнение, а това е сумата от  477.60 лева. 

       Съгласно т. 26, забележка 4 от ТТРЗЧСИ изрично е предвидено, че в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси. Следователно изначално е изключена възможността съдебният изпълнител да събира пропорционална такса върху разноските по изпълнението, представляващи авансови такси. В случая адвокатското възнаграждение по изпълнението представлява разноски, които взискателят е направил във висящото изпълнително производство-авансово. Хонорарът като разход по изпълнението следва да се признава (приема) като  авансов разход във връзка с изпълнителното дело.

       Съдът, като обсъди доводите на жалбоподателя, във връзка със становището на ЧСИ по обжалваното изпълнително действие, намира следното :

         Жалбата  е допустима, като подадена в процесуално - преклузивния срок по чл.436, ал.1 от ГПК от надлежно легитимирано, съгласно чл.435, ал.2  т.7 от ГПК лице-длъжник по изпълнението, срещу обжалваем акт на съдебния изпълнител - постановление за разноските. Подадена е в едноседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ТПК,  поради което е процесуално допустима.

       Разгледана по същество жалбата е  ОСНОВАТЕЛНА.

        В нормата на чл.435 ал.2 от ГПК изчерпателно и ограничи­телно (numerus clausus) са посочени подлежащите на обжалване от длъжника действия на съдебния изпълнител и между тях фигу­рира и размерът на заплатеното от взискателя адвокатско възнаграж­дение за процесуално представителство в изпълнителното произ­водство, подлежащо на събиране/ чл.435 ал.2 т.7 ГПК/. Глава XXXIX, озаглавена "Защита срещу изпълнението" обаче се отнася само за защита срещу пороч­ните изпълнителни действия. Определянето на размера на разнос­ките, дължими на взискателя по изпълнителното дело, съобразно чл.79 ал.1-2 от ГПК обаче, не представлява изпълнително действие, тъй като не е насочено към принудително осъществяване на обективираното в изпълнителния титул притезание, а е реализация на об­щия процесуален принцип за репариране на неоснователно причи­нени имуществени вреди. Ето защо, в изпълнителното производство също се прилага общата норма на чл.78, ал.5 ГПК, която допуска намаляване на заплатеното от страната адвокатско възнаграждение поради прекомерност спрямо действителната правна и фактическа сложност на делото.       

       В случая, жалбоподателят е направил искане за намаляване на заплатеното адвокатско възнаграждение и съответните такси, като е направил възражение.

        По повод на подаденото възражение от длъжникът „Т.С.“ЕАД с ЕИК ******, чрез Юрисконсулт С.Д., длъжникът е уведомен , че последно адвокатското възнаграждение е намалено до размера от 230 лева на основание разпореждане на ПЧСИ Р.на 230 лева, като не са посочени никакви мотиви за това поредно намаляване на адвокатското възнаграждение/ първо от 350 лева на 300 лева след това от 300 лева на 230 лева/ . ЧСИ М.П.,  не е уведомил длъжника за окончателния размера на разноските от 138.83 лева, за таксите по Тарифата за таксите  към Закона за  частните съдебни изпълнители, въпреки намаления размер на адвокатското възнаграждение на 230 лева/ разноски за адвокатски хонорар на процесуалния представител на взискателя-П.В.И., претендиращ дълг от 50 лева  за съдебни ръзноски присъдени по гр.д.62882/2018г., по описа на СРС, 118-ти съдебен състав/.

          Безспорно установено е че по молба на взискателя П.В.И., претендиращ дълг от 50 лева  за съдебни ръзноски присъдени по гр.д.62882/2018г., по описа на СРС, 118-ти съдебен състав , подадена чрез адвокат  Н.И., по пълномощно и Договор за правна защита и съдействие от 01.10.2019г., и възоснова на изпълнителен лист 115.07.2019г., издаден от СРС, ГО, 118-ти състав, по гр.д.62882/2018г по описа на съда е образувано изпълните дело № 20198510402227 срещу длъжника „Т.С.“ЕАД с ЕИК ******.

      Към молбата за образуване на изпълнителното дело са приложени пълномощно, Договор за правна защита и съдействие, по силата на който взискателят  упълномощава адвокат  адвокат  Н.И.  с  уговореното адвокатско възнаграждение е в размер на 350 лева .

      Първоначално на  длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение с изх.№51638/07.10.2019г., за за 539.74 лева дълг от които:50 лева главница, 356.91 лева  разноски по изпълнителното дело в полза на взискателя и 138.83 лева разноски по изпълнението съгласно ТТРЗЧСИ.

    При повторно направено възражение от длъжника  „Т.С.“ЕАД с ЕИК ******, чрез Юрисконсулт С.Д., с разпореждане от 15.11.2019г., адвокатското възнаграждение  на адв.И.процесуален представител на взискателя П.И.е намалено на 230 лева, но  липсват мотиви на ЧСИ .

        Срещу  разпореждането от 15.11.2019г., с което адвокатското възнаграждение  на адв.И.процесуален представител на взискателя П.И.е намалено на 230 лева, е  подадената жалба от „Т.С.“ЕАД с ЕИК ******.

По реда на на чл.436 ал.3 от ГПК от ЧСИ М.П.е постъпило  становище в което изрично е посочено защо е намалено адвокатското възнаграждение до рамера  от 230 лева .

         ЧСИ М.П.в становището си е посочил и размера на  начислените такси по изпълнението съгласно ТТР към ЗЧСИ по т.1, т.5, т.9, но по т.26 не е посочил точния размер.

        По  т.1 в размер на 20 лева за образуване на делото, по т.5 в размер на 20 лева за връчване на ПДИ, по т.9 в размер на 15 лева , за ивършена справка в НАП и  за  налагане на запор, по т.26  не е посочена пропорционалната такса.

Настоящият въззивен състав приема, че :

            1.    Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство не е свързан със защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл.79 ГПК, е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство. Съгласно чл.78, ал. 5 ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. От това следва, че разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК  следва да бъде приложена и в изпълнителния процес. В този смисъл е определение № 403/1.12.2008 г. По ч. гр. д. № 1762/2008 г. на ВКС, V г. о.

          В конкретния случай се установява, че в рамките на изпълнителното производство освен първоначалната молба по чл.426 ГПК, с която е сезиран частният съдебен изпълнител, процесуалният представител на взискателя не е извършил никакви други процесуални действия, насочени към удовлетворяване на паричното вземане.

          Настоящия съдебен състав приема, че с Наредбата са определени минималните размери на адвокатското възнаг­раждение, минималните размери, до които страните по договора за правна защита и съдействие могат да угова­рят адвокатско възнаграждение, както и минималният размер до който съдът, по реда на чл.78, ал.5 от ГПК, може да намали уговорено­то между страните адвокатско възнаграждение поради несъответ­ствието му с фактическата и правна сложност на делото, по искане на задължената за разноски страна.  

         Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и други обстоятелства, определяща правна и фактическа сложност на делото.

        Начисленото адвокатско възнаграждение по  из­пълнителното дело  се явява прекомерно. Не е съобразено с размера определен съобразно чл.7 ал.2 т.1 вр.чл.10 т.1  на Наредба № 1/2004г., на Висшия адвокатски съвет/ВАС/. 

        Съгласно Наредба № 1/2004г. на ВАС, за защита по из­пълнително дело възнаграждението е в размер на 200 лева за неговото образуване, а за водене на изпълнително дело и извършване на дейст­вия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл.7, ал.2- в случая, размерът е този по чл.7, ал.2, т.1 вр.чл.10 т.1 и е вразмер на 200 лева, т.е., в случая по настоящото дело, размерът на адвокатското възнаграждение не може да бъде намаляван под сумата от 200 лева. Не се представиха доказателства от които да е видно, че освен подаване на молба за образуване на изпълнителното дело са извършвани и други процесуални действия

        По тези съображения отказът на ЧСИ М.П.да редуцира адвокатското възнаграждение, поради прекомерност е неправилен, необоснован и незаконосъобразен .

         При тази хипотеза съдът приема, че изпълнителното дело не е усложнено от фактическа и правна страна и взискателят има право на адвокатско възнаграждение единствено за образуване на изпълнителното делопо чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения , който е в размер на 200 лева,  но не и за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното вземане при хипотезата по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

              От това следва, че  отказа  на ЧСИ М.П.за намаляване поради прекомерност на адвокатското възнаграждение, на процесуалния представител на взискателя по изпълнителното дело-адв. Николай И.следва да бъде отменен като незаконосъобразен.

             Определените на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение следва бъдат намалени до размер на сумата от 200 лева.

                   2. Длъжникът-жалбоподателят  оспорва начислената такса пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ съгласно начисления материален интерес, като твърди, че  на принудително изпълнение и на събиране чрез съдебен изпълнител подлежи само вземането по изпълнителният лист, защото само то се ползва с  изпълнителна сила.          

         Подадената жалба и в тази част е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна.

         Пропорционалната такса се дължи само върху вземането по изпълнителения лист.  В паричното вземане, върху което се изчислява таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, не се включват авансово заплатените от взискателя такси, вкл. и заплатеният от взискателя адвокатски хонорар по изпълнителното дело.

          Настоящия съдебен състав приема, че съгласно  забележка 4 към т. 26 от ТТРЗЧСИ, в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси.

        В този размер не следва да се включват никакви такси и разноски по самото изпълнително дело, а само вземането, което е предмет на изпълнителния лист, което е в размер на 50 лева  за разноски по гражданското дело.        

        Съгласно разпоредбата на чл. 79 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК (освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство), или когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, т.е , длъжникът не отговаря за разноски в изпълнителното производство само в два случая: когато не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга си преди това, и когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. Във всички останали случаи, дори когато длъжникът е платил в срока за доброволно изпълнение, той отговаря за разноски в изпълнителното производство. Отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство е различна по обем в зависимост от това дали изпълнителният лист е предявен пред държавен съдебен изпълнител или пред частен съдебен изпълнител, и независимо от това внесени ли са от взискателя дължимите авансови такси по изпълнението. Ако дължимите авансови такси са внесени от взискателя, съответната сума се събира от длъжника и се предава на взискателя, а ако дължимата авансова такса не е внесена, тя се събира от длъжника и се задържа от съдебния изпълнител (така е съгл. т. 11 на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по тьлк. Дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС; решение № 601/07.07.2009г. по гр. д. № 348/2009г. на ВКС, IV ГО).

     Когато изпълнителният лист е предявен пред частен съдебен изпълнител и длъжникът плати след образуване на изпълнителното производство, от него се събират както дължимите от взискателя авансови такси (дори да не са заплатени предварително) за извършените необходими действия по изпълнителното дело, така и разноските на взискателя за процесуално представителство, доколкото съответстват на действителната фактическа и правна сложност на делото, а също и т.нар. окончателна такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители .

      В този смисъл е и постановеното по реда на чл. 290 ГПК и задължително за приложение от долустоящите съдилища решение № 82/08.05.2012г. по гр.д. № 1891/2010г. на ВКС, IV ГО.

   Що се отнася до окончателната такса в размер на 138.83 лева , същата неправилно е определена от ЧСИ  М.П.при  материален интерес от 50 лева главница .  Неправилно ЧСИ е включил към неолихвяемото вземане по изпълнителния лист и сумата от 230 лева за адвокатско възнаграждение.

        Съгласно т. 26, б. „б" от ТТРЗЧСИ, за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума, както следва: при парично вземане до 100 лева -15 лева е таксата; от 100 до 1000 лв. таксата е 10 лв. +10 на сто за разликата над 100 лв. Според забележка 4 към т. 26 от ТТРЗЧСИ, в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси. В този размер не следва да се включват никакви такси и разноски по самото изпълнително дело, а само вземането, което е предмет на изпълнителния лист, поради което дължимата такса по т. 26, формирана върху погрешно определена главница.

 

                    По разноските.

 

              Настоящата съдебна инстанция намира претенцията за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя за настоящето производство за  неоснователна.

            Съображенията за това са следните:

            В производството по реда на чл. 435 ГПК предмет на съдебен контрол и процесуалната законосъобразност са  действията и актовете на органа по принудително изпълнение, поради което субект на отговорността за обезщетяване причинените от тях вреди (в т. ч. разходи за обжалването им по реда на чл. 435 ГПК), е съдебният изпълнител. Той обаче не е страна в съдебното производство по обжалване  на действията и актовете му, поради което и общият ред за присъждане на разноски, предвиден в чл. 78 и чл. 81 ГПК в случая е неприложим.

      Процесуалният способ за защита на страната, сторила разноски и имаща право на такива, е общият исков ред- чрез предявяване на иск по чл. 441 ГПК и чл. 74 ЗЧСИ за възстановяване на вредите, причинени от незаконосъобразни действия и актове на съдебния изпълнител.

        Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първи брачен въззивен състав,

 

                                                 Р Е Ш И:

 

      ОТМЕНЯ по жалба на длъжника „Т.С.“ЕАД с ЕИК ******, подадена чрез Юрисконсулт С.Д.,  разпореждането от 15.11.2019г  на ЧСИ М.П., с рег.№851 на КЧСИ постановено по изпълнително дело №20198510402227 за намаляване поради прекомерност на адвокатското възнаграждение, на процесуалния представител на взискателя по изпълнителното дело- П.В.И.-адвокат Н.И., по пълномощно и Договор за правна защита и съдействие от 01.10.2019г. в размер на 350 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

      НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 ГПК разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя по изпълнителното дело- П.В.И.-адвокат Н.И., по пълномощно и Договор за правна защита и съдействие от 01.10.2019г. от 350 на 200 лева.

          ОТМЕНЯ по жалба на длъжника по жалба на длъжника „Т.С.“ЕАД с ЕИК ******, подадена чрез Юрисконсулт С.Д.,  и разпореждането на ЧСИ М.П., с рег.№851 на КЧСИ постановено по изпълнително дело №20198510402227, представляващо сметка и ПДИ изх.№51638/07.10.2019г., в частта на размера на разноските по изпълнението от 138.83 лева, за таксите по т.26 от Тарифата за таксите  към Закона за  частните съдебни изпълнители.

        УКАЗВА на ЧСИ М.П., с рег.№851 на КЧСИ да преизчисли дължимите такси по изпълнението съгласно изводите в съдебното решение във връзка с т.26 от ТТРЗЧСИ.

     РЕШЕНИЕТО  е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл.437  ал.4 ГПК.

 

 

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ: 1.                           2.

 

.