ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 16374
гр. София, 28.06.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Частно гражданско дело
№ 20211110154198 по описа за 2021 година
Производството по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на Фирма, въз основа на което съдът е издал Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 30.09.2021 г. В срока по чл. 414 ГПК
е постъпило възражение от длъжника И. Б. Ч., поради което на заявителя са дадени указания
в едномесечен срок да предяви иск относно вземането си и да представи по делото
доказателства за това, в противен случай заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена.
Заявителят е получил съобщението с посочените указания на 20.04.2022 г., като до този
момент доказателства за предявен иск в съда не са представени.
При тези данни съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 415, ал. 5 ГПК за
обезсилване на издадената заповед за изпълнение, тъй като установителен иск по отношение
на длъжника не е предявен в срока по ал. 4 от същата разпоредба.
След връчване на издадената от съда заповед за изпълнение на длъжника, същият е
подал възражение по чл. 414 от ГПК, че не дължи заплащането на посочените в заповедта за
изпълнение парични суми, като е представен и договор за правна защита и съдействие, с
уговорено възнаграждение в размер на 300 лв., която сума се претендира.
Настоящият състав намира, че заповедното производство е уредено като едностранно,
поради което в чл. 7, ал. 7 от НМРАВ то е поставено наред с други едностранни
производства – производство по обезпечаване на бъдещ иск, производство по издаване на
изпълнителен лист. Защитата на длъжника в рамките на тези производства се осъществява
чрез обжалване актовете на съда с частна жалба, като в този случай минималното
адвокатско възнаграждение се определя по чл. 11 от Наредба № 1/09.07.2004 г. Подаването
на възражение в срока по чл. 414 ГПК /в приложимата към казуса редакция/ е основание за
отпочване на исков процес. По възражението заповедният съд не дължи произнасяне, а
указания до молителя за предявяване на иска по чл. 422 ГПК. То няма самостоятелен
характер и е само формалната предпоставка за прерастване на заповедното производство в
състезателно и двустранно, а не израз на материалноправната защита на длъжника. В този
смисъл не се дължи възнаграждение за процесуално представителство на длъжника в
заповедното производство по смисъла на чл.7, ал. 2, нито по чл.7, ал. 7 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо Софийски районен съд
отчитайки обстоятелството, че подаването на възражение по чл. 414 от ГПК по своя
характер все пак представлява действие по подаване на молба, намира, че следва да бъде
определено по реда на чл. 6, т. 5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения възнаграждение в размер на по 50 лева за длъжника. С оглед на
1
гореизложеното настоящият състав намира с оглед константната практика на СГС, че следва
да посочи, че изоставя своята практика за недължимост на адвокатско възнаграждение на
длъжника в заповедното производство и намира, че такова се дължи в посочените по-горе
размери.
Предвид изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
30.09.2021 г. по ч. гр. д. № 54198/2021 г., по описа на СРС, 39 състав.
ОСЪЖДА Фирма, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление
/административен адрес/, да заплати на И. Б. Ч., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.
София, /административен адрес/, сумата в размер на 50 лева– представляваща сторените
разноски в заповедното производство.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2