№ 174
гр. Плевен, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Красимир М. Димитров
при участието на секретаря ПЕТЯ СП. КАРАКОПИЛЕВА
като разгледа докладваното от Красимир М. Димитров Административно
наказателно дело № 20234430200167 по описа за 2023 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
Постъпила е жалба от страна на М. Ц. К., ЕГН: ********** от ***
против наказателно постановление № 22-0938-003341 от 09.09.2022 г. на ***
Сектор “ПП” към ОДМВР - Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и
по чл. 179, ал. 2, предл. 1 от ЗДвП и чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП е
наложил на М. Ц. К., глоба в размер на 200 лв. и глоба в размер на 10 лв., за
извършено нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и на чл. 100, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП.
В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, се явява лично.
Същият не ангажира допълнителни писмени и гласни доказателства, в
подкрепа на изложеното в жалбата си.
1
Моли съда да отмени издаденото наказателно постановление, тъй като
дървото е паднало внезапно на пътното платно.
Ответната страна по жалбата ОД на МВР – Плевен, редовно и
своевременно призована, не се представлява.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на
наложеното административно наказание и предвид така установената
фактическа обстановка направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна,
отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради
което се явява процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА,
поради следните съображения:
Атакуваното наказателно постановление № 22-0938-003341 от
09.09.2022 г. на *** Сектор “ПП” към ОДМВР - Плевен въз основа на Акт за
установяване на административно нарушение GA № 793051 от 31.08.2022 г.,
от който е видно, че на 31.08.2022 г. в 17:45 часа на ПП II-35 километър
9+830, с посока на движение към гр. Плевен, бул. „Хр. Ботев“, като водач на
лек автомобил „***“, с рег. № ***, извършва следните нарушения:
1.При движение с несъобразена скорост с атмосферните условия и
състоянието на пътя /дъжд, мокра настилка/ не успява да спре пред
препятствие на пътното платно /паднало дърво/вследствие на което се удря в
него и реализира ПТП с материални щети по автомобила;
2.Не носи контролен талон към СУМПС или заместващ го АУАН.
-Нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП
-Нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
2
Съгласно чл.37, ал.1 ЗАНН, актове за установяване на административни
нарушения могат да съставят длъжностните лица посочени изрично в
съответните нормативни актове или определените от ръководителите на
ведомства, организации и др., на които е възложено приложението или
контрола по приложението на съответните нормативни актове.
Според чл. 189, ал. 1 ЗДвП, актовете за установяване на
административни нарушения по този закон се съставят от длъжностните лица
на службите за контрол, предвидени в същия.
Кои са тези служби се определя от Министъра на вътрешните работи
съгласно чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и това са служителите на “Пътна
полиция” на Сектор КАТ към съответните Областни дирекции “Полиция”,
съответно подведомствените им Районни полицейски управления. Тези
служители са оправомощени по закон - чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 52, ал.
1, т. 15 от ЗМВР да осъществяват контрол по безопасността на движението по
пътищата, техническата изправност на МПС и др.
В случая АУАН е съставен от *** Л. К. Н. и в същия е отразено, че
заема длъжността *** към сектор “ПП” – Плевен, т.е. той е длъжностно лице
от съответната служба за контрол при посоченото полицейско управление по
смисъла на ЗДвП и в този смисъл съдът счита, че се явява компетентно
според чл. 37, б. “а” от ЗАНН длъжностно лице.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че
констатациите в АУАН съответстват на фактическата обстановка.
От показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, както и от
събраните по делото писмени доказателства се установява, че същите са
посетили мястото на ПТП-то.
Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите, които не са
очевидци на нарушението по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, тъй като са пристигнали
впоследствие, но преразказват, това което са видели след пристигането им на
мястото на ПТП-то.
3
Няма данни по делото, които да създават съмнения относно тяхната
обективност и безпристрастност или да сочат на наличието на мотив да
набедят санкционирания в нарушение, което не е извършил.
Съдът констатира, че в жалбата си жалбоподателят не е навел доводи за
допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на АУАН-а и
НП-то.
Съдът счита, че при съставянето на АУАН-а и НП-то са допуснати
съществени процесуални нарушения по отношение на извършеното
нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, които водят до отмяната на атакуваното
НП в тази му част по отношение на вменено на жалбоподателя нарушение.
В АУАН и издаденото въз основа на него НП не са посочени всички
реквизити, изискуеми от разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН по
отношение на нарушението по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Актът и наказателното постановление са издадени без в тях да е
посочено конкретно, защо и на база какви доказателства административно-
наказващият орган е приел окончателно и безспорно доказано движение с
МПС със скорост несъобразена с пътната обстановка.
Според съда се касае за непълнота в описанието на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено то.
Твърде общо е посочено, че нарушението се е изразило в управление на
МПС с несъобразена скорост, без обаче да се сочи конкретно с кои фактори
на пътната обстановка не е съобразена тази скорост.
Последното е от изключително значение за реализиране правото на
защита на жалбоподателя, още повече, че разпоредбата на чл. 20, ал.2 от
ЗДвП визира няколко обстоятелства, с които следва да е съобразена скоростта
на движение на автомобила.
В АУАН такова посочване с кое точно обстоятелство от изброените в
чл. 20, ал.2 от ЗДвП не се е съобразил жалбоподателя липсва.
4
Последното процесуално нарушение е пренесено и в НП-то, като от
обстоятелствената му част не става ясно, с какво точно не се е съобразил при
избора на скоростта на движение жалбоподателя, което както вече бе
отбелязано е съществено процесуално нарушение, което води до отмяна на
НП-то на самостоятелно основание в тази му част.
От проведеното в съдебното производство доказване, посредством
разпита на свидетелите по акта, административно-наказващия орган върху
когото лежи и доказателствената тежест в процеса, не съумя по категоричен и
несъмнен начин да докаже извършването на административно нарушение от
страна на жалбоподателя.
Не може да се направи несъмнен и без да е лишен от доказателствена
основа извод, че единствено несъобразената скорост е причина за станалото
ПТП.
Законосъобразното налагане на административно наказание за
неизпълнение на установеното в цитираната за нарушена разпоредба на чл.20,
ал. 2 от ЗДвП задължение е обусловено в конкретния случай от доказването
на факта, че нарушителят в качеството му на водач на ППС при избиране на
скоростта на движението не се е съобразил с релефа на местността и
състоянието на пътя.
Изискването за съобразяване на скоростта има за цел да обезпечи
възможността на водача да спре пред всяко предвидимо препятствие, т. е.
следва да е налице възможност за субекта на задължението да управлява ППС
със скорост, която му позволява да спре пред всяко обективно предвидимо
препятствие съобразно конкретната пътно-транспортна обстановка.
От възприетата по–горе фактическа обстановка по делото, между
впрочем залегнала и в обстоятелствената част на двата административни акта
се установява, че катастрофирането на водача е в резултат на внезапно
паднало дърво на пътя в резултат на разразилата се по това време буря, което
не е от категорията предвидими препятствия, относими към факторите на
пътната обстановка, съобразно установените в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП критерии.
5
В конкретния случай, от обективна страна не са осъществени
признаците от състава на нарушението, предмет на обжалваното НП.
Отрицателна материалноправна предпоставка за извършване на
твърдяното нарушение е обстоятелството, че настъпването на процесното
ПТП е обусловено от внезапно падане на дърво на пътя в следствие на
разразилата се буря.
Съответно и "препятствието" по смисъла на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП,
съобразяването с което представлява и целта на установеното задължение за
избиране на скоростта на движение, не е „предвидимо“.
Налагането на административно наказание е обусловено от
установяването по безспорен начин на извършването на нарушението,
предмет на административно-наказателното производство.
Наличието на съмнение относно този факт изключва и правомощието на
административно-наказващия орган да ангажира отговорността на
нарушителя.
Независимо от това, дори да се приеме, че жалбоподателят като водач
на МПС е нарушил изискването да съобрази скоростта си с обхвата на
видимост и възможността да спре, това нарушение не е в причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат, тъй като, както бе отбелязано по-горе,
дървото е паднало на пътното платно внезапно непосредствено пред
автомобила на жалбоподателя, с оглед на разразилата се буря.
В тази хипотеза не може да се приема, че водачът на МПС-то е имал
фактическата възможност да възприеме падащото дърво пред автомобила.
Съгласно задължителното за съдилищата Тълкувателно решение № 28
от 28. XI. 1984 г. по н. д. № 10/84 г., ОСНК, водачът на МПС е длъжен да
съобрази скоростта на движението не само с примерно посочените от чл. 20,
ал. 2 от ЗДвП фактори, но и с всички други затруднения и препятствия в
движението, произтичащи от пътните условия и ситуации, знаците,
маркировката, психофизиологическото състояние на водача и всички други
отрицателно действащи фактори, като намаляването на скоростта е в
зависимост от степента на опасността-колкото опасността е по-голяма,
толкова скоростта трябва да бъде по-малка, като при пътни условия и
6
ситуации, когато движението и с минимална скорост създава опасност за
настъпване на произшествие, водачът следва да спре.
Следователно, разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП съдържа примерно, а
не изчерпателно изброяване на факторите на пътната обстановка, които имат
значение за избиране на съобразена скорост за движението.
Величината на скоростта трябва да бъде в зависимост от отрицателното
влияние на тези фактори. Колкото повече и по-неблагоприятни са те в
пътната обстановка, толкова по-малка трябва да бъде скоростта на
движението в сравнение с максимално предвидените такива по чл. 73 от
ППЗДвП. Скоростта не се избира от водачите произволно, а се обуславя от
конкретните пътни и атмосферни условия.
Гореизложеното дава основание на съда да приеме, че жалбоподателят
не е нарушил чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, тъй като опасността за движението е
възникнала внезапно и непредвидено, поради което по-скоро е налице
случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК.
За извършеното нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП:
Съставът на нарушението по чл. по чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП
урежда изпълнително деяние, което го определя като формално нарушение,
на просто извършване, осъществявано чрез противоправно бездействие.
С факта на неизпълнение на дължимото правомерно действие
обективният състав на нарушението е осъществен.
По силата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, водачът на моторно превозно
средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно
средство от съответната категория и контролния талон към него, както и да
носи свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което
управлява.
След като е управлявал лек автомобил, без да носи контролен талон към
свидетелство за управление на моторно превозно средство, жалбоподателят
несъмнено е нарушил виновно разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за
което правилно е наказан на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП с
определения от закона размер на глобата – 10 лева.
В този смисъл следва да бъде изменено наказателното постановление.
7
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 22-0938-003341 от
09.09.2022 г. на *** Сектор “ПП” към ОДМВР - Плевен, както следва:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-0938-003341 от 09.09.2022
г. на *** Сектор “ПП” към ОДМВР - Плевен , с което на основание чл. 53 от
ЗАНН и по чл. 179, ал. 2, предл. 1 от ЗДвП е наложил на М. Ц. К., ЕГН:
********** от ***, глоба в размер на 200 лв., за извършено нарушение на чл.
20, ал. 2 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-0938-003341 от
09.09.2022 г. на *** Сектор “ПП” към ОДМВР - Плевен, с което на основание
чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП е наложил на М. Ц. К.,
ЕГН: ********** от ***, глоба в размер на 10 лв., за извършено нарушение на
чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд – Плевен в 14 дневен срок, от получаване на
съобщението от страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8