РЕШЕНИЕ
№ 192
гр. П., 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П. в публично заседание на девети декември през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Сузана Ем. Полизоева
при участието на секретаря Силвия Кирова
като разгледа докладваното от Сузана Ем. Полизоева Административно
наказателно дело № 20241230200537 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалва се Наказателно постановление № 24-0314-000413 от 16.07.2024г.
на началника група в ОД МВР Б., РУ П., с което на В. Я. М., с ЕГН-
**********, с адрес гр. П., ул. „К.“ № *, за извършено нарушение на чл.140,
ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.53 от
ЗАНН и чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложена административно наказание
„Глоба“ в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 6 месеца и на основание Наредба Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР се отнемат
общо 10 точки.
Жалбоподателят моли да се отмени изцяло наказателното постановление,
като счита, че от субективна страна липсва осъществено нарушение,
извършено виновно от него. Излага мотиви в тази насока, като твърди, че по
време на проверката от полицейските служители, същия не е знаел, че
процесния автомобил е с прекратена регистрация, като твърди, че същия е бил
само водач на посочената дата, а не собственик на МПС - то. Алтернативно
прави искан, в случай че се приеме, че извършеното от него деяние
осъществява признаците на адм. нарушение, то да се приеме случая за
маловажен по смисъла на чл.28, б.“А“ от ЗАНН
В съдебно заседание се явява лично и с процесуален представител, който
доразвива тезата в жалбата, като конкретизира оспорването относно вината на
жалбоподателя за знанието му, че автомобила е дерегистриран служебно, като
оспорва правилността на цялата процедура и се навеждат доводи за
процесуални нарушения. Посочва, че липсват данни относно уведомяване на
1
собственика за служебно прекратената регистрация, поради което няма как
лицето да знаело, че управлявало МПС с прекратена регистрация.
В съдебно заседание, ответната страна, не взема участие и не се
представлява от упълномощения юрисконсулт.
Териториално отделение – П., към Районна прокуратура – Б., редовно
уведомени, не изпращат представител и не заявяват становище по жалбата и
наказателното постановление.
От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се
установяват от събраните писмени и гласни обстоятелства:
С атакуваното наказателно постановление жалбоподателя е санкциониран
за това че е управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, с
което виновно е нарушил разпоредбата на чл. 140, ал.1, пр.1 от ЗДвП, поради
което и на осн. чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП му е наложена
имуществена санкция „Глоба“ в размер на 200 лева, и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца, за това, че на 23.05.2024 г. около 22:56
часа по път 3-198, с посока на движение от М. към Ч. в М., общ. П.,
управлявал като водач л.а.м. „Мерцедес Спринтер“ с рег. № *** , собственост
на Я. М. от гр. П., като автомобила не е бил регистриран по надлежния ред,
във връзка с чл.143, ал.15 от ЗДвП. По случая е образувана Преписка № 314
ЗМ- 210/2024 г. по описа на РУ- П. за престъпление по чл. 345 НК, която е
докладвана на ТО- П. към РП- Б. по компетентност. На 24.06.2024 г. е
издадено Постановление за отказ да се образува наказателно производство от
Н.Ш. - прокурор в ТО- П. към РП- Б., с вх. №4287/24 г., получено в РУ- П.
УРИ 314 ЗМ- 210/25.06.2024 г.. В соченото постановление изрично се сочи, че
към момента на извършената от полицията проверка, на автомобила имало
поставени регистрационни табели, които са издадени точно за това МПС, а в
хода на същата проверка не са се събрали данни за да се установи противното
и с оглед на липсата на доказателства, които да наведат към умисъл за
извършеното престъпление прокурорът е постановил и своя акт, като е отчел
че в закона липсва задължение на контролните органи да изпращат
уведомление до собствениците на МПС за предстояща или извършена
дерегистрация на МПС- то и реално такова уведомление на собственика не е
извършено.
По повод постановения отказ да се образува наказателно производство е и
прекратена преписка вх. № 4287/24 г. по описа на РП- Б., ТО - П., препис от
постановление е изпратено на началник на РУ- П. за сведение и налагане на
административно наказание по реда на ЗДвП. Получавайки препис от
прокурорския акт АНО е издал наказателното постановление, което е връчено
на наказаното лице на 29.07.2024 г., без да изложи мотивите си за взетото
решение /предвид констатираната от прокурора липса на доказателства за
виновно поведение на дееца/, без да се е позовал на евентуално установени
различни обстоятелства и без да е събрал нови доказателства по преписката в
насока установяване на предпоставките за налагане на административно
2
наказание.
От съдържанието на прокурорския акт става ясно, че отказът е
постановен поради липса на събрани данни деянието да е осъществено от
жалбоподателя М. умишлено. Според установените фактически обстоятелства
към датата на проверката, извършена на жалбоподателя, управляваният от
него лек автомобил Мерцедес Спринтер с рег. № ***, е бил собственост на
трето лице – Я.В.М. с ЕГН **********, посочено в акта и наказателното
постановление, което се извежда и от договор за покупко-продажба на МПС от
11.03.2024г.
Видно от снетите обяснения в досъдебното производство М. е посочил, че
автомобилът е бил закупен от сина му и че не е знаел за прекратената
регистрация, като същия само е управлявал автомобила, което се доказва и от
допълнително събраните от съда писмени доказателства, а именно: видно от
материалите в прокурорската преписка, автомобилът е бил придобит от
Я.В.М. с ЕГН ********** на 11.03.2024 г., по силата на Договор за покупко -
продажба на МПС на нотариус М.И.-Б., с рег. № * при НК, като продавач е
била именно Г.С.А. с ЕГН **********, видно и от справка –стр. 44-45 от
делото.
Същия не бил регистрирал МПС-то в КАТ, като става видно, и от
справката от 27.05.2024 г., като името на собственика е това на продавача на
съответното МПС, а в графа предстоящ собственик е описано името на Я. М.,
който е придобил автомобила с горепосочения Договор за покупко - продажба
на МПС.
На 13.05.2024г. регистрацията на автомобила е била прекратена служебно
по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП и чл. 18б във вр. с чл. 18, т. 2 от Наредба
№1-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане
в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.
Видно от прокурорския акт по преписката не са били събрани
доказателства М. да е бил уведомен и да е знаел за служебното прекратяване
на регистрацията на предоставения му от сина му за управление лек
автомобил, въз основа на което прокурорът е формирал извод липса на умисъл
в действията му.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите
писмени доказателства и гласни такива-показанията на актосъставителя мл.
автоконтрольор Х. Й. и свидетеля В. И.; НП № 24-0314-000413/16.07.2024 г.,
Постановление за отказ да се образува НП от 24.06.2024 г. на Прокурор при
РП- Б. ТО- П., справка за нарушител/водач, докладна записка рег. № УРИ
314р- 0422/16.04.2024 г., АУАН Серия GA № 1298554/23.05.2024 г., пр.
преписка № 4287/2024 г., ведно с преписка № 314000-210/2024 г. по описа на
РУ- П.
Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 от
3
НПК, писмени и гласни доказателства, като намира, че същите са логични,
последователни, съответни и не се опровергават при преценката им, както
поотделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за
дискредитиране, на които и да е от доказателствените източници, събрани в
хода на административно наказателното производство и съдебно следствие,
поради което кредитира същите изцяло.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.59, ал.2 от
ЗАНН, от лице с правен интерес, поради което се явява процесуално
допустима, а разгледана по същество и основателна, по следните
съображения:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган,
установяването на което е сторено със Заповед № МЗ- №8121з-
1632/02.12.2021 г., в т.3, съгласно която лицето, заемащо такава длъжност има
право да издава НП за нарушения по ЗДвП.
Установено е, по хода на производството, че жалбоподателят е
осъществил от обективна страна административнонаказателния състав на чл.
175, ал.3 от ЗДП, тъй като на посочената дата в акта и наказателното
постановление е управлявал МПС с прекратена регистрация.
За пълнота на изложеното настоящият състав счита за основателно да
отбележи, че при разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването
на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, независимо от основанията посочени от жалбоподателя.
Извън гореизложеното и на самостоятелно основание съдът намира
наказателното постановление, предмет на настоящия съдебен контрол за
материалноправно незаконосъобразно.
Същите фактически обстоятелства установяват безпротиворечиво и
събраните по настоящото дело гласни и писмени доказателства. Както се
посочи, преди издаване на наказателното постановление АНО не е ангажирал
доказателства в насока субективната страна на нарушението, такива не са
събрани и в съдебното следствие, а напротив, събрани са доказателства,
оправдаващи дееца, цитирани по-горе.
В този аспект напълно основателни са възраженията на процесуалния
представител на жалбоподателя за несъставомерност на вмененото му
нарушение поради недоказване на всички елементи от състава на
административното нарушение, а именно вината. Доказателствената тежест в
административнонаказателното производство лежи върху АНО.
Съгласно текста на чл.140 (1) (Доп. – ДВ, бр. 11 от 2017 г., в сила от
31.01.2017 г., изм., бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) „По пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
4
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в
обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства,
за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане
на пътните такси по чл. 10, ал.1 от Закона за пътищата.“
Разпоредбата на чл. 143, ал.15 от ЗДвП- предвижда, че служебно, с
отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява
регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който
в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да
регистрира превозното средство. Следователно, адресат на произтичащото от
горепосочената норма задължение да регистрира придобитото превозно
средство е собственикът. Жалбоподателят не е собственик на процесното
МПС и е наказан като водач за управление на същото след като регистрацията
му е била служебно прекратена. Това обстоятелство е изисквало събиране на
несъмнени доказателства за наличието на знание у него за фактическото
положение.
Такива доказателства не са ангажирани в процеса, поради което тезата на
жалбоподателя, че не му е било известно прекратяването на регистрацията на
предоставеното му управление МПС не може да се отхвърли като защитна.
Събраните доказателства сочат, че същият е управлявал процесния
автомобил даден от сина му, а самият автомобил имал поставени
регистрационни табели. При тези обстоятелства не може да се предполага
знание у жалбоподателя М. за фактическите обстоятелства принадлежащи към
състава на административно нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП, тъй като
същия нито е бил длъжен, нито е могъл да знае релевантните факти относно
собствеността на предоставеното му за управление МПС и произтичащото от
това задължение за регистрация на автомобила в срок, както и евентуалното
служебно прекратяване на регистрацията му при неизпълнение.
Наред с изложеното не може да не се отбележи че относно жалбоподателя
от справка за нарушител/водач става ясно че спрямо него не са съставени до
този момент актове за установяване на идентично административно
нарушение по реда на ЗДвП-за това че същия е управлявал МПС въпреки
служебно прекратена регистрация. В този смисъл липсват категорични данни
че жалбоподателя да е знаел за прекратената регистрация на управляваното от
него МПС, което изключва умисъла за осъществяването му.
Оттук следва извод, че вмененото на жалбоподателя нарушение по чл.
140, ал.1 ЗДвП е несъставомерно от субективна страна, тъй като не е доказано
да е извършено виновно, както при умисъл, така и при непредпазливост,
съгласно чл. 7, ал. 1 и 2, вр. с чл.6 от ЗАНН.
Извън гореизложеното и на самостоятелно основание съдът намира
наказателното постановление, предмет на настоящия съдебен контрол за
материалноправно незаконосъобразно.
Съгласно текста на чл. 140. (1) (Доп. - ДВ, бр. 11 от 2017 г., в сила от
5
31.01.2017 г., изм., бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) " По пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в
обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства,
за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане
на пътните такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата. "
По преписката не е приложен документ или друго доказателство за
редовно връчено уведомление от АНО или от ГФ на водача/собственика,
затова че преди и към датата на установяване на нарушението е управлявал
процесното МПС след като същото е било със служебно прекратена по-рано
регистрация. Не се и твърди да е било осъществено такова уведомяване от
АНО. Съгласно чл.143, ал.10 от ЗДвП "служебно се прекратява регистрацията
на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от
Гаранционния фонд по чл.574, ал.10 от КЗ, и се уведомява собственикът на
пътното превозно средство. "Тази процедура не е изпълнена от АНО спрямо
собственик на процесното МПС, а на още по малко основание би могъл
жалбоподателя, който към момента на проверката нее бил собственик да знае
за дерегистрацията на чуждо МПС, още повече че дори регистрационните
табели са били поставени на автомобила на указаните за това места, които
данни се потвърждават както от изложението в прокурорския акт, така и от
обясненията на жалбоподателя в проведеното открито съдебно заседание.
Налице са предвидени в закона две кумулативни предпоставки, от които в
настоящия случай липсва доказателства за получено уведомление изпратено
от ГФ, както липсва и втората – задължителното уведомяване на собственика
на ППС.
Делата от административнонаказателен характер протичат винаги и само
по реда на НПК, във връзка с чл.84 от ЗАНН, т. е. приложими са в пълна
степен принципите на служебното начало, разкриване на обективната истина
и вземане на решения по вътрешно убеждение, които са неминуемо свързани с
гарантиране на равенство между страните и правото на защита в
производството. За да се реализират в пълна степен посочените принципи
валидни изцяло и за административнонаказателното производство, като
такова с наказателен характер по смисъла на ЕКПЧ, Решение №5 от
27.03.2014г. по к. д. № 2 от 2014 г.
Конституционният съд на Република България и най-вече ТР №3 от
22.12.2015г. по тълк. д. № 3/2015 г. на Върховен касационен съд, ОСНК, като
не може да се отрече формално проверката чрез косвен съдебен контрол на
прекратяването на регистрацията извършено служебно от съответен държавен
орган. Съдът намира, че наказващият орган не е събрал доказателства, не е
посочил такива и дори не твърди, вкл. и в производството пред съда за това,
кога и по какъв начин е уведомил, на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП,
собственика на това МПС, че служебно е прекратена регистрацията на
автомобила му. Нито в хода на административно наказателното производство,
6
нито в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд са събрани
каквито и да било доказателства, жалбоподателят да е управлявал превозното
средство със знанието, че управлява МПС, което е спряно от движение и в
този смисъл не се установява субективната страна на нарушението.
Съгласно чл.6, ал.1 от ЗАНН административно нарушение е това деяние
(действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното
управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред.
Обстоятелството, че управляваният от жалбоподателя автомобил фигурира в
масивите на контролните органи като служебно спрян от движение, не
представлява факт, обосноваващ сам по себе си извод, че деянието съдържа
всички обективни и субективни признаци на административно нарушение по
смисъла на чл.6 от ЗАНН и осъществява както от обективна, така и от
субективна страна състав на административно нарушение по чл.140, ал.1 от
ЗДвП . Това е така, доколкото по аргумент от чл.7, ал.1 и ал.2 от
ЗАНН административното нарушение е деяние, което следва да е извършено
виновно, т. е когато е умишлено или непредпазливо. Санкционираното с
обжалваното НП в точка 1-ва нарушение е формално такова, поради което е
възможно същото да бъде извършено единствено при форма на вината –
умисъл, но не и по непредпазливост. В конкретния случай не е доказано по
никакъв, а още по-малко по безспорен начин, че жалбоподателят е допускал
или че е знаел, че автомобилът, който е управлявал на процесната дата е със
служебно прекратена по-рано регистрация. Още по малко е могъл да знае от
коя дата, на какво основание и от кой точно административен орган е сторено
това имайки предвид че към онзи момент жалбоподателя все още не е
собственик на процесното МПС. Все информация, за която собственика на
МПС-то е следвало да бъде надлежно и предварително уведомен,
съгласно чл.143, ал.10 от ЗДвП. Ето защо в конкретния случай съдът счита, че
липсва проявена вина под формата на умисъл, от страна на жалбоподателя, т.
е. деянието не е съставомерно от субективна страна. Няма обективно как той
да е знаел, без да е уведомен, от коя точно дата и час контролният орган е бил
сезиран и е предприел действия служебно сам да отбележи в
автоматизираната си информационна система прекратяване на регистрацията
на този автомобил тъй като той самия не е бил неговият собственик, още
повече че и самият собственик не е бил уведомен.
При оценка на събрания доказателствен материал съдът приема, че не е
установено по безспорен начин жалбоподателят да е извършил от субективна
страна нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Вярно е, че съгласно разпоредбата
на чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното, но от друга страна, по
силата на разпоредбата на чл.14, ал.2 от НПК /"доказателствата и средствата
за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила"/,
приложима съгласно препращащата норма на чл.84 от ЗАНН, в съдебното
производство тези констатации нямат обвързваща съда доказателствена сила и
7
следва да се преценяват в контекста на целия събран по делото доказателствен
материал.
Поради това и съдът приема, че административнонаказателното
обвинение срещу жалбоподателя не е доказано по несъмнен начин, най-вече
от субективна страна, тъй като събраните доказателства не са достатъчни, за
да се приеме, че е извършил умишлено описаното в наказателното
постановление административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП и че
законосъобразно е привличането към административно наказателна
отговорност за него.
Поради изложените няколко самостоятелни основания обжалваното НП
следва да бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно.
Съдът приема, че не са налице предпоставки за приложението на чл.28 от
ЗАНН , доколкото случаят сам по себе си не е маловажен.
По разноските:
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН страните в производствата пред районния
съд имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Жалбоподателят не претендира
разноски, поради което такива не следва да му бъдат присъждани.
Предвид изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т.1, вр. ал.1, вр. чл.58д,
т.1 от ЗАНН, съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №24-0314-000413 от 16.07.2024г.
на Началник група в ОДМВР Б., РУ П., с което на основание чл.53 от Закона
за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл.175, ал.3, пр.1 от
Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ на В. Я. М., ЕГН-**********, с
адрес П., ул.“К.“ № * е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
6 /шест/ месеца, за нарушение на чл.140, ал.1 от Закон за движението по
пътищата /ЗДвП/, както и са отнети общо 10 /десет/ контролни точки на
основание Наредба Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ от
АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд гр.Б. в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8