МОТИВИ към Присъда № 45 от
18.06.2019 г. на Районен съд – Хасково,
постановена по н.о.х.д. № 354 по описа за 2019 година.
Районна прокуратура – Хасково са
внесли срещу подсъдимия Л.Г.Л. *** обвинителен
акт, с който на същия му е предявено обвинение за извършено престъпление по 343б, ал. 2, вр.
ал. 1 от Наказателния кодекс за това, че на 19.11.2017 г. в град Хасково, управлявал
моторно превозно средство - лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „****“, с peг. № ********,
с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 1,01 на хиляда,
установено по надлежния ред чрез анализатор на алкохол в дъха „Дрегер 7410“, с фабр. № ARSK
0258, след като е бил осъден за деяние по чл.343б, ал.1 от НК, с влязло в сила на
17.04.2008 г. Определение № 311/17.04.2008 г., с което на същата дата е одобрено
споразумение по НОХД №1108/2007г. на Районен съд Хасково.
В съдебно
заседание пред Районен
съд – Хасково представителят на Районна прокуратура – Хасково, в хода на съдебните прения, поддържа
обвинението във вида, в
който е предявено. Счита, че то било доказано по несъмнен начин, а тезата на
защитата и на самия подсъдим за реабилитация на подсъдимия за предходните му
осъждания била изцяло несъстоятелна. След анализ на установените смекчаващи
вината обстоятелства и отегчаващи отговорността такива, предлага съдът, след
като признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение, да му определи
наказание по реда на чл. 55 от НК, а именно по вид „Лишаване от свобода” за
срок от 6 месеца, отчитайки наличието на хипотеза по чл. 55 от НК. Заявява
становище за кумулативно предвиденото наказание „Глоба“, която да бъде
определена в размер малко под специалния минимум, а именно 490 лева, а въпросът
за приложение на разпоредбата на чл. чл. 343г, вр. чл.
343б, ал. 1, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК и налагане
на наказание „Лишаване от право да управлява МПС”, също стоял, и следвало
свидетелството за правоуправление на подсъдимия да бъде отнето за срок от 1
година.
Защитникът на подсъдимия Л.Г.Л. *** –
адв. Д.Г. *** пледира за липса и недоказаност на
признаците от състава на престъпление по чл. 343б, ал. 2, вр.
ал. 1 от Наказателния кодекс, тъй като била настъпила реабилитация по реда и на
основание чл. 88а от НК по отношение на предшестващото осъждане на неговия подзащитен за деяние по чл. 343б, ал. 1 НК, а предвид
концентрацията на алкохол в кръвта му – под 1.2 на хиляда същият не следвало да
бъде признаван за виновен и в извършване на деяние по чл. 343б, ал. 1 НК в
конкретния случай..
Подсъдимият
Л.Г.Л. ***, призован на известните по делото адреси, не
се явява, като делото, след като е прието наличието на предпоставките по чл. 269, ал. 3 от НПК, е разгледано в негово отсъствие.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Л.Г.Л. е роден
на ***г***, същият е български гражданин, с основно образование, неженен е, безработен,
с постоянен адрес:***.
Видно от приложената по делото Справка
за съдимост, рег. № 1057, издадена от
Районен съд – Хасково на 13.07.2018 г. подсъдимият Л.Г.Л. *** е осъждан, като
от значение при произнасянето на съда, включително за определяне на правната квалификация
са следните осъждания: с Определение от 17.04.2018г., с
което на същата дата е одобрено споразумение по НОХД №1108/2007г. на PC - Хасково,
в сила от 17.04.2008г., за извършено на 29.09.2007г. престъпление по чл.343б, ал.1
от НК, като на подсъдимия му е наложено наказание „Пробация“
със следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация
по настоящ адрес“ за срок от 8 месеца и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 8 месеца, бил лишен и от право
да управлява МПС за срок от 7 месеца и с Определение от 25.10.2012г., с което
на същата дата е одобрено споразумение по НОХД № 883/2012г., на PC - Хасково, в
сила от 25.10.2012г., като за извършено на 21.09.2011г. престъпление по чл.234,
ал.1 от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“, за срок от 4 месеца, чието
изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години.
От събраните за подсъдимия характеристични данни се установява, че по отношение
на същия има данни за регистрирани криминални прояви. От приложената справка
водач/нарушител издадена от Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Хасково се установява,
че подсъдимият Л.Г.Л. не е правоспособен водач на моторно превозно средство, след
като издаденото на негово име СУМПС № ********* е със срок на валидност до
14.11.2011 г., но въпреки това за същия има регистрирани нарушения на правила
за движение по ЗДвП със съставяне на актове за установяване на административно
нарушение, съответно издаване на наказателни постановления въз основа на тях и
след тази дата, издавани са фишове и заповеди за принудителни административни
мерки. В подадената декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние сочи, че не получава доходи от трудова или друга от изброените дейности,
не притежава недвижимо имущество, но регистрирани на негово име моторни
превозни средства – лек автомобил марка „Опел“, модел „****“.
Към 19.11.2017 г. подсъдимият Л.Г.Л. ***
България от чужбина и вечерта на същата дата се почерпил в дома си с приятели и
пил водка. Към 23:30 часа на 19.11.2017 г. тръгнал с лекия автомобил на сина си
– марка „Мерцедес“, модел „****“ с peг. № ******** към аптека „Гален“ в гр. Хасково. Посетил аптеката
и тръгнал да се прибира у дома си намиращ се на ул. „Република“. Управлявал автомобила
по ул. „Единство“ в гр. Хасково, когато в около 23:50 часа на 19.11.2017 г. бил
спрян за полицейска проверка от свидетеля П.Д.К., на длъжност младши инспектор при
Група „Охрана на обществения ред“ при РУ на МВР - Хасково и колегата му К.Д.. При
извършване на проверката свидетелите П.К. и К.Д. установили, че водачът не
можел да представи и не разполагал с валидно свидетелство за управление на МПС На
полицейските служители им направило впечатление също така, че водачът на
превозното средство в лицето на подс. Л.Л. лъхал на алкохол. Тогава поискали съдействие чрез оперативния
дежурен на РУМВР - Хасково от екип на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково.
На място пристигнали свидетеля С.Т.Т. и колегата му К.К.- младши автоконтрольори при С„ПП“
при ОДМВР - Хасково. Свид. С.Т. поканил подс. Л.Г.Л. да бъде тестван за наличие на алкохол с техническо
средство „Алкотест Дрегер
7410“ с № ARSK 0258, като при извършената проба анализаторът отчел концентрация
на алкохол 1,01 на хиляда. С показанието на техническото средство се запознал и
подсъдимият. На същия в 00:40 мин, вече на 20.11.2017 г. бил издаден и връчен Талон за изследване с бл. № 0013254, но
подсъдимият не се явил в посоченото здравно заведение за даване на кръвна проба
до часа, вписан в талона за медицинско изследване – 01:10 часа.
За установеното нарушение по чл.5, ал.
3, т. 1 от ЗДвП, изразяващо се в управлението на моторно превозно средство след
употреба на алкохол и по чл.150а от ЗДвП - за управление на МПС със СУМПС с
изтекъл срок на валидност – до 14.11.2011 г., срещу подсъдимия Л.Г.Л., в негово
присъствие и в присъствие на свидетеля П.Д.К. бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение с бланков номер - сер. Д № 009388
от свид. С.Т.Т., който подс. Л.Л., а в съответната графа
за възражения или обяснения вписал, че няма такива. Двете peг.
табели на автомобила били свалени. С резолюция на административнонаказващия
орган от 30.11.2018 г., на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, административнонаказателното
производство в частта относно нарушението по чл. 5, ал. 3 от ЗДвП било
прекратено.
Според отразеното в съставения нарочен
протокол, техническото средство за измерване - алкотест
„Дрегер 7410“ с фабричен № ARSK 0258 е преминало лабораторна
проверка на 14.09.2017 г. със срок на валидност от 6 месеца.
Изложената фактическа обстановка се доказва по
безспорен начин от събраните на
досъдебната и съдебната фаза на производството
писмени доказателства, посочени на
съответното място по – горе,
както и от приобщените към доказателствата по делото по
реда на чл.
281 и чл. 283 от НПК, писмени материали, съдържащи се в досъдебното производство:
протоколи, справка за съдимост, характеристична
справка, справка за нарушител/водач, издадена от Сектор „ПП“
при ОД на МВР - Хасково, както и от ангажираните гласни доказателствени средства, чрез проведените разпити на свидетели
и дадените в хода на съдебното следствие обяснения от страна на подсъдимия
приобщени по съответния ред, с оглед протичане на производството задочно по
отношение на него.
На първо място, съдът приема като достоверни
обясненията на подсъдимия Л.Г.Л. относно фактите, свързани с поведението му
непосредствено преди инкриминираното управление на моторно превозно средство и
конкретно за факта на консумиране на алкохол и за хронологията на последващите събития, отнасящи се до управлението на МПС,
за извършената проверка от органите на Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Хасково и
показанията на техническото средство при извършената проба за употреба на
алкохол, пряко възприети от подсъдимия. В
този смисъл, следва да се има предвид, че освен средство за защита, обясненията
на подсъдимия по делото съставляват и доказателство, като следва да се обсъждат
и ценят с оглед останалия събран в хода на разследването доказателствен
материал. Поради тези съображения, настоящият съдебен състав кредитира обясненията
на подс. Л.Г.Л. в посочената по – горе част, като безпротиворечиви на приобщените по делото писмени доказателства
и ги възприема за достоверни и отчасти за събитията, очертани по – горе,
отнасящи се до главните факти, подлежащи на изследване в наказателния процес, предвид
характера на повдигнатото обвинение и признаците от обективна страна от състава
на престъпление по чл. 343б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, под
който деянието е подведено. В последната част обясненията на подсъдимия относно
съставомерните факти намират опора отчасти в
изложеното от свид. П.Д.К. и свид.
С.Т.Т., а показанията на изброените свидетели, също
прочетени по реда на чл. 281 от НПК, настоящият съдебен състав кредитира с
доверие при обосноваване на фактическите си изводи като логически
последователни и безпротиворечиви на приобщените по
делото писмени доказателства, а така също и помежду си, досежно
основните моменти, включени в предмета на изследване –управление от страна
подсъдимия на моторно превозно средство и за предприетите действия в хода на
извършената проверка. Впрочем, конкретно по отношение на гласните доказателствени
източници не е налице такова съществено разминаване относно конкретните прояви
на поведението на подсъдимия и на контролните органи по време на извършване на процесната проверка на лицето, осъществявало дейност по
управление на моторното превозно средство, което да налага
последващ и по – задълбочен анализ за тяхната достоверност.
Всъщност единственият спорен момент по делото е този, свързан със съдебното
минало на подсъдимия, който въпрос обаче е по – същество и най – вече правен, а
не фактически, с оглед естеството на възраженията на защитата.
Настоящият съдебен състав
намира, че въз основа на
така възприетата фактическа обстановка и след обсъждане на направените доводи относно съставомерността и правната квалификация на извършените деяния, прокурорът е направил законосъобразен извод в акта по
чл. 246 НПК, че подсъдимият
Л.Г.Л. *** е осъществил деяние, което да бъде
субсумирано под състава на престъпление
по чл. 343б, ал. 2, вр. ал. 1 от Наказателния кодекс, за което
същият е привлечен към наказателна отговорност, поради следните доводи от правна страна:
За да бъде осъществен съставът на престъпление,
предвиден в цитираната разпоредба, за което на подсъдимия е било повдигнато обвинението,
е необходимо деецът да управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол
в кръвта си над 0,5 на хиляда, установено по надлежния ред, след като е осъден с
влязла в сила присъда за деяние по ал. 1 на чл. 343б от Наказателния кодекс.
Като елемент от състава на престъплението
в закона е посочена точно определена величина в границата на минимума, за съдържанието
на алкохол в кръвта на дееца – 0.5 промила, очертаващи наказателната му отговорност,
по цитираната разпоредба. Следователно точното й определяне е от съществено значение
за характера на отговорността на дееца. Тази величина следва да се установи по несъмнен
начин само с предвидените от закона средства. Без каквото и да е съмнение е, че
надлежният ред за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта в релевантното
количество от над 0.5 на хиляда, достатъчно за съставомерност
по текста на чл. 343б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, е този
по Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване на употребата на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози и в случая специалните правила не са
изцяло съобразени. Въпреки това, по делото е доказано по несъмнен начин, че подсъдимият
е употребил алкохол. Факт, който последният сам признава в хода на разследването
и конкретно в дадените на досъдебното производство и приобщени от съда обяснения,
а така също се потвърждава недвусмислено и от интерпретацията на отчетените стойностни
параметри на наличния алкохол в кръвта – 1.01 на хиляда, установено най – напред
на място, чрез субсидиарния подход за определяне количеството
алкохол в кръвта - с техническо средство, приложим обаче в хипотезите, в които лицето
отказва да даде кръвна проба за изследване. Настоящата е именно такава, с оглед
отразеното по надлежен начин в издадения талон за медицинско изследване, поради
което меродавната стойност на концентрацията на алкохол в кръвта е тази, определена
с техническото средство. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно
уредените правила в цитираната наредба, лицето собственоръчно вписва в талона за
изследване дали приема показанията на техническото средство, или теста. Установяване
с доказателствен анализатор, медицинско и химическо или
химико-токсикологично лабораторно изследване не се извършва, когато лицето приема
показанията на техническото средство, а на лицето не се връчва екземпляр от талона
за изследване, след като е приел показанията на техническото средство /теста/. От
друга страна, в талона е посочен час на издаване и интервал от време, в който
да се яви в съответното лечебно заведение, а дежурният лекар е отразил в него,
че лицето не се явило за вземане на кръвна проба, поради което процедурата по
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта не страда от такъв пропуск,
какъвто е този да бъде съставен протокол, който да е от естество да опорочи установяването
на това обстоятелство. Факт, в подкрепа на който е отнесено и съдържанието на съставения
акт за установяване на административно нарушение, който доколкото е редовен от външна
страна, има доказателствена сила, без да се влиза в подробен
анализ в кои случаи е обвързваща, съгласно предвиденото в специалния закон – Закона
за движението по пътищата, когато се касае за наказателни производства. Следователно,
не е налице колебание у съда относно факта на употреба от страна на подсъдимия на
алкохол и концентрацията, макар и да е допуснат пропуск в документиране на процедурата,
доколкото същият е безусловно преодолян със средствата и способите за доказване
по НПК и не е допуснато нарушение на правата на обвиняемия/подсъдимия, нито внася
съмнение в обвинителната теза със съответните последици от това при произнасянето
от съда, съгласно разпределението на доказателствената
тежест. Доказателствата са категорични и не оставят съмнение, включително и относно
хронологията на разигралите се събития и последователността в процеса на извършване
на теста за установяване употребата на алкохол и точната концентрация.
С оглед изложеното, установен без съмнение
в хода на съдебното следствие, пред първоинстанционния
съд, е фактът на употреба от страна на подсъдимия на алкохол и то в количество,
довело до наличие на съдържание на етилов алкохол в концентрация над допустимата
от закона, визирана в разпоредбата на чл. 343б, ал. 2, вр.
ал. 1 от НК, а именно 1.01 на хиляда.
За да бъде осъществено деянието, криминализирано в цитираната норма е необходимо деецът, освен
да е употребил алкохол, в резултат на което концентрацията в кръвта му да бъде над
0.5 на хиляда, да е управлявал моторно превозно средство. Последното налага анализ,
кога всъщност е налице управление на моторно превозно средство, изпълващо със съдържание
основания елемент на изпълнителното деяние на състава на престъпление по чл.
343б НК, за който подсъдимият е привлечен към наказателна отговорност.
Според дадените разяснения в Постановление
№ 1 от 18.01.1983 г. на Пленума на ВС, съставляващо част от съдебната практика по
въпроса, имащо задължителен за съдилищата характер, понятието „управление“, употребено
в чл. 342, ал. 1 от НК, включва всички действия или бездействия с механизмите и
приборите на превозното средство, както и задължителните указания на оправомощените лица, когато тези действия или бездействия са
свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици,
независимо дали превозното средство или бойната или специалната машина се намира
в покой или в движение. Това тълкуване на понятието „управление” настоящият съдебен
състав счита, че би могло и следва да бъде приложено и по отношение на изпълнителното
деяние, визирано в текста на основания състав по чл. 343б, ал. 1 от НК,
съответно и по ал. 2 от същата норма. Това приложение обаче следва да е съответно,
предвид спецификите от обективна страна на отделните транспортни престъпления и
в частност на това по чл. 343б от НК. Последното се явява престъпление на просто
извършване, т.е. за да бъде осъществен състава на престъпление не се изисква настъпването
на някакъв престъпен резултат, т.е. липсва предвиждане на съставомерни
последици.
По делото се установи, както от показанията
на разпитаните свидетели, така и от изявлението на самия подсъдим, съдържащо
признание на факта, че той именно е управлявал процесния
лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „****“ с рег. № ****** при извършване на
проверката, а оттам наличието на деяние и неговото авторство, което анализирано
в съвкупност с писмените доказателства, отнасящи се до съдимостта на подсъдимия,
обуславя преценката за наличието на деяние по чл. 343б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Тази правна квалификация е подбрана от
представителя на държавното обвинение обосновани и в съответствие с материалния
закон, след като е доказано, че подс. Л.Г.Л. е осъждан
с Определение от 17.04.2018г., с което на същата дата е одобрено споразумение по
НОХД №1108/2007г. на PC - Хасково, в сила от 17.04.2008г., за извършено на
29.09.2007г. престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, като на подсъдимия му е наложено
наказание „Пробация“ със следните пробационни
мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 8 месеца и „Задължителни
периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 8
месеца, бил лишен и от право да управлява МПС за срок от 7 месеца. В случая
реабилитация по право за това осъждане не настъпила след като наказанието пробация е било изтърпяно на 10.01.2009 г., а с Определение
от 25.10.2012г., с което на същата дата е одобрено споразумение по НОХД №
883/2012г., на PC - Хасково, в сила от 25.10.2012г., за извършено на 21.09.2011г.
престъпление по чл.234, ал.1 от НК, на подсъдимия е наложено наказание „Лишаване
от свобода“, за срок от 4 месеца, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК
е отложено с изпитателен срок от три години. За това второ от изброените
осъждане пък не е изтекъл срокът по чл. 88а, ал. 1, вр.
чл. 82 НК, с оглед текста на чл. 88а, ал. 3 НК, поради което и предвид
изричното изискване на чл. 88а, ал. 4 НК възраженията на защитата за настъпила
реабилитация на подсъдимия за осъждането му за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК и за това, че процесното деяние е извършено след
срока по чл. 30 от НК, следва да се приемат за изцяло несъстоятелни.
От субективна страна подсъдимият е извършил
деянието виновно при условията на единствено възможната в случая форма на умисъла
- пряк умисъл. Същият е съзнавал факта на употреба на алкохол от негова страна,
започнало още вечерта на 19.11.2017 г. В конкретната хипотеза, въпреки този
факт при формиране на умисъла, за който подсъдимият е бил наясно и явяващ се от
значение и за преценката и на съда, същият целенасочено е предприел и
управление на процесното моторно превозно средство,
като освен интелектуалния, установен е и волевият момент, при все и липсата на правопособност за това. Поради това, деянието по чл. 343б,ал.
2, вр. ал. 1 от НК е доказано изцяло и от субективна
страна, без значение дали при формиране на умисъла подсъдимият е прокарал през
съзнанието си собствената си и субективна оценка за повлияност
на организма му или не от консумирания алкохол.
При определяне вида и размера на наказанието
за подсъдимия, след като деянието бе доказано от обективна и субективна страна,
съдът взе предвид: от една страна предвиденото в разпоредбата на чл. 343б, ал.
2, вр. ал. 1 от Наказателния кодекс, в редакцията,
действаща към момента на извършване на деянието, предвид законодателните
промени, /обн. в ДВ бр. 74/2015 г./, основано на преценката
за степента на обществена опасност на деянието, а от друга страна – степента на
обществена опасност на дееца и подбудите за извършване на престъплението. При индивидуализация на наказанието,
съдът прецени обстоятелствата, които имат значение за определяне конкретната степен
на обществената опасност на деянието и дееца в контекста на отчетената,
конкретна стойност на количество алкохол в кръвта 1.01 промила, надвишаваща
прага от 0.5 на хиляда, в значителна степен. Смекчаващи вината обстоятелства
съдът не установи, за да бъдат евентуално противопоставени на данните за обремененото
му съдебно минало, за регистрирани нарушения на правилата за движение по пътищата,
за цялостното му процесуално поведение, което следва да се окачестви като
недобросъвестно. Преценявайки поотделно и в съвкупност гореизложеното, съобразявайки
принципите за законоустановеност и индивидуализация на
наказанието и изхождайки от предвидено за гореописаното престъпление наказание
„Лишаване от свобода”, съдът прие за подсъдимия Л.Г.Л. *** то да бъде определено
при условията на чл. 54 от НК, съобразно предвидения специален минимум за
основното наказание, с оглед все още неизчерпаните възможности за лична и
генерална превенция при такъв подход, преценката за който се основава на
данните за трудова ангажираност на подсъдимия. По този начин, предвиденото в закона
наказание “лишаване от свобода” съдът прие да бъде за срок от 1 година. Така определеният размер на
наказанието е справедлив и обоснован, като е от естество да изпълни
предвидените от законодателя в чл. 36 от НК цели, да окаже своето въздействие и
ефект спрямо дееца, както и да повлияе предупредително върху останалите членове
на обществото. Наказанието бе прието да се изтърпи, на основание чл. 57, ал. 2,
вр. ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС при първоначален „строг“ режим.
Изложеното
по – горе се явява и критерият, по който бе отмерен и размерът на наказанието „глоба“,
а
именно 500 лева - над установения специален минимум, като в този аспект от
дейността бе съобразено и имущественото състояние на подсъдимия. Подсъдимият не
е правоспособен водач и поради това, кумулативно предвиденото наказание „Лишаване
от право да управлява МПС“, предвидено на основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. ал. 1, вр. чл.
37, ал. 1, т. 7 от НК по отношение на него не би могло да бъде наложено, тъй
като той не разполага с правото, упражняването на което да бъде ограничено.
Така мотивиран, съдът
постанови присъдата по делото.
Председател: /п/ не се чете
Вярно с
оригинала!
Секретар:
В.А.