Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер ІV-43 21.05.2018 г. град
Бургас
Бургаският
окръжен съд, IV
граждански въззивен състав,
На
двадесет и трети април, две хиляди и осемнадесета година,
В открито
съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Недялка Пенева
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Узунова
Димана
Кирязова-Вълкова
Секретар: Ваня Димитрова
като
разгледа докладваното от съдия Кирязова-Вълкова гр.д. № 359 по
описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод въззивни жалби против Решение № 2108/20.12.2017 г., постановено по гр.д. № 2620/2017 г. по описа на PC - Бургас, с което е отхвърлен предявения от И.А.К. и М.М. ***, при участието на Г.К.Д. като трето лице-помагач на ответника, главен иск за приемане за установено, че ищците са собственици при квоти по 1/2 ид.ч. на поземлен имот с идентификатор 81178.502.195 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Черноморец, с адрес ***, с площ от 336 кв.м., отхвърлен е и евентуалния иск за приемане за установено, че ищците са собственици при квоти по 1/2 ид.ч. за всяка от тях на 41 кв.м. реална част от поземлен имот е идентификатор 81178.502.195 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Черноморец, с адрес ***, целият с площ от 336 кв.м., която реална част е неправилно заснета в очертанията на ПИ с идентификатор 81178.502.195 и представлява западната част от този имот, находяща се на границата с поземлен имот с идентификатор 81178.502.194 по КККР на гр. Черноморец и заключена между сега отразената в кадастралната карта граница на ПИ с идентификатор 81178.502.195 и материализираната на място ограда, съвпадаща със заснетата имотна граница при одобряването на кадастралната карта, като е уважен предявеният от ищците против Община Созопол втори евентуален иск за приемане за установено, че ищците са собственици по наследство от Атанас Тодоров Михалев, при квоти по 1/2 ид.ч. за всяка от тях, на 47/336 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 81178.502.195 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Черноморец, с адрес ***, с площ от 336 кв.м., както и е осъдена Община Созопол да заплати на ищците сумата от 289,25 лв., представляваща част от направените от тях разноски по делото.
Процесуалният представител на ищците – адв. Г., е подала въззивна жалба от тяхно име, допълнена с лично подадена от двете ищци въззивна жалба (съгласно молба от 05.02.2018 г.), с която първоинстанционното решение се обжалва в частта, с която е отхвърлен предявения главен иск, както и в частта, с която е отхвърлен първия от евентуално предявените искове, като се твърди, че в тези части решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, необосновано е и е в противоречие с материалния закон. Твърди се, че отчуждаването на имота на наследодателя им не е било извършено валидно и имотът практически не е бил отчужден по реда на ЗТСУ, а е завзет от държавата без законово основание и не по законоустановения ред, поради което БРС неправилно е приел, че отчуждаването е извършено по реда на ЗТСУ и е следвало да се поиска неговата отмяна по реда на ЗВСВОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. Изложени са подробни доводи относно незаконосъобразността на отчуждаването, включително нищожност на заповедта за отчуждаване на имота, което възражение се твърди, че не е било обсъдено от районния съд. Твърди се и че отчуждаването не е било проведено във връзка с мероприятие, за което имотът е бил отреден. В жалбата също така са изложени твърдения, че Г.Д. неправилно е конституирана като трето лице-помагач на ответника, тъй като за това лице е липсвал правен интерес от постановяване на решение в полза на ответника Община Созопол. Предвид горното се моли първоинстанционното решение да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен предявения главен иск, евентуално в частта, с която е отхвърлен първия от двата евентуално предявени иска, като въззивният съд уважи главния иск като основателен, а при условията на евентуалност да уважи първия евентуално предявен иск. Претендира се и присъждане в полза на въззивниците - ищци по първоинстанционното дело - на направените от тях разноски за двете инстанции. В съдебно заседание лично се явява въззивницата И.К., като двете въззивници - ищци се представляват от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажирани са доказателства.
По делото не са постъпили отговори по въззивната жалба на ищците нито от ответната Община Созопол, нито от третото лице-помагач.
Въззивна жалба против първоинстанционното
решение е подало и третото лице-помагач на страната на ответника - Г.К.Д., като
същата обжалва решението само в частта, с която е прието за установено, че
ищците са собственици на 47/336 ид.ч. от ПИ с идентификатор 81178.502.195 по
КККР на гр. Черноморец. Жалбоподателката счита, че първоинстанционното решение е
недопустимо в обжалваната му част, тъй като съдът се е произнесъл свръхпетитум,
евентуално при неуточнен петитум, поради факта, че ищците са уточнили в първото
съдебно заседание, че претенцията им не обхваща суперфициарната собственост на
въззивницата върху сградата и учреденото й право на строеж, но въпреки това с
уважаването на втория евентуално предявен иск се е стигнало до резултат ищците
да имат право на собственост и върху съответна идеална част от сградата и
правото на строеж върху терена. Твърди се също така, че ищците не са уточнили
дали в претендираните 47 кв.м. ид.ч. по втория евентуално предявен иск се
претендират и придадените към процесния парцел с изменението на кадастралната
карта от 2015 г. 6 кв.м. от улицата, с която граничи имота, т.е. съдът се е
произнесъл по неуточнена искова претенция и е постановил недопустим съдебен акт
в обжалваната му част, който следва да бъде обезсилен. При условие на
евентуалност се твърди, че в обжалваната му част решението е неправилно и
следва да бъде отменено, тъй като притежаваният от наследодателя на ищците имот
към момента на отчуждаването му с изменението на плана за регулация през 1982
г. е бил с площ от 290 кв.м. и същият е бил отчужден изцяло, а едва с
изменението на кадастралната карта през 2015 г. към него са придадени 41 кв.м.
реална част от съседен имот и 6 кв.м. реална част от улицата. Изложени са
подробни доводи. В съдебно заседание се явява процесуален представител на
третото лице-помагач, който поддържа жалбата, не ангажира доказателства.
Ищците И.К. и М.М. са депозирали отговор на подадената от Г.Д. въззивна жалба, в който твърдят, че жалбата е недопустима, като подадена от лице, което е било конституирано неправилно като трето лице-помагач на страната на ответника, поради факта, че това лице не притежава право на собственост върху процесния имот, а притежава сграда в имота, което не се оспорва от ищците. На второ място жалбата е оспорена като неоснователна, като са оспорени изложени доводи за недопустимост и неправилност на решението в обжалваната от Г.Д. част. Моли се въззивната жалба на третото лице-помагач да бъде оставена без уважение.
Община Созопол не е подала отговор по въззивната жалба на третото лице – помагач.
Съдът
намира, че постъпилите въззивни жалби са подадени в законоустановения срок, от
лица, имащи право на жалба и отговарят на изискванията на чл. 259 и следващите
от ГПК, поради което са допустими. По възражението за недопустимост на
въззивната жалба на Г.Д., съдът намира същото за неоснователно, тъй като това
лице е било конституирано правилно от първоинстанционния съд като третото
лице-помагач на страната на ответника, предвид притежаваното от него право на
собственост върху жилищната сграда, построена в процесния имот, и учреденото му
право на строеж (респ. право на ползване) върху имота, поради което на осн. чл.
221 от ГПК това лице има право и да обжалва решението.
Производството пред РС-Бургас е образувано по предявени
от И.А.К. и М.М.М.
*** допустими установителни искове за право на собственост на ищците, а именно:
-
главен иск, с който се моли да бъде прието за установено по отношение на
ответника, че ищците са собственици, при квоти по 1/2 ид.ч. за всяка от тях, на
поземлен имот с идентификатор 81178.502.195 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Черноморец, с адрес ***, с площ от 336 кв.м., придобит
по наследство и настъпила по сила на закона (чл. 2, ал. 2 и ал. 3 от ЗВСОНИ)
реституция в полза на наследодателя им Атанас Тодоров Михалев,
-
при условията на евентуалност, ако главният иск бъде отхвърлен, да бъде прието
за установено по отношение на Община Созопол, че ищците са собственици, при
квоти по 1/2 ид.ч. за всяка от тях, на реална част с площ от 41 кв.м. от
поземлен имот с идентификатор 81178.502.195 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Черноморец, с адрес ***, целият с площ от 336
кв.м., която реална част неправилно е заснета в очертанията на ПИ с
идентификатор 81178.502.195 и представлява западната част от този имот,
находяща се на границата с поземлен имот с идентификатор 81178.502.194, като е
заключена между сега отразената в кадастралната карта граница на поземлен имот
с идентификатор 81178.502.195 и материализираната на място ограда, съвпадаща
със заснетата имотна граница при одобряването на кадастралната карта, на
основание наследство и прекратяване на отчуждителното действие на последния
дворищнорегулационен план, приет при условията на ЗТСУ (отм.), а при условията
на евентуалност – на основание наследство и придобивна давност, изтекла през
периода 1985 г. – 1995 г.,
-
при условията на евентуалност, ако съдът приеме, че проведеното отчуждаване е
законосъобразно, да бъде прието за установено по отношение на Община Созопол,
че ищците са собственици по наследство от Атанас Тодоров Михалев, при квоти по
1/2 ид.ч. за всяка от тях, на 47/336 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор
81178.502.195 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Черноморец, с адрес ***, целият с площ от 336 кв.м.
Ищците
твърдят, че наследодателят им е бил собственик на дворно място в с. Черноморец,
състоящо се от 775 кв.м., от което впоследствие са били образувани два парцела,
като част от единия (289 кв.м.) е била отчуждена без законово основание и не по
установения в закона ред, поради което на осн. чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ
собствеността им върху този имот е била възстановена с влизане в сила на
закона. Твърдят също така, че понастоящем тази част от имота на наследодателя
им попада в ПИ с идентификатор 81178.502.195 по кадастралната карта на гр.
Черноморец, целият с площ от 336 кв.м., който неправилно е актуван като
общинска собственост, тъй като останалата част от този имот над незаконно
отчуждените 289 кв.м. никога не е била отчуждавана от наследодателя им и
владението им върху нея не е било прекъсвано, поради което целият имот е тяхна
собственост.
Ответната Община Созопол и третото
лице-помагач (собственик на жилищна сграда в процесния имот) оспорват исковете
с твърденията, че в случая ЗВСОНИ не намира приложение, тъй като отчуждаването
е извършено по реда на ЗТСУ (отм.); че отчуждаването е извършено
законосъобразно; че възможността за оспорване валидността на отчуждителната
заповед е прелудирана; че останалите 47 кв.м. са придадени към отчуждения имот
по силата на регулацията, която е имала отчуждително действие и са станали
държавна, а понастоящем са общинска собственост. Третото лице-помагач също така
твърди, че притежава право на строеж върху целия терен при условията на
суперфициарна собственост, тъй като владее имота спокойно и непрекъснато от
1992 г., когато е придобило ½ ид.ч. от него от своята майка.
При извършване на служебна проверка на осн. чл. 269 от ГПК Бургаският окръжен съд установи, че решението е валидно и допустимо. Съдът
намира за неоснователно направеното във въззивната жалба на Г.Д. оплакване, че
решението е недопустимо, като постановено свръхпетитум и при неуточнен иск.
Напротив - ищците са предявили претенции относно правото на собственост върху
поземления имот, по каквото искане съдът се е произнесъл, като фактът на
наличие на чужда сграда в имота и на учредено право на строеж върху него по
никакъв начин не се отразява на допустимостта на иска относно правото на
собственост върху земята, нито направеното от ищците уточнение в съдебно
заседание, че не претендират право върху сградата, води до произнасяне
свръхпетитум, тъй като това право е различно от правото на собственост върху поземления
имот, върху който сградата е построена. Относно цитираните в жалбата 6 кв.м. от
имота и при липсата на направено изменение на иска в тази насока съдът намира,
че същият следва да се счита предявен и по отношение на тази част от имота,
поради което районният съд не се е произнесъл по неуточнен иск и свръхпетитум.
По
съществото на иска и във връзка с наведените в жалбите оплаквания съдът намира
следното:
От
приложените по делото доказателства се установява, че наследодателят на ищците
е притежавал дворно място с площ от 775 кв.м., находящо се в с.***, от което през
1982 г. са били образувани два урегулирани поземлени имота - УПИ II-96 в кв. 21 и УПИ III-96 в кв. 21 по ЗРП на с. Черноморец, като видно от
изготвената съдебно-техническа експертиза (отговор на въпрос 6) първият парцел
е бил с площ от 418 кв.м., а вторият с площ от 323 кв.м.
Със Заповед № РД 09-47/19.04.1985 г. на
председателя на ОНС-Бургас е била отчуждена част (289 кв.м.) от собствения на Атанас Михалев
(наследодател на ищците) имот пл. № 96, кв. 21, п-л III, срещу парично обезщетение в размер
на 578 лв., което впоследствие е било увеличено по съдебен ред на 2 221 лв, но
по делото липсват доказателства за изплащане на това обезщетение в пълния му
размер.
В
отчуждителната заповед е посочено, че същата е издадена на осн. чл. 95, ал. 1,
вр. чл. 63, ал. 1, т. 2 и чл. 98 от ЗТСУ (отм.). В редакцията към 1985 г. чл.
95, ал. 1 от ЗТСУ (отм.) е предвиждал, че недвижимите имоти, необходими за
мероприятия на държавата, кооперации и обществени организации, се отчуждават с
мотивирана заповед на председателя на изпълнителния комитет на окръжния,
съответно на градския народен съвет, при който е създаден Съвет за териториално
и селищно устройство, строителство и архитектура, а ал. 2 на същия член е допускал
възможност ИК на Столичния народен съвет, със съгласие на министъра на
строителството и селищното устройство, да делегира функции на председателя на
ИК по отчуждаване на недвижими имоти и обезщетяване на собствениците на негов
заместник или на председателите на изпълнителните комитети на РНС. Липсва обаче
предвидена възможност тези функции да се делегират на зам. председатели на
окръжните съвети.
Ищците
твърдят, че заповедта за отчуждаване на недвижимия имот на наследодателя им е
нищожна, тъй като не е подписана от председателя на ОНС – Бургас, а от негов
заместник, като районният съд не се е произнесъл по това им оспорване. Съдът
намира, че така направеното оспорване на валидността на заповедта за
отчуждаване по реда на косвения съдебен контрол е допустимо и следва да бъде
разгледано, въпреки направеното от ответната страна и от третото лице-помагач
възражения в тази насока, тъй като по делото липсват доказателства за проведено
административно производство по пряко оспорване валидността на този
административен акт. Съгласно трайно установената
съдебна практика косвеният съдебен контрол за валидност на административен акт е
недопустим единствено, ако върху административния акт е бил упражнен пряк
съдебен контрол и страната, на която се противопоставя
административния акт, е била страна в производството по обжалването му. В
случаите, в които такъв пряк съдебен контрол върху административния акт не е бил
упражнен, гражданският съд следва да разреши спора, като на основание чл. 17, ал. 2, изр. 1 от ГПК извърши косвен съдебен контрол за
валидност на административния акт (в този смисъл
Решение № 152/02.07.2013 г. на ВКС
по гр.д. № 1872/2013 г., II г.о., ГК). В случая ищците по настоящото
дело са предявили пред Административен съд – Бургас искане за обявяване
нищожността на отчуждителната заповед, но при извършена служебна справка за
обявените актове в интернет-страницата на АдмС – Бургас настоящият съд установи,
че производството по това дело е било прекратено, поради оттегляне на жалбата,
т.е. в случая липсва проведен пряк съдебен контрол относно валидността на
заповедта за отчуждаване.
Третото
лице-помагач твърди, че възможността за оспорване валидността на заповедта е
преклудирана, тъй като тя е била предмет на косвен съдебен контрол по гр.д. №
2361/2016 г., но видно от решението по това дело (същото е публикувано на
електронния сайт legalacts.justice.bg) липсва идентичност между страните по горепосоченото
дело и по настоящото дело, а освен това при направеното оспорване в хода на гр.д.
№ 2361/2016 г. на БРС са били наведени други основания за нищожност на
заповедта, а не липса на компетентност на издалото я лице. Поради това съдът
намира, че настоящото оспорване валидността на отчуждителната заповед по реда
на косвения съдебен контрол е допустимо и следва да бъде разгледано, тъй като
същото е от значение за приложимия реституционен закон по отношение на
отчуждения имот.
Видно
от писмо № 94-00-928/1/28.09.2017 г. на ОУ на Област Бургас, към 19.04.1985 г.
председател на ОНС – Бургас е бил Иван Ружев, а зам. председател е бил Петър
Стойчев. По делото е изготвена съдебно-почеркова експертиза, от заключението по
която се установява, че подписът за „Председател” в отчуждителната заповед не е
положен от лицето Иван Ружев, а е положен от Петър Стойчев. С оглед на това и
тъй като Петър Стойчев не е заемал длъжността Председател на ОНС, а е бил зам.
председател, като ЗТСУ (отм.) не е предвиждал възможност за делегиране на
правомощията по чл. 95, ал. 1 от закона, а дори такова делегиране да е било
допустимо, то липсват доказателства за упълномощаване на зам. председателя да
подписва заповеди за отчуждаване, съдът намира, че заповед №
РД-09-47/19.04.1985 г. е подписана от некомпетентен административен орган, което
представлява съществен порок на административното производство и води до
нищожност на издадения административен акт. Поради това и при така установената
нищожност на заповедта, с която са били отчуждени 289 кв.м. от имота на
наследодателя на ищците, съдът намира, че в случая е налице хипотезата на
отчуждаване не по законоустановения ред, поради което правото на собственост
върху имота се възстановява по реда на ЗВСОНИ (на осн. чл. 2, ал. 2 от закона),
а не по реда на ЗВСВОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. Неправилен е изводът на
първоинстанционния съд, че в случая ЗВСОНИ е неприложим, тъй като имотът е бил
отчужден на осн. ЗТСУ (отм.). Действително възстановяването на правото на собственост
върху недвижими имоти, отчуждени по реда на ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, се
извършва по реда на специалната административна процедура, предвидена в ЗВСВНОИ
по ЗТСУ, ЗПИНМ и др., но този специален закон намира приложение единствено в
случаите на законосъобразно отчуждаване на имотите. При условие, че
отчуждаването е извършено незаконно – без законово основание и не по
установения по закона ред, приложение намира нормата на друг реституционен
закон, а именно чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ, в която хипотеза реституцията настъпва
по силата на закона, без да е необходимо провеждане на административна
процедура по възстановяване на имота и без да е определен в закона срок за това
(в този смисъл Решение № 259/08.01.2013 г. по д. № 299/2012 г. на ВКС, ГК, II г.о., Определение
№ 566/17.07.2014 г. на ВКС по ч.гр.д. № 3595/2014 г., IV г.о., мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 г. на ВКС по т. гр.
д. № 6/2005 г., ОСГК и др.).
В случая безспорно се установи,
че отчуждаването на процесния имот е извършено незаконосъобразно – с нищожен
административен акт, поради което съдът намира, че е налице хипотезата на чл.
2, ал. 2 от ЗВСОНИ. За да настъпи реституцията по силата на този закон, следва
да са налице и останалите предвидени в закона условия, а именно имотът да
се намира в собственост на държавата, общините,
обществените организации или на техни фирми или на еднолични дружества по чл.
61 от ТЗ, да съществува реално до размера, в който е бил незаконно
отнет или отчужден не по установения законов ред (чл. 2, ал. 3 на ЗВСОНИ)
включително върху него да не е извършено законно строителство (чл. 2, ал. 6 от
ЗОСОИ), както и собственикът да не е бил обезщетен чрез
изплащане на паричната равностойност на имота или с друг равностоен недвижим
имот (чл. 4, ал. 1 от ЗВСОНИ). От ангажираната по делото
съдебно-техническата експертиза е видно, че отчуждената част от имота на Атанас
Михалев съществува реално до размера, в който е била отнета, като след
отнемането й в нея не е извършвано законно строителство. Установи се също така,
че на собственика на имота не е било платено определеното парично обезщетение, нито
той е бил обезщетен с друг равностоен имот. С оглед на това съдът намира, че са
налице всички предпоставки на ЗВСОНИ за възстановяване на собствеността, като
реституционният ефект е настъпил ex lege още към 22.11.1997 г. Поради това и
предвид наследственото правоприемство между Атанас Михалев и двете ищци, то
предявеният главен иск досежно незаконно отчуждената част от имота от 289 кв.м.
е основателен и следва да бъде уважен.
По отношение на останалата част
от УПИ III-96
в кв. 21 над незаконно отчуждената част до посочената от вещото лице обща площ
на този парцел в размер на 323 кв.м., по делото липсват твърдения и данни
същата да е била отчуждавана от наследодателя на ищците, поради което следва да
се приеме, че тя е останала негова собственост, а след смъртта му е преминала в
собственост на неговите наследници – ищците по делото, при равни квоти.
Видно е също така от
заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, че
съществуващата на място граница между двата имота, материализирана чрез ограда
от бетонни колове и оградна мрежа, за която липсват данни да е била местена от
първоначалното й поставяне, не съответства на границата между имотите по действащия
план за регулация от 1982 г., поради което следва да се приеме, че по смисъла
на ЗТСУ (отм.) регулацията не е приложена, тъй като регулационните граници не
съвпадат с имотните.
С оглед на горното съдът
намира, че ищците, като наследници на Атанас Михалев са собственици на целия
УПИ III-96
в кв. 21 с площ от 323 кв.м. Поради това и тъй като съгласно заключението на
вещото лице този имот съответства на ПИ с идентификатор 81178.502.195 по КККР
на гр. Черноморец, настоящата инстанция счита, че предявеният главен иск е
основателен и доказан и следва да бъде уважен в границите на УПИ III-96,
които именно са имотните граници. В случая искът не е предявен по реда на чл.
54 от ЗКИР, поради което съдът не дължи произнасяне за евентуални грешки в
кадастралния план и евентуално несъответствие между кадастралните и имотните
граници и за разликата между площта на УПИ III-96 в кв. 21 и площта на кадастралната
единица – поземлен имот с идентификатор 81178.502.195.
Предвид уважаването на главния
иск, съдът не дължи произнасяне по предявените евентуални искове.
С оглед на горното и тъй като правните
изводи на въззивната инстанция не съвпадат с изводите на първоинстанционния съд,
обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло и вместо него следва да бъде
постановено ново решение, с което предявеният главен иск да бъде уважен.
При
този изход на спора и предвид уважаването на главния иск, на въззивниците -
ищци следва да бъдат присъдени направените от тях разноски в двете производства
в общ размер от 1 474,82 лв., от които 1 124,82 лв. – разноски в
първоинстанционното производство (при липса на доказателства за платена такса
за вписване на исковата молба) и 350 лв. - разноски във
въззивното производство.
Мотивиран
от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 2108/20.12.2017 г., постановено по гр.д. № 2620/2017 г. по описа на
Районен съд-Бургас, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Созопол, че
И.А.К., ЕГН **********, и М.М.М., ЕГН **********,***, са собственици, при квоти
по ½ ид.ч. за всяка от тях, на УПИ III-96 в кв. 21 по регулационния
план на гр. Черноморец, общ Созопол, с площ от 323 кв.м., съответстващ на
поземлен имот с идентификатор 81178.502.195 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Черноморец, с адрес на поземления имот: гр.
Черноморец, ул. „Хаджи Димитър” № 9, при съседи: 81178.502.182, 81178.502.196 и
81178.502.194.
ОСЪЖДА Община Созопол, с
административен адрес гр. Созопол, ул. „Хан Крум” № 2, да заплати на И.А.К.,
ЕГН **********, и М.М.М., ЕГН **********,***, сумата от
1 474,82 лв. (хиляда четиристотин седемдесет и
четири лв. и осемдесет и две ст.), представляваща направените от тях съдебно-деловодни
разноски в двете инстанции.
Решението е постановено при участието на Г.К.Д., ЕГН **********,***,
като трето лице-помагач на страната на ответника Община Созопол.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.