Решение по дело №1299/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 325
Дата: 15 февруари 2019 г. (в сила от 22 март 2021 г.)
Съдия: Венета Николаева Цветкова-Комсалова
Дело: 20181100901299
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 25 юни 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

Гр. София, 15.02.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-3 състав, в  публичното съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и деветнадесета година в следния състав                                                                                   

 

СЪДИЯ: ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА

 

при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа т.д. № 1299 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:      

 

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 92 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът Изпълнителна агенция „В.К.и в.-п.д.”, БУЛСТАТ ********, твърди, че с ответникът е бил в облигационни отношения по силата на договор за инженеринг /комплексно изпълнение на строителство/ от 25.07.2014 година, по силата на който ответникът е поел задължения за изготвяне на инвестиционен проект, ремонт и упражняване на авторски надзор на сградата на Военноморски клуб – гр. Варна в сроковете по чл. 7. Според ищеца, към предявяване на иска ответникът е изпълнил единствено първи етап от СМР, за което ищецът е извършил плащания по четири фактури, съгласно уговореното. Твърди, че поради промяна във фактическото положение, за пристъпване към втори етап от СМР, ответникът е следвало да изготви актуална количествено – стойностна сметка /КСС/ за СМР, съобразно договореното по чл. 13, т. 3 и чл. 16, т. 4 от договора. Сочи, че ответникът е поканен и му е определен срок за представяне на такава актуална КСС, но такава е изпратена единствено по имейл до ищеца, което е в противоречие с уговореното по чл. 50, ал. 1 от договора и съответно – не е произвело, каквото и да е правно действие спрямо ищеца. Отделно, намира и че изпратената актуализирана КСС не отговаря и на договорените изисквания /да е представена в 5 екземпляра на хартиен носител, подписана и подпечатана от Изпълнителя и един електронен, да е изготвен приемо-предавателен протокол и КСС да е одобрена от Строителния надзор и Инвеститорски контрол/. Предвид посоченото, ищецът е поканил повторно ответника за представяне на коригирана КСС, като го е предупредил, че след изтичане на срока за представяне на КСС по надлежния ред, договорът ще се счита развален. Според ищеца, срокът е изтекъл безрезултатно. Намира, че неизпълнение задължението на ответника да изготви и представи актуална КСС и аналитични цени е единствена пречка за стартиране на втори етап от СМР, тоест – виновно неизпълнение задълженията на ответника за изготвяне на коригиран проект в частта КСС и аналитични цени за тези СМР, поради което от друга страна за ищеца е възникнало правото да развали едностранно договора с писмено предизвестие, както и да претендира неустойка в размер на 10 % от стойността по чл. 2, ал. 1, т. 1, вр. чл. 34, ал. 1 от договора.

Намира всички възражения на ответника за неоснователни, вкл. като счита, че предписанията на проектанта не могат да са относими към обекти, които не са били предмет на възложените СМР, а дори и да са – това обстоятелство не освобождава ответника от задължението за изготвяне на КСС по Втори етап- коригирана.

Моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 66728 лева, представляваща неустойка по чл. 34, ал. 1 от Договор от 25.07.2014 година за неизпълнение на задължението за изработване на инвестиционен проект и по-специално с КСС по съответните части за изпълнение на ремонта по втори етап по чл. 1, ал. 3, т. 1, вр. т. 3 и т. 5 от същия договор, както и сумата от  3640,23 лева – законна лихва за периода 20.09.2017 г. – 03.04.2018 г. за забавено плащане на дължимата по договора неустойка. Претендира законна лихва от предявяване на иска до окончателното плащане, както и разноските в настоящото производство.

Ответникът „Е.” АД, ЕИК: ********, оспорва иска, като намира, че за ищеца не е възникнало правото да развали договора по реда на чл. 34 от същия. Твърди, че по отношение КСС по втори етап с общи стойности е представен инвестиционен работен проект на възложителя на 28.08.2014 година, като по искане на последния в КСС по втори етап са извършени промени, последните от които одобрени на 16.02.2015 година и съответно – изготвен приемо-предавателен протокол за предаден инвестиционен проект от 04.03.2015 година. Твърди, че поради влошени атмосферни условия и наложили се нови актуализации на КС, КСС и аналитични цени, вкл. и за втори етап, на 22.07.2016 година е подписан протокол за откриване на строителна площадка. Ответникът твърди и че е информирал ищеца, че поради независещи от двете страни причини за Втори етап се налага преработване на КСС, съответстваща на състоянието на сградата към м. 02.2017 година, като страните са постигнали съгласие, че Втори етап следва да започне след ремонт на покрива на хотелската част /наложен изключително от атмосферните условия/. Във връзка с това твърди да е изпратил на 06.03.2017 година и актуализираните КСС и аналитични цени по Втори етап – вътрешен ремонт на възложителя, като е спазил своите задължения по договора /вкл. да изготви актуализирана КСС и анализни цени в писмен вид, като електронен документ/, а от своя страна - Възложителят не е уведомил Изпълнителя, че документите не са предадени или изготвени по съответния ред и форма, нито е възразил по актуализираните данни, нито пък е посочил какви действия ще се предприемат във връзка с постигнатото съгласие за извършване на ремонт на покрива преди пристъпване към изпълнение на Втори етап от строителството по договора. В тази връзка, ответникът възразява и че е уведомил Възложителя, че строителната технология по Втори етап ще се наруши, ако не се извърши предхождащ СМР ремонт на покрива, каквото задължение е имал като автор на проекта и осъществяващ функциите на авторски надзор и на основание чл. 162, ал. 3 ЗУТ, както и по чл. 260 ЗЗД. Твърди и че в предоставения му срок /с предупреждението за разваляне на договора/, отново е изпратил на Възложителя преработената и актуализирана КСС и анализни цени. Предвид изложеното, ответникът претендира да е изправна страна по договора, че нормата на чл. 13 е била приложима само при непълнота или несъответствие на частите от Инвестиционния проект /ИП/ като съдържание и качество на изискванията на Възложителя, каквато не е конкретната хипотеза /тъй като ищецът е приел ИП и той е бил одобрен и съгласуван по законоустановения ред/. Твърди и че съгласуването на изменения ИП в част КСС Втори етап със Строителния надзор и Инвеститорски контрол е в правомощията на Възложителя, както и че такова условие по договора – за наличието на подпис от страна на Инвеститорския контрол и Строителен надзор на КСС и аналитичните цени няма. В обобщение възразява, че изпълнителят няма вина за неспазване сроковете по договора /както и че ИП е предаден и приет още на 28.08.2014 година/, както и че Възложителят е отказал да се съобрази със задължителните предписания на проектанта, осъществяващ авторски надзор за последователността на СМР. Тоест, предвид нереализиране на хипотезата на чл. 34 от договора, за ищеца не е възникнало и правото на неустойка и съответно – лихва за забава върху нея.   

В тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационно отношение между страните, включващо и неустоечно съглашение за вредите от соченото неизпълнение на задължение по чл. 1, ал. 3 от договора, размер на уговорената неустойка, изпадане на ответника в забава. Носи тежест да докаже и че е оказал необходимото съдействие за изпълнение задълженията на ответника, в случай, че такова се е налагало. Носи тежест да докаже начална дата на забавата и размер на обезщетението за забава по иска по чл. 86 ЗЗД.

В тежест на ответника е да установи изпълнение в срок на поетите задължения по чл. 1, ал. 3 от договора от 25.07.2014 година. Носи тежест да докаже факта на обусловеност на изпълнението на своите задължения от такива на ищеца.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

         Страните не спорят и съответно на основание чл. 153 ГПК, съдът приема за доказани следните факти: сключен между страните договор с елементи на изработка от 25.07.2014 година, със съдържанието по представения с исковата молба и приет като писмено доказателство по делото документ; че в срок изпълнителят е изготвил инвестиционен проект с КСС и аналитични цени за Първи и Втори етап и е изпълнил СМР от първи етап /съобразно договореното/, като в тази връзка на 06.12.2016 година е подписан и Констативен акт за установяване годността на строежа; че изпълнителят е изпратил на 06.03.2017 година по електронен път на възложителя, а последният е получил, актуализирани КСС и аналитични цени за Втори етап; настъпила необходимост от преработка на КСС поради моментното към м. 02.2017 година състояние на сградата.

Съгласно сключения Договор за инженеринг от 25.07.2014 година ищецът в качеството на възложител е възложил на ответника, като изпълнител, да извърши инженеринг за поетапен ремонт на сградата на Военноморски клуб - гр. Варна, съгласно условията на документацията за участие в процедурата, приетата оферта на изпълнителя и приложение № 2 и приложение № 3, неразделни части от договора. В чл. 1, ал. 2 от договора страните са уговорили, че под ремонт се разбира строително - монтажни, реставрационни и ремонтно - възстановителни работи в обекта. Според ал. 3 изпълнението на договора включва: изготвяне на инвестиционен проект във фаза работен проект с количествено- стойностни сметки по съответните части; изпълнение на ремонта по първи етап, съгласно одобрения от компетентните органи инвестиционен проект; изпълнение на ремонта по втори етап, съгласно одобрения от компетентните органи инвестиционен проект; упражняване на авторски надзор по време на строителството на първи етап на обекта; упражняване на авторски надзор по време на строителството на втори етап на обекта. Според чл. 2 общата договорена стойност на изпълнението на поръчката възлиза на 667 280 лева без ДДС или 800 736 лева с ДДС. Страните са постигнали съгласие договорът да влезе в сила от датата на подписването му, а съгласно чл. 7, ал. 2 изпълнителят се е задължил да завърши възложената му работа в срок до 120 работни дни, в т.ч.: до 24 работни дни за изготвянето на инвестиционен проект във фаза работен проект с подробни КСС, от датата на подписване на договора до датата на представянето на работния проект, за което се подписва приемо-предавателен протокол между представители на страните; до 56 работни дни за изпълнението на СМР по първия етап, предмет на договора, считано от датата на подписване на Протокол образец № 2 за откриване на строителна площадка; до 40 работни дни за изпълнението на СМР по втория етап, предмет на настоящия договор, считано от датата на подписване на Протокол образец № 2 за откриване на строителна площадка. Страните са се съгласили, че възложителят приема етап от работата на изпълнителя за окончателно завършен, само след изчерпването на всички задачи, включени в него, като съгласно чл. 8, ал. 2 предаването на работния проект се извършва с двустранни приемателно-предавателни протоколи между представители на страните. Според чл. 8, ал. 3 одобряването и приемането на проектите от възложителя се удостоверява с протокол от комисия, назначена от възложителя. В чл. 13, т. 3 е уговорено, че възложителят има право да изисква от изпълнителя преработване или доработване на която и да е от частите от проекта, в случаите, когато същите са непълни или не съответстват като съдържание и качество на изискванията на възложителя, а според чл. 16, т. 4 от договора изпълнителят се е задължил, ако е необходимо, да внесе исканите поправки, съответно - да извърши преработка на частите на проекта за своя сметка, в определен от възложителя срок.  В чл. 34, ал. 1 е предвидено, че при пълно неизпълнение на задълженията от изпълнителя с повече от 30 дни свързани с изработването на проекта, с повече от 30 дни от извършване на СМР, при системно неизпълнение на някои от другите задължения, възложителят има право да развали договора със седемдневно писмено предизвестие, като в този случай изпълнителят дължи и неустойка в размер на 10 % от стойността по чл. 2, ал. 1, т. 1 без ДДС от договора. Съгласно чл. 50, ал. 1 всички съобщения са валидни, ако са направени писмено и са депозирани при възложителя и изпълнителя, или писмено с обратна разписка при изпращането им по пощата, или са изпратени по факс и са подписани от съответните упълномощени лица. В чл. 53 е посочено, че неразделна част от договора са следните приложения: Документ за внесена гаранция за изпълнение на договора; Техническа спецификация; Техническо задание; Предлагана цена на изпълнителя; Техническо предложение на изпълнителя, представени по делото като писмени доказателства.

Съгласно Раздел I от Техническата спецификация с изготвения инвестиционен проект се осигурява пълна проектна документация, ведно с количествено - стойностни сметки по всички части на обекта, описани в техническото задание, а според Раздел II, т. 1 СМР следва да бъдат извършвани съгласно одобрените от Възложителя проекти за обекта с приложените към тях количествено - стойностни сметки.

Съгласно Раздел V от Техническото задание неразделна част от проекта е подробна КСС, подписана и подпечатана, с крайна стойност не по- голяма от заложената от възложителя, а в Раздел VI е посочено изпълнителят да извърши СМР на обекта, въз основа на съгласувани и одобрени проекти.

Представено е като доказателство Удостоверение изх. № 1390/30.01.2017 г. във връзка  с изпълнение на първи етап от СМР и КРР по договора. В тази връзка е подписан между страните и Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа от 06.12.2016 г.

Като доказателства във връзка с изпълнения първи етап от СМР са ангажирани и Фактура № **********/06.12.2016 г. на стойност 462 856.86 лв., Фактура № **********/06.12.2016 г.  на стойност 1200 лв., Фактура № **********/06.12.2016 г. на стойност 32 312.70 лв., Фактура № **********/06.12.2016 г. на стойност 2 280 лв., заплатени от ищеца на ответника видно от представените 4 бр. платежни нареждания.

Представени са във връзка със стартиране на втория етап от изпълнението на СМР Докладни записки Изх. № 177/26.01.2017 г., Изх. № 240/06.02.2017 г., Изх. № 262/09.02.2017 г., с които е констатирана необходимостта фирмата изпълнител да актуализира КСС по отделни позиции, с оглед преценката на предстоящите СМР от втори етап по вид и количество.

Представено е и Становище с изх. № 2264/15.02.2017 г. във връзка с необходимостта от актуализация на КСС поради настъпили промени в състоянието на помещенията и инсталациите, подлежащи на ремонт.

Във връзка с изпълнение на втория етап по договора страните са разменили кореспонденция помежду си, установяваща се от представените по делото писмо с изх. № 2252/15.02.2017 г., изпратено от ищеца, получено от ответника на 16.02.2017 г.; отговор от ответника с изх. № 0022/17.02.2017 г.; съобщение по имейл, изпратено от ответника на 06.03.2017 г., с което е изпратена на ищеца неподписана актуализирана КСС за процесния обект, включваща и анализна цена по нея. Установява се, че ищецът е изпратил покана до ответника на 27.06.2017 г., получена на 28.06.2017 г., с която последният е поканен да изпълни задължението си за предоставяне на актуализирана КСС за втория етап на обекта. В отговор ответникът е изпратил писмо изх. № 0187/05.07.2017г., получено от ищеца на 07.07.2017 г.

Като доказателства по делото са представени писмо с изх. № 11625/01.09.2017 г., ведно с Констативен протокол от 23.08.2017 г., с което ищецът е отправил до ответника изявление за разваляне на процесния договор поради неизпълнение на ответника на задължението му по чл. 1, ал. 3 , т. 1 от съглашението, както и относно дължимостта от последния на неустойка по чл. 34, ал. 1. Установява се, че писмото е получено от ответника на 12.09.2017 г.  

С писмо вх. № 10948/15.09.2017г., ведно с приложено кореспонденция, получено от ищеца на 15.09.2017, изпълнителят изпраща на възложителя преработена актуализирана КСС - 7 страници и анализни цени - 43 страници, неподписани и неподпечатани от страната.

С писмо изх. № 14657/23.10.2017г., получено на 24.10.17 г., с което ответникът е уведомен от ищеца, че последният счита договора за развален и претендира неустойка.

Представени са като доказателства Писмо вх. № 7673/28.08.2014г., изпратено от ответника, и Приемо - предавателен протокол от 28.08.2014г., подписан между страните, по повод инвестиционния проект във фаза работен проект. Представени са и Писма, изпратени до ищеца, с Вх. № 8383/26.09.2014г. с констатация за преработка на КС за II етап, Вх. № 10935/11.12.2014г. за внасяне на преработена КСС за II етап с включена подмяна на ВиК щрангове в хотелска част – с включена актуализирани КСС, Изх. № 1594/16.02.2015г. за приемане на допълнената КСС II.

Представени са като доказателства също и подписан между страните Приемателно-предавателен протокол от 04.03.2015г. за предаден инвестиционен проект със съгласувани от НИНКН фасади, за което е издадена фактура № **********/23.02.2015г., както и Становище от 04.02.2015г. от Министерство на културата за съгласуване на проекта, фаза: РП и Съгласуване от 02.07.2015г. от Гл. архитект на Община Варна.

Установява се, че с писмо с Вх. № 6667/03.08.2015г. ответникът е информирал ищеца за настъпило влошаване състоянието на покрива и фасадите на сградата, предмет на договора - резултат на изключително тежките за региона на гр. Варна в периода след подписване на договора атмосферни условия, налагащо ново актуализиране на КСС към проекта. Установява се също, че с писмо до ищеца вх. № 10413/16.11.2015 г. ответникът представил за съгласуване 3 бр. оригинали на новата КСС за необходимите КРР и СМР за I-ви етап, както и съответната остойностена КСС за целия договор, а с писмо изх.№ 10978/14.05.2016 г., получено от ответника на 16.05.2016 г., ищецът му предава съгласувани от него КСС за първи етап по договора, анализни цени и Количествена сметка. Представен е и Протокол от 22.07.2016 г. /образец 2/ за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строеж - Инженеринг за поетапен ремонт на Военноморски клуб -гр. Варна - I-ви етап - Реставрация фасади и цветово решение.

Установява се, че с писмо с Вх. № 1825/17.02.2017г. изпълнителят е информирал възложителя, че поради независещи от двете страни причини, настъпили в периода след подписване на договора се налага нова допълнителна изработка на КСС, съответстваща на състоянието на сградата към 2017 г. Във връзка с изпълнение на договора между страните е проведена и работна среща, установяваща се от писма вх. № 2125/23.02.2017 г. и изх. № 3203/02.03.2017 г.

Представени са покана от 20.11.2017 г. ведно с приложения към нея, публикувана на сайта на ищеца, до неограничен кандидати за представяне на оферта, във връзка с обществена поръчка с предмет: „Извършване на неотложни ремонтни дейности на част по покрива на хотелската част на Военноморски клуб - гр. Варна“.

Представени са също Първа награда в конкурс „Фасада на годината 2017“ в категория „Реновиране на исторически сгради“, както и класирането на обекта за участие в първи кръг на международния конкурс „Life Challenge 2018“ и Комплексен доклад изготвен от „С.-Я.**“ ЕООД, изх. № 073/02.04.2015г.

Представена е като доказателство Обявление за обществена поръчка от 23.11.2018 г. с предмет  „Извършване на неотложни ремонтни дейности на част по покрива на хотелската част на Военноморски клуб - гр. Варна“.

От показанията на свидетелката Москова, работеща при ищеца и заемала при него длъжността изпълнителен директор, се установява, че е присъствала на срещата между страните на 06.03.2017 г., проведена във връзка с продължаване изпълнението на договора за Военноморския клуб във Варна, за която не е съставен протокол. Свидетелката дава показания, че по условията на договора не е имало връзка между изпълнение на втория етап от ремонта с компрометирания покрив, като на срещата свидетелката била уведомена от представителите на ответника,  че има проблем с покрива и не могат да продължат с втори етап. Свидетелката установява още, че на  срещата  е изискала от ответника да представи КСС по официалния ред, за продължаване на втори етап, както и че на срещата не са одобрявали и разисквали КСС и ищецът не е поемал задължение за ремонт на покрива, а ответникът поел ангажимент да представи КСС на ищеца по официален ред. Според свидетелката се е наложило изменение на договора, защото са правени допълнителни огледи на място и нуждата от изменение на съглашението е продиктувана от периода от 1-2 години, изминал след сключването на договора. Според свидетелката по твърдения на изпълнителя, първият етап е бил на загуба за него, а КСС за втория етап също не е бил по възможностите на ответника и вместо печалба се е превръщал в инвестиция, поради променени икономически условия. От показанията се установява също, че не е било обсъждано на срещата допълнително заплащане за изготвяне на КСС. Свидетелката установява, че ремонтът на покрива действително е бил належащ, но това не е касаело ответника, тъй като за ремонта следвало да бъде проведена отделна процедура, понеже ремонтът не бил обект на поръчката, по която изпълнител е ответникът. От показанията се установява още и че свидетелката лично не е получавала от ответника КСС на имейл в деня на срещата, като за наличието на такъв получен имейл във ведомството научила по-късно през деня, но на срещата била постигната уговорка между страните за представяне на нужните документи по официален ред, което според свидетелката не било сторено. М.установява и че КСС, изпратена по имейла, е била обсъждана в отдел на ищеца, в който е предадена от свидетелката за преразглеждане. От показанията се установява още, че свидетелката е научила на срещата за проблемите по покрива, както и че на срещата е имало представена КСС от ответника, но не можела да установи, че е идентична с изпратената по имейл. Свидетелката дава показания, че след срещата е разпоредила на служители на ищеца да извършат оглед на място на обекта и да се изготви КСС за покрива, но такава не била представена.

От показанията на свидетеля Б., работещ към 06.03.2017 г. като директор в дирекция при ищеца, се установява, че е отлагано във времето изпълнението на договора, тъй като процедурата и сключеният договор били обект на проверка от Военна прокуратура и по тази причина стартирането на договора, съответно откриването на строителната площадка за етап 1, се отложили за 2016 г. Свидетелят установява, че са представени документите, необходими за стартиране на изпълнението, като първият етап е стартирал лятото на 2016 г. и е приключил през м. декември същата година. Установява се още от показанията, че свидетелят е присъствал на срещата на 06.03.2017 г., като тя била провокирана от констатации на страните за лошото състояние на покрива и покривното пространство на сградата. От показанията се установява още, че от ответника са представени предложения за ремонт на покрива, в следствие на 3-годишното забавяне и климатичните условия, след което да се извършел ремонт на хотелската част, че ответникът е поддържал становище, че без ремонт на покрива ще се компрометира бъдещият ремонт на вътрешната част на сградата, както и че необходимостта да се ремонтира покривът е била обсъдена на срещата. Установява се от свидетелските показания също, че ответникът е предложил да ремонтира покрива, а свидетелят е възразил, тъй като ремонтът следвало да се възложи по реда на ЗОП.

Останалите доказателства съдът намира за неотносими към предмета на спора.

Съгласно чл. 34, ал. 1 от договора, за възложителя възниква право да развали едностранно договора в случаите на пълно неизпълнение с повече от 30 дни на задълженията на изпълнителя, свързани с изработването на проекта при отправяне на 7-дневено предизвестие, като в този случай е предвидена дължимост и на неустойка в посочения в клаузата размер. Ищецът обосновава претенцията си именно с тази хипотеза на чл. 34, ал. 1 от договора, поради което съдът следва да отговори на въпроса дали за него е възникнало потестативното правото да развали едностранно договора и съответно – да претендира процесната неустойка.

Няма спор, че на 28.08.2014 година ответникът е изпълнил задълженията си по чл. 3, т. 1 от договора, като е изготвил инвестиционен проект, вкл. с количествено – стойностни сметки по съответните части, вкл. и по ремонта по втори етап /чл. 3, т. 3 от договора//а и през м. 12.2014 година и през 2015 година е представял и преработени по искане на възложителя КС, вкл. за втори етап на СМР/. Няма спор и че по обективни причини изпълнението на първи етап – по чл. 3, т. 2 - е завършено не в предвидените в договора срокове /едва през 2016 година/. Няма спор, че работата по чл. 3, т. 1 и т. 2 е приета от възложителя без възражения и съответно заплатена. Работата по чл. 3, т. 3 от договора е следвало да бъде изпълнена в 40-дневен срок от подписване на Протокол № 2 за откриване на строителна площадка. Последният се подписва при писмено искане от собственика/възложителя до кмета на общината и се съставя от лицето, упражняващо строителен надзор. Безспорно, за подписване на Протокол 2, при възникнала необходимост от преработка на проекта в частта му - КСС, изготвянето на актуализирана КСС предхожда във времеви план стартиране на работата/СМР по етап втори.

Няма спор и в това, че с оглед започване работата по втори етап и двете страни са изразили съгласие /писмено, в разменената между тях кореспонденция, представена по делото и неоспорена от тях/ за необходимост от изготвяне на актуализирани количествено- стойностни сметки за работите по етап II, като първоначално волеизявление в този смисъл е отправил именно ищецът /в писмото от м. 01.2017 година/.

Неизпълнението, което твърди Изпълнителна агенция „В.К.и в.-п.д.“ е именно на чл. 16, т. 4 от договора /съответно на правото на възложителя по чл. 13, т. 3/. В случая, обаче, при тълкуване на посочената норма по реда и правилата на чл. 20 ЗЗД, съдът приема, че същата не е приложима за конкретната хипотеза /с оглед останалите твърдения в исковата молба/. В цитираната норма е предвидено задължение за изпълнителя за преработване на проекта във всичките му части по искане на възложителя, но изрично е посочено, че това касае случаите, когато частите на инвестиционния проект са непълни или не съответстват като съдържание и качество на изискванията на възложителя. Както беше посочено по-горе, проектът от 2014 година /с корекциите до 2015 година/ е приет от възложителя без забележки и възражения. Тоест, за ответника не е възникнало задължение по посочената договорка между страните, което да не е било изпълнено към 2017 година, тоест, не е налице неизпълнение по чл. 13, т. 3 от договора от страна на ответника.

Независимо от посоченото, в случай, че се приеме, че за „Е.” АД, ЕИК: ******** е възникнало задължение за преработване на количествено-стойностните сметки, касаещи СМР по втори етап /при анализиране в този смисъл на постигнатото между страните съгласие за това и при условията на чл. 43, ал. 2 ЗОП /отм.//, то по делото се доказа изпълнение на това задължение, при това в предоставените от Изпълнителна агенция „В.К.и в.-п.д.”, БУЛСТАТ ******** срокове /доколкото за такова задължение – актуализиране, преработване на КСС поради изминал дълъг период от време - срок в договора не е предвиден/.

 Първият от предоставените от ищеца срокове за изпълнение е до 24.02.2017 година /за представяне на актуализирана КСС/. Действително, в този срок не се доказа изпълнение на посоченото задължение, но се доказа изпълнение на задължението със забава от десетина дни /която забава не е тази, предвидена в чл. 34, ал. 1 от договора и обуславяща възможността за изправната страна да развали едностранно договора/. От представените от самия ищец доказателства и твърдения и от показанията на св. М.се установи, че на 06.03.2017 година в ИА е постъпила по имейл и впоследствие и физически е представена /без входиране по официален ред, на проведената между представители на страните среща/ коригирана КСС. Доколкото нито се твърди, нито се установи да са налице две КСС с различно съдържание, съдът приема за установено, че КСС, получена по електронен път и тази, представена на срещата в Агенцията, както и тази получена от ищеца през м. 09.2017 година са идентични като документи. Наистина представената по делото /а и при ищеца/ КСС не съдържа подпис или печат на ответното дружество. Доколкото, обаче, същата е била неразделна част и приложение към имейл, изходящ от ищеца /неоспорен от страните факт, тоест, не е спорен произходът на документа, нито пък връзката му с процесния договор/ и доколкото св. М.установи получаване на документа в цялост и поставянето му на разглеждане и обсъждане в специализиран отдел, съдът приема, че ищецът е изпълнил изцяло задължението си за представяне на преработена КСС, достигнала до знанието на възложителя преди изтичане на 30-дневен срок от 24.02.2017 година. Не без значение е обстоятелството, че именно ищецът е представил като доказателства писмото и придружаващата го обновена КСС. Отделно, в писмото от 23.10.2017 година на л. 284, ищецът отново изрично признава факта да я е получил на 15.09.2017 година /преди изтичане срока за изпълнение по отправеното предизвестие за разваляне/. Нито тогава, нито по-късно са налице доказателства ищецът да е възразил по съдържанието и годността на представената КСС, като възраженията в производството са единствено свързани с това дали същата е получена валидно и по уговорения между страните начин за кореспондинция. Във връзка с последното следва се отбележи, че предвид представените по делото писмени доказателства, не може да се приеме, че електронната кореспонденция не е била приложима в отношенията между страните по договора, а напротив – установява се същите да са комуникирали и посредством имейли.

Действително, в чл. 50 от договора са предвидени начините за осъществяване на кореспонденция между страните, но доколкото КСС е изготвена в писмен вид, изпратена по имейл /и представена на място на проведената среща/, впоследствие изпратена и по пощата /м. 09.2017 година/, както и същата е била предмет на разглеждане от съответния специализиран отдел, то няма причина тя да не бъде взета предвид и кредитирана в отношенията между страните. Ищецът всъщност и не възразява по представената от него КСС – дали същата съответства като документ на уговореното между страните съдържание и задание и дали ответникът е изпълнил във връзка с нея задължението си за представяне на годна за изпълнение КСС. Не възразява и че същата е получена в предвидената за това писмена форма, както е уговорена от страните. Едва през м. 06.2017 година ищецът е оспорил действителността на изявлението на ответника, във връзка с начина на изпращане и получаване на КСС.

Или, всичко гореизложено води до извод, че ответникът своевременно е изпълнил задължението си за представяне на писмена актуализирана КСС още м. 03.2017 година, като е сторил това отново и в рамките на предоставения му по реда на чл. 87 ЗЗД срок, през м. 09.2017 година.

Относно възраженията за липса на подписи на изготвената КСС на Строителен и Инвеститорски надзор следва да се посочи, че съгласуването и одобрението на проекта не е сред задълженията по договора за ответника /чл. 7, ал. 3 от същия/. А относно липсата на представени 5 екземпляра на хартиен носител, подписани и подпечатани и изготвен протокол /по раздел 5 от Техническото задание/ - от една страна, тези изисквания са спазени при изготвяне и представяне на основния проект през 2014 година, към който и са относими, а от друга страна - дори и да са приеме, че са приложими по отношение на преработената КСС, то се касае до несъществено неизпълнение, което само по себе си не може да породи правото на насрещната страна да развали договора.

Следователно, за ищеца не е възникнало правото да развали едностранно договора /което е направил с едностранното писмено изявление от 01.09.2017 година на л. 154 – 155 от делото, получено на 12.09.2017 година/ на посоченото от него основание. Не възникнало, съответно и правото по чл. 34, ал. 1 от договора да претендира неустойка. Искът по чл. 92 ЗЗД при това положение е неоснователен и следва да се отхвърли.

Доводите на страните във връзка с необходимостта от ремонт на покрива съдът не обсъжда, доколкото предвид изводите за наличието на изпълнение на задълженията на ответника, същите остават неотносими към предмета на спора и нямат отношение към процесното твърдяно неизпълнение.

Искът по чл. 86 ЗЗД, предвид акцесорния си характер и извода за липса на главно вземане, също се явява неоснователен.

С оглед изхода от производството, разноски са дължими единствено на ответника. Възражението за прекомерност, обаче, е основателно. Предвиденото в НМРАВ минимално възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 4 при цена на исковете, както са предявени в производството е 2641,05 лева. С оглед правната и фактическа сложност на делото, обстоятелството, че същото е приключило в едно съдебно заседание, представени са предимно писмени доказателства, както и са налице редица безспорни между страните факти, съдът намира за съразмерно възнаграждение в размер, определен към минимума, а именно от 3000 лева.

С оглед на горното, на ответника са дължими общо разноски в размер на 3375 лева - за адвокатско възнаграждение и съдебни такси, вкл. във връзка с допуснатото обезпечение.

Така мотивиран, СЪДЪТ

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Изпълнителна агенция „В.К.и в.-п.д.”, БУЛСТАТ ******** срещу „Е.” АД, ЕИК: ******** искове по чл. 92 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съответно дължима неустойка по чл. 34, ал. 1 от Договор № Б-32/25.07.2014 година в размер на 66728 лева без ДДС и лихва за забава за заплащане на посочената сума, дължима за периода 20.09.2017 година – 03.04.2018 година, която лихва е в размер на 3640,23 лева.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „В.К.и в.-п.д.”, БУЛСТАТ ******** да заплати на „Е.” АД, ЕИК: ******** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 3375 лева – съдебни разноски.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: