Решение по дело №7799/2019 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№1904                                        03.08.2020 година                                         град Бургас

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Бургаският районен съд                                                          ІІІ-ти граждански състав

На втори юли                                                              две хиляди и двадесета година

В публично заседание в състав

 

                                                                            Председател: Ивелина Мавродиева

 

при секретаря Кина Киркова  

като разгледа докладваното от съдията Мавродиева

гражданско дело № 7799 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е образувано по искова молба на С.Г.Я. с ЕГН ********** и Г.В.Я. с ЕГН **********,***, действащи чрез пълномощника си адвокат Ш., против К.Н.Н. с ЕГН **********, адрес: ***, с която се претендира установяване дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2448/01.07.2019 г. по ч.гр.д. № 4455/2019 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от 850 лева - дължим остатък от главница в размер на 1200 лева - наемна цена за периода 15.06.2018 г. - 15.09.2018 г. за апартамент с идентификатор № ..................., за което е издадена разписка от ответника, сумата от 74 лева - мораторна лихва върху главница от 1200 лева за периода от 08.09.2018 г. до 17.04.2019 г., както и  законната лихва върху главницата от 850 лева, считано от 01.06.2019 г. до изплащане на задължението. Моли се и за присъждане на направените по делото разноски.

          Основанията за дължимост на търсените суми се основават на твърдения, че съгласно издадена от ответника разписка, същият се е задължил да заплати на ищците, сумата от 1 200 лева, представляваща неплатена наемна цена за апартамент с идентификатор № ................., находящ се в .................., за периода от 15.06.2018 г. до 15.09.2018 г. или по 400 лв. месечно, дължима въз основа на сключен устен договор за наем от 14.06.2018 г. между ответника, в качеството му на наемател, и собственика-наемодател ................., действащ чрез своите пълномощници – ищците по делото. На 17.04.2019 г. ответникът заплатил сумата от 350 лв. и обещала плащането и на дължимия остатък,  но такова не последвало.

Правното основание на предявените исковете е чл. 228, предл. 2-ро във вр.

с чл. 79, ал. 1, предл. 1-во във връзка с чл. 36 и чл. 86 от Закона за задълженията и

договорите /ЗЗД/ .

          По делото не е постъпил отговор на исковата молба от ответника, като срокът за това вече е изтекъл. Ответникът се явява лично в съдебно заседание, като заявява, че не оспорва че е имал наемно правоотношение с ищците. Бил наел обекта и бил настанил персонал във връзка с упражняваната от него търговска дейност. Заявява също така, че оспорва иска защото бил взел обекта за фирмата и счита, че тя следва да отговаря по иска. Наред с това не оспорва, че търсената парична сума не е платена, но сочи, че не дължи цялата търсената такава, тъй като персоналът бил изгонен от Г.Я. по-рано, като не помни точно кога, но мисли, че е може би месец по-рано.

Бургаският районен съд, след като взе предвид исковата молба и изложените в нея факти и обстоятелства, становището на ответната страна по нея, събраните по делото доказателства и след като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

          Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2448/01.07.2019 г. по ч.гр.д. № 4455/2019 г. по описа на Бургаския районен съд е разпоредено длъжникът-ответник да заплати на ищците търсените в настоящото производство суми. Длъжникът е депозирал в срок възражение срещу заповедта, поради което и съдът е указал на заявителя на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК да предяви иск за установяване на вземанията по заповедта, което и обосновава правния интерес на ищците от водене на установителния иск по настоящето производство.

По делото няма спор, че между страните е било налице валидно наемно правоотношение досежно апартамент с идентификатор № ..................., находящ се в ......................., като този факт е приет за безспорен и ненуждаещ се от доказване с доклада по делото. Съгласно същия ищците, в качеството им на наемодатели, за което са надлежно упълномощени от собственика на имота с пълномощно в този смисъл, са отдали под наем на ответника, в качеството на наемател, процесния апартамент с идентификатор № ..................., находящ се в ....................., за  периода от 15.06.2018 г. - 15.09.2018 г., като наемателят е поел задължението да им заплаща месечна наемна цена от 400 лева. Това обстоятелство не се оспорва от ответника, като се потвърждава и от събраните по делото гласни доказателства на свидетеля Е.М. – управител на комплекса, където попада процесния имот. Знае, че през 2018 г. ответникът и Я. са уговорили ползването на апартамент .............., като доколкото знае Н. е настанали там персонал, тъй като е държал под наем един хотел срещу техния комплекс. В апартамента е имало настанени трима или четирима човека, като същите ползвали апартамента от края на май, началото на юни, някъде около до 15-ти септември, като свидетелят не помни точните дати. Доколкото знае Н. не заплатил дължимата наемна цена. За целия период е дължима сумата от 1 200 лева, като индиция в тази връзка е и собственоръчно издадената разписка от ответника, с която е приел задължението за плащането на сумата от 1 200 лева в срок до 07.09.2018 г. в полза на ищеца. Твърди се, че от тях са платени 350 лева, като е останала дължима търсената в настоящото производство главница. Липсват твърдения и доказателства същата да е заплатена. При това съдът намира, че искът за заплащане на дължимата наемна цена, като основателен и доказан следва да бъде уважен, ведно с акцесорната претенция за законна лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК.

Доводите на ответника, че по договора следва да отговаря някакво дружество, тъй като той е наел имота за настаняване на персонал във връзка с упражняваната от него търговска дейност, не намират опора в събрания по делото доказателствен материал, от който се установи наличието на устен договор за наем между ищците и ответника. Това, че имотът бил ползван за настаняването на персонал във връзка с осъществявана търговска дейност от търговско дружество, са абсолютно ирелевантни за спора, при все че не се установи наличието на договорни отношения между ищците и дружеството. Доводите, че ищецът изгонил персонала някъде месец по-рано т.е. имотът не бил ползван през целия наемен период, при което и не се дължала изцяло търсената наемна цена, също не могат да бъдат споделени. На първо място договорът за наем, сключен за определен срок, се прекратява с неговото изтичане.  Отделно от това от събраните по делото гласни доказателства се установи, че ответникът е ползвал наетия имот някъде  до средата на септември. Индиция за това и издадена от него разписка, с която потвърждава наличие на задължение за плащането на сумата от 1 200 лева, каквато е и уговорената наемна цена за целия срок от три месеца в периода от 15.06.2018 г. - 15.09.2018 г.

Основателна е претенцията за заплащане на мораторна лихва върху неплатената главница от 1 200 лева за периода от 08.09.2018 г. – уговорения падеж, съгласно издадена от ответника разписка, до 17.04.2019 г., когато е заявената й крайна дата и на която се твърди, че е платена част от дължимата наемна цена в размер на 350 лева, при което искът за заплащането й в размер на 74 лева, като основателен също следва да бъде уважен.

При това се налага извода, че се дължат и направените в заповедното производство разноски в размер на 300 лева, които съгласно дадените указания в т. 12 от тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да бъдат присъдени в настоящото производство.

При този изход на спора основателна се явява претенцията на ищцовото дружество за присъждане на направените по делото разноски и следва да се осъди ответника да му заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 375 лева.

При това общата дължима сума за разноските е в размер на 675 лева.

Мотивиран от горното и на основание чл. 422 от ГПК, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И:

         

          Приема за установено, че К.Н.Н. с ЕГН **********,

адрес: ***, дължи на С.Г.Я. с ЕГН ********** и Г.В.Я. с ЕГН **********,***, сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2448/01.07.2019 г. по ч.гр.д. № 4455/2019 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от 850 лева - дължим остатък от главница в размер на 1200 лева, представляваща наемна цена за периода 15.06.2018 г. - 15.09.2018 г. за апартамент с идентификатор № ....................., находящ се в ...................., сумата от 74 лева - мораторна лихва върху главница от 1200 лева за периода от 08.09.2018 г. до 17.04.2019 г., както и  законната лихва върху главницата от 850 лева, считано от 01.06.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.

Осъжда К.Н.Н. с ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на С.Г.Я. с ЕГН ********** и Г.В.Я. с ЕГН **********,***, сумата от 675 лв. /шестстотин седемдесет и пет лева/ за направените по делото разноски, от които 300 лева по ч.гр.д. № № 4455/2019 г. и 375 лева за гр.д. № 7799/2019 г., двете по описа на Бургаския районен съд.

Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п /

Вярно с оригинала

Ж. С.