Р Е Ш Е Н И Е
№ 781
гр. Перник, 22.06.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 6 състав, в
открито съдебно заседание на 09 06 2020
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Д Матеева
при участието
на секретаря Д Асенова, като разгледа докладваното гр.д. № 00660
по описа на съда за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).
Образувано е
по молба на В.К.С., с ЕГН: ********** и адрес ***, от 03.02.2020 г. – в качеството й на пострадало лице, освен че
е в родство по права линия – майка на извършителя,
против И.Е.И.,
с ЕГН: ********** и адрес *** – син.
Представя и
декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.
В обстоятелствената
част на молбата и приложената към
нея декларация се изтъкват доводи за упражнено физическо насилие от страна на И.Е.И.
върху нея – на 31.01.2020г. е разбил вилата, започва със закани и налита на нея
и двете му деца, които тя отглежда, като тя с децата е избягала и вика полиция.
Твърди се,
че на посочената дата 31.01.2020 г. вечерта в с. Чуковец, молителката и
пострадалите се прибирали във вилата си, когато заварили в къщата ответника.
Посочва се, че същият нападнал молителката пред пострадалите деца като крещял,
че ще я убие, но тя успяла да избяга, доколкото пострадалите съумели да
задържат ответника. Въпреки това молителката твърди, че е чула как ответникът
нарича децата „предатели“ и им удря шамари. Твърди се, че тя, като негова майка
и децата му , нейни внуци, се страхуват от ответника, който бил неадекватен, а
на процесната дата пиян.
По тези
съображения се моли страните да бъдат призовани на съд и след като съдът се
убеди в основателността на молбата да се издаде заповед за защита спрямо нея–
като ответникът бъде задължен да се въздържа от домашно насилие;
да не доближава до пострадалата, до нейното
жилище и до местата за социални
контакти.
Към
подадената молба е представена декларация по чл.
9 от ЗЗДН.
Ответникът И.И. редовно призован, не изразява писмено
становище по молбата за защита от домашно насилие.
Ответникът не се явява и в открито съдебно заседание, като не изпраща и
процесуален представител.
В съдебно
заседание, проведено на 09.06.2020 г., молителката В.С. поддържа депозираната
молба, не прави доказателствени искания. Уточнява, че ответникът е неин син, но
от около 7-8 години, когато се разболяла съпругата му, злоупотребявал с
алкохол. Твърди че, употребата на алкохол правела ответника неуправляваем и
същият проявявал невероятна агресия спрямо нея.
Относно процесната дата – 31.01.2020 г.
посочва, че около 22.00 часа, тя и пострадалите деца, се прибирали в с.
Чуковец, където имали вила.
Децата
вървели пред молителката, а тя затваряла дворната врата. Отвътре излязъл
ответникът, започнал да обижда и заплашва молителката като твърдял, че ще я
убие, защото тя и съпругата му били съсипали живота му. Ответникът налетял на
молителката, а децата се опитали да го задържат.
Молителката
посочва, че излязла на улицата да потърси помощ, но когато се върнала и
доближила до къщата, чула как ответникът обижда синовете си и им удря шамари.
Уточнява, че ответникът сам бил признал това
обстоятелство, в хода на дело за настаняването му по реда на Закона за
здравето.
В тази връзка посочва, че от средата на април
до към края на май ответникът бил настанен в психиатрично отделение.
Молителката допълва, че на процесната дата
същият отново бил употребил алкохол, а няколко дни по-късно отново разбил дома
на молителката и децата и откраднал спестяванията им.
По същество
молителката иска молбата за защита от домашно насилие да бъде уважена като на
ответника бъдат наложени съответните мерки за максимален срок.
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото няма спор, че молителката В.С. е майка на
ответника И.И. и баба на малолетните деца А.Е.Е. и Н.И.Е..
От представените по делото писмени доказателства –
писмо от ОДМВР – Първо РУ - Перник се установява, че на 10.02.2020 г. срещу
ответника е постъпвал сигнал от В.С. за нарушаване на заповед за незабавна
защита.
В тази връзка лицето И.И. е задържано и по случая е образувано
ДП № 90/10.02.2020 г. по описа на Първо РУ Перник.
С ответника е проведена беседа, съставен е
предупредителен протокол, същият е запознат със заповедта за незабавна защита и
му е снето сведение.
Видно от писмо от ПРС с представена справка от
специалния регистър по ЗЗДН срещу И.Е.И. има наложени мерки и заведени дела по
ЗЗДН.
В тази връзка
от представената справка се установява, че срещу ответника има образувани
четири дела по ЗЗДН – гр.д. № 1001/2015 г. и гр.д. № 2137/2018 г. по описа на
ПРС, които са прекратени; гр.д. № 7364/2018 г. по описа на ПРС – приключило с
решение и заповед за защита и гр.д. № 1070/2020 г. по описа на ПРС, по което е
издадена заповед за незабавна защита, делото е приключило като се чака решение което да се обяви днес 22.06.2020г. от друг състъв на
ПРС и касае защита на децата.
Установява се и
че ответникът се води на отчет към психиатричното отделение при МБАЛ „Р.
Ангелова“ – гр. Перник, с диагноза психични и поведенчески разстройства,
дължащи се на употреба на алкохол.
От справка за съдимост и представен към нея бюлетин за
съдимост, е видно, че ответникът не е осъждан, но два пъти е освобождаван от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание – за деяние по
чл. 343б, ал. 1 от НК и за деяние по чл. 296, ал. 1 вр. с чл. 26 от НК – за
нарушаване на ЗЗДН № 102/03.12.2018 г. по гр.д. № 7264/2018 г. по описа на ПРС.
В о.з. молителката твърди, че ответникът
постоянно употребявал алкохол и упражнявал насилие върху нея и / или децата и в
тяхно присъствие.
От данните по делото се установява, че е
направен опит децата да се отглеждат от биологичната им майка, но същата е
преустановила напълно грижите си за тях и вече не поддържа контакт със синовете
си.
Ответникът
имал сериозни проблеми с алкохола.
Децата
учат в спортно училище в гр. София, поради което през учебната седмица не били
застрашени, но през другото време били обект на насилие от страна на баща си и
възприемали насилието над молителката.
Срещу
бащата има образувано дело за настаняването му за лечение по реда на Закона за
здравето.
Така установената фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
Защита по
ЗЗДН може да търси всеки, който е пострадал от акт на домашно насилие,
осъществен спрямо него от лицата, изчерпателно посочени в чл. 3 от закона.
Целта на
последния е да даде възможност на пострадалите да потърсят защита от съда чрез
налагане на съответни мерки за въздействие спрямо нарушителите.
В тази
връзка, за да се предостави защита на определено лице, трябва да се изследва
въпросът - дали по отношение на него е осъществен акт на физическо или
психическо насилие по смисъла на чл. 2 от закона.
В конкретния
случай съдът е сезиран с молба, подадена от възходящ по права линия /майка/ на извършителя
-по смисъла на ЗЗДН, която съдържа необходимите реквизити по посочения закон,
подадена е в установения срок, поради което и следва да бъде разгледана по
същество.
В молбата се
съдържат данни за упражнено физическо, психическо и емоционално насилие от
страна на ответника спрямо пострадалата, осъществено на 31.01.2020 г. и
изразяващо се в нанасяне на удари и отправяне на обиди и заплахи спрямо
молителката, в присъствието на децата, в това число, че същата ще бъде
ликвидирана.
Съгласно чл.
2, ал. 1 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки
акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие,
както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот,
личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство.
Законът не съдържа легална дефиниция на понятието „психическо
насилие“, както и дефиниция за
понятието „емоционално насилие“, но като
такива могат да бъдат окачествени всички действия, които имат отрицателно или
вредно въздействие върху психиката на едно лице – пораждат отрицателни за него
емоции и/или го принуждават да ги потиска и да не ги изразява.
Актове на емоционално и психическо насилие могат да бъдат вербалното
насилие /обиждане/, отхвърляне на присъствието, унижение, предизвикване на
страх.
Преценката дали е налице емоционално или психическо насилие следва да се направи
конкретно, като се изследват отношенията между страните, техните физически и
психически особености и съответните следи, останали в съзнанието на пострадалото
лице.
От дефиницията на чл. 2 от ЗЗДН, а и от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от
ЗЗДН, следва
изводът, че целта на
закона е да се изследва поведението на ответника не абстрактно и изобщо, а конкретният акт на домашно насилие,
индивидуализиран по време, място, начин и проявна форма.
В
конкретния случай по делото се установи,
че между ответника, от една страна, и молителката , от друга страна, са налице
трайно влошени отношения, ответникът системо злоупотребява с алкохол и отправя
заплахи и обиди към майка си.
На
преценка в настоящото производството подлежат единствено фактите и
обстоятелствата, свързани с конкретния акт на домашно насилие, осъществен на
31.01.2020 г.
По тези съображения и наведените от
молителката твърдения, че ответникът упражнява постоянен тормоз спрямо нея и
децата, не подлежат на установяване в производството по ЗЗДН, доколкото описват
взаимоотношенията между страните по принцип, но не са обвързани с конкретен акт
на домашно насилие.
На
следващо място: чл. 13,
ал. 2, т. 3 от ЗЗДН
придава доказателствена сила на представената от молителката декларация по чл. 9, ал. 3
от ЗЗДН.
Предвид
специфичния характер на отношенията, засегнати от явлението домашно насилие,
законодателят предоставя улеснен за молителя ред при
доказване на изложените в сезиращата молба твърдения, доколкото обичайно конфликтите между близки лица
възникват в семейна обстановка в отсъствие на свидетели.
Съдът намира, че в разглеждания случай фактите, изложени в молбата за защита
относно процесния акт на домашно насилие са обективирани в декларация по чл. 9, ал. 3 от
ЗЗДН, която съгласно
посоченото по – горе съставлява достатъчно доказателство за основателност на твърдението за
осъществено насилие.
В
настоящия случай посочената декларация следва да се приеме и за основно
доказателство в тази връзка, доколкото кореспондира с другите ангажирани по делото
доказателства, че ответникът се е нахвърлил върху молителката пред децата,
нанасял е удари върху пострадалите деца и ги е обиждал, както самите тях, така
и молителката в тяхно присъствие като дори е заплашвал последната .
Предвид
обстоятелството, че липсва свидетел пряк
очевидец на акта на домашно насилие, то при формиране на изводите си
относно осъщественото физическо, психическо и емоционално насилие съдът се основава преимуществено на
представената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.
Изслушана пред настоящия състав, молителката
също описа логично и последователно процесните събития, като обясненията й
кореспондират с останалия събран доказателствен материал, доколкото между
последния и същите липсват съществени противоречия.
Така
установените по делото обстоятелства обосновават предприемането на мерки срещу
проявите на насилие от страна на ответника - физическо, психическо
и емоционално насилие, изразяващо се в удари, както и отправени обиди спрямо и заплахи по адрес на молителката в
присъствието на децата, осъществени на 31.01.2020 г.
В този
смисъл В.К.С. е пострадала от акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, извършен от ответника, и следва да получат закрила по ЗЗДН.
При налагане на мерките по чл. 5 от ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на молителя или становището на
ответника, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки (арг. от чл. 16, ал. 1 ЗЗДН).
При определяне вида на наложителните в случая мерки за защита сред
предвидените от чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН и
доколкото мерките целят да предотвратят бъдещи прояви на домашно насилие, на
първо място необходима се явява посочената в чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН мярка, а именно –
задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие по
отношение на пострадалата, като тази мярка се налага
задължително от съда без определяне на срок (по аргумент от противното от чл.
5, ал. 2 от ЗЗДН).
Доколкото по
делото не са налице данни пострадалата да живее заедно с ответника, а
единствено, че същият посещава вилата им само епизодично, за да търси пари или
алкохол, то липсва основание за налагане на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗЗДН. Евентуални единични посещения на ответника, могат да бъдат предотвратени
чрез прилагане на установените мерки по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН.
Във връзка и
с гореизложеното съдът намира, че следва да
бъдат наложени марките по чл. 5,
ал. 1, т. 3 от ЗЗДН
– налагане на забрана на извършителя
да доближава до пострадалата, жилището, обитавано от същата – находящо се ***, както и всяко друго жилище,
в което пострадалите се установи да живее, както и местата за социални контакти и отдих на пострадалата
на по – малко от 50 метра.
-
Периодът, през който следва да бъде наложена
посочената мярка, съдът намира за адекватно да определи на 15 месеца.
При отчитане
на всичко гореизложено и най-вече обстоятелството, че извършеното от ответника
домашно насилие се отличава със сравнително висок интензитет, то на последния
следва да бъде наложена и глоба над
средния размер, а именно 700 лева, съгласно чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН. Съдът
счита, че следва да укаже на ответника да заплати определената глоба в едноседмичен
срок, считано от влизане в сила на решението, като в противен случай, съдът ще
издаде служебно изпълнителен лист и ще пристъпи към принудително изпълнение.
По исканията за разноски на страните:
Разноски в
производството не се претендират.
На основание
чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, вр. чл. 16 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, ответникът следва да заплати по сметка на ПРС
такса в размер на 25 лева (т. 21 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. №
6/2012 г., ОСГТК на ВКС).
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
НАЛАГА мерки за защита от домашно насилие
на В.К.С. , с ЕГН ********** адрес: ***,
относно
осъществено на 31.01.2020 г. спрямо нея домашно насилие, което е
извършено от сина й
И.Е.И., с ЕГН: ********** и адрес ***,
изразяващо
се във физическо, психическо и емоционално насилие, а именно: нанасяне на
удари, както и отправяне на обиди и
отправяне на заплахи относно молителката В.К.С., с ЕГН: ********** и адрес ***,
като:
ЗАДЪЛЖАВА И.Е.И., с ЕГН: **********, да се въздържа
от извършване на домашно насилие по
отношение на В.К.С., с ЕГН: ********** и адрес ***,
ЗАБРАНЯВА на И.Е.И.,
с ЕГН: **********, да приближава
1/ пострадалата В.К.С., с ЕГН: **********
2/ жилището й, находящо се *** и
всяко друго жилище в което пострадалата се установи да живее и
3/ местата за социални контакти и отдих на пострадалата, на разстояние не по - малко от 50 / петдесет / метра
ЗА СРОК ОТ ПЕТНАДЕСЕТ МЕСЕЦА.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, съдържаща
предупреждението за последиците от неизпълнението й по чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН, а
именно при неизпълнение на заповедта за защита, ответникът ще бъде задържан от
полицейския орган, констатирал нарушението и ще бъдат уведомени незабавно
органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА И.Е.И., с ЕГН: ********** и адрес ***
да заплати глоба в размер на 700 лева
в полза на държавата.
ОСЪЖДА И.Е.И., с ЕГН: ********** и адрес ***,
да заплати по сметка на Пернишки районен съд държавна такса в размер на 25 лева.
УКАЗВА на И.Е.И., с ЕГН: **********, че
следва да заплати определената глоба и държавната такса в едноседмичен срок,
считано от влизане в сила на решението, като в противен случай, съдът ще издаде
служебно изпълнителен лист и ще пристъпи към принудително изпълнение.
Препис от
решението и заповедта да се връчат на полицейските управления по настоящия
адрес на страните.
РЕШЕНИЕТО и ЗАПОВЕДТА подлежат на НЕЗАБАВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ, като решението подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжния съд в седемдневен срок от връчването – чрез обявяване в открито
съдебно заседание на 22.06.2020 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ