П Р
О Т О
К О Л
Град София, 15 май 2020 година
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Наказателно отделение, 4–ти състав в публично съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и двадесета година, в следния състав:
|
СЪДИЯ: |
ПЕТЯ
КРЪНЧЕВА |
|
|
Секретар: |
ВАНЯ ГАДЖЕВА |
|
|
Прокурор: |
ГЕОРГИ МИРЧЕВ |
|
Сложи за разглеждане докладваното от
съдия КРЪНЧЕВА ЧНД № 378 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 10.45
часа, се явиха:
/Във връзка с
обявената към настоящият момент в Р България извънредна епидемична обстановка,
свързана с разпространението на коронавирусна инфекция Covid–19, и на основание Заповед № РД-08-1774/23.03.2020
г., откритото с.з. по настоящото производство се разглежда посредством онлайн
видео връзка чрез програма „Skype“ във 2-ра
заседателна зала на СГС/.
ОСЪДЕНИЯТ К.В.С.
– присъства в помещение в СЦЗ, пригодено за осъществяване на
дистанционно с.з. – чрез видеоконферентна връзка.
НАЧАЛНИКЪТ на ЗАТВОРА–гр.София – редовно призован, присъства в помещение в СЦЗ, пригодено за осъществяване на дистанционно с.з. –
чрез видеоконферентна връзка, в лицето на Д.Т.– Началник на Затвора – гр.София.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се
даде ход на делото.
СЪДЪТ,
като съобрази становището на страните и наличието на законоустановени
предпоставки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, с оглед и на
осъществената онлайн видео връзка с осъдения К.В.С. и с Н–ка на СЦЗ, НАМИРА, че няма пречка за разглеждане на делото в
това с.з., воден от което
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ПРОДЪЛЖАВА ХОДА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДОКЛАДВА постъпил
писмен отговор от Началника на Затвора – гр. София, с приложен към него доклад от
ИСДВР – Затвора гр. Пловдив, от 30.05.2011 г., както и постъпил писмен отговор
от Затвора – гр. Пловдив, с приложено към него становище от ИСДВР, от 11.05.2020
г., а така също и актуална справка от СЦЗ относно изтърпяната и неизтърпяна част от наложеното на осъд.
К.В.С. наказание
„Лишаване от свобода“, които документи ПРЕДЯВИ
на прокурора – за запознаване и становище, а съдържанието на същите – РАЗЯСНИ на
осъденото лице и на Началника на СЦЗ.
ПРОКУРОРЪТ: Запознах
се. Да се приемат.
Началникът
на Затвора – гр. София Д.Т.: Запознат съм. Да се приемат.
ОСЪДЕНИЯТ К.В.С.:
Запознат съм, да се приемат доказателствата.
СЪДЪТ
НАМИРА, че така постъпилите писмени документи са относими към предмета на
делото и същите следва да бъдат приобщени към доказателствения материал по
воденото производство, в насока на което
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА като
писмени доказателства, изисканите и постъпили такива, а именно – писмен отговор от Началника на Затвора
– гр. София – рег. № 2701/13.05.20 г., с приложен към него доклад от ИСДВР при Затвора гр. Пловдив, от 30.05.2011 г.; писмен отговор от Затвора – гр. Пловдив
– рег. № 2356/11.05.2020 г., с приложено
към него становище от ИСДВР, от
11.05.2020 г., както и актуална справка
от СЦЗ – рег. № 77/14.05.2020 г., относно изтърпяната и неизтърпяна част от наложеното на осъд.
К.В.С. наказание
„Лишаване от свобода“.
ПРОКУРОРЪТ: Няма
да соча доказателства, нямам доказателствени искания.
Началникът
на Затвора – гр. София Д.Т.: Няма да соча доказателства, нямам доказателствени
искания.
ОСЪДЕНИЯТ К.В.С.:
Няма да соча доказателства.
По ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените в съвкупност по делото писмени доказателства.
След като съобрази
становището на страните, че няма да сочат нови доказателства, нямат
доказателствени искания, както и че делото е изяснено от фактическа страна, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
ПРОКУРОРЪТ: Намирам за неоснователна молбата на осъдения С., тъй като е
налице само и единствено първата визирана в закона предпоставка, а именно – същият
безспорно е изтърпял повече от ½ от наложеното му едно общо наказание.
Същият е осъден за 2 престъпления по присъда на СРС, в размер на 1 година – за
хулиганство, и за присъда на ОС–гр.Пловдив, за квалифицирано убийство, в размер
на 20 години, но не намирам достатъчно безспорни и категорични доказателства за
другата изискуема от закона предпоставка, а именно – наличието на безспорни и
категорични доказателства за поправяне на лицето. В днешното с.з. бяха изискани
доказателства от Затвора–гр.Пловдив, но такива не бяха представени, с оглед
изследване на цялостното поведение на осъденото лице. Към настоящият момент,
остатъкът от наказанието е значителен – близо 1/3 от общото му наказание, а
именно – 6 години, 5 месеца и 5 дни. Безспорно, корекционната работа е дала
своите положителни резултати, редуциран е рискът от рецидив до 15 точки, но
рискът от вреди към обществото е среден. Вярно е, че той е работил на различни
длъжности и по този начин е успял да намали около 3 месеца от общото му
наказание.
Поради тези съображения, предвид
високата тежест на извършените от него престъпления, и предвид значителния
остатък, моля да оставите молбата на С. за УПО, без уважение.
Началникът на Затвора – гр.
София Д.Т.: Доброто
взаимодействие между СГС и СЦЗ, направи възможно разглеждането на дела
посредством Скайп връзка. Всичко това е с оглед постигане на баланс, свързан
със защита на здравето на съдебния състав, Прокуратурата, процесуалните
представители – от една страна и правата на осъдените – от друга страна.
Предмет на разглеждане в това с.з. е молбата на осъдения С. за УПО.
Чисто математически, лицето е изтърпяло 4 месеца и 6 дни над изискуемия минимум
от наложеното му наказание, визирано в чл.70, ал.1, т.1 НК, но визирайки чл.439а,
ал.3 НПК, реално, остатъкът сам по себе си няма как да бъде взет под внимание
от съдебния състав. Изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ е част от
наказателното право на Р България. Задълбоченото и конкретно изследване
поведението на осъденото лице по време на престоя му в затвора, е основната
материална предпоставка, върху която следва да се отсъди и разсъди настоящият
съдебен процес. Лишеният от свобода С., видно от личното му досие, е постъпил в
Затвора–гр.Пловдив в качеството му на обвиняем, по-късно и подсъдим. Видно от
доклада на затворническата администрация в Затвора–гр.Пловдив, лишеният от свобода
е показал уважение към пенитенциарната администрация и е започнал изпълнението
на своята мярка без съществени проблеми. След престоя си в Затвора–гр.Пловдив, на
основание адресна регистрация в гр.София, кв.“Хр.Смирненски“, осъденото лице е
настанено в ЗО от закрит тип „Кремиковци“. Видно от доклада на колегата М. от
ЗО „Кремиковци“, а и моето лично наблюдение като дежурен главен надзирател по
това време, лицето практически е изпълнявало с лекота наложените законови
изисквания и отзивите за поведението му са повече от добри. Позитивната линия на
поведение продължава предвид едно наложено корекционно действие и описано в
доклада, представен от Затвора–гр.Пловдив, в посочената насока, след което
лицето е преместено, във връзка с изпълнение на специфичната му трудова дейност,
на територията на Затвора–гр.София. Прогресивната система е постигната в своята
цялост. Последователно, режимът му е сменен от „строг“ на „общ“, а впоследствие
от „общ“ на „лек“. Сменен е и режимът в ЗО от закрит тип. Всичко това е видно в
личното досие на осъденото лице. Видно от съдържащите се доклади и становища,
по време на престоя си в местата за лишаване от свобода, поведението на С. е съобразено
с режимните изисквания; не са налични в личното досие налагани дисциплинарни наказания,
въпреки престоя си от над 10 години в местата за лишаване от свобода. Награждаван
е многократно, включително с „домашен отпуск“, от който се е завръщал навреме и
в адекватно състояние. Анализът на риска от рецидив е показал значително
редуциране – от първоначалните 36 точки, е снижен с 21 точки, и към настоящият
момент е 15 точки. Вследствие на провежданата корекционно–възпитателна работа и
активно участие в ресоциализационни мероприятия, са преодолени първоначално
регистрираните дефицити в профила на осъденото лице. Същият демонстрира трайни
нагласи за законосъобразно поведение; усвоил е уменията си за контрол; подобрена
е способността за вземане на самостоятелни решения и адекватното разрешаване на
всички проблеми. Лицето е приело отговорността за извършеното правонарушение, действително
тежко по признаците на квалифицирания състав на чл.116 НК, споменат от
прокурора в днешното с.з., но в тази връзка, мотивацията му за промяна на база
произнесената присъда, е напълно адекватна и резонна. Анализът на риска от
сериозни вреди показва намаляване от първоначално определените нива, като към
момента е нисък към всички категории. С. демонстрира отговорно и съвестно
отношение към всички заемани до момента длъжности, свързани с трудовата му
дейност, като е ноторно известно, че това е основното средство за превъзпитанието
на лица, които са с дългосрочни присъди. Справя се повече от добре с
поставените му задачи, за което има и похвали от съответните работодатели. При извършваните
ревизии на служебния бюфет, не са констатирани нарушения и злоупотреби. Установената
трайна линия на позитивно поведение, както и от постигнатата личностнова
промяна, ведно с наличието на социално–приемливи ресурси, са съхранени;
съхранени са също и подкрепящите отношения с неговите близки. Осъденото лице
има трайни трудови навици, които дават основание да се направи успешна и вероятно
благоприятна прогноза за неговата бъдеща ресоциализация в обществото. Всички изложени
дотук мотиви, навеждат на извода, че е изпълнена в цялост и втората кумулативно
изискуема предпоставка в нормата на чл.70 НК, а именно – достатъчно данни за
поправяне и превъзпитание на лицето в пенитенциарните заведения. УПО има за цел
да подпомага затворниците да направят своя преход от живот в затвора, в случая
към законосъобразен начин на поведение в обществото. След евентуално УПО на С.,
ще му бъде предложена работа в ДП „Фонд затворническо дело“, въпреки
свидетелството му за съдимост. С това би се поставило своеволно начало на
реализиране на социални мероприятия, които се използват успешно и се прилагат в
пенитенциарните системи на ФР Германия и други държави–членки на ЕС.
Становището на СЦЗ е, че следва молбата на С. за УПО да бъде уважена,
като на същия бъдат наложени пробационни мерки по чл.42а НК.
ОСЪДЕНИЯТ К.В.С. /в своя
защита/: Извърших нещо ужасно и непростимо. Затвора ме научи на смирение и на
това, какъв трябва да бъда. Моля Ви, с цялата си душа, да ми дадете шанс да
докажа на обществото, че съм се променил към по–добро. Имам възрастна майка,
няма кой да се грижи за нея. Разкайвам се искрено за стореното.
СЪДЪТ
ПРЕДОСТАВИ ПОСЛЕДНА ДУМА на осъдения
К.В.С.: Моля да уважите
молбата ми за УПО.
СЪДЪТ след съвещание, след като съобрази доводите на страните, изложени в днешното
съдебно заседание, както и доказателствените материали по делото, намери за
установено следното:
Производството е по реда
на чл.437, ал.2 и сл. НПК, вр.чл.70, ал.1, т.1 НК.
Образувано е по повод
депозирана молба от осъдения К.В.С., с правно основание чл.70, ал.1 и следв. от НК, за
постановяване на условно предсрочно освобождаване /УПО/ по отношение на
осъденото лице, от изтърпяване на остатъка от наложеното спрямо него наказание
„Лишаване от свобода“, в размер на 20 години.
В днешното съдебно
заседание, прокурорът изтъква съображения за неоснователност на така подадената
молба от осъденото лице. Сочи, че е налице единствено първата, предвидена в
закона предпоставка за УПО, доколкото С. е изтърпял повече от половината от
наложеното спрямо него общо наказание „лишаване от свобода“, в размер на 20
години, но не са налице достатъчно и безспорни доказателствата за изцяло
поправяне на осъденият, поради което пледира молбата на същия да бъде оставена
без уважение. Сочи на значителност на наложеното спрямо С. наказание, в размер
на 6 години, 5 месеца и 5 дни. Изтъква, че корекционната работа по отношение на
С., не е дала напълно положителни резултати, като рискът от вреди към
обществото към настоящият момент е среден, с оглед на което и предвид високата
тежест на престъплението, за което С. е осъден, предвид необходимостта от
продължаване на корекционната дейност по отношение на същия, пледира молбата на
осъдения да бъде оставена без уважение.
В обстойното изложение на
Началника на СЦЗ, същия излага съображения за наличието и на двете предпоставки
на закона за УПО на С., с оглед както изтърпяната част от наложеното му наказание
„лишаване от свобода“, съобразно разпоредбата на чл.70, ал.1,т.1 НК, така и предвид
безспорни и красноречиви доказателства за поправянето на конкретното осъдено
лице. Посочва, че с оглед разпоредбата на чл.439а, ал.3 НПК, остатъкът от
наказанието сам по себе си, не може да бъде единствено основание за неуважаване
на молбата. Излага съдържателни аргументи и фактически данни за поведението на С.
от началния момент на постъпването му в пенитенциарните заведения –Затвора в гр.Пловдив,
и по-късно в гр.София, в рамките на който престой, С. е да убедителни
доказателства за своето поправяне и за изпълнение на наложеното му наказание в
цялост. Посочва, че с оглед доклада от Затвора–гр.Пловдив, още от началния
момент на престоя си в местата за лишаване от свобода, С. е спазвал режимните
изисквания, като е демонстрирал уважение към затворническата администрация и
практически е започнал изпълнението на своята мярка без съществени проблеми,
което изпълнение е продължило в законосъобразен порядък и в местата за лишаване
от свобода на територията на гр.София, където е бил преместен по-късно. Сочи,
че е налице изцяло съобразено с режимните изисквания и правила поведение от
конкретното осъдено лице в местата за лишаване от свобода по време на цялото му
пребиваване. Изтъква данни за изцяло позитивна линия на поведение от страна на С.
по време на изпълнение на наложеното му наказание, като изтъква, че на осъдения
е гласувано доверие, което е оправдано в пълен аспект. Излага, че прогресивната
система за изпълнение на наказанието, е завършена в своята цялост, като от
първоначално определения „строг“ режим, С. е бил поставен при „общ“ режим, а
към настоящият момент, изпълнява наказанието си при „лек“ режим. Излага, че от
докладите и становищата на затворническата администрация на територията на гр.София,
се извежда безусловно довод за поведение, съобразено с режимните изисквания, с
правилата за поведение в местата за лишаване от свобода, като по отношение на
осъдения не са налагани каквито и да било наказания, въпреки дългия му престой
в тези места, а напротив – същият е награждаван многократно, в т.ч. и с
„домашен отпуск“, от който се е връщал навреме и в адекватно състояние. Сочи,
че вследствие на провежданата корекционно–възпитателна работа и активно
участие на С. в ресоциализационните мероприятия в местата за лишаване от
свобода, са преодолени изцяло първоначално регистрираните дефицити в профила на
личността на осъденото лице, като отчита, че същият демонстрира трайни нагласи
за законосъобразно поведение; усвоил е уменията си за контрол; подобрил е
способността за вземане на самостоятелни решения и за адекватното разрешаване
на всички проблеми. Изтъква
и аргументи за намаляване риска от вреди както за обществото, така и за
конкретното осъдено лице, и за другите лишени от свобода. Излага доводи за отговорно
и съвестно изпълнение на трудовите задължения от страна на С. през целия му престой
в различни трудови обекти, за което има похвали, като към настоящият момент
сочи, че осъдения работи в служебният бюфет, където не са констатирани
злоупотреби. Аргументира трайно позитивно поведение от осъденото лице, трайно
изградени трудови навици, което според Началникът на СЦЗ дава
основание да се направи успешна и благоприятна прогноза за бъдеща
ресоциализация на С. в обществото, като в случай на положителен резултат и УПО на осъдения, на
същия ще бъде предложена работа във Фонд „Затворническо дело“, въпреки
свидетелството му за съдимост, с което би се поставило своего рода начало на
реализиране на социалните мероприятия спрямо осъдения, които се прилагат в
пенитенциарните системи на държави–членки на ЕС. Пледира в случай на уважаване
на подадената от С. молба за УПО, спрямо същия са бъдат определени пробационни мерки.
В своя защита и в
последната си дума, осъденият С. емоционално изразява становище за осъзнатото
от нето противоправно поведение в миналото, като изказва, че корекционната
работа в затвора го е научила на смирение, и моли да му бъде даден шанс да докаже
на обществото, че се е променил за добро.
Въз основа на приложените
по делото доказателства, СЪДЪТ
констатира, че осъденият К.В.С. е постъпил в Затвора – гр.София на 30.06.2011 г., когато е
преместен от Затвора–гр.Пловдив, като по отношение на същия, с начало 09.01.2010
г., е приведено в изпълнение наложено му общо наказание в размер на 20 години
„лишаване от свобода“, определено му въз основа на влязло в сила определение по
НОХД № 13784/11 г. по описа на СРС, НО, 16 състав, с което са групирани
наложените на С. наказания по НОХД № 1970/10 г. по описа на ОС–Пловдив и по
НОХД № 13784/11 г. по описа на СРС, НО, 16 състав, в размер на най–тежкото от
тях, а именно – „лишаване от свобода” за срок от 20 години, което наказание му е
било определено въз основа на постановената присъда по НОХД № 1970/10 г. по
описа на ОС–Пловдив, за извършено от него престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.2
и пр.3, вр.чл.115 НК.
Съгласно приобщената в
днешното с.з. актуална справка от Затвора–гр.София относно изтърпяната и
неизтърпяна част от наложеното спрямо С. общо наказание, в размер на 20 години
„лишаване от свобода”, се установява, че към момента същият е изтърпял
фактически 10 години, 4 месеца и 6 дни; от работа 3 години, 2 месеца и 19 дни,
или всичко – в размер на 13 години, 6 месеца и 25 дни, като остатъкът, който
следва да търпи, се равнява на 6 години, 5 месеца и 5 дни. Посоченият срок на
фактически изтърпяно наказание в размер на 10 години, 4 месеца и 6 дни,
съотнесен към нормата на чл.70, ал.1, т.1 НК, приложима в конкретният случай, с
оглед квалификацията на престъплението, за което С. е осъден, следва да се
приеме като относим досежно наличието на първата формална предпоставка за
постановяване на УПО, доколкото, както правилно бе отчетено от Началника на
СЦЗ, С. е изтърпял към настоящият момент действително предвидената ½ наказание
от общо определеното такова в размер на 20 години „лишаване от свобода”, и тази
½ е надлежана фактически с 4 месеца и 6 дни към настоящият момент.
Що се отнася до
останалите предпоставки, регламентирани в закона, във връзка с преценка дали са
налице основанията за УПО на осъдения, следва да се имат предвид
обстоятелствата, визирани в нормата на чл.439а, ал.1 НПК, а именно – тези,
които сочат на положителна промяна на осъденото лице, като добро поведение,
участие в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни
дейности. Освен това, положителни данни и доказателства за осъдения следва да
се установят и от оценката за същия по реда на чл.155 ЗИНЗС, работата по
индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 ЗИНЗС, както и от
всички други източници на информация за поведение на осъдения по време на
търпене на наказанието „лишаване от свобода”.
В хода на настоящото
производство, доколкото действително се касае за осъждане на С. за изключително
тежко престъпление, настоящият съдебен състав изиска допълнително множество доказателства,
които биха могли да дадат ясна преценка за това – дали е налице реално
поправяне на осъдения по време на престоя му в местата за лишаване от свобода,
и дали това реално поправяне е трайно установено. В този смисъл, бяха изискани изобилстващи
доказателства под формата на докладни записки, становища, оценки, писма от различните
пенитенциарни заведения, в които С. е пребивавал, като всички те – според
настоящия съдебен състав, дават една изключително обилна, положителна
характеристика за личността и поведението на осъдения – от неговото постъпване
в местата за лишаване от свобода, до настоящият момент. Въпреки изисканите множество
доказателства, не се установиха такива, които да са противоречиви, като не се
установи дори и едно такова, което да сочи, че е налице колебливо и нестабилно поведение
при С. по време на целия му престой в местата за лишаване от свобода и, че
респективно следва корекционната дейност спрямо него да продължи и занапред. Напротив
– налице са богати по съдържимост становища и оценки, които очертават личността
и поведението на осъдения по начин, въз основа на който следва да се отговори
положително на неговото искане за УПО.
СЪДЪТ дължи изрядна
преценка по отношение на всички приложени доказателства по делото, като в този
смисъл, отчита многобройните доклади, основно от СЦЗ, в които се очертава една
напълно позитивна корекционна дейност, осъществена по отношение на осъдения и
дала съответния положителен резултат, досежно неговото осъзнаване от миналото
му противоправно деяние, при това за изключително тежко престъпление и за напълно
положителен ефект от извършената поправителна и социално – възпитателна дейност
спрямо С..
В така приложените
доклади от СЦЗ, се описва, че от постъпването на осъдения на 30.06.2011 г., цялостното
му поведение сочи на изцяло положителна тенденция в личен и поведенчиски
аспект. Посочва се, че С. е изцяло позитивен и утвърдителен в развитието си, като
се включва активно в организираните дейности за осмисляне на свободното време;
демонстрира приемане на установените норми и правила, спазва реда в групата и в
затвора като цяло. Излага се, че осъдения спазва поетите обещания и ангажименти;
работи професионално и отговорно; дистанцира се демонстративно от местната
криминална субкултура, което за него е начин на себепредставяне. Изтъква се, че
С. е награждаван многократно, включително и с „домашен отпуск”. Изтъква се
също, че осъденият е емоционално – волево уравновесен; способен на адекватна
преценка на ситуациите, като се стреми да преследва своите интереси по социално
приемливи начини; стреми се да избягва конфликтни ситуации, като при него е
налице стремеж за овладяване на импулсивността. Изтъква се, във връзка с
извършеното престъпление, че С. признава и осъзнава вината си, както и вредният
ефект от поведението си за себе си и за другите. Сочи се, че с оглед
проведената положителна корекционна дейност по отношение на С., същият е напълно
емоционално стабилизиран и овладян, за което спомага ежедневната му трудова
заетост и честите срещи за наблюдение, провеждани с ИСДВР, като оценката на
риск от рецидив е редуцирана към момента в ниските 15 точки – именно с оглед
преодоляване на дефицитните зони при него. С оглед на заложените цели и задачи,
в насока повишаване на мотивация за позитивно поведение; формиране на
способности за анализ и адекватна оценка на житейските ситуации; вземане на
самостоятелни решения и изграждане на доверие в собствените сили и възможности
за справяне с проблемите, всъщност са констатирани изцяло положителни тенденции
в развитието на С. както в поведенчески, така и в личностен план. Скринингът на
риск от вреди към този момент се равнява на 15 точки, т.е. в ниските зони,
именно с оглед провежданата корекционна дейност, по време на която е
наблюдавано изцяло утвърдително поведение и целената положителна промяна в
личността на осъдения С.. Прогнозата за развитието на личността на осъдения,
поведението и възможностите за успешна ресоциализация са налице, предвид
наличните ресурси при него – образование и съхранени взаимоотношения с близките;
наличие на трудови умения и навици; отчетена липса на зависимости, предвид
което тази прогноза за ресоциализация е напълно благоприятна и според
затворническата администрация, би била напълно успешна при УПО на С..
Във връзка с изисканите
от съда доказателства, от СЦЗ бяха представени и приети като доказателства
както първоначалният план за изпълнение на присъдата по отношение на конкретния
осъден, така и препланираните планове на присъдата, като в последния препланиран
план СЪДЪТ отчита, че единствената дефицитна зона е в насока активизиране на
връзките на осъдения с близките и семейството му, по отношение на която се
работи с осъденото лице, доколкото всички други – отразени в първоначалния план
на присъдата, са напълно постигнати, с оглед факта, че С. се е включвал активно
при изпълнение на фиксираните в съответните планове цели и задачи, осъзнавайки
последиците от действията си и изразявайки съжаление за стореното, проявявайки
адекватност и самостоятелност при вземане на решения и справяне с проблемите.
С оглед изложените по-горе
данни от докладите на ИСДВР, настоящият съдебен състав изиска множество
становища от длъжностните лица при затворническата администрация, в повечето от
които се отчитат изцяло положителни тенденции към позитивно и осъзнато
личностно развитие на осъдения и утвърждаването на трайни нагласи за законосъобразно
поведение. Сочи се, че същият системно е ангажиран с трудова дейност, на
различни длъжности, предвид което се е включвал предимно в провежданите спортни
и културно–масови мероприятия, като е и помагал доброволно в подредбата на
библиотеката в ЗО „Кремиковци“. Всъщност, в множеството докладни записки от
затворническата администрация се изтъква едно изцяло позитивно поведение от
страна на С. в местата за лишаване от свобода. Сочи се, че това поведение е било
напълно в унисон с наложените му режимни ограничения, като отношението му
спрямо служителите е било напълно в рамките на изискуемото; не е допускал
нарушение в трудовата дисциплина, не са констатирани в нито един от обектите, в
които е работел, каквито и да било материални липси или такива на парични суми.
Към
множеството изискани доклади и оценки, прави впечатление експертната оценка, дадена
от Инспектор–психолог при СЦЗ, в която се отчитат данните за осъденото лице –
по време на всички срещи през целия престой на С. в местата за лишаване от
свобода, като се сочи изцяло положително поведение и положителна личностнова
характеристика за конкретното осъдено лице. Изтъква се, че С. има ориентирано
поведение към постигане на уважение и приемане без да прекалява, балансирано, към
отрицание на миналото си противоправно деяние, съзнавайки лошата вреда от
същото, като се държи внимателно и дипломатично; способен е на активна
деятелност за постигане на исканото важно, без да прекалява. Резултатите от
актуалното му психологическо тестване показват отсъствие на антисоциални
нагласи, мислене и поведение; налице са ниски нива на агресия, което индикира,
че няма данни за отреагиране с вербална или физическа проява на агресия, което
визира на един добър, емоционален самоконтрол. Актуалните му нива на депресия не
сочат на тревожност и стрес, въпреки дългите
години престой в затвора; няма индикации за присъствие на тревожни, депресивни
състояния, което също подчертава добро емоционално равнище. Направеното
сравнение на психологическото изследване на С. за периодите през 2010 г., 2017
г. и 2020 г., и цялостният анализ на неговото поведение, показват също
подобряване на емоционалния самоконтрол, което визира извода за стабилно държане
на лицето, включително и по–емоционално балансирано държание при провокация. Цялостният
анализ на поведение на осъденото лице, налага извода за добро поведение и старателно
отношение към труда, като пускането му в отпуск извън пределите на затвора, показва
неколкократно оправдано гласувано доверие и е индикатор за устойчиво държание
на лицето във времето, което отново говори за стабилното поведение на осъденото
лице. В този смисъл, данните за ресурсите от страна на психолога към бъдещ
свободен живот на С., са напълно благоприятни, като при евентуално УПО на
същия, това би въздействало благоприятно както за осъдения, така и за неговите
близки.
Както бе изтъкнато от
съда, в постъпилите изобилстващи документи от затворническата администрация, е налице
богато съдържание за изцяло позитивно проведена корекционна дейност спрямо С.; напълно
и изцяло изпълнение целите на наложеното спрямо него наказание, като същият и
към настоящият момент демонстрира изключително съвестно и отговорно отношение
към осъществяваната от него трудова дейност, усвоил е умения за самоконтрол и
адекватни модели за себепредставяне, преодолял е миналите противоправни
дефицити в своето поведение, като е приел отговорността за извършеното
правонарушение, съзнавайки мотивите за причинената вреда. В тази връзка, СЪДЪТ
отчита, че С. е приел и осъзнал грешките от миналото си противоправно
поведение, като е приел осъдителната присъда за изцяло справедлива, а
мотивацията му за промяна е напълно адекватна.
Анализът на риск от
сериозни вреди е напълно намален от първоначално зададените нива, като към момента,
независимо от становището на прокурора, този анализ от 15 точки, е нисък за
абсолютно всички категории.
СЪДЪТ установява трайни
линии на позитивно поведение у С. – постигната е личностнова промяна и наличие
на социално – приемлив ресурс, изразяващ се в съхранени отношения с близките,
образование, липса на зависимости, които дават една напълно положителна
прогноза за бъдеща ресоциализация.
Следва да се отчете, че
за периода, в който С. е пребивавал в Затвора–гр.Пловдив още в началния момент
на изпълнение на наложеното му наказание – до месец юни 2011 г., затворническата
администрация му е дала още тогава една добра личностнова и поведенческа характеристика
– същият не е бил награждаван, но не е бил и наказван, което говори за изцяло
съобразно поведение в местата за лишаване от свобода. Проявявал е чувство на
отговорност, не е бил с лидерски нагласи, не е работел, но това се е дължало
единствено на тежкото обвинение, за което е бил настанен в затвора. В доклада
на ИСДВР при Затвора – гр. Пловдив се сочи, че С. не е имал кризисни
интервенции, не е имал автоагресивни прояви, действително – имал е известни
проблеми във фрустрационната си неустойчивост в известна степен в личността му,
но от множеството положителни оценки от затворническата администрация в СЦЗ,
където впоследствие осъдения е бил преместен и пребивава до момента за дълъг
времеви период – 2011 – 2020 г., които оценки са и най – актуални, настоящият
съдебен състав прие, че всъщност, дори и неблагоприятните поведенчески линии
при С., са били по-късно напълно преодолени и овладяни до степен, че същият да
осъзнае изцяло негативите от криминалното си минало и личностновата си
структура, и да ги преодолее по един напълно добронамерен, съзнателен и социално
– приемлив начин.
Съществен момент за
преценката на съда, както бе изтъкнато в днешното с.з. и от Началник СЦЗ, като това
се отчита и от докладна записка от ИСДВР от 19.02.2020 г. е, че вследствие
множеството трудови длъжности, които е заемал С. – последната от които е
„барман” в Служебен бар 2, в който бар, независимо от извършваните ревизии, не
са отчитани материални вреди и злоупотреби, което да влече извод за недобросъвестно
изпълнение на трудовите задължения от страна на осъдения, напротив – изтъква се
изцяло съвестното изпълнение на тези трудови задължения, на С. е предложено –
ако СЪДЪТ постанови позитивен акт за УПО, да бъде назначен на работа като гражданско
лице на трудов договор на същата позиция. Това само по себе си е факт, който
безспорно говори за гласувано доверие на осъденото лице предвид съвестно
изпълняваната от него трудова деятелност, въз основа на която следва да се
приеме, че същият е успял да изгради себе си като положителна личност, с
желание за напълно приемливо ресоциализиране в живот при свободни условия, въз
основа на проведеният спрямо него корекционен процес.
Настоящият съдебен състав,
с оглед всички доклади, становища и оценки, счита, че всъщност към материалите
по делото не се съдържа и една отрицателна данна, въз основа на която съдът да
приеме, че не е налице изцяло поправяне на осъденото лице, или изпълнение на
наказанието при С., и че следва спрямо него, да бъде продължена корекционната
дейност. В тази връзка, независимо от становището на прокурора, този състав
прие, че при напълно преодолени рискове от вреди, изцяло изпълнение плата на
присъдата, при липса на каквото и да било отрицателно поведенческо проявление от
осъдения за този дълъг от престоя му в местата за лишаване от свобода,
единствената преценка, която би могла да бъде обективно изведена от съда, е
уважаване на молбата на С. за УПО, въпреки тежестта на престъплението, за което
той е бил осъден – това по чл.116 НК, за което е понесъл и съответната
наказателна отговорност.
В този смисъл, като съобрази
всички свои аргументи, отчитайки изцяло положителните данни за личността и
поведението на С., СЪДЪТ прие, че по отношение на същия са налице напълно меродавни
и красноречиви доказателства, които водят до убеждението, че наложеното спрямо
него наказание – независимо от големия остатък към настоящият момент, е
изпълнило своя поправителен, предупредителен и въздействащ ефект по начин,
същият да може да се ресоциализира напълно пълноправно в обществото като
съзнателен гражданин.
Настоящият съдебен състав
отчита изцяло положителна тенденция в развитието на осъденото лице, вследствие
проведената спрямо него корекционна дейност, към спазване на всички обществено
– приемливи и норми на поведение и към демонстриране в бъдещо време на
законосъобразен начин на живот. До настоящият момент, СЪДЪТ ОТЧИТА, че С. не е
допускал каквито и да било дисциплинарни нарушения на правилата за пребиваване
в местата за лишаване от свобода и на режимните изисквания в тези места, като
оценката за риск от вреди е изцяло в ниски зони по отношение на всички критерии,
с оглед на което СЧИТА, че отговорността за своето минало противоправно
поведение от страна на С. е приета напълно съзнателно, което се отчита като
положителен критерий осъденият да може да се ресоциализира напълно пълноправно
в живот при свободни условия. Налице е осъзнаване от С. на тежката вреда на
криминалното си поведение в миналото, налице е изцяло положителна тенденция в
развитието на осъдения както в личностен, така и в поведенчески аспект, с оглед
на което, дадената утвърдителна характеристика за осъдения от затворническата
администрация, наличието на добри ресурси и възможности за ресоциализация на
осъдения в свободни условия, вследствие проведената спрямо него положителна
корекционна дейност и съобразно нея положителни промени в неговото поведение,
позитивна нагласа за бъдещ законосъобразен начин на живот, са все в насока извода
на съда, че е налице изцяло поправяне на осъдения, че е налице изпълнение на
превенциите от наложеното му наказание в пълен аспект и в този смисъл – че е
налице и другата материално–правна предпоставка, визирана в закона, за УПО на
конкретния осъден.
Впрочем, независимо от
становището на прокурора, настоящият съдебен състав не отчита каквато и да било
отрицателна характеристика в поведението и в личността на С., на която да
стъпи, за да може да отговори отрицателно на искането на осъдения. Единствената
такава се явява действително дългият остатък от наложеното на осъдения
наказание „лишаване от свобода”, в размер на 6 години, 5 месеца и 5 дни, който
не може да не рефлектира върху извода на съда за правилно решаване въпроса за УПО,
но с оглед разпоредбата на чл.439а, ал.3 НПК – остатъкът от наказанието не може
да бъде единствено основание за отказ от постановяване на УПО, без да се
изследва цялостното поведение на осъдения по време на изтърпяване на
наказанието.
Доколкото това поведение
беше изследвано изцяло и това поведение идентифицира само и единствено
положителност и позитивност при конкретното осъдено лице, осъзнаване на миналото
си противоправно поведение, преодоляване на всички дефицитни зони, очертани в
предходен момент, настоящият съдебен състав прие, че няма как на искането на
осъденото лице да бъде отговорено по друг начин, освен с уважаване на депозираната
от С. молба.
С оглед на експертната
оценка на психолога и доклада на Инспектор „Пробация” при СЦЗ, в случай, че
съдът уважи молбата, какъвто резултат според настоящият съдебен състав следва
да бъде произнесен, този съд прие, че по отношение на С. следва да бъде
наложена пробационна мярка „Задължителни периодични срещи с пробационен
служител” за срок от 3 години, какъвто е максималният размер на тази мярка,
предвиден в нормата на чл.70, ал.6 НК. В рамките на тези задължителни срещи, ще
бъде оказано допълнително положително въздействие върху личността на осъденото
лице, за затвърждаване на неговата положителна линия на поведение.
За остатъка от наложеното
наказание, настоящият съдебен състав счете, че следва да бъде постановен
изпитателен срок, в размер на неизтърпяната част от наказанието, с оглед разпоредбата
на чл.70, ал.6 НК.
Предвид гореизложеното,
съобразявайки изцяло позитивни промени в съзнанието и поведението на осъдения С.,
демонстрираната осъзната необходимост от спазване на законите и нормите на
страната, респективно – от неизвършване на бъдещи противообществени прояви и
криминални деятелности, отчитайки и факта, че спрямо същия ще бъде предложена и
работа в ДП „ФЗД”, като ще бъде подпомогнат по този начин допълнително в
успешната му ресоциализация, настоящият съдебен състав прие, че доколкото са
изпълнени изцяло целите на наложеното спрямо С. наказание, следва да се отчете
липсата на пречка за постановяване на УПО по отношение на конкретното осъдено
лице, в който смисъл и на основание чл.440, ал.1 НПК, вр.чл.70, ал.1 и ал.6 НК,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ОСВОБОЖДАВА УСЛОВНО ПРЕДСРОЧНО осъдения К.В.С. –
роден на *** ***, ЕГН – **********, българин, българско гражданство, неженен,
осъждан, с основно образование, месторабота преди задържането – барман и
сервитьор, жител и живущ *** – от изтърпяване на останалата част от наложеното му наказание
„Лишаване от свобода“ в размер на 20 години, а именно – остатък в размер на 6 години, 5 месеца и 5 дни.
На основание чл.70, ал.6 НК, ОПРЕДЕЛЯ изпитателен срок в размер на остатъка от наказанието, а именно – 6 години, 5 месеца и 5 дни.
На основание чл.70, ал.6, вр. чл.42а, ал.2, т.2 НК, НАЛАГА по отношение на осъдения К.В.С. пробационна мярка „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ – за срок от
3 години.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване и на протест в 7 – дневен срок
от днес пред САС, по реда на Глава 22 НПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО следва да
бъде изпълнено
незабавно след изтичане срока на обжалване и/или на протестиране, освен ако подаденият
протест и жалба, не са в интерес на осъденото лице.
Протоколът е изготвен в
открито съдебно заседание, което приключи в
12.15 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: