Р Е Ш
Е Н И Е
№
/ 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД – ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в публично съдебно заседание на 27.05.2019г. в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ
: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
МАЯ
НЕДКОВА
секретар : ПЕТЯ ПЕТРОВА
разгледа докладваното от председателя на състава
в. гр.
дело № 694 по
описа за 2019г.
Производството е образувано
по въззивна жалба на Районна прокуратура - Варна, против решение
№ 758/ 22.02.2019г. по гр.д.№ 15195/ 2018г. на Варненски районен съд , 43ти
състав, в частите, в които са уважени предявените искове от К.П.Р. срещу
Прокуратурата на Република България, в размер на сумата 3800лв.- обезщетение за
претърпени имуществени вреди- платени адвокатски , и в размер на сумата
4000лв.- обезщетение за претърпени неимуществени вреди , настъпили вследствие
на привличането на ищеца като обвиняем и подсъдим за извършено престъпление по
чл.323,ал.1 вр. чл.26, ал. 1 НК , за което е оправдан с присъда по н.о.х.д.№
3425/ 2012г. ВРС, потвърдено с решение № 266/ 07.10.2013г. по в.н.о.х.д.№ 646/
2013г. ВОС, в законна сила от 07.10.2013г.,
със законната лихва от
05.10.2015г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ,и са присъдени направени по делото разноски,на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението в частта, в която искът за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, за разликата над 4000лв. до 4500лв., не е
обжалвано.
Изложени са съображения за неправилност и
незаконосъобразност, поради недоказаност на твърденията за неимуществени вреди
-причинени страдания и негативни емоции от воденото наказателно производство,
предвид участието на ищеца в други производства, включително н.о.х.д.№172/ 1993г., по което е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, изтърпяно ефективно. По
отношение на имуществените вреди счита, че присъденият размер е завишен, не е
съобразен с определената тарифа за минимално възнаграждение. По същество
поддържа искане за отмяна и намаляване на присъдените обезщетения, съобразно
интензитета на процесуално-следствените действия, разумните срокове на воденото
производство и тежестта на повдигнатото обвинение. Представено е писмено становище.
Въззиваемата страна- К.Р., чрез адвокат Х.С., оспорва жалбата като неоснователна по изложените в писмен отговор съображения.
Представя писмена защита.
Съдебният
състав, при съобразяване становищата на страните и
доказателствата към делото, на основание чл. 269 ГПК и чл. 235, ал.1 и 2 от ГПК, констатира:
Районният съд е сезиран с кумулативно съединети искове
на К.П.Р. срещу Прокуратурата на РБ , с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ , за присъждане на обезщетение за
причинени неимуществени и имуществени вреди, в резултат на поддържаното
обвинение за престъпление от общ характер, за което е оправдан с присъда № 112
/ 21.03.2012г. по н.о.х.д. № 3425/ 2012г. на ВРС, потвърдена с решение № 266 /
07.10.2013г. по в.н.о.х.д.№ 646/ 2013г. ВОС, в законна сила от 07.10.2013г. ,
заедно със законната лихва от 07.10.2013г., до окончателното изплащане на
задълженията.
Разгледани са с посочената правна квалификация.При
разпределяне на доказателствената тежест съдът е приел за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства:
С постановление на ВРП от 02.02.2010г. е
образувано ДП № 235/ 2011г. Второ РУ-ОД на МВР, Варна, срещу К.П.Р. за извършено престъпление по чл. 323, ал.1 вр.
чл.26, ал.1 НК, за това, че в периода от 06.03.2010г. в гр.Варна осъществил
едно оспорвано от другиго свое
предполагаемо право и случаят е немаловажен. С посановление от
19.05.2011г. е привлечен като обвиняем по чл. 323, ал.1 НК. Образуваното НОХД№7138/ 2011г. ВРС е прекратено
поради констатиране процесуални нарушения при изготвяне на обвинителиня акт с
разпореждане № 106699/ 30.11.2011г., потвърдено с определение по ВЧНД№ 36/
2012г. ВОС. Върнат е на ВРП за изясняване на фактическата обстановка, при съобразяване предмета на нчхд № 4448/
2010г. ВРС, приключило с влязла в сила присъда, по която К.Р. е признат за
невиновен.
По внесения от ВРП нов обвинителен акт е образувано
НОХД № 3425/ 2012г.ВРС. С присъда №
112/ 21.03.2012г. подсъдимият е признат за невинен и оправдан по обвинението за
престъпление по чл.323, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК. Присъдената е потвърдена с решение № 266/
07.10.2013г. по ВНОХД №646/ 2013г.
ВОС.В хода на възивното производство протестът не се поддържа от предсставителя
на ВОП.
Ищецът
твърди, че воденото наказателно производство, в
периода от образуването му до окончателното приключване с оправдателна присъда
на 07.10.2013г., причинило неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от морален, психически и здравословен характер. Твърди, че е
претърпял е морални страдания и унижения от положението, в което е бил
поставен, и от ограниченията, които
трябвало да търпи в качеството си обвиняем. Името му било уронено в личен и
професионален план, влошило се здравословното му състояние, не можел да се
храни, да спи, чувствал се потиснат и изнервен, неуверен и емоционално либилен,
не можел да се справи с елементарни житейски ситуации. Семейството му
преживялало огромни притеснения и било
силно травмирано от случващото се.
Твърди също, че е претърпял е имуществени вреди,
представляващи разходи за ангажирана адвокатска защита, общо в размер на
3800лв., от които 1200лв.—за правна помощ в досъдебното производство, 1500лв.
за правна защита по нохд № 7138/ 2011г.ВРС и нохд№ 3425/ 2012г.ВРС , и 1100лв.
за правна защита по нохд № 646/ 2013г.ВОС.
Ответникът оспорва
предявените искове по основание и размер. По отношение на твърдените
неимуществени вреди счита същите за недоказани. По отношение на имуществените
вреди под формата назаплатени адвокатски възнаграждения по представените договори за правна защита и съдействие от 08.09.2011г., 30.11.2012г., 20.09.2013г.,
счита, че не са ангажирани доказателства за обема на извършените процесуални действия от пълномощника в
досъдебно и съдебно производства, и размерът на възнаграждения надхвърля
минималните предвидени в чл.12 и чл.13 от Наредба №1/2004г. Акцесорната
претенция е оспорена с възражение за
погасяване по давност, в тригодишния срок от влизане на оправдателната присъда
в сила -07.10.2013г.
По иска за неимуществени вреди приема следното:
За установяването им е
допуснат един свидетел- Д.Д., адвокат и пълномощник на ищеца в наказателното
производство. Първата им среща е през лятото на 2011г., след образуване на
досъдебното производство. Според свидетеля бил много притеснен от факта, че е
отново е преследван за престъпление „ самоуправство“, във връзка с отношенията
му с неговата майка и сестра. Това се
подсилвало от факта, че към този момент по отношение на него е приключило друго
производство по чл.170 НК, образувано по тъжба на майка му и сестра му – частни
тъжители, с оправдателна присъда , след като се е било
гледано пред окръжен съд и ВКС, и за същите отношения е подадена нова жалба и
образувано производство за престъпление по чл. 323 , ал.1 НК. Другото му притеснение в чисто емоционален план било свързано с тежко болния му баща, за който К.Р. се грижел през последните две години , с помощта на
приятели и неговата приятелка. Преместил се при него, когато бил на легло. По
това време майка му и сестра му „ никакви ги нямало“. От лятото на 2011г. до
окончателното влизане в сила на оправдателната присъда през есента на 2013г.
живял под непрекъснат стрес. С възобновяване на разследването започнали нови
разпити, това се отразило на психическото му здраве – не можел да спи,
когато трябвало да се яви на разпит пиел
успокоителни / валидол/.Започнал да страни от пирятелите си, защото се
срамувал, изпитвал притестнение и неудобство от това , което се случва.
Преживявал ограничението на мярката за неотклонение „ подписка“, която стриктно
спазвал.Нямал свободата да решава къде и кога да пътува, въпреки, че с
приятелката си имали намерение да заминат за Германия, където тя да се лекува,
а той да започне работа далеч от всичко. Чувството за несправедливост през този
дълъг период го унищожавало психически и физически.
Установените по този
ред данни обуславят изводи за основателност на предявения иск за неимуществени
вреди - причинените от воденото наказателно производство за престъление по чл.
323, ал.1 във вр. чл.26, ал.1 НК, непосредствено след приключило друго
производство по чл. 170 от НК , притеснения и стрес, множество негативни емоции- срам, унижение и неудобство, които ищецът изпитвал за
това, че отново е привлечен към наказателна отговорност, както и от
необходимостта да понася ограниченията на наложената мярка за неотклонение.
Ищецът не е
доказал твърденията си за напускане на
работа по принуда, след като работодателят е узнал за досъдебното производство,
коментирано в решението като „загуба на работа“ и възпрепятстване на
възможността да си намери нова, поради отсъствието на убедителни данни за
посочените обстоятелства.
Твърденията за влошено
здравословно състояние са общи, не се подкрепят с медицински документи за здравния му статус
към датата на образуваното ДП № 235/ 2011г. и към датата на окончателното му приключване с оправдателна
присъда, или чрез назначени експертизи.
Поради липсата на достатъчно данни следва да се приеме, че ищецът е
преживявал обичайните негативни емоции
във връзка с конкретното наказателно преследване /напрежение, стрес и
притеснение от евентуалното наказание/. Проявите на безсъние, нежелание да се
храни, както и цялостното му психическо състояние към дадения период не са
регистрирали здравословен проблем с диагностика и лечение.
Всички доводи на
защитата за вида на причинените неимуществени вреди, основаващи се на
непосочени факти в исковата молба / намерения и планове на ищеца да замине с
приятелката си в Германия, възпрепятствани от привличането му като обвиняем/,
са необосновани.
Относно
размера на обезщетението:
Съдът определя
обезщетението по размер, който е съобразен с обстоятелствата
на конретния сучай по критерия за справедливост, дефиниран в
чл.52 от ЗЗД.
За определяне паричния еквивалент на понесените
неимуществени вреди, следва да бъдат преценявани обективни обстоятелства:
характера и тежестта на престъплението, в извършването на което лицето е незаконно обвинено; личността на увредения;
данните за физическото и психическо състояние, негативните последици, които е претърпял,
публичното оповестяване, общественото положение на пострадалия, неговата
възраст, професионална биография, други по делото, въз основа на които съдът
формира становището си за размер на обезщетение, който в най-пълна степен да го
компенсира от причинените морални вреди.
Спрямо разглеждания
случай съобразява: тежестта на обвинението за престъпление от общ характер, за
което е предвидено наказание лишаване от свобода до пет години, наложената
най-леката мярка за неотклонение „ подписка“, която не е променила начинът на
живот на обвиняемия, поради което е можел
да полага труд и изпълнява своите ангажименти към близки и приятели; наказателното
производство е приключило с нормална продължителност, постановената на първа
инстанция оправдателна присъда и неподдържания протест на втора инстанция.
Неимуществените вреди-
преживените болка и страдания в изложения смисъл и съобразно възприетата
фактическа обстановка, са обичайните за човек с нормално психофизическо
състояние, и не ги надхвърлят.
Безспорно от събраните
писмени данни следва, че срещу К.Р. са водени граждански дела от Д.Р. и Д.Р., на различно правно основание и с раличен правен резултат.
Гражданскоправният спор обаче е ирелевантен за деликта по чл.2 , ал.1 от ЗОДОВ,
предвид диспозитивния му характер. Отделно, няма твърдения за обстоятелства,
които да го обвържат с преживяванията в
наказателния процес.
Също така е установено,
че по тъжба на неговата майка и сестра е образувано производство за престъпления по чл.170 и
чл.144, ал.1 НК, по които е оправдан с влязла в сила присъда от 26.01.2011г. по НЧХД 4448/ 2010г.
ВРС, потвърдена с решение / 17.03.2011г. по ВНЧХД № 318/ 2011г. ВОС.
Непосредствено след неговото приключване, на 19.05.2011г. Р. е привлечен като
обвиняем за престъпление от общ характер по чл.323, ал.1 НК. Споделеното пред
св.Д., че
той е „ бил много притеснен от факта, че
отново е разследван за престъплението самоуправство, касаещо отношенията му с
неговата майка и сестра …“ , подчертава проблемния характер на отношенията в
роднинския кръг. Действително, Р. е бил
разследван в производство, инициирано от частните тъжители Д.Р. и Д.Р., а след това в производство за престъпление от общ
характер, породени от влошените им отношения, но в разглежданата хипотеза на
отговорността по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, те са без правно значение.
В съответствие с ППВС №
4/ 1968г. и практиката на ВКС по приложението на чл.52 от ЗЗД, при определяне
на обезщетението се вземат предвид и обществените критерии за
справедливост-обща икономическа среда, стандарт на живот и
средностатистическите показатели за доходите и покупателните способности в
страната-Решение 93/ 4.07.2018г. ВКС по гр.д.№ 3460/ 2017г.,
решение № 41/ 12.03.2018г. ВКС по гр.д.№ 2208/ 2017г.,IV г.о.,ГК.
С оглед на всички
установени по делото данни справедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД е
обезщетение в размер на 2000лв. В
останалата част искът е неоснователен и недоказан по изложените
съсображения. Обезщетението се дължи със
законната лихва от 05.10.2015г., предвид основателността на възражението за
погасяване на вземането по давност в тригодишния срок от неговото възниква/
07.10.2013г./ изчисляван към датата на предявения иск по чл.2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ.
По
иска за имуществени вреди приема следното:
В исковото производство
са представени доказателства за платено адвокатско възнаграждение от К.Р. на
адвокат Д.Д., за оказана правна помощ и съдействие, както следва:
- в размер на 1200лв.по
договор от 08.09.2011г.,за правна защита и съдействие в ДП 235/ 2011г. по описа
на Второ РПУ на МВР-Варна, ПД № 10163/ 2011г. ВРП;
- в размер на 1500лв. по договор от 30.11.2012г. за правна
защита и съдействие по НОХД №7183/ 2011г. ВРС и НОХД№ 3425/ 2012г.ВРС;
- в размер на 1100лв.
по договор от 20.09.2013г. за правна защита и съдействие по ВНОХД № 646/ 2013г.
ВОС.
Разписките са частни
документи, удостоверяващи заплащането и съответно получаването на адвокатско възнаграждение в посочените
размери на съответните дати. В законния срок ответникът не е направил
възражения за недействителност, поради което те са част от формиращия изводите
на съда доказателствен материал Направените
пред първа инстанция се отнасят до реализираните процесуални действия с участието
на адвокат Д., и поради прекомерност на адвокатското
възнаграждение, на основание чл.78, ал. 5 от ГПК.
Във връзка с указанията
на Тълкувателно решение № 1 от
11.12.2018г. на ВКС по тълк.дело №1/ 2017г., ОСГК, съдът преценява комплексно
фактическата и правна сложност на воденото наказателно производство, съобразена
с тежестта на поддържаното обвинение, неговата документална обоснованост,
интензитета на извършените процесуално-следствени действия, приложената процесуална принуда, както и очакваните усилия и труд, които
адвокатът предстои да положи при осъществяване на защитата.
1/От приложенията към ДП 235/
2011г. ОД на МВР, Варна следва, че след повдигане на обвинението К.Р. е
упълномощил адвокат Ц.Т. на 28.02.2011г. В това качество е присъствала при разпит
на обвиняемия на 19.05.2011г./ т.I, с.104-105,, и при предявяване на разследването съгласно протокол от
19.05.2011г./ т.II с.
127/.
Упълномощаването
на адвокат Д. в досъдено производство е въз основа на пълномощно
от 16.09.2011г./ том III, с. 90/. На същата дата пълномощникът е подписал протокол за предявяване на разследването. Присъствал
е при предявяване на постановлението за привличане на К.Р. като обвиняем и вземане на мярка за неотклонение на
03.05.2012г./ т.III,
с.168/, при проведения разпит на обвиняеми на 03.05.2012г.- подписан протокол/
т..III , с.
170/.
На основание чл.13,
ал.1, т.1 вр. чл. 12 от Наредба
№1/2004г.за минималите адвокатски възнаграждение, възнаграждението за защита в досъдебно
производство е минимум 500лв. Предвид осъществените от адв.Д. процесуални действия на основание чл.78, ал. 5 ГПК, следва да бъде присъдено в размер на
700 лв.от общо внесения по договор
за правна защита и съдействие с дата 08.09.2011г.
2/По договор за правна защита и съдействие от 30.11.2012г.ищецът е
заплатил общо 1500лв. за правна защита и съдействие по НОХД № 7183/ 2011г. и по
НОХД № 3425/ 2012г. От пъломощника е депозиран писмен отговор по ВНЧД № 36/
2012г.,образувано по протест на ВРП срещу разпореждане за прекратяване на .
НОХД № 7183/ 2011г.ВРС по първия ОбвАкт, върнат за разглеждане. В производството по НОХД 3425/ 2012г.
ВРС, приключило с оправдателна присъдена е представено пълномощно с дата
18.10.2012г.,при договорено и заплатено за конкретното производство
възнаграждение от 500лв.
При наличните данни
претендираното от 1500лв. съдът намира за необосновано и прекомерно по смисъла
на чл.78, ал. 5 ГПК. Следва да бъде намалено до 700лв., от които 500лв. внесено по договор от 18.10.2012г.за цялото
първоинстанционно производство, и 200лв.за писмено становище по протеста на ВРП
в образуваното ВНЧД № 36/ 2012г., на основание чл. 16 от Наредбата.
3/ По договор 20.09.2013г. за правна защита и съдействие по ВНОХД №
646/ 2013г. ВОС ищецът е внесъл общо 1100лв.
Следва да бъдат присъдени в посочения размер, предвид участието на
пълномощника-адвокат Д., в хода на процеса и с писмена защита.
В заключение, претенцията за имуществени вреди
е доказана в размер на 2500лв.и
следва да бъде уважена в посочения размер..Извършените от ищеца разходи за
ангажираната адвокатска защита са в пряка причинна връзка с образуваното
наказателно производство и представляват непосредствена вреда , произлизаща от
неправомерното й привличане като обвиняема в проведеното досъдебно
производство.
Решението следва да
бъде частично отменено по отношение размера на претенцията за неимуществени
вреди, за разликата над 2000лв. до присъдените 4000лв., и по отношение размера
на претенцията за имуществени вреди, за разликата над 2500лв. до присъдените
3800лв., и постановено охвърляне на исковете в съответните части като неоснователни
и недоказани.
В останалата част,
предмет на жалбата, решението следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
На основание чл.271 от ГПК и чл.280, ал. 3 ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 758/ 22.02.2019г. по гр.д.№ 15195/ 2018г.
на Варненски районен съд , 43ти състав, по отношение на присъденото обезщетение
за претърпени неимуществени вреди , настъпили вследствие на привличането на
ищеца К.П.Р. като обвиняем и подсъдим за извършено престъпление по чл.323,ал.1
вр. чл.26, ал. 1 НК , за което е оправдан с присъда по н.о.х.д.№ 3425/ 2012г.
ВРС, потвърдено с решение № 266/ 07.10.2013г. по в.н.о.х.д.№ 646/ 2013г.
ВОС, в сила от 07.10.2013г., за
разликата над 2000лв. до 4000лв., и по отношение на присъденото обезщетение за
имуществени вреди, за разликата над
2500лв. до 3800лв., със законната лихва върху тези суми от 05.10.2015г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
иска на К.П.Р.
срещу Прокуратурата на Република България за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, за разликата над
2000лв. до 4000лв., и иска за обезщетение за имуществени вреди, за разликата
над 2500лв. до 3800лв.,като неоснователни и недоказани, ведно с претендираната
върху тези суми законна лихва, на основание чл. 2 ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
В необжалваната част решението е влязло в законна
сила.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.