№ 1550
гр. Варна, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20223100502017 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на И. А. Р. срещу Решение № 2065 от
24.06.2022г. постановено по гр.д. № 10635/2021г. по описа на ВРС, X-ти състав, с което на
основание чл. 71, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за защита от дискриминацията са отхвърлени
предявените от въззивника срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. С.
искове за приемане за установено в отношенията между страните, че е нарушено правото на
ищеца на равно третиране по признак лично положение в периода 05.02.2018г. до
27.01.2021г. вследствие постановени откази от Началника на Затвора, гр. В. да ползва
собствените си електрически уреди – един брой индукционен котлон, един брой тенджера и
един брой тиган, докато изтърпява наказанието „доживотен затвор“ в Затвора, гр. В., както
и за осъждане на ответника да преустанови нарушението и да се въздържа от бъдещи
нарушения на забраната за дискриминация.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за недопустимост на обжалваното
решение, като постановено по непредявен иск – съдът служебно доразвил фактическите
твърдения на ищеца, подменяйки предмета на делото в нарушение на диспозитивното
начало в гражданския процес, както и произнасяйки се по нередовна искова молба, като не е
съдействал на ищеца за изясняване на делото от фактическа и правна страна. Съдържа
евентуални оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон, както и
необоснованост. Развитите доводи са, че неправилно ВРС е приел, че режимът на
1
придобиване и ползване на котлон и малка фурна е разрешителен и като такъв попада в
правомощията на Началника на съответния затвор, като същият има право сам да прецени
следва ли да разреши или не ползването. Със своя Заповед № ЛС-04-642/28.11.2018г.
Министърът на правосъдието е утвърдил Списък с разрешени лични вещи, предмети и
хранителни продукти, които осъдените и задържаните по реда на НПК лица, настанени в
затворите, могат да държат при себе си или на определени за целта места. Съгласно т. 3 от
раздел III от този списък, като вещи и предмети, които могат да се ползват с разрешение на
началника на затвора са котлон и малка фурна за общо ползване, които се съхраняват в
специално определени помещения и се ползват по ред определен от началника на затвора. В
изпълнение на заповедта на министъра на правосъдието, началникът на Затвора – Л. със
своя заповед е разписал право на лицата, осъдени на доживотен затвор да съхраняват и
ползват електроуредите котлон и фурна; със своя заповед началника на Затвора – С. е
уредил подробно реда и начина на внасяне на котлон и малка фурна в обособени „кухненски
боксове“ за общо ползване на лишените от свобода, а в Затвора – П. ищецът е ползвал
закупените от него електроуреди до привеждането му в Затвора – В. на 18.01.2018г.
Въпреки отправените от него молби до началника на Затвора – В. да ползва по определен
ред собствените си вещи, искането му не е било удовлетворено. Притежанието на лични
вещи и тяхната употреба изначално са разрешени от Министъра на правосъдието, съгласно
издадената от последния заповед, която вменява задължение на началниците на затворите,
да организират мероприятия и осигурят на лицата лишени от свобода, както битови и
административни, така и социални условия, за да могат същите да ползват личните си вещи,
вкл. да употребяват в ежедневието си котлон и фурна. Следователно, не е въпрос на лична
преценка на началника на затвора и не е в неговата компетентност да решава дали да даде
такова разрешение или не. От доказателствата по делото е установено, че в местата за
лишаване от свобода – Затворите – С., Л. и П., на лицата лишени от свобода са създадени
условия, обезпечаващи и гарантиращи им да ползват процесните електроуреди. За разлика
от изброените места, в Затвора – В. липсват създадени предпоставки и условия,
осигуряващи на лишените от свобода, в т.ч. на въззивника да ползват котлон и фурна. От
друга страна с погрешно разпределената доказателствена тежест, първоинстанционният съд
лишил въззивника от възможността да докаже, че като изтърпяващ наказание „доживотен
затвор“ е поставен в по-неблагоприятно от други лица в същото положение, изтърпяващи
същото наказание в затвори на територията на страната. В тази връзка правото на ищеца на
равно третиране е нарушено вследствие неупражняване на контрол от страна на ГДИН
върху администрацията на Затвора – В. относно провеждане на надлежни организационни
мероприятия, които да осигурят на лицата лишени от свобода условия, за да могат същите
да ползват личните си вещи. Необоснован е изводът на ВРС, че сравними сходни
обстоятелства са налице, когато се сравняват лишени от свобода с еднакви наказания само в
един затвор, а не и в различни. Контрол за изпълнение на заповедта на министъра не е
проведен от ответната дирекция, с което е допуснала по отношение на ищеца
дискриминационно отношение по признак „лично положение“, в нарушение и на
международноправните норми, регламентиращи статута на лишените от свобода в затворите
2
/Препоръка Rec/2006/2 на Комитета на министрите на държавите членки, относно
Европейските правила за затворите/. В този смисъл отправил искане обжалваното решение
да се отмени и вместо него се постанови друго, с което исковете да се уважат с извод за
основателност.
В отговор на жалбата Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ оспорва
доводите в нея. Поддържа, че правилно въз основа на доказателствата по делото ВРС е
приел, че ищецът не е поставен в по-неблагоприятно положение в сравнение с останалите
осъдени лица, изтърпяващи наказание доживотен затвор в Затвора – В., поради което не
може да се приеме, че спрямо него е налице дискриминация по признак лично положение.
Останалите лишени от свобода в Затвора – В. също не могат да ползват котлон и фурна. Не
е установено по делото по-неблагоприятно третиране на ищеца спрямо останалите лица в
сходно на неговото положение. Дори и началниците на други затвори в страната да
разрешават ползването на електроуреди, това не е задължение, което следва да се изпълни
от Началника на Затвора – В.. Последният има право да реши дали даде такова разрешение
или не. В този смисъл липсва нарушение на императивна правна норма, която да обоснове
дискриминационно отношение спрямо ищеца. Отправила искане обжалваното решение да се
потвърди с извод за правилност.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените
позиции по спора.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост. По останалите въпроси, за да се произнесе, съдът
съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по повод предявени от И. А. Р. срещу Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. С. съединени в условията на първоначално
обективно кумулативно съединяване на установителен иск с правно основание чл. 71, ал.
1, т. 1 от ЗЗДискр за приемане за установено в отношенията между страните, че е нарушено
правото на ищеца на равно третиране по признак лично положение в сравнение с други
лишени от свобода при идентични условия в периода 05.02.2018г. до 27.01.2021г.
вследствие постановени откази от Началника на Затвора, гр. В. да ползва собствените си
електрически уреди – индукционен котлон, тенджера и тиган, докато изтърпява наказанието
„доживотен затвор“ в Затвора, гр. В., както и осъдителен иск с правно основание чл. 71,
ал. 1, т. 2 от ЗЗДискр за осъждане на ответника да преустанови нарушението.
Исковата молба е основана на следните фактически твърдения: ищецът изтърпява
наложено му наказание „доживотен затвор“ в Затвора в гр. В.. Със заповед на министъра на
правосъдието, уреждаща разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които
могат да получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места
лишените от свобода, настанени в затворите е предвидено, че лишените от свобода имат
право да съхраняват и ползват електроуреди – котлон и малка фурна за общо ползване, по
ред определен от Началника на Затвора. До 18.01.2018г. ищецът изтърпявал наказанието си
3
в Затвора – П., когато е преведен в Затвора – В.. През м. август 2016г. след одобрена негова
молба, закупил от лавката на Затвора – П. един брой индукционен котлон, тенджера и тиган,
които ползвал до привеждането му в Затвора – В.. При постъпването си в Затвора – В. тези
вещи му били иззети от Администрацията на затвора под предлог, че Началника на Затвора
– В. не разрешава да се ползват такива електроуреди. Многократно с писмени молби сезирал
Началника на затвора да му бъде разрешено ползването на електроуредите, по които същият
постановил отказ да даде исканото разрешение. Същевременно при същите сходни
обстоятелства други лишени от свобода от различни затвори ползват такива електроуреди.
Това неравноправно третиране допуснато от бездействието на ответника по отношение на
ищеца, в сравнение с други лишени от свобода със същия статус и присъда, му се отразява
негативно, нарушава правата и законните му интереси, като по този начин е поставен в по-
неблагоприятно положение от други лица при сходни сравними обстоятелства. Отправя
искане в тази връзка да се установи в отношенията между страните факта на допуснатото
нарушение, както и да се осъди ответникът да преустанови нарушението и да се въздържа в
бъдеще от по-нататъшни нарушения.
В отговор на исковата молба Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“,
представлявана от главния директор оспорила исковете по основание. Оспорила
твърденията за наличие на установено различно, по-неблагоприятно третиране на ищеца,
извършено съзнателно от страна на ответната дирекция. Действията на служителите на
ответника относно изпълнение на наказанието доживотен затвор в случая не са
дискриминационни. На основание чл. 197, ал. 1 от ЗИНЗС наказанието доживотен затвор се
изпълнява в отделни затвори или в обособени отделения към други затвори, а на основание
чл. 213 от ППЗИНЗС, осъдените на доживотен затвор се настаняват в отделни затвори или в
отделения на други затвори в обособени зони с повишена сигурност. На основание чл. 68,
ал. 1 от ППЗИНЗС храненето на лишените от свобода се извършва съгласно утвърдения
график за разпределение на времето. В заповед № ЛС-04-642/28.11.2018г. на Министъра на
правосъдието са посочени вещи и предмети, които лишените от свобода могат да държат и
ползват с разрешение на Началника на Затвора. Предвид разрешителния режим, Началникът
на Затвора – В. не е издавал разрешение за внасяне на котлон и малка фурна от ищеца. Ето
защо в случая липсват основания за реализиране отговорността на ответника доколкото не е
налице нарушение на принципа на равно третиране по смисъла на ЗЗДискр. Отправила
искане в тази връзка предявените искове да се отхвърлят като неоснователни.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
Съгласно писмо рег. № 1867 от 09.08.2021г. на Началника на сектор „НОД“ на
Затвора – В. лишеният от свобода И. А. Р. изтърпява наказание „доживотен затвор“ и
„доживотен затвор без замяна“ при първоначално определен специален режим от
08.12.2005г., наложени с присъди по НОХД № 127/2004г. на ОС – П. за извършени деяния
по чл. 116, ал. 1, т. 6 и т. 12 от НК. Преведен е в Затвора – В. на 18.01.2018г. от Затвора – П.
4
и настанен в III група, зона със засилен надзор и охрана на 24.01.2018г., самостоятелно в
127-мо спално помещение. На 06.08.2021г. е преведен в Затвора – Б.. Началника на Затвора
– В. не е издавал разрешение за внасяне и ползване на котлон и малка фурна от лишени от
свобода, нито има обособено помещение, което да се използва от лишените от свобода
настанени в „Зона с повишена сигурност“, където да бъде поставен котлон и малка фурна и
същите да си приготвят храна.
Със Заповеди № ЛС-04-642 от 28.11.2018г. Министърът на правосъдието утвърдил
списък на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да
получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места лишените от
свобода, настанени в затворите. Изпълнението на заповедта е възложено на началниците на
затворите, а контролът по изпълнение на – на главния директор на ГДИН. Съгласно раздел
III, т. 3 от утвърдения списък лишените от свобода могат да държат и ползват с разрешение
на началника на затвора котлон и малка фурна за общо ползване, като същите се съхраняват
в специално определени помещения и се ползват по ред, определен от началника на затвора.
С тази заповед е отменена Заповед № ЛС-04-1365/16.08.2017г. на МП.
Със Заповед № ЛС-04-746 от 08.12.2021г. на Зам. министъра на правосъдието е
утвърден списък на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат
да получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места лишените от
свобода, настанени в затворите, като с тази заповед е отменена горната заповед от
28.11.2018г.
От Докладна записка от 01.04.2022г. на Н.Г. – експерт Стопанска дейност до
Началника на Затвора – П., придружена с подробна разпечатка от програма Инфо-магазин“
при ДПФЗД – ТП П., се установява, че на 09.08.2016г. И. Р. закупил индукционен котлон,
тиган и тенджера от лавка-магазин при затвора – П..
С молби от 05.02.2018г., 14.09.2018г., 18.03.2020г., 11.05.2020г. и от 27.01.2021г. И.
А. Р. сезирал Началника на Затвора – В. да му разреши да полза закупената от него техника
– индукционен котлон, тиган и тенджера с капак, закупени от него на 09.08.2016г.,
съставляващи вещи включени в Списък на разрешените такива от МП от 07.09.2017г. в
Затвора – В.. В отговор на исканията е разпоредено от Началника на Затвора – В. вещите да
се върнат на близките, както и, че в Затвора няма обособени такива помещения.
Със Заповед № Р-3 от 07.01.2020г. на Началника на Затвора – С., на основание
Заповедта на МП от 28.11.2018г. е уреден реда и начина за внасяне, ползване и съхраняване
на котлон и малка фурна за общо ползване. Съгласно т. 1 от заповедта на територията на
всяка група да се обособят помещения „кухненски боксове“ за общо ползване на лишените
от свобода, а в зоната с повишена сигурност да се обособи кухненски бокс с малка фурна и
котлон, който да се използва от отговорника или по определен график. Съгласно т. 3 от
заповедта в зоната с повишена сигурност, във връзка с правния статус на лишените от
свобода, които са настанени в постоянно заключени помещения, се разрешава внасянето и
ползването на индукционен котлон в спалните помещения. Постановено е оборудването на
кухненските боксове с котлон и малка фурна да се осъществява след депозиране на молба от
5
отговорника на кухненския бокс до Началника на Затвора за разрешение да получи същите
по установения ред, в ден за техника.
Със Заповед № 453 от 02.04.2018г. Началникът на Затвора – Л. също уредил реда за
използване на електроуреди в затвора, съгласно чл. 82, ал. 7 от ППЗИНЗС и заповедта на
МП № ЛС-04-1365 от 16.08.2017г., като постановил лишените от свобода в зоните с
повишена сигурност на корпуса на Затвора-Л. да ползват и съхраняват електроуредите, по
раздел III, т. 3 от цитираната заповед на МП. Разрешил внасянето и ползването на единичен
индукционен котлон, парти грил, тиган и тенджера по 1 брой в килия.
Със Заповед № 127 от 09.06.2016г. на Началника на Затвора – В. са определени
правила за вътрешния ред в Затвора – В., сред които липсва уреден ред за използване на
електроуреди от лишените от свобода в затвора. С Писмо от 21.11.2022г. на Началника на
сектор „НОД“ при Затвора – В., прието пред настоящото инстанция е установено, че
Началникът на Затвора – В. не е издавал разрешение за внасяне и ползване на „котлон“ и
„малка фурна“ /електроуреди за готвене/ от лишените от свобода.
В качеството на свидетел по делото е разпитан М.С.С., който в показанията си
установява, че познава ищеца от пребиваването си в Затвора – П., където са били заедно, в
една килия от 12.08.2015г. до 18.01.2018г. Свидетелят е пребивавал в затворите в Б., Л., П. и
С.. Във всички тях се продавали и свидетелят е пазарувал варива, спагети, кори за баница и
всякакви продукти, подлежащи на термична обработка, имало е пригодени помещения –
обособени кухненски боксове, в които лишените от свобода да си приготвят храна. Ищецът
си е закупил котлон, тиган и тенджера, които е ползвал до преместването му в Затвора – В.
през 2018г. В затвора – В. същият не е ползвал вещите си, защото не му е било позволено.
При тези факти в обжалваното решение ВРС приел, че липсата на издадено
разрешение за ползване на котлон и малка фурна от лишените от свобода в Затвора – В. се
отнася за всички лишени от свобода, пребиваващи в този затвор, поради което ищецът не е
поставен в по-неблагоприятно положение в сравнение с останалите осъдени лица,
изтърпяващи наказанието доживотен затвор в Затвора – В.. В правомощията на Началника
съгласно заповедта на МП е да реши дали да даде или не такова разрешение. По тези
съображения приел, че не е установено нарушаване правото на ищеца на равно третиране по
признак лично положение в сравнение с други лишени от свобода при идентични условия,
поради което отхвърлил исковете като недоказани.
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните
правни изводи:
Разпоредбата на чл. 4 от ЗЗДискр забранява всяка пряка и непряка дискриминация,
основана на лично положение. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗЗДискр, законът защитава от
дискриминация всички физически лица на територията на Република България, а забраната
за дискриминация действа спрямо всички при упражняването и защитата на предвидените в
Конституцията и законите на Република България права и свободи /чл. 6, ал. 1 от ЗЗДискр/.
Изхождайки от правото на справедлив процес и правото на ефективни вътрешноправни
средства за защита, уредени в чл. 6 и чл. 13 от ЕКПЧ и защитата срещу дискриминацията,
6
регламентирана в чл. 6 от Конституцията на РБ, осигуряваща равенство на хората при
упражняване на предоставените от нея и закона права, съдебният състав приема, че
предявените срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ искове по чл. 71, ал. 1, т.
1 и т. 2 от ЗЗДискр са процесуално допустими и следва да се разгледат по същество. Ето
защо оплакванията в жалбата за недопустимост на исковете, както и за нарушение на
принципа на диспозитивното начало са неоснователни.
Предмет на разглеждане са предявени искове за установяване на нарушение на
правото на равно третиране на ищеца – лишен от свобода, изтърпяващ наказание
„доживотен затвор без замяна“, в периода 05.02.2018г. до 27.01.2021г., когато е изтърпявал
наказанието си в Затвора – В., в зона със засилен надзор и охрана, вследствие постановени
откази от Началника на Затвора – В. да ползва собствените си електрически уреди –
индукционен котлон, тенджера и тиган, докато изтърпява наказанието „доживотен затвор
без замяна“ в този затвор, вследствие неупражнени правомощия и контрол съгласно чл. 12,
ал. 1 от ЗИНЗС от страна на ответната дирекция за изпълнение на заповедта на министъра
на правосъдието от 28.11.2018г., с което бездействие е допуснала по отношение на ищеца
дискриминационно отношение по признак „лично положение“, в сравнение с други лишени
от свобода от други затвори в страната /в Л., С. и П./, на които е разрешено ползването на
такива електроуреди.
Фактите на дискриминация следва да бъдат първоначално установени в съдебния
процес от ищеца, след което ответникът следва да установи при условията на пряко и пълно
доказване, че правото на равно третиране не е нарушено /арг. от чл. 9 ЗЗДискр/.
Установено е от доказателствата по делото, че със заповед от 28.11.2018г. министърът
на правосъдието е утвърдил списък на разрешените лични вещи, предмети и хранителни
продукти, които могат да получат, ползват и държат при себе си или на определените за
целта места лишените от свобода, настанени в затворите, сред които с разрешение на
началника на затвора, в специално определени помещения и по ред, определен от същия
съгласно раздел III, т. 3 и котлон и малка фурна за общо ползване. По време на престоя си в
Затвора – П. ищецът на 09.08.2016г. закупил индукционен котлон, тиган и тенджера от
лавка-магазин при Затвора – П., които съгласно показанията на свидетеля М.С. ползвал до
привеждането му в Затвора – В. през 2018г. В затворите в гр. С., гр. П. и гр. Л. лишените от
свобода в зоните с повишена сигурност ползват и съхраняват електроуредите, по раздел III,
т. 3 от цитираната заповед на МП, съгласно разрешение и ред определени от началниците на
тези затвори. В Затвора – В. Началникът не е издал разрешение за внасяне и ползване на
котлон и малка фурна от лишени от свобода, нито има обособено помещение, което да се
използва от лишените от свобода настанени в „Зона с повишена сигурност“, където да бъде
поставен котлон и малка фурна и същите да си приготвят храна.
По въпроса представлява ли дискриминация по признак лично положение по-
неблагоприятното третиране на лишени от свобода, изтърпяващи наказание "доживотен
затвор" в зависимост от това в кое затворническо заведение изтърпяват наказанието си, в
трайната и актуална съдебна практика на ВКС е даден отрицателен отговор. Относно
7
възможността лишените от свобода, настанени в различни пенитенциарни заведения да
бъдат субект на сравнение, при твърдения за неравностойно третиране, е прието, че за да е
налице дискриминация по някой от признаците на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр, следва да се
направи сравнение между начина на третиране на други лица, които са в същото или сходно
положение. Когато обаче разликата се основава на обективни обстоятелства, които са
различни от защитените признаци на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр – не е налице дискриминация.
По-неблагоприятното третиране на лишени от свобода, в зависимост от това в кое
затворническо заведение изтърпяват наказанието си не е сред предвидените в чл. 4, ал. 1 от
ЗЗДискр или друг закон признаци, поради което не представлява дискриминация по признак
лично или обществено положение. Всеки затвор осигурява различни условия за живот на
осъдените, които разлики са обективно обусловени от редица обстоятелства, водещи до
различни битови и организационни условия. Ето защо, не може да се приеме, че
изтърпяващите наказание в даден затвор лица се намират при "сравними сходни
обстоятелства" с изтърпяващите наказание в друг затвор. Следователно, в подобни
"сравними сходни обстоятелства" ищецът се намира единствено с лицата, изтърпяващи
същото наказание в същия затвор и само сравнението с тях е от значение за преценката дали
е налице спрямо него дискриминация по чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр /в този смисъл Решение №
101 от 2.08.2021г. по гр.д. № 1871/2020г. на ВКС, IV ГО и цитираните в него решения/.
Съдебната практика е последователна и по въпроса, че за да е налице дискриминация,
трябва да бъде установено не само по не-благоприятно третиране, но и това че то се дължи
на някой от защитените признаци по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр.
В конкретния случай поддържаното нарушение, изразяващо се в неразрешаване и
несъздаване на ред за ползване на котлон и малка фурна в Затвора - В., каквато забрана се
твърди, че не съществува по отношение на лишените от свобода, изтърпяващи наказание в
други затвори в страната, не представлява дискриминация по признак лично положение.
Ищецът е посочил, че по-неблагоприятното третиране е следствие от откази на началника на
Затвора – В., като това твърдение само по себе си изключва по обективни причини
сходността в положението на лишените от свобода, намиращи се в този затвор, и лишените
от свобода, изтърпяващи наказанието си в други затвори. Това е така, тъй като началникът
на Затвора – В. не може да влияе върху личното положение на лишените от свобода извън
Затвора – В. и следователно тези лица не са в сравними сходни обстоятелства спрямо ищеца
по отношение управлението на Затвора – В.. Наличието на "сравними сходни обстоятелства"
следва да се преценява спрямо конкретното лично положение на ищеца, т.е. лицата, с които
той се сравнява, следва да бъдат в идентично положение. В подобно идентично или сходно
положение с ищеца по отношение на личното си положение, определено от актовете на
управление на Затвора – В. са само лицата, намиращи се под юрисдикцията на началника на
този затвор, но не и лицата, които изтърпяват наказание "лишаване от свобода", вкл.
"доживотен затвор" в друг затвор в страната. В подобни "сравними сходни обстоятелства"
по отношение на неразрешения от началника на Затвора – В. режим за ползване на котлон и
фурна, ищецът в рамките на исковия период се е намирал единствено с лицата, изтърпяващи
8
наказание лишаване от свобода в Затвора - В. и само сравнението с тях е от значение за
преценката дали е налице спрямо него пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от
ЗЗДискр. По делото е безспорно установено, че такава разлика в третирането спрямо
лишените от свобода, изтърпяващи наказанието си в Затвора – В. по отношение на
утвърдения от началника на затвора ред, не е налице. Идентичността в условията на
третиране на тези лица изключва както пряката, така и непряката дискриминация спрямо
ищеца по смисъла на ЗЗДискр.
С оглед изложеното правилен се явява изводът на първоинстанционния съд, че в
конкретния случай не е налице по-неблагоприятно третиране на ищеца по признак лично
положение, предвид наложеното му наказание "доживотен затвор" в сравнение с останалите
лишени от свобода, изтърпяващи наказанията си в други затворнически заведения.
В заключение, предявените на основание чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗДискр искове са
недоказани по основание и следва да се отхвърлят.
В обжалваното решение, ВРС е постановил идентичен правен резултат, който като
правилен следва да се потвърди.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззиваемата страна има право на поискани
разноски – юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. Разноските следва да се
присъдят в тежест на въззивника.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2065 от 24.06.2022г. постановено по гр.д. №
10635/2021г. по описа на ВРС, X-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК И. А. Р. с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. С. сумата от 200 лева –
съдебни разноски за настояща инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен
срок, който за страните започва да тече от получаване на съобщението за постановяването
му, при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК препис от решението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
9
Членове:
1._______________________
2._______________________
10