Р Е Ш Е Н И Е
гр. Г.
Т., 14. 11. 2012г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД Г. Т., в
публично заседание проведено на двадесет и девети октомври две хиляди и
дванадесета година в състав:
Районен съдия:Петър
Петров
при секретаря Р.И.
…………………………………………
и в присъствието
………………………………………………………………..
като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 00078 по описа за 2011г.
И за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила
е искова молба от „ Л. „ ЕООД гр. Д., ул.
„ Л. К. „ № **, ЕИК ******* със законен представител Д. К.Ш. срещу И.К.Ш.
ЕГН ********** и К. Н.И. ЕГН **********,***. С исковата молба и с
допълнителната уточняваща молба се сочи, че ищцовото дружество упражнява
несмущавано владение върху недвижим имот, находящ се в стопанския двор на с. Ж.,
община Г. Т. и представляващ три броя силажни ями с площ 3365 кв.м. с начин на
трайно ползване- силажохранилище с площ от 6040 кв.м., представляващ имот пл. №
7 по парцеларния план на стопанския двор на с. Ж. при граници и съседи : улица,
мера, парцел VI и парцел VIII. Твърди се, че двамата ответници, като съпрузи,
предявяват необосновани претенции за собственост върху имота, като първоначално
на 11. 02. 2008 год. отв. Ш. се е снабдил с констативен нотариален акт за
собственост по давностно владение след обстоятелствена проверка, а впоследствие
на 19. 09. 2008 год. двамата ответници като съпрузи са били признати за
собственици на същия имот с последващ нотариален акт.
В
обстоятелствената част на исковата молба ищецът отрича правото на собственост
на двамата ответници по отношение на процесния имот, като твърди, че
претенциите им за собственост са абсолютно необосновани. Ищецът твърди, че
владее имота за себе си и че за него е налице правен интерес от установяването
на факта, че ответниците не са собственици на имота.
Предвид
горното ищецът предявява следните искове:
1. Да бъде признато за установено
спрямо ответниците, че те не са собственици на процесния имот.
2. Да бъдат отменени нотариални
актове № 62, том III, рег. № 714, д. № 105/
Претендират се и разноските по делото.
Така предявени исковете са по чл. 124, ал.1 ГПК и по чл. 537, ал.2 ГПК.
В срока
по чл.131 ГПК от двамата ответници е постъпило писмено възражение, което по
същество представлява отговор на исковата молба. С отговора се възразява срещу
процесуалната допустимост на иска и се оспорват исковете като неоснователни.
Твърди се, че двамата ответници, като съпрузи, са закупили през 1994 год. от
Ликвидационния съвет на ТКЗС с. Ж. процесния имот срещу талони за дялово
участие и са го владяли за себе си без прекъсване повече от 10 години и през
2008 год., след като се снабдили с книжата за закупуването му, са се сдобили с
нотариални актове за собственост чрез давностно владение, по обстоятелствена
проверка. Твърди се още и че ищцовото дружество е наемател на процесния имот и
като такъв е държател, а не владелец на имота, който му е отдаден под наем с
договор от 29. 08. 2008 год. Оспорват се писмените декларации пред
прокуратурата, направени от тримата свидетели по обстоятелствената проверка, за
което се сочи мотив, че същите в момента били служители в ищцовото дружество,
поради което са зависими в момента от него.
Моли се
исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и да им бъдат присъдени
разноските по делото.
Видно от
петитумите на исковата молба водещият иск по чл. 124, ал.1 ГПК е отрицателен
установителен иск за отричане правото на собственост у двамата ответници по
отношение на процесния недвижим имот. Искът по чл. 537, ал.2 ГПК е акцесорен и
същият при решаването си зависи от изхода на спора по иска по чл. 124, ал.1 ГПК.
В чл. 124,
ал.1 ГПК се казва – „ Всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си,
когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на
едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. „ Т.е.
абсолютна положителна процесуална предпоставка за воденето на установителния
иск е наличието на правен интерес.
Във връзка
с направеното възражение от двамата ответници, че за ищеца в настоящия процес
липсва правен интерес от воденето на иска по чл. 124, ал.1 ГПК, а оттам и за
иска по чл. 537, ал. 2 ГПК, съдът счита за необходимо да изрази следното :
Според
твърдението в исковата молба ищецът владее процесния имот и с предявяването на
отрицателния установителен иск търси да получи защитата, която иска, а именно-
да запази фактическата си власт върху имота. В подкрепа на това становище е и
Определение № 718/ 22. 12.
В случая ищецът следва да докаже по
делото факта на собственото си владение върху процесния имот за да обоснове
правния си интерес от воденето на отрицателния установителен иск по чл. 124,
ал.1 ГПК.
Съдът
намира, че след като е депозирал горецитираните си искове срещу двамата
ответници пред съда, то той е демонстрирал, че вече владее за себе си, а не
държи за другиго процесния имот и с факта на депозирането на исковата молба,
препис от която се връчва на ответниците, претендиращи да са собственици на
имота, той довежда до тяхното знание промяната в намеренията си по отношение на
спорния имот. От това следва, че ищецът по този начин е доказал, своето
владение като упражняване на фактическа власт върху имота, а оттам и доказал
наличието на правния си интерес от воденето на отрицателния установителен иск.
При този
извод на съда искът по чл. 124, ал.1 ГПК се явява процесуално допустим, като в
производството по делото двамата ответници е следвало да докажат своето право
на придобита собственост по давностно владение върху процесния имот.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следното:
С Фактура № 343/ 26. 05. 1994
год. ответникът И.К.Ш. закупил от ТКЗС в ликвидация с. Ж., община Г. Т. с
материално отговорно лице П. Н./ сега покоен/ силажохранилище с обща площ от
6040 кв.м. и три броя силажни ями с обща площ 3365 кв.м., находящи се в
стопанския двор на с. Ж., общ. Г. Т. Сам по себе си този първичен счетоводен
документ е доказателство само и единствено за платена цена от купувача на
продавача, но не е и титул, годен да прехвърли правото на собственост върху
имота, което следва да се извършва с договор за покупко- продажба.
Тъй като
оригинала на цитираната по- горе фактура, съгласно заключението на вещото лице
по назначената съдебно- счетоводна експертиза, не се пази в архивите на
Кметство с. Ж., община Г. Т. или в архивите на Община Г. Т., то нейното
издаване, а и нейната дествителност, съотнесено към Протокол от 20. 07. 1995
год. от заседание на ЛС на ТКЗС в ликвидация с. Ж. за предадени от ЛС на същото
ТКЗС на съвета на правоимащите неразпределени имущества, сред които е и
силажовместилища- 3 бр., сочи, че съществува основателно съмнение дали същата
фактура е удостоверила верни факти и обстоятелства, свързани с действителна
продажба на процесния имот от ЛС на ТКЗС с. Ж. на И.К.Ш., още повече, че от показанията
на свидетелите- Д. П. Г., Г.П.Г. и Ц.З.К., които са били членове за първия- на
контролния съвет на кооперацията в с. Ж., а за останалите двама- членове на ЛС
на ТКЗС с. Ж. и на съвета на правоимащите, е видно, че трите силажни ями не са
били продавани на никого и са останали в кооперацията, след като им били
предадени от ЛС на ТКЗС като неразпределено имущество.
Показанията на
свидетелите по настоящото дело и по обстоятелствената проверка- Г. Р. И., Р. И.
М. и П. И. Д., не следва да се ценят по делото, тъй като видно от нотариално
заверените им заявления, депозирани пред Районна прокуратура Г. Т., те са се
отказали от показанията си дадени при обстоятелствената проверка пред нотариуса
досежно въпроса кой е владял процесния имот.
От показанията
на останалите разпитани свидетели- Б., Д., Г., Г. и К. се установява, че през
различни периоди от 1994 год. до 2010 година братята Д. Ш. и И.Ш. са
осъществявали съвместна стопанска дейност под различни фирми и че са ползвали
съвместно чрез тези си фирми процесните силажни ями. Липсват свидетелски
показания, които последователно и безпротиворечиво да водят на извода, че отв. И.Ш.
като физическо лице сам, или заедно със съпругата си- отв. К.И., е осъществявал
фактическата власт върху трите силажни ями, като да е демонстрирал намерението
си да свои тези имоти, и това му владение да е продължило най- малко 10 години.
От горното
следва, че двамата ответници като съпрузи не са доказали успешно по делото
давностното си владение върху имота, което да е продължило 10 години, от което
следва и извода, че не са доказали и правото си на собственост върху имота.
Двата нотариални
акта за имота с титуляри първоначално- И.К.Ш., а впоследствие двамата съпрузи –
И.К.Ш. и К.Н.И., не могат да бъдат противопоставяни на ищеца по делото, тъй
като са издадени в охранително производство.
Видно от
гореизложеното, искът по чл. 124, ал.1 ГПК се явява доказан по основание и
следва изцяло да бъде уважен, като бъде признато за установено по отношение на
страните по делото, че ответниците И.К.Ш. и К.Н.И. не са собственици на
процесния имот.
Горният изход
на спора предопределя и решаването на иска по чл. 537, ал.2 ГПК, от което
следва, че процесните два нотариални акта следва да бъдат отменени.
На
основание чл. 78, ал.1 ГПК двамата ответници следва да бъдат осъдени солидарно
да заплатят на ищеца сторените от него съдебни разноски в размер на сумата от 62лева
за платена държавна такса, в размер на 30 лв за платен депозит за свидетели и
250 лева за възнаграждение на вещи лица или общо разноски в размер на 342 лв.
По делото липсват доказателства за платен адвокатски хонорар от ищеца.
Предвид
горното съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение на
ищеца „ Л. „ ЕООД гр. Д., ул. „ Л. К. „ № * *, ЕИК ********, представлявано от
управителя Д. К.Ш. и на ответниците И.К. Ш. ЕГН ********** и К.Н.И. ЕГН **********,***,
че И.К.Ш. и К.Н.И. не са собственици на недви-жим имот, находящ се в стопанския
двор на с. Ж., община Г. Т., представляващ три силажни ями с обща площ от 3365
кв.м. в силажохранилище с площ 6040 кв.м., представляващо имот с пл. № 7 по
парцеларния план на стопанския двор на с. Ж., общ. Г. Т. при граници и съседи :
север- улица, юг- мера, изток- парцел VI и запад-
парцел VIII.
ОТМЕНЯ Нот. акт № 62, том III,рег. № 714, д. № 105/ 11. 02.
ОСЪЖДА И.К.Ш.
и К.Н.И. солидарно да заплатят на „ Л. „ ЕООД гр. Д. сторените от него съдебно-
деловодни разноски в общ размер на 342. 00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Д. окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщението му до страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: