РЕШЕНИЕ
№ 776
гр. Бургас, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря К* АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20222120202235 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на „*“ ЕООД с ЕИК: *, чрез пълномощник –
адв. А.А. – АК-Стара Загора, с посочен съдебен адрес: *, против Електронен фиш за
налагане на имуществена санкция (ЕФ) № **********, издаден от АПИ-гр. София, с който
за нарушение по чл. 139, ал. 5 и 7, вр. с чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП) и на основание чл. 179, ал. 3а, вр. с чл. 187а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗДвП на
жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 1800 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакувания ЕФ, като се излагат подробни
съображения в защита на тезата за незаконосъобразност на санкционния акт.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник - адв.
А.А. – АК – Стара Загора, който поддържа жалбата по изложените в нея доводи, които
допълва и конкретизира. Пледира за отмяна на ЕФ и присъждане на разноски.
Административнонаказващият орган се представлява от юрисконсулт *, която
пледира за потвърждаване на ЕФ, като правилен и законосъобразен. В писмена защита
подробно защитава позицията си, включително и позовавайки се на съдебна практика.
Претендира разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от известието за доставяне на л. 15 – ЕФ е връчен на
жалбоподателя на 06.06.2022 г., а жалбата е депозирана по пощата, с дата на пощенското
1
клеймо 14.06.2022 г). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът, след като прецени
доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния
контрол, намира за установено следното:
На 22.01.2021 г. в 16:24 часа в община Бургас по път А-1 км. 357+949, с посока
намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа e било установено
нарушение № B9A3C48FA59376DE053041F160A68D4, като за пътно превозно средство
/ППС/ влекач „Скания Р420“ с рег.№ *, с технически допустима максимална маса на 20000,
брой оси 2, екологична категория ЕВРО 3, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща
технически допустима максимална маса на състава 50000 изцяло не е заплатена дължимата
пътна такса по чл.10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата /ЗП/, тъй като за посоченото пътно
превозно средство няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за
преминаването.
Нарушението е установено с устройство № 10032, представляващо елемент от
електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, намиращо се на път
А-1 км.357+949.
За така установеното нарушение бил издаден ЕФ № **********, с който за
нарушение на чл. 139, ал. 5 и 7, вр. с чл. 102, ал. 2 ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 3а, вр. с
чл. 187а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗДвП на собственика на товарния автомобил – „*“ ЕООД била
наложена „Имуществена санкция“ в размер на 1800 лева.
В хода на проверката било установено, че има сключен договор между „*“ АД и „*“
ЕООД на 02.03.2020 г. за предоставяне на услуги за електронно таксуване /л. 30/. При
деклариране на номера на автомобила обаче жалбоподателят посочил вместо „*“ номер –
„*“, т.е. петият знак от регистрационния номер е деклариран като буквата „О“, а не като
цифрата „0“ /нула/. Това довело до там, че в периода 06.11.2020 г. до 25.01.2021 г. някои от
камерите на електронната система за събиране на пътни такси не успели да разпознаят
регистрационния номер на камиона и генерирали 18 записа на нарушения. Видно от
приложената на л. 31-32 справка става дума само за някои /общо 4/ от пътните камери,
разположени съответно на км. 107+663; км. 357+949; км. 107+250 и км. 130+588 от А1.
Видно от приложената на л. 9-11 детайлна справка конкретно за 22.01.2021 г. – останалите
камери по маршрута на движение успели да свържат декларирания номер с действителния и
ППС-то било надлежно таксувано.
Проблемът с невярното деклариране бил известен на АПИ, като с писмо от
21.09.2021 г. те отправили официално запитване до „*“ АД и били информирани за
ситуацията.
Собственикът на ППС- то също бил информиран за възниквалия проблем с
невярното деклариране, като на 26.01.2021 г. той се свързал с доставчика на услуги за
електронно таксуване и оборудването, асоциирано към регистрационен номер „*“ било
2
пренасочено към коректния регистрационен номер „*“.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и от писмените доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. По делото не се събра
доказателствен материал, който да оборва така възприетите фактически положения, които
като цяло не се оспорват и от страните.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издадения ЕФ относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта
на наложената санкция и предвид така установената фактическа обстановка, направи
следните правни изводи:
Електронният фиш е издаден от компетентен орган, тъй като разпоредбата на чл. 10,
ал. 10 ЗП, посочва, че Агенция "Пътна инфраструктура" осъществява правомощията на
държавата във връзка със събирането на пътните такси и функциите на лице, събиращо
пътни такси, както и по управлението на смесената система за таксуване на различните
категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, както и
дейността по практическото прилагане, въвеждането, функционирането и контрола на
системата за събиране на пътните такси. При изпълнение на своите правомощия по чл.10,
ал.10 от ЗП Агенция Пътна инфраструктура е установила, като е и заснето от електронната
система по чл.167а, ал. 3 от ЗП, нарушение по чл. 179, ал.3 - 3б, поради което може да бъде
издаван електронен фиш в отсъствието на контролен орган за налагане на съответното
наказание в размер, определен за съответното нарушение - чл.189ж, ал. 1 ЗДвП.
Противно на становището на жалбоподателя съдът счита, че в конкретния случай
безспорно се доказва извършването на административно нарушение, но то не е това, за
което АНО е решил да ангажира отговорността на дружеството-жалбоподател.
С разпоредбата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП се предвижда санкция за собственик на
пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което
изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за
пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б,
ал. 1 от Закона за пътищата, като се предвижда и че санкцията се налага на вписания
ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв.
В настоящия казус безспорно жалбоподателят е собственик на автомобила и дължи тол
такса за движение по републиканската пътна мрежа, поради което е административно-
наказателноотговорно лице. В случая категорично се доказва, че се е достигнало до
незаплащане на дължима такса, поради невярното деклариране на регистрационния номер
на автомобила.
При тези факти, които са били известни на АНО, деянието е следвало да бъде
квалифицирано като нарушение на чл.187а, ал. 1 и ал. 2, т. 3 вр. чл.179, ал. 3б от ЗДвП и на
жалбоподателя да се наложи имуществена санкция в размер на 2500 лева, а не по чл. 187а,
ал. 1 и ал. 2, т. 2, вр с чл. 179, ал. 3а ЗДвП с налагане на имуществена санкция в размер на
3
1800 лева. В случая законодателят изрично е предвидил специален състав на
административно нарушение, при който до незаплащане на дължимата такса се е достигнало
в резултат на невярно декларирани данни, а именно - чл. 179, ал. 3б ЗДвП, който е приложим
в конкретния случай, а не състава по чл. 179, ал. 3а ЗДвП.
На настоящия състав е служебно известно, че по напълно аналогични случаи,
касателно същото ППС и същата камера, но на дата 06.11.2020 г. и 09.11.2020 г., АПИ е
издал ЕФ № ********** и ЕФ № **********, с които поведението на жалбоподателя е било
правилно квалифицирано като нарушение по чл.187а, ал. 1 и ал. 2, т. 3 вр. чл.179, ал. 3б от
ЗДвП. Тези ЕФ са били предмет на съдебен контрол, като и двата са били потвърдени от РС-
Бургас (Решение № 145 от 23.02.2022 г., по НАХД № 5704/2021 г. и Решение № 144 от
23.02.2022 г. по НАХД № 5703/2021 г.) и АдмС-Бургас (Решение № 946/18.07.2022 г. по
КНАХД № 874/2022 г. и Решение № 899/07.07.2022 г. по КНАХД № 875/2022 г.). За съда
остава неясно защо при абсолютно еднакви факти (с изключение на датите) АНО е решил
два пъти да квалифицира извършеното от дружеството-жалбоподател като нарушение по
чл.187а, ал. 1 и ал. 2, т. 3 вр. чл.179, ал. 3б от ЗДвП, а третия път по чл. 187а, ал. 1 и ал. 2, т.
2, вр с чл. 179, ал. 3а ЗДвП. При всички случаи обаче настоящия състав е на мнение, че
наказващият орган е следвало и този път да даде вярната правна квалификация на
извършеното по чл.187а, ал. 1 и ал. 2, т. 3 вр. чл.179, ал. 3б от ЗДвП и да наложи на
жалбоподателя „Имуществена санкция“ в размер на 2500 лева, както е предвидено в закона,
но не го е сторил, с което е допуснал нарушение на материалния закон.
Нарушението няма как да бъде „санирано“ от съда, доколкото ако той измени ЕФ и
даде вярна правна квалификация на извършеното, това би довело и да завишаване на
размера на санкцията, т.е. до влошаване на положението на обжалващия, което е
недопустимо.
В заключение, настоящият състав намира, че в случая материалният закон е приложен
неправилно (макар и в полза на нарушителя), поради което и издаденият ЕФ се явява
незаконосъобразен и следва да се отмени само на това основание.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63д ЗАНН,
съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда
разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна
препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане
на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В
конкретния случай, с оглед изхода на правния спор, разноски се дължат в полза на
жалбоподателя, който своевременно е поискал присъждането им. По делото е приложен
договор за права защита и съдействие (л. 13), от който се доказва, че е бил заплатен в брой
адвокатски хонорар в размер на 300 лева с ДДС. По делото не е направено възражение за
прекомерност, поради което разноските следва да се възложат в тежест на АНО.
Така мотивиран Бургаският районен съд
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция № **********,
издаден от АПИ-гр. София, с който за нарушение по чл. 139, ал. 5 и 7, вр. с чл. 102, ал. 2 от
Закона за движение по пътищата и на основание чл. 179, ал. 3а, вр. с чл. 187а, ал. 1 и ал. 2, т.
2 ЗДвП на „*“ ЕООД с ЕИК: * е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 1800 лева.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ с БУЛСТАТ: ********** да ЗАПЛАТИ
на „*“ ЕООД с ЕИК: * сумата в размер на 300 /триста/ лева, представляваща сторени в
производството разноски за възнаграждение на адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5