№ 497
гр. Плевен, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на първи ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТОМИР ОЛ. ЦЕНКОВ
като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20224400100042 по описа за 2022 година
Искове с правно основание чл. 422 вр. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК вр. чл.
432 вр. чл. 430 от ТЗ вр. чл. 79 ал. 1, чл. 86 и чл. 92 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба /ИМ/, уточнена
и поправена с молби от 03.02.2022 г. и 19.07.2022 г. на „Кей Би Си Банк
България“ /предишно наименование „Райфайзенбанк /България/”/ ЕАД, гр. С.,
ЕИК ***, чрез пълномощника юрисконсулт П. Д. против Д. Х. М., с която са
предявени главни искове по чл. 422 вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 430 ал. 1
от ТЗ вр. чл. 79 ал. 1, чл. 86 и чл. 92 от ЗЗД за вземанията на Банката общо в
размер на 63 124,65 лв., за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 4504/2020 г. по описа на
ПлРС и при условие на евентуалност осъдителни искове по чл. 432 ал. 1 от ТЗ
вр. чл. 79 ал. 1, чл. 86 и чл. 92 от ЗЗД за парични вземания в общ размер от 68
717,18 лв.. Представени са пълномощно в полза на юрисконсулт П. Д. и
квитанция за внесена държавна такса за образуване на делото.
В ИМ Банката - ищец твърди, че на 25.09.2012 г. /поради техническа
грешка посочена дата 25.09.2010 г. / между Банката и ответника е сключен
договор за студентски кредит, наричан за краткост Договора, по силата на чл.
1.1 от който Банката, в качеството на кредитодател е предоставил на
ответника, в качеството кредитополучател кредит в размер на 44 485,20 лв.,
1
който е усвоен от кредитополучателя, тъй като е отпуснат целево за
заплащане на 12 бр. такси за обучение на кредитополучателя, всяка една в
размер на 3 707,10 лв.. Твърди се, че съгласно чл. 4.2 и чл. 4.4 от договора
кредиполучателят ползва гратисен период от 84 месеца, считано от датата на
сключване на договора до 15.09.2019 г. , през който не дължи плащане на
главница и лихва по кредита, но Банката начислява лихва върху усвоената
част от кредита съгласно действащият погасителен план. Твърди се, че
съгласно Договора срокът за ползване и издължаване на кредита е до
15.09.2029 г.. Твърди се, че съгласно чл. 3.1 от Договора за ползвания кредит
кредиполучателят се е задължил да заплаща на Банката фиксирана годишна
лихва в размер на 7 %, а съгласно чл. 3.2 от Договора страните са постигнали
съгласие при забава на плащането на дължими суми по кредита
кредиполучателят да заплаща на Банката лихва за забава в размер на
основния лихвен процент /ОЛП/ + 10 пункта върху забавената сума за
времето на забавата до окончателното заплащане на забавеното задължение.
Твърди се, че кредитът е следвало да бъде погасяван съгласно погасителен
план подробно описан в чл. 4.4 от Договора, както следва: 120 равни
анюитетни месечни вноски, всяка от които в размер на 695,41 лв., дължими
на 15-то число на съответния месец, считано от 15.10.2019 г. до 15.09.2029 г..
Твърди се, че Банката е изпълнила всички свои задължения по Договора, но е
налице неизпълнение на задълженията на ответника в качеството на
кредитополучател, изразяващи се в липса на доброволно изпълнение на
задълженията за заплащане на месечните погасителни вноски. Твърди се, че с
оглед настъпване на падежите на всяка от погасителните вноски през периода
от 15.10.2019 г. до 15.08.2020 г. вкл. за Банката е възникнало правото по чл.
6.2 от Договора да обяви кредита за предсрочно изискуем поради неплащане
от страна на кредитополучателя на посочените последователни месечни
вноски. Твърди се, че предсрочната изискуемост на кредита е обявена на
кредитополучателя на 31.08.2020 г. с писмо, връчено по реда на чл. 47 от ГПК
чрез ЧСИ П.П., рег. № *** и район на действия ПОС, за което е съставен
констативен протокол № 6551/24.08.2020 г..
В ИМ се твърди също, че по подадено на 08.09.2020 г. заявление от
Банката пред ПлРС е образувано заповедно производство по ч.гр.д. №
4504/2020 г. по описа на ПлРС, което е уважено, като са издадени заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист против ответника за сумите, както
2
следва: сумата от 59 026,79 лв., представляваща изискуема главница, от която
3 862,63 лв. редовно падежирали главници за периода от 15.10.2019 г. до
15.08.2020 г. и 55 164,16 лв., предсрочно изискуема главница към 31.08.2020
г.; сумата от 3 805,50 лв., представляваща договорна лихва за периода от
15.09.2019 г. до 30.08.2020 г., сумата от 1 71,07 лв., представляваща
изискуемо обезщетение за забава върху вноските с настъпил падеж за
периода от 15.09.2019 г. до 30.08.2020 г., сумата от 61,29 лв., представляваща
обезщетение за забава върху предсрочно изискуемата главница за периода от
31.08.2020 г. до 03.09.2020 г. вкл., сумата от 60 лв. за разноски за
уведомление, законната лихва върху главницата, считано от 08.09.2020 г. до
изплащане на вземането; сумата от 1262,49 лв. за държавна такса и сумата от
50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Твърди се, че въз основа на издадения изпълнителен лист по ч.гр.д. №
4504/2020 г. по описа на ПлРС, Министерство на образованието /МОН/ по
изплатена държавна гаранция е възстановило на Банката – ищец на 16.12.2020
г. сумата, дължима по кредита общо в размер на 64 425,55 лв., а на 18.12.2020
г. разноските по делото в общ размер на 1 262,49 лв.. Твърди се, че
държавната гаранция е активирана и изплатена на основание чл. 1, чл. 6 и сл.,
чл. 12 вр.чл. 14 от ЗКСД и чл. 6.2 и чл. 6.4 от договора за кредит и след
изплащане на сумите по гаранцията МОН е встъпило в правата на кредитора
по изпълнително дело№ 493/2021 г. по описа на ЧСИ Н.В., рег. № *** при
КЧСИ и район на действие ОС, образувано въз основа на издадения
изпълнителен лист.
Твърди се също, че въз основа на издадения изпълнителен лист е
образувано посоченото изпълнително дело № 493/2021 г. по описа на ЧСИ
Н.В., рег. № *** при КЧСИ и район на действие ОС Плевен, взискател по
което е Министерство на образованието, но въпреки положените усилия за
връчване на призовките за доброволно изпълнение ответникът не е намерен
на адреса си и заповедта е връчена чрез залепване на уведомление по ГПК.
Твърди се, че на Банката е указано да предяви срещу длъжника установителен
иск за вземането по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК, което
породило правният интерес на Банката да потърси защита на правата си по
исков съдебен ред.
Алтернативно, в случай, че съдът приеме, че липсва валидно връчване на
съобщението за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита се прави
изявление на стр. 9 от ИМ с връчването на ИМ да се счита, че е упражнено
правото на Банката по чл. 6.2 от Договора да обяви вземането по Договора за
3
кредит за предсрочно изискуемо и се обосновава правния интерес от
предявяване на осъдителните искове.
Моли се съда като съобрази представените по делото доказателства да
постанови решение, с което да уважи предявените главни установителни
искове и при условие на евентуалност осъдителни искове, като присъди в
полза на ищеца направените по делото разноски, в това число
юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 лв..
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения на
ответника Д. Х. М. особен представител Е. П. от ПлАК, с който исковете се
оспорват като неоснователни и недоказани и се излагат възражения в тази
насока. Особеният представител възразява, че Договора е нищожен, като
сключен в противоречие с разпоредбите на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7-12 и
20, ал. 2, чл. 12 ал. 1 т. 7-9, чл. 22 от ЗПК, тъй като клаузите му са неясни и
неразбираеми, липсва стандартен формуляр по смисъла на чл. 5 ал. 2 от ЗПК,
клаузата за промяна на лихвения процент по договора е неясна, предвижда се
в чл. 23 от договора кредиторът едностранно да променя лихвения процент по
част 1, т. 8, липсва яснота на каква база се определя годишната инфлация.
Възразява, че Договора е нищожен, като сключен в противоречие с чл. 143 от
ЗЗП и съдържащ неравноправни клаузи, като клаузите за начисляване на
възнаградителна лихва са сключени в противоречие със закона и добрите
нрави. Твърди се, че клаузите на договора не са индивидуално договорени и
ответникът не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, поради
което са нищожни, тъй като не отговарят на изискванията за добросъвестност
и водят до съществено неравновесие между правата на страните по договора.
Възразява, че ако Договорът е действителен, то няма доказателства за
изпадането на длъжника в забава, както и кога и как е обявена твърдяната от
ищеца предсрочна изискуемост, тъй като в ИМ и на печата с изходящ номер
са посочени различни дати. Възразява, че не е налице надлежно обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита на ответника в качеството на
кредиполучател, тъй като не е спазена разпоредбата на чл. 60 ал. 2 от ЗКИ,
уведомлението до ответника не му е връчено. Възразява, че вземанията за
възнаградителна лихва и надбавки на лихви са погасени по давност при
условията на чл. 111 б. „в“ от ЗЗД. Моли се съда като съобрази възраженията
в отговора и доказателствата по делото да постанови решение, с което да
отхвърли предявените установителни и при условие на увентуалност
осъдителни искове.
4
В о.с.з. ищецът не се представлява, но чрез пълномощника си
юрисконсулт П. Д. депозира писмени бележки, в които поддържа предявените
искове и иска присъждане на направените по делото разноски. Представя
списък на разноските по чл. 80 от ГПК /л.208/. В писмените бележки се
поддържа, че предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на 31.08.2020
г., като уведомлението за предсрочната изискуемост е надлежно връчено
съгласно чл. 9.3 от Договора, тъй като същият не е намерен на адреса,
посочен в Договора и не е посочил друг адрес по Договора, поради което е
налице фингирано връчване и същите се считат валидно получени и се
развиват подробно доводи в тази насока. Позовава се на практика на ВКС в
този смисъл – решение № 180/23.11.2016 г. по т.д. № 2400/2015 г., І т.о. на
ВКС, решение № 283/06.04.2010 г. по гр.д. № 507/2009 г., ІІІ г.о. на ВКС,
решение № 35/07.05.2012 г. по гр.д. № 1877/2010 г., V г.о. на ВКС, решение
№ 229/03.04.2014 г. по т.д. № 956/2012 г., ІІ т.о. на ВКС, решение №
148/02.12.2016 г. по т.д. № 2072/2015 г., І т.о на ВКС. В писмените бележки се
възразява да бъдат разгледани възраженията на особения представител на
ответника за недействителност на Договора като се счита, че е налице
хаотично и бланкетно изброяване на разпоредби на ЗПК, ЗЗП и ЗКСД, както и
че по делото липсват доказателства в тази насока, като се поддържа, че
Договора съответства изцяло на изискванията на цитираните закони.
Поддържа се, че възнаградителната лихва е определена в съответствие с
приложимия ЗКСД и законодателството на страната, поради което са
неоснователни възраженията на ответника за нищожност на клаузата за
договаряне на възнаградителната лихва. Посочва се, че по Договора е
договорен фиксиран лихвен процент в размер на 7 % за целия период, който
не е променян, Договора е целеви за заплащане на 12 бр. такси за обучение,
при ясно разписани параметри и условия на ползване, което обуславя
преференциалните условия, при които е сключен. Позовава се на съдебната
практика, съгласно която договорната лихва по кредита представлява цената
на предоставения за ползване финансов ресурс за определения в договора
срок, дължима от кредитополучателя. Ищецът счита за неоснователни
възраженията за наличие на неравноправни клаузи на договора при условията
на чл. 145 ал. 2 от ЗЗП, като се посочва, че основният предмет на договора за
кредит като двустранен възмезден договор се определя от насрещните
имуществени престации на страните, а това е престацията на Банката да
5
предостави и осигури ползването на кредитополучателя на определен
финансов ресурс /кредит/ за определен договорен период и насрещната
престация на кредитополучателя да заплаща на Банката цената на този ресурс
в срока на ползването му – договорната лихва върху съответната неиздължена
част от главницата по кредита. Според ищеца клаузите на Договора относно
насрещните престации на страните са ясни и разбираеми, налице е свобода на
договаряне между страните и страните са извършили преценка за
еквивалентността на насрещните престации, ответникът е упражнил правото
си да ползва предоставения му финансов ресурс, правата на ответника са ясни
и не са ограничени както при договаряне на възнаградителната лихва, така и
при договаряне на обезщетението за забава по чл. 3.2 от Договора. Поддържа
се, че обезщетението за забава има санкционен елемент с договорената
наказателна надбавка е се начислява само върху просрочената главница, като
има за цел да постигне правна сигурност и гарантиране на изпълнението на
задължениета на ответника по Договора. Поддържа, че по делото е безспорно
доказана забавата в изпълнението на длъжника, тъй като от извлечението от
счетоводните книги на Банката се установява, че кредитът не е обслужван. В
случай, че предявените искове бъдат уважени частично се иска от съда да
изчисли и определи разноските по делото по съразмерност и след
компенсация.
Третото лице –помагач на ищеца Министерство на образованието,
представлявано от Министъра на образованието не се представлява по делото
и не изразява становище по основателността на исковете и събраните по
делото доказателства.
Ответникът Д. Х. М. чрез назначения му особен представител адвокат Е.
П. от ПлАК поддържа депозирания отговор и изложените в него възражения.
Алтернативно, в случай, че съдът приеме, че Договорът е действителен моли
съда да възприеме вариант А от допълнителното заключение на вещото лице
по съдебно-икономическата експертиза /СИЕ/.
Съдът, като съобрази становищата на страните и представените по
делото доказателства, прецени ги по реда на чл. 12 и чл. 235 ГПК
поотделно и в тяхната съвкупност и прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Съдът е сезиран с обективно съединени установителни искове по реда
6
на 422 вр. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК с правно основание чл. 430 ТЗ вр. чл. 79 ал. 1,
чл. 86 и чл. 92 от ЗЗД, предявени от „Кей Би Си Банк България“
/преди„Райфайзенбанк /България/”/ ЕАД, гр. София, ЕИК *** против Д. Х. М.
за признаване съществуването на паричните вземания на Банката – ищец към
ответника общо в размер на 63 124,65 лв., за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 ПК по ч.гр.д. №
4504/2020 г. по описа на ПлРС, както следва: сумата от 59 026,79 лв.,
представляваща изискуема главница, от която 3 862,63 лв. редовно
падежирали главници за периода от 15.10.2019 г. до 15.08.2020 г. и 55 164,16
лв., предсрочно изискуема главница към 31.08.2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 08.09.2020 г. до изплащане на вземането;
сумата от 3 805,50 лв., представляваща договорна лихва за периода от
15.09.2019 г. до 30.08.2020 г., сумата от 1 71,07 лв., представляваща
изискуемо обезщетение за забава върху вноските с настъпил падеж за
периода от 15.09.2019 г. до 30.08.2020 г., сумата от 61,29 лв., представляваща
обезщетение за забава върху предсрочно изискуемата главница за периода от
31.08.2020 г. до 03.09.2020 г. вкл., сумата от 60 лв. за разноски за
уведомление. При условие на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че
предсрочната изискуемост е обявена с връчване на ИМ, съдът е сезиран с
обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432 ТЗ вр.
чл. 79 ал. 1, чл. 86 и чл. 92 от ЗЗД, предявени от „Райфайзенбанк /България/”
ЕАД, гр. София, ЕИК *** против Д. Х. М. за осъждане на ответника да
заплати в полза на Банката следните парични суми: сумата от 59 026,79 лв.,
представляваща изискуема главница, от която 9 941,14 лв. редовно
падежирали главници за периода от 15.10.2019 г. до 15.12.2021 г. и 49 085,65
лв., предсрочно изискуема главница към 21.12.2020 г.; сумата от 8 531,70 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 15.12.2021 г.
вкл., сумата от 57,27 лв., представляваща изискуема редовна възнаградителна
лихва върху предсрочно изискуемата главница към 21.12.2021 г., начислена за
периода от 15.12.2021 г. до 20.12.2021 г. вкл.; сумата от 1 041,42 лв.,
представляваща изискуемо обезщетение за забава върху главниците с
настъпил падеж за периода от 15.10.2019 г. до 15.12.2021 г., начислена за
периода от 15.12.2021 г. до 20.12.2021 г. вкл. като е взет предвид периода на
извънредното положение в РБ, сумата от 60 лв. за разноски за уведомление за
предсрочната изискуемост чрез ЧСИ П.П., рег. № *** и район на действия
7
ПОС, законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
ИМ - 20.12.2021 г. /съгл. п.к./ до изплащане на вземането.
Не се спори между страните, а видно и от приложеното към
доказателствата ч.гр.д. № 4504/2020 г. по описа на ПлРС, че Банката – ищец е
подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК на
08.09.2020 г. /п.к.04.09.2020 г./ в ПлРС против ответника като длъжник, към
което като документи по чл. 417 ГПК е представила извлечение от
счетоводните книги по сметка по договор за студентски кредит от
25.09.2010 г. , договор за кредит от 25.10.2010 г. между ищеца и ответника,
ведно с погасителен план, покана -уведомление изх. № 001-2033/13.01.2020
г., ведно с писмени доказателства от ЧСИ за връчването й при условията на
чл. 47 ал. 5 от ГПК. Установява се, че въз основа на заявлението и
представените със същото документи ПлРС е издал заповед за незабавно
изпълнение № 2468 от 09.09.2020 г. по ч.гр.д. № 4504/2020 г. по описа на
съда, с която разпоредил на ответника да заплати на Банката – ищец парични
суми, както следва: сумата от 59 026,79 лв., представляваща изискуема
главница, от която 3 862,63 лв. редовно падежирали главници за периода от
15.10.2019 г. до 15.08.2020 г. и 55 164,16 лв., предсрочно изискуема главница
към 31.08.2020 г.; сумата от 3 805,50 лв., представляваща договорна лихва за
периода от 15.09.2019 г. до 30.08.2020 г., сумата от 232,36 лв., от която 171,07
лв., представляваща изискуемо обезщетение за забава върху вноските с
настъпил падеж за периода от 15.09.2019 г. до 30.08.2020 г. и сумата от 61,29
лв., представляваща обезщетение за забава върху предсрочно изискуемата
главница за периода от 31.08.2020 г. до 03.09.2020 г. вкл., сумата от 60 лв. за
разноски за уведомление, законната лихва върху главницата, считано от
08.09.2020 г. до изплащане на вземането; сумата от 1 262,49 лв. за държавна
такса и сумата от 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение, като е посочил,
че вземанията на Банката произтичат от извлечение от счетоводните книги,
издадено въз основа на договор за студенски кредит от 25.09.2010
г..Установява се, че на 16.11.2020 г. Банката – ищец е снабдена с
изпълнителен лист въз основа на издадената заповед по чл. 417 от ГПК.
Установява се от представената покана за доброволно изпълнение по
изпълнително дело № 202181404001493/2021 г. по описа на ЧСИ Н.В., рег. №
*** на КЧСИ и район на действие ОС Плевен /л.33 от ч.гр.д. № 4504/2020 г./,
че взискател по същото е НАП, гр. София и след като длъжникът е потърсен
8
на адреса, на който е адресно регистриран трикратно в периода 13.09.2021 г. -
04.10.2021 г. е залепено уведомление на входната врата на апартамента и в
двуседмичния срок до 19.10.2021 г. длъжникът не се е явил за да получи
книжата по делото. Установява се, че с определение № 3416/12.11.2021 г.
заповедният съд на основание чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК е указал на Банката –
заявител да предяви иск по чл. 422 ал. 1 от ГПК за установяване
съществуването на вземанията си по издадената заповед по чл. 417 от ГПК
против длъжника и е спрял изпълнението по изпълнително дело №
202181404001493/2021 г. по описа на ЧСИ Н.В.. Съобщението до заявителя с
указанията на съда е връчено на 23.11.2021 г., а ИМ е подадена на 21.12.2021
г. /с п.к. от 20.12.2021 г./ в срока по чл. 415 ал. 4 от ГПК.
При съобразяване на посочените по-горе писмени доказателства, съдът
приема, че предявените от ищеца „Кей Би Си Банк България“ ЕАД, гр.
София, ЕИК *** против ответника Д. Х. М. обективно комулативно
съединени установителни искове по реда на чл. 422 вр. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК
вр. чл. 432 ТЗ вр. чл. 79 ал. 1, чл. 92 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД са допустими и
следва да бъдат разгледани по същество, като при настъпване на
посоченото от ищеца условие, а именно възприемане от съда на
предсрочна изискуемост считано от датата на връчване на ИМ на
ответника следва да бъдат разгледани предявените при условие на
евентуалност осъдителни искове, посочени по-горе.
Исковете по чл. 422 вр. чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК са предявени от активно
легитимирана страна, в случая лицето, в полза на което издадена заповед за
незабавно изпълнение по реда на чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 4504/2020 г. по
описа на ПлРС против пасивно легитимирана страна, в случая длъжника
посочен в заявлението по чл. 417 от ГПК за издаване на заповед за незабавно
изпълнение. Съдът приема, че встъпването на Министерство на
образованието чрез НАП като взискател не преклудира правния интерес на
ищеца от предявяване на исковете и не води до извод, че новият взискател е
активно легитимиран да предяви вземанията, като счита, че следва да се
приложи по аналогия постановката на т. 10б на ТР № 4/18.06.2014 г. по
тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВСК, съгласно която при частно
правоприемство при прехвърляне на вземането чрез договор за цесия,
настъпило в периода след издаване на заповедта за изпълнение до
предявяване на иска по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, легитимиран
да участва в производството по установителния иск е цедентът, като намира
приложение нормата на чл. 226 ГПК, както и легитимиран да предяви иска е и
9
цесионерът, ако е спазил срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. Исковете по чл. 422 от
ГПК са предявени в срока по чл. 415 ал. 1 от ГПК. Спорът с оглед цената на
иска за главницата е родово подсъден на окръжен съд. Предявените при
условие на евентуалност втора група осъдителни искове са предявени между
същите страни по същото спорно облигационно правоотношение.
Възраженията на ответника за частична нищожност на Договора за
кредит намират правното си основание в разпоредбите на чл. 26 ал. 4 от ЗЗД
вр. чл. 143 т. 10, т. 12 и т. 19 вр. чл. 146 от ЗЗП. Възраженията на ответника за
пълна нищожност на Договора за кредит намират правното си основание в
разпоредбите на чл. 26 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7-12 и
20, ал. 2, чл. 12 ал. 1 т. 7-9 и чл. 22 от ЗЗП.Възраженията на ответника
свързани с предсрочната изискуемост на кредита намират правното си
основание в разпоредбата на чл. 60 ал. 2 от ЗКИ. Възраженията на ответника
за погасяване на вземанията на ищеца за лихви намират правното си
основание в разпоредбата на чл. 111 б. „в“ от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 430 ал. 1 от ТЗ с договора за банков
кредит Банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за
определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да
ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока.
Съгласно ал. 2 на същата разпоредба заемателят плаща лихва по кредита,
уговорена с банката. Съгласно разпоредбата на чл. 432 ал. 1 ТЗ освен в
предвидените в договора случаи Банката може да иска предсрочно връщане
на сумата по кредита, когато: 1. той не се ползва за целта, за която е получен;
2. заемателят представя неверни сведения; 3. обезпечението стане
недостатъчно и след покана не бъде допълнено в срок; 4. заемателят не връща
други заеми към банката поради сериозно влошаване на финансовото си
състояние. Съгласно разпоредбата на чл. 60 ал. 2 от Закона за кредитните
институции, когато кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължени
на договорените дати за плащане, както и в случаите, когато кредитът бъде
обявен за предсрочно изискуем поради неплащане в срок на една или повече
вноски по кредита, банката може да поиска издаване на заповед за незабавно
изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс въз основа
на извлечение от счетоводните си книги.
С оглед изложеното в ИМ, че задълженията на ответника произтичат от
неизпълнението на задължението му на кредитополучател по договор за
студентски кредит от 25.09.2012 г., в тежест на ищеца е да докаже, че към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение са налице изискуеми парични вземания в претендираните размери
за главница, възнаградителна лихва, лихва за забава и такси, произтичащи от
неизпълнение на задължението на ответника по посочения договор за кредит.
В тежест на Банката – ищец е да докаже, че към тази дата са били налице
основанията, уговорени в договора за кредит и същият е станал предсрочно
10
изискуем, както и че предсрочната изискуемост е обявена на
кредитополучателя. В тежест на Банката е да докаже с оглед възраженията на
ответника, че клаузите на договора са индивидуално договорени между
страните. В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнявал задълженията
си по договора за кредит като е погасил на падежа всяка от договорените
вноски по кредита или че е погасил изцяло задълженията си по договора за
кредит, както и възраженията си по действителността на договора за кредит.
Установява се от представените с ИМ от ищеца по делото договор за
студентски кредит, сключен на 25.09.2012 г. /в който поради техническа
грешка е посочена дата 25.09.2010 г. / между страните, ведно с погасителен
план към него /л. 12-20 от гр.д. № 7922/2021 г. на ПлРС/, че Банката – ищец
„Кей Би Си Банк България“ /преди „Райфайзенбанк България”/ ЕАД, гр.
София, в качеството на кредитодател е предоставила на ответника Д. Х. М., в
качеството на кредитополучател кредит в размер на 44 485,20 лв. с цел
заплащане на 12 бр. такси за обучение, всяка в размер на 3 707,10 лв., като
кредитополучателят може да усвоява суми по кредита два пъти в рамките на
една учебна година от всяка година на обучение, но не по-късно от
последната дата на заплащане на таксата за обучение за съответния семестър.
Установява се от чл. 2.1 на Договора, че същият е с краен срок за погасяване
15.09.2029 г.. Установява се от чл. 2.5.1 на Договора, че Банката е следвало да
превежда сумите директно на МУ Плевен по посочена в договора банкова
сметка, а от чл. 2.5.2 на Договора, че средствата за първата такса, дължима за
първия семестър на първата година от обучението се превеждат по сметка на
кредитополучателя в случай, че са платени преди сключване на договора за
кредит и се представи на Банката документ, удостоверяващ заплащането им.
Установява се от чл. 3.1 от Договора, че за ползвания кредит кредитодателят
се е задължил да заплаща на Банката фиксирана годишна лихва в размер на 7
%, която се начислява от датата на усвояване на сумата по креди на база 360
дни годишно за ползване на всяка сума по кредита при 30 дни в месеца и 360
дни в годината, вкл. първия и без последния период. Установява се от чл. 3.4
от Договора, че в случай на недостатъчно плащане за покритие на
задълженията на кредитополучателя по договора, същите се погасяват в
следния ред: 1. просрочена лихва, 2. лихва за забава, 3. просрочена главница,
4. редовна главница, освен ако страните не се уговорят изрично за друго, като
при обявена предсрочна изискуемост на кредита Банката може да не се спазва
тази договорена поредност. Установява се от чл. 4.2 и чл. 4.3 от Договора, че
11
при погасяване на кредита кредитополучателят ползва 84 месеца гратисен
период, считано от датата на сключване на договора до 15.09.2019 г., по
време на който не дължи плащане на главницата и лихва по кредита.
Установява се от чл. 4.4 от Договора, че по време на гратисния период
Банката начислява лихва върху усвоената част от кредита съгласно
действащия погасителен план, като начислената лихва се капитализира
годишно. Установява се от чл.4.5 от Договора, че гратисният период,
уговорен в чл. 4.2 може да бъде удължен, след като кредитополучателя
подаде писмено уведомление до Банката, придружено от всички изискани от
Банката документи за настъпване на едно от следните събития: прекъсване на
обучението на студента за срок от две години поради болест или майчинство,
записване на обучение в следваща образователно-квалификационна или
образователна и научна степен „доктор“ в рамките на гратисния период и
сключване на договора за кредит за срок, равен на срока на обучение
съгласно учебния план. Установява се от чл. 4.8 от договора, че кредитът
следва да бъде погасен на 120 равни анюитетни вноски, всяка една от 695,41
лв., дължими на 15 –то число от съответния месец, считано от 15.10.2019 г.
до 15.09.2029 г. съгласно погасителния план неразделна част от договора.
Установява се, че в чл. 4.12 – 4.14 страните са посочили възможност за
кредитополучателят да погасява предсрочно задълженията си по кредита, в
който случай страните могат да постигнат и съгласие за изменение на начина
на погасяване на кредита, но също така са се договорили, че предсрочните
погашения не освобождават кредитополучателя от задължението да
осигурява ежемесечно постъпление на погасителните вноски съгласно чл. 4.8
от договора. Установява се от чл. 4.15 на Договора, че страните са уговорили
право на кредитополучателя за отсрочване на задълженията след изтичане на
гратисния период при писмено поискване, придружено с изисканите от
Банката документи за едно от следните събития: трайна неработоспособност
70 % или над 70 % за срока посочен в ЕР на ТЕЛК, но не повече от три
години от датата на инвалидизиране,записване в редовна форма на обучение
за придобиване на следваща образователна степен „доктор“ в рамките на една
година след изтгичане на гратисния период по чл. 4.2, за срока на обучение
съгласно учебния план за съотвената специалност и научнообразователна
степен. Установява се, че в чл. 6.2 от Договора страните са постигнали
съгласие, че Банката може да обяви кредита за предсрочно изискуем при
12
неплащане на три последователни погасителни вноски. Установява се, че в т.
9.3 от договора страните са постигнали съгласие всички уведомления и
изявления във връзка с този договор да бъдат правени в писмена форма и да
се считат получени от кредитополучателя, ако по факс, лично доставяне или
чрез изпращане по пощата или куриерска фирма достигнат до адресите на
страните, посочени в договора или в уведомлението за промяна на адрес по
чл. 5.1.2 от договора. Установява се, че в чл. 9.3 от Договора
кредитополучателят е посочил адрес за кореспонденция: гр. П., жк. „С.“ ***,
***, ***, на който да получава уведомления и изявления от Банката във
връзка с Договора, които ще се считат получени от кредитополучателя, ако по
факс, чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата или куриерска
фирма с обратна разписка достигнат до адреса.
Установява се от представения по делото погасителен план, подписан
от страните по договора за кредит и неразделна част от него, че в същият са
посочени: общата сума на разрешения кредит в размер на 44 485,20 лв.,
датата на усвояване на всеки от 12 - те транша по договора за кредит за
периода 24.09.2012 г. – 15.02.2018 г. в размер на 3 707,10 лв. всеки от тях,
срока на договора в месеци, гратисния период в месеци, първата дата на
начисляване на лихвата по кредита, респ. размера на непогасената главница,
сумите, начислявани веднъж годишно поради капитализация на лихвата,
договорната ежемесечна лихва по кредита, месечните погасителни вноски в
размер на 695,41 лв. всяка, дължими след изтичане на гратисния период,
първата от които с падеж 15.10.2019 г., а последната с падеж 15.09.2029 г..
Установява се от представените по делото 12 бр. искания за усвояване
на средства от студенски кредит за периода от 25.09.2012 г. до 28.02.2018 г. ,
подписани от ответника, 12 бр. уверения, издадени от МУ Плевен за същия
период и 1 бр. вноска бележка и 11 бр. преводни нареждания /л. 118-141 от
делото/, че ответникът е поискал посочените суми за 12 бр. семестриални
такси да бъдат преведени по посочена от него банкова сметка за
семестриални такси зимни и летни за обучение във всеки от курсовете от
първи до шести вкл., като е представил доказателства за право да продължи
обучението си в следващ семестър, след което Банката е превела договорите
парични суми за такси за обучение по сметка на МУ Плевен, с изключение на
първата такса, която е преведена по сметка на ответника, доколкото същият е
представил доказателства, че я е заплатил преди сключване на договора на
13
29.08.2012 г.. Установява се от представените по делото 12 бр. уверения,
издадени от МУ – Плевен, че същите установяват обучението на ответника до
съответния момент в специалност „медицина“, редовна форма на обучение в
12 семестъра, семестриалната такса и срока й за плащане, респ. че към
22.02.2018 г. ответникът е в шеста година на обучение, 12 семестър и има
срок за полагане на последен държавен изпит 01.10.2018 г..
Установява се от представеното по делото писмо за предсрочна
изискуемост изх. № 810-186/09.09.2021 г. /л. 21 от гр.д. № 7922/2021 г. на
ПлРС/, че Банката - ищец чрез пълномощника си Х.Й. е направила писмено
изявление до ответника за упражняване на правото на Банката да обяви
цялото задължение по кредита към 13.01.2020 г. за предсрочно изискуемо
поради неплащане на дължимите на Банката за периода 14.10.2019 г. –
13.01.2020 г. месечни вноски в необходимия размер, както и за предсрочната
изискуемост по кредита на следните парични суми в общ размер на 60 039
лв., от които 59 026,79 лв. – главница и 1 012,21 лв. – лихви и покана същите
да бъдат заплатени доброволно и незабавно. Уставява се от представеното по
делото възлагателно писмо от Банката до ДЗЗД „П.С.“, ЧСИ с рег. № № *** и
*** и район на действие ПОС, вх. № 07142/09.06.2020 г. при ЧСИ П.П., рег.
№ *** и район на действие ПОС /л. 25 от гр.д. № 7922/2021 г. на ПлРС/, че
Банката е възложила на посочените ЧСИ при условията на чл. 18 ал. 5 от
ЗЧСИ да връчат на ответника уведомление за предсрочна изискуемост на
кредита на посочения в договора за кредит адрес в гр. Плевен. Установява се
от представените по делото удомление по чл. 47 от ГПК и констативен
протокол, изх. № 6551/24.08.2020 г., както и от отбелязването върху писмото
за предсрочна изискуемост, подписано от Х.Й. като пълномощника на
Банката /л.21-24 от гр.д. № 7922/2021 г. на ПлРС /, че по възлагане от Банката
- ищец ответникът е търсен трикратно в периода 15.06.2020 г.- 16.08.2020 г.на
адреса посочен в договора гр. П., жк. „С.“ ***, ***, *** и не е намерен,
събрани са данни, че живее в чужбина, поради което на 16.08.2020 г. е
залепено уведомление по чл. 47 ал. 1 от ГПК на входната врата на адреса и
документите следва да се считат връчени на 31.08.2020 г. по този ред на
основание чл. 47 ал. 5 от ГПК.
Установява се от представеното с ИМ извлечение от сметката на
ответника към 04.09.2020 г. /л. 9 от ч.гр.д. № 4504/2020 г. на ПлРС/,
14
подписано от служител на Банката – ищец, че в същото са отбелязани липса
на последно плащане по договора за кредит, дата на настъпване на
предсрочнато изискуемост 31.08.2020 г. , дни в просрочие – 325, брой
просрочени вноски към датата на подаване на заявление за незабавно
изпълнение – 11бр., общ размер на просрочените задължения 7 507,23 лв. с
падежи 15.10.2019 г., 15.11.2019 г., 15.12.2019 г., 15.01.2020 г., 15.02.2020 г.,
15.03.2020 г., 15.04.2020 г., 15.05.2020 г., 15.06.2020 г., 15.07.2020 г. и
15.08.2020 г. и общ размер на задълженията от 63 124,65 лв., съвпадащ по
пера с исковата претенция, заявена със заявлението по чл. 417 от ГПК и ИМ.
Установява се от основното и допълнителни заключения на вещото
лице Т. И. по приетата СИЕ /л.156-172, л. 175-179 и л.198-204/, които като
компетентни, обосновани и безпристрастно изготвени, съдът възприема
изцяло, че същото е работило по задачите, поставени от ищеца, съда и
ответника и е определило дължимите суми по кредита в различни варианти
при съобразяване на различни моменти на предсрочна изискуемост на кредита
и различни начини на определяне на възнаградителната лихва. Вещото лице
установява, че кредитът по договора между страните е усвоен частично през
периода 25.09.2012 г. – 28.02.2018 г. чрез 12 бр. преводи, всеки от които в
размер на 3 395,10 лв., първият от които по банкова сметка на ответника,
разкрита в Банката – ищец, а 11 бр. по сметка на МУ като общо преведената
сума по кредита в полза на ответника е в размер на 43 861,49 лв.. Установява,
че сумата от 20,14 лв. е била налична по банковата сметка на ответника към
15.10.2019 г. и с нея е погасена част от договорната лихва по първата вноска
по кредита. Установява, че лихвата, дължима от ответника на Банката
съгласно Договора за гратисния период и начислена за периода от 25.09.2012
г. до 16.09.2019 г. е в размер на 15 165,29 лв.. Установява, че след като е
капитализирана чрез сумиране към главницата, възнаградителната лихва по
кредита е участвала като основа за начисляване на следващата
възнаградителна лихва. Установява, че в края на гратисния период –
15.09.2019 г. дължимата главница по кредита е в размер на 59 026,79 лв.,
представляваща сбор от реално усвоената сума по кредита в размер на
43 861,49 лв. и капитализираната възнаградителна лихва в размер на
15 165,29 лв.. Установява, че съгласно счетоводните записвания на Банката за
периода от 15.10.2019 г. до 15.08.2019 г. ответникът не е заплатил дължимите
вноски на договорените падежи, като единственото погасяване е с посочената
15
по-горе налична сума по сметката му в размер на 20,14 лв. Установява, че на
31.08.2020 г. Банката е отчела падежа на 11 месечни вноски, от които след
отчитане на плащане на наличната сума от 20,14 лв. са останали дължими
начислена просрочена главница в размер на 3 862,63 лв., начислена
просрочена лихва в размер на 3 644,60 лв. и начислена падежирала
наказателна лихва в размер на 171,07 лв.. Установява, че към 08.09.2021 г. -
датата на образуване на заповедното производство съгласно счетоводните
записвания на Банката наред с посочените по-горе като дължими парични
суми са наличислени предсрочно изискуема главница в размер на 55 164,16
лв., начислена възнаградителна лихва върху главницатата за периода
16.08.2020 г. – 31.08.2020 г. в размер на 61,29 лв., разноски по уведомление на
длъжника в размер на 60 лв.. Установява, че към 16.12.2020 г. – датата на
изплащане на държавната гаранция от МОН задължението по процесния
договор за кредит е в общ размер на 64 425,55 лв., в това число усвоена и
непогасена главница общо в размер на 59 026,79 лв., редовна възнаградителна
лихва до 31.08.2020 г. в размер общо на 3 805,50 лв., начислена наказателна
лихва в размер на 171,07 лв. до 31.08.2020 г. , лихва за забава след
изискуемостта в размер на 61,29 лв. до 03.09.2020 г., законна лихва в размер
на 1 360,90 лв., начислена върху главницата за периода 03.09.2020 г. до
16.12.2020 г.. Вещото лице съобразно поставена от ищеца задача е изчислило
размера на дължимите суми по кредита към датата на подаване на ИМ –
21.12.2022 г. и датата на връчване на книжата на особения представител на
ответника 25.05.2022 г., възприети като дати на предсрочна изискуемост, като
е посочило размера на дължимите суми за главница, лихви и обезщетение за
забава към посочените дати при съобразяване липсата на извършени
плащания по кредита. Вещото лице установява, че в тези варианти към
21.12.2021 г. дължимите суми по кредита са както следва: дължима главница
в общ размер на 59 026,79 лв., от която предсрочно изискуема главница в
размер на 49 085,65 лв. и неплатената падежирала главница в размер на 9
941,14 лв.; дължима неплатена възнаградителна лихва в общ размер на
8 588,97 лв., от която лихва в общ размер от 8 531,70 лв. за периода
15.09.2019 г. до 15.12.2021 г. и лихва в размер на 57,27 лв. за периода
15.12.2021 г. до 20.12.2021 г.; начислено обезщетение за забавено плащане на
падежиралите главници за периода за периода 15.10.2019 г. до 15.12.2021 г.
/без извънредното положение/ в общ размер на 1 041,42 лв., такса
16
уведомление в размер на 60 лв., а към 25.05.2022 г. дължимите суми по
кредита са както следва: дължима главница в общ размер на 59 026,79 лв., от
която предсрочно изискуема главница в размер на 46 760,75 лв. и неплатената
падежирала главница в размер на 12 266,04 лв.; дължима неплатена
възнаградителна лихва в общ размер на 10 311,69 лв., от която лихва в общ
размер от 10 220,77 лв. за периода 15.09.2019 г. до 15.05.2022 г. и лихва в
размер на 90,92 лв. за периода 15.05.2022 г. до 25.05.2022 г.; начислено
обезщетение за забавено плащане на падежиралите главници за периода за
периода 15.10.2019 г. до 24.05.2022 г. /без извънредното положение/ в общ
размер на 1 568,64 лв., такса уведомление в размер на 60 лв.. Вещото лице по
поставената от ответника задача заключава, че по кредита не са извършени
плащания освен наличната сума от 20,14 лв., както и че за срока на договора
главницата е олихвявана с фиксиран лихвен процент в размер на 7 %, а
наказателната лихва с 10 %, равна на законната лихва По поставените от съда
задачи, вещото лице заключава при съобразяване само на усвоена главница в
размер на 43 861,49 лв. без капитализираната лихва, че дължимите суми по
кредита при предсрочна изискуемост на 31.08.2020 г. са: усвоена и
непогасена главница в размер на 43 861,49 лв., редовна възнаградителна
лихва за периода 15.10.2019 г. до 15.08.2020 г. в размер на 2 711,56 лв.;
наказателна лихва в размер на 130,12 лв. за периода 16.10.2019 г. до
30.08.2019 г. и дължимите суми по кредита при предсрочна изискуемост на
25.05.2022 г. : усвоена и непогасена главница в размер на 43 861,49 лв.,
редовна възнаградителна лихва за периода 15.10.2019 г. до 25.05.2022 г. в
размер на в размер на 7 491,20 лв.; наказателна лихва в размер на 1 219,27 лв.
за периода 16.10.2019 г. до 25.05.2022 г.. Вещото лице посочва в
заключението, че при извършване на изчисленията по вариантите посочени от
съда не е съобразявало размера на възнаградителната лихва, начислена през
гратисния период в размер на 15 165,29 лв.. В допълнителното заключение по
задачите вещото лице е определило дължимите суми по кредита при
съобразяване на три дати на предсрочна изискуемост на кредита – 31.08.2020
г., 21.12.2021 г. и 25.05.2022 г., като с оглед поставената от съда задача е
съставило нов погасителен план, в който е разпределило поравно начислената
през гратисния период възнаградителна лихва по кредита без отчитане на
капитализацията на главницата. Вещото лице посочва в три варианта
дължимите суми по кредита при съобразяване само на усвоена главница в
17
размер на 43 861,50 лв. без капитализиране на лихви към нея и
възнаградителна лихва по кредита за гратисния период в размер на 13 265,50
лв. /след приспадане на сумата от 20,14 лв., налична по сметката на
ответника на 15.10.2019 г./ , че при което дължимите суми по кредита са:
Първи вариант - при предсрочна изискуемост на 31.08.2020 г. : усвоена и
непогасена главница в размер на 43 861,50 лв., редовна възнаградителна
лихва за периода 15.10.2019 г. до 15.08.2020 г. в размер на 2 731,70 лв.;
редовна възнаградителна лихва от гратисния период за периода 15.09.2019 г.
до 31.08.2020 г. в размер на 1 215,94 лв.; наказателна лихва в размер на 134,95
лв. за периода 16.10.2019 г. до 30.08.2019 г.. Втори вариант - при предсрочна
изискуемост на 21.12.2021 г. : усвоена и непогасена главница в размер на
43 861,50 лв., редовна възнаградителна лихва за периода 15.10.2019 г. до
21.12.2021 г. в размер на 6 363,20 лв.; редовна възнаградителна лихва от
гратисния период за периода 15.09.2019 г. до 21.12.2021 г. в размер на
2 984,58 лв.; наказателна лихва в размер на 134,95 лв. за периода 16.10.2019 г.
до 21.12.2021 г. в размер на 817,54 лв.. Трети вариант - при предсрочна
изискуемост на 25.05.2022 г. : усвоена и непогасена главница в размер на
43 861,50 лв., редовна възнаградителна лихва за периода 15.10.2019 г. до
25.05.2022 г. в размер на в размер на 7 511,38 лв.; редовна възнаградителна
лихва от гратисния период за периода 15.09.2019 г. до 31.08.2020 г. в размер
на 3 537,28 лв.; наказателна лихва в размер на 1 220,29 лв. за периода
16.10.2019 г. до 25.05.2022 г..
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Договорът за студентски кредит е уреден в специалния Закон за
кредитиране на студенти и докторанти /ЗКСД/, в разпоредбата на чл. 17 ал. 5
на който потребителската закрила срещу неравноправни клаузи е предвидена
изрично, като е посочено, че за договора за кредит по този закон се прилагат
и чл. 143 - 148 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. Съгласно
разпоредбите на чл. 17 ал. 6 и ал. 7 от ЗКСД когато не са спазени
изискванията на чл. 17 ал. 1 и 4 и чл. 18 ал. 3 от ЗКСД, както и изискванията
за задължителните реквизити на договора за кредит, предвидени в типовия
договор по чл. 7 от ЗКСД договорът за кредит е недействителен, в който
случай кредитополучателят е длъжен да върне само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихви, такси или други разходи. Съгласно разпоредбите
18
на чл. 16 ал. 1 и ал. 3 от ЗКДС студентите и докторантите могат да подадат
искане за отпускане на кредит и сключване на договор с всяка банка,
подписала типов договор по чл. 7, като в случай че договор за кредит при
условията на този закон е сключен с банка, която не е подписала типов
договор по чл. 7 , кредитополучателят е длъжен да върне само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихви, такси или други разходи. Съгласно
разпоредбите на чл. 23 ал. 1 и ал. 3 от ЗКСД кредитополучателят не дължи
плащане на главницата и лихвите по кредита по време на гратисния период,
но по време на същия банката начислява лихва върху кредита. Съгласно ал. 2
на същата разпоредба гратисният период е периодът от сключването на
договора за кредит до изтичане на една година от първата дата за провеждане
на последния държавен изпит или защита на дипломна работа съгласно
учебния план за съответната специалност и образователно-квалификационна
степен, съответно от датата, на която изтича определеният срок на
докторантурата, като в ал. 5 на същата разпоредба са посочени условията, при
които гратисния период се удължава по искане на кредитополучателя и при
настъпване на предвидените в закона предпоставки за това.
Ответникът е физическо лице, получател на финансова услуга по
договор с търговец, сключил договора в рамките на търговската си дейност,
като получената финансова услуга от ответникът не е предназначена за
извършване на търговска или професионална дейност, поради което следва да
се приеме, че ответникът има качеството на потребител по § 13 т. 1 от ЗЗП и
дължи преценка и произнасяне относно наличието на неравноправни клаузи в
договора и индивидуалното им договаряне.
Като съобрази представените по делото писмени доказателства и
заключението на СИЕ, съдът приема за безспорно установено по делото, че
между страните е налице сключен на 25.09.2012 г. договор за студентски
кредит, по силата на който Банката – ищец е превела през периода от
25.09.2012 г. до 28.02.2018 г. вкл. по банкова сметка на ответника и по
банкова сметка на МУ - Плевен чрез дванадесет превода общо сумата от
43 861,50 лв., съответстваща на размера на отпуснатия кредит, поради което
може да се направи обосвован извод, че възраженията на ответника в тази
насока са неоснователни, а отпуснатият кредит е усвоен от ответника
съобразно Договора. Разпоредбата на чл. 2.5.2 от Договора допуска по искане
19
на кредитополучателя да му бъде възстановена платена преди сключването
му такса за обучение при представяне на доказателства за това и с оглед
направеното искане на кредитополучателя в тази насока, съдът приема, че
плащането е извършено в съответствие с Договора.
Безспорно се доказа по делото, че съгласно Договора между страните за
гратисния период от 15.10.2012 г. до 15.08.2019 г. ответникът не е дължал
заплащане на погасителни вноски по кредита, а Банката – ищец е имала право
да начислява годишна възнаградителна лихва по кредита в размер на 7 %
годишно, както и да капитализира веднъж годишно натрупаната лихва по
кредита. Ответникът се е задължил да заплати на Банката - ищец за периода
от 15.10.2019 г. до 15.09.2031 г. вкл. на 120 месечни погасителни вноски всяка
в размер на 695,41 лв. общо сумата от 83 449,20 лв., включваща главница и
възнаградителна лихва по кредита. Безспорно се доказа по делото, че след
изтичане на гратисният период до датата на приключване на съдебното
дирене пред исковия съд, ответникът не заплащал парични суми по кредита, а
единствено с налична сума по сметката му в размер на 20,14 лв., с която е
погасена начислената към съответния момент на възнаградителна лихва.
По делото липсват доказателства за приложими Общи условия на
Банката към процесния договор за кредит, съобщени предварително на
ответника, поради, което съдът приема, че правата и задълженията на
страните по договора са тези, които са изрично посочени в него, както и тези
произтичащи от императивни норми на ЗКСД и ЗЗД.
Съдът съобрази, че с оглед разпоредбата на чл. 7 от ЗКСД е налице
одобрен от съответните министри на образованието и науката и на финансите
след съгласуване с надлежен орган образец на типов договор, обнародван в
ДВ, съдържащ всички основни елементи на договора за кредит, но приема, че
одобряването на типовия договор не санира нищожни клаузи, в случай, че се
съдържат в него, а от друга няма пречка страните по договора да постигнат
съгласие индивидуално и за други специфични условия по кредита,
доказателствената тежест за което е върху Банката – ищец.
В конкретният случай между страните е налице сключен Договор в
съответствие с типовия договор по смисъла на чл. 7 от ЗКДС, поради което е
спазено изискването на чл. 16 ал. 1 от ЗКДС. При съобразяване на
разпоредбите на чл. 17 ал. 1 – ал. 3 от ЗКСД и съдържанието на процесния
20
Договор, съдът приема, отношенията между страните във връзка с
предоставеният от Банката на ответника в качеството му на студент по
медицина целеви кредит за заплащане на такси за обучение в МУ Плевен са
договорени на ясен и разбираем език и от съдържанието му се установяват
правилата и необходимите документи за отпускане, обслужване,
предоговаряне и погасяване на кредита, размера на заетата сума и
възнаградителната лихва, гратисния период, в който ответникът не дължи
връщане на заетата сума, срокът на връщането й и условията, при които да се
извърши това, отговорността на страните в случай на неизпълнение на
договора, реда за гарантиране на кредита и погасяването му от държавата
вместо кредитополучателите. С оглед гореизложеното и като съобрази също,
че съдържанието на типовия договор е обнародвано в ДВ и ответникът е имал
възможност да се запознае и с него, съдът приема за неоснователни
възраженията на особения представител на ответника за пълна
недействителност на договора за кредит поради това, че на ответника не е
предоставена по ясен и разбираем начин преддоговорна информация съгласно
чл. 18 ал. 3 от ЗКСД и ответникът не е имал възможност да се запознае с
Договора преди да го сключи, както и възраженията за нищожност на
договора поради невъзможност на ответника да влияе върху клаузите, тъй
като не са индивидуално договорени.
Съдът приема за основателни възраженията на особения представител
на ответника за нищожност на клаузата на чл. 4.4 от процесния договор в
частта й, в която предвижда капитализиране на лихвата към главницата
съгласно действащия погасителен план. Безспорно от подписаният от
ответника погасителен план, неразделна част от Договора се установява, че
ответникът се е съгласил при реално усвояване на кредит в размер на
44 485,20 да върне на Банката – ищец общо сумата от 83 449,20 лв., от която
главница в размер на 59 026,79 лв., като разликата над реално усвоената сума
от 43 861,50 лв. до 59 026,79 лв. в размер на 15 165,29 лв. съставлява
предварително начислената от Банката към главницата на основание чл. 4.4
от договора капитализирана възнаградителната лихва по кредита по време на
гратисния период. Безспорно се установи, че възнаградителната лихва по
кредита е капитализирана веднъж годишно от Банката чрез присъединяването
й към усвоената главница по кредита до този момент, след което върху така
новосформираната главница е начислявана възнаградителна лихва съобразно
21
договора в размер на 7 %. Съдът приема, че с разпоредбата на чл. 24 ал. 1 от
ЗКСД законодателят е очертал задължителните рамки, при които се формира
общият размер на задължението на кредитополучателя по договора за
студенски кредит след изтичане на гратисния период, а именно: 1. главницата,
чийто размер се определя от сумата на отпуснатите средства за такси и/или
издръжка и 2. лихвата, дължима от кредитополучателя за срока на договора за
кредит, която съгласно разпоредбата на чл. 23 ал. 3 от ЗКСД се начислява
върху кредита в договорения размер. При съобразяване на начина на
формиране на претендираната от ищеца главница по време на гратисния
период, установен със заключенията на вещото лице по СИЕ и подписаният
от страните погасителен план, при който към усвоената сума предназначена
за заплащане на учебни такси веднъж годишно Банката е прибавяла и
начислената възнаградителна лихва за предходния едногодишен период,
върху която сума като цяло е начислява възнаградителна лихва през
последващия гратисен период, съдът приема, че клаузата на чл. 4.4 от
договора за кредит се явява нищожна като договорена в противоречие със
закона по следните съображения: Клаузата е в противоречие с императивната
разпоредба на чл. 24 ал. 1 т. 1 от ЗКСД поради включване в изискуемата в
края на гратисния период главница по кредита и на суми, които не са реално
усвоени за учебни такси, а съставляват възнаградителна лихва по кредита за
гратисния период. Клаузата е в противоречие с императивната разпоредба на
чл. 10 ал. 3 от ЗЗД, тъй като води до забранения от закона анатоцизъм –
начисляване на възнаградителни лихви върху възнаградителна лихва за
предходен период, капитализирана към главницата. Анатоцизъм е допустим
само в изрично предвидените в наредбите на БНБ случаи и при търговци
съгласно разпоредбата на чл. 294 ал. 2 от ТЗ, за приложението на които
разпоредби не са налице доказателства в настоящото производство. Налице и
актуална практика на ВКС за липса на основание на банките да прилагат
начисляване на лихва върху лихва, която се споделя от окръжния съд. В този
смисъл е постановеното решение № 60259/16.12.2021 г. по гр.д. № 687/2021
г., ІІІ г.о. на ВКС, в което се цитират и други решения на ВКС в същата
насока. Клаузата е в противоречие с императивната разпоредби на чл. 143 т.
19 от ЗЗП и е неравноправна, тъй като не позволява на ответника в качеството
на кредитополучател да прецени икономическите последици от договора в
тази му част към датата на сключването му. Ответникът се ползва с
22
потребителска закрила и е по-слабата икономически страна в
правоотношението, поради което както договорянето на капитализиране на
възнаградителната лихва към главницата без подробно в договора да са
разписани конкретни данни за методиката и математическия алгоритъм за
формиране на лихва за гратисния период, различна от фиксираната в
отношенията между страните годишна лихва върху усвоената главница от 7
%, което води до реално договаряне на лихва върху лихва, при липса на
доказателства за индивидуално договоряне на клаузата между страните е
недопустимо и води до нищожност на клаузата при условията на чл. 146 ал. 1
от ЗЗП. Съдът приема за неоснователни възраженията на особения
представител на ответника за недействителност на клаузата за
възнаградителната лихва на второто посочено основание – противоречие с
добрите нрави, като приема, че договореният размер на възнаградителната
лихва, който е в съответствие с допустимия годишен процент на разходите по
кредита, уреден в чл. 19 ал. 4 от ЗПК не противоречи на закона и добрите
нрави като правила за справедливост и добросъвестност, с които сключените
договори и сделки следва да бъдат съобразени за се гарантира честно
отношение при договарянето на гражданско – правните сделки и
съразмерност и еквивалентност в поемането на задължения и за двете страни
по сделката. С оглед нищожността на клаузата на чл. 4.4 от договора за
кредит, съдът приема, че същата не следва да се взема предвид при
изчисляване размера на претендираните вземания за главница и
възнаградителна лихва. Съдът приема, че съгласно чл. 23 ал. 3 от ЗКСД
Банката – ищец има право да начислява възнаградителна лихва върху
усвоената главница по време на гратисния период и след това и оглед
действителността на клаузата на чл. 3.1 от договора за кредит относно
възнаградителната лихва по договора за кредит във фиксиран размер от 7 %
годишно и на останалите клаузи на договора, с изключение на клаузата на чл.
4.4, която нищожността на клаузата следва да бъде преценявана при
условията на чл. 26 ал. 4 от ЗЗД като бъдат оставени без уважение като
неоснователни и недоказани възраженията на особения представител на
ответника за нищожност на договора като цяло поради противоречие с ЗЗП и
ЗКСД.
Съгласно т. 18 на ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС предсрочната
изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия
23
принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната страна
и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и
упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60 ал. 2 ЗКИ
предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или
непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуем, включително и за
вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били
изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.
Безспорно се установи по делото с помощта на СИЕ, че за периода от
15.10.2019 г. до 31.08.2020 г., респ. към датата на подаване на заявлението по
чл. 417 от ГПК пред ПлРС – 08.09.2020 г. /п.к. 04.09.2020 г./ същият не е
заплащал в полза на Банката ищец падежиралите вноски по кредита, като
конкретно към 13.01.2020 г., датата на изявлението на Банката – ищец за
обявяване на предсрочна изискуемост на кредита от начислените падежирали
вноски 3 падежирали вноски в общ размер на 2 086,23 лв. /3 х 695,41 лв./
ответникът не е заплащал парични суми, а с налична сума от 20,14 лв. е
погасена частично начислената към 15.10.2019 г. възнаградителна лихва. При
тези изводи съдът приема, че с неплащането на три последователни
погасителни вноски в размер на 2 086,23 лв. на 15.10.2019 г., 15.11.2019 г. и
15.12.2019 г. от страна на ответника, считано от 16.12.2019 г. в полза на
Банката – ищец е възникнало право на основание чл. 6.2 от договора за
кредит да обяви кредита за предсрочно изискуем, като връчи уведомление на
длъжника в този смисъл. При съобразяване на клаузата на чл. 9.3 вр. чл. 5.1.2
от договора за кредит, съдът приема, че връчването е редовно направено като
извършено от лице, което е натоварено от закона с правомощия да връчва
документи по реда на чл. 47 от ГПК. Налице е трайната и непротиворечива
практиката на ВКС съгласно която банката, ако не е уговорено друго, може да
избере начин за връчване на изявлението за предсрочна изискуемост на
длъжника и той ще е редовно осъществен, ако е била проведена процедура по
чл. 47 ал. 1-5 ГПК - отсъствието от адреса по чл. 47 ГПК се удостовери от
длъжностното лице и съобщенията се считат за връчени без да е необходимо
назначаване на особен представител на длъжника към този момент. Съдът
приема, че в съответствие с Договора и закона Банката – ищец е упражнила
24
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем с отправяне на писмено
волеизявление на 13.01.2020 г. и същото е надлежно връчено на ответника по
реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК. Връчването на уведомлението на Банката – ищец
е възложено на ЧСИ при условията на чл. 18 ал. 5 от ЗЧСИ и същият е
извършил връчване на посочения в договора адрес, ответникът не е намерен в
рамките на едномесечен период и са събрани данни от служителя на ЧСИ за
напускане на адреса и страната от ответника, поради което следва да се
приеме, че връчването е редовно извършено при условията на чл. 47 ал. 5 от
ГПК на датата на изтичане на срока по чл. 47 ал. 3 от ГПК за явяване на
ответника за получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост,
започнал да тече на 16.08.2020 г. и изтекъл на 31.08.2021 г.. При тези
доказателства съдът приема, че уведомлението по чл. 60 ал. 2 от ЗКИ е
редовно връчено на ответника с оглед клаузите на чл. 9.3и чл. 5.1.2 от
Договора за фингирано връчване при ненамиране на ответника на посочения
в Договора адрес при липса на доказателства ответникът да посочил нов
адрес или нов съдебен адресат с оглед събраните по делото данни за смъртта
на посочения в договора съдебен адресат. Следва да се посочи, че дори да се
приеме, че връчването не е извършено преди подаване на заявлението по чл.
417 от ГПК, то към датата на приключване на съдебното дирене с оглед
разпоредбата на чл. 235 ал. 3 от ГПК предсрочната изискуемост на кредита
отново би била обявена от ищеца на ответника, тъй като уведомлението за
предсрочната изискуемост на кредита в този случай би се считало връчено на
ответника с връчване на преписа от ИМ и приложенията към нея на особения
представител на ответника - адвокат П. на 25.05.2022 г.. Съдът приема за
неоснователни възраженията на особения представител на ответника в тази
насока. Налице е установена трайна съдебната практика на ВКС, съгласно
която в хипотезата на обективирано в ИМ волеизявление на кредитора за
обявяване на предсрочна изискуемост, каквато е и настоящата хипотеза
следва да се приеме, че с връчването на препис от ИМ на назначения на
длъжника особен представител това волеизявление стига до него, т. е. това е и
моментът на настъпване на предсрочната изискуемост. В този смисъл е
решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г., I т. о. на ВКС и др.. С
оглед възприемане на посочената от Банката дата на предсрочна изискуемост,
съдът приема, че не следва да излага подробни правни изводи в тази насока.
Съгласно задължителната практика на ВКС, въведена с ТР № 3/2017 г.
25
по тълк. дело № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС „1. Когато извършеното плащане
не е достатъчно, погасителният ефект за законната лихва за забава при
неизпълнение на парично задължение настъпва при условията и в
поредността по чл. 76, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите. 2.
размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор
за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от
предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от
датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането.“
При съобразяване на гореизложеното относно датата на настъпване на
предсрочна изискуемост на вземането на Банката – ищец по процесния
договор за кредит – 31.08.2019 г. и с оглед изложените по-горе правни изводи
относно нищожност на клаузата на чл.4.4 от договора за кредит, при
съобразяване на допълнителното заключение на СИЕ, съдът приема, че към
датата на приключване на гратисния период - 15.09.2019 г. ответникът дължи
на Банката – ищец връщането на 120 анюитетни вноски на реално усвоената
главница по кредита в размер на 43 861,50 лв. и възнаградителна лихва за
гратисния период в размер на 13 265,50 лв. след съобразяване на погасяване в
размер на 20,14 лв.. Съдът приема, че съответната част от възнаградителната
лихва се дължи от ответника ежемесечно и с оглед липсата на друг договорен
или предвиден в закона начин, по който тази сума да бъде определена и
начислена към падежиралите вноски по кредита, съдът приема, че същата
следва да бъде разпределена поравно във всички 120 месечни погасителни
вноски, като наред с дължимата лихва в размер на 7 % върху олихвяемата
редовна главница следва да бъде съобразено и задължение на ответника да
заплати 1/120 и.ч. от начислената възнаградителна лихва за гратисния период
в размер на 13 265,50 лв., т.е. към месечната вноска следва да бъде
съобразена допълнително част от възнаградителната лихва от гратисния
период в размер на 110,55 лв.. При съобразяване на първи вариант по
допълнителното заключение на СИЕ, съдът приема, че към 31.08.2020 г. за
периода - 15.10.2019 г. – 15.08.2020 г. вкл. след прибавяне на сумата от
110,55 лв. към всяка от единадесетте изискуеми вноски в размерите
определени от вещото лице, редовно изискуемата главница по падежирали
вноски за периода 15.10.2019 г. – 15.08.2020 г. вкл. е размер на 2 870,26 лв.,
редовно изискуемата възнаградителна лихва по падежирали вноски за
периода 15.10.2019 г. – 30.08.2020 г. вкл. е в размер на 3 947,64 лв. /2 731,70
лв. + 1 245,94 лв./, обезщетението за забава върху падежиралите главници за
периода 16.10.2019 г. – 30.08.2020 г. вкл. е в размер на 134,95 лв. или общо
към този момент дължимата сума от ответника е в размер на 6 952,85 лв.. С
оглед обявяване на кредита за предсрочно изискуем на 31.08.2020 г. наред с
посочените по.-горе дължими суми съдът приема, че за ответника е
възникнало задължение да заплати и предсрочно изискуема главница в размер
на 41 091,24 лв. /43 861,50 лв. - 2 870,26 лв./ и предсрочно изискуема
възнаградителна лихва за гратисния период в размер на 12 049,56 лв.
/13 265,50 лв.- 1 215,94 лв./.
26
Съдът приема въз основа на заключението на СИЕ, че Банката – ищец е
начислила по сметката на ответника разходи за предсрочно изискуем кредит в
размер на 60 лв., както и че такъв вид разходи са направени от ищеца при
възлагане на ЧСИ на действия по връчване на изявлението за предсрочна
изискуемост на ответника, но с оглед липсата на доказателства за размера на
тези разходи приема, че не са доказани по размер и не се дължат от ответника
към датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК.
При тези изводи и при съобразяване на датата на образуване на
заповедното производство, съобразена от заповедния съд – 08.09.2020 г. и
след самостоятелни изчисления с помощта на електронен калкулатор на
законна лихва, съдът приема за доказано по делото, че към този момент
ответникът дължи на Банката – ищец следните парични суми по процесния
договор за кредит:
усвоена и непогасена главница в размер на 43 861,50 лв., от която
просрочена главница по падежирали вноски за периода 15.10.2019 г. до
15.08.2019 г. в размер на 2 870,26 лв. и предсрочно изискуема главница в
размер на 41 091,24 лв.;
непогасена редовна възнаградителна лихва в общ размер на 3 947,64
лв., от която редовна изискуема лихва за периода 15.10.2019 г. – 15.08.2020 г.
в размер на 2 731,70 лв. и 1 215,94 лв. - непогасена възнаградителна лихва от
гратисния период по падежиралите вноски за периода 15.10.2019 г. –
30.08.2020 г.;
непогасено обезщетение за забава в размер на 180,61 лв., от която
обезщетение за забава в размер на 134,95 лв. за периода 16.10.2019 г. до
30.08.2020 г. вкл. изчислено върху падежиралите главници за периода
15.10.2018 г. – 15.08.2019 г. и обезщетение за забава в размер на 45,66 лв.
върху предсрочно изискуемата главница от 41 091,24 лв. за периода от
01.09.2020 г. до 03.09.2020 г. вкл.;
предсрочно изискуема възнаградителна лихва от гратисния период по
непадежиралите вноски за периода 15.09.2020 г. – 15.09.2029 г. в размер на 12
049,56 лв. /13 265,50 лв.- 1 215,94 лв./, която е останала дължима, тъй като
прогласяването на нищожност на клаузата на чл. 4.4 от Договора не води до
извод, че ответникът не дължи възнаградителна лихва върху усвоената част
от кредита за гратисния период при условията начл. 3.1 от Договора.
Съдът съобрази възраженията на особения представител на ответника за
погасяване на претендираните вземанията за лихви по давност, но приема, че
към 04.09.2020 г. – датата, на която съгласно п.к. е подадено заявлението по
чл. 417 от ГПК, възприето като дата на подаване на ИМ по предявения иск по
чл. 422 от ГПК тригодишната погасителна давност по чл. 111 б. „в“ от ЗЗД
започнала да тече най-рано на 16.10.2019 г. не е изтекла.
При съобразяване на доказателствата по делото, въз основа на които
безспорно се установи, че ответникът не е заплащал парични суми по кредита
27
след подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК, съдът приема, че и към
датата на приключване на съдебното дирене в настоящото производство
ответникът е останал да дължи посочените по-горе парични суми.
Налице са основанията на чл. 422 вр. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК вр. чл. 432 вр.
чл. 430 от ТЗ вр. чл. 79 ал. 1, чл. 86 и чл. 92 от ЗЗД и по изложените по-горе
правни изводи предявените установителни искове за установяване
сществуването на вземанията на Банката – ищец към ответника по процесния
договор за кредит следва да бъдат уважени частично, като се признае за
установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца част от
паричните суми, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение № 2468
от 09.09.2020 г. по ч.гр.д. № 4504/2020 г. на ПлРС, а именно: усвоена и
непогасена главница в размер на 43 861,50 лв., от която просрочена главница
по падежирали вноски за периода 15.10.2019 г. до 15.08.2019 г. в размер на
2 870,26 лв. и предсрочно изискуема главница в размер на 41 091,24 лв.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.09.2020 г. - датата
на депозиране на заявлението до окончателното й заплащане; непогасена
редовна възнаградителна лихва в общ размер на 3 805,50 лв. за периода
15.10.2019 г. –30.08.2020 г. вкл.; непогасено обезщетение за забава в размер
на 180,61 лв., от която обезщетение за забава в размер на 134,95 лв. за
периода 15.10.2019 г. до 30.08.2020 г. вкл. изчислено върху падежиралите
главници за периода 15.10.2018 г. – 15.08.2019 г. и обезщетение за забава в
размер на 45,66 лв. върху предсрочно изискуемата главница от 41 091,24 лв.
за периода от 01.09.2020 г. до 03.09.2020 г. вкл., като исковете за разликата до
предявения размер за главницата, обезщетението за забава и разходите за
предсрочна изискуемост бъдат отхвърлени като недоказани и поради това
неоснователни. Съдът не е сезиран с установителен иск по чл. 422 от ГПК за
начислената възнаградителна лихва по кредита по време на гратисния период,
поради което въпреки изложените по-горе изводи, че ответникът е останал да
дължи 12 049,56 лв., счита не дължи произнасяне с решението относно тази
сума. Съдът приема, че ответникът дължи възнаградителна лихва по кредита
за посочения гратисен период в размер на 7 % годишно с оглед клаузата на
чл. 3.1 от договора за кредит, но приема, че в ИМ или допълнително с оглед
възраженията на ответника ищецът не е направил уточнение или изменение
на основанието, на което претендира паричното вземане за предсрочно
изискуемата главница и към датата на приключване на съдебното дирене
разликата над сумата от 43 861,50 лв. до 59 026,79 лв. се претендира като
усвоена главница, поради което съдът и при направените изчисления за
дължимия към датата на приключване на съдебното дирене размер на
възнаградителната лихва от гратисния период, не би могъл да присъди
съответната част от паричната сума на различно от претендираното
основание.
С оглед изложените по - горе правни изводи относно датата на
предсрочната изискуемост на кредита – 31.08.2020 г. , съдът приема, че
въпреки частичното отхвърляне на предявените искове с правно основание
28
чл. 422 вр. 415 ал. 1 т.23 от ГПК вр. чл. 432 вр. чл. 430 от ТЗ вр. чл. 79 ал. 1,
чл. 86 и 92 от ЗЗД не са налице основания за разглеждане на евентуално
предявените осъдителни искове.
По разноските:
Съдът съобрази, че ищецът е направил по делото разноски в общ размер
на 6 134,99 лв., от които 1 312,49 лв. в заповедното производство и 4 822,50
лв. в исковото производство, в това число разноски за юрисконсултско
възнаграждени в размер на 50 лв. в заповедното и в размер на 400 лв. в
исковото производство, за които са представени списък на разноските и
писмени доказателства. По искания и възражения на особения представител
на ответника са направени разноски от бюджета на съда в размер на 463,30
лв. за възнаграждение на вещо лице.
На основание чл. 78 ал. 1 ГПК с оглед частичната основателност на
предявените искове /76 %/ в полза на ищеца следва да бъде присъдена
съответната част от направените по делото в заповедното и исковото
производство съдебни разноски и разноски за юрисконсулско възнаграждение
в общ размер на 997,49 лв. за заповедното производство и в общ размер на
3 665,10 лв. за исковото производство.
На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК с оглед неоснователната част от
исковете ищецът следва да заплати по сметка на Плевенския окръжен съд
съответната част /24 %/ от направените по делото разноски за възнаграждение
на вещо лице, заплатени от бюджета на съда в размер на 111,20 лв..
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ал. 1
ГПК по искове на „Кей Би Си Банк България“ /предишно наименование
„Райфайзенбанк /България/”/ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.
С., р-н Л., бул. „***“ ***, „***“, ЕИК ***, представлявано от изп. директор
А.А. и прокуриста П.П., а в производството от юрисконсулт П. Д. против Д.
Х. М., ЕГН ********** от гр. П., жк. „С.“ ***, ***, ***, че Д. Х. М. ДЪЛЖИ
на „Кей Би Си Банк България“ЕАД, ЕИК *** по договор за студентски
кредит от 25.09.2012 г., в който поради техническа грешка е посочена дата на
сключване 25.09.2010 г. следните парични суми:
сумата от 43 861,50 лв., представляваща изискуема главница, от която
2 870,26 лв. редовно падежирали главници за периода от 15.10.2019 г. до
15.08.2020 г. и 41 091,24 лв., предсрочно изискуема главница към 31.08.2020
г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.09.2020 г. -
датата на депозиране на заявлението до окончателното й заплащане;
29
сумата от 3 805,50 лв., представляваща договорна лихва за периода от
15.09.2019 г. до 30.08.2020 г.,
сумата от 180,61 лв., от която изискуемо обезщетение за забава върху
редовно падежиралата главница в размер на 134,95 лв. за периода от
15.10.2019 г. до 30.08.2020 г. и изискуемо обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху предсрочно изискуемата главница в размер на 45,66
лв. за периода от 31.08.2020 г. до 03.09.2020 г. вкл.,
които суми са част от паричните суми, за които е издадена заповед №
2468/09.09.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 4504/2020 г. по описа на РС Плевен.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Кей Би Си Банк България“ЕАД, ЕИК ***
против Д. Х. М., ЕГН ********** искове с правно основание чл. 422 ал. 1 вр.
чл. 415 ал. 1 ГПК
за сумата от 15 165,29 лв., представляваща разлика над сумата от
43 861,50 лв. до сумата от 59 026,79 лв. – непогасена главница по договор за
студентски кредит,
за сумата от 51,75 лв., представляваща разлика над сумата от 180,61 лв.
до сумата от 232,36 лв. – непогасена главница по договор за студентски
кредит,
за сумата от 60 лв., представляваща разходи при изискуем кредит,
за които парични суми е издадена заповед № 2468/09.09.2020 г. по
ч.гр.д. № 4504/2020 г. по описа на ПлРС като НЕОСНОВАТЕЛНИ и
НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК Д. Х. М., ЕГН ********** от
гр. Плевен, жк. „С.“ ***, ***, *** да ЗАПЛАТИ на „Кей Би Си Банк
България“ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н Л., бул. „***“
***, „***“, ЕИК ***, представлявано от изп. директор А.А. и прокуриста
П.П., а в производството от юрисконсулт П. Д. направените по делото в
заповедното производство разноски в общ размер на 997,49 лв. и в исковото
производство разноски в общ размер на 3 665,10 лв. съобразно уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 6 ГПК „Кей Би Си Банк България“
ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н Л., бул. „***“ ***,
„***“, ЕИК ***, представлявано от изп. директор А.А. и прокуриста П.П. да
ЗАПЛАТИ по сметка на Плевенски окръжен съд сумата от 111,20 лв. за
направени по делото разноски за възнаграждение на вещо лице съобразно
отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на Министерство на
30
образованието, представлявано от Министъра на образованието в качеството
на третото лице –помагач на ищеца „Кей Би Си Банк България“ ЕАД, ЕИК
***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Великотърновски
апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, с
въззивна жалба.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
31