О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260069
гр.Пловдив,28.10.2020г.
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Гражданско
отделение, ІІІ - ти състав, в закрито заседание на двадесет и
осми октомври.…през…две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева
Величка Белева
като разгледа докладваното
от съдията……...Пенчева….Въззивно частно търговско
дело №603 по описа за 2020 година,…за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е по реда на чл.274 ал.1, т.2 от ГПК, във вр. с
чл.15 ал.2 и чл.121 от ГПК.
Образувано е по частна
жалба, подадена от гл. юрисконсулт В.Л. – процесуален представител на ответника
в първоинстанционното производство – Н., срещу определение №260064/01.09.2020г.,
постановено по т.д. №276/2020г. по описа на окръжен съд П..
С обжалваното определение е оставено
без уважение възражението на Н.З.К.
за неподведомственост на спора по т.д. № 276/2020г. на Окръжен съд - П.. Оставено
е без уважение възражението на Н.З.К. за местна неподсъдност на спора по т.д. №276/2020г.
на Окръжен съд – П..
Жалбоподателят счита, че
обжалваният съдебен акт е незаконосъобразен. Изложени са подробни съображения,
свеждащи се до несъгласие с изводите на първоинстанционния съд за
неоснователност на възражението на жалбоподателя за неподведомственост и
неподсъдност на спора. В тази насока са наведени доводи, че сключеният между страните договор и допълнителните
споразумения към него имат характер на административен договор по смисъла на
чл.19а АПК, поради което спорът за неговото изпълнение следва да се разгледа от
административния съд по реда на АПК. По отношение на евентуално заявеното пред
окръжния съд възражение за местна неподсъдност на спора се изтъква, че
седалището на ответника Н. е в гр.С., а Надзорният Съвет, който е орган на
управление на Н. и от чието решение е обусловено удовлетворяването на
претенцията на ищеца, няма поделения или клонове по смисъла на чл.108 ал.2 от ГПК. Ето защо жалбоподателят претендира, че делото е подсъдно на Софийски
градски съд.
В представения отговор в срока по чл.276 ал.1 от ГПК от
насрещната страна – „У.“ ЕАД, ЕИК
***, се оспорва изцяло частната жалба.
Като се запозна с данните по
делото и доводите на страните, Апелативният съд намира частната жалба за
допустима – като подадена в срок и от легитимирана страна, а по същество - неоснователна
по следните съображения:
Производството по т.д. №276/2020г.
по описа на окръжен съд П. е образувано по предявен осъдителен иск от „У.“ ЕАД, гр. П., срещу Н. за заплащане на суми, дължими за извършена
болнична помощ по клинични пътеки. Ищецът основава претенцията си на договор №***от
19.02.2015г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, сключен между
ищцовото дружество и Н..
Първоинстанционният съд правилно е приел, че, според
правилата за подведомственост между общите и административните съдилища, спорът
следва да се разгледа по общия ред, доколкото нормата на чл.19а от АПК, даваща
определение за административен договор, е материалноправна и няма обратно
действие. Касае се за неизпълнение на договор, сключен между изпълнител на
медицинска помощ и Н.. За договорите между изпълнителите на медицинска помощ и Н.
важат правилата на договорното право, съобразени с особения характер на
регулираните отношения. Според особения характер на регулираните отношения и
спецификата при възникване на правоотношението – сключване на договора по
административен ред – съгласно чл.59 ал.1 от ЗЗО, по правното си естество този
договор е с административен характер. Доколкото към момента на сключването на
процесния договор – 19.02.2015г., в позитивното ни право не е уреден институтът
на административния договор, то споровете във връзка с изпълнението им следва
да се разглеждат по общия исков ред, което обуславя тяхната подведомственост на
гражданския съд. Институтът на административния договор е въведен в позитивното
право с нормите на чл.19а от АПК обн., ДВ, бр. 74/20.09.2016г., която урежда
възникнали правоотношения занапред. В синхрон с тази регламентация е и
процесуалната норма - чл.128 ал.1, т.3 от АПК – също нова ДВ, бр. 74/20.09.2016г.
Специалният закон – ЗЗО – чл.45а, ал.4 /нова – ДВ бр.77/2018г., в сила от
01.01.2019г./ изрично дефинира договорите, сключени между Н., съответно Р.по
чл.45 с физически или юридически лица, като административни договори. Ясна и
неподлежаща на различно тълкуване обаче е нормата на пар.149, ал.4 от ПЗР АПК
/ДВ бр.77/2018г., в сила от 01.01.2019г./, съгласно която съдебните
производства по спорове относно недействителност, изпълнение, изменение или
прекратяване на административни договори, сключени преди влизането в сила на
този закон, /с изключение на тези по ЗУСЕСИФ/, се извършват по реда на ГПК пред
гражданските съдилища. Ето защо, независимо че договорът между Н. и изпълнител
на медицинска помощ притежава характеристиките на административен договор,
доколкото ищецът черпи права от договор, сключен преди 01.01.2019г., то спорът
за изпълнение на този договор, подлежи на разглеждане по общия исков ред от
гражданските съдилища. /В този смисъл Определение №3/19.01.2018г. на ВАС по
адм. д. №78/2017г., 5-членен с-в, но и Определение №41/03.05.2018г. на ВАС по
адм. д. №23/2018г., 5-членен с-в – постановени по реда на чл.135 от АПК; Определение
№8318/20.06.2018г. на ВАС по адм. д. №6866/2018г.; Определение
№251/10.06.2019г. на ВКС по ч.т.д. №1253/2019г., първо т.д. и др./.
Правилни и законосъобразни са изводите на
първоинстанционния съд за неоснователност на възражението за неподсъдност на
делото на окръжен съд П.. Договорът между изпълнителят на медицинска помощ –
ищеца „У.С.“ ЕАД, гр. П. и възложителя Н., е сключен чрез Р. – гр. П.. Това е и
в съответствие със законовата разпоредба – чл.59 от ЗЗО, съгласно която договорите за оказване на медицинска помощ по
този закон се сключват между директора на Р.и изпълнителите на медицинска помощ
в съответствие с НРД с анексите към тях. С оглед спецификата на процесния
договор и законорегламентирания ред за сключването му, то по отношение на
местната подсъдност приложима е именно разпоредбата на чл.108 ал.2 от ГПК, на
която се е позовал и окръжният съд - искове срещу държавата и държавни
учреждения, включително поделения и клонове на последните се предявяват пред
съда, в чийто район е възникнало правоотношението, от което произтича спорът.
Неуместни са доводите на жалбоподателя, свързани със статута на Надзорния
Съвет, който, както е посочено от самия жалбоподател, е само орган на
управление на Н. /чл.6, ал.3, т.1 от ЗЗО/. Правният субект, който е страна по
спора и пасивно легитимирана страна в процеса е Н.. Съгласно чл.6 ал.1 и ал.2
от ЗЗО Н. е юридическо лице и се състои от централно управление, районни
здравноосигурителни каси и поделения на районните здравноосигурителни каси. С оглед законовата разпоредба – чл.59 от ЗЗО и
тъй като правоотношението, от което произтича спорът, е възникнало чрез Р.– П.,
съгласно чл.108 ал.2 от ГПК, местно компетентен да разгледа спора не е СГС, а компетентният
съд по правилата на местната подсъдност е имено окръжен съд П..
По изложените съображения частната жалба се явява
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното
определение, следва да бъде потвърдено.
Водим от изложеното, Пловдивският апелативен съд
О П Р
Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №260064/01.09.2020г., постановено
по т.д. №276/2020г. по описа на окръжен съд П., с което е оставено без уважение възражението на Н.З.К. за неподведомственост
на спора по т.д. № 276/2020г. на Окръжен съд – П.; Оставено е без уважение възражението
на Н.З.К. за местна неподсъдност на спора по т.д. №276/2020г. на Окръжен съд – П..
Определението не подлежи на касационно обжалване.