Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер………. 15.03.2019г.    гр.Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Старозагорски окръжен съд – търговско отделение, на 20.02.2019г., в публично съдебно заседание, в следния състав:

                                                     

                                                            Председател:  РУМЯНА БОНЧЕВА

                                                             Членове: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА

                                                                             ХРИСТО СИМИТЧИЕВ

                                                                                                                               

И секретаря Стойка Иванова, като разгледа докладваното от съдията Симитчиев въззивно търговско дело номер 1004 по описа за  2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на М.-К.“ ЕООД ЕИК ** против Решение №592/19.10.2018г. по гр.дело №220/2018г. по описа на К. районен съд, с което се признава за установено, че „М.-К.“ ЕООД ЕИК ** със седалище и адрес на управление: с.Е.** с представлявано от ** - управител дължи на „Х И Ш Г.“ООД ЕИК: **, със седалище и адрес управление: с.Т.**, представлявано от **ЕГН ********** - управител със съдебен адрес *** по издадената по ч.гр.д №3402/2017 год. по описа на PC - К.** Заповед № 2248/16.12.2017 год., сумата 5 349,60 лв. - неплатена цена на доставени стоки по договор за покупко-продажба на детайли и елементи за машини по данъчни фактури № 5/27.10.2015 г., № 6 от 03.11.2015 г. и № 14 от 14.04.2016 г. както и сумата 789,61 лв., представляваща лихва за забавеното изплащане на главницата от 5 349,60 за периода от 30.10.2015 г. до 04.12.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 04.12.2017 г. до изплащане на вземането.

Във въззивната жалба са наведени доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение, като са изложени подробни съображения в тази връзка. Направено е искане съдът да отмени изцяло обжалваното решение и да се отхвърлят предявените искове.

В законния срок е постъпил отговор на въззивната жалба, с който се изразява мнение за неоснователност на жалбата и се моли въззивният съд да потвърди първоинстанционното решение.

Старозагорският окръжен съд, като взе предвид становищата и възраженията на страните, в съвкупност с доказателствата по делото, намира следното:

Обжалваното решение е валидно, но е недопустимо в частта, с която спрямо ответника се признава за установено, че дължи на ищеца сумата 789,61 лв., представляваща лихва за забавеното изплащане на главницата от 5 349,60 за периода от 30.10.2015 г. до 04.12.2017 г.

Видно от първоинстанционното дело, с Определение №169/23.01.2018г., районният съд е прекратил производството по предявения от ищеца иск за сумата от 1028,92 лв, представляваща мораторна лихва, от която 156,68 лв за периода 28.10.2015г. – 04.12.2017г., 479,11 лв за периода 04.11.2015г. – 04.12.2017г. и 393,13 лв за периода 15.04.2016г. – 04.12.2017г. като недопустим, поради това , че по начина, по който е заявен, не представлява част от предмета на издадената заповед за изпълнение на парично задължение, предвид това, че различни са както размерът на задължението, така и сочения период, за който се претендира мораторна лихва. Определението е връчено на ищеца на 29.01.2018г. и влязло в сила поради необжалването му необжалвано.„

Видно от първоинстанционното дело, с молба от 29.01.2018г., ищецът е поискал да се допусне изменение на петитума на исковата молба, като се признае за установено по отношение на ответника, че му дължи сумата от 5 349,60 лв. - неплатена цена на доставени стоки по договор за покупко-продажба на детайли и елементи за машини по данъчни фактури № 5/27.10.2015 г., № 6 от 03.11.2015 г. и № 14 от 14.04.2016 г. както и сумата, със 789,61 лв мораторна лихва, от които 49,31 лв за периода 30.10.2015г. – 31.12.2015г., 304,69 лв за периода 01.11.2016г. – 31.12.2016г. и 435,61 лв за периода 01.01.2017г. – 04.12.2017г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 04.12.2017 г. до изплащане на вземането. С ръкописно разпореждане от 30.01.2018г., районният съдия безкритично е постановил, че допуска изменение на петитума на исковата молба, който да се счита предявен в размерите и основанията, посочени в молбата на ищеца от 29.01.2018г.

Въззивният съд счита, че така допуснатото изменение е извършено в нарушение на процесуалните правила, първо, защото на практика не се каса за изменение на вече предявен иск, а за предявяване на изцяло нов иск по чл.86 ЗЗД, което е недопустимо, още повече, че ищецът не е предявил такъв иск с ИМ и в срока по чл.415 ГПК. На второ място, след като районният съд е прекратил производството в частта по предявения с ИМ иск по чл.86 ЗЗД за сумата от 1028,92 лв, представляваща мораторна лихва, от която 156,68 лв за периода 28.10.2015г. – 04.12.2017г., 479,11 лв за периода 04.11.2015г. – 04.12.2017г. и 393,13 лв за периода 15.04.2016г. – 04.12.2017г. като недопустим, исковата претенция в тази част повече не може да се допълва или изменя по реда на чл.214, ал.1 ГПК, чрез промяна на размерите или периодите на претендираното обезщетение за забава. На трето място, след прекратяването на производството в посочената част, вече не може да се извършва и отстраняване на нередовности на ИМ в частта, касаеща претенцията за обезщетение за забава.

В заключение, районният съд се е произнесъл по иск, с какъвто не е бил надлежно сезиран, поради което, на основание чл.270, ал.3 ГПК, първоинстанционното решение в тази част ще бъде обезсилено, а производството по делото прекратено в тази част.

Предмет на предявения положителен установителен иск с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 ГПК и чл.327, ал.1 ТЗ е установяване на съществуването на вземането на ищеца “Х И Ш Г.“ООД ЕИК: ** към „М.-К.“ ЕООД за сумата от 5 349,60 лв. - неплатена цена на доставени стоки по неформален договор за покупко-продажба на детайли и елементи за машини, за който са издадени данъчна фактура № 5/27.10.2015 г., фактура № 6 от 03.11.2015 г. и фактура № 14 от 14.04.2016 г.

Съгласно чл.269 ГПК, след като взе предвид възраженията във въззивната жалба, съдът приема, че спорният въпрос по делото е дали ответникът е погасил задълженията си по процесните ф-ри, доколкото именно такива са възраженията на ответника, който признава възникването на твърдяните правоотношения, предмета им и извършването на процесните доставки на стоки (комплекти детайли за машини и водещи ленти), но счита, че е погасил чрез плащане задълженията си. Доказателствата по делото обаче сочат, че това не е така.

Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза, приета пред първата инстанция, трите процесни фактури са надлежно осчетоводени в счетоводствата на ищеца и на ответника. ВЛ е установило, че в периода 28.10.2015 год. - 05.05.2016  год., ответникът е направил 4 плащания към ищеца в размер общо на 24 132,45лв. Сумите на плащанията са отразени в счетоводствата на двете дружества, но отнасянето им по аналитични сметки е различно. При ищеца, всички суми на обща стойност 24132,45лв., са отнесени за погасяване на задължението по фактура № 1/07.08.2015 год., която е на обща стойност над 44 000лв., като фактури № 5 от 27.10.2015 г.; № 6 от 03.11.2015 г. и № 14 от 14.04.2016 г. на обща стойност 5349,60лв. са останали неплатени. Според ССЕ, в счетоводството на ответника, платената на 28.10.2015 год. и на 18.12.2015   год. сума общо в размер на 16834,02лв., е отнесена по фактура № 1/07.08.2015 год. Платената на 27.01.2016 год. сума от 5 000лв. е отнесена, както следва: 732лв. по фактура № 5 от 27.10.2015, 2319,17лв. по фактура № 6 от 03.11.2015 г. и 1948,83лв. по фактура № 1/07.08.2015 год. На 05.05.2016 год., сумата 2298,43лв. е отнесена към фактура № 14 от 14.04.2016г.

Видно от приетото по делото пред първата инстанция извлечение от банковата сметка на ищеца в „**“ АД, основанието за постъпването на сумата от 10000лв. на 29.10.2015 год. е „ф-ри“, основанието за постъпването на сумата от 6834,02 лв. на 18.12.2015 год. е „ф-ри“, основанието за постъпването на сумата от 5 000лв. на 27.01.2016 год. е „ф- ри.

Видно от изисканите от трето неучастващо по делото лице „П.“АД платежни документи, попълвани от представляващия „М.-К.“ ЕООД за извършени в периода 28.10.2015г. – 05.05.2016г. в полза на “Х И Ш Г.“ООД плащания – за сумата от 10000 лв, сумата от 5000 лв и сумата от 6834,02 лв, в основанието на всеки от преводите е посочено също „по ф-ри“, без по-конкретно посочване.

 Съгласно чл.76, ал.1 ЗЗД този, който има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-обременителното за него задължение. При няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно. В случая, извършеното от ищеца отнасяне на постъпилите от ответника суми за погасяване на най-старото задължение на ответника към ищеца (по фактура № 1/07.08.2015 год.) е в съответствие с предвиденото от закона, тъй като длъжникът не е упражнил правото си да заяви кое от няколкото си задължения към кредитора погасява. Ето защо, с посочените плащания не са погасени задълженията по процесните ф-ри и сумите по същите са дължими, което обуславя извод за основателност на предявения иск за сумата от 5 349,60 лв. - неплатена цена на доставени стоки по договор за покупко-продажба на детайли и елементи за машини по данъчни фактури № 5/27.10.2015 г., № 6 от 03.11.2015 г. и № 14 от 14.04.2016 г. Тъй като районният съд е стигнал до същия извод, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в тази част, като правилно и законосъобразно.

По разноските:

И двете страните са претендирали присъждането им.

С оглед изхода на спора, на ищеца се следват разноските по делото, както и в заповедното производство, само върху уважената част от исковете. Това налага първоинстанционното решение да бъде отменено в частта за присъдените на ищеца разноски, за разликата над сумата от 931,77 лв разноски по първоинстанционното производство, до пълния присъден размер от 1071 лв, както и за разликата над сумата от 628,82 лв разноски по заповедното производство до пълния присъден размер от 722,78 лв. По отношение на разноските му в настоящото производство, в качеството на въззиваем, при установени такива от 1000 лв за адв хонорар, ще му се присъдят 870 лв .

На основание чл.78, ал.4 ГПК, на ответника също се следват разноските по делото пред двете инстанции, с оглед изхода на спора, в случая, съобразно интереса по прекратената част от делото. В първоинстанционното производство, ответникът е представил списък на разноските по чл.80 ГПК, в който се претендират 500 лв за адв. хонорар, 5,80 лв за банкова такса, 800 лв по ф-ра за превод от 07.03.2018г. и 127,98 лв по ф-ри за гориво за пътни на упълномощения по делото адвокат. Във въззивното производство, такива се установиха от 128 лв за държавна такса пред настоящата инстанция. Съдът намира, че претендираните разноски от 800 лв за превод не могат да му се присъдят, тъй като липсват доказателства за извършването им във връзка с делото. Ето защо, на ответника ще се присъдят по съразмерност разноските в първоинстанционното производство от 65 лв за адв. възнаграждение, 0,75 лв за банкова такса и 16,63 лв за пътни разходи за гориво на упълномощения адвокат, както и 16,64 лв за държавна такса във въззивното производство.

Мотивиран от горното, съдът

 

                            РЕШИ:

 

ОБЕЗСИЛВА Решение №592/19.10.2018г. по гр.дело №220/2018г. по описа на К. районен съд, В ЧАСТТА МУ, с която се признава за установено, че „М.-К.“ ЕООД ЕИК ** със седалище и адрес на управление: с.Е.** с представлявано от ** - управител дължи на „Х И Ш Г.“ООД ЕИК: **, със седалище и адрес управление: с.Т.**, представлявано от **ЕГН ********** – управител, по издадената по ч.гр.д №3402/2017 год. по описа на PC - К.** Заповед № 2248/16.12.2017 год., сумата 789,61 лв., представляваща лихва за забавеното изплащане на главницата от 5 349,60 за периода от 30.10.2015 г. до 04.12.2017 г., като ПРЕКРАТЯВА делото в тази част.

ПОТВЪРЖДАВА Решение №592/19.10.2018г. по гр.дело №220/2018г. по описа на К. районен съд, В ЧАСТТА МУ, с която се признава за установено, че „М.-К.“ ЕООД ЕИК ** със седалище и адрес на управление: с.Е.** с представлявано от ** - управител дължи на „Х И Ш Г.“ООД ЕИК: **, със седалище и адрес управление: с.Т.**, представлявано от **ЕГН ********** – управител, по издадената по ч.гр.д №3402/2017 год. по описа на PC - К.** Заповед № 2248/16.12.2017 год, сумата 5 349,60 лв. - неплатена цена на доставени стоки по договор за покупко-продажба на детайли и елементи за машини по данъчни фактури № 5/27.10.2015 г., № 6 от 03.11.2015 г. и № 14 от 14.04.2016 г.

ОТМЕНЯ Решение №592/19.10.2018г. по гр.дело №220/2018г. по описа на К. районен съд, В ЧАСТТА МУ ЗА РАЗНОСКИТЕ, за разликата над сумата от 931,77 лв присъдени разноски на „Х И Ш Г.“ООД по първоинстанционното производство, до пълния присъден размер от 1071 лв, както и за разликата над сумата от 628,82 лв присъдени разноски на „Х И Ш Г.“ООД по ч.гр.д №3402/2017 год. по описа на PC – К.**, до пълния присъден размер от 722,78 лв.

ОСЪЖДА „М.-К.“ ЕООД ЕИК ** със седалище и адрес на управление: с.Е.** с представлявано от ** - управител да заплати на „Х И Ш Г.“ООД ЕИК: **, със седалище и адрес управление: с.Т.**, представлявано от **сумата от 870 лв разноски за адв хонорар във въззивното производство.

ОСЪЖДА Х И Ш Г.“ООД ЕИК: **, със седалище и адрес управление: с.Т.**, представлявано от **да заплати на „М.-К.“ ЕООД ЕИК ** със седалище и адрес на управление: с.Е.** с представлявано от ** – управител, разноските в първоинстанционното производство от 65 лв за адв. възнаграждение, 0,75 лв за банкова такса и 16,63 лв за пътни разходи за гориво на упълномощения адвокат, както и разноските от 16,64 лв за държавна такса във въззивното производство

Решението не подлежи на обжалване.

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                                

 

ЧЛЕНОВЕ:

                                                                           1.

                                                                    

      

 

           2.