О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№…………./06.06.2019г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание,
проведено на 06.06.2019г.
в състав:
СЪДИЯ: ИВЕЛИНА
ВЛАДОВА
като разгледа докладваното от съдията Ив.Владова
гр.д. №
902
по описа за 2019г. на ВОС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.389 и
следващите от ГПК.
Постъпила
е молба от М С.Х., ЕГН ********** с адрес: *** за допускане на обезпечение на
предявените срещу П.Д.Я., ЕГН **********
с адрес: *** обективно съединени в условията на евентуалност искове с правно
основание чл.26, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, както следва:
1) Главен иск с правно основание
чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на постигнато
споразумение между страните за уреждане на имуществените им отношения в
бракоразводен процес, одобрено с решение по гр.д.№ 17402/2013г. по описа на
ВРС, в което е посочено, че придобитото по време на брака имущество остава в
обща съсобственост при равни квоти поради противоречие със закона, поради това,
че съдът не е овластен да допълва и изменя постигнатото споразумение и
предявени в условията на евентуалност
2) Иск с правно основание чл.26, ал.2,
предл.2 от ЗЗД за прогласяване нищожността на същото споразумение поради липса
на постигнато съгласие между страните за съсобственост при равни квоти, както и
3) Иск с правно основание чл.26, ал.1,
предл.3 от ЗЗД за прогласяване нищожността на споразумението поради противоречие на същото с морала и
добрите нрави.
Производството по предявените в
евентуалност искове по чл.23, ал.2 от СК е разделено от настоящото и по тях е
образувано гр.д.№ 967/2019г. по описа на ВОС, поради което съдът приема, че
молбата с която е сезиран е за допускане на обезпечение само на исковете за
нищожност, по които е висящо настоящото производство.
В исковата молба ищцата М.Х. излага,
че с решение по гр.д.№ 17402/2013г. по описа на ВРС е прекратен бракът и с
ответника П.Д. и е одобрено постигнатото между тях споразумение за уреждане на
имуществените им отношения. Излага, че споразумението им е било за това
придобитото по време на брака имущество да остане в обикновена съсобственост,
но съдът неправилно е посочил в решението, с което е одобрено споразумението,
че са се съгласили съсобствеността да е при равни квоти. На това основание
счита, че споразумението им е нищожно поради противоречие със закона, поради
липса на постигнато съгласие между страните за съсобственост при равни квоти,
както и поради това, че същото противоречи на морала и добрите нрави. Ищцата твърди,
че при придобиването по време на брака им на имотите – Апартамент № 75 с
ид.10135.3517.13.1.75 по КК на гр.Варна, както
и по отношение на Офис 1 с ид.10135.1503.99.1.30 по КК на гр.Варна е
трансформирала лични средства, поради което е придобила 90%, а не 50% от
собствеността в лично качество. Предявява главен и евентуални искове за
прогласяване нищожността на споразумението в частта касателно „равните квоти“ в
съсобствеността и моли съдът да ги уважи. Претендира за допускане на
обезпечение на същите чрез спиране на изпълнението по изп.дело № 20198950400512
по описа на ЧСИ Людмил Станев с район на действие ОС – Варна, което е
образувано по искане на взискателя П.Я. за събиране на парично вземане срещу
длъжника М.Х. в размер на около 6000 лева. Обуславя обезпечителната си нужда с
твърдението, че ответникът се домогва да получи по възлагане ½ ид.част
от имота на ищцата и с това привидно да се легитимита като собственик на целия
имот – Офис 1, по отношение на който е насочено изпълнението чрез насрочен опис
и оценка на същия.
Към молбата за допускане на
обезпечение на предявените искове е приложена призовка за доброволно изпълнение
адресирана до длъжника М.Х., с която се уведомява за датата на насрочения опис
и оценка на ½ ид.част от самостоятелния обект с ид.10135.1503.99.1.30 по
Кадастралната карта на гр.Варна.
Предпоставки за допускане на
обезпечение на искове по висящо производство са допустимостта на последните,
тяхната вероятна основателност, наличието на обезпечителна нужда и адекватност
на обезпечителната мярка с тази нужда. В случая от наведените твърдения в
исковата молба съдът приема, че е сезиран с допустими искови претенции за прогласяване
нищожността на постигнато между страните споразумение касаещо уреждане на
имуществените им отношения чрез посочване, че придобитото по време на брака им
имущество, след прекратяването му, оставя в съсобственост при равни дялове по
½ ид.част. По основателността им ще се произнесе с решението си по
същество, поради което към настоящия момент не формира изводи в тази насока. Съдът
обаче намира, че посочената обезпечителна мярка – „спиране на изпълнението“ по
образувано срещу ищцата изпълнително дело за вземане на ответника не е
адекватна на обезпечителния й интерес. Това е така, тъй като изпълнението за
паричен дълг на ищцата е насочено срещу ½ ид.част от имот – офис с ид. 10135.1503.99.1.30
по Кадастралната карта на гр.Варна, която тя не оспорва, че притежава.
Напротив, твърденията й, обуславящи предявяването и на исковете за
трансформация по чл.23 от СК са, че притежава не само половината, а 90% от
собствеността на този обект. Следователно дори да се развие и проведе публична
продан на процесната ½ ид.част, респективно тя да бъде възложена на
ответника, то това по никакъв начин няма да се отрази на действително
притежаваните права на ищцата, които в случай, че са повече от презумираната
½ ид.част след прекратената СИО следва да бъдат установени по исков ред.
Нещо повече, изходът от предявените искове за нищожност на споразумението в
частта, в която е посочено равенство на квотите в съсобствеността няма да има
сила на присъдено нещо касателно точният обем на притежаваните от всеки
съсобственик права придобити по време на брака, поради което спирането на
изпълнението върху ½ ид.част от имота с ид. 10135.1503.99.1.30 по
Кадастралната карта на гр.Варна няма да съдейства по никакъв начин за
реализиране правата на ищцата при уважаване на предявените искове, чието
обезпечаване се иска в настоящото производство.
По тези съображения съдът намира, че
следва да остави без уважение молбата за допускане на обезпечение на предявените
искове с правно основание чл.26, ал.1 и ал.2 от ЗЗД чрез налагане на
безпечителна мярка – „Спиране на изпълнението“.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ОТХВЪРЛЯ молбата на М С.Х., ЕГН **********
с адрес: *** за допускане
на обезпечение на предявените срещу П.Д.Я.,
ЕГН ********** с адрес: *** обективно съединени в условията на евентуалност искове
с правно основание чл.26, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, както следва: 1) Главен иск с
правно основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД за
прогласяване нищожността на постигнато споразумение между страните за уреждане
на имуществените им отношения в бракоразводен процес, одобрено с решение по
гр.д.№ 17402/2013г. по описа на ВРС, в което е посочено, че придобитото по
време на брака имущество остава в обща съсобственост при равни квоти поради
противоречие със закона, поради това, че съдът не е овластен да допълва и
изменя постигнатото споразумение и предявени в условията на евентуалност; 2)
Иск с правно основание чл.26, ал.2, предл.2 от ЗЗД за прогласяване нищожността
на същото споразумение поради липса на постигнато съгласие между страните за
съсобственост при равни квоти, както и 3) Иск с правно основание чл.26, ал.1,
предл.3 от ЗЗД за прогласяване нищожността на споразумението поради противоречие на същото с морала и
добрите нрави, чрез налагане на обезпечителна мярка "СПИРАНЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО" по изп.дело № 20198950400512 на ЧСИ Людмил Станев, на основание чл.389, ал.1 от ГПК.
ОПРЕДЕЛEНИЕТО подлежи на обжалване от молителя, с частна жалба пред
Варненския апелативен съд в едноседмичен срок от получаване на съобщението
за постановяването му.
СЪДИЯ в ОКРЪЖЕН СЪД: