ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2546
гр. София, 17.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20241110145079 по описа за 2024 година
Производството е по реда на 140 ГПК.
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД..
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД е подал искова молба срещу
ответника Т. М. Т. с искане да бъде признато за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумите, за които е издадена Заповед № 13651/31.05.2024 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 22742/2024 по
описа на СРС, 76 с-в, а именно: 3973.84 лв., представляваща цена на ползвана
топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 3 гр. ***, аб. №
44759, за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната
лихва, считано от подаване на заявлението в съда /16.04.2024 г./ до
плащането; сумата от 453.54 лв. – лихва за забава в плащането на главницата
за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 14.03.2024 г., сумата от
48.10 лв. – цена за услуга дялово разпределение, извършена в периода
01.05.2021 – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението в съда /16.04.2024 г./ до плащането, както и сумата от 9.65 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода 16.07.2024 г. – 14.03.3024 г.
Ищецът твърди, че ответникът е собственик на процесния
топлоснабден недвижим имот, поради което, по силата на закона – чл. 153, ал.
1 ЗЕ, се явява клиент на топлинна енергия и дължи нейното заплащане. Сочи,
че е доставил в имота топлинна енергия по силата на общи условия, приети на
основание Закона за енергетиката, но ответникът не е заплатил дължимата
цена. С оглед на това за ищеца е възникнал правен интерес да подаде
заявление за издаване на заповед за изпълнение и да се снабди със заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК.
Сочи, че в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК ответникът е подал възражение
1
срещу издадената заповед за изпълнение, поради което, в указания от съда
срок по чл. 415 ГПК, е предявил настоящия иск. Моли съдът да установи
вземанията, които има към ответника, така както са описани в издадената
заповед за изпълнение. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Т. М. Т. е депозирала писмен
отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер.
Твърди, че на 16.09.2016 г. е закупила процесния ипотекиран имот на
публична продан, но въвод в имота не е извършен, тъй като предишните му
собственици са инициирали редица производства, в т.ч. и обезпечителни, с
което са възпрепятстват въвода. Намира, че с оглед горното обстоятелство,
задължени да отговарят за потребената в имота топлинна енергия са именно
лицата, които реално владеят имота.
По същество на спора оспорва действителното количество доставена
топлинна енергия, като сочи, че претендираните суми не отговарят на него.
Сочи, че по делото липсват доказателства, че монтираните в имота
отоплителни уреди са пременила метрологичен контрол. Оспорва акцесорните
претенциите за лихви. Релевира възражение за изтекла погасителна давност
по отношение на вземанията. Моли съдът да отхвърли предявените исковете.
На основание чл. 154 ГПК, доказателствената тежест между страните
се разпределя както следва:
По исковете с правно основание 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 150, вр. с чл. 153 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи, че по
силата на облигационно отношение с ответника /възникнало по силата на
закона от качеството му собственик на процесния имот/, съществувало към
процесния период, е доставил топлинна енергия за отопление и/или
подгряване на вода в посочения в исковата молба обем, като за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга, за които обстоятелства не сочи
доказателства.
По исковете с правно основание 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг /доколкото се
твърди главното задължение да е срочно/, респективно – оправянето на
покана.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
По наведеното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест
на ищеца по спора е да докаже основания за спиране и прекъсване на
давността, за които обстоятелства не сочи доказателства.
Като безспорно и ненуждаещо се от доказване на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 и 4 ГПК следва да бъде отделено обстоятелството, че ответникът е
собственик на процесния недвижим имот в рамките на исковия период.
По исканията на страните с правно основание чл. 219 ГПК:
Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане като
2
помагач „Техем сървисис“ ЕООД, като обосновава правния си интерес с
обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение
за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение ще
възникне вземане за обезвреда. Това искане е основателно и следва да бъде
уважено.
Ответникът също е направил искане за привличане на трети лица
помагачи, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че Анатоли
Василев Антонов и Катя Василева Иванова живеят в процесния топлоснабден
недвижим имот и ползват потребената в него топлинна енергия.
Така направеното искане съдът намира за основателно, поради което
следва да бъде уважено.
По искането на ответника по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
В отговора на исковата молба ответникът в посочил, че между страните
е образувано гр.д. № 39987/2023 г. по описа на СРС, 39 с-в, чийто предмет е
претенция на топлофикационното дружество за заплащане на суми за
топлинна енергия в същия недвижим имот, но за по-ранен период на
потребление. Предвид изложеното, намира, че настоящото съдебно
производство следва да бъде спряно до приключване на предходно
образуваното такова с влязло в сила съдебно решение.
Така направеното искане, съдът намира за неоснователно по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК, съдът спира
производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението
по което „ще има значение за правилното решаване на спора”
Основанието за спиране по чл.229, ал.1, т.4 ГПК е налице, когато има
висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със сила
на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти,
релевантни за субективното право по спряното производство. Обусловеността
между двата спора се основава на връзката между субективните права,
задължения и правопораждащите ги факти като съдържание на конкретните
правоотношения. В тълкувателните мотиви по т.5 на ТР №7/31.07.2017 г. по
т.д.№ 7/2014 г. на ОСГТК тази зависимост е обяснена и със съотношението
между различните спорни предмети на двете дела, при което разрешаването на
спора по обусловения иск е предпоставено от установителното действие на
силата на пресъдено нещо на решението по преюдициалното правоотношение.
От изложеното следва, че връзката между делата, която има предвид
чл.229, ал.1, т.4 ГПК, е обективната зависимост между две спорни
правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която винаги е
конкретно съществуваща, безспорно установена, пряко касае допустимостта
или основателността на иска по обусловеното дело и поради това не
предполага различия в преценките на съда по двете дела.
Процесуалното значение на тази зависимост се изразява в това, че
висящността на преюдициалния спор временно препятства упражняването на
правото на иск по обусловеното дело, доколкото нормата на чл.229, ал.1, т.4
3
ГПК императивно задължава съдът да преустанови процесуалните действия
по разглеждането и приключването на делото с решение по съществото на
спора.
Основание за спиране би било налице и в случай, че предмет на двете
дела е едно и също вземане на ищеца, но предявено под формата на частични
искове. В този случай, последващите дела следва да бъдат спрени до влизане в
сила на решението по първоначално предявената част от вземането.
Видно от изложеното от ответника, както и от извършената от съда
служебна справка, такава връзка на преюдициалност в случая не е налице.
Предмет на двете дела са вземания на ищеца срещу ответника за
потребена в един и същ имот топлинна енергия, но за различни искови
периоди, поради което изводите на съда по предходно образуваното
гражданско дело са неотносими към настоящия правен спор и не обвързват
настоящия съдебен състав, а спорните по делото факти и обстоятелства
подлежат на пълно и главно доказване от ищеца.
Предвид изложеното, направеното от ответника искане за спиране на
производството по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК следва да бъде оставено без
уважение.
По доказателствата:
Посочените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства, съдът намира за относими и необходими за правилното
решаване на спора и събирането им по делото следва да бъде допуснато.
Искането за допускане на СТЕ със задачи, посочени в исковата молба,
следва да бъде уважено. СТЕ следва да бъде изготвена след проверка на
намиращите се у посоченото трето, неучастващо по делото лице „Техем
сървисис“ ЕООД документи, касаещи отчитането и разпределението на
топлинната енергия в процесния имот, поради което и искането следва да бъде
уважено.
С оглед изложеното в отговора на исковата молба, искането на ищеца за
допускане на ССчЕ, макар допустимо, не следва да бъде уважавано поради
липса на необходимост .
Следва да бъдат уважени и заявените в исковата молба искания по
чл.190 ГПК, направените от ответника следва да бъдат оставени без уважение,
поради липса на необходимост.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание с указания до страните относно възможността за извънсъдебно
уреждане на спора.
Така мотивиран и на основание чл. 140, вр. с 146, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за 20.03.2025 от 15:00 часа, за която дата и час да
се уведомят страните с препис от настоящото определение, а ищецът и с
4
препис от отговора на исковата молба от ответницата.
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК на страната на
ищеца трето лице-помагач – „Техем сървисис“ ЕООД с посочен в исковата
молба адрес на управление.
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК на страната на
ответника като трети лица-помагачи – А. В. А., ЕГН ********** и К. В. И.,
ЕГН **********. Да се призоват лицата на установените чрез справка в НБДН
адреси.
ПРИЛАГА ч.гр. д. 22742/2024 г. по описа на СРС за послужване.
ОБЯВЯВА на страните проект за доклад на делото съобразно
обстоятелствената част на определението, като им УКАЗВА, че могат да
вземат становище по същия най-късно в първото открито съдебно заседание.
ДОПУСКА събирането на представените към исковата молба и
отговора на исковата молба документи като писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК третото лице помагач „Техем
сървисис“ ЕООД в срок до съдебното заседание да представи намиращите се у
него документи, свързани с отчитане на ползваната топлинна енергия и
посочени в исковата молба.
ДОПУСКА изслушване на СТЕ със задачи, посочени в исковата молба,
при депозит в размер на 300 лв., вносим от ищеца в едноседмичен срок от
съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице В. Т. Т.
УКАЗВА на вещото лице, че следва да изготви заключението след
проверка на документите, намиращи се у „Техем сървисис“ ЕООД, касаещи
отчитането и разпределението на топлинната енергия в процесния имот.
Вещото лице да се уведоми след представен по делото платежен
документ за внесен депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на ССчЕ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по чл. 229, ал. 1, т.
4 ГПК за спиране на настоящото производство по постановяване на влязло в
сила решение по гр.д. № 39987/2023 г. на СРС, 39 с-в.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.
Указва на страните, че доброволното/извънсъдебно уреждане на
отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора, при
условията на бързина и ефективност, може да бъде използван способът
медиация.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5