Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ..........
гр.Варна, 29.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 34-ти състав, в публично съдебно заседание,
проведено на първи юни през две хиляди и
двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА
при участието на секретаря Светлана
Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 15003 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е
образувано по предявени от „Банка
ДСК” ЕАД срещу А.Т.П. обективно
кумулативно съединени искове с правно основание иск с правно основание чл. 422,
ал.1 ГПК за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 9832.50
лева, представляваща главница по договор за кредит за текущо потребление от
20.12.2017г.; сумата от 1146.84 лева, представляваща договорна лихва за периода
06.01.2018г. до 11.02.2019г., сумата от 93.68, представляваща обезщетение за
забава за периода 06.02.2018г. до 11.02.2019г., сумата от 120.00 лева – разходи
за изискуем кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК - 11.02.2019г., за която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение по
чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 2223/2019г. по описа на РС-Варна. В евентуалност се
предявяват обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 430 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждане
ответника да заплати на ищеца сумата от 9832.50 лева, представляваща главница
по договор за кредит за текущо потребление от 20.12.2017г.; сумата от 1146.84
лева, представляваща договорна лихва за периода 06.01.2018г. до 11.02.2019г.,
сумата от 93.68, представляваща обезщетение за забава за периода 06.02.2018г. до
11.02.2019г., сумата от 120.00 лева – разходи за изискуем кредит, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата
молба.
Твърди се в исковата
молба, че на 20.12.2017г. между страните е сключен договор за кредит за текущо
потребление, по силата на който „Банка ДСК” ЕАД е предоставила на ответника А.П.
кредит в размер на 10000 лева, която сума е усвоена изцяло от титуляра. От своя страна кредотополучателят
се е задължил да върне заетата му сума на 60 месечни вноски, включващи и възнаградителна лихва в размер на 8.80% годишно, формирана
от стойността на 6-месечния Софибор 0.268% и надбавка
в размер на 8.532 процента пункта, приложима при изпълнение условията на
програма „ДСК Партньори плюс“. Поради допусната забава в плащанията на
месечните вноски, считано от 06.02.2018г., банката се е възползвала от правото
си да обяви кредита за предсрочно изискуем, като е отправила уведомление до П.
чрез ЧСИ Христо Георгиев. Уведомлението е връчено по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Поради липса на изпълнение от страна на кредитополучателя се излага, че банката
е подала заявление по чл. 417, т. 2 ГПК, въз основа на което е образувано
ч.гр.д. № 2223/2019г., по описа на ВРС, 41-ви състав и е издадена заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Поради последното за банката е налице правен интерес от предявяване на
настоящия иск. В условията на евентуалност, в случай че съдът приеме, че не са
настъпили предпоставките за отнемане преимуществото на срока, прави изрично
изявление за обявяване предсрочната изискуемост на вземанията по кредита и
съзира съда с искане за осъждане на ответника да заплати горните суми.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът А.Т.П., чрез назначения му по реда на чл.
47, ал. 6 ГПК процесуален представител, депозира отговор на исковата
молба, в който изразява становище за неоснователност на исковете. Оспорва
се авторството на представените от ищеца документи,
като твърди същите да не
са подписани от П.. Оспорва и последният да е договарял или предоговарял
лихвен процент по кредита. Оспорва да са се
осъществили предпоставките за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем.
След съвкупна преценка
на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Със заповед №
1194 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК
от 14.02.2019г., ВРС, 41-ви състав по ч.гр.д. № 2223/2019г., е разпоредил
длъжникът А.Т.П. да заплати на „Банка ДСК” ЕАД сумите, както следва: 9832.50,
непогасена главница по договор за кредит за текущо потребление от 20.12.2017г.,
1146.84 лева - договорна лихва, начислена за периода 06.01.2018г. до
11.02.2019г.; 93.68 – лихвена надбавка за забава за периода от 06.02.2018г. до
11.02.2019г., 120.00 лева – разходи при изискуем кредит, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението –
11.02.2019г. до окончателното изплащане на задължението. Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
От приложения на
л. 9-11 от делото договор за кредит за текущо потребление от 20.12.2017г., се
установява, че „Банка ДСК“ ЕАД е отпуснала на А.Т.П. кредит в размер на 10 000
лева, със срок на издължаване на кредита 60 месеца, считано от датата на неговото
усвояване. Уговорено е, че кредитът се погасява чрез разплащателна сметка на
кредитополучателя с месечни вноски, съгласно погасителен план, възлизащи в
размер на по 210.11 лева (Приложение № 1, приложено на л. 19-20 от делото), с
падеж 6-то число на месеца. Уговорено в т. 8 на договора е, че за предоставения
кредит кредитополучателят заплаща лихва, формирана от стойността на 6-месечния SOFIBOR 0,268%, който при
отрицателна стойнст се приема със стойност нула и
фиксирана преференциална надбавка в размер на 5.532%, като към датата на
сключване на договора лихвения процент по кредита е общо 8.80%. В чл. 17 от
договора е предвидено задължение на кредитополучателя да заплаща такси,
съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които банката прилага по
извършване на услуги на клиента, като в чл. 18 се съдържа декларация от
кредитополучателя, че е запознат със същата – факт удостоверен с подписа на
ответника, положен и върху екземпляр от Тарифата – л. 23, Приложение № 3.
Съгласно общите
условия за предоставяне на кредити за текущо потребление (по делото е
представено заверено копие от същите като приложение към договора, носещи
подписите на кредитополучателя – л. 12-18), при забава в плащането на месечната
вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора, частта от
вноската, представляваща главница, се олихвява с договорната лихва, увеличена с
надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. Ако кредитополучателят
погаси дължимата месечна вноска до седмия ден след падежната дата, надбавката
за забава не се прилага - т. 18.1. В т. 18.2 е посочено, че при допусната
забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни целият остатък от
кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие.
До предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред остатъкът от кредита
се олихвява с договорния лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер
на 10 процентни пункта, а след тази дата – с надбавка за забава, равна на
законната лихва по чл. 86 ЗЗД.
Коментираните
по-горе документи са оспорени от процесуалния представител на ответника, поради
което е открито производство по реда на чл. 193 ГПК за проверка автентичността
им като неподписани от А.Т.П.. Доколкото оспорените документи носят подписа на
страната, която ги оспорва, на основание чл. 193, ал. 3, изр. първо ГПК,
тежестта за доказване истинността им пада върху оспорващата ги страна, т.е.
ответникът по делото. Последният не ангажира доказателства в подкрепа на предприетото
оспорване, поради което и съдът приема, че презумпцията за истинност на
документите не следва да се счита оборена.
От приложеното по
ч.гр.д. № 2223/2019г., по описа на ВРС, извлечение от сметката на П. се
установява, че ответникът е допуснал забава в плащанията по кредита, като
първата непогасена вноска е с падеж 06.02.2018г.
Видно от
приложеното на л. 29 от делото уведомление изх. № 06-20-03357/15.10.2018г.,
адресирано до П., че със същото банката е обявила сключени с ответника кредити,
включително и процесния такъв от 22.12.2017г., за
предсрочно изискуеми. Връчването на поканата е възложено на ЧСИ, като от приложените
констативен протокол от 25.01.2019г. се установява, че ответникът е търсен на
регистрирания постоянен и настоящ адрес, по месторабота и на известния на
кредитора мобилен телефон, но не е намерен, за да му бъде връчена
поканата-уведомление – л. 31. С оглед това и ЧСИ е приел, че са се осъществили
предпоставките на фикционното връчване по чл. 47, ал.
5 ГПК. Приложено към констативния протокол е и залепеното на 08.01.2019г.
уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК.
За доказване
размера на претендираното вземане по договора за
кредит, освен извлечение от сметки, са ползвани специални знания на вещо лице –
счетоводител, чието заключение като
компетентно
дадено и неоспорено от
страните, съдът изцяло кредитира. От същото се
установява, че договорената между страните по договор за кредит от 20.12.2017г.
сума в размер на 10000 лева е отпусната, като е заверена разплащателната сметка
на титуляра на датата на сключване на договора. От
представената счетоводна справка се установява, че ответникът е извършил две
плащания – на 06.01.2018г. сума в размер на 206.61 лева, с която са погасени
главница в размер на 167.50 лева и лихва в размер на 39.11 лева и на
16.02.2018г., с което е погасена част от лихвата по втората вноска в размер на
1.56 лева. След тази дата не са извършвани плащания, респ. погашения по
кредита. Заключава се от вещото лице, че към датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение и издаване на изпълнителен лист, и към
момента на изготвяне на заключението, дължимите суми по кредита са както
следва: главница – 9832.50 лева; договорна лихва за периода от 06.01.2018г. до 11.02.2019г.
е 1146.82 лева; лихвена надбавка за забава за периода от 06.01.2018г. до
11.02.2019г. в размер на 93.69 лева и такса предсрочна изискуемост – 120 лева.
Предвид така установеното от
фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
Предмет на установителния
иск е съществуване на вземането по издадената заповед и успешното му провеждане
предполага установяване дължимостта на сумите по
същата на посоченото основание. Или, в контекста на основанието, на което е
издадена заповедта, респ. се претендира вземането, в тежест на ищеца е по пътя
на главното и пълно доказване да установи факта на съществуване на валидна
облигационна връзка между него и А.Т.П. с характера на договор за кредит за
текущо потребление, усвояването на кредита от страна на кредитополучателя,
факта на осъществяване на всички предпоставки по договора за отнасяне на
кредита в предсрочна изискуемост, както и размера на претендираното
вземане по отделни пера.
От коментираното по-горе
доказателство, съдът намира за установено, че между ищеца и ответника е
съществувало валидно облигационно отношение, с характера на договор за заем, по
силата на което ищецът е предоставил на П. кредит в размер на 10 000 лева.
Установи се от заключението на вещото лице, че с горната сума сметката на П. е
заверена на датата на сключване на договора и от този момент следва да се счита
изпълнено задължението на банката да предостави кредитния ресурс. С оглед това
и за ответника се е породило задължението за връщане на кредита на уговорените
в договора падежи.
От заключението на вещото лице се
установи, че към дата на изготвяне на експертизата, Проданова има задължение
към банката, формирано от непогасена главница в размер на 9832.50 лева;
договорна лихва за периода от 06.01.2018г. до 11.02.2019г. е 1146.82 лева;
лихвена надбавка за забава за периода от 06.01.2018г. до 11.02.2019г. в размер
на 93.69 лева и такса предсрочна изискуемост – 120 лева. Установи се от
заключението на вещото лице, както и от представеното извлечение от сметка, че единствената
заплатена анюитетна вноска е тази от 06.01.2018г.,
като след тази дата кредитът не е обслужван. При това положение и съдът намира,
че се е сбъднало условието на чл. 18.2 от Общите условия към договора, като за
банката е възникнало правото да обяви кредита за предсрочно изискуем. Именно до
надлежното упражняване на правото от страна на банката да отнеме преимуществото
на срока се свежда и спорния по делото въпрос.
Съобразно дадените задължителни
указания с т.18 от ТР 4/2013г., предсрочната изискуемост съставлява изменение
на договора за кредит, което настъпва с волеизявление само на едната от
страните и при наличието на две предпоставки: фактът на неплащането и
упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора. Постигнатата в договора предварителна уговорка,
че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът
става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере
вземането си, не поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че
упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което
волеизявление да е достигнало до длъжника.
Това право на банката е било упражнено
преди подаване на заявлението. Изявената воля на кредитора в този смисъл е
достигнала до кредитополучателя, чрез надлежно връчено уведомление преди
подаване на заявлението по чл. 417 ГПК. Връчването е извършено по реда на чл.
47, ал. 5 ГПК от ЧСИ Христо Георгиев. Констативният протокол, съставен по ЧСИ,
представлява официален документ, удостоверяващ извършените действия по
призоваването, верността на който не е оспорена от ответника, а й действията по
призоваването са удостоверени с приложеното по делото съобщение и уведомление
към него, лепено на регистрирания постоянен и настоящ адрес. Уведомлението е
залепено на 08.01.2019г. и с изтичане на 2-седмичния срок, в който ответникът е
следвало да се яви в канцеларията на съдебния изпълнител, изявлението на
банката за отнемане преимуществото на срока следва да се счита достигнало до П.,
на основание чл. 47, ал. 5 ГПК. От деня следващ изтичането на 2-седмичния срок
– 18.01.2019г., следва да се приеме, че е настъпил трансформиращия ефект на
волеизявлението на банка и от тази дата кредитът е предсрочно изискуем.
С оглед това и за кредитополучателя е
възникнало задължение да върне целия предоставен му кредитен ресурс, като по
делото липсват твърдения, същият да е изпълнил това свое задължение, поради
което и предявеният иск за установяване вземането на банката за главница в
рамките на установения от вещото лице размер от 9832.50 лева следва да бъде
уважено.
Що се отнася до договорната лихва,
съдът намира, че същата се дължи до настъпване на предсрочната изискуемост на
кредита – 18.01.2019г., но не и за периода след това, за който кредиторът няма
право да събира възнаграждението си, тъй като е лишил насрещната страна от
срока за ползване на кредита (т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от 23.03.2019г.
по тълк.дело № 3/2017г. на ОСГТК на ВКС). Размерът на
договорната лихва към тази дата е 1102.80 лева (изчислена с помощта на Апис „Финанси“ и при съобразяване на лихвените проценти,
посочени в приложеното извлечение от сметка), като след приспадане на платената
лихва от 40.67 лева, задължението на П. възлиза на 1062.13 лева. До този размер
вземането съществува, като за разликата до 1146.84 лева и за периода от 18.01.2019г.
до 11.02.2019г. искът следва да бъде отхвърлен.
По отношение на наказателната лихва
върху просрочената главница: Същата се претендира в размер на 93.68 лева за
периода 06.02.2018г. до 11.02.2019г. Дължимостта й е
предвидена в чл. 18.1 и 18.2 от ОУ към договора и тя се дължи при просрочие в изплащането на главницата и е в размер на 10%
върху просрочената главница, т.е в размер на законната лихва. Установено е, че
е налице забава в плащанията, доколкото ответникът е преустановила редовното
/цялостното и в срок/ погасяване на дължимите вноски по погасителен план и
последната пълна платена вноска по погасителния план е тази от 06.01.2018г. Съобразявайки
Тълкувателно решение № 3 от 23.03.2019г. по тълк.дело
№ 3/2017г. на ОСГТК на ВКС, считано от 18.01.2019г. по договора се дължи само
законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата
на плащането. Видно от заключението на вещото лице размерът на наказателната
лихва е 93.69 лева, като кредиторът а начислявал лихва върху непогасената част
от главницата по падежните вноски до 06.02.2019г. и се е възползвал от правото
си да начислява такава върху целия размер на непогасената главница по кредита
от 06.02.2019г., като не се е възползвал от това си право за времето от
18.01.2019г. до посочената дата. При това положение, съдът намира, че
предявената претенция е основателна в рамките на предявения размер и като
такава следва да бъде уважена.
По отношение на претенцията за сумата
от 120 лева, претендирана като такса при изискуем
кредит: С оглед служебното задължение на съда да следи както за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, така и на такива
противоречащи на закона, настоящият състав намира, че уговорката за заплащате
на такси по кредита не покрива изискванията за валидност. Този разход не е
обявен конкретно в договора, както изисква чл. 11 т. 7 ЗПК, а в тарифата,
предоставена на кредитополучателя, не са оповестени някакви допълнителни
услуги, които да могат да се преценят като основание за допълнително възнаграждение
по смисъла на чл.10а ал.4 ЗПК. В самата тарифа таксата от 120 лева, е
оповестена като „разход при изискуем кредит“. Явно е, че не се касае за
предоставяне на услуга, която да съпътства и обслужва ползването на кредита
като допълнително благо за клиента, а за вземане, предназначено да компенсира
кредитора за дейности, изцяло в негов интерес, които е извършил или възнамерява
да извърши за сметка на клиента си, ако той допусне просрочие
на изискуемо плащане, което обаче противоречи на забраната за ангажиране на
отговорност на потребителя за вреди от неизпълнение над законната лихва за
забава - чл. 33 ал.1 ЗПК. В заключение тази претенция
следва да бъде отхвърлена.
Съдът не дължи произнасяне по
заявените в евентуалност искови претенции, предвид приетата за доказано
настъпила предсрочна изискуемост на вземането.
Съгласно дадените указания в т. 12 на
ТР № 4/2013 год., в полза на ищеца следва да се присъдят и сторените в
заповедното производство разноски, които съразмерно на уважената част от
исковете възлизат в размер на 268.85 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и
направеното от ищеца искане, ответникът следва да бъдат осъдени да заплатят на
„Банка ДСК“ АД разноски за заплатена държавна такса, депозит за вещо лице и
особен представител и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 300 лева, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25 от Наредба за заплащане на правната помощ, или съразмерно
на уважената част от исковете в полза на банката следва да се присъди сумата от
1687.99 лева.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по иска
на „Банка ДСК“ АД, гр. София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***
срещу А.Т.П.,
ЕГН **********,***, че ответникът А.Т.П. дължат на „Банка
ДСК“ ЕАД, сумите, както следва: 9832.50 лева (девет хиляди осемстотин
тридесет и два лева и петдесет стотинки), представляваща непогасена главница по договор за кредит
за текущо потребление от 20.12.2017г., 1062.13
лева (хиляда шестдесет и два лева и тринадесет стотинки) – договорна лихва,
начислена за периода 06.01.2018г. до 17.01.2019г., включително; 93.68 лева (деветдесет и три лева и
шестдесет и осем стотинки) – лихвена надбавка за забава за периода от 06.02.2018г.
до 11.02.2019г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 11.02.2019г.
до окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена заповед № 1194/14.02.2019г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 2223/2019г., по описа на ВРС, 41-ви състав, на
основание чл. 422 ГПК, КАТО ОТХВЪРЛЯ
исковете за разликата над 1062.13 лева до предявения
размер от 1146.84 лева, претендирана като договорна лихва начислена за
периода от 18.01.2019г. до 11.02.2019г. и за сумата
от 120.00 лева, претендирана
като разход за изскуем кредит. .
ОСЪЖДА А.Т.П.,
ЕГН **********,***, да заплати на „Банка
ДСК“ АД, гр. София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от сумата от 268.85 лева (двеста шестдесет и осем лева и осемдесет и пет
стотинки), представляваща сторените в заповедното производство разноски, както и
сумата от 1687.99 лева
(хиляда шестстотин осемдесет и седем лева и деветдесет и девет стотинки), представляваща
сторени съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, на основание чл.
78, ал. 1 и 8 ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв. Р.К.С. ***
възнаграждение в размер на 850.00 лева (осемстотин и петдесет лева), с оглед осъществената защита като
особен представител в първа инстанция на ответника А.Т.П., ЕГН **********.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: