Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 09.05.2017 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на шести март две хиляди и седемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Десислава
Костадинова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 15 703 по описа за 2015
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание чл. 226
ал.1 от КЗ /отм./ за сумата от 100 000 лв., заявен като частичен при пълен заявен размер от 200 000
лв.
В исковата молба на К.Я.И., действаща
чрез своята майка и законен представител А.А.Т. се твърди, че на 02.10.2015 г.,
около 10.45 часа, в с. Г., община П., на ул. „П.” срещу дом № 5 е настъпило ПТП
между лек автомобил „Сеат Толедо” с рег. № ********, управлявано от Н.Я.А. и
малолетната К.И., като пешеходец. Твърди се, че виновен за ПТП е водачът на
лекия автомобил, който поради недостатъчно внимание към уязвимите участници в
пътното движение е блъснал пешеходката като на мястото на инцидента имало
табела „Пази детето”, предвид оживеността на мястото и обстоятелството, че там
пресичат много деца. Твърди се, че от ПТП-то ищцата получила мозъчна контузия,
мозъчен оток, лиеарна фрактура на окципиталната /тилна/ кост вдясно,
субарахноидна хеморагия, контузия на меките тъкани на главата окципитално в
подкожен хематом, фрактура на дясна мишница, пълна загуба на съзнание за
неопределен период от време. Била откарана в „МБАЛ – П.” АД, където била
хоспитализирана и й била извършена хирургическа интервенция – наместване на
фрактурата на дясна предмишница с поставяне на остеосинтетични средства. След
изписването й, лечението продължило в домашни условия при строг постелен режим,
а на 04.11.2015 г. постъпила отново в болница за втора хирургическа интервенция
по изваждане на имплантираните остеосинтетични средства. Твърди се, че и към
настоящия момент изпитва болки при движение на дясната си ръка, здравословното
й състояние от ПТП-то се влошило, което дало отражение и на психиката й. Твърди
се, че изживеният шок довел до нарушения на съня, тревожност, сънувала кошмари и
се будела нощем, страдала често от главоболие и световъртеж, придружени с
постоянно безспокойство.
Предвид тези фактически твърдения ищцата е мотивирала правен интерес от
предявяване на иска и иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на лекия
автомобил „Сеат“ да й заплати сумата от 100 000 лв. – обезщетение за
причинени неимуществени вреди, вследствие нанесените му травматични увреждания,
заявен като частичен, при пълен заявен размер от 200 000 лв. Претендира се
законна лихва и сторени разноски, съобразно списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът З. „Л.И.” АД, редовно
уведомен, е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367 ал.1 от ГПК с
релевирани в същия възражения. Претендира разноски, съобразно депозиран списък
по чл. 80 от ГПК.
Депозирана е допълнителна искова молба
като в срока за допълнителен отговор такъв е заявен.
Искът се поддържа в открито съдебно
заседание от адв. С..
Възраженията на ответното дружество се
поддържат в открито съдебно заседание от адв. Т..
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност с оглед нормата
на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад по делото,
прие за установено следното от фактическа
страна:
По делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1006р-7327/05.10.2015
г., съставен от сектор „ПП“ към ОД на МВР, от който се установява, че на 02.10.2015
г. около 10.45 часа на ул. „П.“ срещу дом № 5 в с. Г. се е осъществило ПТП от
водача на лек автомобил „Сеат Толедо” с рег. № ******** – Н.Я.А., от което ПТП
пострадала пешеходката К.Я.И., с диагноза – фрактура на черепа с хематом и
фрактура на раменна става – дясна.
По делото е допусната и изслушана съдебно автотехническа експертиза,
изготвена от вещото лице В.К.Д.. Вещото лице е обосновал извод, че причините за
настъпване на произшествието са, че водачът на лек автомобил „Сеат Толедо”, при
управление в населено място, наличие на автобусна спирка и спрял автобус в
лентата за движение е имал техническата възможност да намали скоростта на
движение, при която би имал техническата възможност да спре и да не допуска
настъпване на произшествие. Обоснован е извод, че скоростта на движение на
лекия автомобил е била 53, 82 км/ч, с опасна зона за спиране от 34, 57 м.
Обоснован е извод, че в момента, в който пешеходецът е преминал левият габарит
на спрелия автобус и е станал видим за водача на лекия автомобил, лекият
автомобил се е намирал на разстояние от 19, 35 м от мястото на удара като от това разстояние, за да е предотвратим ударът
скоростта на движение на същия е следвало да бъде равна или по-ниска от 35
км/ч.
По делото е изслушана и съдебно медицИ.ка експертиза, изготвена от вещото лице
д-р Д.Н.. В заключението на същата вещото лице е обосновало извод, че в
следствие на ПТП-то К.И. е получила „черепно-мозъчна травма, контузия на меките
тъкани на главата, травма на десния горен крайник – счупване на дясна раменна
кост, контузии на меките тъкани на тялото и крайниците”. Обоснован е извод, че
възстановяването от черепно мозъчната травма е в рамките на 1 месец,
мекотъканните увреждания на главата се възстановяват за период от 10-14 дни,
счупването на дясната раменна кост се възстановява за около 3-4 месеца, а
мекотъканните контузии по тялото за период от около 7-10 дни. Обоснован е извод
за проведено комплексно болнично лечение – хирургично и медикаментозно. Обоснован
е извод за две хоспитализации за 10 дни, данни за продължаващи оплаквания от
затруднени движения в период от два месеца след травмата.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетели.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Нормата на чл. 223
ал.1 от КЗ/отм./ установява, че с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, а разпоредбата на
чл. 226 от КЗ/отм./ предоставя право на
увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко
от застрахователя.
Правно
релевантните факти по отношение на предявения иск са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на
деликвента, от което са настъпили вредни последици, които са в
причинно-следствена връЗ.а с деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата
за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца.
В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност,
залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно
обстоятелството, че ответникът – застраховател е в застрахователно
правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» с деликвента.
Страните не са формирали спор относно факта на
осъществяване на ПТП-то и неговите участници. Вината като субективен елемент от
фактическия състав на деянието от страна на извършителя настоящият съдебен
състав намира, че е установена от изводите на
вещото лице, изготвило САТЕ, която съдът цени като обективна и компетентно
изготвена.
Настъпилите вреди за ищцата, както и причинно-следствената връЗ.а между
деянието и вредите се установяват от изслушаната по делото съдебно-медицИ.ка
експертиза.
Доколкото понесените от ищцата неимуществени веди, изразяващи се в болки и страдания
от нанесените й травматични увреждания – черепно-мозъчна травма, контузия на
меките тъкани на главата, травма на десния горен крайник – счупване на дясна
раменна кост, контузии на меките тъкани на тялото и крайниците представляват
пряка и непосредствена последица от деянието, същите подлежат на репарация,
като обезщетението следва да се определи от съда по справедливост по арг. от
чл.52 от ЗЗД. При определяне на
размера на обезщетението съдът следва да има предвид възрастта на ищцата /12 години към
датата на ПТП/, степента и вида на
увредите, периодът от време, през който е търпяла болки, страдания и
ограничения /3-4 месеца възстановителен период/. Настоящият съдебен състав счита, че предвид възрастта на ищцата, интензитетът
на нейното страдание и периодът, в който същите са търпени, ограниченията, които
ищцата е следвало да търпи в своето битово ежедневие, неминуемо довели до
промяна в стереотипа й на живот, справедливо би било да се присъди сума от 70 000
лв., а за горницата до пълния заявен размер от 100 000 лв. следва да се
отхвърли като неоснователен.
При проведено насрещно доказване ответникът е противопоставил възражение за
съпричиняване. Ищцата е нарушила правилото на чл. 113 от ЗДвП като е пресякла
на пътното платно на място, което не е обозначено като пешеходна пътека респ.
друг начин за преминаване на пешеходци. Съгласно нормата на чл. 51 ал.2 от ЗЗД ако увреденият е
допринесъл за настъпването на вредите обезщетението може да се намали.
Допринасянето може да бъде както с действия, така и с бездействия. В този
случай вредоносният резултат трябва да е в причинна връЗ.а и с деянията на
увредения. Ищцата като пешеходец е следвало да изпълни задължението си по т. 1 на ал.1
на чл. 113 от ЗДвП /в ред. към датата на ПТП/, съгласно която преди да навлезе
на платното за движение да се съобрази с разстоянието до приближаващите се ППС
и тяхната скорост на движение. В случая тя е предприела пресичане на пътното
платно зад спрял автобус като моментът, в който е преминала през левия габарит
на автобуса т.е. станала е видим за водачите на попътно движещите се МПС-та,
съгласно заключението на САТЕ лекият автомобил на деликвента се е намирал на 19,35
м от него /стр.4 от заключението на САТЕ/, разстояние, обуславящо според същото
заключение техническата непредотвратимост на удара респ. според настоящия
съдебен състав е предприела внезапно пресичане на платното за движение като е
имала техническа възможност да обективира приближаващото се МПС и да го пропусне,
предвид което е съпричинила вредоносния резултат, което съпричиняване
настоящият съдебен състав определя на 20%, с който процент следва да бъде
намалено определеното по-горе обезщетение т.е. същото следва да се определи в
размер на сумата от 56 000 лв.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди съдът намира
следното: Същата има компенсаторен характер и се дължи от датата на извършване
на деликта като размерът й подлежи на установяване от страна на съдебния
изпълнител, при наличие на влязъл в сила съдебен акт.
По разноските: Със списъка по чл. 80 от ГПК, депозиран в съдебно
заседание на 06.03.2017 г. е заявено искане за определяне на адвокатско
възнаграждение на ищеца по реда на чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА. С оглед цената на
заявения иск и съгласно чл. 7 ал.1 т.4 от Наредба 1/2004 г. минималният размер
на адвокатското възнаграждение възлиза на сума в размер на 3530 лв. С оглед
фактическата и правна сложност на делото съдът намира, че това е адекватният размер
на възнаграждението. С оглед степента на уважаване на ищцовата претенция
съразмерната част от адвокатското възнаграждение на ищеца възлиза на сума в
размер на 1976, 80 лв.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК ответникът е сторил разноски в размер 160
лв. – депозит за призоваване на свидетели. Данни за размера на заплатено
адвокатско възнаграждение по делото не са ангажирани. Припадащата се част от
разноските за ответника с оглед отхвърлената част от иска възлиза на сума в
размер на 70, 40 лв.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС в размер на 2464 лв. – дължима ДТ и припадащата се част от
разноските, заплатени от бюджета на съда, съответни за уважената част от
претенцията.
Въз основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 226 ал.1 от КЗ/отм./ да заплати на К.Я.И., ЕГН **********, чрез
нейната майка и законен представител А.А.Т., със съдебен адрес:*** – адв. С.С. сумата от 56
000 /петдесет и шест хиляди/ лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 02.10.2015 г.
на ул. „П.“ пред дом № 5 в с. Г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 02.10.2015 год. до окончателното им изплащане като отхвърля
искът за горницата до 70 000 лв. поради уважено възражение за
съпричиняване, а за горницата до пълния заявен размер на иска от 100 000
лв. като неоснователен и недоказан, частична претенция, при пълен заявен размер
от 200 000 лв.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА на адв. С.С., с адрес *** сумата от 1976, 80 лв. – адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА
К.Я.И., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител А.А.Т., със
съдебен адрес:*** – адв. С.С. да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ЗК
„Л.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 70, 40 лв. – разноски.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати по сметка на СГС на основание чл. 78 ал.6 от ГПК сумата от 2464 лв. – дължима ДТ и разноски за депозит за съдебни
експертизи.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: