Присъда по дело №140/2022 на Окръжен съд - Ловеч
| Номер на акта: | 6 |
| Дата: | 26 май 2022 г. (в сила от 11 юни 2022 г.) |
| Съдия: | Йовка Казанджиева |
| Дело: | 20224300200140 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 14 април 2022 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
престъпление по чл. 343 ал. 1 б“в“ предл. 1 във връзка с чл. 342 ал. 1 от НК,
във връзка с чл. 21 ал. 1 и чл. 5 ал. 1 т. 1 от ЗДП ,затова че на 29.03.2018 г. ,
около 12.55 часа, в ***** до сграда на „Агрокоминвест“ ЕООД, при
управление на моторно превозно средство – т. а. „Тойота Хайлукс“ с рег. №
ОВ **** ВА, собственост на С.К.П. от гр. Ловеч, нарушил правилата за
движение по чл. 21 ал. 1 от ЗДП, за водачи категория „С,В“, като управлявал
автомобила със скорост от 55,74 км/ч по висока от разрешената за населено
място скорост до 50 км/ч и по чл. 5 ал. 2 т. 1 от ЗДП – като водач на МПС е
длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в
движението, каквито са водачите на двуколесни пътни превозни средства –
велосипед, в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на
Д.К.Х., 50 г. от с. Дойренци, област Ловеч.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата посочва ,че
поддържа обвинението, така както е предявено с обвинителния акт. Приема ,
че в хода на досъдебното производство са събрани достатъчно доказателства,
въз основа на които да бъде прието за установена изложената в
обстоятелствената част на обвинителния акт, фактическа обстановка. В тази
връзка излага подробни съображения. Счита, че последната повторна
автотехническа експертиза е най-пълна, точна, обоснована и относима към
делото. Излага, че същата установява ,че товарния автомобил, управляван от
подсъдимия се е движел със скорост от 55,74 км в населено място към
момента на удара , а велосипедиста с 26,66 км/ч, в момента в който е
възникнала опасността за движението – когато последния се е отклонил от
своето праволинейно движение и се е насочил към насрещната лента за
движение. Излага, че отстоянието на товарния автомобил е било на 29,41
метра, а опасната зона за спиране при тази скорост на движение на същия
33,57 метра. Движението на същия със скорост по висока от определената за
населено място от 50 км/ч е причината за настъпването на произшествието.
Изтъква, че освен това подсъдимият е нарушил и разпоредбата на чл. 5 ал. 2 т.
1 от ЗДП. Счита, че в конкретния случай пострадалия също е допринесъл за
настъпване на произшествието, тъй като е управлявал превозно средство,
което не е било снабдено с необходимите пътепоказатели за отклонение от
движението и не е подал сигнал с ръка за промяна на посоката си на
движение. От субективна страна приема ,че е налице непредпазливост под
формата на небрежност.
По изложените съображения моли настоящата инстанция да признае
подсъдимия за виновен, да му наложи наказание в минимума, предвиден в
закона от две години лишаване от свобода ,което с оглед характер на
производството по чл. 371 т. 2 от НПК на основание чл. 58а да намали с една
трета и на основание чл. 66 от НК отложи изпълнението му за срок от три
години. Счита ,че не следва да му се определят пробационни мерки на
основание чл. 67 от НК. На основание чл. 343г от НК, предлага съда да
определи допълнително наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от една година и шест месеца.
Процесуалният представител на частните обвинители в съдебно
1
заседание пледира за осъдителна присъда ,като моли настоящата инстанция
да признае подсъдимият Б. за виновен по повдигнатото му от Окръжна
прокуратура – гр. Ловеч обвинение. Счита ,че от събрания доказателствен
материал, както от обективна, така и от субективна страна е бил доказан
съставът на извършеното престъпление. Счита, че следва да се вземе под
внимание обстоятелството, че пострадалият и подсъдимият са работели на
едно и също място, било е ясно на последният и на свидетелят, който се е
возил с него,че пострадалият се е придвижвал към работното си място.
Изтъква, че отклонението на ляво от страна на пострадалия не следва да се
възприема като изненадващо, неочаквано и непредполагаемо, тъй като е бил
делничен ден и за подсъдимия е било ясно, че същият ще завие на ляво към
бивши стопански двор , за да влезе в един от двата входа на дружеството,
където са работили. Счита, че единствената причина за настъпилото ПТП е на
подсъдимия, а не на пострадалия, като моли съдът да не приема наличието на
какъвто и да било принос на пострадалия към настъпването на пътния
инцидент. В тази връзка посочва ,че липсва светлинен, звуков или друг
сигнал, който да издава намерението на подсъдимия за изпреварване и да е
ясно на велосипедиста, че движещия се след него товарен автомобил
извършва такова действие. Освен това изтъква, че подсъдимият управлява
автомобил, който е бил технически неизправен, тъй като не е работил
скоростомера му. Счита, че това е допринесло до някаква степен за
неправилния избор на скоростта на движение, като същата към момента на
удара е била 55,74 км/ч, но преди това около 65 км/ч и нагоре. Сочи, че като
отегчаващо вината обстоятелство следва да бъде отчетена липсата на
своевременна реакция от страна на подсъдимия при създалата се опасна
пътна ситуация, тъй като същият не е предприел спиране от първия възможен
момент, от който е започнало отклонението на велосипеда от лентата за
движение на дясно към мисленото разделение на двете пътни ленти,
съответно насрещната лента и входа на стопанския двор. Счита, че ако в този
момент подсъдимият е реагирал като опитен водач, не би се стигнало до
фаталния инцидент. Сочи, че подсъдимият не е предприел необходимите
действия след пътния инцидент по смисъла на чл. 123 от ЗДП.
При горните съображения моли настоящата инстанция да определи
справедливо наказание над минимални размер и лиши подсъдимият от право
да управлява МПС, съобразно наказанието „лишаване от свобода“, което да
въздейства предупредително и възпиращо.
Частният обвинител Х. в съдебно заседание посочва, че е съгласен с
казаното от процесуалния му представител.
Защитникът на подсъдимия, адвокат К. – ЛАК, в съдебно заседание
посочва, че пострадалия е управлявал велосипед с поставен на него двигател,
което съгласно Наредба 1-45 не би следвало да бъде регистрирано, като
обвинението не е събрало доказателства кой и как има право да монтира
двигатели на велосипеди, като в обвинителния акт е приел, че е велосипед.
Счита, че същият не може да бъде причислен към тази категория, тъй като
може да развива скорост до 45 км/ч, в момента на произшествието е бил с 26
км/ч. По отношение на механизма на произшествието сочи, че не може да се
2
съгласи с твърдението, че е нормално пострадалия рязко да промени посоката
си на движение наляво, насочвайки се към един от входовете на стопанския
двор. Сочи, че безспорно по делото е установена, че велосипедиста не е подал
сигнал с ръка, тъй като няма поставени други технически средства, с които да
указва промяната в посоката на движение. Счита,че подзащитният му е
направил всичко, за да извърши маневра заобикаляне, като рязката промяна
на движението на пострадалия е довела до удара. По отношение на
наказанията, които следва да бъдат наложени сочи, че следва наказанието
„лишаване от свобода“ да бъде определено при условията на чл. 55 ал. 1 от
НК, тъй като са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, а
именно чисто съдебно минало, добри характеристични данни, човек със
средно образование, винаги е работил, от години на едно и също място,
съвестно изпълнява трудовите си задължения, преустроил е целия си живот
,за да може да гледа болната си майка , критичност към извършеното. Счита,
че за осъществяване на целите на наказанието определеното наказание не
следва да бъде изтърпявано реално. По отношение на наказанието „лишаване
от правоуправление“ моли да бъде в допустимия от закона минимум. В тази
връзка моли съда да съобрази размера му с установеното по-безспорен начин
,че като водач на МПС ,който управлява ежедневно автомобил лично и
професионално, Б. няма нито едно наложено наказание по ЗДП, макар че е
повече от 30 години водач.
Подсъдимият Б. в съдебно заседание поддържа казаното от
процесуалния му представител, изказва съжаление за това, което се е случило
и се надява на минимална присъда.
Делото бе разгледано по реда на глава 27 „Съкратено съдебно
следствие“ по смисъла на чл. 371 т. 2 от НПК.
От събраните на досъдебното производство гласни и писмени
доказателства, както и от показанията на разпитания пред тази инстанция
свидетел М.П., съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Б. живеел в гр. Ловеч и работел като оператор на машини
в „А.И.“ – гр. Ловеч. От 21.07.2017 г. притежавал свидетелство за
правоуправление на МПС /СУМС/ категории „С,В, АМ, ТКТ“/справка л. 59,
том първи/..Фирмата на изхода за с. Дойренци, област Ловешка в посока с.
Слатина, област Ловешка, на улица „А.С.“ ползвала стопански двор. Имало
два входа – долен и горен.
Свидетелят С.К.П. бил регистриран като частен земеделски
производител „С.К.П.“. Като такъв същият извършвал съвместна земеделска
дейност с дружеството, в което работел и подсъдимият. С оглед на това бил
предоставел на последният да управлява товарен автомобил „Тойота“, модел
„Хайлукс 2000“ с рег. № ОВ ****ВА/показания л. 9, л. 209 том първи от
досъдебното производство/.
На 29.03.2018 г. около 12.55 часа подсъдимият пътувал с посочения по-
горе автомобил към стопанския двор в с. Дойренци, област Ловешка. Заедно с
него пътувал и свидетелят Ц.. В процеса на движение се насочил към горния
вход на стопанския двор, като преди това следвало да премине покрай долния
3
такъв. По това време в същата посока на около 200 метра пред него се движел
и пострадалия, като управлявал велосипед“Балкан“, на който имало монтиран
двигател с вътрешно горене, който отговарял на двигател „Д-8“ и е имал
работни параметри 45 куб. метра и скорост до 45 км/ч/ заключението на
повторната тройна експертиза л. 94 –л. 116, том 2 от досъдебното
производство/. Същият не подлежал на регистрация по смисъла на чл. 1, ал. 4,
т. 4 от Наредба № 1-45/24.03.2000 г. за регистрация, отчет, пускане в
движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда
за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.
Подсъдимият Б., възприел движещия се пред него велосипедист , променил
посоката си на движение като отклонил товарния автомобил в ляво към
насрещната лента за движение, с намерение да го изпревари. В същото време
пострадалия Х., също се отклонил наляво към насрещната лента за движение,
навлизайки в нея, в посока отклонението към стопанския двор, без да подаде
сигнал , че има намерение да предприеме маневра завой на ляво. Последвал
удар между двете превозни средства, а именно с предна дясна част на
товарния автомобил в страничната лява част на велосипеда. В резултат на
същия пострадалия Х. и велосипеда паднали на земята, а товарния автомобил
който Б. отклонил на ляво спрял на десет – петнадесет метра. Свидетелят Ц.
слязъл от товарния автомобил и отишъл при пострадалия, последния дишал.
Същият проверил да не си е глътнал езика и му вдигнал главата. Били
уведомени органите на полицията и спешна медицинска помощ.
Впоследствие пострадалия Х. бил транспортиран до МБАЛ – Плевен, където
на 31.03.2018 г. починал.
От приложеното към делото писмо от Община – гр. Ловеч /т. 1, л. 53/
мястото на ПТП се намира в рамките на населеното място и няма
хоризонтална маркировка, няма поставена маркировка с временни знаци ,
въвеждащи регулиране на движението.
От заключението на вещото лице по съдебно-медицинската
експертиза/л. 73-л. 76, том първи от досъдебното производство/ е видно, че
пострадалият е бил приет с данни за съчетана травма, контузия на главата,
мозъчен кръвоизлив. С оглед на това била извършена операция на главата,
като са били отстранени вътремозъчни кръвоизливи. Било установено, че в
резултат на ПТП на Х. било причинено счупване на черепа, , излив на кръв
под меката мозъчна обвивка и между меката и твърдата мозъчна обвивка,
счупване на ребра в дясна гръдна половина. Непосредствена причина за
смъртта е тежката закрита черепно-мозъчна травма, която е била със
значителна сила. Механизма на причиняването на уврежданията отговоря да
са причинени при блъскане на велосипедист от автомобил и последвало
падане на пътната настилка.
За изясняване на механизма на ПТП и причините за настъпилото ПТП
са били назначени тройна съдебно автотехническа експертиза /т. 1, л. 151 - л.
174/, допълнителна такава /л. 40-л. 56, том втори./ ,както и повторна тройна
такава /л. 94 – л. 116, том втори от досъдебното производство/, след като с
Постановление от 03.01.2020 г. наказателното производство е било
прекратено и същото е било отменено с Определение на Окръжен съд – гр.
4
Ловеч.
Видно от повторната съдебно автотехническа експертиза, /л. 94 – л. 116,
том втори от досъдебното производство/ мястото на удара между двете МПС
по ширина пътното платно е било на 2,3 метра до 2,5 метра в дясно от левия
край на същото. Ширината на пътното платно на мястото на произшествието
е 6,10 мета. Товарният автомобил, управляван от подсъдимия при удара се е
движел със 55,74 километра в час, а велосипедиста с 26,66 километра в час.
На около 68 метра преди приетия ориентир подсъдимия е предприел промяна
на посоката на движение на ляво, с цел да изпревари движещия се пред него
велосипедист – пострадалия Х.. В същото време преди разклона за стопанския
двор, когато се намирал на 48 метра преди ориентира последният,без да
подаде какъвто и да било сигнал също започнал да се отклонява наляво и да
навлиза в половината от лентата за насрещно движение. В резултат на
пресичане на траекториите на движение на двете превозни средства настъпил
първоначален контакт между предната дясна част на товарния автомобил и
предната лява част на велосипеда. Вследствие на това тялото на пострадалия
се качва на предния капак на товарния автомобил, достигайки до предното
стъкло, след което пада на асфалта. Велосипеда от своя страна пада и
продължава да се движи до мястото на удара, където е намерен при огледа.
От момента на отклоняване на велосипедиста до мястото на удара е изминал
14,1 метра, като товарния автомобил е на разстояние 29,41 метра. Опасната
зона за спиране на товарния автомобил при 55,74 км/ч е 33,57 метра, а при
движение с 50 км/ч 28,73 метра. Разстоянието до мястото на удара е 30,13
метра в случай, че подсъдимият е предприел екстремно спиране, в момента в
който е възникнала опасността за движението, именно, когато пострадалия е
започнал да отклонява управлявания от него велосипед на ляво и е навлизал в
лявата лента за движение. Освен това видно от експертизата, за да намали
скоростта на движение от 50 км/ч до тази на управлявания от пострадалия Х.
велосипед е било необходимо разстояние от 25,3 метра.
От така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция
приема ,че подсъдимият Б. е осъществил състава на престъплението по чл. чл.
343 ал. 1 б“в“ предл. 1 във връзка с чл. 342 ал. 1 и чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК, във
връзка с чл. 21 ал. 1 и чл. 5 ал. 1 т. 1 от ЗДП ,като на 29.03.2018 г. , около
12.55 часа, в ***** до сграда на „Агрокоминвест“ ЕООД, при управление на
моторно превозно средство – т. а. „Тойота Хайлукс“ с рег. № ОВ **** ВА,
собственост на С.К.П. от гр. Ловеч, нарушил правилата за движение по чл. 21
ал. 1 от ЗДП, за водачи категория „С,В“, като управлявал автомобила със
скорост от 55,74 км/ч по висока от разрешената за населено място скорост до
50 км/ч и по чл. 5 ал. 2 т. 1 от ЗДП – като водач на МПС е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са
водачите на двуколесни пътни превозни средства – велосипед, в резултат на
което по непредпазливост причинил смъртта на Д.К.Х., 50 г. от с. Дойренци,
област Ловеч.
Основа причина за настъпилото ПТП е поведението на подсъдимия Б.,
като водач на МПС. Нарушаването от негова страна на правилата за
движение съдържащи се в чл. 21 ал. 1 от ЗДП, за водачи категория „С,В“,
5
като управлявал автомобила със скорост от 55,74 км/ч по висока от
разрешената за населено място скорост до 50 км/ч и по чл. 5 ал. 2 т. 1 от ЗДП
– като водач на МПС е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
уязвимите участници в движението, каквито са водачите на двуколесни пътни
превозни средства – велосипед довело настъпването на противоправния
резултат. Вината за станалото ПТП носи и пострадалия, който като водач на
превозно средство е нарушил разпоредбата на чл. 28, ал. 1 т. 2 от ЗДП, като
управлявания от него велосипед не е бил оборудван с пътепоказатели за
промяна на движението, като не е подал и сигнал с лява ръка, изпъната
хоризонтално встрани, когато е предприел такава промяна. Доказателства в
тази насока са показанията на свидетеля С.П., на свидетеля И. Ц., протокола
за оглед на местопроизшествието – т. 1,л. 23 – л. 35, том първи и фотоалбума
към него, заключението на вещото лица по съдебно медицинската експертиза
и заключението на вещите лица по изготвената повторна тройна
автотехническа експертиза. Съдът дава изцяло вяра на същите, тъй като не са
противоречиви и взаимно се обуславят и подкрепят и с показанията на
разпитаните свидетели П. и Ц., писмото на от Община - Ловеч.
От субективна страна подсъдимият е действал по непредпазливост, като
проявна форма на вината е престъпна небрежност – същият не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл
да ги предвиди. Доказателства в тази насока са всички изложени по-горе и
оценени от съда в тяхната взаимна връзка и обусловеност.
При определяне на вида и размерът на наказанието, което следва да се
наложи на подсъдимия съдът взе под внимание високата обществена
опасност на деянието, с оглед на големия брой престъпления от този вид на
територията на цялата страна, както и ниската такава на самия подсъдим, с
оглед на чистото му съдебно минало, критичното му отношение към
извършеното, добрите характеристични данни за същия с оглед на
показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел М.Ц., както и
липсата на наказания по ЗДП, факт, който се установява от приложената към
делото справка за нарушител. Съдът отчитайки, всички тези обстоятелства
,приема, че същите покриват критерия „многобройни смекчаващи вината
обстоятелства“, поради което приложи разпоредбата на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК.
Съобразявайки същите, както и поведението на пострадалия, който с
действията си е допринесъл за настъпването на противоправния резултат
съдът наложи на подсъдимият Б. наказание от една година лишаване от
свобода ,чието изпълнение отложи за срок от четири години от влизане на
присъдата в сила. Освен това на основание чл. 343 г от НК съдът му наложи
и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година от
влизане на присъдата в сила, след отнемане на свидетелството му за
правоуправление по административен ред.
Настоящата инстанция приема ,че така наложеното наказание е
справедливо съответства на обществената опасност на деянието и на дееца и
чрез него ще бъдат постигнати целите на наказанието, визира в чл. 36 от НК.
При горните съображения съдът не споделя възраженията направени от
защитника на подсъдимия и повереникът на пострадалите.
6
При този изход на процеса подсъдимият Б. следва да заплати сумата от
4929 лева разноски по делото на ОД на МВР – РУ- Ловеч, както и сумата от
пет лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
При горните съображения съдът постанови своя съдебен акт.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
7