Разпореждане по дело №534/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 130/09.01.2015 г., постановено по гр.д. № 1245/2014 г., К.р. с. е отхвърлил предявените от Е. Я. Х., с ЕГН *, Г., ул.Т. К. N 7, срещу О. У. „Х. Б“, с.Б., О., искове по чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарното й уволнение, извършено със Заповед N 52/07.11.2014г. на директора на УО „Х. Б“, с.Б., О., по чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност „старши възпитател в начален етап“ и по чл.344, ал.1, т.3 от КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер на 3 920.04 лв. за периода от 07.11.2014г. до 07.05.2015г. Първоинстанционният съд е осъдил ищцата Е. Я. Х. да заплати на ответното О. У. „Х. Б.“, с.Б., О., сумата 600 лв., представляваща разноски по делото.

Настоящото производство е образувано по повод депозирана от ищеца Е. Я. Х., чрез процесуален представител, въззивна жалба. С нея първоинстанционното решение се атакува като постановено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Жалбодателят твърди, че атакуваната о‗ него пред първоинстанционния съд Заповед № 52/ 07.11.2014 г. на Директора на ОУ „ Х. Б., с.Б., била незаконосъобразна, същата не съдържала реквизитите по чл.195, ал.1 от КТ, което налагало отмяната й, без излагане на мотиви по същество. Заповедта не съдържала и задължителните реквизити, съгласно нормата на чл.195, ал.1 от КТ-в нея не били посочени кои вменени трудови задължения по длъжностната характеристика и по колективния трудов договор за отрасъл „Образование” не била спазила. Изтъква се, че в обстоятелствената й част било налице и противоречие между изписаното правно основание на нарушението на трудовата дисциплина -чл.187,т.3 от КТ и словесното описание на нарушението. Посочена била в заповедта неправилна правна квалификация на евентуално извършеното нарушение и отсъствала индивидуализация на самото дисциплинарно нарушение. Не била несъобразена тежестта на нарушението и обстоятелствата, при които било извършено, с наложеното наказание. Твърди се също, и че бил неправилен изводът на решаващия съд, че Е. Х. оставила без контрол ученикът У. Ш. на 28.10.2014 год., да играе тенис на маса в салона на училището, след което същият излязъл на двора на училището. Жалбодателят Х. моли настоящата инстанция да отмените атакуваното първоинстанционно решение изцяло, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, вместо което постанови друго решение по съществото на спора, с което да отмените Заповед №52/07.11.2014 год. на Директора на ОУ "Х. Б., с.Б., с която на основание чл.188, т.З във връзка с чл.187, т.З и чл.189, чл.193, ал.1 и чл.194 от КТ й е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", считано от датата на връчването й- 07.11.2014 год., като незаконосъобразна и да признае уволнението й за незаконно; да я възстановите на предишната й работана длъжността "старши възпитател в начален етап на обучение" в ОУ "Х. Б., с.Б. и да бъде осъден работодателят да й заплати сумата в размер на 3 920.04 лева, представляваща обезщетение за времето от 07.11.2014 год. до 07.05.2015 год., през което е останала без работа поради уволнението й. Претендира и заплащане на разноски и за двете съдебно инстанции.

В срок по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по същата, ОУ " Х. Б., с.Б., О., в който се изтъкват съображения за нейната неоснователност.

В съдебно заседание, жалбодателят Х., лично и чрез процесуалния си представител, поддържа изцяло въззивната си жалба.

В съдебно заседание, ответникът по въззивната жалба, представляван от директора на училището, и чрез процесуален представител, оспорва същата. Претендира разноски и за двете съдебни инстанции.

Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Жалбата като подадена в срок и от имащо правен интерес от това лице, е процесуално допустима, и подлежи на разглеждане по същество.

В този аспект съдът констатира, че първоинстанционният съд е бил сезиран с разглеждането на обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от Кодекса на труда, със страни – ищец –Е. Я. Х. ОТ Г. и ОУ „Х. Б., с. Б., О..

Не е спорно в производството, че със Заповед N 52/07.11.2014г. на Директора на ОУ „Х. Б., с.Б., О., издадена на основание чл.188, т.3, във вр. с чл.187, т.3 от КТ е прекратено трудовото правоотношение между страните в производството – ответника- ОУ и ищцата, заемаща длъжността „старши възпитател в начален етап на обучение“, поради наложено наказание „дисциплинарно уволнение“, считано от 07.11.2014г., когато заповедта е връчена на ищцата при отказ, удостоверен от двама свидетели.

От прочита на цитираната заповед се установява, че същата е издадена за констатирано нарушение на трудовата дисциплина, състоящо се в това, че на 28.10.2014г. в 15.30 ч., по време на занятие на учениците от I-IVклас при изпълнение на вменените й трудови задължения и тези по длъжностна характеристика като „старши възпитател в начален етап“, ищцата Х. е допуснала на двора на училището да бъде нападнат и ухапан от куче ученика от II –ри клас У. Ш., като по това време е била в сградата на училището, което съставлявало нарушение на трудовата дисциплина по чл.187,т.3 от КТ.

Не е спорно в производството, и че на 28.10.2014г. към 15.30 ч. в двора на ОУ „Х. Б.“ с.Б., О., ученикът от II-ри клас-У. Ш. е бил нахапан от куче, докато Е. Х., в чиято полуинтернатна група от I-IV клас е бил записан ученикът, е била в класната стая с останалите ученици от тази група/общо 14/, защото учебните занятия не били приключили към този момент, съгласно приетия по делото График за провеждане на занятията в ПИГ за учебната 2014/2015г.,съгласно който от 15.00 до 16.20 ч. следвало да се провеждат дейности по интереси.

Настоящата инстанция, съобразно правомощията си, посочени в разпоредбата на чл.269 от ГПК констатира, че проверяваният съдебен акт е валиден и допустим. Относно правилността на обжалвания първоинстанционен акт, следва да ограничи своя въззивен контрол само досежно доводите, посочени във въззивната жалба, а именно: че процесната заповед не съдържа задължителните реквизити, съгласно нормата на чл.195, ал.1 от КТ, защото в нея не били посочени кои вменени трудови задължения по длъжностната характеристика и по колективния трудов договор за отрасъл „Образование” не е спазила ищцата Х.; че в обстоятелствената част на процесната заповед било налице противоречие между изписаното правно основание -чл.187,т.3 от КТ и словесното описание на нарушението; че в нея била посочена неправилна правна квалификация на нарушението, и че в нея отсъствала индивидуализиране на самото дисциплинарно нарушение; и че процесната заповед била издадена при несъобразяване тежестта на нарушението с тежестта на наложеното наказание. На проверка подлежи и определеният във възивната жалба, като неправилен извод на решаващия съд, че Е. Х. оставила без контрол ученикът У.злязъл на двора на училището, където бил нападнат от куче.

Съгласно разпоредбата на така цитирания чл.195,ал.1 от КТ , дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. От прочита на процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание се установява, че същата съдържа така посочените необходимите реквизити. В този смисъл и настоящата инстанция не намира, че в процесната заповед е допуснато противоречие между изписаното правно основание и словесното описание на нарушението, което да е довело до неправилна правна квалификация на нарушението. В този смисъл, Върховният касационен съд е имал възможност в постановено по реда на чл.290 от ГПК, решение № 372 /17.03.2014 г. по гр. д. № 3731/2013 г., IV ГО., ГК, да посочи, че дори да е налице неправилна правна квалификация, дадена от работодателя в заповедта за дисциплинарно уволнение, то това не се отразява върху законността на уволнението, защото предмет на установяване в съдебното производство е именно това извършено ли е дисциплинарно нарушение, съобразно фактическите основания изложени в заповедта за уволнение. Именно с оглед на установените фактически обстоятелства за съда съществува задължението да възприеме, с оглед на което и да определи правилната за него правна квалификация. В този смисъл съдът споделя и постановената на основание чл.290 от ГПК задължителна съдебна практика, че „неизпълнението на възложената работа", като първа хипотеза, предвидена в посочената в процесната заповед разпоредбата на чл.187,ал.1, т.3 от КТ, съставлява тежко нарушение на трудовата дисциплина, доколкото засяга същността на трудовото правоотношение, а именно престацията, която работникът или служителят дължи по трудовото правоотношение. Фактическият състав на нарушението "неизпълнение на възложената работа" може да бъде осъществен както с бездействие, когато работникът или служителят не изпълнява задълженията, влизащи в трудовата му функция, така и с действие - когато е направено нещо, което не се следва от характера на определената работа.

Като съобрази изложената в предходния абзац правни рамка на произнасяне, за да извърши изискуемата се проверка относно правилността на изводите на решаващия съд, настоящата инстанция освен събраните от първоинстанционния съд доказателства, допусна и непосредствено събра и нови гласни доказателства. В този смисъл установи, чÕ ученикът У.Ш. на 28.10.2014 г. е бил ангажиран в занятия в провеждащата се ПИГ І- ІV клас в рамките на въведената целодневна организация на учебния процес в ОУ „ Хр.Б. , с.Б., О.. Тази група е била водена от ищцата Е. Х., заемаща длъжността „старши възпитател в начален етап на обучение“. Съгласно изготвения График за провеждане на занятията в ПИГ за учебната 2014/2015г., занятията започват в 12.00 часа и приключват в 16.20 часа, като периодът от 15.00 до 16.20 ч. е предвиден за провеждане дейности по интереси. От текста на разпоредбата на чл.3, ал.4 от Наредба № 3 от 18.02.2008 г. за нормите за преподавателска работа и реда за определяне на числеността на персонала в системата на НП, се установява, че нормите за преподавателска работа на лицата, заемащи възпитателски длъжности, включват следните дейности: самоподготовка, организиран отдих и спорт, дейности по интереси, консултации с ученици, диагностициране и насърчаване на постиженията на учениците, работа по индивидуални образователни програми. В тази връзка и в изпълнение на тези дейности, т.7 от връчената на ищцата Х. на 15.09.2011 г., длъжностна характеристика, предписва като задължение на заемащата длъжността „старши възпитател”, отговорността за запазване живота и здравето на учениците по време на учебни занятия и при други учебни форми и дейности в У. и по време на други мероприятие извън У.. В този смисъл беше установено в производството, че ученикът от втори клас на тази ПИГ, У. Ш. на 28.10.2014 г. в 15.30 часа не е бил в занятието по интереси на учениците от ПИГ –начален етап- I-IVклас, осъществяващо се в учебна стая на училището. Дори съдът да приеме, както се твърди в исковата молба и във възивната жалба, че ученикът напуснал класната стая с разрешение на учителката Х. да отиде до тоалетна, а после останал да гледа тенис на коридора на училището и в последствие излязъл на двора и там бил нападнат от бездомно куче, а да не приеме това, което Х. сама посочва в докладната си записка от 29.10.2015 г. и в обясненията си от 30.01.2015 г., прието и от първоинстанционния съд, че ученикът играел тенис в салона/разбирай коридора/ на училището, и в последствие излязъл сам на двора и там бил нападнат от бездомно куче, е безспорен фактът, че старши възпитателят Х. е допуснала, в посочения от нея самата период от около 5 минути, ученикът да не бъде в класната стая и да бъде извън надзор, което е довело до нарушаване здравето на ученик по време на друга учебна форма на обучение. Пред въззивната инстанция беше установено, и че обсъжданата маса за тенис е била поставена на вътрешния училищен коридор и след отваряне на вратата на учебната стая на групата І-ІV клас и извършване на една стъпка, Х. е могла да има пълен поглед върху детето. По делото не са събрани доказателства в подкрепа на твърдението на Х., че е разрешила на детето У. да отиде до тоалетната, след като го предупредила да не напуска училищната сграда.

Съдът намира за необходимо изрично да посочи,че тежестта на наказанието е съобразена с тежестта на констатираното нарушение, в резултат на което е причинено нарушаване на физическата и психическа цялост на един осемгодишен ученик, изпратен от родителите си на У.. Не се спори в производството, че до момента на процесното дисциплинарно нарушение, ищцата Х. е имала професионално поведение, съобразено с точно и правилно изпълнение на трудовите й задължения. Безспорно е обаче и това, че най-тежкото дисциплинарно наказание, предвидено в разпоредбата на чл.188, т.3 от КТ може да бъде наложено и само за едно констатирано тежко нарушение.

За изчерпателност, съдът счита, че следва да посочи и това, че настъпването на констатирания в производството вредоносен резултат, е било улеснено и от наслагването на допуснати пропуски - факт е било отсъствието на стабилна преграда, и в частност не осигуряването на средства за нейното изграждане; факт е било безпрепятствено пребиваване на животни в двора на училището.

Но казано в обобщение решението на първоинстанционния съд, предмет на настоящия въззивен контрол в очертаните му параметри, се явява правилно, и като такова следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото, доколкото изрично са поискани и се доказват в размер на 400лв., се следват на ответника по жалбата разноски, но само за въззиното производство, доколкото направените и поискани пред първоинстанционния съд такива, са били присъдени.

Ето защо, въззивният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВАРешение № 130/ 09.01.2015 г., постановено по гр.дело №1245/2014 г. по описа на К. р. съд.

ОСЪЖДА Е. Я. Х. от Г., У.Т. К. № 7, с ЕГН *, да заплати на ОУ „ Х. Б., с.Б., О., направените във въззивната инстанция разноски в размер на 400 лв.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при наличие предпоставките по чл. 280, ал.1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.