Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
Година 27.11.2014
Град К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски Районен съд първи граждански
състав
На дванадесети
ноември две
хиляди и четиринадесета година
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Асима Вангелова-Петрова
Секретар: Сн.Д.
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
784 по описа за 2014 година
и за
да се произнесе, взе предвид:
Искове с правно основание член 127, ал. 2 от СК.
В исковата си молба
ищецът - Н.Е.П. твърди, че от съвместното им
съжителство с ответницата се родило детето им - Е. Н.П.,
родено на ***г. с ЕГН *********. Към момента на раждането му задно с майката
живеели във В.. Три месеца след раждането на детето се Т. се прибрала в
България, най-вече поради обстоятелството, че ответницата искала да си дойде
заради дъщеря си - Г., родена от преди съвместното им съжителство и която била
оставена при майката и бащата на ответницата. В момента на идването си детето
му, заедно с майки си отишли да живеят в село К., при нейните родители и
по-голямото дете, тъй като така се чувствала по-спокойна. Изразил съгласие и
двамата решили, че така е по-добре, докато дъщеричката й свикне с новата среда
и нейните родители в К., още повече, че той останал в А., като няколко пъти се
връщал България. През този период непрекъснато поддържали контакти и нито за
момент не бил оставил майката на детето му и то да изпитват необходимост от
нещо, като и изпращал средства, за да гледа и издържа детето им. На
26.04.2014г. се прибрал окончателно в България и предложил на Т. да се съберат
вече на едно място - в дома му в К.. От това му предложение започнали не просто
противоречия помежду им, но и събития, в които намесили органите на полицията и
на съда. В момента били в изключително обтегнати отношения с Т.Т., която заедно с детето му продължавала да живее в дома
на родители си в село К., което правило невъзможен контакта му с неговото дете.
Поради факта, че имал наложена временна забрана за контакт с майката, не смеел
да търси контакт и с детето си, защото това й давало повод да пуска жалби срещу
него и да прекарва доста време в полицията. За това и защото желае отношенията
им да бъдат установени и регулирани по някакъв начин смята, че е налице правен
интерес да поиска от съда да образува съдебно производство, в което да установи
твърдяното от него и да се постанови решение, с което се определи режим на
свиждане с детето.
МОЛИ съда, да
постанови решение, с което родителските права по отношение на детето - Е. Н. П.
с ЕГН ********** да бъдат предоставени за упражняване на майката, с ясното
съзнание, че на тази възраст то изпитва непрекъсната нужда от майчини грижи.
Моли с решението си да бъде постановен режим на личния контакти между бащата и
детето, съобразно практиката на съда, но не по малко от два пъти месечно, като
например - всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9.00ч. на съботния
ден до 18.00ч. на неделния ден с приспиване в дома, който е и негов дом, но
поради неразбирателството им с майка му, той още не е го е почувствал, както и
30 дни през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката,
както и на личния му празник – 03 април, което ще им даде възможност двамата да
установят връзката между баща и син. Моли с решението, съдът да постанови да
заплаща месечна издръжка на детето, също съобразно практиката на съда, но
съобразено с възрастта на детето, неговите нужди, както и неговите възможности,
които към момента са сведени до минимума, тъй като се прибрал в България за
постоянно и бил без работа. Претендира за направените по делото разноски.
Ответницата - Т.Г.Т. намира иска за допустим. Желае родителските права
върху детето им Е. Н.П. с ЕГН ********** да бъдат
предоставени на майката. По отношение на режима за свиждане, възразява срещу
претендирания от ответника режим на лични контакти. Видно от приложената
служебна бележка № 1/ 29.09.2014г., издадена от д-р Н.В.
ОПЛ в село К., където живеели с детето, същото е на
естествено хранене - кърма три пъти дневно, което правило невъзможно
осъществяването на такъв режим, посочен в исковата молба. Е. в момента е на 13
месеца. Затова ще следва да бъде определен режим на този етап два пъти в месеца
по два часа в неделния ден, в нейно присъствие в дома й, в който живее с Е.. По
отношение на издръжката, същата да бъде определена от 01.12.2013 година -
датата на окончателната им раздяла с ищеца, като претендира размер от 150.00
лева. Твърди, че бащата на детето не е безработен, както се твърди в исковата
молба, а напротив - в момента работел в Г., където е ноторно
известно какви финансови възможности имат българите, работещи в чужбина
съобразно нашия стандарт.
От събраните по делото доказателства
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Установява се от
представеното удостоверение за раждане, че страните - Т.Г.Т.
и
Н.Е.П. са родители на малолетното дете – Е. Н.П., родено на ***г. във В. с ЕГН *********.
От представената
Служебна бележка № 1/29.09.2014г., издадена от д-р Н.В.,
ОПЛ село К. се установява, че детето Е. Н.П. е на естествено хранене – кърма три пъти дневно.
Видно от представеното
Удостоверение по декларирани данни № **********/20.08.2014г. на Община К.,
ответницата не е декларирала собственост върху недвижим имот, както и
собственост върху МПС и ППС.
Във връзка с
предявения иск, съдът е приел изготвен от Д ”СП” – К. социален доклад. В
социалния доклад се съдържат данни, че ищеца системно упражнявал в по време на
престоя им в А. физическо насилие спрямо ответницата, в следствие на което дори
имала счупване на долен крайник, за което претърпяла операции и била на лечение
в английска клиника. Въпреки това продължили съвместното си съжителство и
госпожа Т. забременява. В осмия месец от бременността й, отново й бил нанесен
побой от ищеца и причинено изнасилване. Поради това той бил подведен под
отговорност. Бъдещата майка била настанена в Защитено жилище, а на Н.П. - наложена забрана да я доближава. Разрешили му да
присъства на раждането на Е. на ***г. Три месеца след раждането останала в
Защитеното жилище. Твърди, че английските социални служби се произнесли с
решение за лишаване на бащата от родителски права. През месец ноември 2013г. Т.
и детето се прибрали в България. Посочва се, че от месец декември 2013г. до
месец май 2014г. бащата периодично бил в страната, дори пребивавал в жилището,
в което са се установили майката и синът им. Ответницата не е ограничавала
контактите между детето и неговия баща, както и с неговите родители. През месец
май тази година отново настъпили влошени взаимоотношения между двамата
родители, което наложило майката да потърси съдействие от органите на реда и от
районния съд. По отношение на ищеца била издадена заповед по ЗЗДН, като същият
имал право да вижда сина си в нейно присъствие. От месец юни, Н.П. отново напуснал страната. По данни на неговата майка -
А.П., както и на Т.Т., той
пребивавал в Република Г.. В доклада се сочи, че към настоящия етап Е. Н.П. се отглежда от майка си в жилище, собственост на
бабата и дядото по майчина линия - М. и Г.Т., с които
съжителстват. Домът е с адрес: село К., улица „****“ № 4. Видът на имота е
двуетажна къща с много добри битови условия. Отоплението се осъществява с
локално парно. Т.Т. има дъщеря - Г. Т. Т.,
седемгодишна, която също се отглежда от майка си. Двете деца имат обособена
детска стая с подходящо обзавеждане. Здравословното им състояние е добро, няма
установени хронични заболявания. Личен лекар им е д-р В., с адрес на
практиката: село К.. В доклада се сочи, че Т.Т. е
безработна, полага грижи за дете под двегодишна възраст. От Дирекция „Социално
подпомагане“ град К. се подпомага с месечни помощи по реда и условията на чл. 7
от Закона за семейни помощи за деца в размер на 85 лева, като същата разчита на
финансова подкрепа от родителите си.
Предвид извършеното
социално проучване, отдел „Закрила на детето“ при Дирекция „Социално
подпомагане“ град К. дава заключение, че за детето Е. Н.П.
се полагат необходимите родителски грижи от страна на неговата майка. Психоемоционалното му състояние и физическо развитие
отговарят на възрастовите особености.
От представеното по
делото удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 96 от
08.03.2007г. на Община К. се установява, че ответницата е майка и на
малолетното дето – Г. Т. Т., родена на ***г***.
От представеното по
делото Удостоверение № 94/ТТ/0029 от 20.08.2014г. на Агенция за социално
осигуряване, Д „СП“ – К. се установява, че
по реда и условията на член 6, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца
(ЗСПД), майката е получила еднократна помощ за раждане на второ дете в размер
на 600 лева. При условията на член 7 от ЗСПД през месец декември 2013г. е
получила 70 лева, а за периода от 01.01.2014г. до
31.07.2014г. получила по 85 лева. По реда на член 8, ал. 1 от ЗСПД за периода
от 01.12.2013г. до 31.07.2014г. е получила по 100 лева обезщетение за
отглеждане на дете до 1г. възраст за неосигурени майки.
По делото са постъпили
изисканите данни във връзка с образуваното между страните дело по реда на ЗЗДН.
Видно от постъпилото по Писмо с изх. № 3768/21.10.2014г. по гр.д. 581/2014г. по
описа на КРС, производството по гражданско дело № 581/2014г. по описа на
Районен съд К., ІІІ-ти гр. състав е образувано на 30.05.2014г. по молба по чл.
4 от ЗЗДН, подадена от Т.Г.Т. с ЕГН ********** лично
и в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Г. Т. Т. с
ЕГН **********,***, П. област, улица „****“ № 4 за издаване на заповед за
защита по Закона за защита от домашно насилие против Н.Е.П.
с ЕГН ********** ***. Делото е приключило с протоколно определение № 711/24.06.2014г.,
влязло в законна сила на 02.07.2014г., с което на основание член 232 от ГПК
производството по делото е прекратено, поради оттегляне на иска.
Във връзка с
предявения иск, съдът е допуснал свидетели на двете страни. От показанията на
свидетеля осигурен от ищцовата страна - А.М.П., майка
на ищеца се установява, че страните в процеса през 2012г. живеели заедно в А. и
там, през 2013г. им се родило детето. Твърди, че двамата се разбрали и Т. се
прибрала в България сама, в края на месец ноември 2013г., когато детето било на
3 месеца, като се установила в село К.. Н. се прибрал след Нова година. Твърди,
че синът след като прибрал живял в дома им, а не в селото. През това време
двамата правили опит да заживеят заедно, но не могли да се разберат дали да
бъдат в дома на ищеца или на село. Така останали разделени. Към настоящия
момент пак били разделени. Твърди, че синът й поддържал връзка с детето, като
имал нужда от нещо, двамата се разбирали. Сочи, че ищецът имал затруднения при
виждането си с детето, например като го поиска да го вижда. Твърди, че синът й
държал на детето си и искал да го вижда. Изпитвал затруднения да се вижда с
него в периодите, когато двамата били скарани. Тогава ответницата не давала
детето. Твърди, че сега майката му го показвала на скайп.
Към момента ищецът бил в Г., болен е от хемороиди, лекува се и е опериран.
Пребивава при братовчед си в Г..
От
показанията на свидетеля осигурен от ответната страна Г.Т.Т.,
баща на ответницата се установява, че детето Е. живее в дома му. За него се
грижи дъщеря му Т.. Детето в момента е кърмаче, като майката го кърми по 3-4
пъти на ден. Бащата не се грижел за детето. Твърди, че родителите се разделили
на 01.12.2013г. Разказва, че двамата били в А., където се родило и детето.
Твърди, че социалните служители са я екстрадирали, че не се полагат грижи за
детето, поради което тя се прибрала в България заедно с детето. Описва бащата
на детето, като конфликтен. След като Т. се прибрала в страната, бащата започнал да дава по 20-30 лева, но не редовно. Сочи, че
към настоящия момент на бащата му се е изчерпало желанието да се вижда с
детето. Последно видял детето си преди да замине за Г., т.е. преди 4-5 месеца.
Майката не го е лишавала да се вижда детето си. Твърди, че бащата на детето бил
в Г. и там работел. Това го знаел от негови приятели, които казвали, че същият
работел в строителството.
Други доказателства от
значение по делото не са представени.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема за установено от правна страна следното:
Е. Н.П.
е малолетно дете, родено от съвместното съжителство на родителите му – страни
по делото. Макар и двамата да са родители и да следва от разпоредбата на
закона, че заедно и поотделно упражняват родителски права, при положение, че са
разделени, това е обективно невъзможно. Това неудобство, засягащо пряко
интереса на детето и на родителя, който е ангажиран с отглеждането и
възпитанието му лично и непосредствено, както и на родителя, който е лишен от
възможността ежедневно да се грижи и общува с него, се разрешава с иск по член
127, ал.2 от СК, тъй като те, поради влошените си лични отношения, не могат да
постигнат съгласие относно личните отношения между бащата и детето.
Разглеждайки го, съдът със съдебно решение, при липсата на споразумение между
родителите, ще определи при кого от тях ще
живее детето; ще определи кой ще упражнява родителските
права по отношение на него, тъй като живеейки с майката, то ще има нужда от
това да е определена представителната й власт като родител; ще определи личните
отношения на детето с родителя, при който то не живее постоянно, както й ще
определи необходимата му парична издръжка.
Установи
се по несъмнен начин, че ответницата е родителя, непосредствено ангажиран с
отглеждането и възпитанието на детето от неговото раждане на ***г. до сега,
като същата се е установила да живее в дома на своите родители в село К., улица
„****” № 4. Бащата не е препятствал по никакъв начин желанието й да отглежда
детето, може би съзнавайки че на тази възраст на Е. Н.П.
– 14 месеца, тя е по-подходящия за отглеждането и възпитанието му
родител. От ангажираните гласни доказателства, съдът приема, че
ищецът е участвал доброволно в издръжката на детето с минимални суми.
Несъмнено
установени са обаче обстоятелства, че майката е препятствала контактите на
детето с бащата. Данни за това се получиха, както от социалния доклад, така и
от показанията на разпитаните свидетели. Съдът приема, че по делото се
установиха причините за това нейно поведение, а именно влошените отношения
между страните, в резултат на агресивното поведение от страна на ищеца спрямо
ответницата, вследствие на което му се ограничават контактите с детето. От
друга страна, малолетното дете е това, което има право да бъде отглеждано и
възпитавано и от двамата си родители, поради което, въпреки явните конфликти или
неприязън между тях, на него следва да му бъде осигурена възможност, да ги
познава, да се среща с тях, да се ползва от обичта и съдействието им.
От
значение при определяне на мерките за упражняване на родителските права са не
отделни обстоятелства, а съвкупността от обстоятелства, отнесени към всеки
случай. Съдът счита, че на майката следва да се предостави упражняването на
родителските права по отношение на навършилото 14-месечна възраст момченце,
като бъде определено местоживеенето на детето на
посочения адрес на майката: село К., улица „****“ № 4. Това е
безспорно между страните, а и ищецът го претендира и подадената искова молба.
На ищеца следва да му
бъде дадена възможност да поддържа режим на лични отношения с детето си, за да
не се прекъсва биологичната връзка, както и емоционалната и социалната такива
между родител и дете. По принцип, контактите с родителя, на когото не са
предоставени родителските права за упражняване, са необходими за нормалното
психическо и физическо развитие на детето.
Във връзка с
подлежащия на определяне режим на лични отношения на бащата с детето, ищецът е
направил искания, като желае да се вижда с детето всяка първа и трета събота и
неделя от месеца от 09.00 часа в съботата до 18.00 часа в неделята с
приспиване, както и един месец през лятото, когато това не съвпада с годишната
отпуска на ответника, както и да взема сина си и на личния си празник – 03.04.
Съдът намира, че режима следва да бъда по-ограничен, по следните обстоятелства:
В приложения по делото
социален доклад не са отбелязани специфични обстоятелства, които да се вземат
предвид при решаване на въпроса. Единственото, което е посочено, че поради
системно упражнявано физическо насилие в по време на престоя им в А., дори по
време на бременността на ответницата, ищеца е бил подведен под отговорност, а
майка настанена в защитено жилище, с наложена на Н.П.
забрана да не я доближава. Три месеца след раждането ответницата останала в
защитеното жилище, след което английските социални служби се произнесли с
решение за лишаване на бащата от родителски права и през месец ноември 2013г. Т.
и детето се прибрали в България. Тези данни, изнесени от социалния работник не
се оспориха от ответната страна.
При определяне режима
на свиждане следва да се отчитат и другите фактори, а именно, че детето към
настоящия момент е на 14 месеца и все още е на естествено хранене – кърма, три
пъти дневно. Ето защо следва да бъде определен режим на лични отношения между
бащата и детето, като отчитайки ниската възраст на детето и силната му
привързаност към майката, определеният режим на лични отношения следва да е по
3 (три) часа в присъствието на майката, всяка първа и трета неделя от месеца.
Относно издръжката на детето:
Безспорно е
обстоятелството, че бащата е длъжен да дава издръжка за детето си. От събраните
доказателства, съдът приема за безспорно доказано по делото, че родителите на
детето не живеят заедно. Извода на съда се основава на събраните по делото
гласни доказателства, видно от които свидетелите депозират показания, че
страните са разделени. Пред съда, не са ангажирани доказателства, ответникът да
е задължено лице по смисъла Семейния кодекс и да осигурява издръжка на други
лица. От ангажираните доказателства, съдът приема за безспорно и обстоятелството,
че ищецът пребивава в Г., където работи, но към настоящия момент, поради
заболяване временно неосъществява трудова дейност.
Безспорно е, че детето
на страните се нуждае от средства за издръжка за храна и облекло. По делото не
са ангажирани доказателства за нужди на дете над обичайните такива за неговата
възраст, както и данни, детето да има здравословни или други проблеми, които да
обосновават по-висок размер на издръжката. Не се събраха данни ответникът да е
в обективна невъзможност да дава издръжка, поради заболяване или други причини.
Отчитайки присъщите нужди на детето за нормалното задоволяване на нуждите му и
с оглед възрастта на същото, съдът намира, че е необходима сума за издръжка е в
размер на 200.00 лева, която следва да се поеме поравно от родителите.
При всички тези
обстоятелства, съобразявайки нуждите на детето и възможностите на родителите,
съдът счита че бащата следва да заплаща издръжка в размер на 100.00 лева.
Издръжката следва да се присъди така от подаване на исковата молба –
10.07.2014г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или
прекратяване. Следва да се присъди и законната лихва при забава от датата на
падежа до окончателното плащане.
По отношение на разноските.
Такива се претендират от двете страни. Съдът намира
следното:
Като предоставя
упражняването на родителските права върху детето на единия родител и определя
мерките за лични отношения с другия, съдът администрира граждански
правоотношения. Касае се за акт на спорна съдебна администрация на тези отношения
- относно начина за осъществяване на признати и гарантирани от закона
материални субективни права, който не засяга (не отрича и не признава)
съществуването им. Видно от разпоредбата на член 127, ал. 2 от СК, ако
родителите не постигнат споразумение по ал.1 – член 127 от СК, спорът се
решава от районния съд. Производствата на спорна съдебна администрация са част
от уредените в ГПК производства, наред със защитно-санкционните и
охранителните относно характера на производството, но при разглеждането им не
следва автоматично приложението на разпоредбите на член 78 от ГПК. Условно в
случая е определянето на страните – родители на малолетно дете, като ищец и
ответник, както и безусловно нито една от страните – родители, не може да се
определи като такава, на която иска е уважен. Ето защо искането за
разноски следва да се отхвърли, като неоснователно и такива не следва
присъждат.
На основание член 78, ал. 6 от ГПК, съдът следва да се
осъди ищеца да заплати, държавна такса по сметка на ВСС върху определената издръжка
в размер на 144.00 лева. Съдът следва да допусне предварително изпълнение на
решението, в частта му относно издръжката.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права спрямо роденото от съвместното съжителство
между Н.Е.П. *** с ЕГН ********** и Т.Г.Т. *** с ЕГН **********, малолетно дете – Е. Н. П. с
ЕГН **********, на майката Т.Г.Т. *** с ЕГН **********,
като същото ще живее при майката по постоянен адрес – село К., улица „****” № 4.
ОПРЕДЕЛЯ режим за осъществяване на
лични отношения между бащата Н.Е.П. *** с ЕГН ********** и детето – Е. Н. П. с ЕГН **********, както следва:
По 3 (три) часа в присъствието на майката,
всяка първа и трета неделя от месеца.
ОСЪЖДА, на основание
член 143, ал. 2 от СК, Н.Е.П. *** с ЕГН ********** да
заплаща на детето Е. Н. П. с ЕГН **********, като малолетно чрез своята майка и
законен представител Т.Г.Т. *** с ЕГН **********,
месечна издръжка в размер на 100.00 (сто) лева, считано от датата на подаване
на исковата молба –10.07.2014г. и дължима до настъпване на законна причина за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска
ДОПУСКА предварително
изпълнение на решението, в частта му относно издръжката.
ОСЪЖДА, Н.Е.П. *** с ЕГН ********** да заплати по сметка на РС-К., по бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер
на 144.00 лева.
ОТХВЪРЛЯ иска на
страните за присъждане на основание член 78, ал. 1 и член 78, ал. 3 от ГПК на
направените от тях разноски по делото, като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва
от страните в двуседмичен срок от връчването му, пред Пловдивски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Сн.Д.