РЕШЕНИЕ
№ 57
гр. гр.Мадан, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на деветнадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20225430100059 по описа за 2022 година
Предявен е иск от Е. А. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.Р., обл.С., чрез
пълномощника адв. Д.М. против К. К. М. ЕАД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление:
гр. С., ул. З. № ***, с представители Л. О. Т. и З. К. Я., с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК за
приемане за установено, че Договор за кредит кредитна линия А1 Бърз кредит № ****, сключен с
„К. К. М.“ ЕАД, е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19
ал. 4 от ЗПК, а при условията на евентуалност, че клаузата на чл. 1 ал. 2 от Договор за кредит
кредитна линия А1 Бърз кредит № ***, сключен с „К. К. М.“ ЕАД , въз основа на която клауза е
сключен Договор за възлагане на поръчителство с „Кредит Гаранция“ ЕООД е нищожна на
основание чл.26 ал.1 пр. 3 от ЗЗД, чл. 143 ал.1 и чл.146 от ЗЗП.
В исковата молба се твърди, че ищцата е страна по Договор за кредит кредитна линия А1
Бърз кредит № ***, сключен с „К. К. М.“ ЕАД, съгласно който ищцата трябвало да върне сумата
по кредита в общ размер от 704.34.лева, при сума на получаване 600.00 лева, при срок на кредита
от 9 месеца. Във връзка с клаузата на чл.1 ал.2 от Договор за кредит кредитна линия А1 Бърз
кредит № ****, ищцата сключила Договор за възлагане на поръчителство с „Кредит Гаранция“
ЕООД, с който да се обезпечи първоначално сключеният Договор за потребителски кредит. По
сключения Договора за гарант ищцата следвало да заплати допълнително такса за гарант в размер
на 266.13 лева, разсрочена на 9 месечни вноски, като сумата се начислявала към месечните вноски
по кредита. По този начин общото задължение по кредита възлизало на 970.47лева. Ищцата счита,
че Договор за кредит кредитна линия А1 Бърз кредит № ****, сключен с „К. К.М.“ ЕАД, е
нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. е чл.22 от ЗПК, вр.с чл,11 и чл.19 ал.4 от ЗПК, а в
условията на евентуалност, че клаузата на чл.1 ал.2 от договора, въз основа на която клауза е
сключен Договор за възлагане на поръчителство е „Кредит Гаранция“ ЕООД е нищожна на
основание чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД, чл.143 ал.1 и чл.146 от ЗЗП. Позовава се на чл.11,ал.1,т.9 от ЗПК,
като посочва, че липсвали условията за прилагането на посочения в договора лихвен процент.
Нито в договора, нито в погасителния план имало отбелязване какъв е общият размер на
дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по
кредита. Позовава се на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, като твърди че погасителен план, по договора не
отговарял на посоченото изискване, тъй като в него липсвала задължителната информация по ЗПК.
Твърди, че процесният договор не отговарял на изискването на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК – в Договор
за била посочена само абсолютна стойност на ГПР и липсвала ясно разписана методика на
формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него
и как се формира същият/. Договора за кредит бил нищожен и поради неспазване на разпоредбата
1
на чл. 19 ал.4 от ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР, доколкото сумата която се
претендира чрез Договор за възлагане на поръчителство в размер на 266,13 лева не е включена в
ГПР и ГЛП. Събирането на такива разходи е част от дейността по управление на кредита и следва
да са включени в годишния процент на разходите. Заплащането на сумата по договора за
поръчителство следва да бъде разглеждано като елемент от обшия разход по кредита за
потребителя, тъй като то било пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно е на
кредитора и се заплаща от потребителя. Позовава се на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита
на потребителите, преюдициално заключение по дело С-453/10. Счита, че не е приложима нормата
на чл.26, ал.4 ЗЗД, което обуславяло недействителността на целия договор, предвид разпоредбата
на чл. 22 от ЗПК. В условията на евентуалност, счита че клаузата на чл.1 ал.2 от Договор за кредит
кредитна линия А1 Бърз кредит № ****, сключен с „К. К.М.“ ЕАД , въз основа на която клауза е
сключен Договор за възлагане на поръчителство с „Кредит Гаранция“ ЕООД е нищожна на
основание чл.26 ал.1 пр. 3 от ЗЗД, чл.143 ал.1 и чл.146 от ЗЗП по изложените в исковата молба
съображения. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
взема становище за неоснователност на предявения иск. Посочва, че договорът за кредит тип
„Кредитна линия“ съдържа всички, предвидени в чл. 11 от Закона за потребителския кредит
реквизити, като включително отговаря на всички изисквания на действащото в Република
България законодателство, предвид което същият е действителен. Посочва, че на 29.11.2021г.
между ищеца и ответника „К. К.М.“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит тип
Кредитна линия А1 бърз кредит № ***. На същата дата ищецът бил усвоил главница в размер на
600 лв., с лихвен процент по кредита 40.00 % и Годишен процент на разходите (ГПР) в размер на
48.61 %. Кредитът е следвало да бъде върнат на 9 вноски. Към настоящия момент ищецът бил
заплатил на ответника една вноска в размер на 78.26 лв., от които 58.42 лв. главница и 19.84 лв.
лихва, след което плащанията по кредита са преустановени. Неправилни били изложените в
исковата молба твърдения, за липса на реквизит по чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК. В чл.1 ал. 4, т. 3 от
Договора за потребителски кредит бил посочен именно лихвения процент в размер на 36 %, както
и условието, че същият се прилага при „максимален срок на кредита“, който съгласно
погасителния план е 18 месеца. Наред с това и предвид изложените параметри на кредита в чл. 1,
ал. 4 от Договора, следва да се вземе предвид, че същите се прилагали кумулативно, като
промяната на един компонент би довело до промяна на друг, предвид което и всеки компонент се
явява условие за прилагането на всеки един от останалите компоненти. Неправилни били
изложените твърдения за нарушаване на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК. В чл. 1, ал. 4, т. 6 от процесния
договор за кредит били записани условията за издължаване. Сочените в исковата молба пороци на
погасителния план към договора за кредит били абсолютно неправилни. От приложения по делото
погасителен план било видно, че същият не бил относим към договора за кредит, а към договор за
възлагане на поръчителство, сключен с „Кредит Гаранция“ ЕООД. В исковата молба били
изложени твърдения за несъответствие със законодателството от всякакво естество - за размера,
изчислението, методологията, конкретните параметри, включени в ГПР и други. В Приложение №
1 към договора, подписано във връзка с чл. 1, ал. 4, т. 7 от Договора бил посочен годишния
процент на разходите, а именно 42.83%. В таблицата в чл. 1, ал. 4, т. 7 от Договора били посочени
и взетите предвид допускания за неговото изчисляване. Неправилни били изложените в исковата
молба пороци на договора за кредит, свързани с невключване на претендирана сума за гарант в
размер на 266.13 лв. при неговото изчисляване. Кредиторът не бил изисквал и приемал плащания
за „гарант“. Същият нямал и информация за посочената сума от 266.13 лв. и не разполагал с данни,
които потвърждавали или отричали нейният размер или изискуемостта й от трети лица. Оспорва
изложените в исковата молба доводи за нищожност, свързани с неправилно изчисляване на ГПР,
произтичащо от невключване на разход за поръчителство. Оспорва изложените в исковата молба
твърдения за недействителност на чл. 1. ал. 2 от процесния договор. Изискването за обезпечаване
на потребителския кредит било разписано в изпълнение на разписаните в Директива 2008/48 и
ЗПК разпоредби. В тази връзка абсолютно неправилни и в явно противоречие както с българското
законодателство, така и на Европейския съюз, били твърденията, че уговарянето на задължение за
обезпеченост на договора за потребителски кредит е в пряко противоречие със съображение 26 от
Директива 2008/48 по повод задължението за кредитора за предварителна оценка на
кредитоспособността. Неправилни били и изложените аргументи в исковата молба за
противоречие на чл. 1, ал. 2 от Договора с чл. 10а, ал. 1 и 2 ЗПК, както и за нищожността на
клаузата на основание чл. 26, ал. 1, т. 3 от ЗЗД и чл. 143, ал. 1 и чл. 146 от ЗЗП. Не била
приложима и хипотезата на чл. 143, ал. 2 т. 19 от ЗЗП. Излага подробни съображения в тази
насока. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за
2
установено следното от фактическа и правна страна:
Липсва спор между страните, а и от събраните по делото доказателства – Договор № ****за
потребителски кредит тип кредитна линия А1 Бърз кредит от ****г., се установява, че между Е. А.
Б. и К.К.М. ЕАД, ЕИК ***, на **** г. е възникнало валидно облигационно правоотношение по
договор за потребителски кредит, по силата на който на ищцата в качеството й на
кредитополучател била предоставена сумата от 600 лева. Съобразно сключения договор и
погасителен план към него задълженията на кредитополучателя за връщане на предоставената
сума, били платими на 9 месечни погасителни вноски в размер на 78,26 лева, включващи главница
и лихва, а в случай на възползване от услуга за възлагане на поръчителство общата сума на
месечната вноска възлизала на 107,83 лева, от която сума 29,57 лева месечно била начислена за
възнаграждение за поръчител. Спорни между страните са правните въпроси досежно
действителността на постигнатите договорни съглашения.
Съобразно чл. 1, ал. 2 от договора кредитополучателят се съгласил в петдневен срок от
одобрено искане за усвояване на всяка сума в рамките на кредитния лимит по договора да осигури
като обезпечение по кредита си поръчителство от страна на две физически лица, наети на
безсрочен трудово договор за минимално брутно месечно възнаграждение за всеки в размер от
1500 лева, одобрено от кредитодател дружество-поръчител или неотменима и безусловна банкова
гаранция от одобрена от Кеш Кредит Мобайл ЕАД банка, съгласно списък с одобрени от
кредитодателя банки. Представен е договор за възлагане на поръчителство от **** г. между
Кредит Гаранция ЕООД и Е. А. Б., видно от който поръчителят „Кредит Гаранция“ ЕООД поел
задължение да отговаря солидарно за всички задължения на клиента по договор за потребителски
кредит „Кредитна линия А1 Бърз Кредит“ № ****г. между клиента и кредитодателя „К. К. М.“
ЕАД. За оценяването и поемането на задължението за поръчителстване по кредита, клиентът
заплащал на поръчителя възнаграждение в размер, зависещ от размера на кредита, размера на
всяка усвоена сума, срока за изпълнение на задълженията по кредита, редовност на клиента при
получаване на кредити и други показатели, свързани с кредитоспособността и лоялността на
клиента, чиито конкретни размери при съответните условия били посочени в погасителен план,
неразделна част от договора. Видно от чл. 2, ал. 3 от Договора за поръчителство клиентът
следвало да заплаща възнаграждението за поръчителство по банкова сметка на посредника ****,
която банкова сметка съвпада и с посочената в договора за потребителски кредит сметка на
кредитодателя К. К. М. ЕАД. Съгласно погасителния план с включено възнаграждение за
обезпечение, общият размер на начисленото възнаграждение за поръчителство възлизал на 266,13
лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор,
въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане. Ответникът- кредитодател е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ,
като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице,
което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на
потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният
договор между ищцата и К. К. М. ЕАД, ЕИК ****, по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици
важат изискванията на специалния закон ЗПК.
Според чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-
12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и
липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази
недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са
изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен,
заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и
другите разходи.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. Според § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, ”общ разход по кредита за
потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
3
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита
е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, а в т.2 от същата разпоредба е указано,
че ”обща сума, дължима от потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и общите разходи
по кредита за потребителя. В договора за кредит не е посочена общата сума, дължима от
потребителя, представляваща сбора между общия размер на кредита и общите разходи по кредита
за потребителя. Представени са два погасителни плана, като във втория от тях са отразени
дължимите вноски с включено възнаграждение за обезпечение- поръчителство, но не става ясно
при сключване на самия договор за кредит какъв би бил размерът на възнаграждението за
поръчителство в случай на настъпване на предпоставките за дължимостта му. Вноските по
договора за възлагане на поръчителство са включени в общите дължими вноски от ищеца, като от
отразеното в погасителния план не става ясно какъв е общия размер на подлежащата на връщане
сума.
В контекста на дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Като взе предвид съдържанието на описаните по-горе клаузи на Договора за
потребителски кредит и Договора за предоставяне на поръчителство съдът намира, че уговореното
възнаграждение, дължимо за ангажиране на поръчител за обезпечаване на задълженията на
кредитополучателя по кредита съставлява възнаграждение по усвояване, отпускане и управление
на кредита, поради което същото следва да се включи в годишния процент на разходите – чл. 19
ал. 1 от ЗПК. Двата договора –за кредит и за предоставяне на поръчителство не само, че са
свързани, но възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, е предвидено да се
заплаща с погасителния план по договора за кредит, както и по сметка на кредитодателя.
Доколкото в договора за кредит е уговорено обезпечаването му чрез поръчителство, като едно от
задължителните условия за сключването му, таксата за допълнителната услуга, която макар и
формално да е дължима по друг договор, се явява част от договора за кредит като включена в
съдържанието му и всъщност представлява скрито възнаграждение по договора за потребителски
кредит, което следва да бъде включено в размера на ГПР. Ето защо посоченият в договора годишен
процент на разходите от 50% не отговаря на действително прилагания между страните, поради
което е налице нарушение на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като потребителят се явява реално лишен
от информация за действителния размер на приложимия ГПР, което право ЗПК му признава и
гарантира. По изложените по-горе съображения, съдът намира, че предявените искове са
основателни, поради което следва да бъде признато за установено в отношенията между страните,
че процесния договор е недействителен на основание чл.22 ЗПК, поради нарушение на чл.11, ал.1,
т.10 от ЗПК, с оглед това, че посоченият в Договора за кредит ГПР не съответства на
действителния ГПР, както и с оглед обстоятелството, че в договора не е посочена общата дължима
сума от потребителя по договора.
Ищецът е направил своевременно искане за присъждане на разноски, като такива му се
дължат в размер на 50 държавна такса. По делото е представен договор за правна помощ и
съдействие за ищеца, съгласно който му е предоставена безплатна правна помощ от адв. Д.М. на
основание чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗА. Съгласно чл.38 ЗАдв - адвокатът може да предостави
безплатна правна помощ в изрично посочените в разпоредбата хипотези, под която влиза и
настоящия случай. Съгласно чл.38, ал.2 ЗАдв на адвоката се определя размер не по-малък от
предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание
чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №1/09.07.2004, съдът определя адвокатско възнаграждение за адв. Д.М.
в размер на 300 лева съобразно материалния интерес на делото, която сума следва да бъде
присъдена в полза на пълномощника на ищцата. Възражението за прекомерност на адвокатското
възражение на ищеца е неоснователно, доколкото възнаграждението е определено съобразно
предвидения в чл.7, ал. 2, т. 1 от Наредба №1/09.07.2004 минимум.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Е. А. Б., ЕГН **********, с
постоянен адрес: с.Р., обл.С., и К.К. М. ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.
С., ул. З. № ****, с представители Л. О.Т. и З. К. Я.- изпълнителни директори, че сключеният
между Е. А. Б. и К. К.М. ЕАД Договор № ***за потребителски кредит тип кредитна линия А1 Бърз
4
кредит от ***г е недействителен на осн. чл. 22 ЗПК, поради неспазване на изискванията на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК.
ОСЪЖДА К. К. М. ЕАД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. З. №
***, с представители Л. О. Т. и З. К.Я.- изпълнителни директори да заплати на Е. А. Б., ЕГН
**********, с постоянен адрес: с.Р., обл.С. сумата от 50 лева (петдесет лева) разноски за държавна
такса.
ОСЪЖДА К. К. М. ЕАД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. З. №
***, с представители Л. О. Т. и З. К. Я.- изпълнителни директори да заплати на адв. Д.В. М., АК П.,
съдебен адрес: гр. П., бул. П. № *** сумата от 300 лева (триста лева) – адвокатско възнаграждение,
определено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв за осъществено процесуално представителство по гр.д. №
59/2022 г. по описа на РС Мадан.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Смолян в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
5