Решение по дело №272/2024 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл.63в, ал.1, от ЗАНН във връзка с чл.208 и сл. от Глава дванадесета „КАСАЦИОННО ПРОИЗВОДСТВО“ от АПК, образувано по подадена касационна жалба

ОТ: „**, с ЕИК: **, представлявано от Н. А. П., [ЕГН], в качеството му на управител на дружеството

със седалище и адрес на управление: [населено място]. [улица], ет.**,ап**,

ЧРЕЗ: Адв. А. Т. - САК,

със съдебен адрес: [населено място], [улица], [тел. номер],

електронна поща: [електронна поща]

ПРОТИВ: Решение № 114 от 14.03.2024 г., постановено по

АНД № 20231720201697 по описа за 2023 година на Районен съд – П.*.

Жалбоподателя, счита решението за неправилно и необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и моля да го отмените w вместо него да постановите решение, с което да отмените изцяло НП № КГ-2503/10.08.2023 г.

Сочи, че както в АУАН, така и в НП не се съдържало описание на фактическата обстановка при извършване на нарушението, което с оглед изискванията на чл.42, т.4 и чл.57. ал.1, т.5 от ЗАПИ, било процесуално нарушение, което ограничава правото на защита на наказаното лице да разбере повдигнатото му административно наказателно обвинение.

Счита, за неправилни фактическите констатации на районният съд, който приел, че на 20.02.2023г. дружеството е разпространявало течно гориво - автомобилен бензин, RON 95 от бензиностанция, [населено място], [жк], бензиноколонка № 1, въз основа само на показанията на актосъставителя-свидетел при съставяне на акта и извършването на проверката. Неговите показания били само и единствено за липсата на изисканата информация в проверения обект, но не и по отношение на разпространяването на течно гориво. Следва да бъдат взети предивд и показанията на св. Е. Д., снети по време па разпита и в ОСЗ на 19.12.2023 г., която твърдяла, че при доставка на горива тя е единствената, /освен шофьорът, който разтоварва горивото от товарната композиция/ която разпломбира мястото за зареждане на съответната цистерна за съхранение, и след зареждане веднага пломбирала отново фунията към резервоара. Между отделните зареждания резервоарите били непрекъснато пломбирани и достъп до съдържанието им нямало, а в процесната бензиностанция доставки се реализират единствено от Лукойл. С което категорично се доказвала липсата на възможност за човешка намеса и въздействие върху състава, респективно качеството на горивата в цистерните.

Сочи и че неправилно в решението било посочено, че обжалваното Наказателно постановление е издадено от компетентен орган.

Счита и че отказа на първоинстанционния съд за допускане на съдебна химическа експертиза за силно ограничаващ възможността за защита на жалбоподателя. С оглед изясняване на обективната истина, и доколкото спорният въпрос е изцяло технически, подобна експертиза щяла да даде отговор на важни въпроси по предмета на делото, чиито отговори щели да доведат до коренно различни от изведените от съда изводи - дали проведените изследвания па пробите са точни и верни резултати за съдържанието на процесното гориво, дали /макар и с минимално/ отклонението от референтните стойности на само един от около 20 изследвани параметъра на горивото, е обективен показател за отклонение от изискванията на Наредбата.

В процесния случай се установявало, че разликата между минимално задължителното съдържание на биогориво в автомобилния бензин е минимална - при миниум 8.76 обемни е констатирано наличие на 7,54 обемни, което можело да се тълкува като маловажен случай. Като следвало да се прецени и че количеството на установения бензин не било и значително. Н. следващо твърди, че процесното деяние, макар и формално да осъществява признаците на посоченото в НП административно нарушение, то е маловажно и предвид това, че е извършено за първи път, а липсвали данни за други нарушения от този вид и/или по ЗЧАВ. Липсват данни и за отклонения по всички останали показатели на горивото. Нямало и данни за наличието на каквито и да било вредни последици от допуснато отклонение.

Всичко изложено давало основание да се заключи, че наложената от наказващия орган санкция се явявала тежка за дружеството и че целите на ЗАНН в конкретния случай можели да бъдат постигнати и без налагането на санкция на визирания нарушител.

Ответника по касационната жалба в срока по чл.213а, ал. 4 от АПК е подал отговор, с който оспорва касационната жалба по подробно изложени съображения. Сочи, че Всяко юридическо лице носи законова отговорност за качеството на разпространяваното от него течно гориво, от момента на доставка на горивото на съответния обект, стопанисван от юридическото лице, отговорността на дружеството е обективна, безвиновна. От момента на постъпване на горивото на обекта, придружено с Декларация за съответствие, същото става собственост на лицето, стопанисващо обекта, следователно и е административнонаказателно отговорно при установяване на отклонение от нормата за качество, каквото е установено в настоящия случай след проведени изпитвания. Законът е предвидил абсолютна забрана за разпространение на течни горива, които не съответстват на нормите, определени в ЗЕВИ. В настоящия случай с оглед всички обстоятелства, касаещи административното нарушение, при съобразяване тежестта на извършеното нарушение и на степента на обществената му опасност, е наложена имуществена санкция в минималните предвидени размери, а именно - 50 000 (десет хиляди) лева.

Моли съдът да имал предвид, че дружеството не за първи път е санкционирано. Има две влезли в сила наказателни постановления по ЗЧАВ, с което се потвърждавало, че „ЕН ПИ СИ“ ЕООД системно предлагало горива, които не съответстват на нормите, посочени в нормативната уредба.

В съдебно заседание, касационният жалбоподател, редовно призован не се явява, представлява се от адвокат Н. Г., който поддържа жалбата и моли съда да постанови съдебен акт, с който първоинстанционното решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и бъде постановено с друго, с което да се отмени издаденото наказателно постановление. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба – П. на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Перник предлага оспореното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

А. съд – Перник, в настоящият касационен състав, като прецени наведените касационни основания и доводите на страните, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК, за което постановеното решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, предвид което същата е процесуално допустима и съдът дължи разглеждането и по същество.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

След извършена служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е валидно и допустимо. Същото обаче е неправилно, поради нарушение на материалния закон, а съображенията за това са следните:

Н. 20.02.2023 година, на основание чл. 16 от Наредба за изискванията за качество на течните горива, реда и начина за техния контрол /НИКТГУРНТК/, инспектори към Главна дирекция „Контрол на качеството на течните горива“ при ДАМТН, извършили проверка в обект: Бензиностанция в [населено място], [жк], община П., област Перник, управлявана от „**“ ЕООД, с ЕИК: **. В хода на проверката от бензиноколнка № 1 била взета проба от течно гориво – автомобилен бензин RON 95, а така също и дизелово гориво, с цел установяване на съответствието му с изискванията на Закона за чистотата на атмосферния въздух и Закона за енергията от възобновяеми източници. Проверката и вземането на проби били извършени в присъствието на Е. З. Д. – управител на бензиностанцията. За така взетата проба бил съставен нарочен Протокол № С-0021 от 20.02.2023 година, в който били обективирани и всички останали констатации на проверяващите длъжностни лица. Проверяващите установили, че автомобилния бензин се разпространява с Декларация за съответствие № 76 от 09.02.2023 година, издадено от „Лукойл България“ ЕООД, а дизеловото гориво с Декларация за съответствие № 91 от 14.02.2023 година, издадена от „Лукойл България“ ЕООД.

Н. основание изготвения протокол от изпитване в Г. К. било изготвено експертно заключение за съответствие на течното гориво за качество, като на база резултатите, посочени в него е изготвен Констативен протокол № КП-0078-Е от 22.02.2023 година за съдържание на биогориво и течно гориво. В същият било констатирано, че в автомобилен бензин съдържанието на биогориво е 7,54%, в това число: 7,20% биоетанол, 0,34% етери, произведени от биомаса, изчислени като биогориво. Посочено е също, че след прилагане на критерии за прецизност на използвания метод за изпитване, съгласно чл. 7 от НИКТГУРНТК и при прилагане на БДС EN ISO 4256-2 „Нефтопродукти и сродни продукти“ е получен резултат от изпитването, който е под 8.78% обемни, което водело до извод, че продуктът не съответства на изискванията за съдържание на биогориво в автомобилен бензин, съгласно чл. 47, ал. 1, т. 5 и т. 4 от Закона за енергията от възобновяеми източници.

Въз основа на горепосочените констатации е издаден Акт за установяване на административно нарушение № А-72 от 12.05.2023 година, от главен инспектор в Главна дирекция „Контрол на качеството на течните горива“, Регионален отдел „Проверка и контрол на качеството на течни горива Южна България“, с който било установено, че дружеството „ ЕООД, в качеството си на разпространител по смисъла на § 1, т. 12 от ДР на ЗЕВИ, във връзка с § 1, т. 20 от ДР на ЗЧУВ е извършило административно нарушение на чл. 47, ал. 4, във връзка с чл. 47, ал. 1, т. 5 от ЗЕВИ. АУАН е връчен на нарушителя на 12.05.2023 година. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу констатациите, обективирани в АУАН не е постъпило възражение от страна на дружеството – нарушител.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното Наказателно постановление № КГ-2503 от 10.08.2023 година, издадено от председателя на Държавна агенция по метрологичен и технически надзор [населено място], с което на „ ЕООД, с ЕИК:  със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет. 2, ап. 4, представлявано от Н. А. П., на основание чл. 69, ал. 2, т. 4 и чл. 67, ал. 3 от Закона за енергетиката от възобновяеми източници е наложена "имуществена санкция" в размер на 50 000 /петдесет хиляди/ лева за извършено административно нарушение по чл. 47, ал. 4 от ЗЕВИ, във връзка с чл. 47, ал. 1, т. 5 от ЗЕВИ. Наказателното постановление е връчено на касатора на 15.08.2023 година, видно от приложената разписка.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд П., който с Решение № 114 от 14.03.2024 година, постановено по АНД № 1697 по описа за 2023 година го е потвърдил изцяло. Извършвайки цялостна проверка за законосъобразност на производството по налагане на имуществената санкция, след приобщаване на преписката и събиране на посочените от страните доказателства, съдът е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът излага доводи, че оспореният акт е изцяло законосъобразен, като същият е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на предвидените процедури, със съдържание, посочено в нормата на чл. 57 от ЗАНН и при наличие на предпоставките за издаването му. Счел е, че от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства по безспорен начин се доказва установената в АУАН фактическа обстановка и към същата правилно са приложение съответни правни норми. Приел е, че касационният жалбоподател е извършил деянието, съдържащо всички признаци от състава на вмененото му нарушените по чл. 47, ал.4 от ЗЕВИ, във връзка с чл. 47, ал. 1, т. 5 от ЗЕВИ, поради което е приел, че правилно и законосъобразно срещу него е било образувано административнонаказателно производство, а в последствие е била ангажирана и административнонаказателната му отговорност и му е наложена, предвидената в закона „имуществена санкция“. С тези мотиви е потвърдил оспореното наказателно постановление.

Настоящият съдебен състав споделя изцяло възприетата от Районен съд Перник фактическа обстановка, като я намира за напълно кореспондираща с представените и приети по делото доказателства, поради което не следва да преповтаря същата.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, касационният съд обсъжда посочените в касационната жалба пороци на решението, като за правилното приложение на материалния закон следи служебно, съгласно чл.218, ал. 1, предл. второ от АПК.

Съгласно разпоредбите на чл. 47, ал. 1 от ЗЕВИ (в редакция към ДВ, бр.91 от 02.11.2018 година), лицата, които пускат на пазара течни горива от нефтен произход в транспорта, при освобождаване за потреблението по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове предлагат горивата за дизелови и бензинови двигатели смесени с биогорива в процентно съотношение, както следва: 1. гориво за дизелови двигатели със съдържание на биодизел минимум 6 процента обемни; 2. горива за бензинови двигатели със съдържание на биотенало и/ или етери, произведени от биомаса, минимум 7 процента обемни; 3. от 1 април 2019 г.- гориво за дизелови двигатели със съдържание на биодизел минимум 6 процента обемни, като минимум един процент обемен от биодизела да е биогориво от ново поколение; 4. от 1 септември 2018- гориво за бензинови двигатели със съдържание на биотенало и/ или етери, произведени от биомаса, минимум 8 процента обемни; 5. от 1 март 2019 година - гориво за бензинови двигатели със съдържание на биоетанол и/ или етери, произведени от биомаса, минимум 9 процента обемни.

Съгласно чл. 47, ал. 4 от ЗЕВИ, крайните разпространители предлагат горивата за дизелови и бензинови двигатели в транспорта в съответствие с изискванията на ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 в срок до два месеца след изтичане на съответния срок. Според санкционната разпоредба на чл. 67, ал. 3 от ЗЕВИ предвижда, че на краен разпространител, който предлага на пазара течни горива от нефтен произход в нарушение на разпоредбата на чл. 47, ал. 2 и ал. 4 се налага глоба в размер на 25 000 лева или имуществена санкция в размер на 50 000 лева.

За законосъобразното ангажиране на отговорност на основание чл.67, ал.3 от ЗЕВИ трябва да е установено и доказано, че привлеченият към отговорност субект на посочената в наказателното постановление дата е осъществил "предлагане на пазара" на течни горива от нефтен произход в нарушение на изискванията на чл.47, ал.1 и ал.4 от ЗЕВИ за наличие в тях на минимално съдържание на биогориво.

С. З. за енергията от възобновяеми източници – чл. 47, ал. 1, т. 5 и ал. 4, изискването за съдържание на биогориво в автомобилните бензини е минимум 9% обемни биоетаноли и/ или етери, произведени от биомаса, които са кислородосъдържащи съединения по смисъла на § 1, буква „в“ от ДР на ЗЕВИ.

В § 1, т. 1, буква „б“ и буква „в“ от ДР на ЗЕВИ е посочено, че по смисъла на този закон „биогорива“ са течни или газообразни горива за транспорта, произведени от биомаса, включително: биоетанол и етери, произведени от биоетанол. Уточнено е, че понятието „етери, произведени от биоетанол“ включва: кислородосъдържащи съединения (етил – третичен – бутил – етер или ЕТБЕ), произведен на базата на биоетанол, при което обемният процент био – ЕТБЕ, изчислен като биогориво е 47%; биодиметилетер: диметилетер, произведен от биомаса, предназначен за употреба като биогориво, и био-метил-третичен-бутил-етер ( или МТБЕ), произведен на базата на биометанол, при което обемният процент био-МТБЕ, изчислен като биогориво е 36%, предназначени за използване на чисти или в смеси с гориво за бензинови двигатели.

В лабораторията на ГД „Контрол на качеството на течните горива“ при Държавна агенция за метрологичен и технически надзор е проведено изпитание за съдържанието на биокомпонент в автомобилния бензин. Изследването е проведено в „Стационарна лаборатория“ – С., като след него е издаден Протокол за изпитване № С-0041-1 от 22.02.2023 година. Н. основание този протокол за изпитване е издадено експертно решение, чиито резултати са обективирани и в Констативен протокол за съдържание на биогориво в течно гориво № КП-0078-Е от 22.02.2023 година, според което съдържанието на биогориво в автомобилния бензин е 7,54% обемни, в това число 7,20 биоетанол и 0,34% етери, произведени от биомаса, изчислен като биогориво. В тази връзка съдът счита, че при проведеното изследване е допуснато процесуално нарушение, тъй като е проведено изпитване за установяване на съдържанието само на етанол, МТБЕ и ЕТБЕ, като е проведеният тест е само за съдържанието на кислородосъдържащи съединения, а не за съдържание на „биокомпонент“ в горивото, което именно се явява пропуск от страна на проверяващия орган. След изпитването в лабораторията е издаден, както вече се посочи, протокол за изпитване, в който е констатирано, че съдържанието на етанол е 7,20%, съдържанието на МТБЕ е 0,95%, а съдържанието на ЕТБЕ е 0,88%. При проведеното изследване не е измерено има ли и какво е количеството на диметилетер в горивото, така както предвижда разпоредбата на § 1, т. 1, буква „в“ от ДР на ЗЕВИ. При липса на данни за съдържанието на диметилетер в горивото може да се допусне, че наличното му количество е такова, че общото съдържание на биогориво в бензина би удовлетворило изискванията на ЗЕВИ, което от своя страна е съществен пропуск на административно – наказващият орган да изследва всички относими към проверката данни, в това число както срещу дружеството, така и тези в негова полза. Не изпълнявайки това условие, административно – наказващият орган е допуснал съществени нарушения при изследването на пробата, които компрометират нейния резултат и по тази причина не може безпротиворечиво да се направи извод, че взетата проба от обекта, стопанисван от жалбоподателя, не изпълнява условията на ЗЕВИ за наличие на биокомпонент в предлагания бензин RON-95. Именно този процесуален пропуск е довело и до неправилно прилагане на материалния закон от страна на административно – наказващия орган, а като е сподели правните изводи и първоинстанционният съд също е допуснал нарушение.

С оглед на изложеното следва да се приеме, че не е налице извършване на твърдяното административно нарушение от страна на настоящия касатор, предвид което следва да бъде отменено решението на районния съд, респективно да се отмени и потвърденото с него наказателно постановление.

Относно разноските:

При този изход на спора касаторът има право на разноски, съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН. Същите са своевременно претендирани и са придружени с доказателства, включително е представен и списък по чл. 80 от ГПК. Касационният ответник следва да бъде осъден да заплати сума, в размер на 4 650 /четири хиляди шестстотин и петдесет/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за две съдебни инстанции, определено по реда на чл. 18, ал. 2, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 година за минималният размер на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на А. съд – Перник

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 114 от 14.03.2024 година, постановено по АНД № 1697 по описа за 2023 година на Районен съд Перник, К. В. Н. П.:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № КГ-2503 от 10.08.2023 година, издадено от председателя на Държавна агенция по метрологичен и технически надзор [населено място], с което на „ ЕООД с ЕИК: * със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет. 2, ап. 4, представлявано от управителя Н. А. П., на основание чл. 69, ал. 2, т. 4 и чл. 67, ал. 3 от Закона за енергетиката от възобновяеми източници е наложена имуществена санкция в размер на 50 000 /петдесет хиляди/ лева за извършено административно нарушение по чл. 47, ал. 4 от ЗЕВИ, във връзка с чл. 47, ал. 1, т. 5 от ЗЕВИ, като незаконосъобразно.

ОСЪДЖА Държавна агенция за метрологичен и технически надзор да заплати в полза на „ ЕООД, с ЕИК: 1 със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет. 2, ап. 4, представлявано от управителя Н. А. П. сума в размер на 4 650 /четири хиляди шестстотин и петдесет/ лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.