№ 43
гр. София, 24.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми декември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Даниела Борисова
Членове:Милен Михайлов
Цветомила Данова
при участието на секретаря М.А М. ТРАЙКОВА
в присъствието на прокурора М. Н. Т.
като разгледа докладваното от Милен Михайлов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20231100606244 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С Присъда от 25 май 2023 г., постановена от Софийски районен съд, НО,
100 с-в, по НОХД № 5551/2022г. съдът е признал подсъдимия М. Г. П., ЗА
ВИНОВЕН в това, че на 27.04.2017г., около 02,10 часа, в гр. София, от
паркинг, намиращ се зад ******* в ж.к. „Студентски град“, противозаконно
отнел чуждо моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ауди”,
модел „А 6”, с ДК № *******, с номер на рама WAUZZZ4F05N084988, от
владението на Ш. Ш. А., без негово съгласие, с намерение да го ползва, и е
последвала повреда на моторното превозно средство /П. го управлявал по
бул. „Кл. Охридски“ и при опит да избяга от патрулен полицейски автомобил
изгубил управление и лекият автомобил се ударил с предната си част в
бетонен електрически стълб, намиращ се срещу № 170, в резултат на което
последвала повредата: силна деформация в предната част на автомобила,
разрушено предно окачване, счупен и повреден картер на двигателя, счупени
опори, задействани въздушни възглавници/, като пазарната стойност на
щетата е 10 800лв., като Д.ието е извършено в условията на чл. 195, ал. 1,
1
т. 4, пр. 2 НК - чрез използване на техническо средство /пластмасов ключ,
черен на цвят, чрез който автомобилът бил приведен в движение/ -
престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1, пр. 1 и т. 3 вр. ал. 1 НК , поради което и
на основание чл. 346, ал. 2, т. 1, пр. 1 и т. 3 вр. ал. 1 НК вр. с чл. 54, ал. 1
НК го е осъдил на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ЕДНА
ГОДИНА.
Съдът е отложил на основание чл. 66, ал. 1 НК изтърпяването на така
наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от ТРИ ГОДИНИ,
считано от влизане на присъдата в сила.
Съдът е наложил на подсъдимия М. Г. П., /със снета самоличност/ на
основание чл. 346, чл. 4 вр. с чл. 346, ал. 2, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК, наказание
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 /дванадесет/ месеца,
считано от влизане на присъдата в сила.
С оглед изхода на делото, съдът е осъдил на основание чл. 189, ал. 3 НПК
подсъдимия М. Г. П. /със снета самоличност/ ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
СДВР сумата от 769,57 лева, представляваща направените в хода на
досъдебното производство разноски.
Недоволен от така постановената присъда е останал защитникът на
подсъдимия М. Г. П. - адвокат И. Н. Н.- САК, който, в срока по чл. 319, ал. 1
НПК, депозира въззивна жалба. В нея се твърди, че присъдата на СРС – НО,
100-ни състав е неправилна, като е постановена без да са събрани безспорни и
категорични доказателства, които да доказват съпричастността на
подсъдимия към повдигнатото му обвинение по чл.346 НК. Сочи, че
първостепенният съд е извършил неправилен анализ на наличната
доказателствена маса, като неправилно е достигнал до извода за виновността
на подсъдимия. Желае отмяна на постановения съдебен акт и постановяване
на друг, с който подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан по
повдигнатото обвинение.
С подадената въззивна жалба не се правят искания за събиране на
доказателства от въззивния съд.
В разпоредително заседание от 02.11.2023 г., въззивният съд, по реда на
чл. 327 от НПК, след като се запозна с подадената въззивна жалба, намери, че
за правилното му изясняване е необходим повторен разпит на свидетеля Ш.
Ш. А. и не се налага повторен разпит на подсъдимия, останалите свидетели и
вещите лица.
Въззивният съд е счел, че подсъдимият М. Г. П. и упълномощеният от
него защитник И. Н. Н.- САК, следва да се явят в насроченото открито
съдебно заседание.
2
В открито съдебно заседание от 24.11.2023г. пред въззивната инстанция
се явяват подсъдимият и неговия защитник, като не се явява свидетелят А..
Подсъдимият и неговият защитник поддържат въззивната жалба, като
прокурорът я оспорва. Защитникът адвокат Н., моли съдът да приеме като
абсолютно недоказано обвинението, повдигнато и поддържано пред
първоинстанционния съд. Сочи, че по делото няма доказателства,
подкрепящи факта на влизане на подсъдимия в лекия автомобил,
използването на техническо средство - пластмасов ключ за запалването на
автомобил и напускането на местопроизшествието със сочения автомобил.
Защитникът казва, че при проведен разпит пред първоинстанционния съд,
свидетел А. не е могъл да посочи кое е лицето, което му е отнело автомобила,
като първоинстанционната присъда в мотивите си относно авторството на
Д.ието лежи върху показанията на свидетелите - полицейски служители,
които не са очевидци на Д.ието. Сочи за неправилно, че
първоинстанционният съд не е взел предвид показанията на свидетел К. В.,
като за защитата остава неясна причината, поради която съдът не дава вяра на
тези свидетелски показания. Изтъква, че първоинстанционната присъда
почива на предположения.
Прокурорът намира, че така постановената първоинстанционна присъда е
правилна и законосъобразна, като същият изцяло споделя доводите на
Софийски районен съд относно авторството на Д.ието, както и доста
подробните му съображение защо не кредитира обясненията на подсъдимия и
показанията на свидетелите В., Й. и С.. Прокурорът счита, че присъдата е
съобразена изцяло с посочените и събрани по делото експертизи и
показанията на полицейските служители, които са задържали подсъдимия на
инкриминираната дата.
Подсъдимият П. посочва, че няма данни за авторството на Д.ието. Сочи,
че е управлявал автомобила, но К. В. му го е докарал в ж.к. „Студентски
град“, зад бензиностанция ОМВ, на което са присъствали свидетелите В. С. и
М. Й.. Подсъдимият сочи противоречие в показанията на свидетел А., като от
данните по делото същият е декларирал пред застрахователя два автомобилни
ключа за инкриминирания автомобил, а при разпит по скайп заявява само за
един. Подсъдимият смята, че е невинен по така повдигнатото обвинение,
моли да бъде оправдан и да бъде отменена присъдата на първоинстанционния
съд.
С оглед посоченото съдът е възобновил съдебното следствие и е
допуснал до разпит свидетелите Ш. А. и К. В..
В съдебно заседание от 28.12.2023г. са проведени разпити на свидетелите
А. и В., както и съдът е допуснал и провежда очна ставка между посочените
двама свидетели.
В дадените пред СГС обяснения, подсъдимият сочи, че не е извършил
Д.ието, за което му е повдигнато обвинение, както и че не е бягал от
полицията, като след катастрофата се е прикрил от електрическото
3
напрежение от падналите при катастрофата жици. Сочи, че след
разпореждане да спре от страна на полицай, е помислил, че това са
охранители и го нападат, поради което е изпаднал в панически бяг. Твърди,
че когато В. му е оставил автомобила, ключа за него е бил на таблото.
В хода по същество Защитникът – адвокат Н. счита, че показанията на
свидетел А. не следва да се приемат като достоверни, като довод за това
посочва, че свидетелят живее постоянно в Германия, както и че последният
има извършени ПТП и при завеждане на щетата от катастрофата по
настоящето дело пред застраховател, свидетел А. претендира само за
заплащане на щети, а не за противозаконно отнемане на МПС. Също като
довод да не се приемат показанията на свидетел А., защитникът сочи, че
същият е посочил, че е правил залагания към казино ЕФБЕТ. Освен тези на
свидетел А., защитникът твърди, че не следва да се приемат и показанията на
полицейските служители, тъй като твърдяното от тях преследване,
неподчинение и спиране, не се подкрепяло от други доказателства по делото.
Поради гореизложеното, защитникът моли съдът да приеме, че липсват
доказателства относно авторството на Д.ието, а именно, че то е извършено от
подсъдимия.
Представителят на Софийска градска прокуратура, от своя страна,
застъпва, че обжалваната първоинстанционна присъда е правилна и
законосъобразна, а подадената срещу нея жалба – неоснователна. Навежда
доводи за обоснованост на крайния съдебен акт на районния съд, като
извършва кратък анализ на част от събрания по делото доказателствен обем,
като подчертава, че при извършения оглед на местопроизшествие от
27.04.2017г. в ключалката на автомобила е установен пластмасов ключ, който
от своя страна се явява техническо средство, а не е оригинален такъв.
Прокурорът посочва и противоречие в обстоятелствата относно твърдяното
от подсъдимия, а именно, че след като твърди, че правомерно е управлявал
автомобила, защо при подаден сигнал не е спрял, а е увеличил скоростта на
движение и след катастрофата е побягна, като дори при това е оставил
обувката си, което е доказано с оглед. Като основание за подкрепа на
първоинстанционната присъда, прокурорът сочи и краткия период от време
от подаване на сигнала за противозаконно отнемане, до задържане на
управляващия лекия автомобил, в което време е невъзможно да се случат
действията, твърдени от подсъдимия. С оглед на изложеното представителят
на Софийска градска прокуратура счита, че са събрани достатъчно
доказателства, доказващи авторството и механизма на извършване на Д.ието,
с оглед което актът на Софийски районен съд следва да бъде потвърден.
Подсъдимият П., при упражняване правото си на лична защита и в
последната си дума, желае отмяна на присъдата на първия съд и
постановяване на оправдателна присъда, както и отмяна на наложеното му
лишаване от право да управлява МПС.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства,
обжалвания съдебен акт, изложеното във въззивната жалба, както и доводите
4
и възраженията, направени в съдебните заседания и след като въз основа на
императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка
на първоинстанционната присъда, по отношение на нейната
законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията
на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК и от
легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради
което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
За да постанови обжалваната присъда, Софийски районен съд е провел
съдебно следствие по общия ред. Приобщил е, по реда на чл. 283 НПК, а
именно чрез прочитане, събраните на досъдебното производство писмени
доказателствени средства. При постановяване на присъдата,
първоинстанционният съд е обсъдил подробно събраните пред него и на
досъдебното производство относими гласни, писмени и веществени
доказателства и доказателствени средства и заключения на способи на
доказване – експертизи.
Действайки като втора поред първа инстанция, настоящият състав прие
за установена следната фактическа обстановка :
От Фактическа страна :
Подсъдимият М. Г. П. е роден на *******г. в гр. Перник, живее на адрес
в гр. Перник, кв. „*******, българин, български гражданин, неженен, с висше
образование, не работи, неосъждан, ЕГН **********.
На 26.04.2017 г., свидетелят Ш. Ш. А. от с. Вълкосел, общ. Сатовча, обл.
Благоевград се намирал в гр. София и пребивавал на адрес в ж. к. „******* Б.
На същата дата в гр. София, около 19.00 часа, свидетел А. паркирал
собствения си и управляван от него лек автомобил марка „Ауди“, модел „А
6“, с номер на рама WAUZZZ4F05N084988, с per. № *******, на неохраняем
паркинг зад *******, в ж.к. „Студентски град”, като заключил автомобила,
активирал алармата, с която бил оборудван автомобилът и прибрал ключа за
автомобила. След това свидетел А. посетил неустановено заведение (механа),
като около 00.30 часа на 27.04.2017 г. се прибрал в обитаваната от него стая
******* в ж. к. „Студентски град“. След като се прибрал в стаята, свидетелят
излязъл на терасата, изпушил една цигара, видял, че автомобилът му е на
мястото зад *******, на което го бил паркирал около 19.00 часа на 26.04.2017
г. След това свидетел А. си легнал и заспал. Единственият ключ за
автомобила бил в стаята му.
Около 02.10 часа на 27.04.2017 г., в гр. София, ж. к. „*******,
подсъдимият М. Г. П. приближил паркирания от свидетел А., описан по-горе
автомобил, отворил го по неустановен начин, влязъл в него, седнал на
мястото на водача и чрез използване на техническо средство - пластмасов
5
ключ, черен на цвят, стартирал двигателя на автомобила. При отварянето на
автомобила се задействала алармената система на автомобила. При това
свидетел А. я чул, събудил се, като я разпознал по звука. Станал от леглото,
погледнал през терасата и видял, че предната лява врата на автомобила му е
отворена. Свидетел А. обул панталон, взел мобилния си телефон и излязъл
пред входа на *******, като междувременно позвънил на тел. 112 и съобщил
за случващото се. Когато излязъл от *******, свидетел А. видял автомобила
си да преминава покрай него и да се насочва с висока скорост в посока към
бл. 35. В резултат от обаждането на свидетел А. на тел. 112, около 02.20 часа
оперативния дежурен в 07 РУ - СДВР по радиостанцията информирал всички
патрули на територията на управлението за противозаконното отнемане на
автомобила на А. зад ******* в ж.к. „Студентски град“. Веднага след това
пред ******* пристигнали свидетелите Н.А.К. и Р.С.Б. - полицейски
служители при 07 РУ - СДВР, назначени като автопатрул /АП/ 164, които се
намирали наблизо. Пред блока служителите на МВР видели свидетел А.,
който бил с панталон и гол до кръста. Последният им разказал, че е видял
автомобила си да се движи с „мръсна газ“ в посока към бл. 35. Свидетелите
К. и Б. веднага съобщили за това по радиостанция, след което потеглили с
патрулния автомобил към бл. 35 и започнали да обикалят района.
Междувременно подсъдимият П., управлявайки противозаконно отнетия
от него лек автомобил марка „Ауди”, модел „А6”, с номер на рама
WAUZZZ4F05N084988, с per. № *******, по неустановен маршрут, достигнал
до бул. „Климент Охридски“ и продължил да се движи по него в посока към
„Околовръстен път“.
По същото време, в същата посока, по бул. „Климент Охридски“ се
движел патрулен полицейски автомобил, в който се намирали свидетелите
В.Й.М. и К. Л.С. - полицейски служители при 07 РУ - СДВР, назначени като
автопатрул /АП/ 156. Те също били чули по радиостанцията за
противозаконното отнемане на лекия автомобил марка „Ауди”, модел „А6”, с
per. № *******. Поради това, когато видели подсъдимия да излиза с този
автомобил от пряката до бл. 8 на бул. „Климент Охридски“ пред техния
автомобил, веднага го последвали, като подали звуков и светлинен сигнал,
указващ на водача на автомобила „Ауди“ да спре. Подсъдимият не спрял
автомобила, а след като възприел движещия се след него полицейски
автомобил, увеличил скоростта и продължил движението си по бул. „Климент
Охридски“ с посока към „Околовръстен път“. Свидетелите М. и С. го
следвали с патрулния полицейски автомобил, без да го изпускат от поглед,
като спазвали безопасна дистанция. Междувременно по радиостанцията
уведомили останалите патрули, че следват автомобила, като съобщили и за
посоката му на движение. В района на № 170 на бул. „Климент Охридски“,
подсъдимият П. изгубил управление над лекия автомобил марка „Ауди”,
модел „А6”, с номер на рама WAUZZZ4F05N084988, с per. № *******. При
това автомобилът излязъл от пътното платно вляво, считано по посоката си на
движение и се ударил челно в стоманобетонен стълб, собственост на „ЧЕЗ
6
Разпределение България“ АД, монтиран до пътното платно срещу № 170. В
резултат на удара, подсъдимият П. получил наранявания, а стълбът се счупил
в основата си и паднал. Автомобилът също бил повреден, а именно - силна
деформация в предната му част, разрушено предно окачване, счупен и
повреден картер на двигателя, счупени опори, задействани въздушни
възглавници. Автомобилът бил дотолкова увреден, че възстановяването му би
било икономически неизгодно, като пазарната стойност на щетата възлиза на
10 800 (десет хиляди и осемстотин) лева.
След удара, подсъдимият П. излязъл от автомобила през предна дясна
врата, преминал през пътното платно, прескочил оградата на къща, намираща
се на № 170 и влязъл в двора на къщата. Свидетелите С. и М. излезли от
патрулния автомобил, като наблюдавали подсъдимия и го осветявали с
фенери, като междувременно съобщили на колегите си по радиостанция за
случващото се. Подсъдимият излязъл от двора на къщата на № 170, след
което започнал да прескача оградите и да преминава през дворовете на
съседни къщи № 168 и следващите в низходящ ред, като достигнал до
намиращата се в близост река Рекманица. Там влязъл в реката и движейки се
в коритото й, преминал под мост (по който преминава бул. „Климент
Охридски“) и се насочил към ул. „182“. По същото време на мястото
пристигнали и свидетелите В.С.С. и В.К.А. - полицейски служители при 07
РУ - СДВР, назначени като автопатрул /АП/ - Контрола, които заедно със
свидетел С. и свидетел М. последвали подсъдимия П., като го осветявали с
фенери и го наблюдавали. В това време, на мястото пристигнали и
свидетелите К. и Б. (от състава на АП - 164), които застанали на ул. „182“ в
района около № 9, с цел да попречат на подсъдимия да избяга в тази посока.
Подсъдимият излязъл от реката и се насочил към къща, намираща се на ул.
„******* Там той прескочил оградата и влязъл в двора на къщата. Свидетел
С. го последвал, като също прескочил оградата и в двора на къщата задържал
подсъдимия П., като му поставил белезници и установил самоличността му по
лична карта, която подсъдимият носел у себе си. След задържането на
подсъдимия, било установено, че същият е получил различни наранявания в
резултат от удара с автомобила (а вероятно и при прескачането на огради и
придвижването в коритото на реката), поради което бил повикан екип на
ЦСМП -София, който в 03.45 часа прегледал обвиняемия, след което
последният бил транспортиран до УМБЛ „Света Анна“ - София ЕАД, където
му била оказана лекарска помощ и направени медицински изследвания,
включително и химическо изследване на проби от кръв за наличие на
алкохол, което дало отрицателен резултат.
Отстраняването на щетата, причинена от счупения бетонен стълб на „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД възлязло на стойност 432.61 лева. Лекият
автомобил марка “Ауди”, модел “А 6”, с номер на рама
WAUZZZ4F05N084988, с per. № *******, собственост на свидетел А. бил
застрахован със застраховка „пълно автокаско“, в застрахователна компания
„Л.И.“ АД. Свидетел А. заявил за щетата на автомобила, при което от
7
застрахователя била извършена оценка и щетата била квалифицирана като
тотална, като на А. било изплатено застрахователно обезщетение на стойност
9 219. 50 лева.
Въззивният съд формира изводите си относно фактите, както въз основа
на събраните в хода на съдебното следствие пред първия съд гласни и
писмени доказателствени средства и способи на доказване, както следва :
Гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите: Ш.
Ш. А., депозирани в хода на досъдебното производство (л.39), приобщени
към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т.
2, пр. 2 от НПК и тези, снети в с. з. на 14.03.2023 г. (л.83/гръб и л.84 от
съдебното производство пред СРС); В.Й.М., депозирани в хода на
досъдебното производство (л.42), приобщени към доказателствената
съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 от НПК и тези,
снети в с. з. на 20.09.2022 г. (л. 38/гръб и л.39 от съдебното производство пред
СРС); Н.А.К., депозирани в хода на досъдебното производство (л.43),
приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал.
1, т. 1 и т. 2, пр. 2 от НПК и тези, снети в с. з. на 20.09.2022 г. (л. 40 от
съдебното производство пред СРС); Р.С.Б., депозирани в хода на досъдебното
производство (л.44), приобщени към доказателствената съвкупност по реда на
чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 от НПК и тези, снети в с. з. на
20.09.2022 г. (л. 37/гръб и л.38 от съдебното производство пред СРС); В.С.С.,
депозирани в хода на досъдебното производство (л.45), приобщени към
доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр.
2 от НПК и тези, снети в с. з. на 20.09.2022 г. (л. 37 от съдебното
производство пред СРС); В.К.А., депозирани в хода на досъдебното
производство (л.46), приобщени към доказателствената съвкупност по реда на
чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 от НПК и тези, снети в с. з. на
24.01.2023 г. (л. 78 от съдебното производство пред СРС); К. Л.С., депозирани
в хода на досъдебното производство (л.47), приобщени към доказателствената
съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 от НПК и тези,
снети в с. з. на 20.09.2022 г. (л. 40/гръб и л.41 от съдебното производство пред
СРС); Й.К.Т., депозирани в хода на досъдебното производство (л.48 и л.137-
138), приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4,
вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 от НПК и тези, снети в с. з. на 17.11.2022 г. (л.
60/гръб и л.61 от съдебното производство пред СРС) и К.Н. А., депозирани в
хода на досъдебното производство (л. 152), приобщени към доказателствената
съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 от НПК и тези,
снети в с. з. на 17.11.2022 г. (л. 61/гръб и л.62 от съдебното производство пред
СРС) и обясненията на подсъдимото лице депозирани в с. з. на 14.03.2023 г.
(л. 84/гръб и л.85 от съдебното производство пред СРС);
Писмени доказателствени средства- протокол за оглед, извършен за
времето от 04.00 ч. до 06.00 ч. на 27.04.2017 г. и иззети с него биологични
следи от инкриминирания автомобил (л. 32 - 33 от досъдебното
8
производство); протокол за оглед, извършен за времето от 14.05 ч. до 14.45ч.
на 27.04.2017 г. и иззет с него пластмасов ключ, черен на цвят, от контактната
ключалка на инкриминирания автомобил (л. 34 - 35 от досъдебното
производство); протокол за оглед, извършен за времето от 09.05 ч. до 09.20 ч.
на 27.04.2017 г. (л. 32 - 33 от досъдебното производство); протокол за
извършено на 27.04.2017г. освидетелстване (оглед на лице) на подсъдимия М.
П. (л. 38 от досъдебното производство); приложена медицинска
документация от ЦСМП - София и УМБЛ „Света Анна“ - София ЕАД (л. 82 -
91, л. 217-218 и л. 220 - 227 от досъдебното производство); приложени
заверени копия от документи от „ЧЕЗ Разпределение България“ АД (л. 139 -
144 от досъдебното производство); приложени заверени копия от документи
от ЗК „Л.И.“ АД (л. 155 - 203 от досъдебното производство); справки и
докладни записки; заключенията по извършените оценителна авто-
техническа експертиза (л. 103 — 104 от досъдебното производство) и
съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства по метода на
ДНК профилиране (л. 129 – 131 от досъдебното производство);
Способи за доказване : оценителна авто - техническа експертиза (л. 103
— 104 от досъдебното производство) и съдебно-медицинска експертиза на
веществени доказателства по метода на ДНК профилиране (л. 129 – 131 от
досъдебното производство).
Пред настоящата инстанция бе проведено въззивно съдебно следствие,
респективно бяха представени и приети нови гласни доказателствени
средства, а именно: показанията на свидетелите: Ш. Ш. А., снети в с. з. на
28.12.2023 г. (л. 36- л.38 от съдебното производство пред СГС); К. А. В.,
снети в с. з. на 28.12.2023 г. (л. 38/гръб - л.41 от съдебното производство пред
СГС); очна ставка между свидетелите Ш. А. и К. В., проведена в с. з. на
28.12.2023 г. (л. 41- л.44 от съдебното производство пред СГС) и обясненията
на подсъдимото лице, депозирани в с. з. на 28.12.2023 г. (л.43 от съдебното
производство пред СГС).
Въззивният съд намира, че вътрешното убеждение на районния съд по
съставомерните факти е формирано въз основата на правилен анализ на
събраните по делото доказателствени материали, като споделя изцяло
доводите и съображенията му относно показанията на разпитаните свидетели,
включително и показанията им от досъдебното производство, приобщени
чрез прочитане, по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 от НПК,
обясненията на подсъдимото лице, приложените писмени доказателства и
9
доказателствени средства и използваните способи на доказване – експертизи.
При формиране на изводите си по фактите, правилно Софийски районен съд
не е кредитирал с доверие показанията на свидетелите К. А. В., М. С. Й. и
ВМ. С., на които съдът не се е доверил, както и настоящият съд възприема
горните като опит да бъде подкрепена защитната версия на подсъдимия П..
Такъв извод се подкрепя косвено и при анализ на предприетите от
подсъдимия действия след реализиране на ПТП. При наличие на твърдение от
страна подсъдимия, че е държал - управлявал автомобила правомерно,
настоящият съд не намира за логично поведението му да не остане на място и
да изчака пристигането на органите на МВР, още повече от гледна точка на
по-лесно уреждане на отношенията със застрахователя при необходимост от
обезвреда. Очевидно не се сочат и други причини, които да налага
отклоняване от обичайното поведение в такива случаи.
Също при формиране на изводите си, първоинстанционният съд
правилно не е кредитирал обясненията на подсъдимия, като ги е приел за
противоречащи с останалия доказателствен материал. Дадените от същият
обяснения са вътрешно противоречиви и алогични. Не става ясно, какво е
наложило преместването на лекия автомобил посред нощ и очевидно без
знанието на собственика му. Още повече, че стойността на процесния лек
автомобил няколкократно надвишава размера на дълга, който се твърди, че е
съществувал. На следващо място, не става ясно, защо след като се твърди, че
е свидетел В. е разполагал с ключ от автомобила, при отварянето му е била
задействана алармата, като по този начин и извършеното е достигнало до
знанието на свидетел А., който е сигнализирал за извършеното посегателство.
Основен аргумент, опровергаващ версията, изложена от подсъдимия се
съдържа в заключението на вещото лице по приетата ДНК експертиза. Обект
на експертизата са надлежно иззети биологични следи при извършения оглед
на лекия автомобил марка „Ауди”, модел „А 6”, с ДК № *******: от дръжката
на предна дясна врата отвътре, от прага между предна дясна врата отвътре, от
седалищната част на предна дясна седалка и от облегалката на предна дясна
седалка. При извършеното сравняване с клетъчен материал, иззет от устната
кухина на подсъдимия П., по метода на имунохроматографски тест
/BLUESTAR ОВТ1/, вещото лице дава категоричното заключение за пълно
съвпадение на ДНК профила с този на подсъдимия П.. В подкрепя на
изложеното е посоченото в протокола за оглед на местопрестъплението,
10
съставен по реда на чл.128 и сл. НПК, че са иззети и следните следи и
веществени доказателства, които представляват неразделна част от
протокола: „...биологични следи - обтривки от волан и скоростен лост,
запечатани в хартиен плик № 222870 и печат № 702 НЕКД-СДВР и ВД-черна
шапка, иззета от вътрешната страна на прозорец и предна лява врата,
запечатана в хартиен плик с картон серия А № 164776 и печат № 702 НЕКД-
СДВР. В хода на досъдебното производство не са направени искания за
извършване на допълнителни процесуално-следствени действия, най- вече
при повдигане на обвинението на подсъдимия П. и предявяването на
материалите от досъдебното производство, които са извършени в
присъствието на защитника на обвиняемия. Заключението на съдебната ДНК
експертиза е прието в хода на съдебното следствие, без да бъдат направени
някакви възражения и искания от подсъдимия и неговата защита.
По изложените съображения, настоящият съд, както и първият се довери
изцяло на заключението на изготвената ДНК експертиза, като изготвена от
лице, притежаващо необходимите професионални знания и опит за отговор на
поставените му задачи. Отсъстват основания за съмнение в професионалната
компетентност и безпристрастността на вещото лице, поради което и при
преценка характера на обясненията на подсъдимия и изложената със същите
защитна версия, съдът достигна до единствено възможен извод, че към
момента на отнемането на лекия автомобил марка „Ауди”, модел „А 6”, с ДК
№ *******, единственото лице, което се е намирало в автомобила и е било
негов водач е подсъдимият М. Г. П.. Посоченото е предвид факта, че други
следи в автомобила не са открити.
Останалите събрани по делото гласни доказателствени средства, в
съвкупност със заключенията на посочените по-горе експертизи и писмени
доказателствени средства, съдът е кредитирал изцяло, като на базата на така
събраните и проверени доказателства и доказателствени средства е изградил
своето вътрешно убеждение относно фактическата обстановка по делото,
която се споделя напълно и от настоящия съдебен състав.
С оглед горното, въззивният съдебен състав намира, че не са налице
основания за промяна на установената от районния съд фактическа
обстановка, тъй като, от една страна, пред настоящата инстанция не се
установиха нови факти и обстоятелства, а от друга, същата е правилно
установена, на база вярна и точна преценка на доказателствения материал.
Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по делото по
съществото си кореспондира изцяло с установената и от първата инстанция.
11
Фактическите констатации на първоинстанционния съд са обосновани и
почиват на прецизен и правилен анализ на доказателствения материал, като
изводите му в тази насока се споделят изцяло и от въззивния състав.
Оценката на доказателствата, по отношение на фактическите обстоятелства,
включени в предмета на доказване, съобразно очертаните от обвинителния
акт рамки, е направена в съответствие с правилата на формалната логика. При
изграждане на фактическата обстановка от районния съд не са допуснати
процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, тъй
като са обсъдени всички доказателствени материали, без някои от тях да са
били подценени или игнорирани за сметка на други. В мотивите на
постановената присъда първият съд по ясен и убедителен начин е
обективирал процеса на формиране на вътрешното си убеждение, като е
извършил правилен анализ на доказателствата и средствата за тяхното
установяване. Настоящият въззивен състав изцяло се солидаризира с
доказателствения анализ на първата инстанция, поради което счете, че се
явява безпредметно той да бъде повтарян в настоящото изложение. В тази
връзка е необходимо да се посочи, че когато изразява съгласие с
доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд
не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може
да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на
наведените доводи в жалбата или протеста (вж. решение № 181/2012 г. на
ВКС, І н. о., решение № 372/2012 г. на ВКС, III н. о., решение № 513/2013 г.
на ВКС, І н. о., решение № 371/2016 г. на ВКС, ІІІ н. о.).
Без да бъдат преповтаряни изводите на Софийски районен съд,
настоящият съдебен състав намира за необходимо, с оглед на доводите и
възраженията, изложени във въззивната жалба и в съдебните заседания, както
и в съответствие със законово вмененото му задължение за служебна
проверка на правилността на присъдата в цялост, да извърши самостоятелен
анализ на свидетелските показания пред настоящия състав, дадени лично и
непосредствено от свидетеля Ш. А. и К. В., както и на очната ставка,
проведена между тях, а така също и на дадените от самия подсъдим
обяснения пред СГС.
В хода на съдебното следствие пред настоящия състав беше разпитан
лично и непосредствено свидетелят А., като по този начин съдът е дал
възможност на страните да поставят въпросите си лично, а не посредством
СКАЙП, както това е направил СРС и по този начин е преодолял
възражението на защитата за липса на възможност този свидетел да бъде
разпитан лично и непосредствено пред съда. СГС намери, че следва да се
довери изцяло на казаното от св. А.. Неговите показания са хронологично
подредени, логични, последователни, непротиворечиви и се подкрепят от
казаното от полицейските служители и писмените доказателства по делото.
Съдът се доверява на казаното от А. за това, че същият не познава нито
подсъдимия П., нито св. В. и никога не ги е виждал. Освен твърденията на
самият св. В., доказателства в тази насока по делото няма. Няма
12
доказателства и св. А. някога да е дължал пари на св. В., а твърденията на В.
са противоречиви и нелогични. Съдът преодоля празнотите в спомените на
св. А., относно датата и часа в който същият е чул алармата на автомобила му,
чрез протичане на показанията му по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от
НПК.
За разлика от показанията на св. А., които съдът кредитира изцяло,
настоящата инстанция намери, че не следва да дава вяра на казаното от св. В..
От една страна, показанията на този свидетел са хаотични, противоречиви и
не се подкрепят от останалите доказателства по делото. Безспорно е
установено, че автомобилът на св. А. е бил отнет около 02.10ч. на
27.04.2017г., докато св. А. сочи, че това е станало от самия него, на
26.04.2017г. в интервала между 22.30 и 23.00ч. В същото време този свидетел
сочи, че веднага е дал колата на подсъдимия П., а по делото е установено, че
полицейските служители са засекли автомобила след 02.10ч. когато той е бил
отнет, поради което и няма как същият да е бил предаден от св. В. на
подсъдимия П. няколко часа преди това. Отделно от това, св. В. сочи, че св.
А. му бил дал обикновен, стандартен ключ за автомобил, който той е
използвал, за да приведе колата в движение. Казаното от него категорично се
опровергава от приетите по делото писмени доказателства. На досъдебното
производство е наличен Протокол за оглед от който се установява, че в
стартера на автомобила е бил поставен подправен, пластмасов ключ, с който
автомобилът е бил приведен в движение, поради което и не може да се даде
вяра на казаното от св. В., че той е разполагал с ключ от автомобила. В тази
връзка, неоснователни са възраженията на защитата, базирани на
обстоятелството, че пред Застрахователя, св. А. бил декларирал два ключа.
Това обстоятелство е правноирелевантно за настоящото дело, доколкото е
установено, че автомобилът не е приведен в движение с оригинален ключ за
автомобила, а с пластмасов такъв. Отделно от това, нелогично звучат
показанията на този свидетел и относно това, защо е било необходимо да
отнема автомобила на св. А., след като са имали уговорка той да държи ключ
от автомобила, като гаранция. Недоказани останаха и твърденията, че св. В. и
св. А. са се познавали, както и че В. е заел пари на А.. Съдът не дава вяра и на
казаното от този свидетел, че не е отишъл в полицията, за да оневини
подсъдимия П., въпреки, че последният е бил привлечен към наказателна
отговорност, заради нещо, което се твърди да е извършено от св. В.. Ако това
беше вярно, напълно логично би било, такива обяснения да бъдат дадени на
ДП още от подсъдимия П. и още на досъдебното производство, тези
обяснения да бъдат потвърдени от св. В., вместо това да става за пръв път в
съдебно заседание пред първоинстанционния съд. Всичко казано по – горе
дава основание на настоящия състав да не кредитира показанията на св. В., а
от там и да не даде вяра на обясненията на подсъдимия П..
Проведената очна ставка между двамата свидетели В. и А. не доведе до
категорично изясняване на въпроса, кой от двамата казва истината, доколкото
всеки един от тях се придържа към дадените пред СГС показания, поради
13
което и настоящият състав прецени, че следва да кредитира казаното от св. А.
и да не кредитира казаното от св. В., въз основа на извършения по-горе
доказателствен анализ и след съпоставяне на казаното от двамата свидетели с
останалия доказателствен материал.
Съдът анализира и обясненията на подсъдимия П. , дадени пред
настоящия състав, като прецени същите както в качеството им на
доказателствено средство, така също и в качеството им на средство за защита,
като намери, че същите са защитна версия и не следва да бъдат кредитирани.
Нелогично звучи казаното от подсъдимия П., че не е възприел сигналите,
дадени му от полицейските служители, като казаното от него се опровергава
категорично и от неговото поведение. Същият е направил всичко възможно
да избяга от полицейските служители, което е довело до реализиране на ПТП
с процесния автомобил. Това обаче не е разколебало подсъдимия П. в
желанието му да избяга от полицейските служители, които са били с
униформи и той е знаел, че бяга не от охранители, както твърди, а от полицаи,
поради което П. е побягнал от мястото на ПТП-то, въпреки понесените от
него наранявания, като се е наложило полицейските служители да го
преследват и задържат. Всичко това дава основание на съда да не даде вяра на
казаното от подсъдимия П., че е смятал, че управлява автомобил, даден му от
св. В. да го закара до Перник, като услуга за приятел. Логичното и
законосъобразно поведение би било, в случай, че подсъдимият П. казва
истината, при подаден сигнал от полицията, същият да спре и да позволи да
бъде извършена проверка на автомобила, като още тогава даде обяснения, че
същият му е даден от св. В.. Вместо това, той е направил всичко възможно да
избегне полицейската проверка, което категорично сочи, че същият е знаел
много добре, че управлява автомобила незаконно - без правно основание и без
съгласието на неговия собственик. Казаното от подсъдимия допълнително
опровергава показанията на св. В., тъй като дори самият подсъдим сочи, че
веднага е тръгнал за Перник, щом е получил колата от св. В., доколкото св. В.
сочи, че това е станало предния ден в интервала между 22.30 – 23.00 ч., а е
установено, че подсъдимият П. е управлявал автомобила около 02.10ч. на
27.04.2017г.
Поради гореизложеното съдът възприема изцяло и се доверява в пълна
степен на изложеното в показанията на свидетелите, сред които и полицейски
служители Н.А.К., Р.С.Б., В.Й.Л., К. Л.С., В.С.С., В.К.А., Ш. Ш. А. и Й.К.Т..
Същите се отличават с висока информативна стойност поради пълнотата,
конкретността и последователността си, поради което и съдът приема, че
безспорно установяват тази част от хронологията на престъпните действия, в
която подсъдимият е осъществил действията по отнемане на процесния
автомобил. Следва да се посочи, че показанията на свидетелите В., Й. и С.,
досежно отклоняването на автомобила до бензиностанция по никакъв начин
не кореспондира с дадените показания на останалите свидетели и приетите по
делото експертизи, като последните настоящият съд приема, че са депозирани
обективно, безпристрастно и добросъвестно. По делото не се установяват
14
каквито и да било данни, от които да може да се направи извод за
предубеденост или заинтересованост на свидетелите полицейски служители
от изхода на делото, поради което и няма основание да се приеме, че дадените
от тях показания са недостоверни, както твърди защитата. Няма пречка тези
гласни доказателствени средства да бъдат поставени в основата на изводите
на съда по фактите.
Съдът намери, че следва да изложи аргументи и относно авторството на
Д.ието, доколкото то се оспорва и от защитата и от подсъдимия. По делото
безспорно е установено, че на инкриминираната дата, именно подсъдимият П.
е бил този, който е управлявал процесния автомобил към момента в който е
реализирано ПТП-то и в последствие именно той е лицето, което е било
задържано от полицейските служители. Това обстоятелство не се отрича и от
самия подсъдим. По отношение на авторството на Д.ието, за което му е
повдигнато обвинение – отнемането на автомобила с цел да бъде ползван,
съдът намира, че макар и косвени, доказателствата са еднопосочни и сочат
категорично именно подсъдимия П. за автор на инкриминираното Д.ие. Този
извод се налага с оглед на установената времева рамка – св. А. е сигнализирал
за отнемането на автомобила му в 02.10ч., а полицейските служители са
пристигнали в рамките на 10 минути и са забелязали процесния автомобил да
се движи, управляван от подсъдимия П., поради което и не е имало как да
бъде извършена тази замяна на водачите – св. В. да е отнел автомобила и да
го е предоставил на подсъдимия П., каквито твърдения излагат и подсъдимия
и св. В.. Логично е при това положение именно установеният водач –
подсъдимият П. да е и лицето, което е отнело автомобила, тъй като не са
установени други лица, които да са пребивава ли в него. Това категорично се
потвърждава и от ДНК експертизата, която не е установила ДНК от св. В., но
е установила такава от подсъдимия П..
Като цяло, въззивният съд намира, че за установяването на обективната
фактическа обстановка първоинстанционният съд е положил всички
възможни и необходими процесуални усилия. Съдебното следствие е
проведено прецизно, като са изследвани внимателно всички факти от
обективната действителност, имащи връзка с инкриминирания случай.
Установените по делото свидетели са разпитани при условията на чл. 12, ал.
1, чл. 18 и чл. 19 НПК, а именно при спазване на принципите на
непосредственост, устност и състезателност, като св. А. беше разпитан лично
и непосредствено пред СГС. Законосъобразно, съгласно разпоредбата на чл.
283 НПК, съдът се е ползвал и от събраните в рамките на досъдебна фаза на
процеса доказателства и доказателствени средства.
15
Поради всичко посочено, въз основа на така направения анализ на
доказателствата и въз основа на установената фактическа обстановка,
първостепенният съд е направил правилни правни изводи, в съгласие със
закона и постоянната практика на върховната съдебна инстанция на Р.
България, досежно съставомерността на инкриминираното Д.ие, като го е
квалифицирал като престъпление по чл. 346, ал.2, т.1, пр.1 и т.3, вр. ал.1 НК,
доколкото събраните по делото доказателства сочат на това, че извършеното
на инкриминираната дата и място от подсъдимото лице, осъществява от
обективна и субективна страна, състава именно на това престъпление.
От правна страна :
При така приетото за установено от фактическа страна, съдът достигна
до следните правни изводи:
От обективна и субективна страна са налице всички признаци на състава
на престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1, пр. 1 и т. 3, вр. ал. 1 НК, като със своето
поведение подсъдимият на 27.04.2017 г., около 02:10 часа в гр. София, от
паркинг, намиращ се зад ******* в ж.к. „Студентски град”, противозаконно е
отнел чуждо моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ауди”, модел
„А6”, с номер на рама WAUZZZ4F05N084988, с per. № ******* от владението
на Ш. Ш. А., без негово съгласие с намерение да го ползва и е последвала
повреда на превозното средство - П. го управлявал по бул. „Климент
Охридски”, при опит да избяга от патрулен полицейски автомобил, изгубил
управление и превозното средство се ударило с предната си част в бетонен
електрически стълб, намиращ се срещу № 170, в резултат на което последвала
повредата - силна деформация в предната част на автомобила, разрушено
предно окачване, счупен и повреден картер на двигателя, счупени опори,
задействани въздушни възглавници, като пазарната стойност на щетата е 10
800 (десет хиляди и осемстотин) лева и Д.ието е извършено при условията на
чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 от Наказателния кодекс - чрез използване на
техническо средство - пластмасов ключ, черен на цвят, с което автомобилът е
бил приведен в движение.
Изпълнителното Д.ие на престъплението по чл. 346 НК се изразява в
противозаконно отнемане на чуждо моторно превозно средство от владението
на другиго, без негово съгласие с намерение да се ползва. Отнемането на
чуждото моторно превозно средство с намерение за ползване се осъществява
посредством установяване на неправомерна фактическа власт върху предмета
на престъплението. Това във всички случаи предполага проникване в
автомобила, за да бъде приведен в движение.
Съставомерен елемент на този състав е противозаконното отнемане на
моторно превозно средство. Изпълнителното Д.ие по ал. 2, т. 1, пр. 1 на чл.
346 НК изисква освен отнемането на моторното превозно средство с
16
намерение за ползване, да е последвала повреда на превозното средство.
Повредата може да бъде извършена както при отнемането, така и при
ползването, а също след това, при изоставяне. В случая повредите на
автомобила са настъпили при ползването му - на 27.04.2017г. непосредствено
след противозаконното отнемане, в гр. София, управлявайки лекия
автомобил, подсъдимият е самокатастрофирал, вследствие на което са
причинени щети на стойност 9 219. 50 лева.
Изпълнителното Д.ие по ал. 2, т. 3 на чл. 346 НК предполага отнемането
да е извършено при условията на чл. 195, ал. 1, т. 1 - 6, в случая т. 4, пр. 2,
именно - чрез използване на техническо средство, какъвто без съмнение в
установения в стартера пластмасов ключ, черен на цвят, чрез който
автомобилът бил приведен в движение.
Ето защо правилно и законосъобразно първият съд е приел, че с Д.ието
си подсъдимият е осъществил състав на престъплението по чл. 346, ал. 2, т. 1,
пр. 1 и т. 3, вр. ал. 1 НК, тъй като освен отнемането на чуждото превозно
средство, с установения по делото пластмасов ключ, реализирайки пътно-
транспортно произшествие, подсъдимият е повредил автомобила. С това, от
обективна страна, подсъдимият е осъществил всички признаци от състава на
престъплението по чл. 346, ал. 2, т. 1, пр. 1 и т. 3, вр. ал. 1 НК.
От субективна страна районният съд правилно е приел, че Д.ието е
извършено при „пряк“ умисъл – подсъдимият е съзнавал обективните
елементи от състава на престъплението, както е съзнавал и
общественоопасния характер на Д.ието, предвиждал е и пряко е целял
настъпването на общественоопасните последици. Така изложената конкретна
фактическа обстановка сочи, че подсъдимият П. е съзнавал, че лекият
автомобил не е негова собственост, т. е. че е чужда вещ, която не се намира в
негово владение и я отнема без разрешението на собственика и въпреки
съзнанието за тези обстоятелства, е взел решение да го отнеме по
неправомерен начин, за да го ползва, както и че причинява на автомобила
съответната повреда.
Вината е неюридическо свойство на престъплението, защото нейното
наличие не зависи от закона, а от установените в процеса факти за
поведението на дееца. Поради това, изводите на съда за субективната страна
на престъплението се основават на обективните данни по делото. При
решаване на въпроса за съдържанието на умисъла у подсъдимото лице, съдът
следва да изходи от съвкупността от всички обстоятелства за конкретното
престъпление – това, че отнема чуждо моторно превозно средство, ползва го
17
и с реализирането на ПТП го поврежда. При така установените обективни
факти е безспорно, че подсъдимият е имал вярна представа за всички
фактически обстоятелства на извършеното Д.ие, които му придават
обществена опасност и които са послужили за инкриминирането му като
противозаконно отнемане. Също така, подсъдимият П. е наказателно –
отговорно лице, без данни, изключващи възможността му да носи
наказателна отговорност или такива, подлагащи на съмнение неговата
вменяемост. Няма съмнение в това, че той е съзнавал, че с пластмасовия ключ
отнема чуждо моторно превозно средство, което поврежда при управлението
му.
Мотивиран от горното, настоящият съдебен състав намира, че районният
съд е направил законосъобразни, правилни, обосновани и доказателствено
обезпечени правни изводи за съставомерността, от обективна и субективна
страна, на вмененото на подсъдимия П. инкриминирано Д.ие.
По изложените съображения, правилно и в съответствие с разпоредбата
на чл. 303, ал. 2 НПК, подсъдимото лице е било признато за виновно за
извършеното от него престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1, пр. 1 и т. 3, вр. ал. 1
НК.
По вида и размера на наказанието
Настоящата инстанция изцяло напълно се солидаризира с правните
изводи на решаващия първоинстанционен съд, касаещи индивидуализацията
на наказателната отговорност на подсъдимото лице. За престъплението по чл.
346, ал. 2, т. 1, пр. 1 и т. 3, вр. ал. 1от НК, законодателят е предвидил
наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от една до десет години.
Настоящият съд, както и първият, извършвайки преценка на вида и
размера на наказанието, като съобрази смекчаващите отговорността
обстоятелства - чистото съдебно минало на подсъдимия П., изминалия дълъг
период от време от датата на извършване на Д.ието, от една страна и
отегчаващите такива - от друга, а именно висока степен на обществена
опасност на извършеното в сравнение с обичайната за този вид престъпления,
а именно предварителното снабдяване със специално техническо средство и
проявената упоритост в опита си да избяга от служителите на реда, както и
причинените вреди, съдът прецени, че справедливо, съответно на
обществената опасност на дееца и на осъщественото Д.ие и съобразено с
целите на наказанието съгласно чл. 36 НК, се явява наказанието
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от една година. Първоинстанционният
съд правилно е взел предвид характеристичните данни на подсъдимия,
даващи основание и на настоящия съд да счита, че той ще се поправи и
18
превъзпита, без да е нужно да бъде изолиран от обичайната си социална
среда. Това наред с наличието на обективните критерии на чл.66, ал.1 НК,
дава основание за условното отлагане на изтърпяване на наложеното
наказание.
Предвид реализираното пътно-транспортно произшествие настоящият
съд се солидаризира с първият, като счита, че на основание чл. 346, чл. 4 вр. с
чл. 346, ал. 2, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК, следва на подсъдимият М. Г. П. да бъде
наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12
/дванадесет/ месеца, считано от влизане на присъдата в сила.
По разноските :
По отношение на присъдата в частта , в която подсъдимият е осъден да
заплати направените по делото разноски, то същата е правилна и
законосъобразна и следва да бъде потвърдена. С оглед осъдителния характер
на постановената първоинстанционна присъда, разноските по делото
правилно са възложени на подсъдимото лице, в съответствие с разпоредбата
на чл. 189, ал. 3 от НПК. Същите са правилно изчислени.
Предвид изложеното до тук и с оглед съвпадението на крайните изводи
на двете съдебни инстанции, настоящият въззивен състав приема, че
обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и като такава следва да се
потвърди изцяло. Изложените в жалбата доводи са неоснователни. Присъдата
е постановена при безспорно и коректно изяснена фактическа обстановка, без
да са допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалния
закон. Определеното наказание е справедливо и напълно съответства на
обществената опасност на Д.ието и дееца.
При извършената, на основание чл. 314, ал. 1 НПК, цялостна служебна
проверка на правилността на обжалваната присъда, въззивната инстанция не
констатира наличието на основания, налагащи нейното изменяне или отмяна,
поради което и с оглед изложените съображения същата следва да бъде
потвърдена, а въззивната жалба - оставена без уважение, като неоснователна.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от
НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 272 от 25.05.2023 г. по НОХД №
5551/2022 г. на СРС – НО, 100-ни състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
19
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20