Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 23.05.2018г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски
градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на
двадесет и шести април две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
Председател:
Анна Ненова
при
секретаря Ели Гигова като разгледа
докладваното от съдията докладчик т.д. № 1443 по описа за 2017г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 59, ал. 3
от ЗБН, евентуално чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 59,
ал. 2 от ЗБН.
В исковата молба на синдиците на „К.т.б.“ АД – в
несъстоятелност по делото се твърди, че с решение № 664 от 22.04.2015г.,
постановено по т.д. № 7549 по описа за 2014г. на Софийски градски съд, VІ-4
състав е била обявена неплатежоспособността на „К.т.б.“ АД с начална дата на
неплатежоспособността 06.11.2014г., открито е било производство по
несъстоятелност, както и е била обявена несъстоятелността на банката. С решение
№ 1443 от 03.07.2015г., постановено по т.д. № 2216/2015г. по описа на Софийски
апелативен съд, Търговско отделение, 3-ти състав, решението на Софийски градски
съд е било отменено само в частта относно началната дата на
неплатежоспособността, като е била определена друга начална дата – 20.06.2014г.
Тази дата на неплатежоспособността е била окончателно стабилизирана след постановяването
на определение № 172 от 06.07.2015г. по т.д. № 3343/2015г. на ВКС, ТК, І т.о.,
потвърдено с определение № 583 от 09.11.2016г. по ч.т.д. № 1875/2016г. на ВКС,
ТК, ІІ т.о.
От ответника, на когото „К.т.б.“ АД – в
несъстоятелност е кредитор за изискуеми парични вземания, породени от търговска
сделка, които не са погасени по предвидения ред (Договор за банков кредит от
24.01.2007г. с дължими към 31.10.2014г. 375 768. 82 лева) е било извършено
прихващане след сключен договор за цесия с лице с вземания към банката – В.С.Д.,
за което прехвърляне банката е била уведомена. Прихващането са било съгласно
съобщение с вх. № 10468/03.11.2014г. и изявление за прихващане с вх. №
10470/03.11.2014г. С последното ответникът е уведомил банката за придобито
вземане за 360 000 лева и че прихваща сумата срещу свое ликвидно
задължение към „КТБ“ АД, произтичащо от Договор за банков кредит от
24.01.2007г., като бъдат погасени задължения в размер на 360 000 лева,
представляващи главница и лихва към 31.10.2014г. Вземането на В.С.Д. към банката е било
налично по банкова сметка ***: ***ключен от
него Договор за преференциален безсрочен депозит № 8021 от 26.04.2005г.
Синдиците твърдят,
че прихващането е недействително по отношение на кредиторите на
несъстоятелността, тъй като знанието за неплатежоспособността на банката датира
от 20.06.2014г. предвид поставянето й под специален надзор на тази дата поради
изчерпана ликвидност и невъзможност да изплаща дължими и изискуеми влогове (чл.
115, ал. 1, т. 1 от ЗКИ), направено с Решение № 73 от 20.06.2014г. на УС на
БНБ. В този смисъл поставянето на банката под особен надзор на 20.06.2014г.,
поради спирането на плащания към клиенти, е ноторно известен
факт. Към момента на придобиване на вземанията от ответника,
неплатежоспособността на банката е била общественоизвестен
факт и поради оповестяването от БНБ на 22.10.2014г. на т.нар. Доклад за анализ
и оценка на активите на КТБ АД („Информация за основните балансови позиции на
„КТБ“ АД към 30.09.2014г. и за резултатите от оценките на активите на банката,
изготвени от одиторските фирми „Ъ.Е.Я.О.ООД, „Д.Б.“ООД
и „А.“ ООД). Докладът е бил публикуван на 22.10.2014г. на уебстраницата на БНБ,
като намира широко отразяване както в телевизионните, така и в интернет
медиите. В този смисъл е било и поведението на БНБ и тогавашния й управител,
което сочи на следващите от закона последици – отнемане на лиценза. Имало е и
засилени очаквания за предстоящото решение на БНБ, основани на изявленията на
самата банка. Придобиване на вземането е дни преди заседанието на Управителния
съвет на БНБ от 06.11.2014г.
Синдиците твърдят още, че достигналото до банката
изявление за прихващане не отговаря на изискването за форма съгласно
разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от ЗБН, поради което е нищожно. Няма нотариална
заверка на подписа на лицето, от което произлиза изявлението.
При изложеното синдиците на „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност
искат да бъде постановено решение, с което да бъде обявено за недействително по
отношение на кредиторите на несъстоятелността посоченото прихващане, извършено
от ответника в период след 20.06.2014г., т.е. след началната дата на
неплатежоспособността на банката и след поставянето й под специален надзор, при
знание за настъпилата неплатежоспособност, евентуално да бъде обявено за
нищожно прихващането, като направено при липса на изискуемата от закона форма.
Легитимацията на синдиците като ищци и по двата иска е
потвърдена с Определение № 932 от 19.03.2018г. по ч.гр.д. № 407/2018г. на Апелативен
съд - София, ТО, 9 състав, задължително за настоящия съдебен състав.
Ответникът оспорва иска за обявяване на прихващането
нищожно като недопустим. Възразява, че изявлението за прихващане е било отправено до
квесторите на банката, а не до нейните синдици, преди тяхното назначаване и
изявлението не попада в темпоралния обем на чл. 59, ал. 2 от ЗБН. Не е платена
дължимата държавна такса, от заплащането на която по този иск синдиците не са освободени.
По същество исковете се оспорват като неоснователни.
Ответникът не оспорва насрещните вземания по процесното прихващане към момента на извършването му, както
и факта на извършеното волеизявление за прихващане.
Възразява, че е приложима редакцията на ЗБН, която е
била в сила към момента на извършване на прихващанията,
т.е. редакцията преди изм. ДВ, бр. 98 от 28.11.2014г. При тази приложима
редакция ответникът оспорва да е знаел
за настъпилата неплатежоспособност. Няма презумпция за знание и в доказателствена тежест на ищеца е да докаже този субективен
елемент от фактическия състав на чл. 59,
ал. 3 от ЗБН. Към момента на придобиване на вземането банката е била под
специален надзор. Специалният надзор се налага, когато е налице опасност от
неплатежоспособност при три алтернативни хипотези (чл. 115, ал. 2 от ЗКИ), с
цел банката да бъде оздравена. Легалната дефиниция за неплатежоспособност на
банка е дадена в чл. 36, ал. 2 от ЗКИ. Решението за задължително отнемане на лиценза
по чл. 26, ал. 2 от ЗКИ се взема от БНБ в срок до 5 дни от установяване на
неплатежоспособността (чл. 36, ал. 3 от ЗКИ). Това БНБ е сторила с решение № 63 от 06.11.2014г.
Легалното определение на неплатежоспособността по чл. 36, ал. 2 от ЗКИ е различно
от легалното определение на опасност от неплатежоспособност по чл. 115 от ЗКИ,
както и от общото понятие неплатежоспособност по чл. 608 от ТЗ. Липсва
презумпция за неплатежоспособност на банка.
Вземането, предмет на изявлението за прихващане, е придобито от
ответника чрез цесия преди
07.11.20014г., на която е било вписано в ТР по партидата на „КТБ“ АД решението
на БНБ за отнемането на лицензията за извършване на банкова дейност. В този
случай по силата на изричната норма на чл. 59, ал. 4 от ЗБН се приема, че
ответникът не е знаел за настъпилата неплатежоспособност, защото вземането му е
придобито преди датата на вписване на решението на БНБ за отнемане на
лицензията. Ако състоянието на
неплатежоспособност не е било известно на надзорния орган, как би могло да
се предположи, че е налице такова знание
във всеки средностатистически гражданин. Ако БНБ е спазила законовите си
задължения, тя е установила наличието на неплатежоспособност най-рано на
01.11.2014г. След като БНБ на 20.06.2014г. не е констатирала състояние на
неплатежоспособност, толкова повече третите лица, каквито са кредиторите и длъжниците на банката не биха могли да узнаят за такова
състояние на банката. Искането до Софийски градски съд за откриване на производство по
несъстоятелност също е направено на по-късна дата от момента на придобиване на
вземането от ответника, както и от уведомлението за прехвърляне на вземането и
изявлението за прихващане. Същевременно прихващането е и официално признато и
прието от банката, тъй като е надлежно осчетоводено и отразено в регистъра й.
Възраженията се поддържат и в подадения допълнителен
отговор.
В допълнителната си искова молба ищците оспорват
възраженията на ответника по иска по чл. 59, ал. 3 от ЗБН, както и че
предявеният при условията на евентуалност иск е недопустим – формата за
действителност на изявленията за прихващане следва да е налице при отправянето
на същите до квесторите, в качеството им на лица, осъществяващи правомощията по
управление на банката.
Съдът като
съобрази фактите и доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност,
възприема от фактическа страна по делото следното:
На 20.06.2014г.,
в часовете преди обяд, от „К.т.б.“ АД е било направено уведомление до
Българската народна банка, че е изчерпана ликвидността и се преустановяват
разплащанията, както и всички видове банкови операции. Обстоятелството е
станало известно на обществеността чрез
медиите.
С решение от същия ден на Управителния съвет на БНБ
(решение № 73 от 20.06.2014г.) търговската банка е била поставена под особен
надзор за срок от три месеца, били са назначени квестори, спряно е било
изпълнението на всички задължения, забранено е било извършването на дейностите,
съгласно лиценза за извършване на банкова дейност, отстранени са били от
длъжност членовете на Управителния съвет и Надзорния съвет, както и са били
лишени за срок от три месеца от право на глас акционерите в банката,
притежаващи повече от 10% от акциите й. Решението е било изменено и допълнено с
Решение № 74 от 22.06.2014г. И двете решения са станали известни на
обществеността чрез медиите, както и са били обявени в търговския регистър при
Агенция по вписванията по партидата на банката на 23.06.2014г.
Вписани в търговския регистър са били и Решение № 82
от 30.06.2014г. на Управителния съвет на БНБ за намаляване на лихвените
проценти по депозити до средния пазарен размер за банковата система, както и
Решение № 104 от 15.08.2014г. за разрешаване извършването на някой банкови
дейности за целите на погасяване на кредитите.
Същевременно от квесторите на банката са започнали
действия за установяване текущото състояние на банката и с Решение № 94 от
31.07.2014г. на Управителния съвет на БНБ е бил приет докладът за текущото
състояние на „КТБ“ АД към 30.06.2014г. в изпълнение на изискването по чл. 121
от ЗКИ. Допълнително са били изпълнени и
предписания, съгласно писмо вх. № БНБ-105551/05.09.2014г. - на
дружествата „Ъ.и Я.О.“ ООД, „Д.О.“ ООД и „А.“ ООД са били възложени
първоначално частична (на 25.06.2014г.), а в последствие цялостна оценка на
активите на „КТБ“ АД. За тези действия обществеността също е била уведомена
чрез медиите.
С Решение № 114 от 16.09.2014г. на Управителния съвет
на БНБ, вписано в търговския регистър, действията на квесторите до този момент са
били обобщени. За приключване на цялостната оценка на активите е бил определен
срок до 20.10.2014г., а след представяне на оценката и извършване на
съответните счетоводни операции за отразяването й в баланса на банката, в срок
най-късно до 31.10.2014г. квесторите е трябвало да представят в БНБ отчет за
капиталовата адекватност на „КТБ“ АД. Със същото решение е бил продължен срокът
на специалния надзор на банката поради констатиран остър недостиг на ликвидност
за възстановяване на банковата дейност и за изпълнение на задълженията към
депозантите и другите кредитори.
Докладът на „Ъ.и Я.О.“ ООД, „Д.О.“ ООД и „А.“ ООД е
бил внесен в БНБ на 20.10.2014г. от
квесторите (Информация за основните балансови позиции на „КТБ“ АД към
30.09.2014г. и за резултатите от оценките на активите на банката, изготвени от одиторските фирми). Докладът е бил публично оповестен и е
станал достояние на обществеността чрез медиите. Касаело се е за анализ и
оценка на основни балансови позиции и издадени банкови гаранции към 30.09.2014г.,
с основен извод за необходимост от обезценка на
активи в общ размер на 4 222 млн. лева. Сходни са били изводите и на
длъжности лица от БНБ, които също са правили проверка.
С Решение № 133 от 21.10.2014г. на Управителния съвет
на БНБ, след приемане на доклада, отново е
било указано на квесторите в срок до 31.10.2014г. да предприемат необходимите действия за
осчетоводяване в баланса на банката на резултатите на оценката и анализа на
активите към 30.09.2014г.
На 27.10.2014г. в Народното събрание е бил внесен
доклад “Събитията и предприетите действия, свързани с „КТБ“ АД и ТБ“В.ЕАД“ от
името на Управителния съвет на Българската народна банка“. В доклада е било
посочено, че на основа на данните от
анализа, оценката и заключението на одиторските фирми за размера на необходимите обезценки, се очаква КТБ да отчете пред Управление „Банков
надзор“ на БНБ отрицателен собствен капитал. След получаване на финансовите и
надзорните отчети следва законовото задължение за отнемане на лиценза на банката,
която има отрицателен собствен капитал, като решението за отнемане на лиценза
се вземе в срок от 5 работни дни от установяване на неплатежоспособността. В
доклада е било изложено още, че други решения и действия ще бъдат възможни
единствено ако Народното събрание намери за уместно и своевременно приеме
изменения и допълнения на действащото законодателство, включително и по
отношение на ресурсното обезпечаване.
След множество дискусии и обсъждания, на 31.10.2014г.
от народните представители е била отхвърлена възможността за законодателно изменение за оздравяване на
банка с отрицателен капитал.
Междувременно
през време на цялото действие на особения надзор е имало изразени
инвеститорски намерения по отношение на банката, които са ставали известни на обществеността
чрез медиите.
На 04.11.2014г. квесторите на „КТБ“ АД са внесли в БНБ
с писмо вх. № БНБ-127892/04.11.2014г. финансови и надзорни отчети в КТБ към
30.09.2014г. – Капиталови изисквания (COREP) –
Индивидуален, Обща рамка за финансово отчитане (ОРФО/FINREP) – Индивидуален. Установявала се е отрицателна
стойност на собствения капитал на банката в размер на минус 3 745 313
хил. лева, определени според Регламент (ЕО) № 575/2013 относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и
инвестиционните посредници, както и че банката не
отговаря на капиталовите изисквания съгласно Регламент (ЕС) № 575/2013.
По делото
липсват доказателства за това кога точно е бил изготвен докладът (направено
заключение за стойността на собствения капитал на банката), както и че той е бил
оповестен на обществеността чрез
медиите при изготвянето и внасянето му в БНБ. Включително е липсвало прессъобщение на БНБ за изготвянето и внасянето на
този доклад. В исковата молба няма и
твърдения за такива оповестявания.
Констатациите по доклада обаче са били приети и
обсъдени от Управителния съвет на БНБ. Докладът и всички извършени до тогава
действия от БНБ са били обобщени в мотивите към
Решение № 138 от 06.11.2014г. на Управителния съвет на Българската
народна банка. С решението, на основание чл. 36, ал. 2, т. 2 от ЗКИ, лицензията
за банковата дейност на „К.т.б.“ АД е била отнета. За решението е имало прессъобщение още на 06.11.2014г., след вземането му, а на
следващия ден – 07.11.2014г., решението е било обявено в търговския регистър по
партидата на „КТБ“ АД.
Решението за
отнемане на лицензията не е било отменявано от Върховния административен съд.
Постъпилите жалби са били приети недопустими и след сезиране от БНБ на Софийски градски съд за откриване на
производство по несъстоятелност срещу „К.т.б.“ АД, с решение № 664 от
22.04.2015г. по т.д. № 7549/2014г. на Софийски градски съд, VІ-4 състав е била
обявена неплатежоспособността на „К.т.б.“ АД с начална дата на
неплатежоспособността 06.11.2014г., открито е било производство по
несъстоятелност, както и е била обявена несъстоятелността на банката.
С решение № 1443 от 03.07.2015г., постановено по т.д.
№ 2216/2015г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3-ти
състав, решението на Софийски градски съд е било отменено единствено в частта относно началната дата на
неплатежоспособността, като е била определена друга начална дата – 20.06.2014г.
От въззивния съд е било прието, че това е най-ранната
дата, на която се установява неплатежоспособност на банката, тъй като
констатациите за финансово-икономическото състояние на банката макар да са към
30.09.2014г., се потвърждават като такива и към 30.06.2014г., а след
20.06.2014г., когато банката е била поставена под особен надзор от БНБ, банката
не е извършвала дейност.
Тази дата на неплатежоспособността е била
окончателната. Подадените жалби от акционери срещу постановеното въззивно решение в производството по несъстоятелност са
били оставени без разглеждане (така определение № 172 от 06.07.2016г. по т.д. №
3343/2015г. на ВКС, ТК, І т.о., потвърдено с определение № 583 от 09.11.2016г.
по ч.т.д. № 1875/2016г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.). Междувременно във връзка с конституционността на разпоредби на ЗБН е било постановено
и Решение № 6 от 14.06.2016г. по к.д. № 1/2016г. на Конституционния съд.
Постановените в производството по несъстоятелността съдебни актове не са спорни
по делото.
Не е спорно и че
дружеството – ответник „Ч.м.“ АД
е било длъжник на „К.т.б.“ АД с изпълняеми парични
задължения по договор за банков кредит от 24.01.2007г. с анекси. Вземанията на банката по договора са били и изискуеми. Към 31.10.2014г. по
договора са били дължими общо 375 768. 82 лева редовна и просрочена
главница, просрочени и текущи лихви върху редовна и просрочена главница,
неустойки и комисионни.
Не е спорно също, че В.С.Д. е имал наличност по
банкова сметка ***:
***ева, произтичаща от
сключен между него и банката Договор за преференциален безсрочен депозит № 8021
от 26.04.2005г.
Вземането е
било прехвърлено на ответника с договор за цесия от 31.10.2014г. и за това
„КТБ“ АД е била уведомена чрез квесторите с писмено уведомление вх. № 10468/03.11.2014г., на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, от цедента.
На същата дата с изявление вх. № 10470/03.11.2014г.
ответникът също е уведомил за цесията и е направил изявление за прихващане
на цедираното вземане със задълженията си по
договора за банков кредит.
По делото не се установява към 03.11.2014г., когото
банката е била уведомена за цедиране на вземането по
наличната банкова сметка *** – цедент, ответното
дружество, чрез представляващото го лице/лица, да е имало знание за
финансово-икономическото състояние на банката (размера на собствения й капитал)
повече от това, което е било известно на обществеността чрез медиите, съответно
да е знаело такива обстоятелства и до 06.11.2014г., когато е било взето и
оповестено Решение № 138 от 06.11.2014г. на Управителния съвет на Българската народна
банка. По делото няма изложени и твърдения за такива обстоятелства.
Прехвърленото
вземане е било осчетоводено при „КТБ“ АД. По делото обстоятелствата не
са спорни. Това е било съгласно одобрени решения на квесторите и в изпълнение на заповед № З-2732/27.10.2014г.
Не е спорно, че е било осчетоводено и прихващането.
За получени множество уведомления за цесии и
осчетоводяването им, съответно за приетите изявления за прихващане, квесторите на „КТБ“ АД са уведомили и БНБ и
това също е видно от съдържанието на Решение № 138 от 06.11.2014г. на
Управителния съвет на Българската народна банка.
При тези установени от фактическа страна
обстоятелства, от правна страна съдът намира следното:
По иска по
чл. 59, ал. 3 от ЗБН
С предявения иск по чл. 59, ал. 3 от ЗБН, синдиците на
„КТБ“ АД – в несъстоятелност искат процесното
прихващане да бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на
несъстоятелността, тъй като ответникът е придобил вземането и задълженията
преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, но
към момента на придобиване на вземанията или задълженията е знаел, че е настъпила неплатежоспособност
на банката.
Настоящият съдебен състав намира иска неоснователен
като недоказан по следните съображения:
С разпоредбата на чл. 59, ал. 3 от ЗБН се дава
възможност на синдиците да поискат обявяването за недействителни на прихващания
поради това, че придобиването на вземането и задължението, с които кредитор е
извършил прихващане, е било, освен другото, при знание на настъпилата
неплатежоспособност. При приложимата към процесното
прихващане правна уредба в ЗБН (преди
изм. ДВ, бр. 98 от 2014г., в сила от 28.11.2014г.), хипотезата на чл.
59, ал. 3 от ЗБН е единствената относно недействителността на прихващания,
извършени от кредитор. Последиците на прихващане в този случай могат да бъдат
отменени поради недобросъвестността на кредитора и поради това, че с
прихващането, което има за последица погасяване на вземане срещу банката, без
реално изпълнение на насрещно задължение, се нарушава установения ред на
удовлетворение на кредиторите в несъстоятелността. Разпоредбата е идентична на
тази по чл. 645, ал. 3 от ТЗ от общата търговска несъстоятелност и е израз на
идеята, че регламентацията на процедурите за несъстоятелност на отделните
видове търговци следва да почива на единен подход и общи принципи, макар
модифицирани с оглед особеностите на производството по несъстоятелност на
банките (така Мотиви към проекта на Закона за банковата несъстоятелност).
Знанието на кредитора за неплатежоспособността (неговата недобросъвестност), и
съгласно ТЗ и съгласно ЗБН, трябва да бъде установена при условията на пълно и
главно доказване и е в доказателствена тежест на
ищеца.
Необорима презумпция за знание, съгласно ЗБН, има единствено в случая, когато вземането или
задължението е придобито след датата на вписване на решението на Централната
банка за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност на основание
чл. 36, ал. 2 от ЗКИ (чл. 59, ал. 4 от ЗБН). Решението, съгласно действалата
към датата на отнемане на лиценза на „КТБ“АД редакция на разпоредбата на чл.
36, ал. 2 от ЗКИ, е за задължително отнемане на лиценза за извършване на
банкова дейност поради неплатежоспособност на две основания – банката не
изпълнява повече от 7 работни дни свое изискуемо парично задължение, ако това е
пряко свързано с финансовото състояние на банката и по преценка на БНБ не може
да се очаква изплащане на изискуемите
парични задължения в приемлив период от време (чл. 36, ал. 2, т. 1 от
ЗКИ) или собственият капитал на банката е отрицателна величина (чл. 36, ал. 2,
т. 2 от ЗКИ). Възприето е банковата несъстоятелност да се основава на обстоятелства, различни от общата търговска
несъстоятелност.
Необоримата презумпция за знание на кредиторите е поради значението на вписванията в
търговския регистър (чл. 7, ал. 1 от ЗТР), както и приетата с решението на
Централната банка неплатежоспособност с
посочване на конкретните обстоятелства, които я обосновават, при задължителното
отнемане на лицензията и предприемането на действия за откриване на
производство по несъстоятелност.
От предвидената в разпоредбата на чл. 59, ал. 4 от ЗБН
необорима презумпция следва, че знанието
по чл. 59, ал. 3 от ЗБН е за конкретните факти, обосновали отнемането на
лиценза при неплатежоспособност на банка. В случая на „КТБ“ АД (в
несъстоятелност) – отрицателния собствен капитал на банката, при правилото, че
за осигуряване изпълнението на задълженията към кредиторите банките трябва да
притежават адекватен на поетите рискове от дейността им собствен капитал (чл.
39, ал. 1 от ЗКИ). Релевантна по чл. 59,
ал. 3 от ЗБН е не правната преценка на кредитора относно платежоспособността на
банката (неплатежоспособността е правната квалификация на фактите по чл. 36,
ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗБН, давана от
Управителния съвет на БНБ и преценявана в евентуално съдебно производство по
обжалване отнемането на лиценза (чл. 151 от ЗКИ), съответно в съдебното
производство по несъстоятелността), а
знанието на кредитора за обуславящия неплатежоспособността факт – в
случая декапитализирането на банката. Същевременно
неплатежоспособността по смисъла на чл. 59, ал. 3 от ЗБН не е в значението на общоупотребимия български език – качество на
неплатежоспособен - който не е в състояние да плаща задълженията си (Български
тълковен речник, изд. „Наука и изкуство“, София, 2002), а дума с утвърдено
правно значение, правна квалификация (чл. 9, ал. 1 от ЗНА,, вр.
чл. 37, ал. 1 от Указ № 883 от 24.04.1974г за прилагане на Закона за
нормативните актове).
При придобиването
от ответника на задълженията и вземането по процесното
прихващане, по-късно е това на придобиване на вземането – със съобщаването на
цесията от цедента на банката, чрез квесторите,
изпълняващи правомощията си по чл. 107 от ЗКИ – на 03.11.2014г., когато
ответникът е можел да поиска изпълнение
от банката (чл. 99, ал. 4 от ЗЗД). С
оглед възприетото от фактическа страна,
не се установява, че към този момент ответникът е знаел за
неплатежоспособността на банката – релевантното обстоятелство, че тя е имала
отрицателен капитал. Обстоятелството е било установено като сигурно (обективно
съществуващо състояние) в резултат на дейността на квесторите на банката (при
установяване текущото състояние на банката по чл. 121 от ЗКИ и при
неограничения достъп и контрол на
квесторите върху помещенията на банката, счетоводната и друга документация по
чл. 108 от ЗКИ), под надзора на Централната банка, едва след 20.10.2014г.,
когато е бил изготвен окончателно отчет за капиталовата адекватност на „КТБ“
АД, за който отчет, също съгласно възприетото от фактическа страна, обществеността е била уведомена с
оповестяването на 06.11.2014г. на
Решение № 138 от 06.11.2014г. на Управителния съвет на Българската
народна банка. Не се установява, нито се твърди ответникът да е имал данни за
финансово-икономическото състояние на банката повече от това, което е било
известно на обществеността чрез медиите.
При даденото
от съда тълкуване на обстоятелствата, които кредиторът по чл. 59, ал. 3 от ЗБН
е трябвало да знае, е ирелевантно общоизвестното
обстоятелство, че на 20.06.2014г. ръководството на „КТБ“ АД е уведомило
Българската народна банка, че е изчерпана ликвидността и се
преустановяват разплащанията, както и всички видове банкови операции от
банката, съответно извършените след тази дата и до 06.11.2014г. действия на БНБ
по поставянето й под особен надзор.
Докладът на „Ъ.и Я.О.“ ООД, „Д.О.“ ООД и „А.“ ООД е
имал за предмет анализ и оценка на
основни балансови позиции и издадени банкови гаранции към 30.09.2014г., но въз
основа на него квесторите са предприели действия за осчетоводяване в баланса на
банката на резултатите на оценката и анализа на активите към 30.09.2014г., т.е.
състоянието на капитала на банката към 20.10.2014г. още не е било установено.
Докладът на БНБ от 27.10.2014г. също се е основавал на
очаквания, макар с голяма степен на сигурност,
при изчакване получаването на
финансовите и надзорните отчети на банката, което е било и изрично вписано в
доклада, а предприетите от Народното събрание действия до 31.10.2014г., с оглед
евентуални законодателни промени, са
били за избягване на последиците (социалния и икономически ефект) от евентуално
отнемане на лиценза на „КТБ“ АД и откриването на производство по несъстоятелност
срещу банката с обявяването й в несъстоятелност. Съгласно ЗБН тогава,
оздравителното производство е било само преди несъстоятелността и е действал
принципът, че банка, която е неплатежоспособна, не може да бъде оздравена, тъй
като е загубила общественото доверие, необходимо за нормалното й функциониране.
Този принцип не е бил променен, съгласно окончателно взетото от мнозинството в
парламента решение на 31.10.2014г.
Или към 03.11.2014г.,
и при липсата на оповестени окончателни финансови и надзорни отчети на
квесторите, за обществеността, включително за ответника, не е имало сигурно
знание за конкретното финансово-икономическо състояние на „КТБ“ АД – че тя е
била с отрицателен капитал, неадекватен на поетите рискове от дейността й.
При липсата на установена недобросъвестност на ответника
по чл. 59, ал. 3 от ЗБН, този иск по делото следва да бъде отхвърлен.
Без значение е какво е предполагал ответникът относно
финансово-икономическото състояние на банката, съответно възможното отнемане на
лиценза й и обявяването й в несъстоятелност и как е преценил, е следва да
защити интересите си като кредитор по цедираното
вземане. В този смисъл са без значение и уговорките между страните по договора
за цесия. Релевантно е неговото знание за конкретното финансово-икономическо
състояние на банката, съответно дали е бил недобросъвестен при придобиване на
вземането и задълженията, предмет на извършеното прихващане.
По иска с
правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 44 от ЗЗД, вр. чл. 59, ал. 2 от ЗБН
По разбиране на настоящия съдебен състав, този иск,
предявен при условията на евентуалност, е също неоснователен.
По правило при общата уредба на прихващането по чл.
103 и чл. 104 от ЗЗД изявлението за прихващане, като едностранна правна сделка,
е уредено като неформално. Не се изисква форма за действителност или за
доказване на изявлението. Разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от ЗБН относно прихващанията е специална. Предвидената в нея форма на
изявленията е за действителност, но касае изявленията за прихващане, направени
до синдика/синдиците на банка. Изявление за прихващане може да бъде правено
преди и след откриване на производство по несъстоятелност на банка, но от
изричното посочване в разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от ЗБН, че изявлението се
отправя от към синдика следва, че изискването за форма е в хипотезата на вече
открито производство и назначени синдици, а не преди това.
Дори това тълкуване да не бъде споделено, по делото е
безспорно, че изявлението за прихващане в случая, макар направено в писмена
форма, се било прието от квесторите, прихващането е било осчетоводено, а във
внесените на 04.11.2014г. от
квесторите на „КТБ“ АД в БНБ с писмо вх.
№ БНБ-127892/04.11.2014г. финансови и надзорни отчети в КТБ към 30.09.2014г. са
били съобразявани и извършените прихващания. Или действието на изявлението за
прихващане в конкретната направена форма
не е било оспорвано.Така е налице хипотезата на чл. 293, ал. 3 от ТЗ –
ищецът не може да се позове на нищожността на прихващането, ако от поведението
му може да се заключи, че действителността на изявлението за прихващане не е
била оспорвана. Липсата на оспорване на прихващането няма връзка с
допустимостта на настоящото производство, което е и по отношение на това до
кого е било адресирано изявлението и възражението на ответника за недопустимост
на производството на това основание е неоснователно, както и и е неоснователно
възражението за нередовност на исковата молба в тази част поради неплащането на
държавна такса, но е основателно възражението на ответника за неоснователност на иска по изложеното вече от
съда. Искът следва да се определи като действие за попълване на масата на
несъстоятелността в широк смисъл по Глава Четвърта от ЗБН, имащ за цел възстановяване и съхраняване на
тази маса (събиране на вземанията на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност) по чл. 57
от ЗБН. Поради това държавна такса по исковата молба в тази част не е дължима предварително.
По
разноските
Поради отхвърляне на исковете, разноски на „КТБ“ АД -
в несъстоятелност по чл. 78, ал. 1 от ГПК не са дължими.
От масата на несъстоятелността на „КТБ“ АД - в
несъстоятелност е дължима държавна такса по исковете в размер на 14 400 лева,
съответно на цената на исковете (чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, вр.
чл. 59, ал. 7 и чл. 57, ал. 6 от ЗБН). Разпоредбите на чл. 59, ал. 7 и чл. 57,
ал. 6 от ЗБН, нови ДВ, бр. 41 от 2015г., в сила от 05.06.2015г. са
процесуалноправни и с действие по отношение на всички образувани и висящи производства.
Ответникът не установява направени разноски и съдът не
се произнася по чл. 78, ал. 3 от ГПК с присъждането на такива разноски.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание
чл. 59, ал. 3 от ЗБН, евентуално чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр.
чл. 59, ал. 2 от ЗБН, предявени от А.Н.Д. и К.Х.М., в качеството им на синдици
на „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност, с ЕИК *******и със седалище и адрес на
управление ***, срещу „Ч.м.“ АД, с ЕИК *******и със седалище и адрес на
управление ***.
ОСЪЖДА „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност,
с ЕИК *******и със седалище и адрес на управление ***, да заплати по сметка на
Софийски градски съд, на основание чл. 59, ал. 7 и чл. 57, ал. 6 от ЗБН, сумата
14 400 лева (четиринадесет хиляди и четиристотин лева) държавна такса по исковата
молба делото, която сума да се събере от масата на несъстоятелността.
Решението подлежи на обжалване пред
Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия: