РЕШЕНИЕ ПРИ ПРИЗНАНИЕ НА ИСКОВЕТЕ №
гр. Сливен, 7.10.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Сливенския районен
съд, гражданско отделение, VІІ-ми състав в публично съдебно заседание на
двадесет и седми септември, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател : Мария Каранашева
при секретаря Добринка Недкова
като разгледа докладваното от
съдия Каранашева
гр. дело № 3122 по описа за
2019 год.
на Сливенски районен съд ,
за да се произнесе взе предвид
следното:
В исковата молба ищецът твърди,
че е ответното дружество го е уведомило
с писмо, че ще престъпят към преустановяване на водоподаването
и е предоставен срок на ишеца да заплати главница в
размер на 275.92лв и лихви в размер на 366.37лв. Посочено е, че ищецът е
поискал справка за дължими фактури и по справката към 9.04.2019г. задължението
му за главница е в размер на 284.14лв, а за мораторна
лихва в размер на 366.90лв.Твърди се, че ищеца завел молба в ответното
дружество да отпише по давност задълженията на
ищеца за периода 2003г. до 2010г., а в отговор получил писмо от
ответното дружество да заплати претендираните суми,
тъй като давността не се прилага служебно .Сочи се, че вземанията на ответника
за главница и мораторна лихва са погасени по давност
, тъй като правото на иск е погасено по давност.
Поискано е да бъде признато за
установено, че ищецът не дължи на ответното дружество главница в размер на
дружество 284.14лв, представляваща главница за
ползвана питейна вода периода от 1.01.2003г. до 30.01.2010г. и мораторна лихва в размер на 366.90лв, натрупана към
19.04.2019г.,поради погасяването по давност на правото на иск и правото на
принудително изпълнение. Направена е претенция за присъждане на разноските по
делото.
Съдът е квалифицирал така
предявения главен отрицателен установителен иск, като
такъв с правно основание чл. 124 ал. 1
от ГПК.
Съдът е квалифицирал така
предявения акцесорния отрицателен установителен
иск, като такъв с правно основание чл.
124 ал. 1 от ГПК
Указано е на ищеца, че
доказателствената тежест по отношение на факта, че ответното дружество с
поведението си е станало причина за завеждане на отрицателен установителен иск, е негова
В едномесечния срок за отговор,
отговор от ответника е постъпил.
В отговора е заявено, че
предявения иск е допустим и основателен и вземанията на ответното
дружество са погасени по давност
.Направени са изрични признания а исковете.Сочи се, че ответното дружество не е
предприемало действия по принудително изпълнение и самото съществуване на
вземанията не е причина за предявяването на отрицателни установителни
искове.Сочи се, че ответното дрежство не е
предприемало действия за прекъсване на водоподаването.Дружеството
е в правото да си претендира вземанията, тъй като потребителя би могъл да ги
заплати в условията на чл.118 от ЗЗД.Поискано е да бъдат присъдени на ответното
дружество разноски на основание чл.78,ал.2 от ГПК
В съдебно заседание
ищеца, редовно призован не се явява,вместо него се явява адв.Д.И.,който
моли да бъдат уважени предявените искове и да им бъдат присъдени направените по
делото разноски.
Ответното дружество, редовно
призовано, явява се адвокат К., който моли да бъде постановено решение при
признание на исковете и да бъдат присъдени на доверителя му направените по
делото разноски.
Съдът като взе предвид
доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 4.04.2019г. е изпратено уведомление от
“Водоснабдяване и канализация” ООД до Б.Й.Н., в която е посочено, че на
основание чл.40,ал.1 от ОУ за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите на ВиК оператор
“Водоснабдяване и канализация” ООД и на основание чл.90 от ЗЗД, служителите на
дружеството ще пристъпят към преустановяване на водоподаването,
като е посочено, че горните действия ще бъдат извършени след изтичане на
15дневен срок от датата на получавен на уведомлението
в случай, че не се погаси дължимата сумата към 4.04.2019г. възлизаща на
275.32лв-главница и 366.37лв лихва.
От справка, издадена от “Водоснабдяване и канализация”
ООД на 11.04.2019г. за абонат Б.Й.Н. с адрес *** се установява, че дължи
главница в размер на 284.14лв, представляваща главница за ползвана, но незаплатена питейна вода за периода от 1.10.2003г. до
31.01.2010г. и мораторна лихва за забава в размер на
366.90лв, начислена върху главницата към 11.04.2019г.
Със системен бон от 10.05.2019г. Б.Й.Н. е заплатил на
“Водоснабдяване и канализация” ООД сумата от 8.24лв по фактура за м.03.2019г.
На 10.05.2019г. е подадена молба от Б.Й.Н. до
“Водоснабдяване и канализация” ООД, в която е поискано да се отпишат
задълженията му за периода от 2003г. до 2010г., като за неплатената фактура за
2019г. се представя документ за плащане.В молбата е посочено, че задълженията
за периода 2003-2010г. са погасени по давност.
С писмо от 20.05.2019г. от управителя на
“Водоснабдяване и канализация” ООД до Б.Й.Н. е посочено, че давността не се
прилага служебно и при неплащане на фактурите ще се
спре водоподаването.
С писмо от 23.05.2019г. от управителя на
“Водоснабдяване и канализация” ООД до Б.Й.Н. е посочено, че давността не се
прилага служебно и при неплащане на фактурите ще се
спре водоподаването.
Горната фактическа обстановка съдът приема за
установена въз основа на писмените доказателства, които са ясни и
непротиворечиви, кореспондират помежду си, поради което съдът
ги кредитира.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
По допустимостта на предявения иск с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК съдът намира ,че ищецът Б.Й.Н. има правен интерес от
предявяването на отрицателен установителен иск,
че не дължи определени суми на ответното
дружество за процесния периода, тъй като е изтекла
погасителната давност за реализирането
на вземането. Доколкото ответното дружество може да претендира принудително
изпълнение по отношение на тези вземания спрямо
длъжника, за последният е налице правен интерес от предявяването на
отрицателен установителен иск за признаване, че вземанията не се дължат поради изтекла погасителната давност за
правото на иск и правото на принудително изпълнение спрямо тези вземания. С иска предмет на настоящото
производство се твърди отпадане на правото на иск и на правото на принудително
изпълнение на ответното дружество за тези вземания.Ищецът има правен интерес да
претендира погасяването на сумите по давност и предвид заявеното от ответното
дружество, че ще прекъсне водоподаването до имота му
ако сумите не се заплатят.
По основателността предявения иск с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК - отрицателен установителен
иск за признаване на установено, че ищеца не дължи на ответното дружество
сумата от 284.14лв, представляваща главница за ползвана, но незаплатена
питейна вода за периода от 1.10.2003г. до 31.01.2010г., поради погасяването по
давност на правото на иск и правото на принудително изпълнение.
Предявения иск е основателен за вземанията за главница
и законна лихва с оглед на направеното признание на исковете в отговора и в
съдебно заседание. За този период е изтекла напълно тригодишната погасителна
давност за предявяването на иск, искането на изпълнителен лист, както и правото на
принудително изпълнение. Съгласно разпоредбата на чл. 111, б. В от ЗЗД с
изтичането на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за
други периодични плащания. Вземанията на ответното дружество срещу ищеца са
вземания за периодични плащания, които се дължат въз основа на периодично
доставяне на стоки и услуги - ВиК и съответно абоната – потребител дължи ежемесечно плащане на фактурите на ответното
дружество. Престациите от страна на ответното
дружество са еднородни, ежедневни, периода на фактуриране е месечен, съответно
и периода за плащане, т.е. налице е визираната в чл. 111 б.В от ЗЗД хипотеза за
периодични плащания. Това е визирано и в
ОУ на ВиК, одобрени от ДКЕВР, а именно, че
плащането се извършва месечно. С оглед изложеното предявеният отрицателен установителен иск следва да бъде уважен.
По акцесорния
иск за мораторна лихва, съдът приема, че предявения
иск е основателен и доказан с оглед на направеното приезнание
на исковете.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК, и предвид на направеното искане от страна
на процесуалния представител на ищеца за присъждане на направените по делото
разноски, съдът намира, че същото е основателно и ще следва да бъде уважено,
съразмерно на уважената част от иска в размер на 700 лв., представляващи
заплатени държавни такси и адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената
част от иска.
По направеното възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение, съдът приема възражението за неоснователно.В
производството са предявени два иска, договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение е в минималния размер предвиден в НМРАВ.
По направеното искане за присъждане на разноски на представителя на
ответното дружество, съдът приема искането за неоснователно.Съгласно разпоредбата
на чл.78,ал.2 от ГПК ако ответника с поведението си не е дал повод за завеждане
на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.В настоящото
производство с отговора ответното дружество е признало предявените отрицателни установителни искове, но вземанията срещу ищцата фигурират,
както в извлечението от счетоводни сметки за задължения на абонат,.Вземанията
срещу ответника не са осчетоводени като несъбираеми, а фигурират като активи на
дружеството.Следва да се отбележи, че ответното дружество е претендирало от
ищеца заплащането на сумите, като в противен случай е посочено, че ще прекъсне водоподаването.С поведението си ответното дружество е
станало причина за завеждането на делото, независимо че в хода на исковия
процес е признало исковете.
Мотивиран от горното и на основание чл.235,ал.1 от ГПК, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 от ГПК, че Б.Й.Н., ЕГН **********,*** НЕ
ДЪЛЖИ на “Водоснабдяване и канализация” ООД, със седалище и адрес на
управление гр.Сливен,ул.”Шести септември”№27, Булстат
********* сумата от 284.14лв/ двеста
осемдесет и четири лева и четиринадесет стотинки/, представляваща главница за доставена и консумирана питейна вода
за периода от 1.10.2003г. до 31.01.2010г.на адрес гр. Сливен, ул.Шипка 1А поради погасяването на правото на иск и правото на
принудително изпълнение на ответното дружество.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 от ГПК, че Б.Й.Н., ЕГН **********,*** НЕ ДЪЛЖИ на “Водоснабдяване и
канализация” ООД, със седалище и адрес на управление гр.Сливен,ул.”Шести
септември”№27, Булстат ********* сумата от 366.90лв, / триста шестдесет и шест
лева и деветдесет стотинки/, представляваща мораторна
лихва начислена към 4.04.2019г., поради погасяването на правото на иск и правото на
принудително изпълнение на ответното дружество.
ОСЪЖДА “Водоснабдяване и канализация” ООД,със седалище и адрес
на управление гр.Сливен,ул.”Шести септември”№27,Булстат
********* , на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати
на Б.Й.Н.,
ЕГН **********,*** направените
по делото разноски в размер на 700 лв./ седемстотин лева /, съразмерно
на уважената част от исковете.
ОТХВЪРЛЯ искането на
“Водоснабдяване и канализация” ООД,със седалище и адрес на управление
гр.Сливен,ул.”Шести септември”№27,Булстат *********
да бъде осъден Б.Й.Н., ЕГН **********,*** на основание чл.78,ал.2 от ГПК да им заплати сумата от 360лв,
представляващи направени по делото разноски, като неоснователно.
Решението подлежи на въззивно обжалване с въззивна жалба пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ: