№ 4064
гр. София, 05.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Въззивно
гражданско дело № 20231100500943 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 във връзка с чл. 294 от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
С Решение № 177960 от 28.07.2019 г., постановено по гр. д. № 10034 по
описа за 2018 г. на СРС, І ГО, 41 състав е отхвърлен предявеният от М. М. Р.,
ЕГН ********** срещу С. Й. Д., ЕГН ********** осъдителен иск с правно
основание чл. 109 ЗС за осъждането на С. Й. Д. да преустанови
неоснователните си бездействия, с които нарушава правото на собственост
– неполагане на необходимите грижи за отглеждане на два броя немски
овчарски кучета в дворно място с административен адрес: с. Лозен, район
„Панчарево”, ул. ******* *******, което довежда до произвеждане от
животните на шум над допустимото в обитавания от нея собствен имот –
къща, находяща се в с. Лозен, район „Панчарево”, ул. *******, пречещо на
спокойното и пълноценно упражняване на правото на собственост на ищеца,
като неоснователен.
С решението е отхвърлен предявеният от М. М. Р., ЕГН **********
срещу С. Й. Д., ЕГН ********** осъдителен иск с правно основание чл. 45 вр.
чл. 52 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата 4 000 лева,
представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди,
изразяващи се в смущаване на нейното спокойствие, създаване на пречки да
извършва нормалните си ежедневни дейности, нарушения на съня, създаване
на нездравословна среда от произвежданите от кучетата косми, тревожно
разстройство с пристъпи на паника, понижение на общия ментален статус,
1
работоспособност и социална активност, както и повишена чувствителност,
търпени в периода 2011 г. – 2018 г. в резултат на неправомерното поведение на
ответника – бездействие, изразяващо се в неполагане на необходимите грижи
за отглеждани два броя кучета в къщата, находяща се в с. Лозен, район
„Панчарево”, ул. ******* *******, непредприети от него действия по
преместване на животните далеч от дома на ищеца, нежеланието му да
изгради шумоизолирана преграда за ограничаване на вдигания шум от
животните над допустимите норми, като неоснователен.
В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу решението е
подадена въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство –
М. М. Р., ЕГН **********, с която обжалва първоинстанционното съдебно
решение в цялост като неправилно и необосновано, постановено при напълно
изяснена фактическа обстановка, но при неправилно формирани изводи при
преценка на събрания по делото доказателствен материал. Излага, че в хода на
първоинстанционното производство са събрани достатъчно доказателства за
наличие на неправомерно въздействие върху имота на ищеца, но въпреки това
съдът е отхвърлил като неоснователни и двата иска. Счита, че е правно
ирелевантно обстоятелството кой точно от живеещите в съседния имот е
собственик на кучетата, отглеждани там, по аргумент от разпоредбата на чл.
50 ЗЗД, уреждащ кръга от лица, носещи отговорност за деликти, причинени от
животни. Според въззивницата, при установяване на обстоятелството, че
ответникът не е оспорил факта, че живее в процесния имот, в който се
отглеждат кучета, които създават пречки за ползване на съседен имот,
първоинстанционният съд следвало да приеме за установено, че същите
животни се намират под надзора на ответника. Сочи, че при постановяване на
решението съдът не е взел предвид както заключенията на назначените по
делото съдебни експертизи, така и показанията на разпитаните лица, от които
се установявали твърденият от нея обстоятелства и причинените
неимуществени вреди на ищцата. Не било отчетено обстоятелството, че
според заключението на вещото лице съществува пряка връзка между
констатираното здравословно състояние на ищцата и стресогенните фактори
от заобикалящата я околна среда. Оспорва и извода на съда, че въпреки, че в
имота на ответника било констатирано произвеждането на превишаващ
допустимите нива шум, понеже там има различни по големина и размери
кучета, не можело да се установи категорично отговорността на ответника.
Този извод не съответствал на разпоредбата на чл. 50 ЗЗД, която при
причинени вреди от кучета определя солидарна отговорност на собственика
на животното и на лицето, под чийто надзор се намира то. В изпълнение на
указания на въззивния съд при първото разглеждане на делото в открито
съдебно заседание, проведено на 03.11.2020 г., процесуалният представител на
ищцата заявява, че неблагоприятното въздействие върху правото на ищцата да
ползва спокойно имота си произтича от произвеждания от кучетата шум,
които се отглеждат в дворното място, собственост на С. и Р. Д.и, като искането
е да бъдат преустановени действията на ответника, които нарушават
жизнената среда, като кучетата бъдат премахнати и не се отглеждат в двора
или да бъдат взети други мерки като например да се задължи ответникът да
2
изгради шумоизолирана ограда, което да елиминира вредното въздействие на
факторите, с които се засяга правото на ползване на собствения имот.
Вредните фактори са индивидуализирани като надвишаващия разрешените
нива на шум кучешки лай и следващите от него нездравословни условия за
живот в имота. По изложените съображения поддържа, че обжалваното
решение е неправилно и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК моли за неговата
отмяна и постановяване на решение по същество, с което предявените искове
да бъдат изцяло уважени. Претендира сторените в двете съдебни инстанции
разноски, съобразно изхода на спора.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответника в първоинстанционното производство – С. Й. Д., ЕГН **********, с
който я оспорва като неоснователна. Излага съображения за
законосъобразност и правилност на обжалваното решение. Твърди, че
исковата претенция по чл. 109 ЗС е останала недоказана. Излага, че по делото
били събрани достатъчно доказателства, че двете кучета, които ищцата
твърди, че пречат – порода немска овчарка, са собственост на брат му – Р.
Д., като по делото било установено, че същите му били предоставени във
връзка с работата му като граничен полицай. Сочи, че живеели в специално
пригодено помещение, което било отдалечено от имота на ищцата. Излага, че
по делото било установено, че той има две кучета – ротвайлер и пинчер, които
живеели в обитавания от него етаж от къщата. Сочи, че срещу тези две кучета,
няма оплакване от страна на ищцата. По отношение на иска по чл. 45 ЗЗД,
твърди, че същият е неоснователен и правилно е отхвърлен от
първоинстанционния съд. Твърди, че по делото липсвали доказателства за
противоправно поведение на ответника, защото по никакъв начин не се
установило наличие на противоправно деяние във връзка с отглеждането на
двете овчарски кучета. Твърди, че ищцата не е доказала наличието на
неимуществени вреди, чието обезщетяване претендира. Сочи, че от
заключението на назначената по делото съдебно – психологическа експертиза
се установявало, че доколкото ищцата има някакви психологически проблеми,
те се дължат най-вече на личностните особености и прекалената
чувствителност, а не толкова на външни фактори. С оглед на изложеното в
отговора на въззивната жалба, моли решението да бъде потвърдено изцяло
като правилно. Заявява искане за присъждане на направените по делото
разноски.
С Решение № 261272 от 25.02.2021 г., постановено по гр. д. № 13630 по
описа за 2019 г. на Софийски градски съд, ГО, III-Б въззивен състав е
отменено Решение № 177960 от 28.07.2019 г., постановено по гр. д. № 10034
по описа за 2018 г. на СРС, І ГО, 41 състав и е постановено следното: осъден е
С. Й. Д., ЕГН ********** на основание чл. 109 ЗС да преустанови действията
си, с които без основание пречи на ищцата М. М. Р., ЕГН ********** да
упражнява правото си на собственост, като изгради за своя сметка
акустична/звукопоглъщаща ограда в своя имот, с. Лозен, район „Панчарево”,
ул. ******* ******* в частта, която е разположена срещу имота на ищцата;
осъден е С. Й. Д., ЕГН ********** да заплати на М. М. Р., ЕГН ********** на
основание чл. 50 ЗЗД сумата 4 000 лв. обезщетение за претърпени
3
неимуществени вреди, причинени в периода 2011 г. до 2018 г. в резултат на
непозволено увреждане от бездействие, изразяващо се в невземане на мерки за
ограничаване на шума от животни /кучета/, собствени и такива, които са под
надзора на ответника, ведно със законната лихва, считано от 12.02.2018 г. до
окончателно изплащане на сумата.
С Определение № 174 от 28.04.2022 г., постановено по гр. д. № 4712 по
описа за 2021 г. на ВКС, II г. о. е оставена без разглеждане касационната жалба
на С. Й. Д. срещу Решение № 261272 от 25.02.2021 г., постановено по гр. д. №
13630 по описа за 2019 г. на Софийски градски съд, ГО, III -Б въззивен състав
в частта по иска с правно основание чл. 50 ЗЗД относно сумата от 4 000 лв.
обезщетение за неимуществени вреди, което като необжалвано е влязло в
сила.
С определението е допуснато касационно обжалване на Решение №
261272 от 25.02.2021 г., постановено по гр. д. № 13630 по описа за 2019 г. на
Софийски градски съд, ГО, III-Б въззивен състав по касационната жалба на С.
Й. Д. срещу уважения иск по чл. 109 ЗС.
С Решение № 50110 от 20.01.2023 г., постановено по гр. д. № 4712 по
описа за 2021 г. на ВКС, II г. о., е обезсилено Решение № 261272 от 25.02.2021
г., постановено по гр. д. № 13630 по описа за 2019 г. на Софийски градски съд,
ГО, III-Б въззивен състав, с което е уважен искът по чл. 109 ЗС и делото е
върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд с
указания при евентуално уважаване на иска след събиране на надлежни
доказателства (експертиза) да определи конкретното съдържание на
задължението на ответника, така че то да е изпълнимо и да не засяга чужди
права.
При повторното разглеждане на делото от въззивния съд, с протоколно
определение от 06.10.2023 г., постановено по настоящото дело, е допуснато
изслушването на съдебно-техническа експертиза, както и събирането на
гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел по искане на
въззиваемия относно нововъзникнали обстоятелства.
Софийски градски съд, при повторно разглеждане на делото, като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите,
наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания
съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:
Предмет на въззивното производство при повторното разглеждане на
делото е предявеният от М. М. Р., ЕГН ********** срещу С. Й. Д., ЕГН
********** иск с правно основание чл. 109 ЗС.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д.
4
№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Настоящият състав на въззивния съд намира, че обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част,
постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по
граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за
съдебна защита. Настоящият състав на СГС намира, че при постановяване на
решението не са нарушени императивни материалноправни норми. По
конкретно наведените във въззивната жалба доводи, които очертават и
предметния обхват на въззивната проверка, намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 109 ЗС.
Ищецът поддържа твърдения, че е собственик на къща, находяща се в с.
Лозен, район „Панчарево”, ул. *******, в която живее, а ответникът и
неговият брат Р. Д. – на разположена в съседство къща с административен
адрес: с. Лозен, район „Панчарево”, ул. ******* *******. Твърди, че в двора
на къщата си ответникът отглежда два броя немски овчарски кучета, за които
не полага необходимите грижи, животните издават шум над допустимите
норми и пречат на нормалното, спокойно и пълноценно упражняване на
правото на собственост – смущаване на нейното спокойствие, създаване на
пречки да извършва нормалните си ежедневни дейности, нарушения на съня,
създаване на нездравословна среда от произвежданите от кучетата косми. С
исковата си молба ищецът претендира задължаване на ответника – С. Й. Д., да
изпълни необходимите мероприятия (изграждане на звукоизолираща
преграда), нужни за ограничаване на нивата на генерирания от собствените му
животни шум. В уточнение на исковата молба от 14.03.2018 г. е заявено, че
искът е негаторен и се иска ответникът да бъде задължен да прекрати своето
неоснователно противоправно действие, изразяващо се в неполагане на
необходимите и нормативно установени грижи за отглежданите от него
кучета, в резултат на което те произвеждат прекомерни нива на шум,
замърсяват околното пространство и пречат на ищцата да упражнява
пълноценно своето право на собственост; отново е поискано изграждане на
подходяща и функционираща звукоизолираща преграда между имотите, която
да направи възможно нормалното ползване на имота по предназначение.
Преди приключване на устните състезания пред първата инстанция, при
предложение за доброволно уреждане на спора, ищцата е заявила, че не може
да каже какво точно трябва да се извърши, за да се постигне търсения от нея
ефект. В рамките на устните състезания пълномощникът й е поискал
ответникът да бъде осъден да предприеме адекватни действия. В съдебното
заседание на 03.11.2020 г. (в изпълнение на указания на въззивния съд при
първото разглеждане на делото) пълномощникът е заявил, че
неблагоприятното въздействие върху правото на ищцата да ползва спокойно
имота си произтича от произвеждания от кучетата шум, които се отглеждат в
дворното място, собственост на С. и Р. Д.и, като искането е да бъдат
преустановени действията на ответника, които нарушават жизнената среда,
като кучетата бъдат премахнати и не се отглеждат в двора или да бъдат взети
други мерки като например да се задължи ответникът да изгради
шумоизолирана ограда, което да елиминира вредното въздействие на
5
факторите, с които се засяга правото на ползване на собствения имот.
Вредните фактори са индивидуализирани като надвишаващия разрешените
нива на шум кучешки лай и следващите от него нездравословни условия за
живот в имота.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който
възразява за недопустимост на исковете, евентуално оспорва същите по
основание и размер. Възразява, че живее на трети етаж от къщата в с. Лозен,
район „Панчарево”, ул. ******* *******, не е собственик на кучетата, няма
отношение с тяхното отглеждане, обитавания от него имот е отделен от този
на ищеца от улица, а шум от лай, който ищецът възприема не е с източник
живеещите в имота на горния адрес кучета, а други такива – от съседни имоти
и безстопанствени.
Според дадените с ТР № 4/6.11.2017 г. по т. д. № 4/2015 г., ОСГК на ВКС
разяснения, за уважаване на иска с правна квалификация чл. 109 ЗС е
необходимо ищецът да докаже кумулативно, че е собственик на имота, че
върху този имот ответникът е осъществил неоснователни въздействия и че
това действие или бездействие създава за ищеца пречки за използването на
собствения му имот по-големи от обикновените (чл. 50 ЗС).
На етапа на въззивното производство не е спорно между страните по
делото, че ищецът е собственик на къща, находяща се в с. Лозен, район
„Панчарево”, ул. *******, в която живее, а ответникът и неговият брат Р. Д. –
на разположена в съседство къща, находяща се в с. Лозен, район „Панчарево”,
ул. ******* *******, в която живеят.
Правото на собственост се определя в правната доктрина като пълна
власт върху вещта, при която титулярът може да иска от всички останали лица
да се въздържат от въздействия върху собствената му вещ. Както е посочено в
мотивите на Тълкувателно решение № 4/2015 г. на ОСГК негаторният иск е
иск за защита на собствеността, но отрицателен, защото предмет на делото не
е нито правото на собственост върху (засегнатия) имот на ищеца, нито
правото на собственост върху (пречещия) имот на ответника. Негаторният иск
предоставя защита на правото на собственост. Тази защита може да бъде
упражнена срещу всяко лице, което създава или се ползва (поддържа) от
създадено противоправно състояние, което ограничава, смущава или пречи на
пълноценното ползване на вещта (имота) според неговото предназначение.
С оглед на гореизложеното, настоящият състав на въззивния съд намира
за неоснователно възражението на ответника, че той не е единствен
собственик на имота, в който ищцата твърди, че се отглеждат кучетата, и
поради това няма пасивна процесуалноправна легитимация да отговаря по
предявения иск. Надлежен ответник по иска с правна квалификация чл. 109
ЗС е всяко лице, за което се твърди, че е създало противоправното състояние,
препятстващо спокойното упражняване на правото на собственост на ищеца,
както и всяко лице, за което се твърди, че поддържа това състояние.
Неоснователни са и възраженията на ответника за недопустимост на иска,
доколкото не се легитимира като собственик на животните, източник на шума.
Искът е допустим, тъй като не съществува законов запрет собственик на имот
6
да претендира от лице, за което твърди да извършва определени
неоснователни въздействия да преустанови същите, с които пряко или косвено
ограничава, смущава и пречи да се упражнява правото на собственост на
ищеца. Обстоятелството дали действията се извършват от ответника,
съответно дали той поддържа твърдените неоснователни действия е въпрос по
същество на спора и има отношение към основателността на претенцията, а не
към нейната допустимост.
Негаторният иск е вещен иск, предоставен на собственика или носителя
на ограниченото вещно право за защита на притежаваните от него вещни
права от неоснователни преки или косвени въздействия върху имота му, с
които се пречи, ограничава или смущава спокойното ползване на имота по
неговото предназначение. Този иск дава вещноправна защита срещу
посегателства, които без да отнемат владението, пречат на собственика да
осъществява спокойно и в пълен обем правомощието си да ползва собствения
си имот. Когато ответникът е собственик или носител на ограничено вещно
право на съседен имот, интерес от този иск е налице, когато този ответник
извършва действия в своя имот, надхвърлящи законните ограничения на
собствеността, установени в чл. 50 и сл. ЗС.
Искът по чл. 109 ЗС предоставя възможност за защита на собствеността
от въздействия на трети лица, с които се ограничава или затруднява
упражняването на правомощията на собственика в пълен обем. Защитата,
която се търси с този иск, може да се състои в преустановяване на вредното
въздействие върху имота, премахване на последиците от нарушението, или на
неговия източник. В практиката на ВКС се приема, че източник на
неоснователното въздействие по чл. 109 ЗС може да е дейност, създаваща
наднормен шум, замърсяване и миризми като отглеждане на домашни
животни в това число и кучета. Според практиката на ВКС, дори когато
източник на тези въздействия е законно регламентирана дейност, искът по чл.
109 ЗС може да бъде уважен, ако дейността и начинът, по който тя се
осъществява, създават пречки на собственика на съседен имот да го използва
по предназначението му (в този смисъл Решение № 63 от 01.07.2013 г. по гр. д.
№ 388/2012 г. на ВКС, I г. о., Решение № 135 от 31.07.2014 г. по гр. д. №
334/2014 г. на ВКС, І ГО, Решение № 14 от 09.05.2016 г. по гр. д. № 4658/2015
г. на ВКС, I г. о; Решение № 135 от 31.07.2014 г. по гр. д. № 334/2014 г. на ВКС,
I г. о.). Защитата на собствеността в този случай може да се осъществи по
административен ред , ако такъв е предвиден, или направо с иска по чл.109 ЗС
(ТР 31/1984г. на ВС, ОСГК). С оглед на изложеното и съобразно изложените в
обстоятелствената част на исковата молба (и нейните уточнения) фактически
твърдения, в настоящия случай ищецът има правен интерес от търсената с
иска по чл. 109 ЗС защита.
В обстоятелствената част на исковата молба по чл. 109 ЗС ищецът
трябва ясно и точно да посочи кои са неправомерните действия на ответника,
с какво те смущават неговото право, както и да обоснове защо е необходимо
да се преустановят действията, заявени в петитума.
В случая ищецът твърди, че ответникът извършва действия в своя имот –
отглежда в двора на съсобствената му къща два броя немски овчарски кучета,
7
за които не полага необходимите грижи (бездейства), поради която причина те
произвеждат шум (лай) над допустимите норми, което оказва
неблагоприятното въздействие върху правото на ищеца на нормалното,
спокойно и пълноценно упражняване на правото на собственост, част от
което е правото да ползва имота си, като смущава нейното спокойствие,
създава пречки да извършва нормалните си ежедневни дейности, нарушава
съня , създава нездравословна среда. Искането е да бъдат преустановени
действията на ответника, които нарушават жизнената среда, като кучетата
бъдат премахнати и не се отглеждат в двора, да бъдат преместени по-далеч от
имота или да бъдат взети други мерки като например да се задължи
ответникът да изгради шумоизолирана ограда, което да елиминира вредното
въздействие на факторите, с които се засяга правото на ползване на
собствения имот. Вредните фактори са индивидуализирани като
надвишаващия разрешените нива на шум кучешки лай и следващите от него
нездравословни условия за живот в имота на ищеца.
Както е посочено в мотивите на Тълкувателно решение № 4/2015 г. на
ОСГК когато негаторният иск има осъдителен петитум – ответникът да се
въздържа от определени действия или да извърши определени незаместими
или заместими действия, то предмет на иска е реалното изпълнение на
задължения, произтичащи от нарушаването на вещното право на ищеца,
съответно възстановяването му в положението отпреди нарушението. Приема
се безпротиворечиво в практиката на Върховния касационен съд, че търсената
защита с иска по чл. 109 ЗС трябва да съответства на нарушението и да се
ограничава до преустановяване на онези действия или състояния, в които се
състои неправомерното въздействие върху вещното право на ищеца, без да
нарушава правната сфера на нарушителя и да ограничава необосновано
неговите права. Предмет на преценка от съда с оглед на конкретните
установени по делото обстоятелства е дали търсената от ищеца защита
съответства по интензитет на нарушението и дали чрез нея ще се постигне
преследваната цел. Поради това съдът не е напълно обвързан от
формулирания петитум на иска по чл. 109 ЗС и може да осъди ответника да
преустанови извършването или да извърши само онези действия, които са
достатъчни за адекватна защита на собствеността на ищеца. При уважаване на
иска следва да се държи сметка какви действия се вменяват на ответника –
дали те са реално изпълними от него и дали не засягат правната сфера на
неучастващи в спора лица.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 4 от 06.11.2017 г.
по тълк. д. № 4/2015 г., ОСГК на ВКС, т. 3, двете задължителни условия за
уважаването на иска са: неоснователността на действията на ответника по
негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото
си на собственост в неговия пълен обем. Ако действията на ответника са
основателни, няма да е налице хипотезата на чл. 109 ЗС. Същото ще бъде, ако
действията са неоснователни, но не създават пречки на собственика.
Следователно, за уважаването на този иск във всички случаи е необходимо
ищецът да докаже, че е собственик на имота (което както се посочи не е
спорно между страните по делото), че върху този имот ответникът е
8
осъществил неоснователно въздействие – действие или бездействие и че това
действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за
използването на собствения му имот, по-големи от обикновените (чл. 50 ЗС),
като преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и
поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело.
С оглед на гореизложеното, на първо място ищецът следва да докаже, че
ответникът извършва твърдените неоснователни действия и бездействия –
отглежда два броя немски овчарски кучета в дворно място с административен
адрес: с. Лозен, район „Панчарево”, ул. ******* *******, за които не полага
необходимите грижи и които произвеждат шум (лай) над допустимото в
обитавания от нея собствен имот.
Ищецът твърди, че ответникът отглежда две немски овчарски кучета в
двора на имота си. Във въззивната си жалба поддържа, че кучетата се намират
под негов надзор, в двора на неговия имот. Ответникът не оспорва, че живее в
къщата, както и че в двора на имота се отглеждат двете кучета, но не от него, а
от неговия брат – Р. Д., който също живее в къщата. Във въззивното
производство при повторното разглеждане на делото въззиваемият твърди
нововъзникнали обстоятелства – едното куче било починало, а другото вече
не било в имота.
От съвкупната преценка на приетите по делото доказателства не се
установява твърдените неоснователни действия и бездействия – отглеждане
на два броя немски овчарски кучета в дворно място с административен адрес:
с. Лозен, район „Панчарево”, ул. ******* *******, за които не се полагат
необходимите грижи, да са осъществени от ответника. Аргументите за това са
следните:
Установява се от показанията на свидетеля Ангел Дамянов Д., дадени
пред първоинстанционния съд, че при посещения в дома на ищеца е чувал лай
от кучета, отглеждани в двор срещу нейния имот през улицата, които видял и
които били две немски овчарки.
От показанията на свидетеля И.Ц.П., дадени пред първоинстанционния
съд, се установява, че в двора на къщата, в която живее ответникът има два
броя немски овчарски кучета, отглеждани от неговия брат Р., които му били
предоставени от „полицията”, където той работел.
От показанията на свидетеля В.Л.С., дадени пред първоинстанционния
съд, се установява, че братът на ответника на име Р. отглежда два броя немски
овчарски кучета, взел ги от „Гранична полиция”, защото е полицай.
Ответникът също имал две кучета, които отглеждал вътре в къщата, едното от
тях било порода ротвайлер, а другото – пинчер.
От показанията на свидетеля С. В.а Д.а, дадени пред въззивния съд при
повторното разглеждане на делото, се установява, че в двора братът на
ответника Р. Д., съпруг на свидетелката, отглежда едно куче немска овчарка,
което е негово. Свидетелката живее в имота от 23.06.2021 г. и оттогава знае, че
в двора е имало и друго куче немска овчарка, което е починало много преди тя
да заживее в имота. Ответникът живеел на втория етаж и имал две кучета –
пинчери, които отглеждал вътре в къщата.
9
От свидетелските показания на Д., П., С. и Д.а се установява, че
ответникът не отглежда немски овчарки, а отглежданите от него кучета (от
други породи), се намират вътре в къщата. Според свидетелите двете немски
овчарски кучета са собственост и се отглеждат от Р. Д. – брат на ответника. Не
може да бъде обоснована отговорността на ответника единствено поради
обстоятелството, че в двора, където живее, се отглеждат немски овчарски
кучета, които създават шум, след като не се установява последният да е
собственик или да отглежда двете немски овчарски кучета. Неоснователни са
твърденията във въззивната жалба, че немските овчарки се намират под
надзора на ответника, за които обстоятелства не са ангажирани доказателства.
Фактът, че кучетата, които според ищеца със своя лай пречат да упражнява
правото си на собственост в пълен обем, живеят в двора на къща, в която
живее ответникът, не обосновава извод, че имено ответникът е лицето, което
ги отглежда и се грижи за тях. По делото се установява, че в същата къща
живее братът на ответника – Р. Д., като според свидетелите последният е
собственик и отглежда процесните кучета. Недоказани са твърденията на
ищеца, че двете немски овчарски кучета, източник на шума, който пречи на
ищеца да упражнява правото си на собственост в пълен обем, се отглеждат от
ответника и че имено той е лицето, което е длъжно да полага грижи за тях, за
да се приеме, че той поддържа това състояние и носи отговорност за него. Не
се установява ответникът да е единствен собственик на имота, при което да е
допуснал в него отглеждане на животни, чийто действия смущават спокойното
упражняване на правото на собственост от ищеца. Не се установява
ответникът да поддържа по някакъв начин твърдените неоснователните
въздействия, срещу които е насочена претенцията по чл. 109 ЗС – той да е
разположил животните в двора на имота или да поддържа това положение,
нито двете немски овчарски да са под неговия надзор – наблюдение, грижа,
отговорност или друго. Ищецът не доказва пълно и главно, че ответникът
отглежда в дворно място с административен адрес: с. Лозен, район
„Панчарево”, ул. ******* ******* два броя немски овчарски кучета по начин,
че издаваният от същите шум да смущава спокойното упражняване на правото
на собственост на ищеца, поради което искът по чл. 109 ЗС за осъждане на
ответника да извърши действия по ограничаване на генерирания от двете
животни шум в допустими рамки следва да бъде отхвърлен.
Тъй като крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат,
първоинстанционното решение следва да се потвърди в тази част.
По разноските:
При този изхода на спора разноски се следват на въззиваемата страна.
Такива са претендирани за възнаграждение за един адвокат за въззивното
производство в размер 800 лева, като са представени доказателства за
уговорено и платено изцяло и в брой адвокатско възнаграждение при
подписване на договора за правна защита и съдействие от 07.02.2020 г. в
размер 800 лева, които следва да се присъдят на въззиваемия, както и
направените от страната разноски за водене на делото във Върховния
касационен съд в размер 80 лева държавна такса и 1000 лева адвокатско
възнаграждение, платено изцяло и в брой при подписване на договора за
10
правна защита и съдействие от 13.05.2022 г. .
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 177960 от 28.07.2019 г., постановено по
гр. д. № 10034 по описа за 2018 г. на СРС, І ГО, 41 състав В ЧАСТТА, с която
е отхвърлен предявеният от М. М. Р., ЕГН ********** срещу С. Й. Д., ЕГН
********** осъдителен иск с правно основание чл. 109 ЗС.
ОСЪЖДА М. М. Р., ЕГН ********** да плати на С. Й. Д., ЕГН
********** сума в размер 1880 лева, представляваща разноски за въззивното
и касационното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния касационен съд при предпоставките на чл. 280 ГПК в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11