РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 992
гр. Пловдив, 07 май 2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на осми април през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА П.
при
секретаря Б.К., като разгледа
докладваното от Председателя ТАТЯНА П. административно
дело № 1967 по описа за 2018 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе
взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата
на страните:
1. Производството е по реда на Дял трети,
Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка
с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.
2. Образувано
е по жалба на Й.Н.А., с ЕГН **********, с адрес ***, против Решение №
2153-15-131/13.06.2018 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, с което е
оставена без уважение жалба на А. срещу Разпореждане № **********/Протокол №
2140-15-299/17.04.2018 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на
НОИ - Пловдив.
Навеждат
се доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като
жалбоподателят счита, че неправилно органите на НОИ са зачели положения от него
осигурителен стаж за периода от 05.03.1985 г. до 15.01.1987 г. като такъв от
трета категория. Твърденията са, че този стаж следва да бъде зачетен като втора
категория, тъй като същият е заверен в тр. книжка №
25/18.12.1977 г. на длъжност „бригадир в растениевъдство“ при ДСС „Цветя“ гр.
Раковски, а трудовата книжка представлява официален удостоверителен документ за
вписаните в нея данни. В този смисъл се иска отмяна на оспореното решение и
потвърденото с него разпореждане. Претендират се сторените в производството
разноски.
3. Ответникът по жалбата – Директорът
на ТП на НОИ гр. Пловдив, чрез
процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна
и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният
административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания
за неговото постановяване. Подробни съображения са изложени в писмена защита,
приложена по делото. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.
ІІ. По допустимостта:
4. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това
процесуален срок и от лице, имащо правен интерес от оспорването, което налага
извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За
фактите:
5. Изначално производството е започнало
по повод заявление вх. № 2113-15-1041/22.03.2018 г., с което А. е направил
искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б,
ал. 2 от КСО. Към заявлението са представени военна книжка №
083750/30.10.1975 г., трудова книжка № 25/18.12.1977 г., трудовата книжка №
64/01.11.2001 г. и обр. УПЗ № 47/08.11.2012 г., издаден от „Масив 4“ ООД. Установено е, че към датата на
подаване на заявлението - 22.03.2018 г., лицето е навършило 61 г. 11 м. и 22
дни и има придобит осигурителен стаж от I
категория труд – 08 г. 09
м. и 07, от II
категория труд – 04 г. 05 м. и 22 дни и от III категория труд – 17 г. 06 м. и 13
дни, или общ стаж приравнен към трета категория на основание чл. 104 от КСО –
37 г. 09 м. 00 дни, зачетен по предоставените документи за времето от 02.10.1975
г. до 31.12.2016 г.
Въз
основа на представената трудова книжка № 25/18.12.1977 г., е констатирано, че А.
е полагал труд на длъжност "бригадир в растениевъдството" в ДСС „Цветя“
- гр. Раковски за периода 05.03.1985 г. -15.01.1987 г. За правилно категоризиране на труда за посочения период, от ООА при ТП
на НОИ гр. Пловдив е изискано удостоверение категоризиращо мястото на полагане
на осигурителния стаж и данни, че стажът е положен в „оранжериен блок“. С писмо
изх. № 2113-15-1944#2/17.11.2015 г. отдел ООА при ТП на НОИ - гр. Пловдив
удостоверява, че за периода 05.03.1985 г. - 31.12.1985 г. Й.Н.А. фигурира във
ведомостите на ИТР без длъжност. През 1986 г. е във ведомостта на бригада 210 с
длъжност „бригадир“, като другите длъжности в бригадата са агроном, технолог,
организатор по охрана на труда, диспечер. За м. януари 1987 г. няма данни за
лицето в документите на „Булгарцвет“ ЕООД - гр. Раковски. Поради липса на данни,
че трудът на длъжност „бригадир в растениевъдството“ е положен в оранжериен
блок, стажът за периода 05.03.1985 - 15.01.1987 г. е признат от трета
категория.
Въз
основа на изложеното, Ръководителят на
Пенсионното осигуряване при ТП на НОИ гр. Пловдив, е постановил Разпореждане
№ **********/Протокол № 2140-15-299/17.04.2018 г. г., с което на жалбоподателя е отказано отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО.
Този резултат е обжалван от А. пред горестоящия в
йерархията административен орган, който с Решение № 2153-15-131/13.06.2018 г. е потвърдил оспореното разпореждане.
6. За да постанови този резултат, Директорът на ТП на
НОИ гр. Пловдив е възприел изцяло изложената по-горе фактическа обстановка и е приел
следното:
Пенсионният орган, съобразно принципа на служебното
начало, може при нужда да изиска предоставяне на допълнителна информация за
осигурители, чиито ведомости са предадени за съхранение в Осигурителен архив и
могат да бъдат набавени служебно въз основа на документи, които са налични в
НОИ. За преценка правото на пенсия по заявлението на А., подадено на 22.03.2018
г. и за правилно категоризиране на труда, длъжностното лице по пенсионното
осигуряване е извършило проверка на осигурителния стаж за периода 05.03.1985 -
15.01.1987 г., тъй като данните в трудовата книжка, макар и надлежно оформена,
не са достатъчни за категоризиране на труда по условията на т. 52а 1 от ПКТП
/отм./. В обхвата на цитираната разпоредба попадат работещите в оранжерии:
зеленчукопроизводител - оранжерист и бригадир в оранжериен
блок. С писмо изх. № 2113-15-1944#2/17.11.2015 г. отдел ООА при ТП на НОИ - гр.
Пловдив удостоверява, че за периода 05.03.1985 - 31.12.1985 г. А. фигурира във
ведомостите на ИТР без длъжност. През 1986 г. е във ведомостта на бригада 210 с
длъжност "бригадир", като другите длъжности в бригадата са агроном,
технолог, организатор по охрана на труда, диспечер. За м. януари 1987 г. няма
данни за лицето в документите на „Булгарцвет“ ЕООД - гр. Раковски. В тази
връзка в решението е посочено, че поради липсата на категорично доказателство,
че трудът на длъжност „бригадир в растениевъдството“ е положен в оранжериен
блок, стажът за периода 05.03.1985 - 15.01.1987 г. правилно е признат от трета
категория.
Като се е позовал на зачетения с обжалваното разпореждане
осигурителен стаж (от първа категория с продължителност 08 г. 09 м. и
07 дни, стаж от втора категория с продължителност 04 г. 05 м. и 22 дни и стаж
от трета категория с продължителност 17 г. 06 м. и 13 дни, или на основание чл.
104 от КСО общ стаж, превърнат към трета категория - 37 г. 09 м. и 00 дни), решаващият
орган е направил извод, че поради неизпълнение на условието по чл. 69б, ал. 2
от КСО за наличие на 15 г. осигурителен стаж от втора категория, длъжностното
лице по пенсионно осигуряване е постановил мотивиран и обоснован отказ.
В хода на административното обжалване е изпратено
писмо до отдел ООА при ТП на НОИ — гр. Пловдив с молба за извършване на
повторна проверка на ведомостите на „Булгарцвет“ ЕООД - гр. Раковски, която да
установи с какво се е занимавала бригада 210, отглеждани ли са цветя, има ли
други източници освен изплащателните ведомости (трудов договор, длъжностна
характеристика), от които да е възможно установяването на характера на
заеманата длъжност. С писмо изх. № 1012-15-140#2/29.05.2018 г., в потвърждение
на предходно издадено писмо изх. № 2113-15-1944#2/17.11.2015 г., отдел ООА
предоставя следната информация: за периода 03.1985 г. - 12.1985 г. лицето
фигурира в разплащателните ведомости на Администрация ИТР; за периода 01.1986
г. - 12.1986 г. А. се открива във ведомости на бригада 210 на длъжност
"бригадир", като в същите няма информация от какъв характер е
дейността, извършвана в бригадата, другите служители са с длъжности
организатор, бригадир, стаж. агроном, охрана на труда, диспечер, технолог,
счетоводител, касиер; за м.01.1987 г. липсва информация за отработени дни и
получен осигурителен доход.
С
тези именно съображения е обоснован изводът на решаващия орган за
законосъобразност на оспореното разпореждане, съответно за неоснователност на
жалбата на А..
7.
В хода на съдебното производство са разпитани двама свидетели,
както следва:
Свидетелят Х.А.П.: Същият заявява, че познава Й.А. от предприятието, в което са работили -
ДСС „Цветя“, оранжерии в гр. Раковски, кв. Генерал Николаево. Свидетелят работил
там като началник работилница, а Й. като бригадир в оранжериен стъклен блок за
цветя, който бил 30 декара. Той (П.) работил в това предприятие от 01.04.1974
г. до 1993 г., а Й. започнал работа при тях около 1977 г. и работил до към 1987
г., някъде около десетина години. Неговите (на Й.) функции се изразявали от
засаждането на цветята до обирането на цветята. През целия този период неговата
бригада се грижела за цветята. Преди засаждането на цветята почвата се пропарвала с 80-90 градуса пара, която съдържала и отровен
препарат, за да можели вредителите в почвата да бъдат унищожени. После се
засаждали цветята. Й. отговарял за хубавото засаждане и работил наравно с
работниците, които били около 30 жени и постоянно бил с тях в парника. През
цялото време докато работил при тях, Й. отговарял единствено и само за тези 30
оранжерийни декара. По време на растежа на цветята те също се пръскали с
различни препарати, защото без пръскане цветята не ставали. В оранжериите
температурите били високи. През лятото оранжериите се засенчвали с вар. Имало
забрана да не се сеят други култури около оранжериите, защото се развъждали
вредители, които можело да попаднат в оранжериите, а оранжерийното производство
било скъпо. На работниците в оранжериите се предоставяли допълнително газирана
вода и кисело мляко. Работното място на бригадира било вътре в оранжериите при
работниците. Бригадирът нямал обособена канцелария. Неговото работно място било
вътре в оранжерията. Там се намирало неговата масичка, вътре в оранжерията и
той си пишел отчета на нея. А иначе имало участъков агроном, който отговарял за
60 декара и той си имал канцелария. Функцията на свидетеля била да поддържа
машинно-тракторния парк и автомобилите, както и пръскачките в самите оранжерии,
с които пръскали с препарати. Свидетелят заявява, че се пенсионирал на 57
години и му дали втора категория труд. Сега бил на 75 години. Канцелария не е
имал. Работил там, където имало аварии и в канала при тракторите, тъй като
трябвало да ги ремонтира. Според него не е възможно да се обърка къде работи Й.,
тъй като той лично е идвал да иска от него трактор за изораване на почвата в
оранжерията, в която работи и го е викал също така за ремонт на пръскачките в
оранжерията. В предприятието работили 400 човека, но всички се знаели кой къде
работи и каква длъжност заема. В тяхното предприятие нямало неоранжерийни
площи, защото имало забрана за засяване на култури в близост до оранжериите,
заради вредителите, а унищожаването на вредителите ставало с препарати и това било
скъпо.
Свидетелката М.А.П.: Същата заявява, че познава Й. ***, защото от 1968 г. работила в
оранжериите за цветя, които се намирали там. Тогава предприятието се казвало
ДСС „Цветя“. Тя работила там като личен състав от 1968 г. до 1995 г. Й. работил там от 1977 г. до 1987 г., доколкото
си спомня. Й. бил отговорник на стъклена оранжерия, която се състояла от 30
декара и той бил бригадир в тази оранжерия. Й. се грижел за това да дава
наставления на работниците какво да правят, като инструкциите за това той
получавал от по-висшите над него, защото на всеки 30 декара имало и агроном, а
на 60 декара имало участъков агроном ръководител. Работното място не само на Й.,
а на всички с неговата професия, било вътре в оранжерията. Той пребивавал вътре
при извършването на всички манипулации в стъклената оранжерия. Той не участвал
пряко в работния процес, но бил непрекъснато вътре, помагал на четири или пет
мъже, които се занимавали със растителната защита и непрекъснато пръскали с
препарати. Той непрекъснато бил до тях в оранжериите и им давал наставления
колко препарат да сложат и какви препарати да се ползват, наблюдавал работния
процес на работничките, които били някъде около 30. Откакто съществували
оранжериите на разстояние от около километър и половина от оранжериите не се
давало да се сеят други култури, с цел да се избегне зараза или нападение на
вредители в оранжериите. Предприятието не е обработвало неоранжерийни площи,
т.е. такива, които да са на открито. През целия период, през който свидетелката
е била на работа такива площи не е имало. Когато през лятото температурите са
стигали до 60 градуса, Й. бил непрекъснато вътре в оранжериите, въпреки че те са
били засенчвани с варов разтвор, в оранжериите пак било много топло. Неговото
работно място било само вътре в оранжериите. Между оранжериите имало битова
сграда, в която работниците си оставяли дрехите и се преобличали, и
участъковите агрономи имали офис там. Но за Й. и останалите бригадири нямало
такива офиси. Тяхното работно място било вътре в оранжерията. В оранжерията по
средата на блока бригадирите имали масичка, на която си пишели отчетите. На
работниците в оранжериите давали кисело мляко и газирана вода. Не е сигурна, но
доколкото си спомня за бригадирите нямало кисело мляко. Тя работела в
административната сграда, която се намирала по средата на оранжериите, а те били
240 декара.
8.
В хода на съдебното производство е изслушано заключение по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза (ССЕ).
Въз основа на приложените по
делото документи и извършена проверка в Архивохранилището на ТП на НОИ гр. Пловдив,
където вещото лице е проверило всички съхранявани документи предадени от
осигурителя ДСС „Цветя“, гр. Раковски („Булгарцвет“ ЕООД) за периода
За периода от 05.03.1985 г.
до 31.12.1985 г. Й.Н.А. фигурира в месечните разчетно-платежни ведомости на
осигурител ДСС „Цветя“ на звено ИТР (по всяка вероятност означава Инженеро-Технически Работници), без да е вписана длъжност.
За периода от 01.01.1986 г. до 31.12.1986 г. Й.Н.А. фигурира в месечните
разчетно-платежни ведомости на осигурител ДСС „Цветя“ на бригада 210 с вписана
длъжност „Бригадир".
За периода от 01.01.1987 г. до 15.01.1987г. Й.Н.А. не фигурира в месечните
разчетно-платежни ведомости на осигурител ДСС „Цветя“.
По месечните
разчетно-платежни ведомости на осигурител ДСС „Цветя“ през периода 05.03.1985 г.
-15.01.1987 г. относно Й.Н.А. не са налице писмени данни за изплащани
допълнителни възнаграждения, ползване на допълнителен отпуск или други за
вредни условия на труд .
От страна на осигурителя ДСС
„Цветя“ не са предадени за съхранение в Архивохранилището на ТП на НОИ -Пловдив
Заповеди или други документи за определяне на лицата, на които ще се полага
допълнителен платен годишен отпуск или заплащане на суми за вредни условия на
труд за процесния период.
За периода, в който Й.Н.А. е
работил в бригада 210, допълнителни възнаграждения за вредни условия на труд,
по код на начисляване на суми за плащане 009, са начислявани и изплащане на
лицата заемащи длъжност - Агроном и Началник склад.
В част от периода 05.03.1985 г.
- 15.01.1987 г., а именно за периода от 01.01.1986 г.
до 31.12.1986 г., Й.Н.А. фигурира в месечните разчетно-платежни ведомости на
осигурител ДСС „Цветя“ на бригада 210 с вписана длъжност „Бригадир“.
В Архивохранилището на ТП на
НОИ - Пловдив за периода 05.03.1985 г. -15.01.1987 г. от осигурителя ДСС „Цветя“
не са предадени лични трудови досиета на персонала, длъжностни и поименни щатни
разписания, заповеди и други документи , свързани с трудовата дейност, за да се
направи извод , дали бригада 210 е оранжерийна или друга.
За периода 05.03.1985 г. -
15.01.1987 г. (тоест за жалбоподателя до 31.12.1986 г.) за цялата страна, за
всички отрасли и за всички лица по трудови правоотношения , независимо от
категорията труд за пенсиониране (I-ва
, II-ра или III-та) само от работодателите са внасяни
месечни осигурителни вноски в размер на 30,00 % в т.ч. и за жалбоподателя Й.Н.А..
В предадените за съхранение в
Архивохранилището на ТП на НОИ - Пловдив от страна на осигурителя ДСС „Цветя“
през периода 05.03.1985 г. - 15.01.1987 г. по месечните разплащателни ведомости
са правени/вписани са рекапитулации на начисления фонд работна заплата по
звена/бригади и по кодове.
По месечните разплащателни
ведомости през периода 05.03.1985 г. -15.01.1987 г. не са правени/не са вписани
рекапитулации на начисления фонд работна заплата по категория труд.
ІV. За правото:
9. Оспореният административен акт –
Решението на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, е постановен от материално компетентен
орган, в изискуемата от закона форма.
От
своя страна, процесното разпореждане е издадено в хода на административно
производство, развило се на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО, което е приключило
с постановяване на предвидения в чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО административен акт
от компетентен орган - длъжностното лице, на което е възложено ръководството на
пенсионното осигуряване в ТП на НОИ.
10. Противоположните
становища, поддържани от страните в настоящото производство, се отнасят до
правилното приложение на материалния закон и се концентрират във въпроса
налице ли са предпоставките за придобиване право на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст от страна на жалбоподателя и по-конкретно като каква категория труд следва да бъде зачетен осигурителния му стаж (вписан в трудова
книжка № 25/18.12.1977 г.)
за длъжността „бригадир в растениевъдство“ за периода от 05.03.1985 г. до
15.01.1987 г., положен в ДСС „Цветя“ („Булгарцвет“ ЕООД) гр. Раковски.
11. Настоящият съдебен състав намира, че
категорията труд за процесния период, следва да бъде зачетен така, както се
претендира от жалбоподателя. При постановяване на оспорените административни
актове, органите на НОИ не са изследвали в пълнота приложимите материалноправни
норми, относими към спорния административен въпрос, с оглед структурата на
работодателя на жалбоподателя, специфичните условия на труд и наличието на
специална нормативна уредба относно работници в оранжерии и бригадир в
оранжериен блок.
12. На първо място следва да бъде
съобразено, че с разпоредбата на т. 52а1 (в редакцията й от ДВ, бр. 58 от 1990
г.) от раздел втори на ПКТП /отм./, действащ до 31.12.1999 г., е създаден
преференциален режим за пенсиониране на работещите в посочените в текстовете
отрасли и дейности, сред които са и работници в оранжерии и бригадир в
оранжериен блок.
Няма
спор, че жалбоподателят през процесния период е работил в ДСС „Цветя“ („Булгарцвет“
ЕООД) гр. Раковски.
В случая обаче, релевантните факти и обстоятелства за
разрешаване на настоящия административноправен въпрос не са изследвани в пълнота от страна на органите на НОИ.
Нито в хода на административното производство по издаване на процесното
разпореждане, нито в хода на неговото административно обжалване, е изследван
характерът и мястото на извършваната от жалбоподателя трудова дейност през периода от 05.03.1985 г. до 15.01.1987
г.,
отговаряща на заеманата от него длъжност, с оглед преценка на категорията на
този труд – ІІ или ІІІ. Липсата на подробни мотиви за това кои функции или
характеристики на процесната длъжност се счита, че са пречка трудовият стаж да
не бъде зачетен по т. 52а1
от
ПКТП (отм.), обосновават нарушения на административнопроизводствените правила
при издаването на атакуваните пенсионни актове.
Все в тази насока следва да се посочи, че от съдържанието
на Разпореждане № **********/Протокол №
2140-15-299/17.04.2018 г., не става ясно
как точно Ръководителят на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив е
определил осигурителния стаж на А. от трета категория, възлизащ на 17 години, 06 месеца и 13 дни, след
като последният не е индивидуализиран по периоди и място на неговото полагане.
Това от своя страна възпрепятства съда да извърши цялостна проверка за
правилното определяне на общия осигурителен стаж на жалбоподателя, чийто размер
в случая е от съществено значение за отпускане на исканата от него лична пенсия
за ОСВ по чл. 69б, ал. 2 от КСО.
Изложеното
до тук налага да се приеме, че административният орган в нарушение на чл. 35 АПК не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая, не е изпълнил
задължението си по чл. 36 ал. 1 от АПК да събере служебно всички доказателства
относими към конкретния случай, вследствие на което е нарушил принципа за
служебно начало, залегнал в чл. 9 ал. 2 АПК. Казано с други думи, административният
орган не е събрал всички доказателства (независимо от обстоятелството дали е имал
или не искане за това от заинтересованото лице), необходими за законосъобразно и справедливо решаване на
въпроса - предмет на производството. Конкретно в тази насока е необходимо да се
посочи, че при липса на достатъчно данни в изплащателните ведомости за
процесния период относно Й.А., органите на НОИ са имали възможността, на
основание чл. 44, ал. 1 от АПК, да изискат сведения от неучастващи в
производството лица, доколкото това е било нужно за изясняване на съществени
факти и обстоятелства (относно
мястото и характера на извършваната от жалбоподателя трудова
дейност през периода
от 05.03.1985 г. до 15.01.1987 г. във връзка със заеманата от него
длъжност) от значение за
производството, които не е могло да бъдат установени по друг начин, но очевидно
не са сторили това.
13. Действително в случая органите на НОИ
са установили, че за периода 05.03.1985 - 31.12.1985 г. А. фигурира
във ведомостите на ИТР без длъжност, през 1986 г. е във ведомостта на бригада
210 с длъжност "бригадир" (като другите
длъжности в бригадата са агроном, технолог, организатор по охрана на труда,
диспечер), а за м. януари 1987 г. няма данни за лицето в документите на „Булгарцвет“
ЕООД - гр. Раковски (като единствено тези данни са дали основание да
бъде направен извода, че поради липсата на категорично доказателство, че трудът
на длъжност „бригадир в растениевъдството“ е положен в оранжериен блок, стажът на
А. за периода 05.03.1985 - 15.01.1987 г. следва да бъде признат от трета
категория). Тези обстоятелства обаче, независимо, че се
потвърждават от приетата по делото ССЕ, не могат да послужат като основание за
незачитане на процесния стаж, при положение, че жалбоподателят разполага с
надлежно съставена и заверена трудова книжка, съобразно действащата към
процесния период редакция на чл. 101, ал. 2 буква „а” от Правилника за
прилагане на Закона за пенсиите (ППЗП ред. ДВ бр. 61 от 1984 г., сега отм.),
според която документът, установяващ трудовия стаж, трябва да съдържа датата на постъпването и датата на напускането на
работата.
Нещо повече, самият административен
орган е констатирал, че обсъжданият трудов стаж е редовно оформен в трудовата
книжка, но въпреки това е приел, че данните в нея „не са достатъчни за категоризирани на труда по условията на т. 52а 1
от ПКТП /отм./“, без разбира се да мотивира този свой извод.
Все в тази насока следва да се
констатира, че през процесния период е действала Инструкция № 2492
за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж (обн., ДВ, бр. 20 от 12 март 1968 г., в сила от 29
декември 1967 г., сега отм.), в чийто чл. 6, ал. 2, б.
"в" е предвидено, че продължителността на трудовия стаж придобит на
съответното място е следвало да се отбелязва на следващия ред под вписване
напускането на работа с цифри и думи, като се е полагал подпис и печат на
предприятието. В случая има данни за трудовия стаж с оглед отразените дати на
постъпване на работа на 15.03.1985 г. и датата на прекратяване на трудовото
правоотношение на 15.01.1987 г., като в графа 6 и 9 от трудовата книжка е
положен печат и подпис на ръководителя на предприятието. Отделно от това
продължителността на трудовия
стаж придобит в ДСС „Цветя“ („Булгарцвет“ ЕООД) гр. Раковски е отбелязан на
следващия ред под вписване напускането на работа с цифри и думи, като отново са
положени подпис и печат на предприятието. Наред с данни за продължителността на
трудовия стаж, придобит на съответното място от жалбоподателя, в трудовата
книжка се съдържат данни и за вида на заеманата от него длъжност – „бригадир в растениев.“ (лист 168 по делото).
При това положение следва да се
приеме, че трудовата книжка е оформена съобразно действащата към процесния
период нормативна уредба.
Освен това е необходимо да се посочи,
че внасянето на съмнения относно положения от жалбоподателя трудов стаж,
обосновано с непълнота на данните вписани в изплащателните ведомости и други документи на осигурителя, само
по себе си не е достатъчно, за да се откаже заявеното от А. право на пенсия.
В подкрепа на изложеното е и разпоредбата на чл. 40, ал. 1
от НПОС,
в която е предвидено, че осигурителният стаж се установява с трудови, служебни
и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя и
с данните по чл. 5, ал. 4,
т. 1 КСО,
а според ал. 3 на същия член, документите по ал. 1 се издават въз основа на
изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за
възлагане на труд. В случаите, когато такива липсват или в тях не са
направените нужните отразявания, трудовите книжки са доказателство за
установяването не само на трудовия стаж, но и на заеманите от работника
длъжности.
Ето
защо, представената от А. на пенсионния орган трудова книжка, чиято материалната доказателствена сила като официален документ по смисъла
на чл. 347
КТ, не бе оборена, е
годно и достатъчно доказателство за направените в нея отразявания.
14. Тук именно следва да се посочи, че
непрецизното попълване на разплащателните ведомости, в които не е посочена
длъжността на А., не променя характера на извършваната от него трудова дейност
като такава, осъществявана в притежаваните от осигурителя оранжерии и то в
областта на цветопроизводството.
В
подкрепа на изложеното са и показанията на разпитаните по делото свидетели,
дадени под страх от наказателна отговорност, които съдът възприема като
непротиворечиви и съответстващи на данните по делото. Въз основа на същите се
установява, че в ДСС „Цветя“ („Булгарцвет“ ЕООД) гр. Раковски, цветопроизводството се е осъществявало само в оранжерии и никога
не е имало открити площи, на които да са отглеждани цветя или други култури, а Й.А.
през целия, период през който е работил в ДСС „Цветя“ е бил бригадир на около
30 жени, чието място на работа е било единствено и само в оранжерия от 30 дка.
Всички
тези данни, извлечени от показанията на разпитаните по делото свидетели,
еднозначно налагат да се приеме, че осигурителният стаж на А. за длъжността „бригадир
в растениевъдство“ през периода от 05.03.1985 г. до 15.01.1987 г., следва да
бъде зачетен като втора категория труд, доколкото този труд е полаган именно в
оранжериите на ДСС „Цветя“ гр. Раковски.
Впрочем,
в решението на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив и в спорното разпореждане,
нито е посочено, нито се твърди, нито пък се установява от данните по делото,
че жалбоподателят е осъществявал трудовата си функция (като "бригадир")
на работно място извън оранжериите. Напротив, данните, съдържащи се в
показанията на разпитаните по делото свидетели, сочат точно обратното, а
именно, че трудовите функции на всички работещи в ДСС „Цветя“ гр. Раковски (извън администрацията
на предприятието), са се
осъществявали единствено и само в оранжерии.
15. Изложените до тук съображения, обосновават
крайния извод за незаконосъобразност на оспореното Решение №
2153-15-131/13.06.2018 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив и потвърденото с него Разпореждане
№ **********/Протокол № 2140-15-299/17.04.2018 г. на Ръководителя на
пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, поради което същите ще следва да бъдат отменени.
На
основание чл. 173, ал. 2 от АПК, делото следва да бъде изпратено като преписка
на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО при ТП на НОИ гр. Пловдив за
ново произнасяне по заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст вх. № 2113-15-1041/22.03.2018 г., по описа на ТП на НОИ гр. Пловдив,
подадено от Й.Н.А.,
при съблюдаване на дадените с настоящо решение указания по тълкуването и прилагането
на закона. Това налага извод за основателност на жалбата.
V. За разноските:
16. При посочения изход на спора, на
основание чл. 120, ал. 2 от КСО, на жалбоподателката се дължат извършените
разноски по производството. Те се констатираха в размер на 800 лв. - заплатените
депозити за вещо лице и възнаграждение за един адвокат.
Предвид горното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, Пловдивският
административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение № 2153-15-131/13.06.2018 г. на
Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № **********/Протокол №
2140-15-299/17.04.2018 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на
НОИ – Пловдив.
ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по чл.
98, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване при Териториално поделение
на НОИ гр. Пловдив, за ново произнасяне по заявление за отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст вх. № 2113-15-1041/22.03.2018 г., по описа на ТП на НОИ гр. Пловдив,
подадено от В.Г.З.,при
съблюдаване на дадените с настоящо решение указания по тълкуването и
прилагането на закона.
ОСЪЖДА Териториално поделение на Националния
осигурителен институт гр. Пловдив, да заплати на Й.Н.А., с ЕГН **********, с
адрес ***, сумата от 800 лева,
представляваща сторените от последния разноски по производството.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: