Р Е Ш Е Н И Е
№ 260138, 29.09.2020г., гр. Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен
съд , VI граждански състав
на двадесет и
четвърти септември две хиляди и двадесета година
в публично
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Надежда Дзивкова
ЧЛЕНОВЕ: Виделина Куршумова
Таня Георгиева
секретар : Валентина
Василева,
като разгледа докладваното
от съдия Дзивкова
въззивно гражданско
дело Nо 1702 по описа за 2020 година
и за да се
произнесе взе предвид следното :
Производство по реда на чл.258 и сл.
от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на Х.Г.Т. /съгл. Р№293/21.07.2020г. по бр.д.№600/20, АсРС, преди К./ против Решение № 243/18.06.2020, пост. по
гр.д.№524/20, АсРС, с което жалбоподателката е задължена да се въздържа от извършване
на домашно насилие, спрямо: М.И.К. и И.М.К.; - отстранена е от съвместно обитаваното
с М.И.К. и И.М.К. ***, за срок от шест месеца; - забранено й е да се приближава до М.И.К. и И.М.К., до жилището
им, посочено по-горе, както и до дневна ясла в с. Т., която посещава И.М.К., за
срок от шест месеца; наложена й е глоба от 300лв. и е осъдена за ДТ.
Жалбоподателката Х.Т. поддържа,
че решението е неправилно и незаконосъобразно, т.к. съдът не е установил правилно
фактическата обстановка, неправилно е зачел доказателствената сила на
декларацията по чл.9 от ЗЗДН, която според нея е оборена. Развива съображения
за противоречие между твърденията на М.К. и свидетелят К. както относно
местоположението на лицата, така и по отношение времетраенето на инцидента и на
присъствалите на него лица. Поддържа, че
не е имало нападение от нейна страна с ножове, а напротив – било е жестоко
пребита от съпруга си – свид. К., за което има и медицинско свидетелство, както
и образувано производство по ЗЗДН. Моли
за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на молбата за защита.
Въззиваемите страни М.И.К.,
лично и като майка и законен представител на малолетната И.М.К. не са подали
отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание вземат становище за
неоснователност.
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, изхожда от
легитимирано лице – ответник, останал недоволен от атакуваното съдебно решение,
откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :
Обжалвано е решение, с което е
уважена молба за предприемане на мерки по ЗЗДН.
Легално определение за
понятието „домашно насилие” е дадено в чл.2 от ЗЗДН, съгласно който домашно
насилие е всеки акт на физическо или психическо насилие, извършено спрямо лица,
които се намират в семейна или фактическа връзка или между бивши съпрузи. По делото не е спорно, че Х.Т. е майка на М.К.
и баба на И.К..
М.К., лично и като майка на
малолетната И., твърди, че на 24.03.2020г. майка й Х. е извършил акт на домашно насилие
против нея и в присъствието на малолетното дете, като предизвикала
скандал, започнала да я обижда, да
заплашва, че ще убие детето, а в един момент взела два ножа и се обърнала към тях.
Молителката взела детето и избягала. На инцидента с взимането на ножовете
присъствал и баща й И. К.. След като предала детето на една от работничките в
кравефермата молителката се върнала да види какво става и заварила баща й да
държи майка й, притисната към земята, а ножовете били на пода. Заявява, че се страхува се за живота и
здравето си, както и за това на детето
си.
От значение за осъществяване на
хипотезиса на нормата за извършено домашно насилие е установяване на факта
налице ли е деяние, описано в чл.2 от ЗЗДН. Следователно в настоящият случай е
необходимо да се установи има ли осъществено психическо насилие на посочената дата, което да е извършено от соченото лице и в
какво се е изразявало същото, за да се прецени
дали следва да се приложат мерки за защита и се определи видът и размерът на същите.
За установяване на твърдените
факти по делото са събирани гласни доказателства. Разпитван е свидетелят И. К., баща и дядо на молителите и бивш съпруг на
жалбоподателката. Той твърди, че заедно
със съпругата си / към момента на инцидента/ са се занимавали с отглеждането на
животни – крави. Във фермата имат и
жилище, в което живеят. На 24.03.2020г.
се прибрал във фермата и заварил жена си и дъщеря си да се карат. Когато влязъл в стаята съпругата му взела два
ножа и заплашила, че „ще ги оправи“. В
стаята били дъщеря му и внучета. Той се
впуснал да я обезвреди, а дъщеря му и внучето избягали навън. Според него тя не
е искала да го наранява, защото не е посегнала към него и когато я хванал за
врата ножовете паднали на земята.
Представено по делото е и
медицинско свидетелство за установени наранявания на Х.Т..
Приложени са епикриза за
провеждано лечение в психиатрично отделение преди години и ч.н.д.№216/20, АсРС,
което е прекратено като съдът е отказал да настани Х.Т. на принудително
лечение.
По делото е приложена и декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, в която М.К. декларира, че е
извършено домашно насилие над нея и детето, като описанието преповтаря
изложеното в молбата за защита.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира, че по делото се установява да е извършван акт на домашно
насилие от Х.Т. над дъщеря й М.К. и внучка й И.К... Декларацията по чл.9 от ЗЗДН се ползва със самостоятелна доказателствена сила, като и само тя е
достатъчна да обоснове основателност на молбата за защита. Тя обръща доказателствената тежест и следва да бъде оборена от страна на сочения
извършител. Тук е мястото да се отбележи, че законодателят, въвеждайки доказателствена
стойност на тази декларация, е разместил доказателствената тежест в процеса по ЗЗДН,
като при наличието на такава, на сочения извършител се разпределя тежестта да докаже,
че не е извършил деянието, съставляващо акт на домашно насилие. В настоящия случай,
обаче, не са събрани доказателства,
които да опровергаят тази декларация. Представеното медицинско свидетелство в
действителност установява наранявания на Х.Т., но както и самата тя твърди,
същите са получени от действия на съпруга й , с когото в хода на настоящия
процес вече са разведени. Случилото се между тях по никакъв начин не изключва и
не оборва твърденията , изложени в молбата за защита, а именно възникнал
скандал и заплахи от страна на Х., преди намесата на И. К.. Всъщност и самата Т.
твърди, че за тези действия е образувано и приключило други дело за домашно
насилие. Предвид постановената защита от домашно насилие на Х. от съпруга й И.
и с оглед постановеното бракоразводно решение, показанията на свидетелят И. К.
са евентуално заинтересовани. В същото време , обаче, по делото не са събрани
никакви други доказателства, които да оборят доказателствената стойност на
декларацията по чл.9 от ЗЗДН.
По своята същност психическото
насилие е форма на насилие, при което едно лице се отнася спрямо друго, пряко или
косвено, по начин, по който второто лице изпада в състояние на психологическа травма
- тревожност, депресия или пост-травматичен стрес. Видовете психично насилие могат
да включват вербална агресия, унижение, пренебрежение или всякакво друго нездравословно
поведение, което може да намали самочувствието на жертвата на емоционално насилие,
неговото достойнство и трезво мислене. Така, повишаването на тон, буйстването, обидите
и заплахите отправени към него, съставляват акт на психическо насилие. Това
поведение поражда страх и тревожност у пострадалото лице. Подобно поведение категорично може да се квалифицира като
осъществяване на акт на психично насилие. Конкретни оплаквания, че извършеното
не е акт на психическо насилие, не са изложени във въззивната жалба. Очевидните
семейни проблеми между страните не могат да бъдат разрешени чрез подобно
поведение.
С оглед изложеното съдът
счита, че следва да се уважи молбата за защита от домашно насилие над М.К. и
малолетното дете И.. Съгл. чл.5 от ЗЗДН мерките за защита от домашното насилие са:
- задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие; -
отстраняване от съвместно обитаваното жилище
за срока, определен от съда; - забрана на извършителя да приближава пострадалото
лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото
лице при условия и срок, определени от съда; - задължаване на извършителя на насилието
да посещава специализирани програми; - насочване на пострадалите лица към програми
за възстановяване. В случая съдът намира, че най-подходящи са първите три мерки
– да се въздържа от извършване на домашно насилие, да бъде отстранен от
съвместно обитаваното жилище и да му бъде забранено да приближава пострадалите.
Срокът на мерките, съгл. чл.5, ал.2 от ЗЗДН се определя от съда и се налага за период от 3 до 18 месеца. В
случая, с оглед конкретното поведение на страните и при преценка на степента на
извършеното, съдът намира, че срокът за
който следва да бъдат определени мерките за защита следва да е под средния,
като определения от първоинстанционния съд от 6 месеца е съобразен с тежестта
на извършеното и е достатъчен за преодоляване на конфликтите помежду им. Следва да бъде наложена и санкцията ,
предвидена в чл.5, ал.4 от ЗЗДН – глоба в размер малко над минимума - от 300лв.
Първоинстанцонното решение е
постановено в същия смисъл, поради което и следва да бъде потвърдено.
На осн. чл.78 от ГПК
жалбоподателят ще следва да заплати на въззиваемата страна сторените в
настоящето производство разноски в размер на 400лв., заплатено адвокатско
възнаграждение, както и ДТ в полза на бюджета на Съдебната власт по сметка на ПОС
в размер на 12,50лв.
С оглед на изложеното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
243/18.06.2020, пост. по гр.д.№524/20, АсРС.
ОСЪЖДА Х.Г.Т., ЕГН **********, да
заплати на М.И.К., ЕГН **********, сумата от 400лв. разноски в
производството.
ОСЪЖДА Х.Г.Т., ЕГН **********, да заплати
ДТ в полза на бюджета на Съдебната власт по сметка на ПОС сумата от 12,50лв. за
въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :