Р Е
Ш Е Н
И Е
№ от
19.6.2018 год., гр.Велинград
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, граждански състав, в публично заседание на пети юни през две хиляди и осемнадесета
година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Димитър Чардаков
При секретаря Мария Димитрова и в присъствието на
прокурора ………….., като разгледа докладваното от съдия Чардаков гр.д. №139/2018г.
по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет
на разглеждане са кумулативно съединени искове с правно основание чл.128, т.2 КТ, чл.224 КТ
и чл.86 ЗЗД.
Ищецът Ш.А.Р. твърди да е бил в трудово правоотношение с ответника
„Геком 2“ ЕООД, прекратено със заповед
№5/1.12.2017 г. считано от
момента на връчване на заповедта, връчена му на 1.12.2017г. Поддържа, че
ответникът не му е изплатил в цялост
дължимото за периода 24 януари 2017г. – м. юли 2017г. трудово
възнаграждение, като неплатената част
/след изменение на иска в съдебно заседание на 10.4.2018г./ възлиза на 3245,50 лв. Твърди, че
ответникът не му е заплатил и обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 15
дни през 2017 г. в размер на 451,36 лв. Претендира тези суми ведно със законната лихва за забава от подаването на
исковата молба в съда на 19.1.2018г. до плащането. Претендира и сумата от 235,04 лв., представляваща сборна законна лихва за забава върху дължимото трудово
възнаграждение за периода 1.2.2017 г. – 19.1.2018 г. и върху
обезщетението по чл.224 КТ за периода 1.12.2017г. – 19.1.2018г. Сочи
доказателства и претендира разноски.
Ответникът "Геком
2" ЕООД оспорва иска при твърдение, че търсеното трудовото възнаграждение е
изплатено, а обезщетение по чл.224 КТ не се дължи, тъй като ищецът е ползвал
правото си на платен годишен отпуск. Претендира разноски.
Съдът намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
По
иска по чл.128, т.2 КТ:
За основателността на иска е
необходимо да се установи, че в процесните периоди страните
са били обвързани от трудов договор и възмездяването на положения труд не е
извършено в цялост без да е налице основание за това.
Не се
спори, установява се и от събраните по делото писмени доказателства, че през периода, за който се претендира възнаграждението, страните са били в трудово
правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал при ответника длъжността
"тракторист". Трудовото правоотношение е прекратено със
заповед № 5/1.12.2017 г. на основание чл.330, ал.2, т.6 вр. чл.190, ал.1, т.2 КТ. Заповедта е връчена на ищеца на 1.12.2017г., който е и момента на
прекратяване на трудовия договор – чл.335, ал.2, т.3 КТ.
Видно
от приетото заключение на ССЕ, дължимото на ищеца брутно трудово възнаграждение
за периода от 24 януари 2017г. – м. юли 2017г. /без м. март, 2017г./ е в размер на 3262,15лв. Върху
него работодателят е начислил удръжки за данъци и осигуровки, които е внесъл по
данъчно-осигурителната партида на ищеца. Сумата за получаване след удръжките
възлиза на 2541,74лв., която е изплатена на ищеца срещу подпис във ведомостта
за работна заплата за съответния месец от периода.
В заключението е посочено, че за
м.март, 2017г. на ищецът не е начислено и изплатено трудово възнаграждение, тъй
като е бил в неплатен отпуск. Доводите
на ищеца са, че независимо от това има право на трудово възнаграждение за този
месец, тъй като отпускът му е предоставен от работодателя без да го е поискал,
т.е. принудително. Не отрича да го е ползвал и не твърди да е престирал труд по
време на отпуска. Съдът намира тези съображения на ищеца за неоснователни.
Трудово възнаграждение се дължи за положен труд – чл.242 КТ, а размерът му се
определя според времетраенето на работата или според изработеното – чл.247,
ал.1 КТ. При липсата на твърдения и представени доказателства за положен труд
от ищеца през месец март, 2017г. за него не е възникнало право на
възнаграждение за този месец, което прави исковата претенция неоснователна в
тази част.
Ищецът
е оспорил своевременно - в заседанието, в което са представени, ведомостите за
работна заплата досежно автентичността на подписите, поставени срещу името му
за получател на сумите за месеците януари, февруари, април, май, юни и юли на
2017г. В развилото се производство по чл.194 ГПК и с оглед разпределената от
съда доказателствена тежест ищецът не е успял да установи неистинността на
оспорените документи. Видно от приетата съдебно-почеркова експертиза,
оспорените подписи във ведомостите за работна заплата са на ищеца. Съдът намира
заключението на вещото лице за обосновано и правилно, въпреки възраженията на
ищеца за очевидни несъответствия между изследваните подписи и предоставените
експериментални образци за нуждите на експертизата. Експертът е обяснил при
изслушването му в съдебно заседание причината за това несъответствие - основно
в т.нар. „парафна линия“, като е посочил други елементи от подписа, които
показват сходство в двигателните навици на полагащия с тези от ведомостите за
трудово възнаграждение. Подкрепил е изводите си, стъпвайки и върху друг
сравнителен материал – подписи на ищеца в договора за правна защита и
съдействие по делото, в заявлението му за лични документи до МВР и във
ведомостите за работна заплата за 2016г. Стъпвайки върху всички тези източници
е дал категорично заключение за автентичността на оспорените документи. Ето
защо не са налице основанията по чл.194, ал.2 ГПК за изключване на ведомостите
от доказателствата по делото. Ваз основа на тях съдът намира за установено, че
начисленото трудово възнаграждение в размера по ССЕ е изплатено. Не се
установява неизплатен остатък, поради което искът за изплащане на трудово
възнаграждение следва да се отхвърли като неоснователен.
По иска по чл. 224, ал.1 КТ:
Безспорно е прекратяването на
трудовото правоотношение между страните. Но видно от
приетото заключение на ССчЕ през 2017г. ищецът е ползвал целия полагащ му се
платен годишен отпуск. Ищецът излага съображения, че част от него /за м. юли
2017г./ му е разрешен без да го е поискал, т.е. принудително заради
технологичен престой. Не отрича да е ползвал отпуска. Установи се и това, че е
получил трудово възнаграждение през този месец. Следователно претенцията му да
получи и обезщетение по чл.224 КТ за същия период и при използван платен
годишен отпуск в пълен размер е неоснователна и следва да се отхвърли.
По
иска по чл.86 ЗЗД:
Ищецът
не доказа наличие на главен дълг и забава на ответника, поради което
обезщетение за забава не се дължи.
По разноските:
Ищецът
е лице, освободено от държавна такса и разноските за производството. По
аргумент от чл.78, ал.6 КТ държавната такса и разноските за вещи лица остават
за сметка на съда.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да
заплати разноските на ответника в размерна 700лв., съгласно
представените писмени доказателства за тяхната направа. Ответникът претендира и
пътни разноски на неговия адвокат съгласно представени фискални бонове за
гориво, които не му се следват, тъй като в представения договор за правна
защита липсва уговорка, че разходите за пътуване на адвоката не са включени във
възнаграждението. Не са представени и доказателства, че именно страната е заплатила
горивото за пътуване на адвоката. Следователно касае се до разходи не на
страната, а на нейния адвокат, каквито чл.78 ГПК не предвижда да се присъждат.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Ш.А.Р., ЕГН ********** против "Геком 2" ЕООД, ЕИК ********* искове с правно основание чл.128, т.2 КТ за заплащане на трудово
възнаграждение в общ размер 3245,50лв. за периода 24 януари 2017г. – м. юли 2017г., ведно със законна лихва за забава от предявяване на
иска до плащането; с правно основание чл.224 КТ за заплащане на обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 15
дни през 2017 г. в размер на 451,36 лв., ведно със
законна лихва за забава от предявяване на иска до плащането; и с правно
основание чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата 235,04 лв., представляваща сборна законна лихва за забава върху дължимото трудово
възнаграждение за периода 1.2.2017 г. – 19.1.2018 г. и върху
обезщетението по чл.224 КТ за периода 1.12.2017г. – 19.1.2018г.
ОСЪЖДА Ш.А.Р., ЕГН **********
да заплати на "Геком 2" ЕООД, ЕИК ********* на основание чл.78, ал.3 ГПК деловодни разноски в размер на 700лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Пазарджишкия окръжен съд в 2-седмичен срок, който на основание чл.315,
ал.2 КТ започва да тече от 19.6.2018г.
След влизане в сила на
решението да се върнат на ответника представените в оригинал ведомости за
трудово възнаграждение за 2016 и 2017г. и други оригинали, а по делото да се
приложат заверени от страната копия.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: