№ 370
гр. П., 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20221230100385 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 ГПК.
Образувано е във връзка с искова молба на „П. и. б.“ АД, със седалище и адрес
на управление в гр. С., бул. „Др. Ц.“ № 37, ЕИК ***, подадена против Д. С. З., ЕГН
**********, Г. С. З., ЕГН ********** и Б. С. Я., ЕГН ********** – и тримата с адрес
в с. Я., общ. П., ул. „П.“ № 18.
Ищецът твърди, че между него (като кредитодател) и първите двама ответници
(като кредитополучатели) е бил сключен Договор за банков кредит с № № 022LD-R-
002021/04.09.2012 г. Поддържа, че размерът на предоставения кредит е 2 300 евро и
тази сума е била изцяло усвоена, като е било уговорено и заплащането на
възнаградителна лихва, както и на договорно обезщетение за забава („наказателна
лихва“). Изтъква, че кредитните задължения е следвало да бъдат изплатени чрез
месечни вноски, с краен падеж до 01.09.2022 г., за което кредитополучателите
отговарят солидарно, а тази тяхна отговорност е била обезпечена с поръчителството на
третия ответник. Сочи, че кредитополучателите не са обслужвали дълга си редовно,
поради което кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем, и понастоящем
вземанията по него възлизат на: 1 791,57 евро – непогасена главница; 834,09 евро –
възнаградителна (договорна) лихва, дължима за периода от 01.05.2017 г. до 06.09.2021
г.; 757,09 евро – договорно обезщетение за допусната забава („наказателна лихва“),
начислено за периодите от 01.06.2016 г. до 12.03.2020 г. и от 14.05.2020 г. до 06.09.2021
1
г.; 18,91 евро – законна лихва за забава, начислена върху главницата, за периода от
07.09.2021 г. до 14.10.2021 г., и 49,08 евро – разноски за връчване на покани. Уточнява,
че за визираните суми се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение по чл. 417
ГПК, срещу която ответниците са възразили. Затова иска тяхната дължимост да бъде
призната за установена, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на образуване на заповедното производство до погасяването. Претендира и съдебни
разноски.
Ответниците оспорват ищцовите претенции, настояват за тяхното отхвърляне и
за присъждане на съдебно-деловодните разходи, които са сторили. Излагат доводи, че:
кредитната сделка съдържа клаузи (конкретно упоменати в писмения отговор на
исковата молба), които са нищожни заради противоречието им с императивни
разпоредби на ЗПК и на ЗЗП; отговорността на ответника Б. Я., в качеството му на
поръчител, е била погасена с изтичането на 6-месечния срок по чл. 147 ЗЗД;
предсрочната изискуемост на кредита не е била надлежно обявена; търсените вземания
са погасени по давност.
Съдът приема следното:
1. По съществото на спора (изводи от фактическа и правна страна):
Предмет на разглеждане са установителни искове по:
- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ – за
главницата;
- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ – за
възнаградителната (договорната) лихва;
- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД – за
„наказателната лихва“, която по правната си същност е мораторна неустойка;
- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД
– за законната лихва за забава, и
- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗЗД – за
разноските по кредита.
Вземанията по тези претенции попадат в обхвата на Заповедта за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК с № 462/18.10.2021 г., издадена по ч. гр. д. № 1457/21 г. на
Районен съд – гр. П. (образувано на 15.10.2021 г.), което е приложено към сегашното
дело.
Цитираната заповед е била издадена в полза на ищцовото дружество, в
качеството му на заявител в заповедното производство, а настоящите ответници – като
длъжници по заповедта, са депозирали възражения срещу нея, по реда на чл. 414 ГПК.
Уважаването на исковете, поставени за решаване, е последица от фактически
състави, включващи кумулативната даденост на определени предпоставки, които се
свеждат до:
2
- За главницата: 1/ валидно облигационно отношение, породено от
договора за кредит и обвързващо ищеца (като кредитодател), първите двама ответници
(като кредитополучатели) и третия ответник (като поръчител); 2/ реалното
предоставяне на кредитната сума от кредитодателя в полза на кредитополучателите; 3/
изискуемост (настъпил падеж) на вземането за нейното връщане и 4/ неизпълнение на
корелативното задължението на кредитополучателите в тази връзка.
- За възнаградителната лихва: 1/ уговорка, постигната между кредитодателя
и кредитополучателите, в рамките на кредитното правоотношение, за дължимост от
страна на последните и на възнаградителна лихва в определен размер, за която
отговаря и поръчителят; 2/ настъпване на падежа на задължението, отнасящо се до
плащането й, и 3/ непогасяването на вземането, свързано с нея.
- За неустойката: 1/ договорна клауза, в рамките на кредитното
правоотношение, предвиждаща дължимост от кредитополучателите на неустойка в
определен размер, при допусната забава, за която отговорност носи и поръчителят; 2/
настъпване на падежа на задължението, чието срочно изпълнение неустойката
обезпечава, и 3/ непогасяване в срок на задължението, обезпечено с неустойката, както
и непогасяване на самото неустоечно вземане.
- За законната лихва за забава: 1/ съществуването на твърдения главен дълг,
чиято изискуемост е настъпила, и 2/ допускането на забава в неговото погасяване.
- За разноските по кредита: 1/ клауза в кредитната сделка, съгласно която
кредитополучателите дължат заплащането на търсените разноски, за което е отговорен
и поръчителят; 2/ настъпването на условията, във връзка с които те се дължат, в
заявената величина, и 3/ неиздължаване на вземането, отнасящо се до тях.
С оглед правилата, уреждащи разпределението на доказателствената тежест в
исковия граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищецът е длъжен да установи
положителните предпоставки по всяка от исковите си претенции, а в случай, че това
бъде сторено, ответниците трябва да проведат доказване относно погасяването на
задълженията.
Сключването на процесния договор, с кредитодател – ищецът, и с
кредитополучатели – ответниците Д. и Г. З., се доказва от обективиращия го документ,
както и от общите условия и от погасителния план към него, които са представени по
делото. Те са подписани за ответниците З., а подписите им върху тях не са оспорени,
поради което трябва да се приеме, че същите материализират техни изявления (чл. 180
ГПК).
От съдържанието на договора, на общите му условия и на неговия погасителен
план стават ясни и базовите параметри на кредитното правоотношение, относими към
разглеждания спор, а именно:
- главница – 2 300 евро (раздел I, т. 1 от договора);
- годишна възнаградителна лихва – формирана от сбора на две
3
компонентни: променлив базов лихвен процент на банката в евро и надбавка от 8,51
пункта, като размерът на първия показател към деня на сключване на сделката е 7,99
%, при което величината на годишния лихвен процент към този момент е 16,5 %
(раздел II, т. 4 и т. 5 от договора);
- отсъствие както в договора, така и в общите условия на ясно разписана
методиката, по която се извършват промените в базовия лихвен процент;
- годишен процент на разходите – 18,91 % (отразен в погасителния план);
- информация в договора (раздел II, т. 9) и в общите условия (раздел VII, т.
7.3 и т. 7.4), че кредитополучателите могат погасят кредита предсрочно, без да дължат
такси, както и да получат безвъзмездно във всеки един момент от изпълнението на
договора справка под формата на погасителен план за вече извършените плащания и за
предстоящите такива;
- редовен срок на кредита (краен падеж) – 01.09.2022 г. (раздел I, т. 3 от
договора), който е изтекъл в хода на сегашното съдебно производство;
- погасяване – чрез 120 месечни вноски (индивидуализирани по падеж и
размер в погасителния план);
- падежна дата – 1-во число от месеца (визирана в погасителния план);
- „наказателна лихва“ (носеща спецификите на мораторната неустойка) –
при просрочване в плащането на главницата, чийто размер се формира от дължимата
възнаградителна лихва, увеличена със стойността на законната лихва за забава, чието
начисляване се прави от момента на забавата до погасяването (раздел II, т. 10 от
договора);
- предсрочна изискуемост при забава в погасяването на кредита – с
писмено уведомление от кредитодателя до кредитополучателите, ако забавата
продължава повече от 5 дни след падежа (раздел Х, т. 10.1.2, б. „а“ от общите условия);
- задължения за кредитополучателите да заплащат на кредитодателя и
съответни разноски (раздел IV, т. 4.10 от общите условия).
От приобщения към доказателствената съвкупност Договор за поръчителство,
сключен на 04.09.2012 г. между кредитодателя и ответника Б. Я., е видно, че
последният се е задължил към първия да отговаря солидарно с кредитополучателите за
пълното изпълнение на техните задължения по кредитната сделка, включително и за
последиците от неизпълнението й.
Съгласно приложените към исковата молба 3 броя покани и 3 броя констативни
протоколи, изходящи от частния съдебен изпълнител М. К. (с рег. № 891 на Камарата
на частните съдебни изпълнители):
- ищецът е предоставил на всеки от ответниците 7-дневен срок, считано от
получаването на тези покани, да му платят задължения по кредита, описани в самите
покани;
- те са били получени на 10.08.2021 г. от ответника Г. З., който е съпруг на
4
ответницата Д. З. и дядо на ответника Б. Я., като първият живее на същия адрес и е
поел задължение да предаде поканите на останалите двама;
- връчването е било извършено от частния съдебен изпълнител, на
основание чл. 18, ал. 5, предл. 1 ЗЧСИ във вр. с чл. 46, ал. 2 във вр. с ал. 1 ГПК.
От показанията на свидетелката Д. З., които няма причини да не бъдат
кредитирани, се установява, че: тя е дъщеря на ответниците З. и майка на ответника Я.;
както тя, така и тримата ответници живеят на един адрес, ползвайки две отделни къщи,
разположени в един общ парцел; на дата през месец август 2021 г., която свидетелката
не си спомня, е забелязала, че непознато за нея лице е доставило на баща й документи;
въпреки че се е опитала още тогава да попита ответника Г. З. какви са били тези книжа,
той категорично е отказал да обясни; ответникът З. системно употребявал алкохол, в
резултат на което често изпадал във видимо пияно състояние, в каквото се намирал и
към момента на доставката на документите, за които свидетелката споделя.
От изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, заключението на която не е
било оспорено от страните, се констатира, че:
- Кредитната сума е била изцяло усвоена още в деня на сключване на
договора, чрез превеждането й по разплащателна сметка, изрично упомената в него и
водена на името на ответницата Д. З..
- След 01.09.2016 г. е било преустановено обслужването на кредитния дълг
по отношение на главницата, а след 01.05.2017 г. аналогично е било положението и
относно възнаградителната лихва.
- Датата на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита, отразена в
счетоводството на ищцовото дружество, е 07.09.2021 г.
- Размерът на задълженията по кредита към 15.10.2021 г., когато е било
изготвено извлечението по чл. 417, т. 2 ГПК, представено от ищеца в заповедното
производство, и при условията на предсрочна изискуемост на кредитния дълг, е бил:
= 1 791,57 евро – за главницата, включваща неплатените вноски по
погасителния план, дължими за периода от 01.09.2016 г. до крайния срок на договора –
01.09.2021 г.;
= 834,09 евро – за възнаградителната лихва, включваща неплатените
вноски по погасителния план, дължими за периода от 01.05.2017 г. до 06.09.2021 г.;
= 797,68 евро – за „наказателната лихва“, дължима за периоди на
забава от 01.06.2016 г. до 12.03.2020 г. и от 14.05.2020 г. до 06.09.2021 г.;
= 18,91 евро – за законната лихва за забава, начислена за периода от
07.09.2021 г. до 14.10.2021 г.;
= 49,08 евро – за разноските по кредита, касаещи връчването на
покани на ответниците за предсрочната изискуемост, но само по счетоводни данни на
ищеца.
- След датата на започване на заповедното производство (15.10.2021 г.)
5
няма доброволни погасявания спрямо тези величини на елементите от кредитния дълг.
Единствените погашения в тази връзка са в резултат на изпълнителното дело,
започнало въз основа на изпълнителния лист, издаден от заповедния съд.
- Договорната лихва по кредита е била формирана въз основа на годишния
лихвен процент, уговорен към момента на подписването на договора, който не е бил
променян за целия му срок. Същата е ситуацията и при компонентите, изграждащи
размера на т. нар. „наказателна лихва“.
В заповедното дело са налице два броя фактури (с № **********/02.08.2021 г. и
с № **********/02.08.2021 г.), на обща стойност 96 лв., издадени от частния съдебен
изпълнител М. Кацарски към ищеца – за действията му по връчване на ответниците на
поканите за предсрочната изискуемост на кредита. Липсват доказателства,
установяващи реалното заплащане на задълженията по тези фактури от ищеца към
частния съдебен изпълнител.
По повод оплакванията на ответниците за нищожност на кредитната сделка,
произтичаща от нарушения на ЗПК и на ЗЗП, включително с оглед служебната
проверка, извършвана от съда за неравноправни клаузи (чл. 7, ал. 3 ГПК), е нужно да
се отчете, че:
- Предвид датата на сключване на договора, на който се базират ищцовите
претенции, за него е приложима редакцията на ЗПК към бр. 58 от 30.07.2010 г. на ДВ,
тъй като става дума за материалноправни разпоредби, които поначало нямат обратно
действие (по аргумент от чл. 14, ал. 1 ЗНА). Ето защо и възражението за неспазване на
изискването за шрифт, което е въведено за потребителските кредитни договори едва с
изменението на чл. 10 ЗПК, обнародвано в бр. 35 от 22.04.2014 г., не е относимо към
настоящия казус. Доводите за неспазването на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 11 и т. 12 ЗПК (в
приложимата редакция) пък са неоснователни, защото обсъденото по-горе съдържание
на кредитната сделка показва, че тя кореспондира с тях в нужната степен.
- Липсата на ясна методика и на условия за промяната на базовия лихвен
процент, водеща до изменение и на размера на договорната лихва, принципно е
основание за квалифицирането на клаузите, регламентиращи този въпрос, като
неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 10 и т. 12 ЗЗП и нищожни, съгласно чл. 146 от
същия закон. Това обаче се отнася само за частта им, даваща право на банката –
кредитор да променя едностранно лихвата, но не и за частта, определяща дължимата
към момента на сключване на договора лихва, включваща тогавашния базов лихвен
процент и съответната надбавка (вж. Решение № 92 от 09.09.2019 г. по т. д. №
2481/2017 г., ІІ т. о. на ВКС и Решение № 9 от 27.02.2020 г. по т. д. № 62/2019 г., І т.
о. на ВКС). Следователно и доколкото от заключението на счетоводната експертиза се
изясни, че размерът на възнаградителната лихва въобще не е бил променян,
коментираното нарушение на ЗЗП няма отношение към дължимостта й. Логиката на
така даденото разрешение е пределно ясна и се корени в обстоятелството, че
6
частичната нищожност от такъв порядък не освобождава кредитополучателя от
задължението да заплати лихвата по кредита в размера, уговорен при сключването на
договора.
- Уговорката, предвиждаща мораторната неустойка, наречена в договора
„наказателна лихва“, не е неравноправна. Дължимостта на вземането, до което тя се
отнася, е обусловена от забавата на кредитополучателите, поради което е допустимо те
да бъдат санкционирани за неизпълнението си. Начинът на конструирането й
(увеличаването на лихвения процент за възнаградителната лихва с надбавка,
кореспондираща с размера на законната лихва) не влиза в колизия с изискването за
добросъвестност, нито накърнява баланса между правата и задълженията на
кредитодателя и на кредитополучателите (вж. за такава хипотеза решението по т. д. №
2481/2017 г., ІІ т. о. на ВКС, цитирано по-горе).
По отношение на предсрочната изискуемост на кредита следва да се посочи, че:
- Настъпването на предсрочната изискуемост на един кредит предполага както
реализирането на съответните предпоставки, предвидени в кредитния договор, така и
изпращане от кредитора до длъжника на нарочно волеизявление, че ще счита кредита
за предсрочно изискуем (вж. т. 18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по
тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС). В този смисъл надлежното обявяване на
предсрочната изискуемост има действие от момента, в който длъжникът получи
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са се реализирани и обективните
факти, обуславящи настъпването й (вж. Решение № 77 от 10.05.2016 г. по т. д. №
3247/2014 г., II т.о. на ВКС и Решение № 106 от 20.06.2017 г. по т. д. № 60152/2016 г.,
IV г. о. на ВКС). Когато с уведомлението си до длъжника кредиторът му е предоставил
определен срок за изпълнение, но такова не бъде направено, предсрочната изискуемост
ще настъпи след изтичането на дадения срок, защото по принцип срокът в
гражданското право е юридически факт, изразяващ се в едно бъдещо сигурно събитие,
с което са свързани определени правни последици (вж. проф. В. Таджер, „Гражданско
право на НРБ. Обща част. Дял II“, издателство „Софи-Р“, 2001 г., стр. 443 и сл.).
- Определянето на момента на предсрочната изискуемост на банковия
кредит не е самоцелно, а има голямо практическо значение, защото след настъпването
й кредитополучателят дължи само непогасената главница и законната лихва за забава
върху нея (вж. т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. по тълк. д. №
3/2017 г., ОСГТК на ВКС).
- Изяснените факти за получените от длъжниците покани (на 10.08.2021 г.),
за забавата по кредита (датираща от 01.09.2016 г. за главницата и от 01.05.2017 г. за
договорната лихва), както и за изтичането на 7-дневния срок, даден с поканите, без
изискуемите към този момент задължения по кредита да бъдат изпълнени до неговото
изтичане, показват, че предсрочната изискуемост е настъпила на 18.08.2021 г.
- Съображенията на ответниците за ненадлежно връчване на поканите не
7
могат да бъдат възприети, защото от обсъдените писмени доказателства, изхождащи от
частния съдебен изпълнител, се установи, че връчването е било надлежно. Не са
основание да се приеме обратното показанията на свидетелката Заенска, доколкото от
тях не може да се направи категоричен фактически извод нито, че връчването, за което
тя разказва при разпита си, е онова, което касае сегашното дело, нито, че ответникът З.,
който е получил книжата, тогава е бил в положение да не може да разбира свойството
и значението на постъпките си.
- Така изяснената дата на предсрочна изискуемост означава, че след нея не
е допустимо от материалноправна гледна точка начисляването на договорна лихва и на
мораторна неустойка, поради което такива не се дължат от 18.08.2021 г.
Относно аргументите на ответниците за погасяване на ищцовите вземания по
давност е необходимо да се съобрази, че:
- Давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо
(чл. 114, ал. 1 ЗЗД), като тя се прекъсва при предявяване на иск (чл. 116, б. „б“, предл. 1
ЗЗД) и не тече в хода на самото съдебно производство (чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД).
Искът се смята за предявен с постъпване на исковата молба в съда (чл. 125 ГПК).
Съгласно разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК, в хипотезата на предявяване на иск,
имащ за предмет установяване съществуването на вземане по издадена заповед за
изпълнение, искът се счита предявен от момента на подаване на заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Обсъжданото нормативно разрешение е изключение от общото правило на цитирания
чл. 125 ГПК и като законодателно разрешение е създадено в интерес на кредитора, тъй
като свързва материалноправните последици от предявяването на иска с момент,
предхождащ депозирането на исковата молба. Към тези последици несъмнено се
причислява и прекъсването на давностните и на преклузивните срокове, както и
спирането на давността (вж. мотивите към т. 9 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС).
- За погасяване на задължението за главницата е приложим 5-годишният
давностен срок по чл. 110 ЗЗД, тъй като уговарянето, че тя ще се погасява с отделни
вноски не ги превръща в периодични плащания по чл. 111, б. „в“, предл. 3 ЗЗД (вж.
Решение № 261 от 12.07.2011 г. по гр. д. № 795/2010 г., IV г. о. на ВКС, Решение № 28
от 05.04.2012 г. по гр. д. № 523/2011 г., III г.о. на ВКС и Решение № 103 от 16.09.2013
г. по т. д. № 1200/2011 г., II т.о. на ВКС).
- На основание чл. 111, б. „б“, предл. 2 и б. „в“, предл. 2 ЗЗД, договорната
лихва и неустойката се погасяват с кратката 3-годишна давност.
- В този контекст и като се има предвид, че заявлението по чл. 417, т. 2
ГПК на настоящия ищец срещу тримата ответници е било депозирано през заповедния
съд на 15.10.2021 г., претендираните вземания се явяват покрити от погасителната
давност по следния начин:
8
= за главницата – по отношение на периода от 01.09.2016 г. до
14.10.2016 г.;
= за възнаградителната лихва – по отношение на периода от
01.05.2017 г. до 14.10.2018 г.;
= за мораторната неустойка („наказателната лихва“) – по отношение
на периода от 01.06.2016 г. до 14.10.2018 г.
Отговорността на ответника Я., в качеството му на поръчител, не е погасена с
изтичането на 6-месечния преклузивен срок по чл. 147, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, защото този
срок започва да тече от момента на предсрочната изискуемост на кредитния дълг (вж.
Тълкувателно решение № 5 от 21.01.2022 г. по тълк. д. № 5/2019 г., ОСГТК на ВКС).
Щом като в случая тази дата е 18.08.2021 г. няма как обсъжданият срок да е изтекъл
към деня на започване на заповедната съдебна процедура – 15.10.2021 г.
В обобщение на казаното досега се налагат финалните констатации, че:
- Главната претенция подлежи на уважаване за 1 774,06 евро, тъй като
сумата от 17,51 евро, отнасяща се до периода от 01.09.2016 г. до 14.10.2016 г., е
погасена по давност.
- Искът за възнаградителната лихва е основателен за 454,92 евро, дължима
за периода от 15.10.2018 г. до 17.08.2021 г., тъй като сумата от 371,35 евро, отнасяща
се до периода от 01.05.2017 г. до 14.10.2018 г., е погасена по давност, а сумата от 7,82
евро, отнасяща се до периода от 18.08.2021 г. до 06.09.2021 г., е след предсрочната
изискуемост на кредита.
- Претенцията за „наказателната лихва“ трябва да бъде уважена за 288,83
евро, дължима за периодите от 15.10.2018 г. до 12.03.2020 г. и от 14.05.2020 г. до
17.08.2021 г., тъй като сумата от 467,19 евро, отнасяща се до периода от 01.06.2016 г.
до 14.10.2018 г., е погасена по давност, а сумата от 1,07 евро, отнасяща се до периода
от 18.08.2021 г. до 06.09.2021 г., е след предсрочната изискуемост на кредита.
- Искът за законната лихва за забава е изцяло основателен, тъй като за
периода, до който се отнася (от 07.09.2021 г. до 14.10.2021 г.), е била налице забава в
погасяването на главницата.
- Исковата претенция за разноски по кредита следва да бъде отхвърлена,
доколкото отсъстват категорични доказателствени данни за реалното извършване на
съответните разходи, включително в релевирания размер.
2. По съдебните разноски:
Изходът от спора дава право на съдебни разноски и на двете насрещни страни
(чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК).
Настоящият съдебен състав дължи диференцирано произнасяне по съдебно-
деловодните разходи за заповедното и за исковото производство (съобр. т. 12 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС).
9
Произнасянето по разноските за заповедната процедура също трябва да бъде с
осъдителен диспозитив, като е без значение, че тя е била по чл. 417 ГПК и е
приключила с издаване на заповед за незабавно изпълнение. Изпълнителната сила на
заповедта за незабавно изпълнение в частта за разноските отпада с оспорване на
вземането чрез възражение по чл. 414 ГПК и образуването на исково производство по
чл. 415 във вр. с чл. 422 ГПК (съобр. мотивите към споменатата т. 12 от
тълкувателното решение по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Не може да бъде възприето оплакването на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерност на разноските (от 1 800 лв.), направени от ответниците за адвокатско
възнаграждение. Неговият размер не е непропорционален спрямо минималния такъв,
предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на Висшия адвокатски
съвет, на фона на материалния интерес от делото, на неговите значителни особености
от фактическо и правно естество и на осъществените процесуални действия.
Конкретните съдебно-деловодни разходи, полагащи се на ищцовата страна,
съразмерно с уважената част от исковете, са:
- 135,98 лв. – за заповедното дело, изчислени на основата на заплатената
държавна такса (134,98 лв.) и юрисконсултското възнаграждение (50 лв.), което е
определил заповедният съд;
- 573,15 лв. – за исковия процес, формирани на базата на заплатената
държавна такса (229,66 лв.), юрисконсултското възнаграждение (200 лв.), определено
от сегашния съдебен състав, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, и заплатеното възнаграждение за вещо
лице (350 лв.).
Разноските, дължими на ответниците, пропорционално на отхвърлената част от
исковите претенции, са 476,78 лв.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско
отделение, Трети състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, че Д. С. З., ЕГН
**********, Г. С. З., ЕГН ********** и Б. С. Я., ЕГН ********** – и тримата с адрес
в с. Я., общ. П., ул. „П.“ № 18, дължат солидарно на „П. и. б.“ АД , със седалище и
адрес на управление в гр. С., бул. „Др. Ц.“ № 37, ЕИК ***, следните суми, които са
включени в предметния обхват на Заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК с
№ 462/18.10.2021 г., издадена по ч. гр. д. № 1457/21 г. на Районен съд – гр. П., а
именно:
- 1 774,06 евро – неплатена главницата по Договор за банков кредит с №
10
022LD-R-002021/04.09.2012 г., сключен между „П. и. б.“ АД (като кредитодател) и Д.
С. З. и Г. С. З. (като кредитополучатели), като задълженията на последните двама са
обезпечени с поръчителството на Б. С. Я., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 15.10.2021 г. до погасяването, като ОТХВЪРЛЯ този иск за
разликата над така уважената му част до неговия пълен претендиран размер от 1 791,57
евро;
- 454,92 евро – възнаградителна лихва по кредита, дължима за периода от
15.10.2018 г. до 17.08.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над така
уважената му част до неговия пълен претендиран размер от 834,09 евро, която разлика
се отнася за периодите от 01.05.2017 г. до 14.10.2018 г. и от 18.08.2021 г. до 06.09.2021
г.;
- 288,83 евро – договорно обезщетение за допусната забава („наказателна
лихва“), което има характера на мораторна неустойка, начислено за периодите от
15.10.2018 г. до 12.03.2020 г. и от 14.05.2020 г. до 17.08.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ този
иск за разликата над уважената му част до неговия пълен претендиран размер от 757,09
евро, която разлика касае периодите от 01.06.2016 г. до 14.10.2018 г. и от 18.08.2021 г.
до 06.09.2021 г., и
- 18,91 евро – законна лихва за забава, начислена върху главницата, за
периода от 07.09.2021 г. до 14.10.2021 г.
ОТХВЪРЛЯ субективно (пасивно) съединените искове, предявени от „П. и. б.“
АД, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „Др. Ц.“ № 37, ЕИК ***, срещу
Д. С. З., ЕГН **********, Г. С. З., ЕГН ********** и Б. С. Я., ЕГН ********** – и
тримата с адрес в с. Я., общ. П., ул. „П.“ № 18, с които се претендира да бъде
признато за установено, че последните трима дължат солидарно на първото
следната сума, която е включен в предметния обхват на Заповедта за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК с № 462/18.10.2021 г., издадена по ч. гр. д. № 1457/21 г. на
Районен съд – гр. П., а именно: 49,08 евро – разноски по цитирания по-горе договор за
кредит, касаещи връчване на покани.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Д. С. З., ЕГН **********, Г. С. З.,
ЕГН ********** и Б. С. Я., ЕГН ********** – и тримата с адрес в с. Я., общ. П., ул.
„П.“ № 18, да заплатят солидарно на „П. и. б.“ АД , със седалище и адрес на
управление в гр. С., бул. „Др. Ц.“ № 37, ЕИК ***, съдебни разноски, съразмерно с
уважената част от разгледаните искове, както следва:
- 135,98 лв. – общ размер на разноските, дължими за заповедното
производство (ч. гр. д. № 1457/21 г. на Районен съд – гр. П.), и
- 573,15 лв. – общ размер на разноските, дължими за първоинстанционното
исково производство (гр. д. № 385/22 г. на Районен съд – гр. П.).
11
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „П. и. б.“ АД, със седалище и адрес
на управление в гр. С., бул. „Др. Ц.“ № 37, ЕИК ***, да заплати поравно на Д. С. З.,
ЕГН **********, на Г. С. З., ЕГН ********** и на Б. С. Я., ЕГН ********** – и
тримата с адрес в с. Я., общ. П., ул. „П.“ № 18, сумата от 476,78 лв. – съдебни
разноски, съразмерно с отхвърлената част от разгледаните искове, дължими за
първоинстанционното исково производство (гр. д. № 385/22 г. на Районен съд – гр. П.).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр.
Благоевград, в 2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба,
която се подава чрез Районен съд – гр. П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
12